Агресивни ли са лошите момчета?



Дата20.10.2017
Размер30.68 Kb.
Агресивни ли са лошите момчета?

Анета Жечева, Детски психолог

Едва ли има родител, който не се е сблъсквал с детската агресивност, не се е изумявал, виждайки детето си почервеняло от ярост да хвърля безразборно вещи и да крещи с цяло гърло. По правило, майките отстъпват на татковците справянето с този проблем. Не се плашете: в повечето случаи, особено в периода 4-7, години, детската агресивност е съвсем естествена. Проблемът не е в самата агресия, като реакция на външни дразнещи фактори, а по-скоро в начина на нейното изразяване.



Агресията е израз на емоциите,

а те са това, което изпитваме независимо от нашите желания и още повече, от желанията на обкръжаващите. Често децата чуват: “Престани да се ядосваш!”, “Стига си викал!”. Детето получава посланието, че то изпитва нещо лошо, което не трябва да изпитва. Ще се старае да подтиска злобата и гнева, и тъй-като това няма да му се удава, ще се чувства виновно, усещайки такива естествени чувства.

Родителите понякога казват на детето си: “Ти се биеш, значи ти си лошо момче. Ето Мартин никога не се бие и той е добро дете.” Колко много лъжи и болезнени послания има в тази фраза! Хайде да се разберем:

Първо: всички деца в някакъв момент проявяват агресия и това е нормално и естествено. Те още не умеят да контролират своя гняв.

Второ: децата ни винаги са добри, винаги са ни любими, само техните постъпки не ни харесват.

И трето: “Ако съседчето Мартин е добро дете, а аз лошо, значи моите родители го обичат него, а не мен!”. Представете си, колко болезнено ще е за малкото дете, да усети така нещата. Та нали родителите са най-важното нещо на света?!...

Какво могат да направят бащите на агресивните момченца?


  1. Когато малкото момче проявява агресия, то не може да обясни, какво става с него. Обяснете му. Например: “Сега си ми много ядосан, защото ти забраних за гледаш детските по телевизията!” или “Ти си сърдит на Гошо, защото ти счупи количката.”

  2. Покажете, че го разбирате: “И аз на твое място бих се ядосал!”

  3. Важно е да покажете, че не харесвате поведението, а не самото дете. Например: “Не ми харесва, че си взел телефона ми без разрешение!”, а не “Ужасен си!”.

  4. Дайте възможност на детето да изрази своята агресия, като му предложите нови начини за справяне. Например: вместо да хвърля играчките, да повика или да удари няколко крушета на възглавницата. Едва след това му напомнете, кои правила е нарушило.

  5. Използвайте ситуацията, за да дадете добър модел на мъжко поведение. Например: “Чудесно е, че имаш такъв боен дух и че си силен, но трябва да използваш своята сила по друг начин. Мъжете правят ..........”.

  6. Не забранявайте детски филми, игри и книжки, в които малките момченца могат да разиграят своя гняв и раздразнение.

  7. Демонстрирайте социално приемливи форми на проява на агресия. Спортният хъс, например. Не забравяйте, че момченцето ви е вашето огледало – вие задавате модела, по който то ще се учи.

  8. Не изпадайте в крайности: нито прекалената строгост, нито прекалено снизходителното отношение ще предотвратят проявите на агресия.

Една от негативните черти на съвременните възпитателни модели е превесът на порицанията над похвалите. Не забравяйте да похвалите своето момченце, когато успее да контролира агресията си. Това е и негов и ваш успех!

А агресията при вече порасналите момчета е съвсем друга тема...



Фактори, влияещи върху проявите на агресия при децата:

  • Семейната среда – от значение е дали в семейството има прояви на агресия.

  • Методите на възпитание – дали доминират суровите наказания, особено телесните.

  • Проявата на претенции към децата – неумението на родителите да се съобразяват с възрастовите изменения в детската психика, като налагат остарели и неактуални модели от собственото си възпитание. Това води до различни форми на негативизъм у детето.

  • Наказанието – то трябва да засяга само провинението на детето, а не неговата личност.

  • Училище – когато между учител и ученик възникнат проблеми, те често се пренасят във взаимоотношенията между учениците. Например, при проява на агресивност или несправедливост от учителя, в доста случаи се наблюдава повторение на това поведение от децата в сферата на общуването им с другите. Действията на учителя могат да стимулират децата в дейностите им, но могат и да ги отблъснат и да предизвикат негативни реакции.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница