Д.Стоянов и съавт., Проект “Международни правни стандарти при третирането на лишените от свобода”
§ 3. ОРГАНИЗАЦИОННИ ОСНОВИ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА И СОЦИАЛНАТА РАБОТА В МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
І. Организационно-управленческа структура на местата за лишаване от свобода
Към началото на 2004 г. в България Функционират 12 затвора* и 2 поправителни дома за непълнолетни. Към затворите на “филиален принцип” са разкрити 23 затворнически общежития – 3 общежития от закрит тип за нерецидивисти, 7 общежития от открит тип и 12 общежития от преходен тип. Общия брой на настанените в местата за лишаване от свобода е около 10000 затворника.
С В Е Д Е Н И Е
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
за наличния брой лишени от свобода, разпределени по затвори към 01.09.2003г.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ПОДЕЛЕНИЕ
|
Общ брой
|
Обви- няеми
|
Подсъ- дими
|
ОСЪДЕНИ
|
Разлика с предх. месец
|
Общ брой
|
Открит тип
|
Закрит тип
|
Рециди- висти
|
От тях в ЗО от преходен тип
|
Непъл- нолет- ни
|
От тях с доживотни присъди
|
Закрит тип
|
Рециди- висти
|
Белене
|
646
|
23
|
89
|
534
|
17
|
502
|
15
|
0
|
0
|
0
|
3
|
-37
|
Бобов дол
|
455
|
11
|
54
|
390
|
2
|
355
|
33
|
57
|
1
|
0
|
5
|
+1
|
Бургас
|
735
|
17
|
95
|
623
|
73
|
59
|
491
|
4
|
85
|
0
|
9
|
-23
|
Варна
|
913
|
49
|
138
|
726
|
90
|
153
|
483
|
97
|
137
|
0
|
10
|
+46
|
Враца
|
705
|
7
|
83
|
615
|
8
|
49
|
558
|
17
|
87
|
0
|
6
|
-4
|
Ловеч
|
1348
|
44
|
131
|
1173
|
52
|
654
|
467
|
54
|
1
|
0
|
12
|
-27
|
Пазарджик
|
711
|
12
|
32
|
667
|
8
|
19
|
640
|
8
|
94
|
0
|
12
|
-19
|
Плевен
|
710
|
17
|
69
|
624
|
42
|
31
|
551
|
19
|
63
|
0
|
4
|
+7
|
Пловдив
|
850
|
22
|
244
|
584
|
68
|
71
|
445
|
27
|
92
|
0
|
5
|
-41
|
Сливен
|
318
|
4
|
57
|
257
|
27
|
150
|
78
|
11
|
9
|
2
|
2
|
+9
|
София
|
1489
|
112
|
336
|
1041
|
139
|
626
|
276
|
121
|
20
|
0
|
8
|
+14
|
Стара Загора
|
1038
|
25
|
141
|
872
|
31
|
792
|
49
|
93
|
0
|
0
|
6
|
+2
|
Бойчиновци
|
138
|
7
|
43
|
88
|
0
|
17
|
0
|
0
|
0
|
58
|
0
|
+2
|
ОБЩО
|
10056
|
350
|
1512
|
8194
|
557
|
3478
|
4086
|
508
|
589
|
60
|
82
|
-70
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ИЦ при ГД "Изпълнение на наказанията"
|
Ръководството на местата за лишаване от свобода се осъществява от министъра на правосъдието чрез Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”. Главната дирекция няма териториални структури и директно ръководи и контролира дейността на затворите и поправителните домове.
Управленческата структура на местата за лишаване от свобода функционира на три нива – ниво Министерство, ниво Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и ниво Затвор.
На министерско ниво с организацията и ръководството на системата за изпълнение на наказанията е ангажиран конкретен Зам.министър.
Дирекцията по изпълнение на наказанията се ръководи от Главен директор, като под него стои Зам.гл. директор, който е и началник на отдела по сигурността.
Организационната структура на “главна дирекция изпълнение на наказанията” съставлява пет дейностно обособени отдела със съответни подструктури:
1. Отдел “Сигурност” – ръководен от Зам.главния. директор и съставляващ четири обособени дейностни сектора:
-
Сектор “Режимна дейност”
-
Сектор “Надзор и охрана в местата за лишаване от свобода”
-
Сектор “Надзор и охрана в арестите
-
Медицинско обслужване
2. Отдел “Възпитателна дейност” – ръководен от н-к отдел.
3. Отдел “Финансово и ресурсно осигуряване”
4. Отдел “Административно-правно обслужване и човешки ресурси” – ръководен от н-к отдел.
5. Отдел “Пенитенциарен център”, ръководен от началник отдел и съставляващ два обособени сектора:
-
Сектор “научно-изследователсака и учебна дейност”*
-
Психологическа лаборатирия
Организационната структура на “затвор” намира мултипликация в организационно-управленческата схема на всеки един от затворите. Ръководството на затвора се осъществява от Началник, Зам. Началник и Началници на сектори. Затворническите общежития се ръководят от Началник, който е подчинен на началника на затвора.
Наказателно-изпълнителната дейност е организирана в три основни сектора:
-
Сектор “”сигурност”
-
Сектор “Финансово и ресурсно осигуряване”
-
Сектор “Социална дейност и възпитателна работа”
Организационната структура на сектор “Социална дейност и възпитателна работа”
Педагогическата колегия в затворите и затворническите общежития е съставена от три групи инспектори със съответна специализация, които работят в тясно взаимодействие:
-
Инспектори по социалната дейност и възпитателната работа (ИСДВР)
-
Инспектори психолози
-
Инспектори по подготовка за освобождаване
Организационна основа на социалната и възпитателна работа
Основна организационна единица за реализация на социалната и възпитателната работа в затворите и затворническите общежития е отрядът. При постъпването в затвора Лишените от свобода се разпределят по отряди в зависимост от правата и личностната им характеристика и обектите, на които работят.
Числеността на отрядите се определя в зависимост от типа на затвора или затворническото общежитие и не може да надвишава:
-
150 души в затворническо общежитие от открит тип;
-
100 души в затворническо общежитие от преходен тип;
-
80 души в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип;
-
60 души в затвор или затворническо общежитие за рецидивисти.
Отрядите се ръководят от инспектори по социална дейност и възпитателна работа. За инспектори по социална дейност и възпитателна работа се назначават лица с висше педагогическо или друго подходящо висше образование.
ІІ. Логическа схема на наказателно изпълнителната дейност
Разгледана в индивидуален план наказателно-изпълнителната дейност следва следната логическа схема, като всеки един от етапите има специфични съдържателни и методически характеристики по отношение на третирането на лишените от свобода.
1 Период на адаптация на осъдения към условията в местата за лишаване от свобода и планиране на присъдата
А/ Прием на осъдения в местата за лишаване от свобода:
-
Настаняване в приемно отделение
-
Санитарна обработка
-
Психологическо изследване и изготвяне на индивидуално психологическо заключение
-
Оценка на риска от рецидив и сериозни вреди в личностната ситуация на осъдения
Б/ Разпределение на осъдения в затвор или ТПО и отряд и планиране на присъдата
-
Настаняване в спално помещение съобразно педагогическата целесъобразност, психологическата съвместимост и по възможност предпочитания на осъдения.
-
Устройване на работа
-
Оценка на риска от рецидив и сериозни вреди (риск който лишените от свобода представляват за себе си, за останалите лишени от свобода, за служителите и обществото)
-
Изготвяне на първоначална характеристика на осъдения
-
Планиране на присъдата (Програма за индивидуално третиране през основния период на изтърпяване на наказанието)
2. Основен период на изтърпяване на наказанието
-
Полагане на обществено полезен труд
-
Съблюдаване на режимните изисквания и правилника за вътрешния ред
-
Включеност в общоотрядните и крупови културни, спортни, оздравителни, хигиеннобитови и т.н. организирани мероприятия
-
Включване и участие в специализираните индивидуално корекционни и специализирани групови програми съобразно за индивидуалната програма за въздействие
-
Ежегодна оценка на риска и изготвяне на текуща характеристика
-
Предлагане за изменяне на режима
-
Предлагане за преместване в затворническо общежитие от преходен тип
-
Предлагане за предсрочно или условно-предсрочно освобождаване
Заб.: Предложенията за замяна на режима, преместване в затворническо общежитие и предсрочно освобождаване се мотивират въз основа на оценка на риска
3. Период на подготовка на затворника за освобождаване
А/ Мобилизиране на личностния ресурс
-
Разработване на индивидуална програма за подготовка за освобождаване
-
Включване в специализирани групови програми за повишаване на личностната зрялост, социална компетентност и умения за социално вграждане
Б/ Мобилизиране на социалния ресурс и подготвяне на социалния прием на подлежащия на освобождаване
-
Интензифициране на връзките със семейството
-
Подготовка на битовото устройване
-
Уведомяване на заинтересованите институции и осигуряване на подкрепа
ІІІ. Съдържателни характеристики на социалната и възпитателната работа в затворите*
Обща характеристика
Социално – педагогическата дейност е едно от трите основни направления в дейността на местата за лишаване от свобода, заедно с режимно-охранителната и стопанската дейности.
Конкретната цел на тази дейност е в създаването на условия и възможности за помощ на лишените от свобода да извлекат и полза от престоя им в затвора чрез повишаване на социалната компетентност, образование и професионална квалификация.
Социално-педагогическата дейност се реализира от специализиран персонал с педагогическо образование, а през последните пет години преимуществено се назначават специалисти, завършили специалности социална педагогика или социални дейности. В 12-те затвора, Поправителен дом и трудово-поправителните общежития към тях при около 10 000 затворници работят 170 инспектори по социална дейност и 32 инспектор-психолози.
Организация на социално-педагогическата дейност
Социално–педагогическата дейност се реализира организационно по два основни критерия. На първо място третирането се извършва в отряди с численост от 60 до 150 души. С всеки отряд работи един инспектор по социална дейност и възпитателна работа. Освен тези социални работници, водещи отряди във всеки затвор има инспектори по социална дейност, отговарящи за подготовката за живот на свобода.
В социално-педагогическото направление работят двама или повече психолози, в зависимост от категорията на затвора.
Социално-педагогическата служба се ръководи от началник сектор, който е с ранг заместник-началник на затвор.
Вторият критерий за диференциация на социалната работа е съдържанието на дейността. Според приетата през 1991 г. Концепция за възпитателната работа в МЛС съществуват следните основни направления на дейност:
1.Работа по адаптацията на осъдените в процеса на изтърпяване на наказание лишаване от свобода – Инспекторите по социална дейност оказват помощ за преодоляване на стреса или напрежението от промяната, запознаване с изискванията, условията и възможностите, с правата и задълженията в затвора, приобщаване към живота в отряда.
2.Гарантиране на правния и социален статус на задържаните – Социалните работници оказват помощ на задържаните за възприемане на загубата на статуса на свободен човек и на новия социален статус.Правят се усилия за подкрепа на съхраняване на позитивните връзки със семейството и външния свят,осигуряват вещи от първа необходимост на социално слабите.
Съществена част от работата е в информиране лишените от свобода за правните възможности и връзката между лично поведение и изисквания за промяна на правния статус /режим на изтърпяване на наказание, заведение с различна степен на сигурност/. Дейността е насочена към създаването на условия за спазване и реализиране на правата на задържаните, изграждане на отговорно отношение към задълженията им.
Основен ангажимент на социалните работници е представянето на тяхната професионална преценка под формата на характеристика, предложение, атестация за получаване на работа, пред Комисия по чл. 17 от ЗИН в случаите на промяна на режима, промяна на типа заведение за изтърпяване на наказанието /от закрит тип в преходен тип, със значително по-лек режим на третиране/, при условно-предсрочно или предсрочно /за непълнолетните/ освобождаване и пред Комисията по помилване.
3.Индивидуална консултативно-корекционна дейност – ежедневно консултиране по възникнали проблеми на лишените от свобода, проучване /интервюта, наблюдение, анализ на документация/ на конкретния случай, оценка и разработване на индивидуални програми за третиране от екип социален работник и психолог. В ПД Бойчиновци се прави опит за въвеждане на личен план за изпълнение на присъдата .
4. Работа със затворническите общности и специализирана групова работа - наблюдение и анализ на общуването, взаимодействието, подгрупите, ролите, нормите в затворническите общности. Организиране и провеждане на групи за справяне с проблеми /за адаптация към условията в затвора, справяне с алкохола, с агресията, за подготовка за излизане и пр./, за социално учене /социални умения, комуникативни умения, умения за себепредставяне, за търсене на работа и др./ . Най-често групите се водят от психолози, но през последните години и много социални работници, след допълнителна квалификация, са ангажирани в такава дейност.
5. Работа със самодейните органи на лишените от свобода - в Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията е конкретизирано че, в местата за лишаване от свобода се създават следните самодейни органи – общозатворнически съвет, отрядни съвети, общоучилищни съвети и бригадни съвети. Съставът на самодейните органи се избира на общи събрания с тайно гласуване при алтернативни кандидатури. Самодейните органи поемат отговорности по реда и дисциплината и организирането на свободното време.
6. Културно-информационна и спортна дейност – Гарантиране на нормален достъп до информационни средства, бибилиотечна дейност, дейности по интереси на лишените от свобода /художествена самодейност, групи по интереси, затворнически вестници, изложби и др./, спортни прояви /състезания, турнири и др./.
7. Образование и професионално обучение – основни инструменти за ресоциализация на лишените от свобода. Съществуват 5 училища – в затвора за жени в гр. Сливен, в Поправителен дом за непълнолетни в гр. Бойчиновци, в затвор от закрит тип за нерецидивисти в гр. Стара Загора, в Трудово-поправително общежитие от закрит тип за нерецидивисти към затвора в гр. София, в затвор за рецидивисти в гр. Ловеч. Училищата дават общо образование и са с професионална насоченост. Те са част от националната система за образование и документите, които издават са национално валидни, в тях не се отбелязва, че образованието е получено по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Провеждат се различни курсове за професионална квалификация, в голямата част по проекти или финансирани от спонсори.
8. Религиозна подкрепа – в местата за лишаване от свобода са създадени условия за религиозна подкрепа на лишените от свобода. Във всички затвори има параклиси, а през миналата година са назначени на половин щат свещеници. Осигурен е достъп и условия за религиозна подкрепа и на лишените от свобода с неправославно вероизповедание.
9. Подготовка на осъдените за живот на свобода – във всеки затвор има социален работник, работещ само по това направление на дейност. Основната цел е мобилизиране и активизиране на личностните и на социалните ресурси в периода преди освобождаване /най-малко три месеца преди изтичане на присъдата/ за подпомагане на успешното социално включване. Помощта се оказва доброволно, реализира се като индивидуално консултиране и включване в групи. През последните години акцентът е към оказване на помощ за професионална квалификация и умения за търсене на работа. Разработена е съвместно с Националната служба по заетостта постоянно действуваща програма за подпомагане ресоциализацията на освобождаваните от затворите чрез професионална квалификация и преквалификация, към бюрата по труда са изградени екипи /съвместни с представители на затвори в градовете, в които има затвор, които работят с лишените от свобода в периода преди освобождаване и в постпенитенциарния период. С финансовата и методическа подкрепа на британския Фонд "Ноу-Хау” в пет затвора са изградени клубове “Работа”. В тях групово, лишените от свобода се учат на умения за активно търсене на работа – писане на автобиография, умения за себепредставяне, за пазарно поведение на интервю с работодател, за разговор по телефон във връзка с обява за работа, за това дали и кога да споделят своето криминално минало и пр. Социалните работници, отговарящи за подготовката за живот на свобода подържат професионални контакти с центровете за социално подпомагане, с Наблюдателните комисии в общините, с неправителствени организации, представители на обществеността.
Основни проблеми:
1.Усъвършенствуване на организацията на социалната работа, търсене на по-оптимална от отрядната организация.
2.Интензифициране на процеса на професионализиране на социално-педагогическия персонал в областта на индивидуалната, груповата работа и въвеждането на повече специализирани програми, които да се предлагат на лишените от свобода. Преодоляване на нагласите за разбиране на същността на социално-педагогическата дейност като поправяне и превъзпитание и възприемане на подходи, основани на договарянето, личната отговорност на самите осъдени в търсенето на положителна личностна промяна. Замяна на индивидуалните програми за третиране с индивидуални планове за изпълнение на присъдата на самите осъдени.
3.Организацията на образованието и професионалното обучение е по училищния модел, който не винаги е достатъчно ефективен за възрастни, не кореспондира със техния социален опит, времето на престой в местата за лишаване от свобода и не дава възможност за достигане на образователна степен. Това създава проблеми в мотивацията на лишените от свобода за включване в образователните дейности. От друга страна достъпът до професионално обучение е обвързан с ниво на училищно образование/ за някои професии се изисква завършен шести клас, а за повечето професии – завършен осми клас/. Това при една устойчива картина на ниска степен на образование за преобладаващата част от лишените от свобода /около половината са неграмотни и с образование по-ниско от основно/ прави проблемът изключително сериозен.
4. Недостиг на работни места, особено в затворите за рецидивисти, с всички произтичащи от това последици – намаляване на възможностите за редуциране на присъдата, ефектите от бездействието и пр.
5. Недостиг на средства за професионално обучение на лишените от свобода и за подпомагане осмислянето на свободното време.
Литература:
Сподели с приятели: