Ахура мазда божествената драма на любовта в седем действия София, 1999 Тук се решават най-скритите въпроси между духа и материята. Животът е просветление на отношенията между тези две същини
Изтегляне 0.99 Mb.
|
|
67 САТАН (съблазнително и ласкателно) За тебе се родих, Царице, за тебе дойдох тук, за тебе живея и ще живея. Знаеш ли и помниш ли кога се родих? От пламъка на твоя огън излязох, когато ти поиска да прегърнеш мъж. Тогава мъжът ти умря завинаги и вместо него аз се родих. Но се отделих самостоен и поисках да стана всесилен, и станах. Но твоята сила възпря моята, о, Жена! И ето ме сега на колене пред теб. Смили се, позволи ми да се доближа ниско до нозете ти, които прогарят земята и тя пламти. Ах, да знаеш колко съм хубав, силен, сладък! АХУРА
Чедо на земния простор, на моята мисъл сянка, образ на въображението, което се изроди, живо тяло ли си? Къде са центровете ти? Ти имаш всичко, всичко си направил, но онези въртежи, които движат планетите, не ги виждам у тебе, о, ти, който искаш да владееш Царицата на Красотите. САТАН
Защо ми са центрове и въртежи, когато имам всички отвори, през които гълтам силата на живота, имам всички сетива, с които ловя предметите на блаженствата. АХУРА
Не от такива обятия на сладост се вълнува Небесната Царица, о, Сатан! Други са телата, които я окръ- 6 8
жават - те са листа от цветя, стрели от лъчи, които влизат през всяка междина на снагата й. Те са аромати от ръце, които милват с безконечните трепети на живи мисли, които пробиват и остават там като вечни целувки, и питат: „Щастлива ли си?" Аз горя за прегръдка и тялото ми свети от желание, но не за тебе. САТАН
И моето тяло гори, огън е то. Ти не си изпитала пламъка на онзи огън, който изяжда. Знаеш ли колко е сладко да те яде нещо и като те къса на парчета, да те слага в устата си и да те отваря като цветни глътки, които наново да поглъща с още по-голяма жар? Знаеш ли колко е сладко положението на разпнатия, този, чиито ръце приковават на юг и на север, чиито крака коват на запад, а главата - на изток? Там текат токове от сили, които говорят само за любов. И тялото възторжено примира в прегръдката на Лазура и само произнася: „Колко си красив! Ето, това съм! Ела ме разпъни!" АХУРА
О, не, о, не! Моите ръце се губят в безконечността, когато търсят опора да се приковат, краката ми не намират хоризонти, когато търсят допир да се връзват, и главата ми се губи в слънцата, когато търся целувката на онази уста, която ме обича. Ти можеш всичко, но едно не можеш никога: да обичаш. 69 САТАН Защо ти е обич без движение, прегръдка защо ти е без болка и целувка без въздишка? Има нещо в мене, което ти не знаеш, което не знаят и Боговете, защото го мислят за долно и унизително, но то е всичко, което твори, мое изобретение, с което ще победя мировете, ще смутя небесата и ще смиря жената, о, ти, която не ме познаваш! Поискай само да ме познаеш. Сложи ръка на моето сърце от води и океани и тогава сляти ще видиш всемира, о, жена! Това е моето най-дълбоко желание и сега виждам, че само чрез теб ще направя това. Спаси ме! Само ти можеш да спасиш лудия Сатан, милост! АХУРА
Ще те спася, но когато смениш името си и когато изпълниш едно мое желание. САТАН (зарадван) Кое е то? Всичко ще направя за тебе. АХУРА
Да помогнеш да се даде на Мазда Божествен Образ - на бъдещия земен човек да се даде Божествен Лик. САТАН
Ще бъдеш ли тогава само моя? АХУРА
Никога твоя. Аз съм вечна и неразделна Съпруга на Мазда.
70 Той е първият, който ми даде целувката на събуждането, а Божественият Закон признава за Вечен Съпруг само този, който пръв е целунал Жената. Ще ти позволя само част от красотата ми да видиш, но никога няма да съм твоя! САТАН
Не красоти и светлини насищат тялото на Сатан, о, Царице, а огън, обятия! Ах, желанието ми взема връх и свива небесата! Защо се свиват просторите, когато те гледам, защо изчезват звездите, не от ревност и злоба ли за моето щастие? (Възторжено-печално.) Най-после ще ти кажа, че след като те видях, не мога без тебе да живея. Ти ще ме погубиш с твоя отказ. Ела, милост, милост! Ето, падам на колене, дай ръката си, най-напред нея да целуна, тя ми стига. Ти искаш това, което е най-противно на моята природа: Божествен Образ на земята, ето, давам ти го, жертва ставам, но дай си ръката! (Ахура в желанието си да спаси Мазда повдига булото си и му подава ръка - в същия момент се усеща сътресение по слънцата и звездите на всемира, но Тя зашеметена не му обръща внимание.) Ето, целувам ръката ти. Усети ли поне малко искра от моите сладости, разбра ли, че аз съм най-достойният твой жених? Ето ме готов, цял, съвършен. Остави Мазда, този зародиш и семе, сега трева и животно още не е станал, недъгав образ с бавно вековно развитие. Нима моя светъл лик ще сравняваш с този от пръст и пясък! О, Царице на Сладостта, позволи ми да те целуна, да ти се покажа цял. Тогава 71 зная, че няма никога вече да отречеш съвместната и вечна целувка със Сатан. Колко е хубаво името ми и то е Божествено: Сатан. Разбра ли го, о, ти, която си заспала за моите мирове? Ела, ела!... Хвърли неговото цвете и перото му! (Приближава се и я прегръща. Погледът на Ахура се загубва толкова високо в мировете, че тя не чува думите на Сатан. Той мисли, че Тя е вече победена, а не знае, че погледът и търси помощ оттам, откъдето слиза винаги когато се спасяват Божествата. В Нейния захлас Сатан посяга да вземе Лотоса, а с другата ръка търси Златното перо и в момента, когато се докосва до тези Божествени същини, настава небесна тревога от светлини, блясъци и магнитни бури. Сатан е отхвърлен настрана. Пристигат цял легион Ангели, Херувими, Серафими. Сатан разбира всичко и решава да се бори, повиква със знак всички свои чудовища и хали и дава заповед за сражение с ангелските същества. Но в това време в простора се явява със силен блясък яркият лик на Адонай. Ангелите запяват песента му и всички легиони на Сатан и самият той остават вцепенени от това величие. Ахура се издига на огнено кълбо със свита от Ангели към Престола на Адонай и там изчезва в яркостите на простора. От Престола на Адонай се вижда как се спускат две нови същества - Мъж -Жена, които седят отдясно и отляво, и слизат на Земята. Това са Манус и Амрита, Спасителите на човека, които му дават Образ Божи - Висш Ум. Сатан с ярост и закани се отдалечава в полето и се вижда как надалеч изчезват формите му и се загубват из морета, океани и треви.) 72 МАНУС Ето, мила Амрита, полето на нашата бъдеща дейност. Нека слезе след време Ахура - ще намери такива преобразования, каквито и въображението не смее да си позволи. АМРИТА
Царството на Богочовека, нали? МАНУС
Да, но до него ще се развива и Друго царство. АМРИТА
На кого? МАНУС
На Сатан. АМРИТА
Нима не може без него? МАНУС
Може, но то ще изчезва бавно и постепенно, защото той държи в силата си Мазда, а ние затова дойдохме - да го въздигаме чрез прераждания и мъдрост. Елохим и Селестина изпълниха ролята си на това поле и ще следят със зорко око как върви въздигането на Мазда. А Диана остава на Земята в самоволна жертва като жена на Сатан. 73 АМРИТА Печално е женското начало да се подложи на унижение в този мир. МАНУС
Но тази жертва ще спаси Жената във всички мирове, защото Ахура иска да живее по всички полета, по които минава сега Мазда - това е желанието й въпреки Престола и с тази жертва се изкупва това непослушание и отклонение от Двете в Едно. Изглежда, че това е нейният пръв импулс, по силата на който и Мазда падна, несъзнателно може би, но присадено от Бог - Богиня, което е мистерия. Винаги е такъв първият импулс, той излиза от Жената, а мъжът е деятелят, тя е мечтата, а той - делото. (Идват Елохим, Селестина и Диана, познават се и се прегръщат с новите небесни пратеници. Яркият лъч на Адонай се появява още по-близко до Земята и се спускат лъчи и две нови огнени кълба, на които Елохим и Селестина отлитат и се изгубват из лазурите. Диана остава с печално изражение на лицето в обятията на Амрита до Манус.) АМРИТА
Смелост, Диана! И ние сме небесни същества, и ние ще отидем там през форми, които ще победят материята на Сатан. ДИАНА
Моят мъж ли? Много е тъмно моето бъдеще. 74 АМРИТА Само моята светлина няма да те оставя никога, бъди уверена в това. ДИАНА
Нека така да бъде. Да се изпълни писанието на Словото Господне за слава и величие на Неговото Велико Дело - Ахура - Мазда. МАНУС
А знаете ли пък какво ще бъде нашето величие след това? Огромно е Тялото на Господа, като градина е от Престоли и острови от диамантени ложи е и във всяка ложа се крие мистерията на Великата Двойка - Адонай. О, вие не знаете какво се готви за всички нас и за всяка частица зародиш, паднала от Бог -Богиня. Велик е, велик е мирът на Твореца, нека го възхвалим и песен да запеем, песен велика, която да буди спомените на миналите тъги и на бъдещите копнежи. С очи, взрени към отвореното небе на Адонай, който още свети, те запяват великата песен на благодарността, която свършва с пълно тържество и светлина. Над Адонай се появява Ахура, а под Адонай - Селестина и Елохим, които казват: „Ние сме винаги с вас." И те са винаги там, над земята и между нас, но кой вижда това? Никой вече, защото настъпва една дълга нощ и никой не вижда дори къде отиват Манус, Амрита и Диана. Само по изразите на живота може да се съди за тази тайна мистерия. И Манус непрекъснато преражда Мазда в тела, 75
И Селестина слиза като висша поезия, която от време на време удостоява човека с отваряне на нови небеса. И Елохим като спасител на човечеството просиява през мъглите и ужасите на борбите, които Сатан създава, за да отмъщава на Ахура, която той иска да притежава, но никога няма да се докосне скверната му ръка до непорочното зачатие. Който иска да знае, нека разбере, а който разбере, нека се отлъчи от списъка на Сатано-вото войнство и да се запише в това на Елохим и Селестина, защото Ахура скоро ще слезе, понеже Мазда става цар на човечеството и във всички стремежи, и навсякъде побеждава злите и злокобни замисли на Сатан. 76 ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ ПРЕД ЦВЕТНИЯ ХРАМ НА АХУРА - МАЗДА Висшият ум, събуден, търси своята интуиция Градина с цветя, дървета и треви, аромати и бистроструйни ручеи, опасана с ограда и издигната над земята. Тя прилича и на стая, и на поле, и на ложе за нощна почивка, и на небе, и на безкраен простор, и на салон, в който има тронове за много царе, корони за много царици, легла за много дъщери и синове царски. Жилища на далечни фараони зад пясъчните пустини на живота. И още по-надалеч Духът витае и търси своето далечно море, където е живял в безкрайните си прояви на живота. И вижда през булото на далечното минало, и преминава век през век като лодка по вълните на едно море, което нашепва: „Къде отиваш? Тя е тук!" И пак, и пак лети като новодошла пеперуда над своя дом и говори на жителя на този дом: „Нима не знаеш, че аз бях някога 77 господарка на този дом, а сега станах летяща душа, защото търся тази, която ми даде криле!"... Дивни са трепетите, които навява такава мила гледка на сърце, което живее само с далечни спомени. То търси само в спомените на миналите видения нещо, което е загубило, и прескача година след година по течението на една река, и иска да достигне извора й. Покой навява Ложето на земния Цар Рама, който седи сега в тази градина на цветен трон и търси нещо дълбоко в себе си. Топли вълни на зефири влизат отвън. И мириси се носят от листата на висящите градини и го милват, и му шепнат даже, но Той обръща внимание на всяко движение на листчето и тревицата, което не е случайно, а идва да каже „лека нощ" на една епоха, която плаче за себе си, защото си отива. Да, епохите си отиват, седнали в колесниците на мислите, които водят човека към въздишките на неведомите копнежи, и те са, които плачат, те са, които ридаят, а не е човекът. Те са, които ридаят - живи образи, събрани от прегръдките на милиони сърца, които се срещат, допират се и си шепнат из топлите нощи на далечния източен град зад пустинята. В единия ъгъл на тази чудна стая-поле-градина и простор в едно и също време има маса, окръжена от вази, и във всяка ваза - лотоси, много лотоси, и над всяка ваза пролетни райски птичета с пера от злато и изумруди. Само една картина на Жена виси там и променя атмосферата. Присъствието на един образ може да преобразява епохите от каменисти на цветни, от цветни на лазурни, от лазурни на звездни, от звездни на слънчеви и така до безконечност. Там, в този образ, има някаква сила, която говори на човека: „Не си сам, о, усамотени, аз съм винаги с тебе!..." О, има нещо в лика на жената, 78
И поглежда той как си отиват лъчите с последни милувки на високите куполи на Златния Храм, който се издига величествено недалеч, в дъното на градината -златен, от диаманти. 79
РАМА Нима и сега в този откъснат цветец трябваше да слезеш и да заживееш, о, сладък образ на моята мечта! С други мисли е зает земният цар, който събра всички царства в едно и ги поведе към Вечния Град. Той е тук сега, Вечният Град, същият, който живее вън от мене и тържествува със своята вяра, политически и социални наредби, сега е в мен като надежда и любов. С други планове е зает земният цар, който събра всички народи и им извика: всички сте един народ, едно тяло, една душа. И Ти, о, по-трайно цвете на моя Лазур, нима трябваше и сега да слезеш! Ти напълни с мириси атмосферата, която дишам, и с дихания градините, в които оставям моите спомени да живеят за далечните мои бъдещи животи. Не смея да говоря с тебе гласно, а само с таен шепот изричам твоето име, което никой не знае. Но защо ти се отпечатваш все по-силно и ярко в моя лик? Няма ли с това да ме издадеш, че обичам само тебе? И сега през последните лъчи на слънцето, което си отива и отнася със себе си цяла епоха на борби и разрушения, виждам твоя лик да говори на онзи цар на любовта, който ще построи царството не на земното поле, а друго, по-разкошно и силно, което да грее над това тук, долу, и ти ще си невидимата царица, Ти, която сега си царица на моята душа. Остави, ос- 80 тави поне моя сън, о, ти, която сега виждам във всяка проявена частичка около мене! И горе при звездите свети твоят лик, и тук през вълните на океаните - твоите обятия, и през мирисите на цветните полета - твоята гръд. Не съм доволен от царството, което устроих. То се градеше с дрънкането на страшните оръжия и с тихия звън на църковната камбана, и с унищожения на цели народи, и с изтичане на морета кръв, и с болки и цветущи победи, и с геройство, песни и плачове се строеше моето всемирно царство, но какво е сега то? Дали заслужава поне въздишката на една невинна девица? Дали е достойно да изтрие сълзата поне на една бедна жена, да облекчи живота на едно нещастно същество? О, царство, сътворено от хитрия ум на мъжа, сега си прах в моите крака! Сега не си достойно да изтриеш и сълзата на тази, която виждам, не заслужаваш и пръстта, която жената тъпче с краката си. Друго е било царството, друго е ръководело нишката на моите стремежи, но се водех по фаталната сила на нещо, което не можех да разбера, и ме тикаше тази сила, и ми говореше: „Върви, разделяй, владей, о, могъщи царю земни, блясъкът и славата на твоя народ е твоята корона, изтребвай, убивай другите!..." И аз вървях през кърви и пожари и народ поглъщаше народ, племе унищожаваше племе в далечното минало и ето че сега моето царство е по цялото земно кълбо и всички народи са един народ, всички държави - една, всички човеци - един... и има ли нещо, което да не притежавам? Но къде е покоят на моята душа? 81
АМРИТА
Пак ли, мили мой, се изпълни душата ти с тъмните мечти на недоволството? Ти, героят на Всемирното Царство, вестителят на Всемирното Братство - какво сега тревожи твоя беден поглед? Тъжен, блед и унил си от много време и нищо не може да те утеши: нито красивата природа на Вечния Град, нито ранното пеене на сладкопойните птици, нито милувката на любимата ти жена. Кажи, скъпи Рама, каква е новата сила, която се загнезди в сърцето ти, изпъди мен и клони да разруши всичко, каквото е направила досега? РАМА
Можеш ли, мила Амрита, да ми кажеш защо слънцето свети, защо розата пуска аромат, защо птичето пее, защо вее този зефир тъй мило и нежно и като че шепне нещо - защо, защо? АМРИТА
Не на всичко може да се отговори, но нима трябва тъга и скръб да обладае живота на човека заради това? 82 РАМА Ах, има нещо, Амрита, има нещо във въздуха, който дишаме, в сърцето, което бие, и в погледа, който обича. Има нещо зад всичко, което ме кара да съжалявам сега за това, което сторих. Аз сложих под скиптъра си всичките народи и сега е едно царството на земния мир. Но защо направих това? Ако до утре не си отговоря, ще върна всичко по местата му. На всеки народ ще дам свободата му, на всяко племе царя, на всеки човек държавата му. Ще премахна всички граници и като вода ще залее човечеството една нова вълна, която да заличи всичко старо. Нека всеки човек стане цар и всяко село държава, и всяка държава всемирно царство. АМРИТА
Не те разбирам, о, могъщи! Нима няма да е в състояние един силен ум и волята на един цар да държи всички царства слени в едно царство? РАМА
Не, това е против закона. Всяко владение е противозаконно, защото всеки човек съдържа всичко в себе си: и държава, и целия мир, и Бог. Как тогава аз ще държа със силата на оръжия и закони всичко вързано с вериги. Не такова царство исках аз, но една фатална сила ме тласкаше. О, да зная коя е тя, бих й откъснал главата. Тя ме заблуждава и именно тя обемаше целия мой живот да се стреми към химери на политика, към царства и много още идеали, които 83 носеха тържество на едни, а нещастие на други. Друга е, друга е била целта на живота. И когато всеки разбере това, само тогава ще се осъществи Всемирното Царство - когато един лъч огрее в душата на всеки човек - мъж и жена. АМРИТА Ти все криеш нещо от мене и моите нежности станаха за тебе тягостни, о, драги Рама. Аз много ти благодаря, че ме издигна на висотата, която заслужаваше моята любов и чрез която те накарах да унищожиш харема си, но сега, когато виждам твоята толкова голяма тъга, пак бих искала в харем да живея, но ти да си жизнен, весел, борбен. Ако не те задоволявам аз сама, не съм ревнива, събери наново харема си, дано той те утеши и върне твоето желание за живот. РАМА Ех, Амрита, понякога ти си много наивна, не познаваш сърцето на събудения мъж. Нима не разбра, че този, който се отказва и от царския си престол даже, няма да пожелае живот макар и с хиляди жени. Друго има, друго, но е тъмно още в ума ми и някак тъжно ме мъчи, защото ми говори само нощем, в тиха лунна нощ. АМРИТА Да не си влюбен? Да не би друга жена да изпълва мечтата на твоите наслади, мили Рама? Аз съм добра, 84 нали знаеш, всичко направи, свободен си, но възвърни своята жизнерадост. РАМА Зная докъде може да стигне саможертвата на жената, но нима си толкова наивна да мислиш, че земна е Жената, която обичам? Жена е, Амрита, Жена е, но тук никъде я няма. Единствено на тебе ти казвам, че никъде не е. Само там горе понякога звездите ми пошепват за Нея, тихите морски вълни понякога донасят спомена за нейното далечно бъдеще, сладките песни на моряците понякога отнасят моята въздишка на отвъдния бряг. АМРИТА Ето, аз ти казах, че си станал особен. Най-после обичай и това, което не виждаш, но защо отричаш живота? РАМА Това са само частички от онзи, който се събуди в мен, и моето царство е нищожна частичка в сравнение с онзи импулс, който движи мировете. (Замисля се дълбоко.) И друго има, и друго, което изпълва въздуха с една сладка въздишка, каквато се издава само при любовно блаженство. Ах, колко нищожно е всичко, което ни окръжава! Ето, светна ми като ден, мила моя Амрита. Ела и ти с мен да основем друго царство, друго всемирно царство, друго всемирно братство - само от хора съвър- 85 шени, от мъже, събудени в тази любов, от жени, осенени от тази нежност. Нима не усети новата вълна на живота? Тя изпълни въздуха със светли вълни. И сега мъжът вижда в света само една Всемирна Жена, а жената - само един Всемирен Мъж. Прости ми, че ти говоря така, но ако ме разбираш, ще ме целунеш. Ако ме разберат всички жени какво им нося сега, от погледи корона ще ми сплетат. С рози и цветя ще сеят моя път, от ръце нежности ще сътворят и пак знай, че когато в тяхно лице виждам Единната Жена, те са тъй далече от мен! АМРИТА Аз ще те следвам навсякъде, нали знаеш, о, ти, без когото не мога! Ти, който ме избави от ноктите на първия ми мъж - Сатан. РАМА Не ми споменавай за него, за този зъл и лош съветник на моя дом. Това всемирно царство, което е сега под скиптъра ми, е негово дело, по неговия план и съвет всичко устройвах. Той най-напред създаде в държавите принципа на международното право, после ги раздели на парчета, после във всяка държава наложи разделение чрез политически партии, религиозни догми, после отвори университети, в които установи науката на материализма, с който се борих много години. Той е баща на лъжливата наука, която учи само как да се владее над други чрез изкуства и изобретения. Той създаде парите и унищожи всич- 86 ко, което се подемаше към възвишеното, като установи богатството и разкоша за идеал в обществата -този твой могъщ първи мъж. Но когато най-после поиска да вземе и моето място, можеше ли другояче? Аз го отстраних далече и сега там основал ново царство, казват, в земния кът. Разширявало се владението му. АМРИТА Остави спомена за този зъл човек, не ми говори за него, но се боя, че той ще поиска да дойде и тук и даже да вземе нашия град и царството ни. РАМА Нека дойде, ако може. Това значи, че народът ще го иска. Народите са главните виновници за тираните. Те ги създават със своите затаени и вредни желания. Нима един събуден народ ще държи един тиран да го управлява и да го държи в разделение, борба и обедняване. Събаря народът всеки свой управляващ, когато стане тежък за рамото му, но докогато тиранът храни амбицията му, той го държи на ръце и „ура" му вика и „да живее". Грешно е мнението, че тираните се обявяват за създатели на епохите. Не, епохите са вълната на народа, която прави корабокрушение, а тиранът е ловец на вещи от строшения кораб. Има ли тирани, наричани водачи на партия, които да не ловят риба в мътната вода на епохата? Те са само предводители, подтиквани от егоизма и борбата. Много е ясно, че водачът е като партията си. 87 Той е точно копие на партията, ако тя е консервативна: тиранът крепи всичко ново, ако е либерална. Тиранът унищожава всичко старо, унищожава всички други, а въздига само своите хора. Нека дойде Сатан, така по-скоро ще се реши моето Велико Дело. АМРИТА Ще се намери ли тогава място запазено и скрито далече от влиянията на Сатан? РАМА Има, а ако няма, ще го създадем, ако не го създадем отделно, ще го основем навсякъде като едно невидимо платно и ще се простира над всички полета и царства на Сатан моето бъдещо царство. Може да съществува дори в двореца на твоя първи мъж. АМРИТА Каза ли това на Манус - нашия военачалник? РАМА Не още. Той вчера беше при мене и тайно ми каза, че Сатан имал успех по целия свят. Боя се, каза, дали не е вече пред прага на нашето царство. Защо го остави, каза, свободно да вилнее, ето как откъсва една по една държавите от нас и ще ни остави без нищо. АМРИТА Защо прави той това? Да не мислиш, че заради мен, 88 защото избягах в твоя двор? Не, аз го познавам добре. Той за всичко може да се бори, бие и състезава, но не и за жената, която той смята за по-низше същество от мъжа. Той има много лошо мнение за жената. Тя е само телесна играчка в ръцете му, но как скъпо ще му отплати на грубияна тя! Той не предвижда в заслепяването си, че нейният разкош и триумф, че нейното свободно начало на разширение не е да удовлетворява скотските му страсти, а именно да го стъпче под краката си. С облекло и красота проникна тя и в учрежденията му, и в кабинетите му даже. Днес жената му диктува и закони зад ъгъла на любовта и зад усмивката й лежат милиони, които граби от подобните си. Хитро и безсъзнателно, но тя му мъсти заради хилядолетното си робство. Тя днес разрушава и лъжливото му семейство на егоизма, семейството, което става центростремителна сила на богатства и идеали само за своите, нищо че другите нямат залък хляб. Няма днес мъж в Сатановото царство без любовница, това не е ли мъст? РАМА Наистина, Амрита, как ясно разбираш нещата. Става нещо в тази епоха и ако Сатан се развилня, то е именно защото народът го създаде, за да изрази накипелите му стари желания. АМРИТА Не зная добре произхождението му, но казват, че има нещо скрито в неговото начало. Пък и името му като 89 че го издава. Да не е въплъщение на злия дух в природното начало? МАНУС (Влиза незабелязано.) Да, така е. От последните ваши думи разбрах за какво разговаряте. За същото и аз идвам сега и да ви кажа, че вашето предчувствие за Сатан е вече факт. Той е много близо вече и не зная защо идва. Още когато започна своите действия против нас, ние оттеглихме нашите войски, война не му обявихме, защото е против нашите закони, и въпреки това той все към нас насочва оръжията си. АМРИТА Припомням си, когато бях при него и веднъж каза: „И целият свят да стане мой, пак няма да съм доволен, защото има нещо скрито в нещата, което ръководи могъществото на живота. Тази сила знаят само в Престола на Рама." МАНУС За нашите храмове е говорел. Вероятно към тях се стреми. РАМА Но защо? Нали той не вярва нито в безсмъртието на душата, нито в скрити Божества, а само материята е неговият идеал? АМРИТА Защото и той не знае какво иска. Наглед в нищо не 90 вярва, а сам отива по нашите пътища, но ги отрича, защото не ги разбира, но ако ги разбере, кой знае дали няма да стане най-послушно наше дете. МАНУС Не, царице, опасна е природата му, в основата му лежи егоизмът. Какво би направил един такъв човек, ако му се издадат тайните на природните могъщества на Бога. Това са сили, чрез които може да разруши света. Трябва да вземем мерки против този опасен враг. Моето мнение е да започнем война и да го унищожим. РАМА Не така говори моето сърце. Стига борба! Стига кръв! Защо беше досега борбата? Ето че един цар сменя друг и докога ще продължава така? Няма ли да има край? МАНУС Наглед е така, но не забравяй, че ти си едничкият цар на истината. Ще оставиш ли лъжата да победи и мракът да покрие света? РАМА Погледни, скъпи Манус, назад във вековете. Ще намериш царство след царство, цивилизация след цивилизация, религия след религия и все борба с всички средства - докъде стигна това човечество сега? Напредна ли поне с една крачка към Божественото? 91 Верни са думите на нашите свещеници Брахмани, че всяка душа, като се усъвършенства, излиза от нашия физически кръг на еволюция и не се въплъщава вече. Вярно е, защото, ако не беше така, нашият свят сега би бил пълен със Свети хора и Богове. А какво виждаме? Но това пък трябва да ни научи един път завинаги, че целта на живота е духовно съвършенство. А животът му, истинският, е зад физическото поле, откъдето нашите стари праотци следят и ръководят историята ни. И ако целта на човека е духовно усъвършенстване, то занапред моето решение е само с духовни средства да се борим. МАНУС Това е възможно само когато се подчини грубата човешка природа на нещо, което да я направи немощна. Войната ще се свърши завинаги, ако приложим средство, което би заплашило с унищожение целия човешки род. И, разбира се, тази сила трябва да се даде в ръцете на истинския и чист ум и да се ръководи от него. Тогава човечеството, поставено в невъзможност за борба, само ще обърне своя поглед към нашето духовно учение. РАМА И това не е наше дело, то е най-лесно изпълнимо, но е детско. Всичко е движение на Духа и Рама няма да се занимава с такива играчки. Сатанистите сами ще си го открият по-късно, ако не са го открили вече. Ето защо моето мнение е да пренесем борбата 92 на Духовно поле, тоест с духовни средства на физическото поле, защото целта на еволюцията не е само добри социални строежи и сносен телесен живот. Това само си се нарежда по силата на закона на еволюцията, която го познава и затова си създава борци. Но нашето предназначение е друго: развиване на всички скрити способности и сили у човека. Ах, вие не можете да си представите каква радост е за човека да излезе от рамките на борбата. Бреме пада от плещите му и той става лек, като че ще полети много-много високо. Няма по-голямо щастие от това да се освободиш от желанията си за богатства, имения, разкош, които убиват висшата природа на стремящия се дух. Нима има по-голямо щастие от това, да унищожиш дреболиите в живота, които тровят съществуванието на всяка стъпка. А това става само ако се даде свободно поле на Духът, който ще победи тялото. Не е вярно, че ние отричаме радостта в живота и хубавата му наредба на справедливи начала, но това не е цел, върху която да се съсредоточи цялата наша дейност, не е това пътят на освобождението. Освободи Духа у човека от низки и алчни желания и социалните въпроси сами се нареждат. Ето къде е истината. А Духът се развива не от добри социални условия на касти и професии, а само от висши мисловни усещания за саможертва и отричане от дребнавостите на телесните щения и на празните фантазии на нисшия ум. Не умът със своите спекулации и хиляди планове ще спаси човека, защото не е ум човешкото начало, а Дух. Умът винаги 93 крои най-хубавите планове и няма партия и учение, което да говори лошо и да е престъпно, но приложението му е основата на живота в обществата. А приложението е сърдечна, съчувствена основа и затова тя трябва да се очисти - желателната природа у човека. А нея не умът може да очисти, а духът, сърцето, любовта. Училищата и висшите заведения изтикват хиляди учени като фишеци, но в тези фишеци има зли, избухливи елементи, които разумът създава, защото в основата му е егоизмът. Умът е, който се отдели от висшето начало, разумът, чиято природа е свободен стремеж. Той се откъсна, защото иска самостойно да живее и облада чувствената природа, защото иска да тлъстее, а това е едно спускане в материята - падение Адамово, но зад него лети началото на началата и това го създаде, защото не сам се създаде разумът, а зад него има една друга същина, която е самоусет, самосъзнание, любов, блаженство, мъдрост - Висш Ум, и той е сърце, което дава, а разумът е същина, която взема. И много, и много още може да се говори, но вие го знаете, казах ви го само за да разберете моето последно решение: Духовна борба. АМРИТА Ах, този Сатан, този Сатан! Неговата мистерия е много загадъчна, на този самородец. Наслада, която е като една фаталност още при първия миг на целувката и се откъсва далече като самостойна същина, и после ни мъчи, самото наше новородено, и 94 понеже иска да живее във вечни трепети на сладостта, създава си оръжие за защита - ум, мозък, спекулация, разсъдък - но в основата то си е чувствена наслада, изродена от Висшето Блаженство на Бог -Богиня. Нашите Брахмани от храма ни обясняват, че Сатан се е родил за първи път не от Вечната Усмивка на Бог - Богиня, което е Висше Блаженство, а от целувката на първите Син - Дъщеря, които поискали да живеят като Двойка вън от Едното - Двойка. РАМА И това е въпрос на духовно съзнание. МАНУС Да, но Сатан е вече физически човек и ние трябва да се борим като с физическо тяло. РАМА Та има ли край? Убий го в едно тяло, утре изниква като гъба в друго. Семето, семето да изровим, а то е духовно начало, както каза и моята любезна Амрита, произходът му е оттам - низша наслада. Нея трябва да унищожим, но това е въпрос на Еволюция. МАНУС Това е именно най-неясният въпрос за сатанистите: какво е еволюция? Ако могат точно да си обяснят това нещо, няма да създават толкова криви системи на образование, политически наредби, социални закони и индустрии. 95 Цялото им внимание е съсредоточено само към тялото, към едната страна на човешката природа и само в единия живот. Това е от незнание. Но ако им се обясни какво е Еволюция, Живот, Природа, Бог, Човек, Зародиш, Мъдрост, Красота, Любов - тогава, мисля, това ще стане на всички ясно като ден. АМРИТА Нима, мили Манус, не са пълни библиотеките с такива обяснения? Но кой ги чете! Ти можеш ли да разбереш какво е Сатан? Това е сила, която има скрит извор някъде и само се въплъщава и символизира същината си в някои лица като моя мъж в миналото. Не е лесно да се възприеме това. По-лесно се отрича, но не се възприема. Избягват се тези истини нарочно даже, защото по-приятна е заблудата: на учения му е по-приятно да удовлетворява гордостта на ума си, че знае много, отколкото милозливостта на сърцето си. На политика му е по-приятно да граби, отколкото да дава. На религиозния служител му е по-приятно да чете, отколкото да разбира. На писателя му е по-приятно да пише за това, което вижда, отколкото да търси висши образи на небесата, образи на духовно виждане, които за него не са реални. Защото онази реалност не влияе, не трепти по грубите им тела. По-приятно е на порочния да не се говори за морал, на лъжеца да не се говори за истината, на тирана да не се говори за мир и справедливост. И понеже всички търсят приятното, те отричат това, което нарушава егоистичния им покой. 96 РАМА
Точно така е, Амрита. Кажи ми тогава, защо да увеличаваме онази борба с още няколко единици? Иди вече, Манус, и събери всички наши хора на светлината, и им кажи да бъдат готови, когато Сатан ще обеме и нашето място, да заминем на скрития остров и да напуснем завинаги царствата на Сатан, да го оставим сам да се бори със собствените си миражи и сенки. Ние ще основем ново царство само от хора на чистотата, хора на духовното. (Манус излиза, след него Амрита и някакви тъжни предчувствия за бъдещето оставят Рама унесен пак дълбоко в своите мисли.) РАМА
(Гледа след Амрита, която се отдалечава в градината.) Милата моя Амрита, колко ме обича! Всяко мое движение преценява и търси причината му. На всяка моя мисъл иска да влее светлината на своето слънце на жена, на всяко мое чувство иска да вложи аромат от своето цвете на нежност и безсмъртие. Но какво общо има безсмъртната любов с нея? Тя се разплака веднъж, когато й казах: „Какво общо има между мен и теб, о, жена!" Не ме разбра, затова се разрида. И наистина, кой може да долови мистерията между земната и Висшата Жена? Тя ме обича като безкрайност, аз я обичам като утеха на моите земни страдания, като покой на моите безспирни 97 умори в трудностите на живота, но къде е безсмъртието, вечността? Има нещо, което не е пълно в мен, но чувствам как скоро ще избликне като сила, която ще наводни всемира. От мен ще избликне тази сила, която ще освети мистерната точка на Всесвета. Така ме учат моите свещеници. Дълбоки и тъмни са ученията им, но обещаха ми, че скоро ще ми кажат една истина, която те наричат Светлина. Обичам, обичам с някаква скрита безкрайност една Жена, която не съществува пред мен, но чийто образ прозира като далечни лъчи от светъл лик, който ми се усмихва. Жив лик ли си? А къде е сърцето ти?... Обичам и Амрита, милвам нейните красоти. Къде е тогава средоточната точка на тези две любещи същини? Едната е отражение на другата, но тази тук нали рони сълзи за мен? Нима ще изчезне някога нейното толкова хубаво лице, което сега ме очарова и възкачва към висши усети? Къде е градината, където ще срещна в едно тези две любещи лица? Къде е цветето, което ще създаде мириса на тези две рози? Сърцето ми забива силно, когато започна да мисля за това, и се разридавам понякога за Амрита, защото е много мила и добра, но не вечна. Колко е тъжен животът понякога, особено когато ни даде всичко: богатство, слава, царство даже, владение и изведнъж си вземе всичко, а накрая и най-любимото същество! Загубвам спечеленото от живота и гледам как отлита всичко материално като вода. И сега, когато Сатан дойде и му отстъпя и тази градина на 98 временната почивка, какво ще стане, ако и Амрита изчезне? Нещо ще се откъсне от сърцето ми, частица, която никога не е била откъсвана, и силна ще е болката, непоносима. Къде е, къде е Жената, о, цветя? И тя ли е във вашия аромат, който упоява, но никога не се улавя, и когато се усети, изчезва, и когато се улови, увяхва? Къде си, Амрита, къде си, Амрита? (В своя захлас вика силно в ума си. Амрита не го чува, но сърцето и го чува и тя идва.) АМРИТА
Какво има, мили? Силна е тревогата ти. Кажи с какво да ти помогна. РАМА
Тежка е мисълта ми, Амрита, черно е съмнението ми. Не мога нищо да ти кажа, но коя си ти? Къде е твоята уста, твоите очи? Нежността, на която да заспя и да не се събуждам никога вече, да заспя, но да те гледам, да не изчезваш, да си вечно в моя сън на будност и омая? Кажи ми, коя си ти? АМРИТА
Жена съм била, но не дъщеря на Сатан, грешно мислят, че по-рано съм била дъщеря на Сатан, който бил мъж на дъщеря си. Оттук и нисшата му природа. Как съм паднала в неговите груби ръце, не зная. И мен понякога ме тревожи тази мисъл. Но нали има 99 хора, или по-право, Божества въплътени, които всичко знаят. Те са написали много истини за души, които искат да знаят вече и словата им се пишат с огнени букви по тайните скривалища на храмовете. Драги мой другарю на Вечността, аз не те давам, чуваш ли, не те давам на друга жена, макар и най-висша да е! В моя произход около тебе има нещо, което е Божествено, и аз съм Божествена. Защо тогава да не съм Богиня на своя Бог? Сърцето в мен решава това, което умът не знае, и то ми говори, че аз съм твоята вековечна Другарка. Но как ще стане това, не знам. А че има сили, които се излъчват от мен, които обикалят просторите и после се връщат в тебе като безкрайни възвишени трептения, и това знам, че е така. Каза ми го един от Свещениците от Храма на Ахура - Мазда: „Ние сме центрове, каза, които поглъщат Божествени сили и ги излъчваме, и така те се връщат в нас пак, и то към центровете на обич. Така Всемирът е една хармония на много тела в Едно." А какво е това Едно Тяло, попитах. „То е това, в което ние всички ще заживеем като в наше тяло. Една мистерна същина, която е във всички и на всекиго поотделно негова и всеки чувства в нея, че той е това." Така ми казаха Свещениците. И когато някой заживее и достигне до съвършенство и достояние за това положение, тогава той става равен на Тялото, което ние наричаме Бог. 100
РАМА Колко е хубаво това учение на Светлина! За разтъжените, за скърбящите, за самотните по душа и тяло. Иди, мила Амрита, повикай тези двама наши свещеници от Храма на Ахура. Аз трябва да им кажа за идването на Сатан, да чуем тяхното мнение, защото те имат книги, в които всичко е записано: каквото ще стане и каквото ще бъде, то трябва да бъде извършено. Иначе огън унищожава този, който не направи това, което знае или му се каже да изпълни. Тайната е прощение и милост, докато е тайна, но щом се разкрие, тя е жива, трябва да се изпълни точно, иначе изгаря. Това е някакво желание, оставено от Богиня, но нека те сами ни кажат всичко, нека дойдат. (Амрита тръгва към храма на Ахура - Мазда, който се вижда величествен като огромна скала в дъното на градината, скала, потънала в цветя, която мълчи, мълчи за човека, но за душата говори и живее.) РАМА (сам) Има нещо в този храм, което вечно привлича погледа ми. Нещо живо витае там и хвърчи над него, и като носи цветя от полето към високите области на мира, спира се на най-високия камбанен звън. Скрива своята песен там и после лети на всички страни, когато камбаната бие и говори и звуковете му се разнасят като разширяващи се кръгове. Защо се поставя този изразител на най-високо място? Дали не за да каже, че словото съединява небето 101
със земята и че нашият отчаян вик отива от земята към небето? И името на този Храм, и неговата форма, и скритата вътре статуя на Ахура, и мъртвият Мазда в краката й - всичко това говори с трепети потайни в сърцето ми. Казват, че статуята веднъж в годината се оживявала и като произнасяла на глас името на Мазда, пак затваряла мраморната си уста. Тогава е празникът на Пролетта. Ако има ден, в който и камъните проговарят и отварят своята любовна уста, ако и те имат своята пролет на целувка и се съживяват, коя е пролетта на моето сърце, което вечно бие за Нея? Кой е денят, когато Тя произнася моето име? Искам да чуя гласа, който ще произнесе моето име. Нима не е паднал камък едно царство, една новооснована религия, една нова философска система, една нова поезия - за чистота на любовта, един нов пламък на безкрайната любов? (Поглежда вазите си и спира поглед върху Лотоса и Златоперестото птиче.) Те, Свещениците, най-старите Брахмани, ми дадоха тези загадъчни украшения и казаха, че били от Храма, символи били. Ние правим от предметите, които ни окръжават, символи, а какви ли символи сме ние на това, което окръжаваме? И ние сме частици и се въртим около нещо. Символи сме, но на какво? Какъв символ съм в тъмните нощи на моя живот, когато я викам, говоря й нещо, когато се гърча в спазмите на сладкото усещане, когато вдъхвам аромата на белоснежната лилия на целувката? Хиляди отвори има по тези предмети, съставени от частици, между всички частици има отвори, между 102
всеки две частички има междина, която се върти и тече нещо през тези отвори - огнена лава, жива жар, която отива центростремително в сърцето ми и там излива океаните на това, което ме обича. Другояче обичат Божествата на безкрайността. Съсредоточават в една точка летежа на блаженството си и от всички страни така тече живот в сърцето, което е милувка на тяхната безбрежност. А как обичам аз? Така разнасям виковете и те летят като разширяващи кръгове към това, което обичам - безкрайността. О, точка, точка искам, където да отправя като стрела моя вик! Нека усети стена, твърдина моят лъч, да се удари, да светне, да се прояви и да извика: „Да бъде светлина!" - ден първи, творба на нов свят, на ново дете, душа, съзнание! О, колко е велико това! Малка е точката на удара, която търси моя лъч. И безкрайността търси точка и тази точка е голяма като кръг на слънчева система за мен, а за нея точката е малка. Така ли се създаде светът, в който ме изпрати твоят удар, и мирът, в който Ти извика: „Да бъде светлина!"? И когато мъжът във въздишката на творбата извика: „Да бъде светлина!" - огън се явява и вместо свят дете възниква из просторите. Така ли ме роди и мен, о, Ти, която скри в безконечие своята снага и между слънца - люлките на своето дете, и между планети - гръдта, която го храни, и в тъмни лазури - съня на неговия живот, така ли расте детето? Животът сън ли е, в който Ти лежиш до него, о, Майко Свещена, и пазиш неговия плач, когато се пробуди? С плач проявява детето своята 103
пробуда, с плач, защото и въздишката е плач за храна, и тъгата, и копнежът е плач за нежност на всеприсъствие, което те обича. Нощ е животът, в който спи детето, и виждам как ти до него бдиш, готова да залюлееш люлката на неговия покой. Сън е животът, сън на растене, тъгата е викът на глада, който буди детето, за да се нахрани, сълзата е вик на жад, която буди детето, за да пие мляко. Зная, че с любов ме храниш, но когато порасна, какво ще бъде моето мляко, пак ли ефир на любов? Не с мляко се храни порасналият, а с друго, към друго се простират ръцете му. О, кажи, какво е млякото на порасналия, каква ще е нощта, в която ще се събужда да яде, какви ще са ръцете, които ще го приспиват, и нежностите, които ще го люлеят? Жена, Жена е всемирът и тя слиза по всички кръгове по закона на хвърления камък, който създава Детето и става на всичко - природа, огън, топлина, вода, океан, светлина, въздух, храна, мляко, тяло. Жена... Жена е Всемирът, но в стотици форми на проява, каква мистерия! (Чува се камбанен звън.) Забива камбанният звън от Храма на Ахура - Мазда и звуковете му се разнасят като вълни из простора на тихото ранно утро, и всяка вълна се прелива в седемтонния глас и образува един бучащ звук, който пронизва сърцето ми. О, има нещо в този Храм, нещо, което само на мен говори, нещо, на което само аз говоря! 104 АМРИТА (Влиза жалко тъжна и загадъчно възбудена.) Свещениците ще дойдат след молитвата. Аз избързах, сърцето ми се напълни с някаква тъга за тебе. Никога не съм изпитвала такъв затаен страх пред някаква неизвестност. О, ти знаеш, мили мой, че аз не мога без тебе нито миг и плаши ме далечното бъдеще на една раздяла. Колко е тъжна мисълта на любещия, когато помисли за смъртта! Няма по-голяма тъга от тази: да помислиш, че ще се разделиш с този, когото обичаш. Пак съм сама в живота, съвсем сама и ако с тебе стане нещо, къде ще отида аз? Ето че всеки миг ти ставаш все по-тъжен, а това може да те унищожи. Скритата мъка преждевременно убива живота. Трябва да се разбули тайната на твоята скръб. Не мога да гледам как трепери сърцето ти пред всяко нещо, макар и най-нищожно. Защо плачеш сега, защо сега разридаваш тихото утро на изгрева? РАМА (Изтрива скрито сълзите си.) За тази тревица, която стъпках с краката си. Усетих как тя извика от болка и издъхна. И знаеш ли, Амрита, видях, че до нея имаше друга тревица, която с отчаяние грабна убитата си дружка и заплака сърцераздирателно. Ти нямаш видения, но аз виждам всичко със сърцето си и го усещам как живее и бие. И аз те обичам и това ме въздига високо и изведнъж ме запраща надолу из канарите. Дали и ние не сме тревици под краката на нещо? 105
АМРИТА И сега то те тъпче и аз тъжа. РАМА Така е. Малкото се губи като прашинка под подковата на огромния кон и този кон нима не е подкова на някой крак, който се спуска отнякъде? Колко сме нищожни! (Идват двама свещеници, старци с бели бради, с Божествени осанки и с одежди на Брахмани.) ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Но и велики! ВТОРИ СВЕЩЕНИК И безконечно малки. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Но и безкрайно големи. Това е твоят ум, който трепти като светулка в нощта. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Между тревите на живота, които са чувствата. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК И не знае в нощта, че има слънце. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Което е също светулка. 106
ПЪРВИ СВЕЩЕНИК И звездите са треви - чувствата му. ВТОРИ СВЕЩЕНИК И не знае това слънце, че има нещо по-светло от него. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Сърцето.
ВТОРИ СВЕЩЕНИК Чиито удари са слънцата... ПЪРВИ СВЕЩЕНИК ... а звездите треви... ВТОРИ СВЕЩЕНИК ... и сърцето не знае, че има друго до него... ПЪРВИ СВЕЩЕНИК ... мрак... ВТОРИ СВЕЩЕНИК ... който свети... ПЪРВИ СВЕЩЕНИК ... защото е Любов... ВТОРИ СВЕЩЕНИК ... която живее... 107 ПЪРВИ СВЕЩЕНИК ... защото е Блаженство. РАМА
Има ли още? ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Зад това нищо няма. АМРИТА
Едно ли е то? ВТОРИ СВЕЩЕНИК Едно, но свети. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК А в този мир на Едното всяко проявено нещо до Мрака е вече второ живо същество. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Огън от любов е Мракът. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК А Светлината излиза от Огъня и е неразделна. Огънят носи в себе си Светлината, както цветето аромата, и Светлината е винаги проява на Огъня, без която и той не може. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Мили Рама, ти си Огънят. 108
ПЪРВИ СВЕЩЕНИК А ти, мила Амрита - Светлината. АМРИТА Защо тогава сме разделени? ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Защото сте слезли под мира на Едното. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Но може да се издигнете пак там. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК И да се слеете и да станете неразделни. АМРИТА Ах, какво щастие, мили Брахмани! Ще ни обясните ли тази мистерия? Това е моят копнеж и денем, и нощем, и винаги. Има ли по-тъжно явление от това, да се делиш от любимия си? ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Ще ти кажа това, Амрита, но в Храма. А сега трябва друго да разкрия на Рама, защото всяка частица душа има своята двойка, която трябва да намери и с която да се слее. В небето, където е родена двойката, тя може да се слее само със своята половина, с никоя Друга. 109
АМРИТА Нали Рама е моята половина, с която ще се слея? ПЪРВИ СВЕЩЕНИК В Храма се говори за неща, които са излезли от Храма. Сега трябва да разкрия на Рама това, което досега скривахме, защото така е писано. За всеки тласък на Еволюцията има периоди и точно време и разкритието е целувка, пратена отгоре, целувка на събуденото дете в нощта, което иска да си хапне. Кърмене е всеки период от това движение на живота. Не забравяйте, че вие сте бебета на Една Майка - и всички по вас. Когато се създаде Всемирът, Едно бе Детето и сега си е Едно, но то се създаде от Атоми и Частици. „От какво да създадем тялото на Детето? - попита Майката. - „От Атоми" - каза Бащата. А какво е Атом в онзи мир - това са целувки. Но Майката не остана доволна и във всяка целувка сложи сърце, което заби, защото Тя много обича Бащата -Най-Първия. Тогава Бащата каза: „И Атомите трябва да станат бебета, щом им слагаш сърца. От бебета ще е тялото на Детето." Да бъде! - си пошепнаха и така животът сложи начало, което никога няма да има край, защото Детето расте и всеки миг трябват нови частици зародиши за тялото му, а тези зародиши само чрез допиране на две устни се раждат. Ето защо всеки миг е целувка, която ражда зародиш, бебета на Детето. 110 ВТОРИ СВЕЩЕНИК Аз ще ви прибавя и това, че всяко бебе атом после си извоюва правото и справедливостта да стане Дете. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК А превръщането на бебето в Дете е по благоволение на Детето. То каза: „Във всяка моя частица да виждам целия себе си!" АМРИТА
Това Дете само ли е? Няма ли Другарка и Другар? ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Да, има, то е двойно като Първите - Огъня и Светлината. Това се създава отначало, тази двойност оттам още върви и така се спуска във вечността все двойно. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Защото две са устните на целувката - Едната устна създава Едното, другата Второто. Така ти, мили Рама, не знаеш, но ще ти кажа, че и ти така се роди горе - ти си голямото Дете в сладката омая на един кръг от време, защото там и времето играе роля в създаването на Децата. Ти не беше сам, имаше Другарка. РАМА (с жив поглед към тях) Не е ли Амрита? 111
ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Не, Амрита е самостоятелна Единица - Дете. РАМА А коя?
ВТОРИ СВЕЩЕНИК Твоята неразделна Другарка е Ахура. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Но тя остана там горе, а ти слезе тук с цел някаква. Ето, бебетата зародиши са най-първични идеи на Бог - Богиня, но всяка идея трябва да вземе със себе си тяло и затова слиза тук. Ето тялото ти! ВТОРИ СВЕЩЕНИК Амрита.
РАМА Не разбирам. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Със себе си ще отнесеш земна частица като дар на тази, която те обича - Вечната Другарка Ахура. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Чрез нея Тя ще влезе в теб за вечно блаженство. АМРИТА Аз тогава какво да направя, за да се слея с Рама? 112 ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Да станеш Ахура на Земята. Ти не знаеш това. Но Ахура те изпрати на земята - да спасиш Рама, а Рама падна, за да направи Ахура Майка и така да станат двамата Баща - Майка. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Защото това е Еволюцията на зародиша дете: да стане Баща - Майка. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК А проявеният всемир е утробата, в която става това зачатие. ВТОРИ СВЕЩЕНИК А изчезването на физически проявения свят е раждането на Детето. Ето защо смъртта тук е раждане за там. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Как става всичко това, ще ви кажа в Храма. То се изрича само там. РАМА
Знаете ли, мили Брахмани, че Сатан наново обладава царствата и скоро ще ни покори? ПЪРВИ СВЕЩЕНИК (Разтваря една книга, търси и чете нещо.) Да, нека това да не ви тревожи. Тези епохи са страш- 113 ни наглед и са придружени с борби, болести и разрушения, защото рухва старото, за да се роди нова епоха. Всеки период от време е като раждане на ново Дете. Нали ви казахме, че Детето се състои от части деца и те така се групират, че има Дете от едно, две... сто деца, или Дете от милиони и всяко има своята възраст на растене. Периодите, това са раждания на някое Дете. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Защото не забравяйте никога, че с малките деца се развива и расте едно голямо Дете. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК И когато се образува някоя част от тялото на това голямо Дете, стават особени промени, като у малките бебета - ние ги чувстваме като удари и катаклизми. Това е най-обикновен факт в творците Баща - Майка, но за нас е впечатлителен, защото не виждаме безкрайността и си представяме, че килийката, в която се развиваме като в клетка, е всичко. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Клетката за нас е земният мир, който от своя страна е тяло на едно същество - сърце, което се развива. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК И цялата наша планетна система е клетка и тяло на друго, по-огромно, и така до безкрайност - до Всемира Баща - Майка - Дете. 114 ВТОРИ СВЕЩЕНИК И като казваме Дете, разбирайте също Мъж - Жена. И така, Сатан ще дойде. (Гледа в друга книга.) Да, ще дойде. Вие със своите хора ще отидете да основете Свещения Град на острова и там ще се основе типът на Всемирното Царство и Братство, а Сатан дълго ще царува на земята. На теб, мили Рама, ти предстоят много дейности, защото ти обичаш Ахура в лицето на Амрита, но Амрита трябва да стане Ахура. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Ето защо... ВТОРИ СВЕЩЕНИК Не е речено да ви се съобщи. Знай само, че ти обичаш Амрита, но тъжиш, защото Ахура все ти изпраща любов от по-Висшия мир. И за да стане слияние и покой, трябва да извикаш всички необходими съвършенства. Оттук е твоята тъга, страдания и сълзи. Така става винаги когато Вечната Другарка те обича, но когато започнеш да я усещаш в себе си, защото тя винаги действа отвътре, а остава отвън, около теб, а когато целува отвън, явява се Амрита. Амрита е Ахура отвън, а отвътре Ахура е Вечна Любов - Другарка жива, красота и величие. РАМА
Благодаря ви, мили братя Брахмани, за просветлението, което ми дадохте. Сега слънцето, което изгря, трепти като сила в мен. За пръв път слънцето 115
отвън го чувствам вътре. Какво величие е всичко това, но кой го усети така? ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Любовта на Ахура. Тя, когато ти беше Дете, те обичаше така силно, че радостта ви ставаше огън жив в сърцата на Бог - Богиня. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Благословени, благословени да бъдат нашите Първи Родители - Баща - Майка!... Но ти падна, защото Ахура поиска да стане Майка. РАМА
А какво е било моето име? ВТОРИ СВЕЩЕНИК Както ще остане вовек и веков - Мазда. И ако сега гледаме проявения мир, то е само за да тържествува Детето Ахура - Мазда. Ти си от Божествено произхождение, както и Амрита. Заслужава тогава да тъжиш и страдаш. Тук се развива една мистерия на любов и блаженство, която няма край, но търпението е необходимо, покоят на ума, който иска изведнъж всичко да знае. Аз не зная сега да има по-голямо щастие от това за тебе и Амрита, като знаете началото и края на битието, целта му и начина на Еволюцията - това е бистрота на ума, в която се раждат само добродетелни усети и мисли на поезия и любов. Душата е същината, която си взема усета на 116
тялото от физическата градина, и се устремява с такъв поетизъм към обятията на своята Другарка и Другар, че пламъкът й не може с нищо да се оприличи. Ахура праща висши образи непрекъснато от горе, за да мамят вашето въображение. И така да растете и да се издигнете към нея. С илюзии Тя храни духа и тези илюзии са сили на тласъци, които разширяват. Илюзиите на детето развиват тялото и душата - играчките, а илюзиите на природната красота развиват човека. Най-висшият образ на Ахура е отражението на Ахура - Мазда в идеалния лик на Адонай. Адонай живее като мисъл-форма, оживена от диханието на Ахура, но когато вие стигнете до Адонай, той ще отстъпи мястото си на страдащия Син Божи. Вие сте истинските зародиши на Бог -Богиня. И за вас пеят песни Херувимите там, а тук всички цветя, треви, полета и океани са за вас, о, Двойка Свещена, бъдете благословени! ПЪРВИ СВЕЩЕНИК И Сатан има своя образ там горе и той ще се очисти, и когато и да е, ще стане ваш брат, но така ще промени образа си, че никой няма да го познае. Той ще витае винаги между вас като образ на реалност, макар че е сянка. Така е с оживените форми на Висшия ум, защото Висшата Същина е живот на промени, на непрекъснати промени към по-хубави усети и видения. Двойката на Всемира се храни с такива картини и песни пеят тези живи уста на реалните мисли на Красотата и Любовта. Извор, от който изтичат 117
само сладки усети. Но зад този извор се крие Мистерната Двойка, която е навсякъде и във всяко нещо. Смърт - това е животът на някоя мисъл за бъдеще, убийство, та това е начало или край на някой план: тъга, мизерия, скръб - пътища на някоя идея от някой усет, който трябва да се развие в духа, който обитава във вас. Цялата заблуда е в това, че не може да се усети как един Дух е във всичко и че ти си Духът, а отделните твои прояви и дейности са само преходни пътища на Великия Замисъл от по-рано. Духът така се дели на части като съзнания и се губи в безсъзнанието, отива си нарочно, като дете, което се хвърля във водата и потъва, за да изпита удоволствие от потъването. Но пак излиза на повърхността и вижда небето и простора. Съзнателни капки от едно море, което се движи с бавни вълни и люлее корабите по повърхността си, които са Богове - Планети. О, велик е Всемирът, толкова е велик, че само с най-висшето чувство ще може да се узнае и да се усети! И сега то е именно изворът на висшия усет на ефира, който се развива у нас. А Сатан се вълнува - това е неговото предназначение. И той се развива, и сянката върви с реалния й творец и минава ту отзад, ту отпред, и когато е отпред, тогава ни плаши. Но обърнете се към слънцето, сянката веднага отива отзад и няма да ви плаши. Сега сте дали гръб на слънцето, затова сянката е отпред и ви плаши. А слънцето е Ахура - Любовта. От сянка е сега светът и в сенки живее, а сянката създава всякога фантастични фигури. Ето защо пое- 118 тите станаха лъжливи мистици, артисти, ексцентрични фразьори, философите - сухи и безжизнени учени, обяснители на повърхностите, политиците - чудовищни законодатели, църковниците - празни славословци: и всички мислят, че правят нещо, а не знаят, че от сянка са материалите на учения професор, от сенки са елементите на химика, от сянка са лековете на медика, от сенки - речите на оратора, от сянка е системата на философа и всичко мирише на пръст, а поетът се храни с химери, със сензации журналистът - сенки и сенки!... Сянка е Сатан, не бойте се! Ще си отиде той с един замах и едно завъртане към Слънцето - Ахура. Та има ли сега нещо, което да не се храни със сянка? Пътят е такъв, има по него възвишения, хълмове, зад които свети слънцето, и той трябва да ги заобиколи. По неволя се обръща лицето на човек замалко настрани и ето, сянката веднага се изпречва. И безумен е този, който полита да се бори с нея. Върви си по пътя, по пътя, остави сянката! Но детето човечество взема брадва и лък и почва да се бие със сянката си. Сега всеки се бие със сянката си и изнемогва, защото всеки търси отвън себе си, а сянката е отвън. А Вътре е Ахура. Човече, върви си по пътя! Тя вече влезе в теб, събуди се! Човече, върви си по пътя! МАНУС (Влиза.) Прощавайте, почетни Старци Брахмани, че наруших разговора ви, но обстоятелствата ме доведоха. Знае- 119
те ли, че Сатан е пред прага на града ни? (Свещениците разтварят книги и четат нещо.) ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Нашият град е заобиколен от планини и тук сме като в море от растения и цветни гори. Писано е да останем тук и да се приберат всички наши хора. Нека ни заобиколи Сатан. Сега ние трябва да останем в центъра на царството му, а после лесно ще пробием неговия кръг и ще се отдалечим. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Ние ще пазим сега острова, това е наша задача, бъдете спокойни - нашата сила на магическия защитен кръг е сигурна. Да вървим. (Излизат.) РАМА
Не зная защо, Манус, но сега, когато ми съобщи това, нещо закипя в кръвта ми. Иска ми се отново да се боря с него. Много е нахален. Можеш ли да го търпиш? МАНУС
Късно е, Рама. Когато те съветвах, ти отказа, а сега борбата ще бъде безполезна - той победи. РАМА
Не нас. Ще видиш. (Замисля се и млъква, поглежда милозливо Амрита, отдалечава се малко в градината и се натъжава.) 120
АМРИТА Предчувствам, че Рама ще направи нещо. Много е меланхоличен, а особено след всичко, което му разкриха Старците. МАНУС Кой знае! Той винаги прави така - оставя нещата сами да си вървят и когато са почти завършени, опълчва се срещу тях. Не мога да разбера умът ли го подтиква да постъпва така или духът. АМРИТА Духът така действа, мисли и чака, но когато духът почне борба, става страшно, защото от безкрайните небеса взема своята сила. Не напразно го наричат деятелят с огън, трясъци и бури. Откъде знаеш замислите на Рама, силата му? И никой не може да прозре какво става зад булото на меланхолията му и тъгата за Ахура. МАНУС Ново име чувам. АМРИТА Да, казаха му го Старците. Той е влюбен във Висшата Жена. Тежко, тежко на мен! Нещо тъжно духа от юг, което кара розите ми да вехнат. Югът докарва розите, той си ги и взема. Всичко се движи така и в най-малкото, както и в най-голямото. Сега била епохата, в която Висшият Човек се преобразява, а мал- 121 ките сърца частици трептят по силата на тази магнетична космична сила. МАНУС Сега разбирам. А кой е образът на Висшия Човек? АМРИТА Рама, но аз го обичам, не мога без него и той ме обича, но има нещо, което ни дели от вековете. Аз трябва да победя това нещо. Само аз, само аз мога да унищожа болките на мъжа във физическото тяло, като хармонизирам Висшата Жена с мен. Аз усещам: отгоре иде цялата негова тъга. Няма по-голямо страдание от борбата между духа и тялото -Небесната и земната Жена, Душата и чувствата. Бедният ми Рама, колко го обичам! Повече го обичам в страданията му, макар да зная, че за Нея страда. Нещо има, което ме отблъсква, въпреки че когато се обикне Висшият Принцип, и малкият се въздига. Отгоре винаги се уважава и долното, а отдолу горното навява завист и страх. МАНУС Така умно говориш, о, въплъщение на Мъдростта! АМРИТА Да, но мъдростта ще победи само ако стане въплъщение на Любовта. (Забиват камбаните на храма.) 122
АМРИТА (на себе си) Да, спомням си, казаха ми, че ще разкрият коя съм аз. Да отида в Храма. МАНУС А моето дело като пълководец, деятел, съветник се свърши вече. Нима ще има нужда от съветник царят, който няма царство! Свърши се! Това ли е всичко? Къде е смисълът на един живот тогава? Прави са Старците, като казват, че душата се преражда. Че какво научих аз досега? Да живея още сто години, пак ще си остана такъв. Аз без сабя не мога. Колко съм далече от Рама! Аз не зная още и какво е любов. (Излиза с въздишка.) РАМА (Връща се сам, силно развълнуван.) Искам да направя нещо, което никой никога не е правил. Пред мен е смътният образ на Ахура и тъжната усмивка на милозливата Амрита. Накъде? Зараждат се цветя в моята душа и в тях се показва една нежна ръка, която иска да ме прегърне, но не идва още да се докосне до мен. Виждам мирисите как вземат форми на цветята и стават живи около мене, диханието се чува и белоснежно лице ми се засмива от розите на моето видение, но като се събудя, питам се: не е ли сън или образ лъжлив на мечта? (Мълчи с полузатворени очи.) Ето го, ето го, по полето идва като Царица и Ангелите окръжават тези ефирни красоти на булото й - но Тя, къде е Тя? Нещо има, което ни дели. Не е ли моята Амрита, не е ли тя, 123 която ме дели от мечтата ми за небесно блаженство и ми донася тъги? А колко са сладки тъгите, криле на любовта, а любовта, казват, е целувка на тъгата. Красота, Красота искам, тази, която се изпречва пред мен, форма очарователна и нежна. Нима още не се събраха зефирите и вековните бури да ми дадат Съществото, за което копнее душата ми! И ако целият свят не стане тази Красота, защо тогава е животът? Хармония, Хармония на вечна песен искам - тази, която се показва сега пред моя поглед, и всичко да стане една уста - нейната, едно тяло - нейното. Нима ще прегръщам празните простори на мислите си? Изчезнете, о, мисли, ако вие сте сенки от Сатан на моята мъка, па макар и от висш сан да е той! Засмей се, о, живо творение на Лазура, спусни се по лъчи и влез в сърцето ми! То е храм, където който влезе, не излиза никога вече - Храм Свещен. И каквото влезе, осветява се, става Весталка на Божествения Плам. Къде е, къде е весталката на моята душа? Да пази огъня на вечната ми любов с нея, защото не искам да гасне, толкова е сладък и мил този огън, който ражда светлината да огрява Нейното лице на хубостта - да пази пламъка, когато влезе през всичките междини на атомите ми и милва стените на безкрайния простор. Простор съм в Огъня на Любовта, който гори, и всичко отвън влиза в мен като целувка и ми говори: „Ето ме, мили, не ме ли позна!..." Ами Сатан, животът, ами човечеството? ... Весталка, искам Весталка, която да пази Огъня в моя Храм Свещен. Ахура е той, ето стените му, булото, и Тя вътре. 124 О, Весталка, Весталка искам, която да пази огъня на моя Храм Свещен! Ела и ти, о, цвете, което се крие в Олтара на Светая Светих. С огнени езици се спуска моята жажда към тебе, но тази безкрайност ме плаши, тъмна е. Ами ако угасне огънят тъкмо когато ще погълна същината ти от сладост и блаженство, ти ще светнеш ли, о, Амрита? Или ще затвориш очи със сълзи за своята усамотеност? Весталка, Весталка искам, която да пази огъня на моя Храм Свещен! (Заспива унесен. Амрита идва облечена в дрехи на Весталка, леко се приближава с тъжна милувка и го целува, унесена в скръб.) АМРИТА (Говори на спящия Рама.) Прости, мили, завинаги и вечно за една епоха, в която трябва да се разделим. Макар и временно, но тя е тъжна и болезнена за мен. Какво ще правиш сам, мили? Аз не съм вече твоя! Аз се посветих на Храма на Ахура - Мазда, Весталка станах, Божествения огън да пазя в тъмни нощи, никога да не изчезва. Няма ли да ти е мъчно сега за мен? Аз, която придружавах твоята усамотеност в болките на живота, трудния живот на борбата. (Откъсва едно цвете и го слага на гърдите му.) Нека то ти каже, че бях при тебе и че те видях, но че никога вече няма да съм твоя. Трепти в скръбни звуци ефирът, и той тъжи, когато се делят две искри от една любов, но тя е огромна и силна и трябва да се осъществи. Ще предпочетем ли искрата пред пламъка и капката пред океана? Аз ще съм 125
твоя пак, когато ти ще си в обятията на Ахура. Моето тяло ще се допира до твоето, а Ахура ще мени своя лик през хилядите форми на моята снага. Сила и огън е Тя, но иска тяло. Аз ставам нейното за тебе, защото и Тя тъжи. Нима моето средно положение между твоя и нейния плам няма да прави едно тяло, което ще се обича вечно в трите свои лица? Старците не ти казаха точно това, но цветето ще ти го каже шепнешком. Зная, че на теб, мили, ти предстои голяма мъка и страдание без мен, но аз ще дойда - ще мина през друга врата отвътре. Аз, която досега те мамех, че съм само отвън, търси ме, търси ме и като ме намериш мен, жена в себе си, ще ти стана другарка и ще ти родя дете, и това дете ще бъдеш самият ти, и ще те кръстим Мазда, и ще пораснеш за седем дена. Тогава ще дойде кръстникът ти Адонай и ще те даде на Ахура, и ще ме целуне Адонай, и аз ще стана твоя с Ахура в едно, тогава ще разтворят Всевишните ни Родители Престола и ще ни венчаят през Сиянието на Вечната Целувка. Спиш, затова ти го казвам, но ако си буден, никога няма да чуеш това от моята уста, която сега е Чистота, Невинност, Святост. Със сълзи се разделям с тебе, мили мой, но какво са те в сравнение с нашето бляскаво бъдеще! Моята любов, мир и нежност ще те придружават и ще ти се предават чрез цветята, песните и слънцата. Ти ще си поет от днес натам, защото ме изгубваш и с песни ще ме търсиш, а с хармонии ще зовеш Ахура. Ако искаш да ме виждаш, идвай в Храма ми Све- 126 щен, а когато видиш Ахура, твоите песни ще станат светилници в нашия Храм Свещен, в който гори огънят и пламъкът на три сърца в едно: моето, твоето и нейното, защото аз много те обичам, много! (Чува се силен камбанен звън от Храма. Рама се размърдва. Амрита бързо и леко се отдалечава в градината и иска да изчезне незабелязано от Рама, но той отваря очи и я вижда отдалеч в одежда на Весталка. Разбира всичко за миг, става и вика: „Амрита, Амрита, Амрита, какво направи!" Тя му отговаря отдалеч: „Станах вечно твоя, защото Ахура е истинската ти жена. Отивам там да пазя тук, на земята, огъня на твоя Храм Свещен!" Загубва се, камбаните забиват още по-тържествено. Чуват се гласове от всички страни: „Сатан ни обкръжи, Сатан ни обкръжи." Движение без суматоха настава. Чуват се песни в Храма: „ Святост, Святост, Святост, ти победи!" РАМА (Шепне.) Наистина Светостта победи, защото се вижда по хълмовете на нашите гори как пълчищата на Сатан се мъчат да прескочат оградата на магичния пръстен, но падат или полумъртви, или се отблъскват от нещо невидимо. Там сигурно кипи страшна суматоха, но нали е тихо сега в моето сърце? Тихо, но тъжно. Усещам нови възпламенявания на скръб непоносима, дали няма да се изрази в някакви огньове, трясъци и бури - но вътре? О, колко сте нищожни вие, борби, вън от мен в сравнение с това, което тук пламти! Не ме плаши вашият образ от сенки и ва- 127
шият шум от оръжия, железници, параходи, индустрии и изобретения земни, машини летящи. Тук, тук е борбата и ти, о, Сатан, ако си пробиеш път някога в сърцето на човека, страшна ще е победата ти. Всемирът ще се разклати. Но чуваш ли камбаните на този Храм? Тук е жена ти, сега Богиня пред светия образ на Ахура, но ти никога няма да видиш вече нейното лице и моето, както досега. Дойдох да спася тебе и царството, но ти не ме разбра. Като Всемирен Цар Рама поисках да установя Всемирно Братство по примера на Висшите Мирове, но като такъв няма вече да дойда. Ще дойда отвътре занапред в царството ти и ти няма да ме разбереш - ще дойда като преобразовател на Духа и ще основа религия, и ще се нарека Зороастър, ще дойда като възобновител на Мъдростта и ще се нарека Буда, като певец на хармонията и красотата и ще се нарека Орфей, като победител на Любовта и Смирението и ще се нарека Христос. Но сега няма да ме видиш вече, защото ти от царствата правиш тиранства, от религиите заблуди, от философията материализъм и егоизъм от науката, от пеенето разврат, разкош и поквара от музиката. Така всичко изменяш ти, и моята мисъл даже. Затова ще престана да мисля в твоя мир. Ще се отърся и освободя от всички свои желания и от чувството си за дълг. И занапред ще влизам в царството ти, но другояче - ти няма да ме познаваш, защото ако сега съм в тялото на някой светец, след малко ще съм в тялото на някой мъдрец, след това в тялото на някой поет... И само един път ще дойда 128
лице в лице с тебе, но тогава ти няма да съществуваш вече, защото моят огън ще те пропъди завинаги и вечно. (Сатан се опитва по въздуха да нападне Храма, но и оттам машините му падат като метеори. Не след дълго всичко утихва, настъпва сумрак след залеза и всичко спокойно заспива, чува се само хоровото пеене в Храма: „Святост, Святост, Святост, ти победи!...") РАМА (с тъжна въздишка към Храма) И сега съм вече завинаги сам.
129
Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя Изтегляне 0.99 Mb. Сподели с приятели:
|