Ахура мазда божествената драма на любовта в седем действия София, 1999 Тук се решават най-скритите въпроси между духа и материята. Животът е просветление на отношенията между тези две същини
Изтегляне 0.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- KALA HANSA
- ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ ПРЕД ЦВЕТНИЯ ХРАМ НА АХУРА - МАЗДА 77 ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
- ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ
| СЕДМО ДЕЙСТВИЕ
ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО НА АМРИТА Възпламеняването на седемте атома - Висшето Тяло по седемте небета на творението, силата на словото - макрокосмичното съзнание. Лотосът става слънце на Небесната Лилия и пошепва: „Аз съм бил, съм и ЩЕ БЪДА! Но ако не беше Ти, аз пак нямаше да съм." Новият зародиш спасява днешното човечество.
225
ме по-високо към чистите върхове, виждаме, че цари тишина, безмълвие, където величието е мълчание, необятността е движение и където истината е дихание и небето е радостта. Краката не признават съществуванието на главата, защото животът на краката не е отгоре на стъпалата, а е отдолу, тъкмо където стъпалата се допират до калта, а оттам нищо не може да се види от небето. Най-разкошният салон с най-разкошните украшения на епохата: кресла, столове, златни покривки, маси, легла, пердета... и какво ли не, и посред салона най-разкошен трон и на него седи най-великият цар на земята, този, който ръководи това движение - Сатан. Най-старата жива сянка на Бог - Богиня, която изживя своята енергия и сила и днес прилича на хилав старец, който е изтощен и носи само печатите на разкоша, разврата и извратеността, но блясъкът потуля и заслепява малкия ум на земните чеда. САТАН (сам) Днешният ден е ден на спомени и не зная защо главата ми се пълни все с мисли от миналото, като че цялото минало от моя живот иска да вземе участие в най-бляскавия празник на този ден. Денят на рождението е ден за спомняне на миналото - откак си се родил. А казват, че често съвпадал с деня на смъртта, но аз поне за това съм спокоен - защото всяка частица, паднала отгоре, е неумираща, макар и сянка да е. Да се загуби сянката, не значи ли, че най-напред изчезва предметът, който е пред и зад нея и я създава? Аз винаги се крия зад предмета, когато лицето гледа слънцето, защото тогава ме е страх, а 226
когато човекът се обърне с гръб към това светило, веднага излизам отпред, не ме е страх тогава, вземам неговата форма, смея се и го питам: „Къде ти е слънцето?" Страх ме е, когато човекът е пред слънцето. Ето защо винаги бягам отзад. Има и сенки от моите сенки, тези, които се хвърлят от светлините, които изобретиха човеците от други светлини, но тези сенки не са важни. Слънцето, слънцето е моят противник, от него бягам и зад гърба на човека се крия. Днешният ден е спомен на минали дела, изпречват се пред мен: небесният мир, който за миг само блесна и се загуби, огънят, светлината, земята, сладостта на Ахура, която най-много мразя. Жената, която взе нейния образ, за да ме терзае - Амрита, последната ми жена, изменница, която от обятията на телесните удоволствия се откъсна и отиде и предаде всички мои планове на духовното царство на цар Рама, жена му стана - оттогава впрочем почна моята борба и моето истинско царуване, моето тържество и царство земно. Оттогава водя войната, победих ги, на остров ги натиках да живеят, макар да казват, че там имало един връх Меру, който издигал главата си като глава на тяло човешко и виждал безкрайния мир, и от този връх се издигали и общували с небето, и там слизали Божествата. Вярвам на всичко това, но не ме интересува, не обръщам внимание какво става по небето, то си е за там, а тук е моето царство. Докато имам това питие, което Амрита забрави у мен, да съживявам вечно силата на моя пла- 227 мък, не искам друго. (Пие нещо, за да поддържа силите си.) Чудно питие, което все възобновява силите ми и те никога няма да угаснат - това е еликсирът на чувствените усети и умствените движения. (Пак пие.) Ден на спомен, на рождение, най-бляскаво ще го отпразнувам. И минаха се хиляди и хиляди векове, откак Амрита не е вече моя, но право да си кажа, нещо загубих в нейно лице, а не мога да я обичам вече, защото тя се е докосвала до светия храм на Ахура и е станала Весталка на онзи плам, който ме пропъди. (Потреперва.) Винаги така потрепервам, когато спомена името й. Колко я мразя! Така ще я стъпча, но явява се една Светеща Двойка отгоре винаги когато искам да направя това. Не зная откъде се взе тази чудна Двойка, тя е създадена след мене, по-рано я нямаше там. Но ако не мога да достигна и да унищожа Ахура, то Амрита - нейния образ ще мога и когато и да е ще го направя. Скоро ще предприема последен опит да превзема острова. Тежко ти, тежко ти, Амрита! И повиках всички мои принцове, царе и императори и всички висши санове в моето царство, заслужават го. И днес има вече из царството ми миропомазани мои императори на политика, религия, наука, а най-новото ми изобретение е материализмът, отровата на моята противница, и днес за този пост ще избираме цар, но какво име да му дадем? Ето че се надига спор отвсякъде, едни викат: физик, други химик, тре- 228
ти историк - това учените. А втора група: консерватизъм, либерализъм, прогресизъм, земеделизъм, комунизъм; трета група: християнство, будизъм, даоизъм; четвърта група: протестантство, католицизъм, православие... Уф, главата ми се напълни с разклонения, много сложна система е това последно мое чедо, от много ръце, крака и глави, уста - като Божество! И лази, и поглъща, и мори деца, съсипва старци, жени затрива, царства разрушава и къщи гори, и умове събаря, и души почерня... ето, това исках и направих го, но дали няма да се намеси онази Двойка там горе? Че тя все за нещо се грижи тук и зная за какво, но не искам да споменавам името му вече - Мазда проклети, този див зародиш от първичния лъч на Бога, който падна, некадърно яйце, което се търкулна и за което създадоха толкова земи и полета, и мирове, а за мене нищо не създадоха. Нима и аз не съм тяхно чедо, но ще видим! Мен, първия нещастен, все ме гонят. (Плаче.) Аз сам се родих и ще победя сам. Ха, ето го моя най-блестящ другар. ЛУЦИфЕР (Влиза.) Но най-нещастният. САТАН
Защо, драги мой Луцифер? Има нещо ново на лицето ти, което ме вълнува. (Гледа го с любопитство.) ЛУЦИфЕР
Няма нищо ново. Само това, което е най-старо от старите. 229
Но нищо ново няма и в твоето царство, което омотаваш във външни блясъци. Къде ти е безконечността? В този постоянен въртеж около тялото ли? Само искри и капки пуска твоето колело и нищо друго - къде е безконечността? Да, вечността ако притежаваш, то безконечността ти се изплъзва от ръцете, а и вечността не е твоя и никой не доживява да я види. САТАН
Какво е станало с тебе? ЛУЦИфЕР
Видях безконечността и почувствах вечността. САТАН (Потреперва.) Да не си обикнал някоя небесна жена? ЛУЦИфЕР
Да, и то твоята, която ти изпусна от ръцете си, защото не си я заслужавал - Амрита! САТАН (ядно) Нима тя е пак в царството ми? (Скача.) Сега е време да си отмъстя! А той тук ли е, Рама? ЛУЦИфЕР (на себе си) Избързах. (На Сатан.) Не, те дойдоха с лодка през нощта и си отидоха пак. Слязоха от лодката само трима, които са дошли да погубят царството ти - това лъжливо твое царство! 230
Не говори така, Луцифер, ти ме оскърбяваш. Най-после на кого говориш, аз съм ти господар, аз те създадох и въздигнах на този чин. ЛУЦИфЕР
Кой знае? Така твърдиш, но никога не ми каза от кого съм роден, криеш тайната на нашето произхождение: моето, на Демон и Велзевул. Кажи, не сме ли и ние от жена? САТАН (на себе си) Ако е узнал тайната, загубено е всичко. (На Луцифер.) Не, не сте от жена родени, всичко, което е от жена, е вън от царството ми. ЛУЦИфЕР
Пък аз зная вече, че от жена съм роден - ние сме ти били деца, а не другари, и то от жена. Майка ни, майка ни дай! САТАН
Ето първия бунтовник от моя дом. Иди си, иди, не буди съмнение и у другите си братя, иначе и вие, и аз ще погинем. ЛУЦИфЕР
Според мен вие погинахте вече. САТАН
Защо? 231
ЛУЦИфЕР Защото не обикнахте Жената. САТАН Иди си, иди си, изменнико, ти помрачи моя празник! Да не идваш на моя пир! (Луцифер излиза.) Ето сега какво нещастие - като гръм. Но дете е още той, нищо не знае. Величието на празника ще изличи това бяло петно на черната ми дреха. (Вика.) Ей! Ей! (Влизат служители.) Викайте Демон и Велзевул! Пригответе пира, трапезите, музиките! Аз ще отида сам да търся Демон и Велзевул, да не им забърка главите онзи, най-големият ми син. (Тихо, на себе си.) Няма да му кажа къде е майка му, ще отиде да я търси веднага, защото се зачена в пълнолуние, грешка направих. (Излиза.) ПЪРВИ СЛУЖИТЕЛ Разкошен пир ще стане! Нали, колега, свободни жени ще дойдат, знаеш ли? ВТОРИ СЛУЖИТЕЛ Да, сто музики, сто хора и танцувачки. ТРЕТИ СЛУЖИТЕЛ Дивен цар! Уж мрази жените, а най-много с тях има работа. Да не забравим да му кажем, че е дошла една танцувачка, която с лира пее и танцува, нещо особено. 232 ПЪРВИ СЛУЖИТЕЛ Вярно, да му кажем, той винаги ни дава бакшиш. Но друго да направим за по-голям подарък. Да я скрием и в най-голямото оживление да я пуснем и да танцува за изненада. ВТОРИ СЛУЖИТЕЛ Оставете това на мен, аз ще устроя всичко.
ДЕМОН
Да, да, на мен ми каза само, че народът по краищата се бунтува и ходи след някой си Исус, иска цар да го направи. ВЕЛЗЕВУЛ И отидох, и проверих, и разбрах, че със слово огнено говори този човек, живо нещо излиза от устата му -уплаших се и бързах да ти кажа. А Луцифер на бял кон събира тълпите и ги води насам. САТАН
На бял кон! Дете си ти, щом се боиш. Нашият легион е тук, не се бойте, ще ги изтребят. Но сега да не помрачаваме нашия пир - нека се съберат гостите от всички професии. 233
ВЕЛЗЕВУЛ Не от всички, много от тях се разбягаха, като чуха новото учение за Жената, за Вечността, за Безконечността... най-верните наши хора: поетите най-напред избягаха, после художниците, после професорите, философите стоят още, професорите по биология, филология, история, медицина - стоят всички дипломати, политически водачи и социални проповедници на борба, стоят и църковните служители. САТАН Ах, милите мои, целувам ги! ВЕЛЗЕВУЛ С нас са и артистите. САТАН Ах, скъпите мои, милвам ги! ДЕМОН Царете и капиталистите, инженерите, търговците, индустриалците, големите чиновници... САТАН Верни деца мои, браво! ВЕЛЗЕВУЛ Артистките, военните... Отидоха си овчарите, голите и босите, онеправданите, бездомниците - изобщо тези, които държат парите, са тук. 234 САТАН
Щом парите привличат нашите хора, тогава напечатайте милиони пъти по милиони книжни пари. ВЕЛЗЕВУЛ Почти всички са с нас, а вярвам, че ще съберем отново и другите. САТАН
Ами журналистите? ДЕМОН
Да, всички са тук. САТАН
Умничките, поздравявам ги! Ами от институциите кои са наши? ДЕМОН
Всички: училища, университети, църкви, учреждения, салони, театри - в това отношение сме най-добре, съдилища, клубове и много, и много, частните търговци, клубовете на всички партии. ВЕЛЗЕВУЛ Изпуснахме мъдреците на новото учение, - завинаги загубени за нас. 235
САТАН По дяволите, изчадия проклети! Елате всички, о, вие, които мислите с моите мисли, които пипате с моите ръце, които ядете с моята уста; писатели по всички полета, писачи и драскачи, играчи и вие, карикатуристи и рисувачи. Животът, животът тук, ето всичко. Викнете моите, да почне моят пир, а онези там, другите, нека се губят в самотността на своите пустини, дано пясъците змии да станат и да ги ухапят, неблагодарните, които толкова храних, учих и възпитавах. Но не ме е страх, тези учения са пустинни, те сами ще се загубят като прах по друмовете на моите въртежи, които излизат от желанията на истинските мисли и чувства. Ей, е-ей! (Влизат служители.) Довеждайте ги на групи, нека всяка да заеме своето място.
236
Тази драма е гордост на Царя на нашия земен живот, защото наистина е нещо грандиозно и умно направено. Тя е от две части. Първата е като мимически спектакъл, а втората представлява драма с много действия в едно. Ето няколко картини от първата:
237 Бог няма, всичко е от атоми и молекули.
Публиката не остава много доволна от тези сцени, защото Сатан, без да съзнават, ги подиграваше, като мислеше, че ще ги разберат в пряк смисъл. Това недоразумение предизвиква Сатан да унищожи първата част от комедията си. Започва втората част. Това е една огромна картина, която изразява блясъка 238
на Сатановото царство във века „всеки за себе си". Престол от диаманти и на него стоят царете на народите, музика, щастие и народно ликуване, блясък, дворци, салони, катедри от учени, географски, химически, физически, астрономически общества и всички с горда осанка говорят все с папируси в ръце. Театри, улици, разкошни градове, автомобили, каляски, политически събрания, сенати - всичко това представлява животът на едно човечество умно, щастливо, доволно и напреднало до най-висшите размери. Това е изразът на живота в най-грандиозната си победа на богатството и разкоша. Доволен, всред овации и акламации, Сатан извиква: „Ето какво направих за вас, чеда мои верни и неприкосновени!" Музиката засвирва и на сцената се явяват цели кортежи от войски, генерали и хофмаршали. „Ето и блясъка, който защищава отечеството и живота ви!" - извиква Сатан. Явява се животът на удоволствията: градини, салони, танци, полуголи жени в разкошни облекла, опери, театри, кина... „Ето, ето! - извиква Сатан. - Не е ли хубаво, ето!..." Но в това време влиза Луцифер и с по-мощен глас извиква и махва силно сръка. Картината в миг се сменя пред очите на зрителите и те виждат в трепет и ужас: царете по троновете заклани, в кръв потънали царски дворове, препирни в научните салони, бой в политическите събрания, убийства по улиците, бомби по площадите, обири, разрушения, разярени тълпи, глад, мизерно население, умиращо в покрайнините, салони, където убиват животните, кухните на месоядците, разврата на жените, сребролюбието на свещениците, алчността и заробването на народите от управниците им, семейни разпри, митинги, народни кланета, революции... 239
ЛУЦИфЕР
Ето истинската божествена комедия на живота. САТАН
Луцифер, ти ли направи това? ЛУЦИфЕР
Защото ти прикриваш половината. Това е задната страна на живота, пред която ти слагаш блясъка и разкоша и я прикриваш. Ето истинската страна на твоето царство на материализма! (Всред силните възмущения на сатанистите Луцифер си отива. Сатан дава заповед да се прекрати представлението и за изглаждане на впечатлението се представя танцът на земните сладости, след което Сатан става и държи реч, която, твърдят някои, била най-знаменитата, защото не казала нищо умно и вярно.) САТАН
Колко хубав живот, нали, драги мои привърженици, халки от моята верига на свободата! Наука, знания, учения, търговия - колко е величествено всичко това, о, вериги от моята халка на свободата! Ха-ха-ха! Да плачеш и да се смееш, да мъдруваш и всеки да вика браво, а когато свърши, питаш се: какво казах? Ха-ха-ха! (На себе си.) Умът ми вече съвсем атрофира, чакай, понеже не мога да говоря, ще махам само с 240
ръце и те ще викат пак браво. (Високо.) Вижте, защо ви е повече учение, знание? Умът иска почивка, той живее само от почивка, а сърцето се саморажда от наслада и блясък. Ето как аз, ваш баща, ви спасих от заблуждение, когато невидимите сили искаха да ви разпокъсат. (Размахва ръце.) Вие вярвахте в невидимото и за да отвлека вниманието ви, създадох религия - една, две, пет, сто... за да забравите Бог, направих църкви, които едни други се гонеха и унищожаваха религията, а за да забравите и църквата, и Бог, и религията, създадох учението на материализма, с помощта на науката той взе връх и така настъпи пълно освобождение от суеверието, че има нещо вън от този живот тук. Ето, идеалът ни е постигнат: пир разкошен! Искате ли още, и какво? Казват, че зад слънцето имало нещо, което го държало. Не е вярно, няма нищо, то е слънце, защото си е слънце, какво желаете още? (Влизат двамата служители.) ВТОРИ СЛУЖИТЕЛ Ново, царю, и невиждано! Жена най-красива, земна хубавица, танцьорка и свирачка на лира иска да увенчае пира ви и да заглади впечатлението от тъжната сцена на Луцифер. САТАН
Да дойде, да дойде. Аз свърших знаменитата си реч и всички са доволни. Нека дойде. 241
(Влиза наистина много красива жена, в която всички впиват погледи, придружена от баща си, белобрад старец.) АМРИТА
Не слънцето гледайте, когато изгрява, а това, което е зад слънцето и го твори. Но вие погледнахте ли поне веднъж слънцето, та и това, което го твори? Преди танца си обикновено пея, но понеже са жални песните ми и всяка моя песен е една сълза, то позволете ми сега да поговоря какво видях във великото царство на цар Сатан. Това ли е вашият живот, о, вие всички, които сте събрани тук! Гледах драмите ви, но много дребнави, незначителни детски играчки пълнят сега ума на човека - по-голямо и велико е царството на Сатан, но вие не сте го разбрали. САТАН Кажи, кажи, моя дъще, същността на царството ми. Вярно е, че никой не ме разбра досега, и като ме смъкваха все по-надолу и ме ограничаваха, докараха ме до калта. АМРИТА То е грандиозно, царството на Сатан, но той остаря, самият той е вече старец и питието, което пие, не възобновява вече силите му, защото не е безсмъртно питие. Аз му нося това безсмъртно питие, да пийне от него и така да се подмлади и да се поднови 242 животът, който изнемогва от дребнавости и престъпления. Видях сценките ви - едно и също, обръщате живота като празна бъчва, която се търкаля и гърми, но все си е тя. Извора и свежестта ви нося, осветено вино за празната ви бъчва и за всички глътки от чародейно питие. От пустините съм цветец, по пещерите съм нимфа, а сирена по чистите дъбрави, а на небето съм Богиня. Не се мръщете, чуйте по-напред, пийнете от питието, което ви нося. То е песен, не вино, но е по-силно от вино, от море е по-бурно, по-мощно от буря е и от небе е по-красиво, моето питие - песен за жената. САТАН Какво? За жената? АМРИТА Не бързай, пийни и тогава говори, о, старче. Докато не пийнеш, не говори. Ти нямаш уста сега, но уста ще ти никне без зъби, защото сега имаш само зъби -сега имаш ръце, но гърди нямаш, имаш ръце, но пръсти нямаш, нокти имаш, но ръце нямаш. Ето какво сте: части и части от мисли, чувства, усети и впечатления. Само ръце е един народ и мисли, че е тяло; само пръсти е някоя държава и мисли, че е ръка; само нокти е един човек и мисли, че е пръст. Ум нямате, всеобемаща способност, не можете да обемете тялото на семейството си, че е едно живо тяло, а искате да разберете какво е държавата ви, не можете да усетите, че държавата е едно живо тяло 243 от всички части, които трябва да се пазят, а искате да знаете какво е едно човечество - ето, то е едно тяло, разбрахте ли? И всички вие, учени, какво имате - църкви без Бог и Бог, който няма храмове. А вие, артисти, знаете ли, че нямате театри, а театрите ви отдавна нямат артисти, както народите нямат управници, а управниците нямат идеали за Цялото. Ето защо ще дръпна кордата на лирата си, да се събудите и да видите целостта на нещата и целта на живота, защото тя е насочена към нещо много възвишено, чисто и непорочно. Слово - за красота, хармония, любов към Жената! САТАН Какво? Жената? АМРИТА Не бързай, чакай, пийни от моята песен, ако искаш да живееш, пийни от нея, чуй я. Ако много знаеш, загубен си. В нея е питието, чашата на мъдростта, но любовта е в питието на песента. И всички вие тук сега, събрани като позор на резултата от делото ви, ако не пийнете от питието на песента, ще се разрушат надеждите на учебните ви заведения и вие ще се пръснете като прашинки и няма да има на кого да казвате ученията си, защото нямат живот - днес и прашинките искат да станат тревици, тревиците -цветя, днес и цветята искат да станат Божества, а вие? Сатани! Не бързайте, не вдигайте ръка за удар, чуйте, но теж- 244 ко му, който сега си затвори ухото. (Изважда лира изпод мантията и запява с нечуван от сатанистите глас. Всички се възмущават от песента й, Сатан с поглед, взрян в жената, протестира ту ядно, ту нерешително, но в това време влиза Луцифер с кръг от нови хора с особено облекло, от които лъха нещо сурово и сериозно.) ЛУЦИФЕР
От пустинята взех тези изгнаници на живота, отчаяни души, които не могат да търпят повече вашия беззаконен живот, не могат да гледат вашите вечни напразни борби, вашите науки, лъжливи философии, писания и учения, които развиват само нашата умствена природа у човека и които изработихте като средство да се заробвате един друг. Няма царство в никой планетен мир, където ученията чрез силата на развития си в училищата ум да подчиняват неучилите и като роби да ги принуждават да се заемат с най-ниски професионални занятия. При вас свършилият университет става владетел и се самовъзди-га за избран, а другите смята за нисши същества под себе си, и то негови братя и сестри.... Тази анормалност само ти можеш да направиш, Сатан. Но се гневете на хората на истината и не се мъчете вече да ги унищожавате със своите лъжливи цивилизации. Те са много вече, легион, и сега идват да изпълнят своето дело, предвестници на нещо страшно за вас, о, сатанисти, на които бие последният час. Вие сега. не вярвате, но ще се уверите после колко сте се заблуждавали, сънували сте. 245
И аз сънувах, но се събудих - ето, будителите дойдоха и тръбят, но тези, които идват след тях - Ангели и Херувими, ще изгорят вашия пир. О, заблудени, вие живеете като буболечки в боклука, а там небе се разтваря. Забулихте го с църкви, секти, науки, писания, религии, политики, индустрии, химии, физики, партии, пирове, разкоши, церемонии, учреждения безконечни, парични тържища и банки, и спекули неизброими... но една е Истината и който я види, ще се преобрази като мене. Аз бях довчера ваш, но срещнах Истината и разбрах, че всичко във вашия живот има произход от две природи: една висша, която всичко хубаво измисля, и една низша, която всичко лошо прилага и изпълнява. Против втората заставам, не против принципите, поставени в живота, а против този, който лошо ги прилага. И потърсих причината в далечното минало, и намерих, че низшата природа е взела връх от момента, когато е изчезнала Жената. САТАН
Коя? Жената? (Скърца със зъби.) Уловете изменника или аз сам ще го унищожа с моя меч. (Приближава с меча си до Луцифер и иска да го убие, но Амрита му препречва пътя.) ЛУЦИФЕР
Не, оставете го, той е първият, който не може вече да убива, той само се зъби, пъшка и вика. Вързан е, вече звярът, не бойте се. Не борба и убийства носят тези нови хора от пустинния пек, а свежест на нов 246
живот, на нова манна, учения от сладост и любов, песни и хоругви от цветя са техните оръжия. И сега вие чухте една от техните бойни песни; но разбрахте ли поне една дума, един глас? Не! Защото тя говори с трепет на други тела, а вашите са от кал! От кал тела не могат да разберат ефирното и чисто учение за Жената. САТАН
Какво? За Жената? ЛУЦИфЕР
Да, Тя идва в лицето на Новия Човек, Тя праща сърцето си тук и сега ще видите как ново слънце ще огрее, защото старото (сочи Сатан) си отива. Ароматът на новото слънце се пренася леко от зефира и спуска по невидим лъч Лотоса и Сладкопойното Птиче в сърцето на Жената (сочи Амрита). САТАН
Какво? Жена, лотос, птица? (Пак се спуска в още по-голяма ярост да убие Луцифер, но Амрита пак се изпречва пред него.) Защо ме спирате? Помогнете ми да унищожа първия и последен изменник, който ме издава и иска да наследи моя престол от горе! ЛУЦИфЕР
Оставете го, той е вече безсилен, звярът! Идва звездата, която носи новия живот на любов, братство и мир. Борбата, оставена от Сатан, си отива и сега 247
други жители като нови цветя ще никнат във вашите градини и ще се изпълни с нови мириси полето, и ще се усеща в тях ароматът на белоснежната лилия на Жената. САТАН
Какво? Жената? ЛУЦИфЕР
В одеждите на Новия човек се крие Тя и идва да покаже колко сияйно е лицето й. САТАН
Кой? Жената? ЛУЦИфЕР
Да, в лицето на смирението - Христос. И ще донесе новата религия не в църквите, а в храмовете на сърцата ви. Ще донесе храмове не с четения, а с вяра, надежда и любов. Ще донесе науки не без живот, без вяра и знание, а слова от слънца, които блестят, и царства ще донесе не от борби, а от хармония и жертвоприношения - ще донесе Жената. САТАН
Какво? Жената? ЛУЦИфЕР
Да, Тази е тя - Жената, като мирис от небесен аромат, който стои пред вас. (Показва Амрита.) 248
САТАН Какво? Тази? АМРИТА
САТАН
Амрита! Омразна жено, изменнице на своя мъж, ти, която остави децата си и избяга с Рама. Тогава днешният ден е ден на моята пълна победа. Дайте сигнал за всемирна война, сега му е времето, когато моите противници влязоха в собствения ми дом, всемирна война, всемирна война! Тръбете, събирайте се, сега или никога „масово, масово". Вдигнете всички земни държави и племена, и всички народи един против друг, опълчете един против друг всяко семейство и дом, град и село. Баща нека синовете си разгонва, а чедата да се опълчат против майката, нека брат с брата да се бие. Днес е последният ден, сега или никога. Ударете камбаните, дайте топовни салюти, нека се вика по улиците: война, война! Извадете учениците от училищата им да пеят и викат: напред, на нож! Нека се замъгли и небето от бури и дъждове, и виелици снежни, суша и земетръси. Унищожения, унищожения само ще ни спасят, кръв, кръв, кръв нека бъде сега нашето питие! Нека море с море се сбие, океан с океан, и мъжът така да убие жена си, както аз ще убия моята!... 249
(Като разярена фурия вика Сатан и се чува гласът му, и разнася се заповедта му най-напред на запад, после на север, на юг, на изток. Смут настава сред тълпата от Сатановия пир, тя се раздвижва като страшно море, което иска да се самопогълне. В тази нечувана суматоха настава бой в залата, в друга се предават на оргии, в трета - на обири и плячкосване, и майка дъщеря си предава, и баща децата си разгонва. Луцифер отива да събира своите легиони и Сатан, възползвайки се от неговото отсъствие, с ярост напада Амрита, убива Манус, когото мисли за Рама, и промушва Жената с думите: „ Слезе като Висша Жена, остави ме. Слезе като земна жена, напусна ме. Сатан за гавра ли е? Умри, противна на моето начало природа! Твоята святост и чистота не може да намери място в мене..." Пристига Луцифер, но е късно, суматохата се засилва и човешката низша природа се вълнува като земно кълбо, което иска да се разруши в огньове, страхове и трепет. Луцифер разбира и знае, че ако убие Сатан, Делото е спасено, затова вади ножа си, но вижда Амрита, която още не е умряла и го гледа. Нейният поглед го вразумява да не извърши страшното престъпление. Тя пошепва: „Не убивай!" Луцифер си спомня обещанието, хвърля се към Амрита с печал, облива я със сълзи и тя спокойно склопява очи.) ЛУЦИФЕР
Моя мила Амрита, аз те загубих! Колко съм нещастен! Обичам те, моя вечна жена! САТАН (Чува тези думи и вика.) Ти обичаш майка си, Луцифер! Тя ти е майка, а аз -баща ти. 250
ЛУЦИФЕР Защо уби майка ми тогава? Аз ще те убия! Мъжът не е истински баща на сина си, щом убива майка му. (В отчаянието си младият Луцифер не знае какво прави, изважда меча си, но в това време се чуват силни викове: „Новият Човек!Новият Човек идва!"Луцифер вижда Христос и отпуска меча си.) ХРИСТОС
(С дивна осанка на Божествена светлина и със скромна дреха.) Не убивай! От любов сме, в любов живеем, в любов умираме и в любов си отиваме, защото няма друго освен любов във Всемира. Истина, истина ви казвам, идвал съм, идвам и пак ще идвам, защото ме праща тази, която е била, преди всичко да пребъде. Най-нежната и светла любов - живото, красиво тяло на Всемира, което знае, обича и живее като съзнание в блаженство и любов, хубостта на тази, пред която Бог извика: „Аз не съм знаел, че си толкова хубава, откъде дойде?" Тя му рече: „В съня ти бях, но пак жива бях, затова съм осезаема и реална." Ахура е тя, Първичната есенция на сладостта, най-първичната субстанция на осезаемата чистота, която ражда всичко под силата на любовен трепет на вечната Жена - Бог. 251
АМРИТА
Ти дойде! Откога те чакам! ЛУЦИфЕР
Мила майко! Ти си ми майка, прости ми! АМРИТА
Бях, но отсега съм твоя другарка и ти - мой вечен мъж. ХРИСТОС
Защото лицата се менят в Триличието, но есенцията е една. Субстанцията се сменя в Трите Светлини и любовта взема образите хармонично, защото Есенцията е една, една е Ахура, един е Мазда, едно е Ахура - Мазда, но в три образни светлини, които се менят според хармонията на любовта. (Към тълпата.) Нима мислите, че дойдох да разрушавам вашите външни наредби? Не! Те са прашинки, които играят във въздуха и се носят на вълни от зефирите, които веят от невидими за вас дихания. Играта тук, долу, става както в облачните простори, когато се кълбят бурите, готови винаги да се разразят. 252
Животът долу е едно вечно нависнало небе от гъсти облаци и пари, където винаги някъде има буря и светкавици, които съединяват двете течения: положителното и отрицателното, и така ги унищожат чрез изпразване едно в друго. Небето ви горе, това, облачното и бурното, говори за живота ви долу. Горното е отражение и дихание на това долу, а и двете за мене са мъглички, които играят и ви залъгват като малки бебета, за да отвличат вниманието ви да не плачете. Бебета сте, малки бебета с играчки, които вземате за реални фантазии, и се боите, плачете, гоните се за тях, и така развивате своята чувствена и духовна мускулатура, и така узрявате. Моето учение не е от тъмните и блатни изпарения на мислите и чувствата ви. От този живот е, не от живота вън от този, защото животът е един и горе, и долу - не делете единия от другия. Казвате: „Тук така ще живея, а когато отида там..." Та къде ще отидеш? Нима ще отидеш някъде? Не, ти тук ще си останеш - само че ще се промени движението на облачното ти небе и пак ще играеш с чудовищата, които сам си твориш в празните простори. За този живот ви говоря, защото един е животът. Къде ще отидеш, о, яйце, с черупката си! Ти носиш черупката си, а вътре е твоето слънце. То я пробива според силата на своите светли лъчи и когато я пробие и стопи топлината й, тогава изчезва и се явява един лазурен простор от живот, който няма край. Защо се чудите? 253 За този простор дойдох да ви говоря, за лъчите, които излизат от зародиша ви, о, яйца! Вие сте яйца, нито сте хора, ни човеци, ни Богове - какво си фантазирате, вие сте яйца! Яйцата, които се мътят под крилете на своята Майка Птица от топлина и нежност, и отсега нататък ще се измътвате, пилета ще станете и после птици - измътете се! Защо се възгордявате, о, неизлюпени яйца! Вие сте само образи от силните мисли на Господа, които се движат из хаоса на майчината утроба и се мътят. Смирете се, защото животът, който ви поглъща, е най-голямата илюзорна картина. За онзи простор дойдох да ви говоря, който се явява, след като се измътите и напуснете черупките си. Това е просторът на истинския вечен живот. Това е светият Храм на Ахура, Новият Йерусалим. И всеки носи този простор и този Храм в себе си, защото същината на всяко същество е център, от който Всемирът му се излъчва съобразно съзнанието му. Вие сте слънца, но несъзнателни, и това именно ви казвам, че в себе си носите Храма, в който живее Жената Ахура. Там има нещо, което ви обича и което вие обичате, там е центърът на истинското ви раждане и за там са всички ваши желания, надежди и мечти. О, ако би знаел всеки какъв велик образ се крие зад черупката му, каква красота, какво величие! Там ви чака образът на най-светлата ви мечта. Там, някъде далеч зад черупката ви, свят се носи, на който вие ще бъдете царе и всеки ще бъде цар на своето царство, и Престол има там, и Храм, където Невеста ви чака, о, бъдещи Женихи! Но сега 254 сте недостойни за собствените си домове, защото сте още недомътени пилета - смирете се! Аз ще направя усилие да отворя със сила един процеп - да видите това небе, всеки да го види. То е у всеки подобно, но на всеки е различно според неговия собствен дом. И щом някой го види, ако е чист, нека остане в него, ако не, нека се върне в черупката си, където още се борят въртежите на хаотичното движение - то е покрило онова небе на самосъзнанието в безконечността, то е живот много разнообразен, но е живот, в който се вижда най-интимният кръг на фамилното Божество. Ти си Едно и Две, и Три, и много там, в блажената игра на безкрайно малкото и безкрайно голямото - игра на слънце, което свети и пуска лъчите си, и прави своя собствен мир в граници и размери, които отговарят на силата на центъра му, на огнището му, където е жарът на живота, топлината на любовта.. Любовта е централното огнище на Слънцето, а то е изразът на съзнанието, което се носи от неведомо същество. Именно затова е непознаваемо, защото ние сме самото То. Как може Бог да познае Бог, ако не в своето собствено съществувание, защото вън от него няма нищо. Така и ние, за да се познаем, трябва да се търсим в собственото си съществувание, защото вън от нас няма нищо. В самосъзнанието си ние сме по образ Божий, тоест пак Бог. В огнището на собственото си същество живее и Бог, и всеки друг, а в безконечието всяка частица е навсякъде, защото едно е безконечието - съзнание. Двойка е безконечието, жива, вечна, родена, но не 255 сътворена, родена от себе си, от живото си сърце, от собствената си любов. Така зародишът яйце е проявеният Всемир и всяка частица същество е яйце от проявен Всемир, и малкото се развива в голямото, а голямото носи малкото по безконечните замисли на Двойката в огнището на Единното Слънце. Всичко е живо около вас и се движи от разумни сили, и всяка форма е черупка на живо същество. Погледнете Лазура, който е над вас, слънцата, звездите - всичко това и във вас е!... Защо не разбирате? Едно Същество в най-красива форма, което бди над себе си и живее под импулса на частичките от тялото си, които сме ние. Това е Великата Двойка - Адонай. Погледнете! (В това време става необикновено за сатанистите явление - просторът пламва в особени огньове и светлини. От всички страни се съсредоточават лъчи и изпод това сияние се явява Двойка: Мъж - Жена. Толкова хубава, че и най-яркото въображение не може да си я представи. Чуват се скрити ангелски песни: „Адонай, Адонай!" От небе, което просиява над небето на Адонай, се появява най-красивият образ във Всемира -Висшата Жена -Ахура. Познава се, че излиза от едно друго Небе, което е неизразимо. Ахура слиза така, както обикновено се движат Божествата - чрез саморазширение. Приближава се като видение и гледащите имат усещането, че нейният образ се отделя от собственото им същество, а и се саморажда някъде вън от тях. Така мистериозно е хармонизиран Животът, че Бог никога не се дели и от най- 256
малката си частица съзнание и същевременно живее безкрайно далеч над всички. Ахура се приближава и небето сякаш се свива и я носи на невидими люлки към земния мир. Красотата и може да се гледа, но не и да се описва, може да се чувства и преживява, но не и да се изразява. Защото Тя самата е живот и трептение на блаженство. Как може да се описва трепетът на любовното блаженство, прегръдката - тя е толкова мистерна! Ахура идва към Мазда със светла усмивка. Слиза, подава му ръка и тогава в слезлия Мъж просветва цялото минало и бъдеще. Досега той не беше реалност, а само мечта. Като копнеж чувстваше себе си към Нея, но сега става реалност и се събужда завинаги. Вижда се в най-първичното си съзнание като Божествено чедо преди падането и познава себе си, че е Мазда, и познава Нея, че е Ахура. Познава и Амрита, която взема образа на Селестина, и Манус, който взема образа на Елохим, и наново става раздвижване на световете -Адонай идва към земния мир и слиза чрез разширение. Неговото слизане открива ново небе и престолът на Всемира блесва също като изгряващо слънце. Бог - Богиня седят на него. Адонай се моли за Ахура -Мазда да бъдат простени. Бог -Богиня се усмихват, това е прощението. Адонай, Великата Двойка, целува четири пъти Ахура -Мазда. Тя целува Мазда, той -Ахура. Бог -Богиня се усмихват отново и ето -Ахура -Мазда взема формата на Адонай и техният лик се стапя в огъня на Адонай, и сякаш идва нова Двойка, но чудно, ликът взема отново образа на Ахура - Мазда, а Адонай изчезва постепенно и се слива с простора. Така изчезва Адонай. Остават само Ахура - Мазда. Те целуват Амрита - Манус и става същата трансформация: Ахура - Мазда изчезват някъде в простора из прес- 257
тола на Светлината на Бог-Богиня и се виждат Манус и Селестина, и става трета трансформация: Ахура -Мазда целуват Луцифер. Манус изчезва в простора и мястото му се заема от Луцифер. Тогава се явява Селестина, взема Манус за ръка и се загубват из безконечието. Остават само Амрита и Луцифер в земния мир. Защо? Защото Амрита го обикна, а той бе паднал от Духа и трябваше да се спаси. Тя се самопожертва и се откъсна от висшия Мир за него. Нейната любов спаси човека и тя знае, че само този е пътят, за да достигне Идеала на Любовта си- Мазда-със Саможертвата, тоест тя ще преобрази Луцифер в Лазур, както го преобрази Сатан в Луцифер, както Ахура претвори Мазда в Божество. Всяка Женска половин частица спасява своята мъжка половина. Процесът е един и за човека, и за Божествата, и за най-първичния зародиш, който е винаги Тя - Той и е Мъж -Жена. Амрита и Луцифер остават като новосъбудени след всичко това, тълпата е в недоумение. Те се улавят за ръце, прегръщат се и се целуват с такава любов, каквато никога, и в най-далечните вечности, никой не може да разруши - дори Божеството. Мир настъпва на земята, ясно е. Те търсят Сатан да го простят, но не го намират никъде, защото слънцето се явява в центъра на всяко сърце и грее отвсякъде, и няма вече сянка. Амрита и Луцифер падат на колене в знак на смирение, молба и щастие. Тогава се явява Двойката Ахура - Мазда, като заслепява Адонай, в знак на Любов и вечно благоволение към останалите долу, които ще имат същата съдба като тях, но кога ли?) АМРИТА (сама с Луцифер) Луцифер, видя ли Великата Двойка Адонай? 258
ЛУЦИфЕР Видях я, но нейният блясък и красотата й ослепиха очите и съзнанието ми и останах като след далечен сън в реалното съществуване. АМРИТА Ти си това, което преди малко видя, а не това, в което си слязъл сега тук. И макар че всичко това ставаше като че ли отвън, то вътре в нас ставаше, нали? ЛУЦИфЕР Така го чувствах и аз. Колко е велико делото на Бог по отношение на хармонията между безкрайно малкото и безкрайно голямото! Нима има разлика тогава? АМРИТА Няма, и когато Ахура - Мазда се явят, те са и вън, и вътре в нас, и тогава аз те целувам като Мазда. ЛУЦИфЕР Пък аз тебе - като Ахура. АМРИТА Видяхме изгрева на това ново слънце, а колко ли още има? ЛУЦИфЕР О, слънце, запали и мен така, както себе си запали за Нея, нека и моята душа се запали като тебе за ТАЗИ, която толкова много обичам! 259 АМРИТА
Усети и видя ти това, което вижда и преживява само този, който е обикнал Амрита и на когото Амрита ще бъде вечна Другарка из цветните мирове, докъдето стане и нашето Божествено Слияние. Аз съм пряка заместница на Ахура по земния мир и Тя се явява само чрез мене. Това е истинският живот, който видя сега и от който тукашният се отронва само като илюзорно отражение - зад този живот тук е истинският там. ЛУЦИфЕР (след кратко съзерцателно мълчание) Колко е велик Божественият мир! Ние къде да отидем сега, Амрита? И каква ще бъде нашата бъдеща мисия, след като още не сме за слияние във висшите мирове? АМРИТА
Аз останах заради тебе - без мене ти никога няма да отидеш там. ЛУЦИфЕР
Сега разбрах великата жертва, която жената прави за човечеството. Каква почит и уважение заслужава тя! Поклон пред тебе, о, жена мила, нежна и Божествена! На колене ще ти благодаря и това да се почувства от всички жени на земния кът. (Пада на колене, целува й смирено ръка, става и за първи път тя му дава челото си да го целуне, после устните -това е тяхната първа целувка, която ще се размножи в хиляди и хиляди.) 260
Аз съм вече само в твоите ръце. Къде ще ме водиш, о, моя трепетна нежност и красота, велик образ на моята сърдечна мечта? О, моя белоснежна Лилия на аромата, който нахлува в мен и ме носи на люлки, които омайват вече моя поглед от образи на Ангели, от рози на Серафими, образи възвишени на атомни слова, които се сливат с всяка частичка от мен и ми нашепват твоето име, твоето име!... И се запалват, и горят, и се движат като венец от слънца на брилянти и изумруди, които окръжават тебе, която все към мене идваш, докосваш се, сливаш се... Има ли, кажи, разстояние между нежност и тяло, между светлина и любовна прегръдка, между блаженство и докосване, между целувка и устни, между ръце и милувката на лазура? Къде, къде е това разстояние? Ела, ти, която изричаш моето име, нека за нас и времето изчезне, както пространството. АМРИТА
Не, още не! Това са първи зари от запалено слънце, а когато слънцето ти донесе най-възвишения лик в сърцето, мислиш ли, че твоето слово ще говори така? ЛУЦИфЕР
Ами как? АМРИТА
Като хармониите на проявен всемир - виж всичко проявено! - това е просветване, това е едно такова слово. 261
ЛУЦИфЕР На кого?
АМРИТА На Ахура. - Мазда. Ах, колко е велико всичко това -възпламененият Жених да изрича словата на своята Невеста чрез проявен всемир! Но за нас има още време и разстояние, докато кажем: ние сме всичко това! ЛУЦИфЕР Накъде тогава, Амрита, се отправя нашият поглед? АМРИТА Там, зад морето, има ненаселено царство пред царството на Сатан. Там да отидем и да посадим новото, което сега ни оставиха от небето Висшите Същества. ЛУЦИфЕР Какво е то? Аз нищо не съм видял. АМРИТА И никой не видя. Има семе, което се взема от най-скрития Храм на Престола на Бог - Богиня. То се дава най-потайно на един Херувим и той го пренася из мировете за спасение на човешките същества. Без това семе нищо не става - то носи реалното величие. То ще спаси сега човешкия род от Сатан. Донесе ни го скрито този път Елохим и го остави в неизвестно място в Лотоса, който ни даде Христос, и на 262 крилете на Птицата, която го пази. За него повече не се говори - то е новият тип на новия човек, с една способност повече. ЛУЦИфЕР Защо именно оттам да се започне? АМРИТА Така стават промените в расите и подрасите, с такива семена. Новата раса ще унищожи Сатан - той знаеше това, ето защо се боеше от нас, това е неговият смъртен удар. ЛУЦИфЕР Нима по-рано не е имало тук хора с развита такава способност? АМРИТА Да, но те винаги слизат от скрития остров на четирите Брахмани, от Храма на Ахура - Мазда или са тамошни жители и се прераждат като подготвени същества, вече минали този кръг на еволюцията, или са Божества от други планети. Сега то е изпратено за цялото човечество. То ще бъде спасено. Не първите единици, които вече са спасени от разни кръгове на Йерархията, като Мъдреците, Светците и Поетите, които слизат и затова не от всички са разбрани. Един такъв Мъдрец понякога носи със себе си и разтваря мир, който стои три-четири пъти по-високо от съответстващия на способностите му. Има 263 Мъдреци, които слизат със седемте развити способности и говорят за неща от светове, съвсем непонятни за човечеството, което сега се движи в своята пета способност по стълбата на Йерархията. И ние сега нали бяхме между нашите братя, но кой ни разбра? И сега като слезем с новия зародиш, който носи още една способност - един орган повече за възприятие, та кой ще ни разбере? Но такъв е законът на развитието. Слънцето трябва вечно да пробива с лъчите си заспалата материя, която храни Божеството у човека. Наш дълг е и затова ни се дава, защото любовта има своите чеда и Мъдрецът за тях живее, и ако не бяха те, нямаше да има мъдрост. Ако ги нямаше цветята, защо щеше да грее слънцето и ако нямаше сърца, защо щеше да пее поетът? Велик е всемирният живот, за нещо е, което се самовъздига, голямото създава и му се дава за малкото, а малкото расте само под лъчите на по-голямото - ние, и големите, и малките, сме едни и същи чеда на Любовта. И ще се разнесе като вода новата раса и ела тогава след няколко века, и кажи това ли е човечеството, което се убиваше, страдаше и унищожаваше. О, да, знае то какво го чака! Това семе не е само семето на Братството и Любовта, Поезията и Словото, а и на това, което сега се даде на тебе, а у Рама разцъфтя и го направи Христос. ЛУЦИфЕР Какво?
264 АМРИТА
То е семето на Висшата Жена - Ахура. На брега ни чака лодка, да вървим! (Отиват на брега, сядат в лодката, която този път е затворена като ковчег, но с прозрачни стени. Не след дълго Сатан, който е следил тяхното движение и е кроил план да ги унищожи, се явява на брега, вижда надалеч лодката и в яда си за първи път употребява окултна сила: създава страшна буря, за да ги потопи. Морето бушува, вълните подмятат лодката като перушинка. Мълнии и трясъци цепят въздуха, страшна бездна сякаш се отваря отдолу и отгоре, и отстрани и те летят не по водна океанска повърхност, а из планетно пространство без основа и връх. Луцифер първи се уплашва, това е нещо ново за него. Той никога не е присъствал на борба, където вземат участие всички атоми на елементите - всичко се слива в едно бучене и в едно хаотично движение, където само мълниите разсичат адския мрак. Луцифер се притиска до Амрита, поглежда я изпитателно и не може да си обясни нейното спокойствие и вечно засмяна доброта, която не се помрачава и от тази страшна стихия. Той и сега я вижда все една и съща, засмяна, любеща, тиха, Божествена доброта, израз на нещо, което е предано, подчинено, пасивно, но със скритата самоувереност на дъщеря, която небето пази. О, колко са велики Небесните Дъщери! Величествена пасивност на всемогъщие и вечна засмяност - израз на цветята и лазура. Колко ще бъде велика бъдещата жена! Ето, семето е тук сега, Сатан се мъчи да го погуби. Силен трясък разтърсва Луцифер.) 265
ЛУЦИфЕР Мила Амрита, животът ни е застрашен, потъваме! АМРИТА Не бой се, мили! Ела по-близо до мен. Не потъва лодката, в която седи Жената на възкресението, не умира този, който обича двуродената Амрита. ЛУЦИфЕР Виж, виж, по-страшни бездни се отварят, ние не плаваме, а летим във въздуха, вихри са подели лодката ни из пространството, което се върти. Ах, колко е страшно! Струва ми се, че ще изчезнем! За тебе ми е жал, Амрита, за тебе! (Разридава се.) АМРИТА (Засмяна го милва с предана доброта.) Утеши се, мили мой! Там, където аз те гледам в очите с безконечни милувки на обич от цветя и аромати - там всяко движение е Свобода. Там, където се допира белоснежната Лилия, където е Розата от светлина и слънце на Небесната Уста - там всяко чувство, мисъл и дело е свобода. ЛУЦИфЕР Аз не виждам лодката вече, тя е само от запалени части, които се борят с мрака. Ах, ако бях сега сам, можеше ли да гледам всичко това? Колко е страшно! Но кажи, ще останем ли живи? 266 АМРИТА
Безсмъртни. Има една жива и разумна природа, която вечно се грижи за нас, едно сърце, което непрестанно бие за нас, това е Любовта. Има една същина, която непрестанно обича - това е сладкият и нежен трепет на Майката и разумната мощ на Бащата, и миловидната усмивка на Другарката. ЛУЦИфЕР
Още по-страшно става в тази тъмна нощ, Амрита. Огнени сияния искат да ме изгорят - мене, грешния! Нима заради мен трябваше да изчезнеш и ти? Ах, за тебе ми е жал, за тебе! (Пада отчаян в ръцете на Амрита.) АМРИТА
Не бой се, о, възлюбени мой! Няма грях, грешка и престъпление там, където е Жената. Всичко е Божествено в живота: и чувство, и мисъл, и дело, и всяко нещо, що е създадено и се създава, Божествено е - ти си Свобода. ЛУЦИфЕР
Но безсилна! В мълниите и гръмовете на тези страшни бури... Свобода, но защо безсилна? (Природните стихии бушуват така, че трепери и небе, и земя, и всичко, което живее. Амрита вместо отговор го целува леко и нежно по устните.) 267
АМРИТА Гръм не цепи обвивката, в която е скрито Семето на Ахура и където Лотосът цъфти. При тебе съм аз, не бой се! (И за голямо учудване на Луцифер той вижда, че пристига невиждана от него дотогава птица, разперва криле над затворената лодка и я повежда бавно и спокойно през страшната буря на тази световна стихия.) ЛУЦИФЕР
Какво е това? АМРИТА
Птицата KALA HANSA 268
СЪДЪРЖАНИЕ ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ ПАДАНЕТО НА МАЗДА 9 ВТОРО ДЕЙСТВИЕ СЪБУЖДАНЕТО НА САТАН В ЛИКА НА ЖЕНАТА 48 ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ ПРЕД ЦВЕТНИЯ ХРАМ НА АХУРА - МАЗДА 77 ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ ПРИ ЕЗЕРОТО НА ВЕСТАЛКИТЕ 130 ПЕТО ДЕЙСТВИЕ ИЗЧЕЗВАНЕТО НА РАМА - ОТЧАЯНИЕТО НА АМРИТА 152 ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ ПЕСЕНТА НА НОВАТА ЖЕНА 174 СЕДМО ДЕЙСТВИЕ ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО НА АМРИТА 225 Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя Изтегляне 0.99 Mb. Сподели с приятели:
|