Ахура мазда божествената драма на любовта в седем действия София, 1999 Тук се решават най-скритите въпроси между духа и материята. Животът е просвет­ление на отношенията между тези две същи­ни



страница1/7
Дата13.10.2018
Размер0.99 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7
тод

АХУРА - МАЗДА

БОЖЕСТВЕНАТА ДРАМА НА ЛЮБОВТА

В седем действия

София, 1999

Тук се решават най-скритите въпроси между

ДУХА и МАТЕРИЯТА. Животът е просвет­ление на отношенията между тези две същи­ни. Хармонията е просветление на Идеала в съзнанието - познание на Него в Нея и на Нея в Него, Мъжът и Жената.



Символите, които играят роли

в Божествената Драма на Любовта "Ахура - Мазда"
БОГ - БОГИНЯ Вечната Целувка, непознаваемите с петте сетива

АХУРА Дъщеря Божия, Светлината, Висшата любов, Красота, нежност и покой

МАЗДА Син Божи, Огънят, Разумът, движението, свободната воля

ЕЛОХИМ Божествената Мъдрост, Всеприсъствената Мисъл,

Божественият План



СЕЛЕСТИНА Лъч от Ахура, интуицията в проява, която е небесната красота и блаженство в едно

ДИАНА Втори лъч от Ахура, земната красота, Душа на лазурите

АДОНАЙ Висшата Двойка, пряк лъч от Бог - Богиня

МАНУС Лъч на Мъдрост от Адонай

АМРИТА Лъч от Адонай - интуицията в човешката душа, другар-

ка на проявения Висш Човек в човека -жена на Рама



РАМА Първо въплъщение на Мазда като цар на избрания народ, човекът от мълнии, трясъци и бури

ЗОРОАСТЪР Второ въплъщение на Мазда като Спасител на религията, слънчев Чародей, Син на Лазура

ОРфЕЙ Трето въплъщение на Мазда като създател на поезията,

Бог - Поет



ХРИСТОС Четвърто въплъщение на Мазда като любов, смирение и

милосърдие



САТАН Оживена сянка от Бога, самостойна наслада, която

при целувката й се изражда в нисш ум



ЛУЦИфЕР

ВЕЛЗЕВУЛ Деца на Сатан

ДЕМОН

Двама свещеници от мистерния Храм на Рама.

Седем весталки: Роза, Лилия, Виолета, Маргарита, Нарциса, Слън-чогледка, Мимоза - пазителки на огъня на любовта от мистерния храм на Ахура - Мазда.

Народ, Ангели, Херувими, Серафими, Небесни Хорове.

В развоя на действията:

Амрита се явява като човешка душа.

Селестина - като Висша Душа.

Ахура - като Божествена Душа.

Рама - като Висш Ум.

Сатан - като нисш ум.

Луцифер - като Човешкия Висш Ум. Цялата борба е на Висшия и на

нисшия ум за душата.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ПАДАНЕТО НА МАЗДА

По силата на любовен огън Духът става материя и се увива в Зародиш, защото нищо от святото, паднало от Всевишните, не трябва да се загуби.



Картината във висшия духовен мир в тази малка час­тица от време е: син полумрак, в който едва прозират безкрайни небесни градини с цветя с такива окраски и форми, които човешкото въображение едва ли би се ос­мелило да опише. Букет представлява тази малка част от Небесния Мир и общият изглед е чудноват: от всяко цвете като че е изникнало друго цвете и е цъфнало в обя­тията на по-долното и така всички цветя са един го­лям цвят, а всеки цвят е от множество цветя. Така и тревите, и дърветата, и всичко, което живее в загубе­ния рай. Между тези невиждани красоти във Вселената седи Невиждана Жена в ясносини дрехи, под която едва прозира светлият лик на розова мантия. Косите й се развяват свободно, а от лицето й струи тъгата, която ходи из Всемира от сърце в сърце и разнася тъжните въздишки за нещо загубено завинаги. Седнала сред цветя и рози, камъни и тревисти канари, тя подпира с ръка

9

главата си, още увенчана с диамантената корона, коя­то отразява звездните мирове на скритите душевни мечти. Тук, където се сливат хармонията на формите с мислите, на мислите с непрекъсващата творба на фор­мите, където се проникват чувствата с копнежите, дви­женията със сърдечните въздишки, където покоят раж­да движението на целувката и движението, което е екс­таз в обятията на блаженството. Тук два удара под­държат единните сърца и това ражда светлината, коя­то не е бяла. О, не за бяла светлина ви говоря, тя е най-грубият израз на това поле - а за синя, жълта, розова, но сега тъмносин оттенък изразява една тъга, която рядко изпитват пространствата, които са животи, сърцата, които са пространства, и усетите, които са сладки допири на безформеното, което знае само едно: живея и искам. Кого? Една въздишка се изтръгва от Нейните гърди. Тя е сама в градината, където се живее само на двойки. Това е първи факт необясним, чиито ви­кове далече се чуват и създават форми и видове на ня­какви бъдещи страшни мирове, звезди, слънца, мълнии и бури... защото тук плаче едно сърце, сърце - повтарям го, защото когато плаче сърце, тогава се рушат форми­те в бегли сенки на висшите мирове и слизат с викове: „Да спасим това, което е загубила Тя!..." Всичко се движи за Нея и около Нея черпи формата на своя живот, и трепти при Нейния поглед, който се от­разява навсякъде, и пада в захлас всяко живо същество, което се създава от сладките й мечти за Него. Бягайте далече, бягайте из тъмите, о, вие, които не сте видели сърце, което плаче! Там се слага начало на катастрофи и разрушения, земетръси и мълнии, гръмове и вихри!

10

Тиха е атмосферата, когато сърцето се движи в спаз­мите на тъгата, сърце, което е загубило това, което най-много обича. Едно е това, което се обича, и когато се загуби - тогава се създава нов мир, за да пошепне на просторите, че любовта е целта на всичко, защото е любов.

По всичко личи, че тук седи Божество. Това е Ахура - Първата Дъщеря на Бог - Богиня, тази, чието име се произнася със свиване на сърцето от бол­ката на копнежа, чието име се разлива като болка по частиците на всички форми. Защото всеки иска да се докосне до това, което го е създало. Има ли нещо по-сладко по трептение от това, което го е създало?Всеки иска да види тази красота и като я види и се докосне до нея, той не може вече да живее за друго, той е Неин. Ето защо Тя не слиза сама по долните мирове. Никога не показва красотата си освен на този, когото обича, кой­то е станал Неин.

Ахура седи там, тази, чието име влиза като въздишка в сърцата.

АХУРА (сама)

О, миг фатален на нашата целувка! Другарю мой, как да произнеса твоето име, така че изричането му да не е сълза? Как да помисля за тебе, така че твоят спомен да не е въздишка, която буди небесата? Не спят и те и никой около мене, откакто моите вопли забулиха моя мир. За тебе е всичко това, о, Другарю мой, драги и мили Мазда! Нима моята целувка тряб­ваше да те погуби? Ангелите ни окръжиха тогава и пееха далечните хармонии на любов неудовлетворе­на. Аз се обърнах и видях, че ти с жадност съзерцаваше

11

моята роза на пламъка и загуби се погледът ти в захлас, очите ти се затвориха, а от сърцето ти из­лизаше огън, който палеше моите бузи и устни. Аз те целувах, когато ти беше протегнал ръце към мен и се докосваше до жарките ми милувки, които са нежност неизразима.



Спомням си сега с жал и отчаяние предупреждения­та на Елохим. О, мили мой, мили мой, аз те погубих, но моето сърце ще те спаси, защото сега, когато те загуби, то разбра, че те обича. „Има две точки, скрити и потайни - каза светлият Елохим, - не се докосвайте до тях, защото ще се роди пламъкът на разрушението и желанието за вечно блаженство - усет на любовно слияние, което разде­лено е тъга. Защото един път събуден, той иска вече да съществува вечно и ще съществува, защото е най-Висшият Плам на Силата и Творчеството, но доби­ва могъществото си само чрез разпокъсани животи, страдания и мъки от раздяла." Колко наивна съм била, като не обърнах внимание на думите му. Изра­зът „желание за вечно блаженство" повече възбуди любопитството ми и така аз първа се докоснах и видях, о, мили мой Другарю Мазда, неразделни във вековете, че болезнен огън те обземаше, ти трепере­ше пред моите обятия на красота, пред моята хубост на сладост, пред моята нежност на желание. Може­ше ли, кажи, да не се докосна и да не уловя твоята ръка... (въздиша) и да я положа там, където моето сърце биеше и създаваше въртежите на мировете. Миг бе това за вечностите, пламък, невидян дотогава, и когато

12

се събудих при изгрева на новото слън­це - тебе те нямаше в моите обятия! Уви! Пламъкът изгори твоето тяло и сърцето ти, станало по-леко от ефир, къде е сега, къде? (Отчаяно кърши ръце.) Блаженство, което ражда желанието за вечност. Нима има преди целувката желание за вечно блаженство? Не, ние бяхме тихи,спокойни като деца, цъфнали като две малки цветчета в лазурната градина на Небесния ефирен Рай. Ние се радвахме невинно на всяка красо­та неразделно с моя мил Другар. Ах, това е ново нещо, неизразимо, безконечно, кое­то гори, твори образи, видения, мечти, красота, сила, творба... Нова Любов, но защо с нея се роди и сълза­та?



Желанието за вечно блаженство събужда това слън­це в сърцето на живота.

Желанието за вечно блаженство слага начало на сълзата, която е животът на мировете. Не знаех до тази нощ какво е желание за вечно блаженство, а това, което усетих, е вик, вечен вик на вековна сла­дост и покой. Не мога вече без Нея, след като я из­питах, а го няма извора на моите милувки. Къде си, мили мой?... Ето, три нощи те чакам да дойдеш. О, неделими, чакам те тук, в нощта, дано пак се роди нашият вечен ден!

ЕЛОХИМ

(Влиза бавно със светла одежда с розови и жълти окрас­ки. На лицето му сияе надежда и далечна усмивка на бъ­дещо щастие.) Ден, загубен завинаги. Нима не усещаш, Ахура, о,

13

Светла Дъще на Всевишните, че ти не си вече Дру­гарка на Мазда, а стана негова Съпруга и Мазда ще се върне като твой вечен Жених. Но защо ще тъ­жиш, нима има тук нещо загубено, което да не се завърне? Виж лицето ми, какво говори неговото из­ражение? Това е изразът на Херувимите и Серафимите около Престола: надежда за светло бъдеще. Розовият наш цвят говори за любов, която ще се осъ­ществи, а нашата усмивка говори за силата и могъ­ществото, че няма нищо, което да не възвърне загу­бените мечти на любещото сърце. При загуба и от­късване се прояви всемирът и тогава Всевишните Бог - Богиня хвърлиха булото на лицата, което го­вори за нова радост и за бъдещите надежди. Затова излязохме ние и се пръснахме на всички страни, за да пошепваме със светлини в тъмата, а с тъми - на лъжливите светлини.



АХУРА

Нима има някъде и обратни противоположности, които да работят за нашето нещастие?

ЕЛОХИМ

Сенки са, не реалности, но тук и сенките живеят. Ти не знаеш това, о, мила Ахура, защото само любов сияе от твоята същина, в теб не се раждат противо­положности и сенки няма, защото си чиста любов и непорочна същина. Но онзи Пламък ражда сенките, онзи, който погуби Мазда, а теб временно натъжи и остави в самота. В целувката и допира на двете мис-



14

терни точки се ражда този пламък. Там взема своя най-първичен живот като искра и става сянка, за­щото се появява в бялото поле на твоята светлина. Светлината ражда Светлина, но втората е по-гъста и плътна и когато двете се докоснат, създава се огъ­нят. Той е сянка вече пред Първичната твоя Светли­на и като взема форма и живот, полита из тъмните бездни на бездънието, докато се изчерпи силата на живота му. Но най-печалното е, че той не си отива никога сам.

АХУРА

А с кого?



ЕЛОХИМ

Винаги взима със себе си Мъжа, о, Жена чиста, не­порочна и неприкосновена.

АХУРА (с отчаян вик)

Нима, о, светли Елохим, огънят, този, който ние сами създадохме, отвлече моя неразделен Другар?

ЕЛОХИМ

Да, той изгори най-напред тялото му - ефирното - и като сянка полетя с останалата същина, неунищожимата, като ще се мъчи и нея да изгори. Този огън е със стремеж към вечен живот, защото излиза от Вечното Блаженство. Но вие с Мазда бяхте вечно блаженство, но не бяхте още вечни тела. Ето къде е твоята и неговата грешка: вие създадохте вечния



15

огън на блаженството, преди да си създадете вечно негорими тела. Той е благословен, този огън за Веч­ните Тела, но е фаталност за ефирните обвивки, за­щото с частиците, които взема от тези тела, се пре­образява в сянка и става разрушителна същина, коя­то преследва първичните си създатели по силния закон на живота - Жадност, за да се върне всяко нещо там, откъдето е излязло. Това е силата на не­наситността, която е точното определение на любов­та.

АХУРА

С какви страшни облаци се замъглява хоризонтът на моя бъдещ живот! Ах, да не бях се раждала тога­ва Любов, ако в моето собствено сърце лежи моята собствена съдба!



ЕЛОХИМ

Ако не беше Любов, нямаше да бъдеш Красота, ако не беше Красота, нямаше да бъдеш Радост. Нима ще има усмивка, ако няма цветя, ако няма мирис и аромати? Нима ще има устни, ако нямаше любов? Нима щеше да има сърца, ако нямаше сърца? Нима щеше да има ръце и нежности? А защо светят слън­цата от горе? Това са очи, които те гледат, о, Все­мирна Красота, Тебе, потънала сега тук в отчаяние! Не е съдбата на най-висшето творение да тъжи и гине в тъмнини. Друга е. Погледни лицето ми - там е от­печатано бъдещето на сърцата, които се обичат веч­но. Погледни устните ми. В усмивката ми се крие

16

твоята надежда, а в погледа ми - твоята победа. Съ­буди се, Ахура, стига рида! Сълзите на Божествата могат да създават много слънца и звезди, но само Словото им спасява сърцата, защото са живи слова­та им. Ето, аз ти нося сега едно такова слово, с кое­то ще възвърнеш своя загубен покой, светлината на своето помрачено небе. Ще върнеш наново своята любов завинаги и вечно, защото тя ще се крие зад негорими вече тела.



АХУРА (любопитно)

Наистина ли? Как?

ЕЛОХИМ

Като създадеш по силата на Слово, което лежи само в устата на Бог - Богиня, нова същина, нов Мазда, нов Другар за Божествения Мир.



АХУРА (Извиква при тези думи така силно, че привлича внима­нието на цялото небе.)

Ах, никога, никога! Друг заради него, друг, когото да обичам вместо моя мил Мазда, моята Първа Це­лувка и Любов. Ах, никога друг, макар той да бъде създаден по силата на най-висше Слово.

ЕЛОХИМ

Ахура, какво ще направиш ти с твоето упорство! (За първи път тъжна сянка минава по лицето на Елохим. Влизат Селестина и Диана.)



17

АХУРА


Елате, мои драги сестри, другарки, родени от веко­вете! Сега имам най-голяма нужда от вашата подк­репа. Нали тази беше последната нощ, в която чаках милия мой Мазда: или да се върне, или да знаем къде е. И вместо това от Престола ми се носи ново слово, за нов другар - никога, никога! (Пада разридана в обя­тията на Селестина.) Те, моята Майка и моят Татко, не знаят колко го обичам, те не знаят, че обичта не признава два образа. Един е ликът на любовта, за­щото и тя е една. Нима това, което е Едно и се самосъздава от Едно, трябва да обича две, три, четири, до безконечност!

ЕЛОХИМ


Така обичат Бог - Богиня - Тяхното Единно Слово вечно ражда в Него Нова жена, а в Нея Нов мъж.

СЕЛЕСТИНА

Мълчи, Елохим, и моята коса настръхна, като чу­вам това!

ЕЛОХИМ


Защото не сте готови за тази Мистерия, но тя е факт. Когато се разбули, ще узнаете най-сладкия трепет на съществуванието, защото не същината се мени, а лицето, формата, красотата. Нима можехте да по­мислите вие, че Всевечните Бог - Богиня ще се гле­дат в своите вечно все едни и същи лица? Смърт е това за покоя, който се движи, за движението, което

18

е радост. Сменят се красотите и сега, ако светят хи­ляди и милиарди мирове, това говори именно за Ве­ликото Слово, най-велико от всичките.



ДИАНА

Не се отчайвай, мила Ахура, тук има нещо, предчувствам го, има нещо! И ако ти предлагат да смениш лицето, формата и тялото му и е същият, защо да не приемеш това?

АХУРА

Диана, какво говориш, ами сърцето му, същината му? Там има нещо, което вие не може да разберете -само който обича, знае и намира в любимия качест­ва и изрази, само за него сътворени. Там е това, за което тъжи душата ми. Там е това, за което сълзите говорят и като паднат по полетата, изникват гово­рещи цветя, които ми шепнат за него. Там е това, за което моите погледи, затворени в ридания, събуж­дат слънцата и те тръгват по своя кръговъртеж. О, вие не го знаете, защото не обичате. Питайте само този, който обича.



СЕЛЕСТИНА

И когато аз разтворих веднъж моето було на лазура да ги покрия да спят в една тиха нощ, чух как той й говореше: „Нали само мен обичаш? - Да, каза му Ахура, защото си Един." Как тогава може, кажете, да има още и още Мазди. Това у него, което пита и шепне: „Само мен ли?" - ето това е, за което Ахура

19

тъжи и никога няма да го забрави.



ЕЛОХИМ

Това същото е частица от нейната частица и то като такава си е в нея. Защо да не си създаде пак от съща­та есенция другар? Свята е тази същина и за нея тряб­ва мировете да се гасят и запалят, но когато е опо­рочена, тя може да се изостави в забрава вовек и веков.

АХУРА

В един миг на слово, в едно слово на уста, в един трепет на блаженство излязохме двама чисти, непо­рочни и неразделни. Той изчезна и аз се загубих, ето така говори сърцето. И ако не беше така, милиони души щяха да се пилеят и да се губят по земите и слънцата и никога нямаше да видят лицето на Все­вишния, нито да се възродят, нито вечно да живеят. Разделени, те са нищо.



СЕЛЕСТИНА

Ах, колко е страшно, когато небето иска да се дели!

АХУРА

Защо Татко - Мама ми пращат това нежелано сло­во, когато Те, които са ме създали, са оставили в нас най-първото слово на неделимостта.



ЕЛОХИМ

Ето тук е Божествената Съдба, за която не мога нищо

20

да ви говоря, забранено е - със слово не се изрича това, което в сърцата бие, в най-първичните сърца на живота, когато няма разстояние и време. Блаженството е слово, любовта е израз, целувката е движение, покоят е надежда, красотата е желание. Да, не се изрича това, което мълчи. Така е, мила Ахура, но казаха ми, че ако ти се съгласиш, от тебе зависело да си остане Божественият Живот само Божествен. Помисли, мила моя! Ако настояваш за възвръщане на Мазда, знаеш ли какво означава това?



АХУРА

Аз зная само едно - без него не мога.

СЕЛЕСТИНА

И аз чувствам, че без него просторът на безконечието се затъмни.

ДИАНА

И сферата, по която никнеха цветята, загуби радост­та си.



ЕЛОХИМ

Защото вие искате да живеете с огъня на любовта -онзи, който разрушава тънките и ефирни тела на Божествата.

АХУРА, СЕЛЕСТИНА и ДИАНА

Да, да, да!

21

ЕЛОХИМ


А знаете ли какво значи това? Знаете ли колко труд­но се образуват нови тела, които да не изгарят от огъня на Любовта. Нима не можеш, мила Ахура, без този Огън?

АХУРА


Не, защото той го иска и аз го желая, а това създава най-сладката нощ на покоя, която носи цветя. Всяка нощ носи ново цвете и всяко слънце си има ново име, което взема от нашата целувка, защото там има ис­кра, която говори на слънцата. Ах, тези слънца дали не са искри от любовта, която ражда Огъня между Мен и Него, а тези светли мъгли дали не са некта­рът, който пият устните ни, когато се допират една до друга? Слънца пият устните, които си шепнат за вечността, а светли мъглявости дишат гърдите, ко­ито се допират едни до други - със слънца се хранят Божествата, когато виждат нежните погледи на тех­ните възлюбени. Кажи, има ли нещо, което да възп­ре Божествата, когато искат да се съединят? Тези две огнени точки, в които се крият сърцата ни, са готови да погълнат мировете, но да се слеят - тела, тела ни дайте!

ЕЛОХИМ


И пак-помисли, Ахура, огън е, но става лава, канари, води, треви, животни... а това е мъка и страдание и във всичко това ти ще трябва да влезеш, да го изпи­таш, да го преживееш. Проявеният Мир не е лесен,

22

живот от сълзи е, от страдания, борби, мизерия, смърт. Знаеш ли какво е смърт? Да умре най-обич­ното ти и да мислиш, че го няма вече завинаги и вечно, и така е, защото там формата ще е твоят жи­вот. Тук ти можеш всичко, но там ще изчезне могъ­ществото и безсмъртието вследствие на нисшите животи.



АХУРА

Щом е за него, приемам всичко.

ЕЛОХИМ

Той, падналият, трябва да мине през всичките тези фази на животи - и ти заедно с него.



СЕЛЕСТИНА

Не ти, а аз. Аз се жертвам за нея. Тя ще остане тук, а аз ще слизам по ниските небета.

ДИАНА

Аз ще сляза на най-долното небе - Земята.



АХУРА

Благодаря ви, мили дружки, аз ще сляза само на едно небе по-ниско, за да мога да гледам делата ви. Но къде е сега той, мили Елохим?

ЕЛОХИМ

Той остана в Зародиша, който се откъсна от огъня. Там го скри оживената сянка, която няма да го напус-



23

не, докато не се изживее. Тя ще го следи и преследва като хищен звяр и ще го тегли все там, в зародиша. Но сега вече мога да ви кажа, че всичко, което ще прави тази сянка, е илюзия, защото самата тя е илюзия. Да, илюзия, но по-страшна от реалност, защото тя се хра­ни от огньовете на всички първични атоми на любов­та и си намери име във вековете - Сатан.

СЕЛЕСТИНА

А защо Бог - Богиня не го унищожиха с дъха си?

ЕЛОХИМ

Защото срещата на Ахура и Мазда стана не по тях­ното съгласие, това бе първото милостиво недовол­ство на Всевишните и от тяхното мигновено помра­чение се роди тази сянка на илюзията - Сатан, мисъл-форма на Всевишните, която става ваша съдба. Но в замяна на това по-късно ще се появи друга, противоположна на нея. Това е най-малкият грях в Божествения Мир, но макар най-малък, той трябва да се изкупи. Сатан е изкупителната Съдба. Нима не знаете, че всичко тук става във връзка и влияние с Престола. И най-малкото движение, промисъл и чувство дава своето влияние там и затова всяко дело вън от Едното, ако не е чиста първична любов, съз­дава образа на Сатан.



СЕЛЕСТИНА

Нима делото на Ахура - Мазда не бе чиста първична любов?

24

ЕЛОХИМ


Не, то бе блаженство, а блаженството е сянката на любовта. Блаженството е най-първата сянка на лю­бовта и защото е сянка, затова става първи зародиш на Сатан.

И сега, драги сестри, вие ще се борите с един стра­шен противник - Сатан. Ето защо и аз ще дойда с вас, но преди да направим това, ще отида да кажа на Престола решението на Ахура. И отивам да взема Великото Слово, това, което пра­ви Проявен Мир. (Излиза.)

СЕЛЕСТИНА

Как, мила Ахура, стана всичко това? Успокой се и ми кажи.

АХУРА

Творбата е първата причина за падането на моя Дру­гар. С това се създаде разделността.



СЕЛЕСТИНА

Ами нашите Бог - Богиня нали творят непрекъсна­то? Как са неделими?

АХУРА

Едно са в Две и когато творят, те са Едно, а след творбата стават Две. Ние сме от Двете, нас ни съз­дават не Едно от Едното, а две от Едното. Защото,



25

когато ни създават, две сърца бият. Затова ние сме две, но можем да станем Едно. Ето това го зная. Мазда не го знаеше и когато му казах, той ме целуна и рече: „Да станем и ние Едно." Ето цялата тъжна наша история. Желание за Творба, желание да се слеем в Едно е първата причина за падането на Мазда и моето. И актът е точен, но телата ни не са били готови за този огън, който се създава като искра между Двата Пър­вични Атома - телата ни. И сега грешката е непоп­равима: или вовеки изчезване на Мазда, или вечно възобновление.

СЕЛЕСТИНА

А как, Ахура, твоето тяло остана здраво, макар и малко замъглено?

АХУРА

Моето тяло носи Първичната Божествена Есенция. Когато ни създаваха двете, това стана в два после­дователни момента. В първия аз излизам най-близ­ка до Божествената Сила. Във втория - той, малко по-слаб. В трети момент се ражда връзка между нас двама, която е същата и с Престола, но за тази връз­ка нищо не знам сега.



ЕЛОХИМ (Влиза.)

Това е връзката на Вечните Съпрузи. Именно тази връзка сега разкривам и нося като Сила на Слово, защото този, който първи я събуди у Жената, е Ве-


Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница