Ако душата ми беше небе, ти щеше да си слънцето в него



Дата09.12.2017
Размер35.33 Kb.
Ако беше

Ако душата ми беше небе,

ти щеше да си слънцето в него.

Ако душата ми бе океан,

ти щеше да си спасителен остров.

Ако мойта душа беше градина,

ти щеше да си най-свидното цвете в тази градина.

Ако ти си градина, нека да бъда цветето в тази градина.

Обичай ме силно, безмерно и нежно!

Гергана


Градил Илия килия

в самоковската кория.

Оттам мина Гергана,

забърсала снощи Иван край герана.

Викна Илия, стой ма, Гергано:

Затуй ли ти купих моме, фустано?

Затуй ли продадох козите, овците?

Аз във килията, ти по нощите.

Позасмихна се момата,

скокна, хукна през гората.

През гората към мегдана,

да прегърне млад Ивана.

Стигна, ала що да гледа!

До Иван, съседката й Неда.

Хванала го за ръката,

дърпа, влачи към реката.

Скочи Гергана, ритна Неда.

Иван от страни сеира им гледа.

Остави ги двете да се хулят и бият

и седна във кръчмата на чашка с Илия.

Добруджанка

Бяла хубава Калинка,

има спретната градинка.

Със цветенца най-отбрани –

пъстри, весели, засмяни.

Всеки среща с дума блага,

не отказва да помага.

За колегите в отбора,

тя е здравата опора.

Бяло хубаво момиче,

всеки в Добрич го обича.

Песни, стихове реди,

в трудни дни ни весели.

Със любов тя всичко прави,

от душа на всеки се раздава.

Да ни бъде жива, здрава,

Митко да я обожава!

КИРИЛ ДАМЯНОВ

Жажда

Искам да съм пламъка в очите,



искам да съм вятъра в косите.

Искам да съм нощ, в която да будуваш,

да се влюбваш в мене, лудо до полуда.

Искам да си с мен, до мен всеки ден,

до последния ми ден.

Изгрев


Очите отворих, слънцето зърнах.

Помилва ме топло, сълзите изтри.

Усмихна се, кимна и после замина

зад бисерносините мокри скали.

Пясъкът ситен, вълните посреща –

буйни, пенливи, с дъх на шампанско.

Вятърът южен, целувка гореща,

набързо притичала знойна испанка.

В юлското утро изгрева чакан,

мрака раздира с нови мечти.

Някъде бавно отминаваше влака,

отнасяше спомена за старите дни.

Кирил Дамянов

Изповед


Кажи ми господи,

защо съм тъй несретен,

С приятели защо не ме дари?

Останал сам сред бурите и ветровете,

огнище търсих, планини от лед открих.

Дали те има?

Ако те има, до мене застани.

Душа страдална с думи благи изцери.

Повикай вярата, надеждата,

повикай любовта,

Доброто боже, нека властва над света!

Прости ми всемогъщи.

Ако можеш на неверника прости.

Приятелите да говорят, както искат –

за мене истината е една.

В живота има дни,

В които силният от немощния помощ иска.

Новогодишна

Слагам зеле за туршия,

зеле с чушки и домати.

Ще си купя и ракия,

ако мама не изпрати.

А когато сняг забръска,

с малката Снежанка дръзка,

яхнал старата шейна,

ще препуснем по света.

Да изтупаме торбата,

да зарадваме децата,

а пък празната торба,

е за моята жена.

Най-накрая уморени,

със Снежанка на колене,

ще си пийваме ракия,

ще похапваме туршия.

Хайде, да ни е честита,

Новата година, и да бъде сита.

Откровение

Вървя през стария град, където

обикнах те и те избрах за идол свой.

От любовта остана само мрак и пепел

и пустош в нощния покой.

С отчаян зов за втори шанс сърцето

напуска този земен свят.

Ще чака горе на небето

в едно и ад, и рай да се сберат.

За ада свой вината нося.

За рая знам, единствено си ти виновна.

Виновен и невинен, прошка прося

от дявола, превърнал се в икона.

Съдба


Годините години брулят,

снежинки сипят по косите оредели.

Омаяни от аромата на узрели дюли,

пораснахме, но май не бяхме помъдрели.

Различното примамваше ни дълго време,

красиви дрешки, лъскави витрини, „телешоп”.

Примамката за жалост не реши проблемите,

а пръсна по света един велик народ.

Един в Канада, друг в Италия,

трети в Португалия – берач на портокали.

Път, утъпкан от подметки стари

и безкрайна, стихнала носталгия.

Объркани от времето, и дните необратни,

завръщаме се, като птиците напролет.



Притихнали в гнездото, старо и познато,

ще черпим от земята сили за пореден полет.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница