Агроекология утвърждавам: р е к т о р: д е к а н: /Доц д-р Д. Греков/ /Доц д-р Я. Димитров



Дата06.02.2018
Размер147.7 Kb.
#55782
ТипЛекции
АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ

ФАКУЛТЕТ ПО РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА И

АГРОЕКОЛОГИЯ


УТВЪРЖДАВАМ:
Р Е К Т О Р: Д Е К А Н:

/Доц. д-р Д. ГРЕКОВ/ /Доц. д-р Я. ДИМИТРОВ/

У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А
За дисциплината ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА И

ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЕКОСИСТЕМИТЕ

Включена като: задължителна


в учебния план на

специалност “ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА”


област 4. Природни науки, математика

и информатика

професионално направление 4.4 Науки за земята

за образователно-квалификационна степен “БАКАЛАВЪР”

Катедра: АГРОЕКОЛОГИЯ Преподавател:

И ЗАЩИТА НА

НАСЕЛЕНИЕТО /доц. д-р Аланджийски/
2 0 0 9 г.

У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А




I. ИЗВАДКА ОТ УЧЕБНИЯ ПЛАН

Код*



Водещ преподавател





Основна


форма на контрол

Часове

Кредитни

точки


Аудиторни

Извънаудиторни

Всичко

Лекции

Упражнения,

семинари


Учебни практики

Други форми

03.06.26

доц. д-р Димитър Маринов Аланджийски

Писмен

изпит


30

30

7

83

150

6


II. АНОТАЦИЯ
Дисциплината “Замърсяване на въздуха и въздействие върху екосистемите” дава знания на обучаваните студенти за един от основните компоненти на биосферата, а именно атмосферния въздух. Разглежда се екологичната политика и съвременните тенденции за състоянието и качеството на атмосферния въздух.

Учебният материал е съобразен с международните конвенции и българското законодателство.

Разглеждат се основните сектори и се прави “Анализ на средата” като състояние и проблеми. Студентите се запознават с най-важните източници и пътища на замърсяване на атмосферния въздух, както и с основните замърсители. Обучаваните студенти еколози получават знания за газовите и прахови замърсители по отношение на атмосферния въздух, както и за киселинните валежи и цялостното им въздействие върху екосистемите.

Разглеждат се и техногенните замърсители на атмосферния въздух като: радионуклиди, тежки метали, агрохимикали и други, проблемите с авариите, пожарите и природните бедствия, както и въздействието им върху екосистемите.

Целият цикъл на основните знания касае качеството на атмосферния въздух, разглеждан в системата като цяло. Свързват се проблемите на естествените процеси с тези от човешката дейност. Дават се знания не само за външните прояви, но и за тези свързани с физиологичните процеси в растителния организъм и цялостното въздействие върху организмите в екосистемите.

При провеждането на практическите занятия се осигуряват възможности за самостоятелна работа на студентите, да работят с апаратурата, да отчитат, анализират и обобщават получената информация. Разработват практически упражнения за отчитане пряката фитотоксичност на газовете, киселинното въздействие и последействие върху растителните организми и почвите. Студентите определят физиологичните изменения при остри и хронични въздействия на замърсителите на атмосферния въздух. Отчитат фитотоксичност от замърсители на атмосферния въздух, киселинни дъждове, прахови частици и други токсиканти, както и физиологичните ефекти от такива техногенни замърсители.

Студентите извършват един цялостен анализ за качеството на атмосферния въздух. Обобщават данните при един системен подход съвместно със структурите за контрол и анализ на МОСВ за съответните природни и агроекосистеми.

Представеният цикъл от лекции и упражнения дава комплексни знания, анализи и оценка по отношение замърсяване на атмосферния въздух и въздействие върху екосистемите на специалистите еколози.




ІІІ.СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
ІІІ.1 ЛЕКЦИИ



Т е м а

Хорариум,

часове

1.

Принципи на екологичната политика.Международни конвенции и българско законодателство. Структури за контрол и анализи в нашата страна.

1

2.
3.

4.


Анализ на средата. Изводи по “Анализ на средата” – сектор атмосферен въздух.

Анализ по отрасли – основни замърсители на атмосферния въздух.

Секторни въздействия.


2

5.
6.

7.

Химичен състав на земната атмосфера. Постоянни съставки и про менливи съставки .

Атмосферен въздух – качество на въздуха.

Замърсяване на атмосферния въздух – източници и пътища.

Замърсяващи вещества и елементи.




2

8.

Газови замърсители на атмосферата. Въглеродни оксиди, метан, амоняк, хлор, флуор, фреони и въздействие върху екосистемите.

3



9.

Газови замърсители на атмосферния въздух – серни и азотни оксиди. Аерозолно замърсяване на атмосферата /фотоокисление на серни и азотни оксиди. Киселинни валежи. Влияние върху екосистемите.

3

10.

11.



Други химически замърсители на атмосферния въздух – газове с предимно дразнещо действие. Действие и последействие.

Газове с предимно общотоксично действие. Действие на организмите и човека.





2

12.

Прах във въздуха. Въздействие върху екосистемите.

3



13.

14.

Техногенни замърсители на атмосферния въздух: радионуклиди,тежки метали, агрохимикали и биологични замърсители на въздуха. Въздействие върху екосистемите.

Атмосферен въздух и проблеми при природни бедствия, пожари, взривове и аварии. Въздействие върху екосистемите.




2

15.

16.


Влияние на основните замърсители върху качеството на атмосферния въздух. Въздействие върху вода, почва и въздух.

Мероприятия за намаляване на негативното действие и последействие от атмосферните замърсители.



2

17.

Общи понятия за стреса на растенията. Особености на стресовия отговор. Окислителен стрес.Антиокислителна защитна система на растенията.



1

18.

Първични и вторични замърсители на атмосферата. Начини на постъп ване /сухо и мокро депозиране/, разпределение и акумулация в растенията. Остри и хронични въздействия.

1

19.

Фотосинтетичният апарат на растенията като първична мишена на атмосферните замърсителите. Газочувствителност и газоустойчивост на растенията.

1

20.

Фитотоксичност предизвикана от замърсители с оксидантно действие. Озон – образуване, постъпване в растенията, физиолого-биохимично действие,ефекти върху продуктивността на растенията.

1

21.

22.

23.

Серен диоксид – постъпване и транслокация в растенията.

Азотни оксиди – постъпване в растенията, влияние върху азотния метаболизъм, фитотоксичност на NO и NO2.

Фитотоксичност, предизвикана от киселинни дъждове и прахови частици. Постъпване и физиологични ефекти върху

растенията/директни и индиректни/.



3

24.

25.



Фитотоксичност, предизвикана от въздействие с флуориди и летливи органични съединения – постъпване, физиологобиохимични ефекти и възможности за биоиндикация.

Комбинирани ефекти на атмосферни замърсители върху растенията.

Комбинирани ефекти на атмосферни замърсители с абиотични и биотични фактори.


3


ІІІ.2. УПРАЖНЕНИЯ

Лабораторни упражнения






Т е м а

Хорариум,

часове


1.

Въведение в лабораторните и инструментални практики. Изисквания и пунктове за контрол на качеството на атмосферния въздух.

2

2.

Въздействие на замърсителите на атмосферния въздух на природни екосистеми,агросистеми,индустриални системи и градски системи.

2

3.

Въздействие на газове и киселинни валежи /лабораторно/ при тест растения.

2

4.

Хлорофилната флуоресценция като индикатор на стреса на растенията. Теоретично упражнение за запознаване на

студентите с физиологичната същност, основните параметри

и апаратурата за измерване на хлорофилната флуоресценция.


2

5.

Фотосинтетична активност на обгазени със серни оксиди, амоняк и хлор тест-култури /слънчоглед и фасул/.

Използват се съдови опити в оранжерия. Определят се

симптомите на увреждането. Измерват се параметри на хлорофилната флуоресценция и стационарния листен газов

обмен.


2

Практически упражнения






Т е м а

Хорариум,

часове


1.

Въздействие на киселинни валежи върху растения /полско упражнение/.

2

2.

Въздействие на индустриални замърсители върху растения /аерозоли/ - полско упражнение.

2

3.

Въздействие на агрозамърсители върху растения и почви – полско упражнение.

2

4.

Сравнителни изследвания върху фотосинтетичната активност на растения от зеления пояс около КЦМ – Пловдив.

Върху подбрани растителни обекти от два участъка на пояса

се измерват параметри на хлорофилната флуоресценция и листния газов обмен.


2

Посещения





Т е м а

Хорариум,

часове


1.

Инструментални методи за анализ на качеството на атмосферния въздух/градска система, пункт Евмолпия/.

3

2.

Качество на атмосферния въздух на индустриална система – пункт КЦМ.

3

3.

Качество на атмосферния въздух – на градска система – пункт ХЕИ.

3


ІІІ.3.Семинарни упражнения – 3 часа




Т е м а

Хорариум,

часове


1.

Характерни фитотоксични прояви под действие на атмосферните замърсители и киселинните валежи - обобщение

1

2.

Възможности за преадоляване на негативното действие и последействие на атмосферните замърсители /за растения; за почви/

1

3.

Глобални замърсявания – технологични решения.

Промени в климата.



1



ІІІ.4. ФОРМИ НА ИЗВЪНАУДИТОРНА РАБОТА
ІІІ.4.1.Учебна практика/семестриална/ - 7 часа
1. Посещение на обекти, замърсители на атмосферния въздух

2. Посещение в РИОСВ и ИАОС-София.Контрол на атмосферния въздух.


ІІІ.4.2. Разработка и защита на курсови разработки – 50 часа

Цели придобиване на познания по отношение на замърсителите на атмосферния въздух, контрол в обектите и отражение върху компонентите на околната среда.

Разработката е по зададени теми и обекти с обем 5-8 страници.

Схематично включва:



Район, индустриален обект/обем/ замърсител на атмосферния въздух.

Характеристика –основни замърсители, вид, състав, концентрации

Засегнати райони – проблеми на прякото действие /последействие/

Карти на засегнатия район


ІІІ.4.3. Самоподготовка /за текущия контрол и изпита/ - 33 часа
ІV. Технология на обучението
Обучението включва четене на лекции от хабилитиран преподдавател, практически упражнения, семинарни занятия и практики /посещение на обекти/. Включват се и извънаудиторни ангажименти със студентите /консултации,самоподготовка/.

Лекциите и другите аудиторни форми на обучението са осигурени с нагледни материали /схеми,графики,таблици,снимки/ съдържащи основните замърсители на атмосферния въздух и въздействието им върху екосистемите. Използва се информационната система на МОСВ към ИАОС-София и компютърната зала на катедрата.

Практическите занятия се извършват в учебната база на катедрата – зали, лаборатории, оранжерии и учебно-опитното поле, снабдени с необходимото оборудване. За максимално усвояване на учебния материал студентите работят самостоятелно ползвайки опитните растения и почви. Използва се съвременна апаратура за физиологични отчитания при тест култури и на полето до индустриален замърсител КЦМ. Отчитат показателите, описват фитотоксичните прояви и съставят карти за района.

Семинарните занятия се провеждат под формата на дискусия със студентите по предварително зададени теми и протоколите от упражненията.

Самоподготовката на студентите е като извънаудиторна заетост.

Текущият контрол се осъществява устно и писмено върху материалите от упражненията и семинарните занятия.

Заверката на семестъра се извършва при 100% посетени лекции и упражнения с изключение на случаите регламентирани с решенията на АС и Правилника на УД на Аграрния университет – Пловдив.

Изпитът се провежда под формата на писмен върху знания от лекционния материал и упражненията.

Оценяването е по шестобалната система.
V. ПРОГРАМА /КОНСПЕКТ/
по дисциплинатаЗамърсяване на въздуха и въздействие върху екосистемите”

специалност”Екология и опазване на околната среда”


І. ЛЕКЦИИ


  1. Принципи на екологичната политика. Анализ на средата.

  2. Изводи по “Анализ на средата” – сектор въздух.

  3. Анализ по отрасли – основни замърсители на атмосферния въздух.

  4. Опазване на атмосферата – състояние и проблеми.

  5. Атмосферен въздух – качество на въздуха.

  6. Секторни въздействия.

  7. Замърсяване на атмосферния въздух – източници и пътища.

  8. Замърсяващи вещества и елементи.

  9. Химически състав на атмосферата. Постоянни съставки и променливи съставки.

  10. Газови замърсители на атмосферата – СО2 ; СО; метан; амоняк; Cl2; F2 и въздействие върху екосистемите.

  11. Газови замърсители на атмосферата – серни оксиди; азотни оксиди.

  12. Влияние върху качеството на атмосферния въздух /въздействие върху: води, почви, въздух, растителен и животински свят.

  13. Аерозолно замърсяване на атмосферата /фотоокисление на серни и азотни оксиди/.

  14. Киселинни валежи – влияние върху екосистемите /серни оксиди/.

  15. Киселинни валежи – влияние върху екосистемите /азотни оксиди/.

  16. Други химически замърсители на атмосферния въздух – газове с предимно дрезнещо действие.

  17. Газове с предимно общотоксично действие.

  18. Прах във въздуха /смог/. Въздействие върху екосистемите.

  19. Общи понятия за стреса при растенията.

  20. Замърсяването на въздуха като стресов фактор за растенията – основни замърсители, типове въздействия, газочувствителност и газоустойчивост.

  21. Окислителен стрес. Реактивни кислородни видове и основни окислителни повреди в растителната клетка.

  22. Окислитерен стрес. Продукция и контрол на реактивните кислородни радикали в растителната клетка.

  23. Фотосистетичният апарат на растенията като първична мишена на атмосферните замърсители. Анатомо-морфологични адаптационни синдроми и увреждания.

  24. Фотосинтетични параметри за индикация на повреди от атмосферни замърсители: газов обмен, пигменти, хлорофилна флуоресценция, липидна пероксидация, активност на водата и други.



  1. Озон и UV-B радиация. Тропосферен озон – образуване, постъпване и физиолого-биохимично действие върху растенията. Ефекти на UV-B

радиацията върху растенията.

  1. Серен диоксид и азотни оксиди – постъпване, транслокация в растенията и

физиолого-биохимични ефекти.

  1. Ефекти на киселинните дъждове и праховите частици върху растенията.

  2. Ефекти на флуоридите, летливите органични замърсители и йонизиращата радиация върху растенията.

  3. Комбинирани ефекти на замърсителите върху растенията. Зависимост на ефекта от факторите на средата и от други стресови фактори.

  4. Възможности за фиторемедиация на въздуха.


ІІ. УПРАЖНЕНИЯ


  1. Въздействие на атмосферните замърсители върху паметниците на културата.

  2. Въздействие на атмосферните замърсители върху горските екосистеми.

  3. Въздействие на хлор и амоняк при тест култури /лабораторно упражнение/.

  4. Въздействие на серни, азотни оксиди и киселинни валежи при тест култури /лабораторно упражнение/.

  5. Аерозолни замърсители /хербициди/ и киселинни валежи /полско упражнение/.

  6. Хлорофилната флуоресценция като индикатор на стреса на растенията. Теоретично упражнение за запознаване на студентите с физологичната същност, основните параметри и апаратурата за измерване на хлорофилната флуоресценция.

  7. Фотосинтетична активност на обгазени със серни оксиди, амоняк и хлор на тест-култури /слънчоглед и фасул/. Използват се съдови опити в оранжения. Определят се симптомите на увреждането. Измерват се параметри на хлорофилната флуоресценция и стационарния листен газов обмен.

  8. Сравнителни изследвания върху фитосинтетичната активност на растенията от зеления пояс около КЦМ – Пловдив. Върху подбрани растителни обекти от два участъка на пояса се измерват параметри на хлорофилната флуоресценция и листния газов обмен.



ЛИТЕРАТУРА
1. Сенгалевич Г., Н. Кузманов – Агроекологична защита. Земиздат,

София,1994

2. Брощилова И. – Замърсяване на почвите и въздействие върху екосис-

темите, Бургас, 2001

3. Керин В. – Екологична физиология.Академично издателство на АУ-

Пловдив,2000



  1. Керин и съавтори – Съвременни методи за анализ в растителната фи-

зиология. Академично издателство на АУ-Пловдив, 1997

  1. Р. България, Министерски съвет. Национална стратегия по околната

среда и план за действие 2000-2006 г., София, 2001

  1. Близнаков Георги, Иван Митов. Въведение в химичните проблеми на

околната среда и в екологичното право, стандартизация и мониторинг. Академично издателство “проф. Марин Дринов”, София, 2001

  1. Недялков С. Екологични основи на опазването и възпроизводството

на природната среда. Издателство “Отечествен фронт”, София,1981, стр. 64-71

  1. Недялков С. Теория на екологията. Том І и ІІ, Варна, 1994


Съставил:............................

/доц. д-р Д. Аланджийски/
Каталог: cntnr -> uchebni programi -> U programi RZA
U programi RZA -> Факултет растителна защита и агроекология
U programi RZA -> Лекции Упражнения, семинари
U programi RZA -> Лекции Упражнения, семинари
U programi RZA -> Лекции Упражнения, семинари
U programi RZA -> Лекции Упражнения семинари Учебни практики Други форми 01. 01. 04
U programi RZA -> Програма за дисциплината цветарство включена като факултативна в учебния план на специалност екология и опазване на
U programi RZA -> Утвърждавам: р е к т о р: /доц. Д. Греков
U programi RZA -> Лекции Упражнения семинари Учебни практики Други форми 01. 01. 03
U programi RZA -> ПроФ. дсн Йорданка Кузманова


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница