Акмеизъм – разцвет, цъфтец, желание за надмогване на симолизма с ясното съзнание, че „символизъмт беше достоен баща”; върха на стрела; да създаде изкуство, което ще превъзхожда символизма; съперничество. Адамизъм


И за миг ръкавицата лява съм облякла на лява ръка



страница4/5
Дата06.06.2022
Размер27.98 Kb.
#114547
ТипЛитература
1   2   3   4   5
3. Акмеизъм
И за миг ръкавицата лява
съм облякла на лява ръка.
ясен и външен израз на душевен смут:

Стъпалата ме хвърлиха в трепет,
а пък знаех, че те са три!
Иззад кленове есенен шепот
ме повика: "С мене умри!

От превратните и унили
мои дни се погубих съвсем."
Отговорих му: "Мили, мили!
И аз също. Нека умрем..."

Туй е песен за срещата сетна.
Аз погледнах към тъмния дом.
Равнодушно в прозореца светна
жълта свещ и замря мълчешком.

1911 анна ахматова



  • Редица стихотворения на Ахматова могат да бъдат наречени малки повести, новели; обикновено всяко стихотворение представлява извадка от новела, представена чрез най-проницателния момент от своето развитие, откъдето се открива възможност да бъде видян целият предходен поток на фактите. Такива са стихотворенията: "Костелът с високи кубета...", "Смущение" ("Цели десет години тревоги/ и безсъния десет години/ вложих в тихото мое слово,/ ала ти го прие безучастно") и "Бе сетната ни среща на брега...", "Гост". Като повествования за нещо случило се повечето от тези стихотворни новели започват епически, т.е. разказ за факта в минало време: "Напусна ме при новолуние/ любимият приятел".



  •  Ахматова говори за простото земно щастие и за простата, интимна и лична мъка. Любовта, разлъката в любовта, несподелената любов, любовната изневяра, светлото и ясно доверие, отчаянието са онова, което е близко на всеки, онова, което преживява и разбира всеки. На простото и обикновеното тя умее да придаде интимен и личен характер. Примерно стихотворение тук е:



  • Да ме утешиш дойде ти, мили,
    най-покорен и най-нежен...
    Да се вдигна от леглото нямам сили.
    А прозорците са с гъсти мрежи.

  • Мъртва, мислеше, ще ме завариш
    и поднесе ми венец банален.
    Как с усмивка рана в мен разтваряш -
    ласкав, присмехулен и печален.

  • Днес какво е смъртната тревога,
    щом да постоиш с мен не отричаш!
    Ще измоля прошка аз от Бога
    и за теб, и всички, що обичаш.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница