Акатист към Пресвета Богородица



Дата09.01.2018
Размер127 Kb.

Акатист към Пресвета Богородица


Кондак, глас 8

На тебе, Богородице, като непобедима воевода, победни песни пеем, и от злини избавени благодарствени пения Ти възнасяме ние, Твоите раби; но понеже имаш непобедима сила, от всякакви беди ни освободи, та да ти викаме: радвай се, Невесто неневестна!


Икос 1.

Ангел-предстоятел бе пратен от небето на каже на Богородица: радвай се! И като гледаше как едновременно с безплътния глас се въплъщаваш, Господи, той се изпълваше с изумление и стоеше, говорейки й така:

Радвай се ти, чрез която радост ще изгрее.

Радвай се ти, чрез която проклятието ще изчезне.

Радвай се, възстановяване1 на падналия Адам.

Радвай се, избавление на Ева от сълзите.

Радвай се, висота, на която човешките мисли трудно възлизат.

Радвай се, дълбина, в която трудно прониква и ангелски взор.

Радвай се, понеже ти си престол на Царя.

Радвай се, понеже носи Този, Който всичко държи.

Радвай се, звезда, явяваща Слънцето.

Радвай се, утроба, въплътила Бога.

Радвай се ти, чрез която се обновяват творенията.

Радвай се ти, чрез която почитаме Твореца.

Радвай се, Невесто неневестна.
Кондак 2.

Виждайки себе си чиста, Светата без страх казва на Гавриил: „Твоите дивни ти слова душата ми трудно може да приеме — как тъй говориш за раждане от безсеменно зачатие, викайки: алилуя?“


Икос 2.

Като искаше да разбере непостижимото за разума, Девицата извика към служителя (си): как е възможно от чиста утроба да се роди Син, кажи ми? А той към нея със страх изрече тия думи:

Радвай се, тайнице2 на неизказания промисъл.

Радвай се, вяра на просещите тишина.

Радвай се, начало на Христовите чудеса.

Радвай се, свитък3 на Неговите учения.

Радвай се, стълба небесна, по която слезе Бог.

Радвай се, мост, по който земните възлизат на небето.

Радвай се, чудо, което ангелите непрестанно прославят.

Радвай се, поражение, което бесовете непрестанно оплакват.

Радвай се ти, която неизразимо роди Светлината.

Радвай се ти, която никому не откри как стана това.

Радвай се ти, която превъзхождаш премъдрите по разум.

Радвай се ти, която озаряваш умовете на верните.

Радвай се, Невесто неневестна!
Кондак 3.

Тогава силата на Всевишния осени за зачатие Девата, не познала брачно ложе, и направи нейната утроба доброплодна, като сладостна нива за всички, които поискат да пожънат спасе­ние, когато пеят: алилуя!


Икос 3.

С утроба, приела в себе си Бога, Девата отиде при Елисавета, чийто младенец, щом позна поздрава (Мариин), се радваше и с игри като с песни викаше към Богородица:

Радвай се, клонче на неувяхващата Фиданка.

Радвай се, придобиване на плода на безсмъртието.

Радвай се ти, която отхранваш човеколюбивия Земеделец.

Радвай се ти, която роди Насадителя на нашия живот.

Радвай се, нива, която плодовито ражда милости.

Радвай се, трапеза, която изобилно донася умилостивение.

Радвай се, защото прекрасен рай от теб процъфтя.

Радвай се, защото пристанище за душите приготвяш.

Радвай се, богоугоден тамян на молитвата.

Радвай се, очищение на целия свят.

Радвай се, Божие благоволение към смъртните.

Радвай се, дръзновение на смъртните пред Бога.

Радвай се, Невесто неневестна!
Кондак 4.

Всред вътрешна буря от мисли и подозрения целомъдреният Йосиф се смущаваше, и гледайки на теб, безбрачна, мислеше, че ти — непорочната — си живяла нецеломъдрено; ала щом узна, че си заченала от Светия Дух, той рече: алилуя!


Икос 4.

Пастирите чуха как ангелите пееха за идването на Христа в плът и след като отидоха, като при Пастир, видяха Го като непорочен агнец, отгледан в утробата на Мария, която възпяха с думите:

Радвай се, Майко на Агнеца и Пастира.

Радвай се, кошара на словесните овце.

Радвай се, мъчение на невидимите врагове.

Радвай се, отваряне на райските врати.

Радвай се, защото небожителите се радват заедно със земните люде.

Радвай се, защото земните ликуват ведно с небесните.

Радвай се, незамлъкващ глас на апостолите.

Радвай се, непреодолима смелост на мъчениците.

Радвай се, твърдо утвърждение на вярата.

Радвай се, светло познание на благодатта.

Радвай се, чрез която адът бе обезсилен4.

Радвай се, чрез която се облякохме в слава.

Радвай се, Невесто неневестна!
Кондак 5.

Щом видяха звездата, носеща се към Бога, мъдреците последваха нейните лъчи и, (сякаш) носейки я като светилник, чрез нея диреха силния Цар; и като достигнаха Непостижимия, изпълниха се с радост, викайки Му: алилуя.


Икос 5.

Халдейските чеда видяха Този, Който създаде хората, върху ръцете на Девица и като познаха, че Той е Господ, макар и в образа на раб, с усърдие поднесоха Му дарове и на Благословената говореха:

Радвай се, Майко на незалязващата Звезда.

Радвай се, зарево на тайнствения Ден.

Радвай се ти, която угаси пещта на заблудата.

Радвай се ти, която просвещаваш тайнозрителите на Светата Троица.

Радвай се ти, която изхвърли от власт безжалостния мъчител.

Радвай се ти, която яви човеколюбивия Господ, Христа.

Радвай се ти, която избавяш от варварското идолослужение.

Радвай се ти, която спасяваш от нечистите дела.

Радвай се ти, която угаси поклонението на огъня.

Радвай се ти, която избавяш от пламъка на страстите.

Радвай се, на верните наставница в целомъдрието.

Радвай се, веселие на всички народи.

Радвай се, Невесто неневестна!
Кондак 6.

Като станаха богоносни проповедници, мъдреците се върнаха във Вавилон, след като изпълниха Твоето пророчество; и когато те проповядваха на всички като Месия, те оставиха Ирод като говорещ безсмислици и не знаещ как да пее: алилуя.


Икос 6.

Когато запали в Египет светлината на истината, Ти прогони мрака на лъжата — идолите му, Спасителю, не устояха пред Твоята мощ и се събориха, а ония, които се избавиха от тях, към Богородица викаха:

Радвай се, изправяне на човеците.

Радвай се, низвержение на бесовете.

Радвай се ти, която съкруши могъществото на заблудата.

Радвай се ти, която изобличи измамата на идолите.

Радвай се, море, което потопи невеществения фараон5.

Радвай се, камък, който напои жадните за живот.

Радвай се, огнен стълб, който на тънещите в тъмнина показваш пътя.

Радвай се, покров, по-широк от облаците, разпрострян над света.

Радвай се, храна, заменила манната.

Радвай се, служителко на свещената сладост.

Радвай се, обетована земя.

Радвай се, от която тече мед и мляко.

Радвай се, Невесто неневестна!
Кондак 7.

Когато Симеон трябваше да се пресели от сегашния лъжовен свят, Ти му бе даден като Младенец, но бе познат от него и като Бог съвършен; затова той се удиви на неизказаната Ти премъдрост, като възкликна: алилуя!


Икос 7.

Създателят показа ново творение, като се яви на нас, сътворените от Него, пониквайки от безсеменна утроба и запазвайки я нетленна, каквато бе, та като видим чудото, да я възпеем с думите:

Радвай се, цвят на нетлението.

Радвай се, венец на въздържанието.

Радвай се ти, в която просия образът на възкресението.

Радвай се ти, която ни явяваш ангелския живот.

Радвай се, дърво с прекрасни плодове, от което верните се хранят.

Радвай се, дърво със сенчеста корона, под която мнозина намират закрила.

Радвай се ти, която в утробата си носиш Избавителя на пленниците.

Радвай се ти, която роди Учителя на заблудените.

Радвай се ти, която измолваш милост от праведния Съдия.

Радвай се ти, чрез която получаваме прошка на много съгрешения.

Радвай се, одежда на лишените от дрехата на дръзновението.

Радвай се, любов, която превъзмогва всяко (друго) желание.

Радвай се, Невесто неневестна!
Кондак 8.

Като видяхме такова странно рождество, да станем странници на този свят, поселвайки се с ум на небесата — та нали затова всевишният Бог се яви на земята смирен Човек, желаещ да привлече към висините ония, които Му викат: алилуя!


Икос 8.

Цял обитаваше земните низини неописуемият Бог Слово, но и от висините никак не се отдели, защото това не бе преселване от едно на друго място, а божествено снизхождение и раждане от Девата, приела в утробата си Бога и слушаща такава (възхвала):

Радвай се, вместилище на невместимия Бог.

Радвай се, врата на драгоценното тайнство.

Радвай се ти, за която невярващите слушат с недоверие.

Радвай се ти, която верните възпяват без съмнение.

Радвай се, пресвята колесница на Седящия на херувими.

Радвай се, преславна обител на Обитаващия сред серафими.

Радвай се ти, която събра ведно несъвместими неща.

Радвай се ти, която съчета девствеността и раждането.

Радвай се ти, чрез която бе опростено престъпването (на заповедта).

Радвай се ти, чрез която раят бе отворен.

Радвай се, ключ за Царството Христово.

Радвай се, надежда за вечни блага.

Радвай се, Невесто неневестна!
Кондак 9.

Целият ангелски свят се удиви на великото дело на Твоето въплъщение, виждайки как недостъпният Бог стана достъпен за всички Човек, който живее сред нас и слуша от всички: алилуя!


Икос 9.

Виждаме, как многословните оратори стават като безгласни риби, когато се заговори за тебе, Богородице — недоумяват как да обяснят, че ти пребъдваш Дева и си могла да родиш? Ние пък, като се дивим на тайнството, с вяра викаме:

Радвай се, вместилище на Божията Премъдрост.

Радвай се, съкровищница на Неговия промисъл.

Радвай се ти, която обичащите да мъдруват показваш неразумни.

Радвай се ти, която хитрословците изобличаваш като безумни.

Радвай се, защото разпалените изпитвачи оглупяха.

Радвай се, защото съчинителите на митове изнемогнаха.

Радвай се ти, която разкъсваш словоплетствата на атиняните6.

Радвай се ти, която пълниш мрежите на рибарите7.

Радвай се ти, която извличаш от дълбините на незнанието.

Радвай се ти, която мнозина просвещаваш с мъдрост.

Радвай се, кораб за желаещите да се спасят.

Радвай се, пристан в житейското мореплаване.

Радвай се, Невесто неневестна!
Кондак 10.

Като искаше да спаси света, Създателят, Който сътвори всичко прекрасно, дойде в него според собственото Си обещание и бидейки Пастир като Бог, заради нас се яви Човек като нас; като повика чрез подобното — подобното, Той слуша като Бог: алилуя!


Икос 10.

Богородице Дево, ти си крепост за девиците и за всички, които прибягват към тебе, понеже тъй те устрои Творецът на небето и земята, като се всели в утробата ти и научи всички да ти пеят:

Радвай се, стълб на девството.

Радвай се, врата на спасението.

Радвай се, основоположнице на духовното обновление.

Радвай се, дарителко на божествената благост.

Радвай се, защото ти обнови заченатите срамно.

Радвай се, защото ти възвърна разума на ограбените умове.

Радвай се ти, която премахваш разтлителя на разумните същества8.

Радвай се ти, която роди Сеяча на чистотата.

Радвай се, чертог на безсеменното невестинство.

Радвай се ти, която съединяваш верните с Господа.

Радвай се ти, която от детство възпитаваш девиците.

Радвай се ти, която като невести украсяваш светите души.

Радвай се, Невесто неневестна.
Кондак 11.

Замлъква в изнемога всяко песнопение, което се опитва да обхване множеството Твои щедрости — дори ако Ти принесяхме песни, равни по брой на песъчинките, Царю свети, и тогава нямаше да сме сторили нищо достойно за това, което Ти си дал на пеещите ти: алилуя!


Икос 11.

Свещ приела Светлината, явила се на тънещите в мрак, ние виждаме светата Дева — запалвайки невеществения Огън, тя учи на Божествен разум всички и просвещава със зари умовете, почитана с такива възклицания:

Радвай се, лъч на духовното Слънце.

Радвай се, светилник на незалязващата Светлина.

Радвай се, мълния, която просветлява душите.

Радвай се, гръм, който плаши враговете.

Радвай се, понеже от тебе изгрява многосияйно просвещение,

Радвай се, понеже от тебе извира многоструйна река.

Радвай се ти, която живо изобразяваш кръщелния купел.

Радвай се ти, която отнемаш греховната сквернота.

Радвай се, къпалня, която умива съвестта.

Радвай се, чаша, от която черпим радост.

Радвай се, аромат на Христовото благоухание.

Радвай се, живот на тайнствената Вечеря9.

Радвай се, Невесто неневестна!
Кондак 12.

Като поиска да дарува благодатта на опрощение на древните грехове, Опростителят на всички човешки грехове дойде Сам при отлъчилите се от Неговата благодат, и като разкъса ръкописа на греховете, Той от всички слуша: алилуя!


Икос 12.

Възпяваме твоето рождество и те възхваляваме всички като одушевен храм, Богородице, защото като се всели в утробата ти Господ, Който държи вселената в ръка, те освети, прослави и всички ни научи да ти пеем така:

Радвай се ти, в която Бог Слово се всели.

Радвай се ти, която си по-свята от светая светих.

Радвай се ти, ковчеже, позлатен от Духа.

Радвай се, неизчерпаемо съкровище на Живота.

Радвай се, драгоценен венец на благочестивите царе.

Радвай се, честна възхвала на благоговейните свещеници.

Радвай се, непоклатим стълб на Църквата.

Радвай се, неразрушима стена на Царството.

Радвай се ти, чрез която се въздигат знамена на победа.

Радвай се ти, чрез която враговете биват повалени.

Радвай се, изцеление за моето тяло.

Радвай се, спасение за моята душа.

Радвай се, Невесто неневестна!
Кондак 13.

О, Майко всевъзпявана, родила по-святото от всички светии Слово! Като приемеш сегашното ни приношение, от всякакви злини избави всички и спаси от бъдещите мъки ония, които благодарят за тебе, пеейки: алилуя!


Този кондак се чете три пъти. След него отново:

Икос 1.

Ангел-предстоятел бе пратен от небето на каже на Богородица: радвай се! И като гледаше как едновременно с безплътния глас се въплъщаваш, Господи, той се изпълваше с изумление и стоеше, говорейки й така:

Радвай се ти, чрез която радост ще изгрее.

Радвай се ти, чрез която проклятието ще изчезне.

Радвай се, възстановяване на падналия Адам.

Радвай се, избавление на Ева от сълзите.

Радвай се, висота, на която човешките мисли трудно възлизат.

Радвай се, дълбина, в която трудно прониква и ангелски взор.

Радвай се, понеже ти си престол на Царя.

Радвай се, понеже носи Този, Който всичко държи.

Радвай се, звезда, явяваща Слънцето.

Радвай се, утроба, въплътила Бога.

Радвай се ти, чрез която се обновяват творенията.

Радвай се ти, чрез която почитаме Твореца.

Радвай се, Невесто неневестна.
Кондак, глас 8

На тебе, Богородице, като непобедима воевода, победни песни пеем, и от злини избавени благодарствени пения Ти възнасяме ние, Твоите раби; но понеже имаш непобедима сила, от всякакви беди ни освободи, та да ти викаме: радвай се, Невесто неневестна!



Молитва

О, пресвета Владичице Богородице, Майко на небесния Цар, избрана от Бога Девице, надеждо на безнадеждните, изцеление на болните, закрилнице на сиротните, утешение и радост на скърбящите, покровителко на оскърбяваните и на всички, изпаднали в беди и напасти бърза помощнице и застъпнице! Помогни, о, Майко Божия, и на нас грешните в скърбите ни, развесели с радост сърцата на твоите чеда, упъти живота ни към мир и тишина и не ни оставяй да паднем в отчаяние, защото ти едничка си наша застъпница пред Бога, по-силна от всички светци и всички безплътни небожители, понеже си добра Майка на всеблагия Цар. Затова ние грешните, вперили очи в твоята пречиста икона, умилено коленичим и благоговейно я целуваме, като те молим, милосърдна Майко: не отхвърляй смирената ни молитва и ни дай знак за милостта си — никой, който е дошъл при тебе с упование, не си тръгва посрамен, но проси благодат и получава дар полезното да иска, като прославя твоя Син и Бог, и тебе заедно с Него, во веки веков, амин.



1 Воззвание (гр. ἀνάκλησις), връщане (от изгнание, от плен, от смърт към живот). — Б. пр.

2 Таинница (гр. µύστις), човек, посветен в тайна или тайнство; човек, притежаващ пълнота от познание. — Б. пр.

3 Главизна, свитък, книга. Друг възможен превод е „връх на Христовите учения“ (τῶν δογµάτων Αὐτοὺ τὸ κεφάλαιον), някъде се превежда и като „основа“. Тук предпочитаме превода според св. Филарет Московски („сокращение догматов Его“, т.е. кратко изложение на Христовите [догматически] учения), тъй като в православната химнография Пресвета Богородица често се изобразява като Свитък, в който чрез пръста на Отца е написано Словото или като „одушевена Христова Книга, запечатана от Духа“ (Благодарствен канон към Пресв. Богородица в службата на Благовещение). Б. пр.

4 Ад обнажися, буквално, бе съблечен (от властта си); или: бе обезоръжен, както в древност свалянето на доспехите е знак на поражение. Б. пр.

5 Мысленный фараон, т. е. дяволът, князът на тъмнината. Описаното в книга Изход () потапяне на египетския фараон и цялото му войнство е един от предобразите на изкуплението ни и освобождаването ни от робството на греха. Б. пр.

6 Атинейская плетения, старогръцките философи, поети и ритори, оттам езическата философия като цяло. Б. пр.

7 Рыбарския мрежи, проповедта на апостолите, която като мрежа улавя човешките души за спасение в Христовата Църква. Б. пр.

8 Тлитель смыслов, очевидно става дума за дявола, който е съблазнил и завлякъл в гибел голяма част от ангелския и човешкия свят така можем да разбираме тук „смыслы“: надарените с разум същества. Б. пр.

9 Животе тайнаго веселия; според превода на св. Филарет Московски, „живот на тайнствената сладостна Храна“; гръцката дума, предадена от славянския преводач като „веселие“ (εὐωχία), означава пиршество и в светоотеческите съчинения се употребява метонимно за обозначаване на тайнствената евхаристийна трапеза. Преведена по смисъл, тази силно елиптична фраза би звучала така: Радвай се ти, която си дала живот на Учредителя на тайнствената трапеза на безсмъртието (т.е. светата Евхаристия). Б. пр.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница