Академично сдружение на психолозите проект


§ 2. ПРАВНИ ОСНОВИ НА СОЦИАЛНО-Възпитателната РАБОТА В системата за изпълнение на наказанията



страница3/19
Дата06.09.2017
Размер3.69 Mb.
#29586
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19
§ 2. ПРАВНИ ОСНОВИ НА СОЦИАЛНО-Възпитателната РАБОТА В системата за изпълнение на наказанията
Изпълнението на наказанието е правова дейност и като такава подлежи на детайлна регламентация от правните норми. От същата позиция органите по изпълнение на наказанието се определят като правоохранителни органи. Социалната работа в местата за лишаване от свобода е основно направление в процеса на практическото изпълнение на наложените наказания. По такъв начин образно казано социалната работа се намира “под похлупака на правото”. Схемата на правните норми имащи отношение към наказателното изпълнение като цяло и в частност към социалната работа в местата за лишаване от свобода се характеризира с особено разнообразие от правилници, закони и международни правни актове. В контекстана това разнообрази особено значение има съблюдаването на утвърдения в правоохранителната практика принцип за “Ранг на сила” при прилагането на законовите норми. Съобразно този принцип законите имат приоритетно значение пред правилниците, като на свой ред законите са с подчинена значимост пред международните правни актове и над всичко стои конституцията която е върховен закон.

МЕЖДУНАРОДНИ ПРАВНИ АКТОВЕ И ВЪТРЕШНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО -“РАНГ НА СИЛА”





  • Конституция



  • Международни договори (ратифицирани, утвърдени, публикувани)




  • Кодекси




  • Закони




  • Правилници

Съблюдаването на този принцип означава, че в случаите, когато правилникът противоречи на закона, се изпълнява закона, ако законът противоречи на международния правен акт, се изпълнява международният правен акт, ако международните правни актове противоречат на конституцията, то преди всичко се съблюдава конституцията.

В този случай е от значение една важна особеност, касаеща международните правни актове. Тази особеност означава един международен правен акт има силата на вътрешно законодателен и съответно е с приоритетно значение над правилниците и законите само при условие че е:



  1. ратифициран

  2. утвърден от народното събрание и

  3. публикуван в държавен вестник

Често срещана практика е държавата да ратифицира определен документ, но при утвърждаването в парламента да не се ангажира с прилагането на отделни клаузи.

Без претенции за юридическа прецизност, бихме могли да предложим интерпретация на правните основи на социалната работа в местата за лишаване от свобода, съобразно вътрешно-държавната законодателна рамка.
І. Система на наказанията в България

Системата на наказанията в Република България е регламентирана в Наказателния кодекс (глава 4), където са регламентирани видовете наказания и техните съдържателни характеристики.

В наказателния кодекс се визират и общите положения, отнасящи се до налагането и изпълнението на наказанията. Там уредени три основни характеристики на наказанията – общи принципи, цели и видове наказания.

Общите принципи касаещи определянето и налагането на наказанията са:



  • Наказателната отговорност е лична.

  • Наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление.

  • Наказанието е съответно на престъплението.

  • Наказание за престъпление се налага само от установените съдилища.

Наказанието се налага с цел:



  • Да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави

  • Да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления

  • Да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото

Така формулираните в НК цели на наказанието се съпътстват със изричния законов регламент, че “Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство”, както и това, че “В Република България няма смъртно наказание*”.

В Наказателният кодекс регламентираната система на наказанията наброява общо 11 наказания, които могат да бъдат обособени в три групи:


1. Доживотен затвор

Наказанието доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и се налага в случаите, когато извършеното престъпление е изключително тежко.

След като осъденият е изтърпял не по-малко от 20 години доживотният затвор може да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за срок от 30 години. Тази замяна на свой ред води до правната възможност затворникът да бъде освободен условно-предсрочно.

Наказателния кодекс предвижда и по-тежка разновидност на доживотния затвор – “Доживотен затвор без право на замяна”. Това е временна и изключителна мярка, съизмерима с някогашното смъртно наказание. Тя се налага за най-тежки престъпления, които заплашват устоите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления и когато целите на наказанието не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.



2. Лишаване от свобода

Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години. По изключение максималният размер може да бъде до тридесет години в случаите на замяна на доживотен затвор, при множество престъпления, както и за някои особено тежки умишлени престъпления.

Наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в затворнически общежития към тях.

Изтърпяването на наказанието се съпровожда с мерки за позитивно личностно повлияване целящи превъзпитание на осъдените и подобряване на техните възможности за социално интегриране след освобождаването7



  • Подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, който се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода*.

  • Мерки за възпитание и образование.

Наказателното законодателство дава възможност за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода с определянето на изпитателен срок (условно осъждане). Условното осъждане се прилага само в случаите, когато наказанието е с размер до три години и осъденият няма предишни осъждания на лишаване от свобода. Тази правна възможност се използва тогава, когато съдът намери, че за целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително изтърпяване на наказанието, респ. изолиране от обществото.

Изпитателният срок е от три до пет години и не може да надвишава срока на наложеното наказание с повече от три години. Ако през това време осъденият извърши друго престъпление, заедно с размера на новото наказание, той изтърпява и условно отложеното. През време на изпитателния срок осъденият се задължава да подчини своето поведение на известни условия или изисквания:


  • Задължение да учи или работи

  • Полагане на възпитателни грижи спрямо от обществена организация или трудов колектив

  • Възпитателни грижи от определено лице

  • Включване в пробационни програми

Друга възможност за отлагане на част от изтърпяване на наказанието е условно-предсрочното освобождаване. Тази правна възможност се ползва в случаите, когато осъденият е изтърпял повече от половината от наказанието (без зачитане на работни дни) и със своето примерно поведение и отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне. За някои тежки умишлени престъпления е необходимо осъденият да е изтърпял две трети от наложеното му наказание.

Условно-предсрочното освобождаване се постановява от съда по предложение на администрация на затвора или на прокурора. За частта от недоизтърпяното наказание се определя изпитателен срок, през който задълженията на предсрочно освободения са идентични с тези на условно осъден.

По отношение на непълнолетните лишени от свобода се прилага освобождаването е предсрочно (т.е. без да бъде условно). В този случай законовото изискване е непълнолетният да се е поправил и да е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание.


3. Наказания без лишаване от свобода

Наказанията без лишаване от свобода са общо девет:


Наказанието пробация е ново за България. Като такова, то е прието от Народното събрание през 2002 г., но влиза в сила през 2004 г. едновременно с детайлната законова регламентацията на реда на нейното изпълнение и изграждането на съответстваща административна структура.

Според Наказателния кодекс пробацията е съвкупност от ограничителни мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода които се налагат заедно или поотделно (Чл. 42а.)

Ограничителните мерки включват:


  • Задължителна регистрация по местоживеене

  • Периодични срещи с пробационен служител

  • Включване в квалификационни курсове и програми за обществено въздействие

  • Забрана за посещаване на посочени в присъдата места, райони и заведения

  • Безвъзмезден труд в полза на обществото

Наказанието пробация се налага на лица над 16-годишна възраст.

При налагането му се определя срок на действие на ограничителните мерки (изпитателен срок) с продължителност от 6 месеца до три години.

Безвъзмездният труд е в обем от 100 до 400 часа годишно.


Доколкото детайлната регламентация на пробационното изпълнение тепърва предстои, ние не се ангажираме с догатки за неговото детайлно изпълнение. В случая можем да направим само опит за обобщаване на най-общи характеристики.

Пробацията наподобява условното осъждане, но не го заменя, а го допълва и дава възможност за повишаване на неговата ефективност. В наказателния кодекс е указано, че при условно осъждане с наказание над 6 месеца, през изпитателния срок съдът може да постанови и пробация. При същите условия пробация може да бъде постановена и в случаите на условно-предсрочно освобождаване на осъдените на лишаване от свобода. Това обединяване на наказанията дава възможност за по-ефективен контрол над поведението и взаимоотношенията на осъдения, той по-осезателно чувства санкциониращото отношение на държавата и едновременно с това може да разчита на съответстваща институционална помощ и подкрепа.

Пробацията е алтернатива на лишаването от свобода. Тя дава възможност осъдения да изтърпи наказанието, без да прекъсне връзките си със семейството и обществото и без да провали своята професионална реализация. От тази гледна точка, изпълнението на наказанието е далеч по-изгодно икономически и за държавата.

Безвъзмездният труд в полза на обществото осигурява възможността осъдения да възстанови щетите от извършеното престъпление – изцяло или от части.



Като обобщение: Пробацията е нов вид наказание с три основни характеристики – изпитателен срок, безвъзмезден труд в полза на обществото и мерки за надзор и подкрепа. Образно казано пробацията е “наказание по средата на пътя” – по средата на пътя между затвора и престъплението или по средата на пътя между затвора и свободата. Пробацията дава възможност осъдения да изтърпи санкциониращото отношение на обществото, без да бъде изключен от социалния живот, което, на свой ред, аргументира очакването за по-голяма превантивно-педагогическа ефективност.
Наказанието поправителен труд без лишаване от свобода

Поправителен труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до две години и се изпълнява по местоработата на осъдения при което от полагащото му се възнаграждение се удържат от 10 до 25% в полза на държавата и не му се зачита трудов стаж. Ако по време на изтърпяване на наказанието осъдения бъде уволнен или напусне местоработата без да уведоми прокурора за новата си месторабота съдът постановява пробация.


Останалите наказания без лишаване от свобода са:

  • Конфискация на лично имущество

  • Глоба

  • Лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност

  • Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност

  • Лишаване от право на получени, почетни звания и отличия

  • Лишаване от военно звание

  • Обществено порицание



ІІ. Система за изпълнение на наказаниято лишаване от свобода
Изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила присъди, се урежда със Закон за изпълнение на наказанията (ЗИН).

Наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие. Местата за лишаване от свобода са затвори и поправителни домове за непълнолетни. Към затворите се създават затворнически общежития от закрит, преходен и открит тип.

Различните видове пенитенциарни учреждения се различават помежду си според степента на изолация на осъдените и в тази връзка с обема на правата и задълженията и степента на ограничения.
Според ЗИН лишените от свобода се разделят на две големи групи – рецидивисти и нерецидивисти.

Рецидивистите са лица с предишни осъждания на лишаване от свобода, които не са реабилитирани или амнистирани и са изтърпявали ефективно наложеното им наказание,*които изтърпяват наказанието си в отделни затвори и затворнически общежития от закрит тип за рецидивисти, с възможност за евентуален превод в затворнически общежития от преходен тип. Преместването, обаче се допуска само при условие, че рецидивистите са се поправили и че няма опасност да оказват отрицателно влияние върху другите затворници. Настанените там затворници се поставят при усилен надзор и охрана и работят само в района на съответният затвор и затворническо общежитие или на обособени обекти. Награждаване с домашен отпуск, като практика не се предвижда.


Нерецидивистите изтърпяват наказание в три различни по тип наказателно-изпълнителни учреждения.

В затворите и затворническите общежития от закрит тип за нерецидивисти изтърпяват наказание осъдени за тежки умишлени престъпления с размер на наказанието над 5 години лишаване от свобода. Третирането на затворниците е при условия на засилен надзор и охрана. Награждаването с домашен отпуск е в редки случаи. След изтърпяване на предвидената част от наказанието и социално-позитивна личностна промяна, тези затворници могат да бъдат приведени в зотворническо общежитие от преходен тип.
В затворническите общежития от открит тип се настаняват осъдени за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и всички осъдени за непредпазливи престъпления. В затворническите общежития от открит тип лишените от свобода се поставят при смекчен надзор и работят извън района на общежитието без охрана. Лишените от свобода, настанени в затворническите общежития от открит тип, имат право на домашен отпуск по две денонощия месечно независимо от отпуска представляващ награда.

В затворническите общежития от преходен тип могат да се настаняват осъдени с добро поведение, изтърпели най-малко 6 месеца от наложеното наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и остатък от наказанието не по-голям от пет години. В затворническите общежития от преходен тип лишените от свобода се поставят при смекчен надзор и охрана. Отделни групи от тях могат да бъдат изпращани на работа извън района на общежитието без охрана. Съществува възможност за ежемесечен домашен отпуск до две денонощия.

­­ІІІ. Съдържателни характеристики на наказателното изпълнение
 І. Правно положение на лишените от свобода

  Лишените от свобода могат да се ползуват от всички установени от законите права с изключение на:

а) правата, от които са лишени с присъда;

б) правата, които им са отнети или ограничени изрично със закон или с друг нормативен акт,



в) правата, чието упражняване е несъвместимо с изпълнението на наказанието.
 

Лишените от свобода имат право на:


  • Подходяща работа, за която получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното. На лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действуващите в страната закони.




  • Безплатна храна по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на народното здраве и социалните грижи и министъра на финансите. Храната трябва да бъде достатъчна по химически и калориен състав;




  • Непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие;



  • Самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на финансите. Лишените от свобода могат да носят късо подстригани коси, собствени обувки, а с разрешение на началника на затвора и собствено горно облекло.




  • Престой на открито не по-малко от един час на ден;




  • Не по малко от едно свиждане в месеца. Разговорът по време на свижданията се провежда на български език. Когато осъденият или посетителите му не владеят български език, администрацията осигурява за тяхна сметка преводач. Свижданията се провеждат в предварително определени дни и в специално обзаведени помещения в присъствието на служител от администрацията. По време на свиждането се забранява предаването и приемането на каквито и да е предмети между лишените от свобода и посетителите им. Свиждането може да бъде прекратено, ако не се спазва редът за провеждането му.




  • Кореспонденция която подлежи на проверка от администрацията. Kогато съдържанието на писмото е такова, че по охранителни, режимни и възпитателни съображения не следва да бъде предадено или изпратено, отрядният началник уведомява лишения от свобода и прилага писмото към досието му.

Началникът може да забрани свижданията или кореспонденцията с лица, които оказват отрицателно влияние върху осъдения, с изключение на свижданията с възходящи, низходящи, съпруг, братя и сестри.



  • Хранителни пратки, които са с ограничен брой и обем и подлежат на проверка от администрацията.. Лишените от свобода могат да получават дрехи, обувки, тоалетни принадлежности и други разрешени предмети независимо от ограниченията за броя и теглото на хранителните пратки. Лишените от свобода могат да получават до 30 кутии цигари на месец и тютюн в насипно състояние.




  • Парични суми за задоволяване на лични нужди. Лишените от свобода ползуват само суми, получени като възнаграждение или награда през време на изтърпяване на наказанието. С изпратените отвън пари могат да разполагат само непълнолетните, нетрудоспособните и неработещите по независещи от тях причини и тези, които въпреки добросъвестното им отношение към трудовите задължения не получават възнаграждение, покриващо полагащите се по режима суми.




  • Ползване за своя сметка на телефонен пост за селищно и междуселищно избиране по установен ред. Лишените от свобода могат да провеждат телефонни разговори само със своите низходящи и възходящи роднини, братя, сестри и съпрузи. Телефонните разговори се провеждат под контрола на служител от администрацията, който предварително се уверява дали разговорът е с посоченото лице и дали то е съгласно да го проведе. Телефонният разговор може да бъде прекъснат, ако не се спазва редът за провеждането му. В такива случаи лишеният от свобода може да бъде лишен от възможността да провежда телефонни разговори за срок от един месец.




  • Лишените от свобода имат право да получават и да четат вестници, списания и книги и да изучават чужди езици. Те могат да слушат предавания на радио и да гледат телевизия по ред, установен от началника на съответното място за лишаване от свобода. Забранява се получаването и притежаването на печатни и други материали с порнографско съдържание, проповядващи фашистка или друга антидемократична идеология, национална, етническа, расова или религиозна омраза.




  • Лишените от свобода имат право да създават и да публикуват свои авторски произведения.



  • Лишените от свобода могат да се срещат с журналисти с разрешение на началника на затвора или на поправителния дом. Те могат да бъдат фотографирани, филмирани или записвани само с тяхно съгласие.




  • Лишените от свобода могат да сключват граждански брак.




  • През свободното си време лишените от свобода могат да се занимават с творческа дейност.




  • Лишените от свобода имат право да подават молби и жалби, както и да се явяват лично пред началника на пенитенциарното заведение.



Лишените от свобода са длъжни:


  • да изпълняват възложената им от администрацията работа;

  • да се грижат за опазване на имуществото;

  • да спазват установените за тях правила;

  • да изпълняват точно разпорежданията и заповедите на съответните длъжностни лица;



На лишените от свобода е забранено:

  • да внасят и държат при себе си забранени от администрацията предмети, а на настанените в затворите, поправителните домове и затворническите общежития от закрит тип - и пари;

  • да продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат, както и да си правят възмездни услуги;

  • да употребяват спиртни напитки и наркотични средства, а на непълнолетните - и да пушат;

  • да играят хазартни и други забранени от администрацията игри.

  • да носят бради.

  • да получават и притежават печатни и други материали с порнографско съдържание или проповядващи национална, етническа, расова или религиозна омраза;   

  • да провеждат митинги и групови протести;

  • да провеждат събрания, които не са разрешени от администрацията;

  • да се придвижват безконтролно в и извън района на местата за лишаване от свобода, освен в случаите, предвидени в този закон.

  • за предотвратяване на престъпления и на други нарушения лишените от свобода могат да бъдат подлагани на обиск.

 2. Режим в местата за лишаване от свобода


Режимът в затворите и поправителните домове спомага за осъществяване на целите на наказанието чрез:

а) диференцирано настаняване и изолиране на лишените от свобода в зависимост от пола, възрастта, характера на извършеното престъпление, предишните им осъждания и степента на обществената им опасност;

б) установяване на необходимия ред и дисциплина;

в) целесъобразно разпределение на времето през денонощието;

г) създаване на подходяща битова обстановка;

д) определяне правата на свиждане, колети и кореспонденция, разполагаеми суми за лични разходи, разполагаеми вещи и т.н.

  В затворите се прилагат следните видове режим: лек, общ, строг и усилено строг и специален.  Лишените от свобода, поставени на различни режими, по възможност се настаняват в отделни помещения и се осигурява изолация между тях. Поставените на специален режим задължително се изолират от останалите.

Определеният от съда режим може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване, включително и със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от шест месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода с добро поведение и положително отношение към реда по

Режимът може да бъде заменен със следващия по-тежък, ако лишеният от свобода грубо или системно нарушава установения ред, системно се отклонява от работа или влияе отрицателно върху останалите.


Лишените от свобода на лек режим:

  • могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер на 18 лв.;


Лишените от свобода на общ режим:


  • се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

  • могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер на 18 лв.;


Лишените от свобода на строг режим:


  • се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

  • могат да бъдат използувани за работа в обслужващата дейност само в корпуса на затвора или трудово-поправителното общежитие;

  • могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер на 15 лв.;


Лишените от свобода на усилено строг режим:


  • се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

  • не могат да бъдат използувани за работа в обслужващата дейност;

  • могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер на 12 лв.;


Лишените от свобода на специален режим:


  • се настаняват в заключени помещения при засилен надзор и охрана;

  • могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа;

  • имат право на една хранителна пратка на 6 месеца;

  • могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер на 9 лв.;


С мотивирана заповед на началника на затвора лишените от свобода, поставени на строг или усилено строг режим, се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, когато:

  1. предвид характера на извършеното престъпление или размера на наложеното наказание представляват опасност за сигурността в затвора или трудово-поправителното общежитие;

  2. грубо и системно нарушават установения ред или влияят отрицателно върху останалите лишени от свобода.



3. Общественополезен труд на лишените от свобода

    Общественополезният труд на лишените от свобода има за цел преди всичко поправянето и превъзпитанието им, както и придобиването и повишаването на професионалната им квалификация.



Всички трудоспособни лишени от свобода са длъжни да изпълняват възложената им от администрацията работа. Лишените от свобода работят предимно в предприятия, стопанства и работилници на затворите и поправителните домове. Условията на труда на лишените от свобода се определя от трудовото законодателство. Работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат пред вид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, нуждите на поправянето и превъзпитанието, изискванията на охраната и режима, професионалната квалификация и интересите му.

  Трудът в местата за лишаване от свобода се организира на съвременно техническо равнище и по начин, най-близък до този в другите предприятия от съответния отрасъл.


Лишените от свобода могат да работят в търговски дружества, други юридически лица и еднолични търговци при условия и по ред, определени от министъра на правосъдието.
  Юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да осигуряват за своя сметка здравословни и безопасни условия за труд, необходимите хигиенно-битови условия и условия за охрана на лишените от свобода. Всички правила за хигиената и безопасността на труда на работниците и служителите се прилагат и по отношение на лишените от свобода.

Лишените от свобода, които отказват да изпълняват възложената им работа, се обособяват в самостоятелен отряд и се настаняват в отделни помещения, които се държат постоянно заключени. Те не участвуват в колективни мероприятия с работещите лишени от свобода. Лишените от свобода, които отказват да работят, нямат право да държат при себе си и ползуват лични портативни радио- и телевизионни приемници. Те гледат предавания на българската телевизия по график, утвърден от заместник-началника по възпитателната работа.
4. Възпитателна работа, общообразователно и професионално техническо обучение
 
В местата за лишаване от свобода се провежда диференцирана възпитателна работа, насочена към поправяне и превъзпитаване на осъдените. С лишените от свобода се провеждат групови и индивидуални мероприятия с корекционна насоченост за повишаване на тяхната култура, правната и нравствената им съзнателност, диференцирани в зависимост от характера на извършеното престъпление, степента на криминализация и деморализация, личностните и възрастовите особености.
Възпитателната работа с лишените от свобода се осъществява чрез индивидуално-възпитателна работа, трудово съревнование, културно-масова и спортна дейност и др. Особено внимание се обръща на индивидуално-възпитателната работа с рецидивистите и другите трудно поддаващи се на превъзпитание лишени от свобода.
   

За всеки новопостъпил лишен от свобода се изготвя индивидуална програма за въздействие, която се основава на:



  • оценка на личностните му особености, склонност към агресия и автоагресия, алкохолна или наркоманна зависимост, сексуални отклонения и други;

  • становище на лекаря на затвора или поправителния дом за физическото и психическото му здраве и работоспособност;

  • преценка за необходимостта от включване в общообразователно или професионално-техническо обучение.

Индивидуалната програма за въздействие се съобразява с вида на престъплението, размера на наказанието и вида на мястото за лишаване от свобода.



Индивидуалновъзпитателната работа с лишените от свобода се провежда по тримесечни корекционни програми, изготвени от психолога и утвърдени от заместник-началника по възпитателната работа и се осъществява от социалните работници.
С подлежащите за освобождаване младежи, трудно поправимите рецидивисти, лицата с психични отклонения се провеждат индивидуалноподдържащи и корекционни мероприятия.

В затворите, поправителните домове и затворническите общежития се прилагат програми за групова работа с лишените от свобода, които ги подпомагат при приспособяването към условията в местата за лишаване от свобода и в подготовката им за живот на свобода.


Програмите за групова работа са насочени към:



  • мотивиране на законосъобразно поведение;

  • решаване на проблеми и изграждане на умения за преодоляване на трудности;

  • посреднически услуги на външни организации.

Участието на лишените от свобода в програмите за групова работа е доброволно.



Пред лишените от свобода най-малко веднъж седмично се прожектират кино- или видео филми. Всеки затвор, поправителен дом или трудово-поправително общежитие има радиоуредба. Наред с предаванията на българското радио, чрез нея могат да се организират и местни предавания с възпитателно значение по план-програми, утвърдени от заместник-началника по възпитателната работа.

На лишените от свобода се осигурява гледането на програмите на Българската телевизия. Лишените от свобода могат да държат при себе си и ползуват лични портативни телевизионни и радиоприемници.

B затворите, поправителните домове и трудово-поправителните общежития има библиотеки, които се попълват с нова литература съгласно утвърдения ред и практика на гражданските библиотеки.

За сметка на затворите и поправителните домове най-малко на 20 затворници или на 5 непълнолетни се осигурява по един централен ежедневен вестник.

За повишаване на образованието и за професионална подготовка на лишените от свобода в затворите и поправителните домове съвместно с органите на образованието и науката се организират учебни заведения.

Общообразователната и професионално-техническата подготовка в учебните заведения се провеждат без откъсване от работа по учебни планове и програми, приети от Министерството на културата и науката. Педагогическото и учебно-методическото ръководство и контролът на обучението се осъществяват от Министерството на образованието и науката. Обучението на лишените от свобода в общообразователни и професионално-технически училища се провежда от правоспособни учители с педагогически стаж, назначени от органите на Министерството на народната просвета

Освен в училищата професионално-техническата подготовка на лишените от свобода се осъществява и в курсове по програми, утвърдени от Министерството на образованието и науката. Професионално-техническата подготовка се провежда и в курсове за квалификация, както и чрез бригадно и индивидуално обучение.В местата за лишаване от свобода се създават необходимите условия за теоретично и практическо овладяване на специалността или професията чрез осигуряване на учебно-материална база, безплатни учебници, пособия, помагала и др. Обучението в професионално-техническите курсове се провежда от правоспособни специалисти.. Изпитите за завършено образование, както и за придобита специалност и квалификация се провеждат с участие на органи на Министерството на образованието и науката, от чието име се издават съответните документи по общоустановените в страната образци.
На лишените от свобода се осигурява възможност за удовлетворяване на религиозни потребности чрез участие в религиозни служби и обреди, както и за ползване на съответна литература. В местата за лишаване от свобода се осигурява достъп на духовни лица само по отношение на религиозни общности, регистрирани в Република България.Духовното лице може да се среща насаме с лишените от свобода. Лишените от свобода не могат да бъдат принуждавани да участват в религиозни служби и обреди.

Изповядващите различни религии имат равни права.За традиционната религия могат да бъдат назначавани на щатна длъжност свещено-служители.


     
5.Самодейни органи на лишените от свобода



Режимната, трудова и идейно-възпитателната работа в затворите и поправителните домове се провежда при активно и организирано участие на лишените от свобода. За тази цел се избират самодейни органи. Самодейните органи имат за задача да развиват инициативата на осъдените, да спомагат за поправянето и превъзпитанието им и да подпомагат администрацията при организиране и провеждане на режимната, трудовата и политиковъзпитателната работа.

В местата за лишаване от свобода се създават следните самодейни органи на лишените от свобода:

  1. съвет на колектива в състав от 7 до 9 души;

  2. отрядни съвети в състав от 5 до 7 души;

  3. общоучилищен съвет в състав от 5 до 7 души;

  4. бригадни съвети в състав от 3 до 5 души.

Съвети на колектива се създават в затворите, поправителните домове и трудово-поправителните общежития, в които има два или повече отряди.

Съставът на самодейните органи на лишените от свобода се избира чрез тайно гласуване при алтернативните кандидатури. Кандидатурите за състава на отрядните, общоучилищните и бригадните съвети се издигат на общо събрание на съответния колектив, а за съвета на колектива - на събрание на делегати, избрани от отрядите.

Към съвета на колектива в затвора или трудово-поправителното общежитие се създават следните секции: производствена; културно-масова; за вътрешен ред и дисциплина; санитарно-битова; за общообразователно и професионално-техническо обучение; по прехраната; за физкултура и спорт и редколегия.

Към отрядните съвети се създават следните секции: производствена; културно-масова; за вътрешен ред и дисциплина; санитарно-битова; за физкултура и спорт.
Съветите на колектива се ръководят от заместник-началника по възпитателната работа, а в трудово-поправителните общежития - от началника на общежитието.Отрядните и бригадните съвети се ръководят от социалните работници. Общоучилищните съвети се ръководят от директорите на училищата.

Плановете и решенията на самодейните органи на лишените от свобода се утвърждават от лицата, които ги ръководят.


6. Средства за поддържане на реда и дисциплината
За подчертана дисциплинираност, за значителни трудови постижения и за други положителни прояви лишените от свобода могат да бъдат поощрявани със следните награди:

  • публична похвала;

  • извънредно свиждане или хранителна пратка;

  • увеличаване на времето за престой на открито;

  • увеличаване на полагащите се по режима суми за задоволяване на лични нужди до 50% - за срок от един месец;

  • парични или предметни награди;

  • домашен отпуск - за срок до пет денонощия;

  • разрешение да се ползува годишната трудова почивка извън затворническите общежития от открит и преходен тип.

  • отпуск до 12 часа извън мястото за лишаване от свобода за лишените от свобода, настанени в затворнически общежития от открит и преходен тип;

  • заличаване или отмяна на наложено дисциплинарно наказание.
       

   За нарушаване на установения ред и дисциплина или за неизпълнение на трудови или други задължения на лишените от свобода могат да бъдат налагани следните дисциплинарни наказания:

  • бележка с предупреждение;

  • извънредно дежурство за поддържане на чистотата - за срок до седем дни;

  • лишаване от право да посещават кинопрожекции и предавания на телевизията или да участвуват в спортни прояви - за срок до един месец;

  • намаляване на полагащите се по режима суми за лични разходи до 50% - за срок до един месец;

  • изолиране в наказателна килия с излизане на работа - за срок до четиринадесет денонощия;

  • изолиране в наказателна килия без излизане на работа - за срок до четиринадесет денонощия;

  • лишаване от право на домашен отпуск по за срок от един месец.

  • отмяна на награда, която не е ползвана.


Употреба на физическа сила, помощни средства и оръжие
При изпълнение на служебното си задължение офицерите и сержантите от местата за лишаване от свобода могат да употребяват физическа сила, помощни средства и оръжие.
 Офицерите и сержантите от местата за лишаване от свобода могат да употребят физическа сила в следните случаи:

  • при явно неподчинение да се изпълни законно разпореждане или забрана;

  • при физическа съпротива, нападение или посегателство върху техния живот или върху живота на друго лице;

  • за предотвратяване на бягство при задържане или конвоиране на лишен от свобода, ако окаже съпротива или не се подчинява.

 Употребата на помощни средства се допуска, ако резултатът не може да бъде постигнат с използването на физическа сила, както и в следните случаи:



  • за освобождаване на заложници;

  • за освобождаване на завзети сгради и помещения, съоръжения и транспортни средства;

  • за пресичане на групово нападение и барикадиране или за прекратяване на буйство;

  • при конвоиране или задържане на лишени от свобода;

  • при тежко психическо разстройство на лишения от свобода, когато има опасност да посегне на живота си или на живота и здравето на друго лице.


Помощни средства са: белезници, усмирителни пояси, гумени и електрошокови палки, сълзотворни и парализиращи вещества, халосни патрони, гумени, пластмасови и шокови куршуми, свето- и звукоустройства с отвличащо въздействие, устройства за отваряне на помещения, служебни кучета, водомети и други, които са одобрени от Министерството на здравеопазването и са на въоръжение в Министерството на вътрешните работи.

Физическа сила и помощни средства се използват до пределите, необходими за осъществяване на правомощията по и употребата им се прекратява незабавно, щом се постигне целта на предприетата мярка.


   В местата за лишаване от свобода може да бъде употребено оръжие като крайна мярка в следните случаи:

  • за пресичане на бягство;

  • за защита от нападение, застрашаващо живота или здравето, както и при освобождаване на заложник;

  • за отблъскване на групово или въоръжено нападение.

По отношение на лишени от свобода непълнолетни или бременни жени оръжие може да се употреби само при въоръжено нападение.

Когато грубо или системно нарушават установения ред или влияят отрицателно върху останалите лишени от свобода, с което представляват опасност за сигурността в затвора лишените от свобода, поставени на строг или усилено строг режим, се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана.

Когато лишеният от свобода отказва да приема храна и това създава опасност за живота или здравето му, по предписание на лекаря се вземат необходимите медицински мерки.


 

7. Участие на обществеността в работата на местата за лишаване от свобода
В работата по поправянето и превъзпитанието на лишените от свобода се привлича обществеността чрез наблюдателни комисии, комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, младежите и други обществени организации по местоизпълнение на наказанието, местоработата и местоживеенето на осъдените, поемане на шефство от страна на предприятия и организации, провеждане на срещи с изтъкнати представители на науката и изкуството и други подходящи форми. Началниците на затвори и техните заместници полагат грижи за активизиране участието на обществеността във възпитателната работа с лишените от свобода и за трудово и битово устройване на освободените.

Наблюдателни комисии се създават към изпълнителните комитети на общинските съвети. В състава им се включват представители на общинските съвети, профсъюзите, младежките и здравните органи, органите на просветата и културата. В тях могат да се включат представители и на други обществени организации и ведомства.

Наблюдателните комисии имат следните основни задачи:

а) осъществяват обществен контрол върху работата по поправянето и превъзпитаването на лишените от свобода;

б) подпомагат администрацията във възпитателната работа с лишените от свобода;

в) правят предложения за изменение на режима и за преместване на отделни затворници;

г) правят предложения и дават мнения за помилване;

д) участвуват със свой представител в комисията по чл. 17;

е) подпомагат семействата на лишените от свобода, включително при възпитанието на децата;

ж) съдействуват за настаняване на работа и за битово устройване на освободените от местата за лишаване от свобода и полагат грижи за тяхното добро поведение и правилно развитие.
   

Обществените организации по месторабота и местоживеене на лишените от свобода, както и съответните трудови колективи могат да кореспондират с тях, да се осведомяват за поведението им, а техни представители - и да ги посещават.

   VІІІ. Освобождаване от местата за лишаване от свобода

Лишените от свобода се освобождават от затворите и поправителните домове:

а) при изтърпяване на наказанието;

б) при амнистия;

в) при помилване;

г) при условно предсрочно и предсрочно освобождаване;

д) при прекъсване изпълнението на наказанието;

е) при разпореждане на прокурора по ред определен от Наказателно-процесуалния кодекс.
На освободените, които нямат собствени средства, затворът или поправителният дом заплаща пътните разноски до предишното им местоживеене или до местоживеенето на близките им и им осигурява необходимата за времето на пътуването храна. Когато освободените нямат необходимите за сезона дрехи, бельо или обувки и средства за набавянето им, осигуряват им се безплатно. Освободените, които поради физически недъг или болест се нуждаят от помощ, се съпровождат от придружител.

Един месец преди освобождаването на лишения от свобода администрацията уведомява общинския съвет, съответно кметството, по местожителството му и съответната наблюдателна комисия.В уведомлението се посочва производствената специалност и квалификация на подлежащия на освобождение и необходимата помощ за трудовото му и битово устройване.

Общинските съвети и кметствата съдействат за настаняване на освободените на подходяща работа и за битовото им устройване. Те полагат за освободените непълнолетни особени грижи. Кметовете уведомяват главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за предприетите мерки.

   
  ІV. НАУЧНО МЕТОДИЧЕСКИ СЪВЕТ ПО ЗАТВОРНО ДЕЛО

Към Министерството на правосъдието се създава Научно-методически съвет по затворно дело за научно-методическо разработване на въпросите, свързани с изпълнение на наказанието лишаване от свобода (ЗИН- Чл.21).

Научно-методическият съвет по затворно дело се състои от щатни служители и пленарен състав, който се определя от министъра на правосъдието.

В пленарния състав се включват представители на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, прокуратурата и следствието, както и на обществени организации, които извършват дейност, свързана с местата за лишаване от свобода.

Към Научно-методическия съвет по затворно дело могат да се привличат и специалисти от различни научни области. Редът за привличане на специалисти и заплащането им се уреждат с Правилник за организацията и работата на Научно-методическия съвет по затворно дело.


  

Литература:


  1. Каталог: 342 -> pub


    Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница