Ахура мазда божествената драма на любовта в седем действия София, 1999 Тук се решават най-скритите въпроси между духа и материята. Животът е просветление на отношенията между тези две същини
Изтегляне 0.99 Mb.
|
| ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
ПРИ ЕЗЕРОТО НА ВЕСТАЛКИТЕ Събуждането на жената - вътре -интуицията, която е връзка с висшата жена - реалността.
130
майка, която гали, но не малкото бебе на топла гръд, а възрастния син, у когото се събуждат чувствата на копнежи. Жена се крие под нежното светло було на Луната, но жена, която търси да види този, който се явява в мечтата на нейния сън. В нощ се явява силата на Луната. Тя е най-мистериозният изблик на природата. В нощ и тъмнина тя говори на отчаяния син, който не отиде със Слънцето по светлите и вечно неугаснали простори, а остана да бере цветя по земните полета. Закъсня, заблуди се из лесовете, загуби пътя към своя дом и тъжни звуци разливаше лирата на сърцето му. Тогава тя чу гласа му и излезе над горите, и просветли пътищата му, и той тръгна под закрилата и. Жена е, жена е Луната, було на жена мисълта й, зефирът и, диханието й. Защото всяко същество земно и небесно има своята звезда и Луната е звездата на жената, която се крие под яркото було на Слънцето. Картината е вълшебна в тази част на градината на Храма на Ахура и се вижда как се губят в далечината цветните брегове на езерото, които излъхват упоителни аромати и чрез зефири топли и тихи ги изпращат като разлени мисли от цвят на цвят. Говорят си цветята, чрез мириси говорят, чрез песни и хорове от аромати в най-красивия месец май. Ето в какво време се вижда лодка в езерото на Весталките от Храма на Ахура - Мазда и се чува далечната мелодия на песен, която никога не е осиявала земния бряг така мощно, плачевно и силно. Свири Лирата на Рама и нещо говори и няма цвете и тревица да не вземе участие в тази хармония. Но нито една човешка душа няма там. Всичко още спи дълбокия сън на непроумяването, защото наистина е полунощ. А в полунощ се пеят само песните, които говорят за любовта, защото те се леят по пътища, кои- 131
то се простират точно между Слънцето и земната атмосфера, пътища, скрити само за любовните излияния на мъжа, който се пренася към Слънцето чрез Луната. Да, пратеница е Луната от Слънцето за мъжа, от яркото було на деня, което крие не само светлина, но и топлина, не само светла милувка като Луната, но и огън горещ. Жена и мъж е Слънцето, защото е топлина и светлина. Така мисли Рама, когато се вижда като призрак посред езерото, и ето, в лунната тишина се чува онази песен, която е нощ на мирис и аромати, онази песен, която е луна, изпратена от светлината на слънцето -Рама пее своята първа песен като Бог - Поет вече, Орфей в своя възроден дух. Запява първата своя потайна песен за Жената, чието име не иска да изрече, и когато Лирата запява, нейните първи звуци го разтърсват от вълнение и страх да не би в любовния си унес да я разкрие. Затова неговата първа песен е като неизличимата първа целувка. РАМА
Жена си, о, Луна, с милозливия си образ. Светлина си, затова си жена, защото светлината гали и милува, и осветява тъмните пътища на топлината мъж. Жена си и Жена те изпрати. Тихо те изпрати, когато спи всичко и огънят, упоен в нейните светли обятия, не усеща как изгаря сам тялото си и се пръска като искри в безкрайния простор. Но светлината лежи в неговите частици, превръща ги в земи, планети и кълба, в цветя и треви и така вечно възобновява своя мъж - топлината, огъня. Нали Татко те изпрати да огряваш прохладните омаи на нощта, а Мама те спусна с лъча на своята целувка и ти по- 132
шепна тихо да не я чуе някой: „Иди при моето дете, което тъжи за нежната милувка на жената там долу, в нощта." И затова грееш, и затова си само светлина, защото си Жена, о, Луна! (Дълбоко се замисля, спомня си нещо.) И светиш ти на някого и на нещо, светиш на един, слязъл тук на земята или оставен и загубен там из просторите. Един е той, защото винаги едно се обича. Любовта едно обича винаги, макар в лицето на хиляди. Но има ли хиляди за огромната безкрайност, която обхваща всичко! Едно е то за нея, за нас е множество. И мен окръжава нощ, но къде е моята Луна? По кои брегове осветява цветята на моите градини? Над кой храм свети в моята душа?... Амрита, Амрита, ти беше моята луна, но сега си Весталка на Ахура, ти, която беше до вчера нейна луна. И аз съм сам в лунната нощ на Майя с тази Лира, която ти ми изпрати като дар от Храма, в който влезе завинаги и вечно. Дивна Лира, тайна и необяснима, пее и звукове издава само когато за Жената се говори, мисли и усеща. Лира от Храма на Ахура, така е написано на задната страна, и откакто попадна в ръцете ми, устата ми запя, а когато я допра до устните си, сърцето ми запява, а когато я допра до сърцето си, душата просиява като слънце и на светлия й хоризонт се съчетава тайното име на Ахура. Лъчите на слънцето в душата ми съчетават Нейното име и когато се доближа да го произнеса, жарък огън ме отвлича в бездни на сладост, която затваря устата -затова е от мълчание името на Ахура. Чудна нощ, 133
която сияе и когато говори, мълчи. Аз пея за Ахура, а обичам Амрита, а когато милвам Амрита, Ахура ми изпраща цветя, които пеят. Любовта обича само едно, казаха ми Старците. Къде е тогава любовта между Амрита и Ахура? Мога ли да си дам ясна представа, когато само Амрита познавам и виждам, а образът на Ахура се крие в гънките на многолистните рози на моите видения. Явява се нейният образ и толкова е красив, но миговете са вечности в безконечността на душата, а вечността на Амрита е миг в живота на Вечността. Аз искам да видя нейното лице тук, както Луната сега за мене свети, и затова слязох на брега на езерото, и затова се въртя като планета около храма на Ахура. Спомням си, обещаха ми Старците веднъж, че ще ми покажат Ахура в храма, ще разбулят лицето й. (Чуват се множество гласове на жени, идващи откъм Храма, и Рама вижда цяла група Весталки, идещи към брега на езерото, отмества лодката си и се скрива зад гъстия листак на дърветата). ВЕСТАЛКАТА ЛИЛИЯ Каква сладка песен! Беше отворен прозорецът на стаята ми, аз винаги го оставям отворен през месец май. Тогава въздухът говори и диханието мисли, защото сърцето почва да се пълни с тъга на любов неудовлетворена и мислите стават градини от рози, нали, мила Роза? 134
ВЕСТАЛКАТА РОЗА Да, песента събуди и мен. Най-напред помислих, че сънувам, и усетих сладки докосвания на Ангели. Това става често с мен, когато моят мъж - Бог ми изпраща поздрави и пълни атмосферата на диханието ми с аромат, нали, мила Виолета? ВЕСТАЛКАТА ВИОЛЕТА Светлина ме събуди. ВЕСТАЛКАТА МАРГАРИТА Така живеят Богините, както цветята със своите коронки и потайни извори на аромата си, но колко сме далече ние от това! Цветята са по-близо до вечно девствените Богини и дърветата до вечно мощните Богове. И аз живея с лъчи, които се спускат и правят венец на моята глава. Не са ли това Серафими, Богове, мои другари? И знаеш ли, така е, но когато ги потърся и намеря в сърцето си, виждам, че всички са станали един. Защото един е мъжът на жената и едно обича любовта, така пише в олтара на нашия Храм. И когато чух тази песен, усетих как навлизаха отвсякъде в мен, и когато ги потърсих, намерих, че е един, и ми каза „лека нощ", и съм заспала така сладко в тихата нощ на Майя, но последният вик на песента ме стресна и събуди и си пошепнах: „Някой нов Бог пее над Храма на Ахура, както често минават от слънцата и се отбиват, за да станат едно", нали, о, вечно девствена Нарциса? 135 ВЕСТАЛКАТА НАРЦИСА Аз бях будна, когато достигна песента му до мен, и погледнах, и видях в езерото стройна фигура на младеж, Лирата му светеше в лунните отражения, а лодката му леко се люлееше от зефира. Спомних си как Слънцето гони Луната. А тя кокетно му изпраща усмивки чрез зелените цветни поля, езе- ра и океани. Изчервих се, като помислих всичко това, а песента се носеше някак много тъжно и аз заплаках. В песента се влюбих и ако някога намеря мъж, той ще бъде мъж от песен и звукове. О, вие не знаете, мили дружки, как звуковете влизат сладко през всички отвори на кожата по бялата ми снага - от звукови трептения ще е моят мъж и затова заплаках, защото този мъж като че за мене говореше и моето име произнасяше Лирата му. Песента му търсеше жена, в която да нахлуват от всички страни лъчите на неговия любовен стремеж. Нали аз съм именно такава, о, мила Слънчогледке, която отправяш все натам своя поглед и търсиш само едно - слънцето? ВЕСТАЛКАТА СЛЪНЧОГЛЕДКА Не Луната му е песен, а това, което се крие в нея, и то е около Храма на Ахура. Не само Луната свети в песните на този нов Бард по нашия край, а там има и топли лъчи на слънце, което гори с такива любовни жари, че те задъхват атмосферата, която ги окръжава. Едва дишах, когато се събудих, топла жар слизаше по Лирата му. А това нима не идва чрез Слънцето? И виждам аз, и зная, защото той вече все за
136 светлината пее, защото сам той е топлина - слънце като моя жених, дошъл да търси Вечната си Невеста. (Всички се смеят високо и игриво при тези наивни признания на чистотата и невинността. Слънчогледка се засрамва и не проговаря повече.) ВЕСТАЛКАТА МИМОЗА Мълчете, мълчете. Вярно е, уверявам ви, че във всеки трепет, който се проявява и може да се прояви, има и влиза веднага по един Бог. Всеки трепет като тон има своя Бог и се скрива там, защото там е животът му. Да, мъже са трепетите на звуковете и словата, защото трептят като сила и се впускат и пълнят отворите, които ги чакат - отворите на безкрайното пространство. Отвори са те, в които влизат въртежите на звуковете, трепети като атоми, защото всичко трепти и става атом, като влезе в него неговият Бог или Богиня. Жена е пространството, а това, което го пронизва, е мъж. От милиони съм отвори и чаках звуковете с пронизителни лъчи. И ето, тази песен дойде. Мъж е тя за мен, макар че търси жена. Тя стана мъж, защото лети по време до мен, а времето е мъж.
ЛИЛИЯ
Ти все така мъдруваш във всяка лунна нощ. 137
РОЗА Има право, нима не виждате колко е безкраен Всемирът? Толкова безкраен, че за всяко живо нещо има по една вселена, която се отваря, и там хиляди и милиони Богове и същества живеят. Свят от звукове, свят от светлини, от атоми, от усещания, отвори и любовни трептения, и всичко това до безкрайност. Има право, защо се чудите? Ако на моя аромат не беше заповядано да мълчи, то щях да ви изявя такива възвишени усети, че всички бихте се пръснали като звездички от възторг, но забранено е да се говори за този мирис, който излиза из Светая Светих на Небесната Роза на Майя. Вижте, вижте, мили дружки, там има сянка в езерото и лодка, лодка! ВИОЛЕТА
Той е, той е, Орфей, казах ви, че е той. Пак слезе от небето нова песен да донесе на човечеството, нов глас, сияния и красота на Божеството. Че кой друг пее само за Божеството, за неговата красота и любов - само Орфей, той е Божественият Поет - Бог, той сваля хармонията на словото и на звуковата сладка песен на Великия Глас. Той свали Седмострунната Лира. Най-напред, казват, на света била свалена Лира с една струна, после с две и така Той свали седмата. Новият Младеж е това, когото от няколко дена виждат, че се появява и крие около Храма на Ахура. Някои казват, че бил някога другар на Весталката Амрита и сега заради нея пеел из тоя край. По-рано се казвал Рама, а сега Орфей. 138
МАРГАРИТА Чудна си, сестро! Това е Рама, нима не го знаеш, царят на човечеството, който се издигнал над човека и затова казват, всеки човек, който се издигне над човека, става Бог - Поет. Неговата другарка не се казва вече Амрита, защото тя стана Весталка, а всяка Весталка трябва да носи име на едно цвете, защото в природата цветята пазят Огъня на Любовта, любовта от Огъня на Ахура - Мазда, нашия Бог. Тя много го обичала, но станала Весталка, казват, по заповед на Старците. Той е, ще го видим, много е интересно, но ето че се отдалечава. Много ми се иска да поговоря с него. Аз го обикнах заради песните му и ако песента му буди у всяка от нас толкова разнообразни чувства и усети, светлини и блаженства, той самият какъв ли ще е? ЛИЛИЯ Колко е щастлива Амрита, че е неин другар! РОЗА Да, но сега не е вече. Тя е далече от него и на никого не принадлежи. Нашият закон е строг. Нашата любов е само в чистия огън на Божествата. МАРГАРИТА Тъжи тя, много тъжи за него, плаче понякога и затова не са й дали името на цвете, за пръв път забелязвам това. 139
А какво е името на Амрита сега в Храма? МАРГАРИТА Някак неясно е, само Почетните Старци знаят откъде идва - Атмина. МИМОЗА Чувала съм го, име на една от висшите Богини, някога слизала на земята. ЛИЛИЯ Има нещо тайно между Рама и Амрита. Ето, както виждате, песента му като че слиза и тя от горе. Нима са земни тези песни? Това, което носи огъня на любовта, не е земно. Земно е това, което носи бури, защото силният вятър гаси пламъка на светлината. МАРГАРИТА Така е. И свещениците в Храма са символи на тази любов, която от земни бури и дихания гасне, а се запалва от факела на любовта. Колко съжалявам, че не го видях. Като ни видя, той избяга. НАРЦИСА
Все така бягал, казват - самотник. 140
РОЗА За нас е самотник, но какъв ли е безкраен мирът, в който живее!
ЛИЛИЯ
Кажете сега, ако сърцата ви говорят, ако душите ви светят, не са ли това звукове на някой Бог? РОЗА
Да, някой Бог. Само те сменят така имената си: Рама, Зороастър, Буда, Орфей... ВСИЧКИ
Божество е! (Лодката се загубва заедно с последните видения на Орфей. И си отива това видение в езерото на Весталките, което събуди у тях толкова нови чувства, мисли и усещания. И Весталките се отдалечават една след друга безмълвно, толкова приказливи преди малко и весели, и всяка отнася по една тъга в себе си.) ЛИЛИЯ (Шепне на себе си.) Въздишка е, не е Бог. 141
РОЗА Тъга е, не е Орфей. ВИОЛЕТА Сълза е, не е Рама. МАРГАРИТА Песен е, не е Поет. НАРЦИСА Светлина е, не е мъж. СЛЪНЧОГЛЕДКА Слънце е, не е Луна. МИМОЗА Блаженство е, не е човек. (Отиват си. След малко се появява Амрита.) АМРИТА
Той събуди целия храм със своята песен и Весталките го потърсиха, този слязъл Бог в сърцето на цветята. Бог - Поет стана Той, щом улови Лирата на Ахура, която аз намерих в Храма и по указание на Старците му я оставих веднъж, когато спеше в градината. Аз намерих тази забравена Лира от вековете, която спеше там и чакаше жарът да се събуди. Жена намери Лирата, която за Ахура говори, и я остави в краката на другаря си и рече: „Пей!" И запя той за 142
Жената, защото тази Лира не пее за друго. От векове чакаше жената да се събуди, чакаше мен - Амрита, и чакаше Рама, за да дойде и чрез нея да се издигне до възвишението на Орфей. Него търсеха Весталките. Но говори ли той с тези цветя, които мълчат? Цветята говорят на себе си. И ако е чул някой разговора им, нека го забрави, ако ги е видял, нека ги забули, ако ги е усетил, нека ги приспи. Дивни чувства у човека - Весталки, Божествени Нимфи. Но тежко му на този, който им проговори и откаже после милувката им. Бягай, о, бягай далече, ти, който не си видял още Ахура! След като я видиш и тя влезе в тебе, и ти станеш Неин храм, тогава всички Весталки ще паднат в краката ти, покорни и послушни певици на съдбата. Бягай далече от Весталките, о, ти, който не си видял още Ахура! (Вижда се отдалече приближаването на Орфей.) Колко искам да го видя, как горя от желание! Когато бях негова в ръцете на любовта, не можех отблизо да усещам сладките трепети на Любовта му. Но сега каква жар гори в мене за него! Огънят на Ахура, който усили това трептение и то сега търси с още по-голям екстаз своя другар на живота. Но забранено е докосването ми до него. Аз съм жица от това огнище, което ще се прикачи до сърцето му с Нея, но и тази жица ще изгори, ако противният полюс не е готов, жицата ще изгори и искра няма да даде -слънце няма да роди, мир няма да се прояви. Страшна е смъртта на Боговете, защото е вековечна смърт, от която мировете потреперват, не земна, а душевна. 143
Аз няма да му говоря, искам само отблизо да го видя, но той не трябва да ме види - той тъжи много за мен и ще се спусне, и ще ме прегърне, и тогава, виждате ли? - този Храм ще изгори! Старците ще се спасят и ще го възобновят, но къде ще бъдат Рама, Амрита, Орфей? (Рама приближава, Амрита се скрива зад дърветата, Рама слиза на брега и бута лодката, която се понася сама по вълните.) РАМА
Върви си, о, ти, която само по вълни се люлееш! Не вълни е моята Ахура, не от водни дъги е прегръдката на Амрита. Видях ги Весталките, песента ми ги привлече, Амрита исках да видя, затова запях, дано ме чуе и дойде. За нея е гласът на песента, тя, която ще ме утеши тук, до храма на Ахура. Старците още отлагат да я видя: „Когато ти разбулим Ахура, ще можеш да се срещнеш и с Амрита, но едно условие има!" Какво ли ще е? Дано не бъде нещо против Сатан. Омразна ми е срещата с него, макар че го обичам, защото не мога вече да мразя. Забрави ме Амрита. Тя, която не можеше без мене нито миг, сега е далече от мене. Чувствам как нейният мир се образува от атмосферни вълни, които я окръжават и тя свети в тях като роза в своята градина. Колко са велики душевните центрове - децата на Бог - Богиня, зародиши на природата им, семенца, които растат и се разширяват до границите на Всемира. Какви клонки пускат и треви, и цветя, листа и стълбове 144
огромни - земи, кълба, слънца! Какво величие в най-малката частичка, отронена от светия лъч на Божеството! Тя, която нямаше нощ в моя покой, нямаше покой в моите тъги, сега знае ли колко ми е мъчно за нея? Какви болки разкъсват сърцето на този, който я обича! Тя ми остави Лира, утеха мила от нейните ръце, и аз пея и ден, и нощ. Как другояче да гася огнищата на моите жари за нея? Лирата ми донесе тази светлина - способност да направя хармонии от слова. Чрез нея ми говори Ахура, тя е нейната уста. Ето защо поклонете се, о, всички вие, които чуете песента на Поета, защото там е устата на Божеството, което ви целува чрез него. Всяка песен е целувка, а когато устата стане градина в душата ви, тогава душата ви ще запее, защото тя слиза във вас чрез Лирата. Но къде ви е Лирата? Без Нея никога няма да имате Лирата - потърсете си жената, о, мъже! А когато жената остави мъжа си, тогава му носи Лирата на Ахура като нощна целувка. Не мога вече да издържам без тях, без милите две сърца: пламъка и светлината, чувството и желанието, Слънцето и Луната. Луната видях, тя още свети, но отива натам и когато се стопи пред жара на Слънцето, когато се разсипе в обятията му, тогава ще са мои и двете. Едната потъва в светлината на другата за мен, отстъпва място, за да влезе яркият образ на Ахура, и скрива лика си. И когато се събудя от моя сън, виждам и двете мили нежности до мен, в мен, отстрани, отвсякъде... Не мога вече, ще намеря Старците и ще река: „Ето бъдещия жених. Ахура ми покажете!" Отивам - към Слънцето. 145
(И наистина на изток се показват първите зари, когато той се отдалечава към Храма в градината. Амрита застава на неговото място и гледа след Рама.) АМРИТА
Пламъкът на Лирата изпълни своята роля. Той е вече готов да види Ахура, но кога ще ми изпрати песента, за да намеря аз моята Ахура, тази, която ще ме направи неразделно, винаги негова. Каква любов, каква мъдрост се крие в неговото сърце! Ах, мили, ако има нещо по-висше от тебе, то ще носи твоето име, защото няма по-висше от Висшето, както няма любов, по-висша от Любовта, и мъдрост, по-висша от Мъдростта! Живи слова на просветление е устата и когато говори, това, което я слуша, расте като слънце, като живот, като безкрайност. Вярно е, че Бог е Мъдрост. Ето че мъдростта е живот, който бие като сърце и отива, и лети, и не се спира, а храмът окръжава душата. Храмът се носи като цветя, които скриват лика на Ахура. Свято е и радостно да се носи Храмът, но когато се остави в покой и неподвижност, тогава вътрешността заживява, а храмът става с неподвижни основи и обема целия всемир, тогава е храм. Храмът на моя Орфей е вече неподвижен, стените му са четирите точки на хоризонта, Ахура е жива в него, о, иди я виж, върви! И когато я видиш, аз ще съм лицето й, когато я целунеш, аз ще съм устата й - нима това ще ти е малко, о, блажени! (Отдалечава се по стъпките на новия Орфей. След малко идват Старците и Рама). 146
ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Ти знаеш плана на живота, по който се развива както Едното в множеството, така и множеството в Едното. Защо тогава отказваш да изпълниш нашето желание? Еволюцията на всяко едно трябва да върви приблизително с еволюцията на Едното от множеството. И когато малкото едно се издига нагоре до някоя височина, трябва да възпре своя бърз набег, да се спре като фар и да освети пътя и на тези зад него. И слънцето има своите дни на спиране, когато се обръща надолу към изоставеното множество и изпраща своите благодатни лъчи. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Не знаеш, затова така мислиш, драги поете. Но иди на високата скала на кръга, където спряхме нахлуването на Сатан, и ще видиш в каква мизерия, тъма и страдания затънаха всички земни чеда, които той покори. Нима са виновни те за своята съдба? Това е тяхната фаза на Еволюцията и Сатан използва тяхната карма, но тези, които са удостоени по благоволение, имат задължението да се обърнат към тях и да осветят земните им пътеки. РАМА Да оставя градината на цветните мечти, да се отдалеча от златния храм на Ахура и от Амрита! Ах, каква съдба ми предстои! Не мога да си представя една такава раздяла със светите места и със сърцето, което бие за мене с такава любов! То бие и прави кръ- 147 гове, които ме заобикалят и ме носят към центъра на нейния удар. Аз ви търсих и дойдох при вас да ви кажа именно това, че искам да ми разкриете вече лицето на Ахура. Не искам вече да живея отделно от Ахура и далече от Амрита. Не мога да чакам повече, о, мили Старци Брахмани, вие, които криете първичната мъдрост. Не мога вече, вие не знаете какъв огън запалва гърдите ми, какво желание разкъсва сърцето ми, буря от пламъци в недрата на земята, и сега там изгаря моето сърце за Нея. Прохлада бе покоят в обятията и съвместния ми живот с Амрита. Но сега и тя е далече, и Ахура е недостижима. Сатан е пред прага на нашия Храм. Каква съдба, каква неизвестност замъглява ясната гледка на висшето небе, което се спуска и пее чрез моята Лира! ПЪРВИ СВЕЩЕНИК С нея, със земната Лира трябва да отидеш в царството на Сатан. Като Орфей иди чрез хармония на звука и словото. Ще покажат те на сатанистите, че зад всичко видимо има нещо друго, още по-безкрайно, хубаво и добро. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Като Зороастър иди и научи сатанистите на молитва и съзерцание, на справедливост и закон. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Като Буда иди при сатанистите и ги научи на отричане от лична обич, на мъдрост и въздържание и на всички земни добродетели. 148 ВТОРИ СВЕЩЕНИК Като Христос иди при сатанистите и ги научи на любов и смирение, на прощение и милост. Така е. И с още едно нещо, което ще ти дадем, ако вземеш решение - ще ти го даде Ахура, ако се съгласиш, и тя само тогава ще ти се покаже. РАМА
Това ли е последното средство, няма ли друг път? ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Когато Сатан е във война, няма. РАМА
Да бъде! ВТОРИ СВЕЩЕНИК Тогава приготви се и като чуеш камбанния звън на седмозвънната арфа от Храма на Ахура, ела, ние ще те чакаме там. Отиването ти в царството на Сатан да бъде тайна, а разбулването на Ахура ще знае само Амрита, ти и ние.
РАМА (пак сам) Изгорете ме, изгорете ме, о, пламъци на моята жар! Не оставяйте нито една частица нехвърлена в пещта на огъня, който гори самотника пред Храма на Ахура. Прохладна е водата на океана, но тя гори, когато 149
се докосне до ръката ми, която свири на златната лира на Ахура. Тих и свеж е зефирът, но е задушен дим от пожари, когато устата се отваря и пошепва тихо Нейното име. Аз съм цял Неин. А когато повече атоми от същината ми се прехвърлят към това велико същество, толкова повече болките се увеличават. И всичко, което досега беше блажено допиране, огън е, който ме гори. И треви, и цветя, и пясъци, и всичко се запалва и ме зове. Но не влиза, не се доближава, само мами моя възпламенен взор. И вземат образи тревите, и вземат образи на жена цветята, и като се стопяват в мен, излизат пак и играят около мене магичния танц на любовта. Колко е подвижен този мир, в който обитава сега моето второ тяло - зад този, където мирисите са треви, а движенията - устни на нежност и тъга. Какви видения, менящи се всеки миг, каква красота! И когато всичко ме окръжава и иска частици от мен, ето, задава се огнена буря и ги помита, и влиза в мен това море от желания неугасими. Каква меняща се гледка! Ето, ето!... И наистина, пред него се занизват гледки на очарования и красоти. Най-напред всички цветя се раздвижват във въздуха и летят като звезден рой около него. После вземат формата на Весталки, очарователни видения от девически танц. Чува се неизразимо сладка музика под нежните движения на ефирните красоти, така че Рама в захлас заспива. За физическия свят заспива, но е буден там, където не се спи. И ето, нови сцени и картини очароват неговия поглед, той въздиша, простира ръце, взе- 150
ма Лирата, а тя се преобразява на Амрита и той иска да я прегърне, но тя изчезва - тази илюзия. Явява се Храмът, отваря се, Ахура се разбулва и, о, красота, о, прелест неописуема, жива!... И заговорва й той, но неговото слово я разпилява, толкова е нежна. Забива камбанният звън, Рама се събужда внезапно, разтърква очите си, за да изчезнат виденията, и бързо полита към Храма с вик: „Отивам към Ахура!" 151
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ ИЗЧЕЗВАНЕТО НА РАМА - ОТЧАЯНИЕТО НА АМРИТА Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя Изтегляне 0.99 Mb. Сподели с приятели:
|