Ако животните можеха да говорят



страница1/7
Дата22.07.2016
Размер1 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7
АКО ЖИВОТНИТЕ МОЖЕХА ДА ГОВОРЯТ

Вернер Гитт

Карл-Хайнц Ванхайден

Издателство Верен

пл. Славейков 1, 1000 София

© на немското издание 1990; на българското издание 1992

CLV - Christliche Literatur-Verbreitung

Postfach 110135, D-4800 Bielefeld 11

превод: Мариета Фиркова

ISBN 3-89397-193-9



Предговор

За да се разбират помежду си, животните притежават ефективни комуникационни системи. Но те не могат да разговарят с нас на нашия човешки език. Ето защо ние се "вмъкнахме" в тях и станахме техни говорители; затова и заглавието на книгата е "Ако животните можеха да говорят...". Ако животните все пак можеха да разкажат за себе си на нивото на нашите научни знания за своя начин на живот, специалните си градивни конструкции и многобройните детайли на своя индивидуален строеж, всичко това би било възхвала на Твореца на Вселената. Ние разказахме за някои отделни животни, сякаш сме техни представители, за да възхвалим по този начин Великия Творец, богатството Му от идеи, радостта Му да създава, Неговата любов към красотата на цветовете и формите, грижата Му и накрая - любовта Му към хората и желанието Му да ги спаси чрез Исус Христос.

Книгата е замислена така, че всеки представител на даден животински вид встъпва във въображаем диалог с читателя. Той сам подхваща евентуални въпроси и им отговаря във фиктивен разговор. Този метод позволява материалът да се изложи във вид на живо и както се надяваме, увлекателно повествование. Не са избегнати и по-сложни факти, които също са представени в достъпна разказна форма. За по-нагледно описание на някои детайли и при съпоставяне на големини често сме привеждали сравнения с примери от ежедневието.

За литературния жанр. Настоящата книга не е нито публицистика, нито научен труд, а просто увлекателен диалог на някои представители на животинския свят с нас, хората. Само повърхностен поглед би причислил тези истории към приказките или басните. Това би било абсолютно погрешно; по-скоро ние сме прибегнали към специален литературен жанр, който запазва истината, но използва проговарянето на животните като стилистичен прийом, за да се разкаже за творенията на Бога и да се възхвали Създателят.

За съдържанието. От огромното богатство на видове в животинския свят - около милион - ние сме избрали съвсем малка част. Въпреки това ограничение говорят животни, които се срещат на земята, под земята, във водата и във въздуха. По изключение в една от историите малък елемент от човешкото тяло ни осведомява за принципа, по който Бог конструира. Споменатите факти са научно достоверни, дори когато са формулирани по ненаучен начин заради стила на разказа, към който сме се придържали. За да не смущаваме процеса на четене с посочване на източниците, въобще се отказахме от библиография.

За читателския кръг. Не сме имали предвид специален кръг от читатели по отношение на възраст, степен на образование или професия. Нашата цел е да заинтригуваме всеки -- млад или възрастен, неспециалист или експерт. Също така, разказите са написани за всички, независимо от това дали читателят вярва в Бога, или се съмнява в Неговото съществуване. Всъщност ние много повече се насочваме към търсещия, който няма библейски познания. Тъкмо на него трябва да се покаже пътя, по който да тръгне, за да познае сам Бога.

Вернер Гит (Брауншвайг), Карл-Хайнц Ванхайден (Оберфрона при Кемниц)

 

 1. КАЗВАТ, ЧЕ СМЕ ИМАЛИ ПИЛЕШКИ МОЗЪК!



Ние наистина сме многобройни. Песента ни е неблагозвучно шумна. Твърди се, че ви изяждаме храната. Дори и скромната ни премяна не ни прави любимци. Въпреки това ще видите, че си заслужава да дарите с внимание някое дръзко врабче. Няма да съжалявате.

Мислите, че в мен няма нищо особено? Но чуйте ме: ние сме толкова многобройни, колкото и вие. Вие смятате, че всичко, което се среща често е обикновено? Значи и вие сте нещо съвсем обикновено! О, извинете за нахалството.

Всъщност аз съм едно наистина възпитано полско врабче. В никакъв случай не искам да ме бъркате с моя братовчед, дебелия и нахален домашен врабец. Ще ме познаете по сивия нагръдник и черното петно на двете страни. Ние гледаме да сме по-далеч от вашите къщи, както показва и името ми.

Създадени сме да летим

Моят Създател от самото начало ме е конструирал като "самолет". Поради това и най-дребната част от тялото ми е предвидена за полет. Не разбирам как тогава хората имат безсрамието да твърдят, че ние произхождаме от влечугите. Представете си само -- крокодилите били наши близки роднини! Трябва да повярвам, че първото врабче е живяло преди 50 милиона години! Струва ми се, че многото години трябва да прикрият фантастичността на тези възгледи. Но нека оставим теорията на страна и се обърнем към фактите. Тогава ще можете да съдите сами.

Моето тяло е изградено от възможно най-леките материали. Почти всичките ми кости са кухи отвътре. Така те могат да поемат въздух, което ги прави стабилни и леки. Скелетът на един далечен мой роднина, албатроса, тежи само 120-150 грама, въпреки че той има дължина над 1 метър, а размахът на крилата му достига 3 метра. Теглото на перата му е по-голямо от това на костите.

Ако костите ни бяха изпълнени с костен мозък, както е при влечугите, ние никога не бихме могли да полетим. За разлика от гущерите, нашият таз е сраснат здраво с гръбначния стълб. Само поради това скелетът ни притежава неподвижността и еластичността, задължителни за едно летящо тяло.



Една забележителна дупка

Една малка дупка в ставната кухина на мишничната кост ми се вижда забележителна. Това не е дефект. През този отвор минава сухожилието, което свързва малкия гръден мускул с горната част на раменната става. Така мога да повдигам крилото си и изобщо да летя. Ако произлизах от влечугите, питам се, кой е направил дупката в ставната кухина и след това е проврял през нея сухожилието? Напразно ще търсите такива дупки у крокодилите.



Дръж се, сърце!

Помощ, ястре! Помощ! Къде ли да се скрия...? Помощ...! Ох, пак ми се размина! Много опасно беше. Вече си отиде. Знаете ли, че малкият ястреб е най-страшният ни враг? Ако не внимаваме, той може да ни улови с дългите си нокти дори и в гъст храсталак. Въобще имаме цял куп врагове: врани, свраки, котки, хора. Дори и нощем не ни оставят на мира. Кукумявките ни нападат дори на дървото, на което спим. Веднъж страшната горска сова проникна през нощна в гнездото за мътене, изтегли съпругата ми навън и безпощадно я схруска цялата. Беше ужасяващо!

Въпреки това знам, че моят Създател се грижи за мен. В Библията пише, че нито едно врабче не е забравено от Бога! Колко ли добре трябва да ви бъде на вас! Та вие сте Му много по-скъпи от мен! Дори за всеки косъм на главата ви се е погрижил. Да, явно Господ има слабост към хората!

Знаете ли, моят Създател ми е дал изключително здраво сърце. То изобщо е едно от най-мощните. Сега, докато говоря с вас, то удря близо 8 пъти в секунда, т.е. 460 удара в минута. Преди това, когато се уплаших от ястреба, пулсът ми се качи на 760 удара в минута! Така и трябва да бъде, за да мога да летя.



Супер инструмент

А сега, огледайте ме по-внимателно: виждате ли клюна ми? Невзрачно нещо на пръв поглед, нали? Но този чуден инструмент, който съм получил от своя Създател, е изключително лек и въпреки това отговаря на най-високите изисквания. Изчислено е, че роговидната част на моя клюн има дължина при скъсване 31 км. Това означава, че ако направите от този материал тел и я закрепите някъде, тя ще се скъса от собствената си тежест на мястото, където сте я закрепили, едва когато достигне дължина 31 км. Материалът, който хората използват за правене на самолети, има дължина при скъсване 18 км.



Поглед през бинокъла

Знаете ли, че целият ми череп е по-лек от двете ми очни ябълки? Недейте от това да правите злонамерени изводи за пилешкия ми мозък. Моите очи са далеч по-добри от вашите. Птиците имат 8 пъти повече зрителни клетки на единица площ от вас. По този начин в нашия мозък се появява много по-ясна картина. Вие например, за да различите даден предмет така, ясно, както го вижда един мишелов, трябва да използвате бинокъл 8х30. Признавам, че моите очи не са чак толкова силни, но все пак са несравнимо по-добри от вашите. Един биолог пише, че нашето око е чудно по отношение на строежа, функциите и зрителните си възможности. То се числи към едни от най-съвършените оптични органи в света на гръбначните. Това е необходимо, защото по време на полет не трябва да ни убегне нито една съществена подробност.

Като допълнение към острото зрение Бог ни е дал много подвижен врат. С нашия клюнов инструмент ние можем да достигнем всяка част на тялото си. Мислите ли, че това е случайно? Опитайте се да докоснете с чело коляното си. Може би все пак ще успеете? Не, няма нужда сега да опитвате! Ако изобщо ви се удаде, ще чуете ясно как костите ви пукат. За мен тази гъвкавост е жизнено важна.

И храносмилане трябва да има

Какво казахте? Бог ме е създал като безполезен лакомник? О, моят Създател и аз не бихме приели подобно оскърбление. Знаете ли въобще какво ям? Да, така си и знаех. Който знае най-малко, вдига най-много шум. Извинете, това пак беше нахално, но и вие не бяхте особено любезни.

В Китай моите роднини са били почти унищожени, защото няколко умни хора там мислели, че ние, полските врабци, ще им изядем ориза и просото. Но когато те почти изтребили нашата раса, разбрали, че насекомите-вредители дотолкова са се размножили, че загубите били много по-големи отколкото преди. Към нашата храна спадат основно малките насекоми, които вие смятате за вредители, а ние -- за деликатеси: майски бръмбари, мравки, ларви на дъбова листозавивачка, листни въшки, ябълков цветояд и т.н.

И като говорим за ядене: знаете ли изобщо как функционира нашето храносмилане? В края на краищата това е една съвсем естествена тема! Както вече знаете, всичко при мен е съобразено с летенето. Тъй като приемам много белтъчна храна, достатъчно ми е съвсем късо черво, но се нуждая от силни стомашни сокове. Моят Създател не е искал да ме обременява с ненужните хранителни отпадъци дълго време, затова аз ги изхвърлям колкото се може по-бързо -- не рядко по време на полет и така често пъти ми се е удавало да "украся" дрехите ви. О, извинете!

Впрочем, моят Конструктор е създал нещо наистина гениално. Той просто е изпуснал пикочния мехур. Благодарение на това е придал на тялото ми изострена аеродинамична форма и с това е запазил ниското тегло. Осемдесет процента от моята урина се свързва в пикочна киселина, която в крайното черво изкристализира във вид на бяла паста. Не е ли добре измислено? Освен това необходимата за отделителния процес вода се връща почти изцяло в организма, така че рядко ожаднявам.

Катапулт и сгъваемо ножче

Имате ли още малко търпение? Погледнете краката ми. Не изглеждат нещо особено и все пак в тях е скрита много хитра конструкция. Наистина онова, което виждате, са само стъпала и пръсти. Останалото -- пищял, коляно и бедро -- е скрито във вътрешността на тялото ми. И когато ви се струва, че стоя изправен, аз всъщност съм клекнал. За вас това положение може би е неудобно, но за мен не е. Ако внезапно изправя коленете си, мускулите ме изхвърлят като катапулт нагоре и аз веднага започвам да използвам крилата си. По време на полет прибирам "шасито" си удобно под перата и го изваждам отново едва при кацането. И тук неговото свръхеластично окачване няма грешка.

Може би понякога сте се чудили как мога с часове да седя на някой клон и дори да спя в това положение. Моят Създател е направил това възможно благодарение на един особен механизъм, който позволява на пръстите автоматично да обхванат клона и да го държат здраво. Цял сноп сухожилия свързва пръстите с мускулите на бедрото. Кацна ли на клон, сухожилията сами се опъват под действието на теглото ми и свиват пръстите. Освен това на едно определено място от сухожилието се намират няколко малки гърбици. Когато кацна, те се залавят за зъбчетата, които -- сигурно също не случайно -- се намират точно на това място във вътрешността на влагалището на сухожилието. Така сухожилията без усилие остават обтегнати и аз не падам от дървото.

При дългокраките като щъркела и чаплата, които често трябва да стоят дълго време прави, конструкцията е малко по-различна. Те имат специална колянна става, с помощта на която краката им с часове остават прави, без да се уморят, подобно на отворен сгъваем нож.



Защо снасяме яйца?

Как мислите всъщност, защо птиците не износват малките си като бозайниците? Не знаете? е, представете си как щеше да лети бременна женска с големия си корем! И с какво щях да се храня, след като щях да мога единствено да пълзя? Това с яйцата е патент на нашия Създател. Благодарение на него почти не съм възпрепятствана в летенето. Аз снасям яйцата едно след друго, през интервал от около 24 часа. По този начин за кратко време всички яйца се събират в люпилото и след това мога да ги мътя наведнъж. Така ние, птиците, можем да дарим живот на много малки едновременно.



Изкуството на мътенето

Вие сигурно си го представяте като крайно отегчително занимание. Това е така, защото нямате представа колко трудна е тази работа. Може би си мислите, че ние просто сядаме върху яйцата и чакаме докато се излюпят малките? Знаете ли колко са чувствителни нашите пиленца, които се развиват в яйцата? Налице трябва да бъде точно определена температура, влажност и безпрепятствен газов обмен. Ако това не е така, малките ни ще умрат още преди да се родят.

Но нашият Създател е имал една гениална идея и я е осъществил по следния начин: още преди да започна да снасям яйцата, на две-три места по корема ми перушината пада. На това място кожата става по-дебела. Броят на кръвоносните съдове се увеличава седем пъти и те стават около пет пъти по-широки. Същевременно в клетките на тази специална част от тялото, с която мътя, се събира голямо количество течност. А защо е всичко това? Щом докосна яйцето с тази част на тялото си, температурата му се предава като информация в междинния мозък. Оттам температурата на яйцето се регулира директно или просто ми става ясно кога и за колко време трябва да прекъсна мътенето, за да влезе малко въздух, а също и кога да обърна яйцата. Как това съобщение достига до междинния мозък и как посредством специалното петно за мътене предавам информация на пиленцата, на вашите учени засега е напълно неизвестно. Въпреки това много от тях твърдят без колебание, че тази способност се е развила постепенно. Бих запитал тези хора как тогава моите предци са мътели малките си, като не са можели да разбират дали яйцата са топли, или студени?

Ах, бих могъл да разкажа още толкова много за своята изключителна дихателна система, за чудото на летенето, за суперконструкцията на перата си, за навигационните си инструменти, но по-добре да оставя това на моята колежка -- лястовицата, която може това много по-добре.

А сега много ми се иска да зная дали все още вярвате, че произхождам от разни пълзящи гадини? Не, моят Създател не се нарича "случайност", нито "с течение на времето". Моят Създател е Този, който на петия ден каза: "Да полетят птици над земята!", и ги сътвори според видовете им. Той е Този, който ни благослови, и на когото доставяме много радост. Аз съм чудно творение на Неговата ръка. Вие също! Нека Го прославим заедно!

 

2. ФОНТАНИ ВМЕСТО ОТПЕЧАТЪЦИ ОТ ПРЪСТИ

Ние, китовете, сме живи суперлативи. Очаквали ли сте това от нас? Искам да ви обясня, че ние китовете сме надарени от Създателя със способности, които не се срещат никъде другаде в животинския свят. Знаехте ли например, че:

- има китове, които могат да се хранят, плувайки с 10 км/час? Те се придвижват с 35 км/час постоянно темпо, но когато е нужно, достигат до 65 км/час.

- има китове, които като прелетни птици всяка година преминават 10000 км?

- има китове, които могат да композират?

- има китове, които правят фонтан от водна пара с височина 15 м?

- има китове, които държат рекорд в гмуркането - достигат до 3000 м дълбочина?

- има китове, които притежават мощност над 850 киловата (вашите автомобили от среден клас достигат едва една десета от това)?

- има китове, които разполагат с обем на дробовете над 3000 литра (вашите достигат 4, най-много 7 литра)?

- има китове, които с 42% достигат рекорд по масленост на майчиното мляко (вашите майки могат да достигнат 4,4% едва една десета от тази стойност)?

- има китове, чийто език е толкова голям, че достига размерите на два възрастни коня?

- има китове, чиято аорта има диаметър 50 см и съответства на вашите канализационни тръби?

Защо изброявам всичко това? За нас не е от значение да заемем почетно място във вашата книга на рекордите "Гинес". Нещо друго е важно. Забелязали ли сте, когато четете разказа за сътворението, че ние сме единствените назовани по име животни? "И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида й. И Бог видя, че беше добро." (Битие 1:21)

Защо ли? Нима Бог е проявил особено старание при нашето създаване? Нима ние Го радваме най-много? Да си призная, дълбоката причина не може да бъде разгадана веднага, но представете си - ние сме признати за достойни да служим като скрит знак за възкресението на Исус. Когато критиците на Господ Исус искали знамение от Него, Той им посочил историята на Йона: "Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи." (Матей 12:40) (В гръцкия Нов Завет думата "ихтиус" се използва по принцип за риба. Само на едно място, Матей 12:40 четем "кетос". Таз идума е предадена в други преводи като "гигантска риба", "морско чудовище", "морско страшилище", "огромна риба". - бел. авт.) С това Господ Исус е предсказал Своето възкресение. Мислили ли сте кое морско животно има такъв обем на стомаха, че в него да има място за човек? Ако прецените, ще откриете, че само нашият вид е годен за това. Ако в разказа за сътворението ние сме пряко посочени, то в горния смисъл ние считаме, че сме знак, който загатва за възкресението на Исус, и освен това дава доказателство за величието на Бога. Така че аз искам да разкажа подробно за живота ни и за безбройните достойни за възхищение подробности, а вие сами ще можете да си направите изводите.

Вашите учени не са използвали различията в телесните размери, привичките на живот, методите за търсене на прехрана, жизнените пространства в моретата като критерий за класифицирането ни. Те ни класифицират в две големи групи по вида на челюстите ни (зоол. "подразред"): Mystacoceti (мустакати, беззъби китове) и Odontoceti (зъбати китове). Към мустакатите китове спадат семействата гладки китове (гренландски кит, южен кит, японски южен кит, австралийски южен кит, джуджевиден кит), сиви китове и Balenopteridae (син кит, финвал, Balenoptera edeni, гърбат кит). Към подразреда на зъбатите китове се отнасят семействата кашалотови, Ziphiidae (беардиус, високочел бутилконос), нарвали, тюлени и делфинови.

Жизнената ни среда са океаните, но имайте предвид, че китовете не са риби, а бозайници! Ние раждаме своите малки. Това прави и рибата Sebastes marinus, но няма риба, която да кърми потомството си. Въпреки че живеем предимно в морето, по своята същност ние сме истински белодробно дишащи бозайници. Ние поддържаме постоянна телесна температура от 36,5°С, независимо от това дали се намираме в ледените води на Антарктика или в по-топлите басейни на Азорските или Бермудските острови. Можете да си представите, че такива условия ни създават немалко сложни проблеми, които обаче Създателят е разрешил по забележителен начин.

Раждане и кърмачески период

Ние, китовете, живеем в еднобрачие. Зачеването и раждането на малките става във водата. Майката-кит ражда по една рожба на всеки 2 години. Бременността не трае толкова дълго, както би могло да се предположи заради големината ни - само 10-12 месеца. Аз - името ми е кашалот - раждам след малко повече от 16 месеца. Сравнено с носорозите (18 месеца) и слоновете (22 месеца) ние сме учудващо бързи. Когато раждането наближи, ние си търсим място, осигурено срещу бури. Нашите най-важни детски стаи са лагуните на "Бая Калифорния" за сивия кит, Кортесово море за синия кит, бреговете на Хавайския остров Мауи и някои Бахамски острови за гърбатия кит, крайбрежието на островите Галапагос, както и Азорските острови и западното крайбрежие на Шри Ланка за мен, кашалота.

Докато тюлените излизат на сушата, за да родят малките си, ние правим всичко във водата. Представители, ако нашите бебета се раждаха с главата напред, при по-продължително раждане те щяха да са принудени да направят своето първо вдишване под водата и да се удавят. Създателят е предвидил това, при нас всичко е устроено така както при никой друг бозайник. Всички китове се раждат седалищно, т.е. с опашката напред. При това малкото остава колкото е възможно по-дълго време свързано с жизнено важната пъпна връв, която го снабдява с всичко необходимо. За новороденото няма никакво сигурно леговище или хралупа, затова за него се грижат любящата майка и загрижените членове на стадото. Още с раждането си ние сме впечатляващи великани. Новороденото на синия кит е с дължина 8 метра и тежи 8 тона. Това са 2000 кг повече от теглото на възрастен слон, а за да достигнат дължината на новороденото, най-малко три възрастни слона трябва да застанат един зад друг. Малките на другите китове не отстъпват по тегло и дължина на синия кит:

- гренландски кит - 6 метра, 6 тона

- южен кит - 5 метра, 5 тона

- гърбат кит - 4,5 метра, 2,5 тона

- сив (калифорнийски) кит - 4,4 метра, 1,5 тона

Бозаенето под водата би създало известни проблеми, така че за целта Създателят е предвидил чудесно устройство. Майката впръсква млякото от цицките направо в устата на малкото. Това става с такова налягане, че над водата би струил фонтан от мляко на височина 2 метра. Цицките се намират в джобовидни вдлъбнатини, за да няма струята пречки по пътя си. Бебето на кита трябва да расте бързо, за да е достатъчно силно за скорошното придвижване към полярните води. Затова млякото на кита е едно от най-хранителните: то съдържа 42% мазнини, 12% белтъчини (в сравнение с човешкото: 4,4% мазнини, 1% белтъчини) и затова е гъсто и кремообразно. Тази калорийна бомба е 100 пъти по-голяма от хранителния рацион на възрастен човек и способства за един поразително бърз растеж. Докато бебето на човека се нуждае от 180 дни, за да удвои теглото си, с което се е родило, бебето на кита се нуждае само от 7 дни. Малкото на синия кит поема по време на 7-месечното отглеждане ежедневно по 90 литра мляко. На всеки 24 часа то расте с 3-4 см и увеличава теглото си цифром и словом с 80 кг. Това прави 3,3 кг за час! Общо 18-19 тона от това изключително маслено мляко способстват през периода на млечното хранене за нарастване на теглото със 17 тона. Не е ли това сензационен коефициент на полезно действие!

Покрай мен тъкмо минава моят роднина, синият кит. За своите учудващи размери той ще ви разкаже сам с голямо удоволствие. Ако обичате изключителното, чуйте го.

Синият кит - гигант в животинския свят

Аз съм най-големият от всичките 80 вида китове. С теглото си превишавам многократно дори тежестта на легендарните динозаври. С това съм най-огромното животно, което съществува на Земята.

Да достигне теглото ми от 140 тона (максимално 190 тона) би успяло стадо от 28 слона или 170 вола. Ако искате да ме сравните с брой хора, ще са необходими 2000 души. А ако въобще мога да бъда сравнен с най-малкия бозайник - джуджевидната белозъбка - то разликата между нас е 70 милиона пъти! С дължината си също мога да ви удивя: достигайки 33 метра, аз съм най-дългото животно изобщо. Без проблеми бих надминал по дължина колона от 4 автобуса. Ако обичате цифри, мога да послужа за образец на забележителни факти: скелетът ми тежи 22 тона, тлъстината ми - 25 тона. Освен това тялото ми се състои от 50 тона месо, езикът ми е тежък колкото един слон. Сърцето ми е с диаметър 1,2 метра и се равнява на тегло на кон. То изпомпва огромната маса от 10000 литра кръв по цялото ми тяло. Моята аорта е тръба с диаметър над 50 см. Черният ми дроб тежи 1 тон и също толкова храна побира стомахът ми. Бъбрекът ми има внушителното тегло на един вол.

Вие ме смятате за неподвижна грамада от месо и сланина? Недейте да съдите прибързано! Въпреки всичко аз съм майстор по владеене на тялото: мога без затруднение да се гмурна на дълбочина от 200 метра и без проблеми да поддържам курса си дори при най-силни течения. Ако плувам на повърхността, се движа с 28 км/час. При това е нужно да развивам мощност от 864 киловата (1175 конски сили), за което се нуждая от 20000 литра кислород в минута. Ако плувам със същата скорост под вода, мощността ми трябва да бъде 124 киловата (168 к.с.) при потребление на само 1850 литра кислород. Моите бели дробове имат обем от 3000 литра; това отговаря на обема на 750 въздушни балона.



Огромен мотор с висока могност. Би трябвало да сте омагьосани от гигантската ми опашка - "флука". За разлика от опашката на рибите, нашата е хоризонтална. Вашите еволюционни теоретици твърдят, че флуката се явява остатък от образувания на задните части на предполагаемите ни сухоземни предци. Истинската причина обаче е друга: Творецът е разположил опашката ни хоризонтално, защото така се постига аеродинамична форма, която е много по-изгодна за честите ни гмуркания и изплувания отколкото вертикалната опашка. Ако искам да се потопя, ще замахна с опашката нагоре, в другия случай съответно надолу. Опашката има повърхност от 10 квадратни метра. За да изпълнява своите задачи безпроблемно, на материала е придадена изключително сложна форма. Със същата опашка се задвижвам напред, а след това я използвам за стабилизатор и кормило. При движението напред аз изпълнявам с нея един вид въртеливо движение около ос, която се намира в удължението на гръбначния стълб. Не мога да опиша с опашката си пълен кръг като витлото на кораб, а описвам кръгове надолу и нагоре. Но принципът й на действие може да се сравни с този на витлото. При моите странствания по широкия свят аз поддържам прилична скорост от 35 км/час. От време на време ми се удава да задвижа огромната си телесна маса с 50 км/час. Формата на тялото ни и кожата ни са устроени така, че да можем да се движим напред възможно най-лесно. Ако вашите инженери по аеродинамика построят модел на нашето тяло и го снабдят със същата задвижваща мощност каквато е инсталирана при нас, дори тогава ние бихме плували значително по-бързо от него. С цел икономия на енергия нашият Създател ни е дал особена кожа, която разрешава завихрянията на обтичащата тялото вода и ги превръща в ламинарно течение със слабо съпротивление. Между другото това става посредством идеално настроената еластичност на кожата, която улавя една част от турбулентната енергия на водата и постига затихване на водовъртежа в близост то тялото.

Не сътворява ли Създателят с всеки вид кит едно ново чудо? Ние също сме произлезли от едно микроспотично яйце както мишката или както самите вие.

След този разказ на синия кит сега искам да ви се представя и аз:


Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е
Knigi%20-%20TFM -> Чудесата не се случват просто така Лестър Самрал и Дж. Стивън Кон
Knigi%20-%20TFM -> Стъпка напред джони ериксон-тада


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница