Ахура мазда божествената драма на любовта в седем действия София, 1999 Тук се решават най-скритите въпроси между духа и материята. Животът е просветление на отношенията между тези две същини
Изтегляне 0.99 Mb.
|
|
26 чен Неин Съпруг. Създава се негорима връзка - слово, което, като се изрече, създава връзката, която вечно свети пред Престола като жив образ на Вечното Блаженство - Първи Син - Дъщеря Божии станали Той и Тя. Без този образ ние ще се загубим в хаоса. Така ни казаха. АХУРА Нима в хаоса ще влизате, мили мои другари? ЕЛОХИМ Ами Мазда е там, там е зародишът, в който остана. Всичко това се е знаело там, само за нас е било неясно, защото сега, като отидох там, намерих нещо ново, което никога не съм знаел - намерих пред Престола нови два светещи лика Син - Дъщеря и толкова хубави и прилични на вас с Мазда, че всички забелязаха моето изумление и казаха, че в същия момент, когато се е родил Сатан от вашата целувка, по силата на равновесие се създали, не родили, тези два образа и подобие Син - Дъщеря. АХУРА Какви нови светлини ми донесе, о, Светли Елохим, на мен, падналата Дъщеря на Божия Престол! ЕЛОХИМ И вместо тебе там сега други светят и да видиш каква красива Двойка са! 27 АХУРА
Бедна, бедна аз! ЕЛОХИМ
Не, щастлива! Защото ти си реалната. Първа след Всевишните - тази е само твоят бъдещ лик с този на Мазда. АХУРА (с любопитство) Как се нарича? СЕЛЕСТИНА Има ли име? ЕЛОХИМ
Адонай! Най-Великата Двойка, светеща пред Престола. Прототип и образ на бъдещите Ахура - Мазда, защото те сега са паднали деца от Висшия Мир. ДИАНА
Но реални. СЕЛЕСТИНА Безсмъртни. ЕЛОХИМ
Първични. АХУРА
Как желая да ги видя! Ще имам ли това благоволение? 28 ЕЛОХИМ Да, но по-късно, след възвръщането. СЕЛЕСТИНА Какво искаш да кажеш? ЕЛОХИМ
Ние ще слизаме като вода, като въздух ще се разлеем из всички места, за да обемем всичките нови атоми, в които се е пръснал Мазда. Огънят разпиля първия атом на шейсет милиарда. И там, където намерим истинската му същина, ще го въздигаме по плана на Адонай. Тези шейсет милиарда атоми огънят ги намери пръснати като зародиши. Използва случая да скрие Мазда в тях, с което ги оживи. Те бяха в живо, но очакващо състояние за бъдещи прояви и сега, оживени вече, не могат да се оставят на произвола на неведението. Ето защо Бог - Богиня създадоха Адонай, който е техният Мислен План за дейност, като Идеал, за да издигне всекиго до първичното състояние на Живота - така че ти, мила Ахура, ще имаш Мазда в един от тези атоми и във всички - за награда за страданията. Мазда става Едно в множеството, а ти - Богиня, Една на всички. АХУРА
Колко са добри Мама - Татко! ЕЛОХИМ
Твоите сълзи направиха това, защото сълзите на 29 Божествата са животи на непроявени мирове. Този, който плаче, има копнеж, който трябва да осъществи, а това за висшите същества е създаване на нови вселени, защото няма сърдечен копнеж, който да не бъде удовлетворен. И слънцата, когато светят, това е любовен копнеж, а цветята им говорят: „Нима не познахте своите чеда?" И лазурите, когато се разтворят, е копнеж и сърцата простират ръце към тези нежни обятия: „Нима не сме една милувка?" И мирисът на цветността е копнеж и нощите на покоя шепнат: „Нима има ден?", и светлите криле на деня пърхат с копнеж и шепнат на лазура: „Нима има нощ за нашите милувки?"... и всичко, и всичко е за тебе, о, ти, която тъжиш! Ти се смири и стана от атом по-малка в тъгата си за него, затова сега просторът се разтваря и говори за тебе, о, Жена! Не е за тебе земният мир. Казаха ми да те оставя горе, на предпоследното небе, о, слънце на просторите. Ти трябва оттук да светиш. Дъщерята на Бог - Богиня, която е Любов, трябва да свети на всички и навсякъде да изпраща лъчите си. Ето защо в центъра на сферата без повърхност е твоето място. Но повърхността на сферата без център е твоят Трон, о, Жена! Остани, Ахура, ние ще ти доведем твоя Мазда. Ето нашето обещание. Ето и Словото, което само твоята уста трябва да изрече, за да се възпламени новият мир. (Подава й едно листо с форма на сърце.) СЕЛЕСТИНА Аз ще бъда разведреният простор на новия свят. 30 ДИАНА
Аз ще бъда земната сфера. ЕЛОХИМ
Аз ще бъда земният Дух на Ум, Мъдрост и Дейност. АХУРА
Аз - Светлината, Слънцето. СЕЛЕСТИНА Аз - въздухът. ДИАНА
Аз - диханието на гърдите. ЕЛОХИМ
Аз - мълнията и скритият огън. СЕЛЕСТИНА Аз - водата. ДИАНА
Аз - Земята и Природата, после тревата. СЕЛЕСТИНА Аз - цветята и ароматът. ЕЛОХИМ
Аз... (Слага пръст на устата си в знак на мълчание.) 31 АХУРА Стига, стига, братя мили и сестрички! И когато стане всичко това, къде ще бъде моят Мазда? ЕЛОХИМ
Това знае само Адонай. АХУРА
Мили дружки, преди да се разделим, идете в полето и всеки нека вземе по едно цвете от своята градина и да го закичи на гърдите си - за да ви познаваме. Как се промени всичко в миг! Моментът на раздялата ме разтърсва с нови изпитания и пред моя поглед витае страшната картина на новия свят. Ах, колко е трудно всичко това, какви жертви, сътресения и бури! Ах, Мазда, какво направи ти, какво ти причиних? (Елохим, Селестина и Диана излизат с натъжени лица и се изгубват в полето.) АХУРА (Сама, след дълго мълчание.) И ще се появят милиарди звезди, които ще му говорят за мен, хиляди слънца ще светят в моята гръд и ще огряват пътищата, през които ще мине за Мен. (Мечтателно, в дълбоко съзерцание.) И когато се събуди това мило дете на простора, ще го уловя нежно и ще го разхождам с усмивка из безкрайната градина на живота, където цветята ще са моите мисли за Него... (С възторг.) Слова ще направя слънцата и ще излизат като огнени кълба от устата ти, когато ще 32 произнасяш името на тази, която ще обичаш. Слова тихи ще направя звездите на лазура, с които ще пошепваш в тихите и безмълвни нощи: „Обичам те, о, ти, която ме спаси с любов, величие и огън!" Уста ще направя просторите и когато ме видиш по далечните дълбини, ще ги разтвориш и нали не ще ме погълнеш! Бездни, милиарди бездни ще отворя за тебе, о, мили! На всеки атом бездна и дълбочина, чуваш ли? И когато ще видиш в Мене да изчезва времето и пространството, от милиарди страни ще се потапят твоите сладки твърди частици в моята мекота. О, сладост на Всемира, о, блаженство на любовта! Не от мигове и удари, а от непрекъснато излияние ще е неговата светлина в мен. Светлина ще излива, не огън и лава, по тези висши простори, които ще творят за него. О, мечти за далечно бъдеще! Вие, мисли, които се разширявате и правите пътища на бъдещи мирове. И ще разгъна простора, и платно ще го направя, и ще те увия, о, мили, през белите снегове на студовете земни! И зефирите ще облека в меки и нежни памуци и ще облека в мириси тялото ти, да не те изгори земният пек на низките желания и страсти. Има нещо страшно, което ме плаши. Огнени лави и езици излизат, виждам. О, не са само моите мисли, които ще го окръжават, а и тези на самородния Сатан. Ах, стига, не искам да мисля за това! Виждам хиляди образи от нежни деви и красоти. Ето, вземат го, прегръщат го, целуват го, в огньове го люлеят и нежно и сладко му говорят за всичко, само не за мене. 33 Загубен си, загубен си, мили, пази се! Ето, и жени летят, лъжливите образи на Сатан, ето и царства от разкош и градини, красоти, блясъци и слава. Ах, пази се, не са това моите ложи! Ето и царски тронове и борби по бойните полета за право, чест, религия, народност и племе. Не са за Мене те, пази се! Ето и катедри от науки и учения на мъдрости и философи, мъгли са това за моите светлини, пази се! Дела на Сатан са, мрежи, които да ловят твоите висши стремежи за мен. Ето, ето, уловиха го, погубиха го, за мене изчезва той. Против мене започна война, говори богохулни слова против своята Царица, която го спасява, много говори, много знае, много мисли, действа, мъдрува, но мен няма там, мене! Ето, ах, Татко - Майко мои, създава царства, дели ги на граници, сяда на тронове, събира богатства, убива, гори, лъже, краде - ето пожари и слава, създава религии някакви и политики, и социални партии, и науки, и материализми, и идеализми - но мене, мене няма там. Какви безкрайни вълни налитат в главата на лудия Сатан, който прави всичко да забули ясния му поглед за мене. Ах, и той пада все надолу, все надолу! Дръжте го, спасете го, спасете го! Загива, загива човекът!... (Извиква така силно и сърцераздирателно в своя екстаз по някакво далечно бъдеще, което вижда, че от всички страни прииждат Ангели, Херувими и Серафими, които я окръжават.) Не ме слушайте какво говоря. Моето отчаяние и скръб за него ражда образи, които ми говорят за някакво бъдеще страшно и нечувано. Като мъгла се 34 носи един мир, кой нарекох бъдещия мир на Мазда -и се уплаших, защото нещо страшно видях в него: борба, убийства, грабежи, богатства, алчност и егоизъм, и хиляди, хиляди криволици на мътна фантазия, които наричат там реалност и живот. И цялото това грубо вътрешно движение окръжава моя мил Мазда. Ах, нещастна аз, нещастна! (Разридава се. Пристигат Елохим, Селестина и Диана, привлечени от печалния вик на Ахура.) СЕЛЕСТИНА На тебе, мила Царице на Хубостта, носим цветя. Ти пак ридаеш, но не знаеш ли, че твоите сълзи никнат като рози тук и летят като Ангели, които пеят за тебе! ЕЛОХИМ
Остави, мила Ахура, виденията на земните полета. Те не са за нежните погледи на Божествата там, където се говори именно против нас. Ние не искаме нищо от тебе. Само усмивката си ни дай - тази, която ще говори с надежда за далечното бъдеще на спасението на Мазда. Тази усмивка ни дай, ние ще я вземем и мъдрост ще я направим. И когато мъглявите мисли на Сатан заблуждават земния човек, те ще прозират като лъчи от далечното твое слънце на мъдростта. СЕЛЕСТИНА Своята усмивка ни дай - лазур ще я направим. Тя ни 35 трябва, да слиза там, като небе да я разкрием над полетата на Диана. И когато тъмнината тържествува и вика: „Аз съм всичко!" - ще се спуснат сладки оживени искри, Ангели, Синове на Лазура и ще я изпълнят с мълнии, лъчи, звезди и комети, за да видят всички, че животите земни не са животи на Без-конечността. ДИАНА Своята усмивка ни дай - аз ще я направя цветя, треви, морета и дървета и ще покрия с ароматно було голите канари, със зефири ще охладя пустинния пек и с окраски четирите страни на хоризонта. ЕЛОХИМ, СЕЛЕСТИНА и ДИАНА
О, Слънце на Красотата, Мъдростта и Любовта, слънце ни дай! ЕЛОХИМ
Нека то бъде твоята усмивка, нека то бъде яркият чародей, който ще разтърси тъмнината и мрачните недра на страшния Сатан. В минутата, когато се роди това велико твое Слово, Сатан ще чуе гръм и ще погледне, и новото светило ще ослепи очите му. Той ще предвкуси своя провал и за първи път ще въздъхне. СЕЛЕСТИНА И тази въздишка ще разцепи новото тяло на части и 36 ще се пръсне то като земни кълба, сателити и падащи метеори в моя простор. ДИАНА И земетръси и катастрофи ще процепят полетата, и бури - горите и канарите, и потопи - бреговете и пустините, защото това ще е първият удар срещу лъжливия бяс на страшния Сатан - Дете ваше, сянка самородна. ЕЛОХИМ Която се създаде в мига на вашата целувка на любовното желание за вечно блаженство. Да, това е ваш образ, незаконното дете на светлината. Защото ефирните тела от грубия плам на огненото чувство се разпиляват и правят живи форми, живи сили и те се групират и стават тела, събират се и правят поле, разпръскват се спираловидно и създават свят, и този свят се нарича свят на разума, разсъдъка, гордостта. Става човек и се пресъздава в мощ, и заживява, и мисли, че той е това, което е, облича светлина и говори: „Няма друго освен мен." О, нисш разум, Сатан, който ще управляваш някога Земята, ти ще разбереш, че не си истинското дете на пламъка, а че има друго, което ще се роди от чистия плам на любовта, тази любов, която сега рони сълзи, защото обича. Не от обич се роди ти, а от желание, затова си хилав. Силен си, но слаба е обвивката ти и пада като пясъци пред вихъра на новото Дете на Лазура -Висшия Ум. И аз отидох в далечни мечти из далеч- 37 ното бъдеще. Простете, мили другари, но време е да почнем това Велико Дело на Божия Мир. АХУРА В мене, в моята утроба нека загори това, което мисля да ви дам. Великото Слово, което ми донесохте, витае като сила около мен и иска да се въплъти. Ярки са трепетите на това желание. О, живи богове са словата на Висшия Престол и утробите на Богините са трепети, които прегръщат тези бъдещи зародиши! Нима трябва да стана майка, о, ярки Елохим? ЕЛОХИМ Мистериите се носят като мириси в Божествените цветя. Мазда е Висш зародиш, Свята Материя - Нафур. Нима мислиш, че той е паднал в неведение и е загубен? О, не, един Архангел го грабна от атома на смъртта, скри го в атома на безсмъртието и го отнесе на Божествения Престол. Не се губи Божественото. Той сега витае около тебе и иска да се въплъти. И за да спасиш Мазда, трябва да го родиш наново. Виждаш ли сега как един яснорозов лъч се спуска на крилете на един Серафим? Той го носи, иска да влезе в тебе, о, Свята Дева Мария. Отвори обятията си, твоят Мазда е в него, същият... АХУРА Сън ли е или мечта? Аз зная, че е в ръцете на Сатан, а сега се отваря ново небе, което ми говори с език на нова уста, с нови слова. 38 ЕЛОХИМ
Така е, но Сатан остави него, Зародиша, щом видя твоята хубост. Каза: „Нищо не искам освен нея", и от тогава той те окръжи, и ти сега си в булото на неговото влияние, в силата на неговото желание. Една целувка ще издейства той от тебе, любов, защото любовта никога не отказва, и тогава ти ще облечеш нова дреха, о, жена земна, и ще слизаш по долните мирове за Мазда. АХУРА
Да, спомням си, видях това преди малко, но го премълчах. Откъсна се, видях, една моя целувка, но защо Селестина я грабна и я отнесе под небето, а Диана протегна ръка и я взе, и се облече в нея. ЕЛОХИМ
Висши жертви, за да спасят тебе, и така ти си оставаш тук, в най-висшия мир, и долу ще се разлива твоята същина чрез мене, Селестина и Диана. Разтвори обятията си. Ти трябва да родиш Мазда тук, преди да отидеш там, защото този новороден ще спаси частицата, която ще изпратиш за него долу. Знай, че всяко нещо от Божествения Мир, пратено по-долу, трябва да се върне пак тука като Свята Есенция. Кой ще го върне? Лик, подобен на неговия. Разлика се явява само в израза, но същините са същите. За да спасиш Мазда - Целувка Огън, ще родиш Мазда -Целувка Светлина. За да се спаси Ахура - Целувка Светлина, трябва да се роди Ахура - Целувка Огън. 39 АХУРА А мен кой ще роди? ЕЛОХИМ
Селестина. Така останалото в Божествения Мир, за да спаси падналата си неразделна частица, ражда подобна на нея тук, а тази, за да бъде спасена първата паднала, ще я роди там. Да, Селестина и Мазда ще спасят това, което сега ти тук ще родиш с Великото Слово, защото всяко произнесено Велико Слово е плам на зачатие - раждане. АХУРА
А мен кой ще спаси? ЕЛОХИМ
Когато Мазда дойде тук, ти ще седнеш пак на Престола, но с него неразделно и с новите тела, тези, които не изгарят вече от огъня на любовта. Съзнай положението си, о, Свята Дъще на просторите по Божествените мирове от блясъци и слава! Ти си и едно, и всичко, и числата ще текат от тебе като верига от трептения на сладост и блаженство, и какво са вековете, те не са нищо за нас тук. Те са слияние на Вечното Настояще, което е една целувка. О, нима не виждаш, че числата са целувки? Чрез тебе ще се роди числото три, а другите ще родят числото четири - Тебе и Мазда. Във Висшия Мир 40 няма деление на лица и същини. И когато се говори за Бог - Богиня, то е все едно да се говори за Ахура -Мазда или за когото и да е. В областта на единната Есенция само лицата витаят като образи от допири на реалността, която е любов и блаженство, и това е безконечността в най-малката точка на всемира и безкрайно малкото в безконечието на огромното тяло Бог - Богиня. Частици са само всички други прояви или по-висше изражение, целувки са, защото тук няма нищо, което да не е целувки, а далечните мирове са само морета, където слизат тези целувки, за да си вземат по една капка. АХУРА Не разбирам. ЕЛОХИМ Само за една капка се слиза в морето на най-нисшия мир - физическия, капка, от която излиза лъч. Само за един лъч се слиза в огненото море на най-нисшия мир - физическия, лъч, от който излиза една капка. АХУРА Нима тук, където всичко е и е възможно, да го няма това? ЕЛОХИМ Та нима има деление между там и тук? Тук е неделимото, но когато ти обичаш Мазда и разгърнеш обятия да го прегърнеш, как ще го прегърнеш, ако е 41 в тебе? Разбра ли? Лъчът на разделността в Капката и Капката в сладостта на Лъча - ето това се взема от долу. Силата на отдалечаване, не на разделение -разделение няма тук, а силата на раздалечаване се взема от там, долу. А знаете ли, о, вие всички, Селестина, Диана и вие, Ангели, Деви и Херувими, какво представлява тази сила на раздалечаване? Тя е Втората Проява на Единния Живот. Когато се видиш и когато се потърсиш, усещаш, че нещо, което те обича и никога не се дели от тебе, е в теб. Тогава се явява желанието да го видиш до тебе, по-далече, и като го погледнеш колко е красиво то и очарователно, колко е сладко и нежно, поискваш тогава да го целунеш и прегърнеш. А как ще стане това, ако нямаш силата и могъществото да го отдалечиш и тогава да се спуснеш с отворени обятия към него. Тази сила, която ще може да приближава и отдалечава двете полукълба на Атома. А Атомът тук, както виждате, не е безкрайно малка частица без форма, а е лице - Човек по образ Божи. Атомът тук е живо сърце от две лица, от двама човека: Мъж - Жена. Нима не виждате колко е необходима тази сила на Двуликия Атом - както на най-малкия, така и на най-големия. Раздалечава се той - Големият, и се разпилява на малки в безкрайността, за да се прегърнат неговите две вечно любещи половини. А какво са малките атоми? Те не са нищо освен отдалечаване, разтягане на Големия, а разтягането става от трепети. Без трепети не може, защото то е любовно блаженство, 42 а всеки трепет се изразява чрез въртеж, завъртане, защото обичният и обикнатата трябва да се докоснат от всички страни в едно и също време. Ето защо се създаде бездънието, което е въртежът от всички страни до безкрайното разширение на Атома - Бог. Върти се словото около тебе, Царице, иска да те отдалечи, разтвори обятия вече, приеми го, че Мазда е този, който те иска... СЕЛЕСТИНА Едно тъмно було покрива всемира. ДИАНА Едно тъжно чувство обзема сърцата. АХУРА Нима през мрак се минава? ЕЛОХИМ Мистерия! (Чува се далече Ангелска тъжна песен.) СЕЛЕСТИНА И песните хвърлят черно покривало върху това време. ДИАНА
Защо въздишките и сълзите на Ахура станаха Ангели. 43 ЕЛОХИМ За да пеят за нейната съдба, защото ние се отдалечаваме от небесния мир, в обятия сме, които се протягат. СЕЛЕСТИНА И когато уловят своя копнеж, пак ли ще дойдем тук? ДИАНА
И когато се докосват търсещите се сърца, тук ли пак ще видим Ахура? ЕЛОХИМ
И Мазда. Тогава ще трептим ние, малките обятия, като големите. Защото в този мир малката частица прави това, което и голямата, разлика няма. А и нима има малко и голямо, където безконечността е Едно? Чуйте тихата молитва на Ангелите и нека секне всяко наше слово. В мълчание се произнася Великото Слово. На колене, деца мои, нека изпеем песента на мълчанието, тази, която не говори, и в нейния последен безмълвен звук бъдете готови и ще видите какво ще стане. (Ахура пада на колене и всички след нея. Чува се песента на мълчанието от Ангелите. Подема се и замира в приспивни звуци, които будят нови небеса и невидени мирове. Бавно се загубват последните изрази на тази Всемирна хармония, която ту се появява, ту изчезва, като че иска да каже: „Ето вашата съдба." А тя не изчезва, а заспива, защото няма нищо, което да не притежава 44
АХУРА (тихо, молитвено) И сега, когато изчезват всички светлини и звуковете се скриха по коронките на цветята, и ручеите в обятията на тревите пошепнаха: „Мълчи!", и водите в дъното на океаните затвориха обятия за нощната целувка, о, Татко - Майко Всевишни, спуснете Вашето Благоволение и благословете новото Велико дело, което излиза от устата на Всеприсъствието! Целунете новата уста на Всеусещането и помилвайте новата любов на Всеблаженството - тази, моята, за него. Обичам го, затова се отдалечавам от вас. Без него не мога, затова затварям светлата врата на вашето небе и отивам в мрака на изпитанието. Покой и мир на всички! И сън свят на вечната пробуда! Дано, когато аз заспя в сладкия лъч на творбата, да дойде милият мой, да ме улови за ръка и да извика: „Стани, мила, събуди се!" Нима блаженството на покоя няма край? Дано се отвори за него тогава онази свята и скрита килия, която ще се нарича в мировете копнеж, и го погълне в светлина и мир. Милият Мазда, обичам го, обичам го... И тихо произнася едно Слово, което никой не чува, но всеки усеща като сътресение, и хвърля венеца на листото, където бе написано Словото, и пръсва се листото и се явява Пространството, разцъфват розите и пламват звездите, светват слънцата и Времето зазвънява: „Едно!" И всички виждат там, над новия хоризонт, Престола в 45
46
Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя Изтегляне 0.99 Mb. Сподели с приятели:
|