Акмеизъм – разцвет, цъфтец, желание за надмогване на симолизма с ясното съзнание, че „символизъмт беше достоен баща”; върха на стрела; да създаде изкуство, което ще превъзхожда символизма; съперничество. Адамизъм
Изтегляне 27.98 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Чуждо небе
- Вечното”, „Сън”, „Константинопол”
- – „Шесто чувство” „Аз и вие”
- Съвременност
| Гумильов – творчество:
Николай Гумильов се счита за основател на новото акмеистично формирование.Той смята, че символизмът е завършил своето развитие, изчерпал е възможностите си и че именно акмеизмът с неговото внимание към конкретността на света, идва да го смени. - ранните му сборници и стихотворения акцентират върху подвизи, пътешествия, тийнейджърски .. определя една линия в развитието му; темата за пътуванията му в експедиции до Африка - стихотворението „Жираф”; За най-акмеистична стихосбирка на Гумильов се смята „Чуждо небе”, предшествана от „Пътят на конкистадорите”, „Романтични цветя” и „Бисери”. Образът на чуждото небе е много важен; кое е чуждото небе? – северното или южното; северното – родно, южното – носи наслада; показва разточителността на създателя; В сборника „Чуждо небе” той включва стихове, които представляват житейското многообразие и знанието на човека за вечното и мигновеното, за далечните земи и за дома, за отвъдното и за делничното. Някои от най-значимите стихотворения в сборника са : „Вечното”, „Сън”, „Константинопол” Цветята, животните, предметите са живи; силните образи пълни с цвят създават представата за един прекрасен свят; Зрялото му творчество отразява идеята, символистичната идея за това, че изкуството и природата заедно ще създадат у човека онова сетиво да опознае всевишното – „Шесто чувство” „Аз и вие” – спор, виждания между акмеизъм и симовлизъм „Заблудилият се трамвай”- превъплъщението на човека през вековете; образът на образността в романа „Покана за екзекуция”; „Съвременност” Четох Омир. След туй до прозореца чер Поседях – още сетното слово трептеше. Нещо ярко блестеше. Луна ли? Фенер? Оживя силует. Часовоят ли беше? В моя взор изпитателна страст заигра, отговарящи погледи срещнах обаче: Одисеи сред корабни димни бюра, Агамемнони между билярдни играчи. Тъй, в далечен Сибир, дето бури реват, вкоченясват в сребристия лед мастодонти и скръбта им люлее безкрайно снегът, и с кръвта им червена пламтят хоризонти. От луната и книгата бях натъжен. „Не ми трябват герои” – си мислех в покоя. Но вървят из алеята в прелестен плен гимназист с гимназистка? – не – Дафнис и Хлоя. Лирическият глас в „Съвременност” изброява с педантична последователност обичайни и обичани действия, сред които са отварянето и затварянето на книгата, както и самият акт на четенето. Чрез него се преплита конкретното време на Аз-а и художествената реалност на четения текст. Мозаично поетическо въображение, преходи от неочаквано припознатите одисеевци и агамемнони към „застиващия в сребърните ледове на далечен Сибир мастодонти”. Има игра на фантазията, последвана от емоционални преживявания. Смяната на образите, родени от хрумването, става бързо, читателят е въвлечен в поетическия свят, където властва случайността. Изтегляне 27.98 Kb. Сподели с приятели:
|