И разтърсва се новият Всемир, и всичко отива да потъне в мрака. Само звуковете на Ангелите още се носят из простора като искри от образи, които угасват и пак се появяват, като че искат да кажат: „Вижте, че скоро ще изчезне това, което идва веднъж на милиони години..." „О, винаги е, винаги е -повтарят цветята, -нали нашите устни в коронката от там пият нектара на живота." И угасват искрите постепенно с последните сладки усети на възгласа: „Адонай, Адонай."
47
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
СЪБУЖДАНЕТО НА САТАН В ЛИКА НА ЖЕНАТА
Нисшият ум, обикновеният, за първи път се събужда, като се съзнае като отделен пол - разделение на половете.
Едно по-долно поле на небесния мир, което не е тъмнина, но едно слабо було се разстила върху него и навлиза в сърцето на нежността като тъга, която все чака нещо неудовлетворено. Неудовлетворение е чувството на проявения свят. И ако проявеният свят съществува, то е само защото има нещо неудовлетворено, за което сърцето тъжи.
Като мъгли се носят въздишките от устата, която е затворила целувките си, и падат като далечни бури над хоризонтите, където се създават цели рояци от живи същества.
Живеят тези рояци хиляди векове, но идват бурите, вземат ги като вихри и пак ги носят там, където се разпилява като прашинка въздишката на любовта.
48
Една само въздишка на Божеството може да създаде хиляди мирове и рояци от същества, защото тя създава вълни от облаци, които стават въртежи, а летящите безтелесни мисли търсят нещо, макар и най-ефирно, където да спрат и да си отпочинат от безкрайния набег на бездънието. От бездъние се бои душата, затова се въплъщава, а бездънието се създава от мрака, който е въздишката на неудовлетворението. Любовта свети, когато е на върха на своето тържество, и стои издигната, и около нея няма бездъния, защото Ангели окръжават тези, които се обичат. Но когато въздишката е Царица на Изгрева и Залеза на мировете, ражда се бездъние, пропаст, която плаши частицата, разделена от своята същина.
Лилии окръжават Ахура и наистина тя се е облякла в одежди от сини лилии с тъжна окраска, но проникват в сърцето като нещо, което скоро ще дойде, и влизат с нектара на далечни мирове, които отдавна са изживели своя въртеж. Трепти сърцето в погледа на Ахура. И наистина от нея непрекъснато излизат и се връщат лъчи, от Всемирната Майка на Непорочното Зачатие излиза нещо, което не може да се изрази, защото като ден е светла Утробата на Всемирната Майка, а лицето и се крие в небесата и там се показва друго тяло, безкрайно красиво, вечно младо, чисто и непорочно. И разбрах защо е непорочна Дева Мария, когато е Майка, и пошепнах си, така че никой да не чуе словата ми: „Величието не говори за себе си, защото е величие. Любовта не говори за себе си, защото е любов. "Ахура шепне наистина, а този шепот отива в мировете и люлее заспалото Дете на Всемира. То спи и будно е, и реве, и мълчи - Вечното Дете на Всемира, и сега, ако тук е малко, там е вече мъж или жена, ако тук е зародиш, там е вече Бо-
49
жество. Но все Е. Като дете милва Тя своя Мазда по треви, цветя, но като мъж го целува по полетата, където се роди ликът на Адонай. В това поле сега, където Тя седнала съзерцава как една нейна тъга създава вселена. Мазда го няма, няма и никакъв човешки образ. Само небесните жители витаят из нейната атмосфера и чакат целувка, за да се съживят и да отидат по слънцата да отнесат образа на някоя нова роза, която тя откъсва да посади за него. Сега сади тя розите на бъдещите срещи, от които венци ще плете, защото се знае, че едно небесно цвете не расте за денонощие, а са му нужни хиляди, милиони векове. Защото това не е цвете за земен жител, а за него - Мазда, Всемирния Небесен Жених. Тя слага ръка на челото си и вижда как светлините угасват под силния напор на мислите й, и чува как забиват сърцата и лазурът става Човек. Илюзия е това, спомен е, нейна мисъл от миналото, и настава безмълвие, нощ. Когато си шепнат Божествата, слънцата си отиват от хоризонта, защото и шепотът им е по-ярък и от най-яркото светило.
АХУРА (сама)
Небе след небе разкривам, простор след простор, бездна след бездна и слънца сея по пътя, където ще мине, но кой ги вижда? Далече е още онова сърце, което ще забие и ще изрече моето име. О, колко са сладки тези шепоти на уста, която ме обича! Няма по-сладко нещо за моята самота от това, да чуя шепота на моето име. Тогава цяла потрепвам, раждам светлина, протягам ръце, разкривам обятия и изричам най-сладките думи във вселената: „Мили мой!" Моето име, ето всичко. То буди моята заспала и тиха
50
цветност на копнежа. Моето име, но от уста, не от просторите на празнотата, а Слово. Само уста може да изрече най-сладкото Слово. Уста, под която има сърце, защото моето име е живо и Словото трябва да е живо. Ето защо и Словото, което се изрече, трябва да затрепти с най-милия трепет на любовта. Тогава се буди моята същина, която вечно чака да чуе Словото - името си. Моето име, о, моето име искам да чуя. Него ми дайте, него ми донесете. Аз съм будна същина, но уста трябва да я изрече и като лъч да навлезе. О, чуй ме, чуй ме, аз викам твоето име, Другарю на вечността! Викам го, преди ти да изречеш моето. Нима този проявен всемир, който сега се носи, не говори непрестанно: „Мили мой!"
ЕЛОХИМ
Да, говори, Царице на светлините, говори твоята уста навсякъде и във всичко: „Мили мой", но няма още уста, която да изрече твоето слово, няма още слово, което да навлезе в ложето на твоя покой. Словото, което изричат слънцата, не буди твоето блаженство на саморождение. Аз зная, ти искаш това слово, което ще те буди и възобновява в едно и също време, защото твоята същина е Вечна Младост. Да, словото, което изричат слънцата, не е твоето слово: „Мила моя", не е още изречено то от уста, която да оживи Жената. А и кой ще го изрече тук сега, където е съсредоточен твоят поглед? Цвете изрича ли слова?
АХУРА
Защо, мили Елохим? Нима изминалите векове не
51
бяха достатъчни да създадат моя Мазда? Аз затова слязох тук и изпратих за тебе да ти кажат, че искам да видя вече моя Мазда.
ЕЛОХИМ
С тъга и скръб съм принуден да ти кажа, че сега нищо не можеш да видиш от него освен едно цвете, което леко там се люлее по зефирите на твоите милувки. Едно птиче, което там тихо напява тъжни мелодии на своя копнеж - това само можахме да направим досега - уста на сърце, което да усеща, макар и слабо, бъдещата сладост на любовта. И птичето пее и в ранни зори, и посред нощ излива своите тъги за нещо, но не знае още за какво. Още далеч от неговия поглед е Другарката на Вечността. Само това: коронка на цвете, която сутрин се отваря за милувка на лъчите на твоето слънце, което ти създаде като целувка и топло дихание да оживява зародиша във Всемирното Яйце, където Мазда падна, а вечер се затваря и спи под лекия шепот на звездния простор, чрез който му говориш: „Мили мой!" Да, светла Ахура, цвете е сега твоят Мазда между тревите, а птиче е по канарите и гъстите лесове.
АХУРА
А защо, мили Елохим? Нима досега Селестина не можа да му даде тяло? Нима Селестина не можа да му даде лице, а Диана - снага, ръце, крака? Къде са те? Искам да ги видя.
52
ЕЛОХИМ
Селестина пази Цветето, в което е Мазда, а Диана -Птичето, в което се крие неговото сърце.
АХУРА
Каква разделност!
ЕЛОХИМ
Но има връзка, която не ги дели и ще ги слее, но никога не в човешки образ.
АХУРА
Защо?
ЕЛОХИМ
Защото Сатан не иска да се даде на Мазда лик по образ и подобие на Бог - Богиня.
АХУРА (в отчаяние)
Какво говориш, Елохим! Аз не знаех това до сега! Нима ще може тази сянка още да вилнее!
ЕЛОХИМ
Да, и ще вилнее много още, защото тя намери средство сама да се храни - от мислите на същините на Мазда.
АХУРА
Тогава той става опасен противник. С какво може да се укроти?
53
ЕЛОХИМ
Той иска пълно владичество над живота и Всемира само така.
АХУРА
При Бога не може Бог да се създава. Тежко му, тежко на тази непокорна същина! Аз ще отида при Мама - Татко и тогава неговата съдба ще се реши веднъж завинаги. Преди да замина, Елохим, викни Селестина и Диана, искам да ги видя. Вековете, които ни разделиха, нека се унищожат вече. Аз ще се намеся лично в това Велико Дело и ще видиш как Мазда бързо от стъпало на стъпало ще се възкачва към мене. А сега, макар и цвете, и птиче, искам да го видя.
ЕЛОХИМ
Може, но само отдалеч, и няма да можеш да се докоснеш до него, защото полето, в което сега се развива, е пет стъпала под това небе.
АХУРА
Макар и отдалеч, но искам да го видя. Ще сляза още три стъпала, ще се увия в гъсто було, за да не може Сатан да забележи моя блясък.
ЕЛОХИМ
Опасна ще бъде тази стъпка, защото, ако Сатан съзре твоята хубост, ще промени целия ход на Делото. Ще поиска той да те притежава и ще се яви пряк
54
противник на Мазда, а досега той, както знаеш, ни помагаше в Делото.
АХУРА
Бъди спокоен, аз ще се забуля така, че нито една хилядна от хубостта ми не ще прозира.
ЕЛОХИМ
Щом е така, съгласен съм. Сега ще отида да предупредя Селестина и Диана, а ти иди и ни чакай в долината на съблазните. (Излиза.)
(Ахура остава сама. Съдбата понякога изпраща на мировете за спомен видения, които да дадат силен тласък на заспалия в грубостта дух и да му напомнят това, което е загубил там горе. Трепетите на ефира, които окръжават Ахура, са толкова силни, че събуждат и разтърсват канарите, и ето защо се вдига буря от зефирите, които развяват косата й. Сатан забелязва това -от долината през гъстите дъбрави той за миг вижда Ахура и се вцепенява пред хубостта й. Но хитрият му ум веднага съобразява и Сатан не се приближава, а се скрива да следи Нейните движения отдалече. Ахура знае, че ще има работа със Сатан в бъдеще и той ще предизвика много страдания и борби, от които Селестина и Диана ще станат жертви във физическия мир, защото Ахура ще си отиде, а Сатан, като вижда вече какво е Жена, ще я потърси и в по-долните прояви на живота и ще я намери в лицето на Селестина, сега непорочна земна Жена, и на Диана, любещата и милозлива бъдеща другарка на Мазда.
55
Жертва ще станат те, защото Сатан е безкрайна жива есенция и сега, като се събужда алчното му, ненаситно желание за страсти, той ще се съгласи да даде на Мазда човешка форма по образ Божи само и само да удовлетворява низките си похоти.
И така, тук се слага начало на печалната гледка, как жената пада в грубите ръце на мъжа - Сатан, и то толкова, че от висшето си положение, на което стои по принцип, ще се озове в най-ниското положение заради грубостта на мъжа. Бедният мъж, а знае ли той сега колко се е отдалечил с тези свои постъпки? Вижда ли как жената блести там горе, над него, тази бедна жена, толкова несправедливо потъпкана в калта от векове и хилядолетия, тази жена, която ще спаси него, одежда на Сатаната!
Ахура не знае, че Сатан я вижда, и слиза в долината на съблазните. Горният мир се загубва и се ширва ново поле, което тържествува със своята буйност на живот, свежест и прохлада, пълно с треви, цветя, дървета, канари, ручеи, гори. Ахура простира ръце и хвърля една от своите одежди, и тя се разтваря и обзема простора, от който грейва с явна ведрина. Нещо става в тази жива природа и като че всичко чувства ново присъствие, дотогава неусещано. Сатан следи всичко отдалеч.)
АХУРА
Фатална е моята хубост и може да погуби алчното око на ненаситните стремежи на чувствата. Нека си сменя одеждата.
(Чува се шум отдалече. Силен трясък раздвижва околността като хала, която иска нещо да погълне. Вижда се приближаването на Сатан към Ахура, но в това време
56
пристигат Елохим, Селестина и Диана, окръжени от Ангели, Деви и Херувими с мечове, с които пазят новото дете на всемира. Сатан се отдалечава с ярост, но не изчезва. Селестина държи в ръцете си звездна ваза от диамантени корони във формата на триъгълник, по чиито върхове светят три слънца и по страните му - още три ярки точки, а в средата грее едно толкова ярко светило, че би ослепило земното око - именно то разтърси Сатан и той се отдалечи, защото пред това ярко тяло потреперва всяко нереално същество. Диана държи друга ваза с формата на квадрат, по чиито ъгли греят толкова ярки диаманти, че цялата околност е осветена като ден. В първата ваза е посадено най-красивото цвете на Лазура - Лотоса, а във втората живее като в кафез най-красивото птиче на простора. Ахура ги вижда и с нежна усмивка се приближава, целува ги и едри капки сълзи оросяват тези свети места. Какви ли планети и светове стават тези сълзи във вечностите, които да шептят само за тъжовната любов на неудовлетворението! В Лотоса и Птичето Ахура вижда Мазда, Своя най-любим Другар.)
АХУРА
Нима тук и такъв трябваше да те видя, о, мой мили Другарю на Вечността! Но да не разчувствам повече никого с моите тъги за тебе, ти, който ме слушаш, но нито чуваш, нито разбираш думите ми. Не това трябва да бъдеш ти, но и за него сега ви благодаря, о, всички мои братя и сестри, защото от атом го превърнахте в цвете и птиче. Много е, не е малко и това, което досега направихте - от зародиш тъмен със скрит живот да построите и оживите цветя, птици, животни и
57
лесове. Чувствам как моят Мазда се таи във всяка частица, усещам диханието му и сега, ако той би могъл да ме почувства като майка, която го преражда, как нежно би ме целунал! О, дете, дете искам, Свети Елохим, дете земно и нежно, което, като се притисне до гърдата на жената, да извика: мамо! Ах, когато чуя това слово, какви небеса ще отворя, това знае само майката, която ще държи Детето, бъдещия Бог и Другаря на Мен. Висшата Жена.
СЕЛЕСТИНА
Нима, мила Ахура, не би затрептяло и моето сърце -аз бих прераждала хиляди и милиони пъти такова дете, но къде е сега този лик на Бог - Богиня, на нас?
ДИАНА
Нима, мила сестро, не бих трептяла от радост да нахраня едно такова дете с устни невинни и малки! Това е блаженство за жената, когато се допират още неосквернените устни до нейните страни! Радост е да знаеш, че от тях тече живот, който преминава в друго обично същество, което някога ще бъде твоя неразделна частица на другар.
СЕЛЕСТИНА
Чувствам аз тези течения от висшите небеса, как храната минава от едно зряло същество в друго слабо и немощно под него. Нали така се хранят всички мирове - тече нещо от по-висшия мир в по-нисшия и това
58
няма край в безконечността. О, колко е велика Единната Майка, колко е щастлива, когато усеща как жизнената сила минава от нея по целия Всемир!
АХУРА
Не ми говори за това, Диана, защото ще се пръснат гърдите ми от болки. Нещо се крие там и иска да потече, но къде, къде е невинната уста на Детето?
ЕЛОХИМ
Отдавна щеше да дойде, Ахура, но при всеки наш опит Сатан се намесваше и разрушаваше всичко. Не иска той подобно тяло в този мир. Иска само неговото да пие жизнената сила на живота. Егоистична е природата му и алчна е устата му. О, какви ли борби, грабежи и убийства би всял новият разсъдък, ако му се даде възможност да цари и над тези сърца на Богоподобните човеци! И ако се създаде дете, деца и човеци, трябва да се пазят да не проникват там, иначе все едно да създадеш бойно поле. Вие не можете още да си въобразите какво значи да се присади нисше начало на ум в център на сила и организми на свободно движение. Ум не се дава на животните, защото би било страшно на звяр да дадеш разсъдък - какво разрушение би направил! Моето мнение е, ако се създава човешки лик, то да се обезсили нисшият му ум, чийто цар е Сатан.
ДИАНА
А какво е нисш ум?
59
ЕЛОХИМ
Този, който борави с най-обикновените желания на тялото, чувствата и органите. Този, който иска да яде, да черпи удоволствия и наслади най-обширно и няма насита. Този ум, който обича богатствата и всичко празно и безцелно в нисшите животи. Страшна е есенцията му. Ако не се възпре, той би поискал да цари над целия мир. Даже Бога от Престола ще поиска да свали, защото е нахалство, гордост и самолюбие. Убийство е неговият девиз и постигане на целта си без избор на средства. Помнете, че когато той се присади в частиците на това поле, царства ще се създадат по полетата и ще се бият помежду си. Разделност и право на победителя е неговият закон и под флага на тази центробежност ще се делят държави, общества, домове, партии и семейства и най-близки братя и сестри един против други ще се вдигнат, за да се унищожат. Страшно нещо ще става, настръхват ми косите, като помисля за бъдещето под неговия скиптър. Това спокойствие на природата ще изчезне и ще се замени с димове и пожари, с трясъци на желязо, фабрики, оръжия ще проливат кръвта и ще отсичат човешки глави.
АХУРА
Стига, Елохим, тялото ми се разтърсва от твоите обяснения! Нима такива ще са страданията на Мазда?
60
ЕЛОХИМ
И по-големи, ако му дадем нисш ум, а трябва да му се даде, макар и малко, защото иначе Сатан не би се съгласил да го направи в човешки образ? Тук е силен той и цар е още, но нашата работа ще е, като му дадем този ум, веднага да го обезоръжим, обезсилим и така да възпрем егоистичния му безспирен набег. А това може да стане, като го проявим в смъртна, умираща материя, за да можем всеки път, когато вземе връх, да го разрушаваме. Не трябва никога да се слага нисше начало в безсмъртна есенция. Жално е всичко това, но необходимо. Как ще се склони Сатан другояче, ако не му се даде поне временна привидна облага?
АХУРА
Щом е така, Елохим, би ли се съгласил Сатан да не пречи на нашия идеален образ, ако сложим и от неговата есенция?
ЕЛОХИМ
Да, в замяна с нещо.
АХУРА
С какво?
ЕЛОХИМ
Зависи от него. Той е ненаситна природа, която лети с еднаква алчност в много посоки. Той има много ръце, крака, уста, глави, очи - и всичко това иска
61
своето. И сега ако поиска богатство, след малко ще поиска владение, след още малко - пир, но най-печалното е, че ще поиска и жена - само това е наследството му от висшия мир, но тук така го преоформя, че ако някой Бог би го видял първия път, не би разбрал нищо.
АХУРА, СЕЛЕСТИНА и ДИАНА (с трепет)
Нима, Елохим?
АХУРА
Не, това няма да стане - да се оскверни Жената в ноктите на звяра!
СЕЛЕСТИНА
Не би могла една чиста и непорочна жена да живее в скверността на това алчно чувство, което унищожава лазурната мисъл на Серафима.
ДИАНА
Така е, мили сестри, и аз потрепервам, като си помисля как жената ще падне под краката на тази низка същина, но ако така трябва да стане?
ЕЛОХИМ
И трябва!
АХУРА и СЕЛЕСТИНА (уплашени)
Нима?
62
ЕЛОХИМ
Да, иска се жертва и от този Принцип в Природата. Знаете, че Мазда като Мъжкия Принцип сам падна под силата на Огъня на Любовта, но Женският Принцип трябва доброволно да се жертва, даже съзнателно, за да спаси първия. От този принцип се ражда първата саможертва, която ще се присади и у мъжа и без която Мазда никога не би се издигнал до Божествено състояние.
ДИАНА
Тогава аз ще направя това, аз, частица от Женския Принцип, която е създадена да се дели от Висшия Мир по силата на милосърдието. Аз ще се жертвам, а знаете ли какво значи и каква сила е това, когато жената реши да се жертва - кал, пръст, смърт не са нищо за нея. Тя ще събере всички сили от природата и когато потрябва да защищава Детето, ще видите как пред нейните крака ще паднат царствата и гордият свят от нисшия ум ще се смири като малко цвете пред високата топола, която гледа небесата.
ЕЛОХИМ
Славно е решението ти, Диана, то идва по силата от Бог - Богиня. Нима и те не правят саможертва по отношение на висшите тела? Редът е същият и за Ахура.
АХУРА
Да, така! Аз ти благодаря, Диана. Дай да те прегър-
63
на, о, жена земна! Ти, която ще отхранваш занапред моя Мазда и няма да забравяш, че правиш това само за да го вдигаш все по-високо към мене.
ДИАНА
Няма, но мъглите там ще са много гъсти, огньовете много жарки и ако някога падна в заблуда и егоизъм, че той е мой, моля ти се, Селестина, напомни ми висшата цел и предназначение - с камбанен звън или със сладки песни, или с висши възторзи на музиката, или с очарователните пейзажи на природата, напомняй ми! Защото и аз искам с Мазда да вървя нагоре, той без мене няма да пристъпи нито крачка, но аз все над него трябва да съм към висшия мир.
СЕЛЕСТИНА
Бъди спокойна, Диана, няма да те оставя никога. Винаги когато мъжът ще иска кал да те направи, аз ще посадя цветя в почвата ти. Когато ще поиска робиня да те направи, бури ще разтърсят хоризонта и земетръси ще събудят забравения ум, и болести ще възпрат безспирното желание да те погуби. Ще разкрия небето и зефирите, и всички красоти, когато забравеният ум потъне в грубостта. Ще създам поезия, изкуство, архитектура, живопис, на болестта лек ще пратя, на живота свежест, на жаждата вода и на тъгата утеха.
АХУРА
Не бой се, Диана, когато Селестина ще е безсилна
64
пред страшния стремеж на Сатан, Ангели ще изпратя, Херувими ще обитават твоя дом и песни от висините, златни лири ще сложа в ръцете на слезлите Серафими. Така ще ти напомням, че там има друг мир, където Селестина живее, а по-нагоре и друг, където Ахура цари, а по-нагоре и други, където Бог - Богиня владеят.
ЕЛОХИМ
Да не говорим за небесните планове в царството на Сатан! Нито една десета не трябва да се изрича и да се знае тук, защото, когато Сатан узнае нещо, той го забавя. Не го унищожава, но го забавя, такъв е неговият стремеж. Защото той предчувства, че всяко изпълнено дело от небето е отдалечаване на Мазда от земята, а това е за него смърт. Защото той се храни само със заблуждаващите мисли на Мазда. Стига, мълчете! Всичко ще наредим тук точно по плана, както е горе, и то така, че по един закон да се движи както най-нищожната прашинка, така и най-блестящото слънце, както най-малката мухичка, така и най-висшето Божество. Така трябва, защото святата Божествена Частица - Едното - е във всяко нещо и то като такова заслужава същия закон през всички форми и съдби. Само така Мазда ще може да се буди като съзнание, че това, което е в него, то е и в тебе, о, Ахура, то е и в Сърцето на Всемира, Бог - Богиня. Сега да се разделим, да започнем новия кръг на новото решение.
65
АХУРА
Елохим, една молба, от която се червят бузите ми: дай ми да откъсна цвета на Лотоса и да го закича на гърдите си! Нали с това Мазда си остава в Корена и не се губи. Дай ми и едно перце от крилете на Птичето да отнеса като спомен на дихание и хладина в тъмните моменти на моя копнеж, че дълги са периодите, през които трябва да минават очакванията на Божествата. Търпение е Божеството. Ако не е търпение, то не е Божество, а напомнянето е утеха, без която и те не могат. Нима не затова хвърлят погледи отгоре често и слизат от своите висини!
ЕЛОХИМ
Всичко се дава на тази, която обича, и животът даже, който милиони години е правен по небесата на нейните ложи. Вземи!
(Селестина подава Вазата, Ахура откъсва Цвета на Лотоса с трепетно сърце. Диана носи втората ваза и Ахура взема едно перце от златното крилце на Божественото Птиче, родено в земния мир, и го скрива в косите си. Но в същото време се вдига страшна буря в полето, от всички страни излизат чудовища с невъобразими форми и грозни образи, с челюсти на хали, еднооки, пълзящи и хвъркати демони - легионите на Сатан. Ахура спуска гъсто було около себе си. Елохим разгонва чудовищата с помощта на Ангелите с огнените им мечове. Селестина избягва с Вазата Лотос, а Диана с Вазата Сърце. Посред чудовищата се появява величавата фигу-
66
ра на Сатан, облечен като земен цар с най-разкошна порфира, по която блестят не истински диаманти и злато, защото още не са направени тези метали в земната утроба. Приближава се към Ахура и по един знак всичко утихва и настъпва тишина. Ахура спокойно стои и с любопитство гледа първата фигура - тип на човек, който Сатан си е направил. Той взема образа на Бог - Богиня и се преправя така изкусно, та никой не би познал, че това не е Висшият Човек, ако не е от рода на Божествата. Но Ахура разбира всичко и остава спокойна. Едно само забравя Висшата Жена, временно забравя, че се намира в долината на съблазните, и не скрива очите си от Сатан, не се забулва цялата. Сатан я гледа с чувства, които никога не е изпитвал, той не е виждал дотогава жена, защото първият образ, който носи на земята, е мъжкият. Смътно, но силно е чувството му и нещо го привлича с такава мощ към нея, че лицето му се изчервява и има огнен оттенък като запален от слънце лазур, когато изгрява на изток. Той я гледа отблизо и за първи път вижда колко е красива. Тогава се изяснява изведнъж за него смисълът на живота, дотогава смътен и неясен, и той потреперва от желание, но още не смее да се доближи до Ахура. „Няма по-голямо блаженство - мисли си той - и ако трябва да се живее, ето, за жената е." Така почва всичко долу и Сатан не избягва от закона на уподобяванията, но колко се лъже неговата нисша природа! Той се самопреобразява и всеки момент става все по-красив, жизнен, буен, свеж. Ражда се у него силата да се хареса и с това да привлече вниманието на красивото същество, слязло за пръв път в земния мир. Събужда се Сатан и от този миг почват и неговите страдания, които после ще се прехвърлят под влиянието и на Мазда върху целия човешки род.)
Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя
Сподели с приятели: |