Ако животните можеха да говорят



страница2/7
Дата22.07.2016
Размер1 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

Кашалотът - рекордьор по гмуркане

Дълбочини от 350 метра и повече не са проблем за афалините и Balenopteridae. Ziphiidae достигат 500 метра, а тюленът на Уедъл достига дълбочини от 600 метра. Заради четвъртитата ми глава, която заема 1/3 от дължината ми, са ме кръстили кашалот. Забелязахте ли вече колко ясно се отличаваме един от друг ние, китовете? С дължина 20 метра и тегло 55 тона аз съм най-големият представител на зъбатите китове. Имам зъби само на долната челюст, на горната са разположени около 40 дупки, в които 20-сантиметровите конусообразни и еднакви по големина долни зъби влизат и пасват отлично.

Моето най-отличително качество е изключителната ми способност да се потапям надълбоко - 1000 метра дълбочина не са проблем за мен. Понякога се гмуркам и до 3000 метра. Защо се замислихте така? А, пресмятате ли? Не вярвате на получения резултат? Напротив, напротив, вярно е! С всеки 10 метра дълбочина отгоре ми се стоварва допълнително налягане от една атмосфера. При дълбочина 100 метра стават 11 атмосфери. Тъй като се потапям с 7-8 км/час отвесно надолу, трябва да преодолея дори в тялото си (между главата и опашката ми разстоянието е 15 метра) разлика в налягането повече от 1 атмосфера. На 1000 метра налягането вече е 101 атмосфери. Тогава на всеки квадратен сантиметър от тялото ми все едно тежат 101 килограма. Представете си един атлет, който крепи тежестта на цялото си тяло върху нокътя си. Вие мислите и по един друг проблем: как се справям с дълбочинната болест. (Дълбочинна (кесонна) болест при човека: С нарастване на дълбочината налягането непрекъснато расте. С увеличаване на налягането въздухът, намиращ се в белите дробове, се разтваря в кръвта. Ако човек изплува прекалено бързо нагоре, т.е. ако налягането на водата намалее прекалено бързо, тогава разтвореният в кръвта газ (предимно азот) няма достатъчно време, за да се върне в дробовете в газообразно състояние. Както при внезапното отваряне на бутилка шампанско, в кръвта се образуват много газови мехурчета, които запушват съдовете и предизвикват смъртоносна емболия. За да се избегне дълбочинната болест, човек трябва да изплува бавно нагоре и да се адаптира към нормалното налягане в декомпресионни камери. - бел. авт.) Не се тревожете, че нещо няма да е наред. Моят Създател е обмислил всички детайли и ме е снабдил с необходимото оборудване. Нека ви разкажа за това:

За избягване на дълбочинната болест Създателят е предприел редица мерки. Вие сигурно ще предположите, че дълбочинно гмуркащите се китове (кашалот, високочел бутилконос, Balenopteridae), които без мъка могат да стоят под вода до час и половина, разполагат с огромни бели дробове. При нас обаче е точно обратното: в съотношение с телесните размери ние имаме изключително малки дробове. Докато при вас обемът на дробовете е 1,76% от обема та тялото, а при слона дори 2,55%, нашите съответни величини са доста малки: при мен е 0,91%, при синия кит е 0,73%, при южния кит е 0,65%. Но ние, китовете, използваме дихателния си апарат посредством редица механизми много по-интензивно от сухоземните бозайници. Така например ние притежаваме значително повече авлеоли. Нашата кръв съдържа 50% повече хемоглобин от човешката. По този начин ние разполагаме със значително по-висока способност за транспортиране на кислорода. Вие използвате само 10-20% от вдишвания въздух за създаване на енергия, ние пък достигаме до 80-90%. Виждате, че когато ние направим едно вдишване, то е толкова ефективно, колкото осем ваши вдишвания и издишвания. За гмуркането можем да се подготвим по съвсем различен начин от всеки друг бозайник. Към това се прибавя и особената способност, която Творецът ни е предоставил - мускулите ни складират кислород по един неповторим начин. Зад това се крият сложен органичен строеж и специални физиологични приспособления. Сега вече можете да си представите как се приготвям за дълбочинното слизане. Без бързане и притеснения правя десетминутно дихателно упражнение и пълня всички складове за кислород. Лесно можете да запомните: чрез всяка пълна дихателна фаза (вдишване и издишване) аз се екипирам за една минута подводно плуване. С 60 вдишвания и издишвания аз мога да прекарам на дълбочина 1000 метра около 45 минути. При 15 минути за гмуркане и изплуване ми остават още 45 минути за престой там. Трябва да знаете още една важна разлика: когато вие се гмуркате, се снабдявате с 34% кислород от дробовете, 41% от кръвта и 25% от мускулите и тъканите. При нас е по друг начин: ние използваме само 9% кислород от белите дробове, а 41% от кръвта и 50% от мускулите и тъканите. Следователно под водата нашият бял дроб играе второстепенна роля.

Сигурно имате още един въпрос: как нашият бял дроб понася високите налягания, на които се излагаме при такива дълбочини? Не се ли сплесква като мокър чувал? При всички сухоземни бозайници единствено дихателните тръби и големите бронхи са снабдени с хрущялни пръстени, за да останат отворени при всмукването на въздух. Вие познавате тези пръстени от маркуча на вашата прахосмукачка. При нас, китовете, Създателят е взел тези мерки до най-малките разклонения на бронхиалното дърво. Затова нашите дихателни пътища не могат да бъдат притиснати. Освен това този вид конструкция позволява бърз въздушен обмен.

За да ни осигури възможно най-дълготраен престой под водата, Създателят е разработил и уникална програма за пестене на енергия. По време на подводното плуване сърцето бие два пъти по-бавно отколкото на повърхността. Ние можем временно да "изключваме" от кръвообращението ни не жизненоважните органи или части на тялото. Потокът на кръвта бива разпределен и регулиран посредством система от множество мускулчета, които запушват вените като мрежа от еднопосочни улици. По време на подводната фаза само важни органи като мозъкът, сърцето и гръбначният стълб се снабдяват с кислород. Орган, без който нашата подводна техника е немислима, е така наречената феноменална мрежа (rete mirable), която Създателят е монтирал само на нас, китовете. Вашите учени все още не са разгадали всички нейни сложни функции, но феноменалната мрежа играе централна роля за снабдяването с кислород и регулирането на налягането.

За какво служи това съвършено подводно оборудване? Защо се спускаме в бездни, където не достига слънчев лъч - във вечната нощ и най-мрачните дълбини? Казват, че съм бил кралят на всеядните. Но честно казано, главоногите са любимото ми ястие - а те се намират само на големи дълбочини. Малки главоноги поглъщам с хиляди. В стомаха на един убит колега вашите китоловци веднъж преброиха 28000 от тях. И по-големи екземпляри поглъщам с дузини. В дълбините на океаните се намират най-вкусните лакомства - огромните октоподи. Тези мистични животни достигат дължина до 8 метра, а техните пипала могат да достигнат дори до 15 метра. Такива симпатяги неведнъж досега съм поглъщал цели. В повечето случаи това е една впечатляваща борба на гигантите - докато те се озоват в стомаха ми. С моята фина пеленгаторна система мога да открия плячката си с абсолютна точност. Изпращам призивни звуци, чието ехо след това отново улавям. Дори и в най-непрогледната нощ моята сонарна система ме информира много точно за броя и големината на плячката.

Носът ни се намира не на лицето, а на темето

За разлика от всички сухоземни бозайници, нашият нос е разположен не в средата на лицето, а в горната част на главата, така да се каже на темето. Създателят ни е конструирал така, за да е възможно при хоризонтално положение на плуване носът ни да се намира в най-високата точка на тялото. Нашият нос е нещо повече от вид шнорхел, който транспортира въздуха до дробовете. Когато не дишаме, ние го държим запушен с помощна на пръстеновиден мускул. Заедно с удължения, приличащ на гъши клюн гръклян, който съдържа друг запушващ вентил, се възпрепятства попадането на вода в дробовете през дихателните пътища. За разлика от всички останали бозайници и от човека, ноздрите нямат отворена връзка с устната кухина. Така под водата ние можем да отваряме широко муцуната си, без да има опасност в дихателните пътища да попадне вода. Носът е построен много сложно и всеки вид кит - представете си само! - има своя собствена конструкция на носа. Докато беззъбите китове имат две ноздри, зъбатите китове разполагат само с една. По фонтаните, резултат от дишането, наречени Blds, можете да познаете дали пред вас е зъбат или мустакат кит, без да го виждате. Този фонтан е съответно или разделен, или на един единствен облак. Във вашите детски книжки често ни рисуват с красива водна струя над главите. Това създава погрешна представа, защото нашият нос не е пожарен кран, а уред за дишане. Онова, което виждате при нашия блаз, е кондензирана водна пара, известна ви вече, когато издишвате при студено време. Тъй като при издишването ни газовете се изтласкват под голямо налягане през тясната ноздра, там се получава силно повишаване на въздушното налягане. В атмосферата издишваният въздух се разширява (от часовете по физика знаете, че колкото повече се разширява даден газ, толкова повече той се охлажда), при което водната пара кондензира на капки. По тази причина облакът от водна пара е видим както в топли климати, така и във водите с плаващи ледове. Фонтанът е характерен за всеки вид кит: при гладките китове той е от 3 до 4 метра, при финвала - от 4 до 6 метра, при синия кит - 6 метра, а при мен, кашалота - от 5 до 8 метра височина. При Balaenopteridae облакът е с форма на круша. Аз издухвам рязко нагоре. И тук, както се казва, всеки го прави както той си знае.



Нашето ухо - стерео-сейзмограф

Дълго време вашите учени ни считаха за глухи. Даже указанията на анатомите за сложния строеж на вътрешното ухо или за свръхспециалните слухови нерви не можаха да разклатят този предразсъдък. Важеше принципът: под водата няма нищо за казване и затова няма и нищо за слушане. Нашите уши се разглеждаха като ненужни закърнели органи от предполагаеми еволюционни прадеди. За щастие в последните години вашите изследователи направиха много проучвания и окончателно промениха становището си. Дори се е казвало, че произлизаме от кравите, защото сме имали много стомаси! Не се оставяйте да бъдете заблудени от подобни приказки на еволюционистите! Ние, също като вас, сме резултат от гениалните мисли на Бога. Затова толкова много държа да ви разкажа подробно за нас. Но сега чуйте още нещо за конструкцията на нашето ухо:

Най-добрата радиоинсталация за звуците, които ехото връща и нашите най-красиви песни (за своите звучни концерти след малко ще ви разкаже гърбатият кит) все още нямаше да ни направят майстори на комуникацията или на ориентирането по ехото, ако не съществуваше особен уред, настроен за приемане. За това служи нашето ухо, съдържащо впечатляващи детайли, които не се срещат при други бозайници. Някои сухоземни притежават огромни фуниевидни уши, за да уловят шума от определени посоки. Подобни стърчащи външни ушни миди са пречка във водата, те биха развалили идеалната ни аеродинамична форма. Всеки водолаз би потвърдил, че насоченото улавяне на звуците под водата е доста трудно. Едва ли можете да изследвате например откъде идва шумът от моторна лодка. На сушата вашият мозък пресмята посоката на звука въз основа на различното време, за което всяко едно от ушите ви улавя звуковите вълни. Но във водата това не върви, тъй като звукът може доста безпрепятствено да проникне във вашия череп. Тъй като ушите са сраснати с черепа, трептенията постъпват по едно и също време и разликите във времето на достигане на звуковите вълни вече не могат да бъдат установени, за да станат ориентир за посоката.

Създателят е инсталирал в нас една гениална система, която няма равна на себе си в целия животински свят и ни осигурява отлично подводно стереоприемане. Ние разполагаме с "high tech" - фина ориентация за посоката на звука, която не се влияе от странични шумове. Впечатляващ конструктивен ход е това, че нашето ухо е откъснато от костната връзка с черепа. Ушните кости са закрепени за черепа само със съединителна тъкат, така че трептят свободно и приеманите от черепа звукови вълни не им се предават. Цялата система напомня чувствителен сейзмограф, с какъвто вашите геолози могат да приемат и далечни земетръсни вълни. По тази причина слуховите костици, чукчето, наковалнята и стремето имат различна конструкционна форма. За пеленгиране по ехото зъбатите китове използват много високи честоти, при които тъпанчето не би могло вече да работи ефективно. Затова тук тъпанчето липсва или се отличава значително от вашето. Беззъбите китове не се нуждаят от пеленгиране по ехото и затова те комуникират в долната честотна граница (50 херца и надолу). Тези ниски честоти под водата имат преимуществото, че достигат много надалеч. С тяхна помощ ни есе разбираме без особена трудност и на разстояние над 100 км. Това означава горе-долу да решите да си поговорите с някого от София до Враца без телефон. О, вече виждам, искате да узнаете с какви устройства за предаване на честотите ни е снабдил Създателят. С удоволствие предоставям тази тема на гърбатия кит, защото неговите изпълнения са съвършени.



Гърбатият кит - майстор певец на океаните

Композиране и интерпретация без пиано и ноти. Ние в никакъв случай не сме неми, както се казва за рибите във вашите поговорки, а сме надарени с отлични гласови способности. Освен вашите талантливи музиканти, ние сме единствените живи земни същества, на които Бог е дал дарбата да композират. Нашите песнопения в никакъв случай не са вариация на една определена мелодия, те са също толкова принципно различни, колкото композициите на Бетовен или Бийтълс. Нашата музика се състои от циклично повтарящи се поредици от тонове. При композирането ние използваме във всеки случай повече от дузина постоянни композиционни правила. Всяко година издаваме нов "хит". В океанските ширини ние можем да се разберем посредством песните си без затруднение на разстояние от над 100 км. Тъй като пеенето ни е едно от най-впечатляващите и най-разтърсващи звукови откровения на животинския свят, учени от САЩ са го записали с подводни стерео-микрофони. Междувременно те са събрали материал за богат архив от записи на китови изпълнения. Една американска компания за грамофонни плочи направи подбор от тях и го издаде като албум. Освен това ние, гърбатите китове, сме известни с нашия особен метод за лов.

Хитър метод за лов. Ние използваме изпитана техника за лов. В стъпаловидно изкачващи се спирали плуваме около стадо раци и издухваме постоянно от ноздрите си прецизно дозиран въздух, който обкръжава малките светещи рачета като мрежа. Рачетата бягат от въздушните мехури и се събират в центъра на цилиндъра. Преди кръгът от въздушни мехурчета да докосне повърхността на водата, аз бързам с широко отворена уста нагоре. Нищо не може да избяга от огромната ми паст. Преди да преглътна, излишната вода бива прецедена от банелите - моя филтрационен апарат, на ресните на който се закача плячката ми. По този начин филтрирам стотици килограми от морската си прехрана.

Банелите - гигантско решето за раци. Всички останали зъбати китове също разполагат с подобна кошообразна риболовна мрежа. Банелите на кита са неповторима в животинския свят конструкция. При нас те се състоят от 270 до 400 плочи и представляват в хоризонтален разрез триъгълници, които са разположени по горната челюст и са образувани от рогово вещество. Долният им ръб е фино изострен като птиче перо. Гладките китове, чиито глави съставляват 30% от дължината на тялото им, разполагат с особено голяма площ за филтриране. С тази огромна мрежа за риба гладките китове плуват през вълните, за да оберат своята храна от водата като каймак. Близо 350-те банели на гренландския кит са дълги до 4,5 м. От 10000 куб. м морска вода един кит филтрува около 1 тон раци.

Искам непременно да ви представя един друг роднина, на когото принадлежи златният медал в плувния маратон, и който няма конкуренти. Чуйте само какво го мотивира за несравнимите му постижения:



Сивите китове - "прелетните птици" на океана

Ние, сивите китове, държим рекорда по дълго плуване. Приличаме на прелетните птици и всяка година изминаваме път с дължина 10000 км от Северния ледовит океан през Беринговия проток към Алеутските острови и Тихоокеанското крайбрежие на Америка до мексиканския полуостров Южна Калифорния. Точно на Коледа ние достигаме калифорнийския град Сан Диего. Ние не летим на клиновидно ято като златния дъждосвирец, а в стадо от 40 животни образуваме внушителна армада от сиви китове, която напредва неотклонно към целта си със 185 км на ден.

Защо се отправяме на толкова дълъг път, който заедно с връщането възлиза на 20000 км? Обърнете внимание, ако обичате: това е точно половината от дължината на екватора, или разстоянието, което сте в състояние да изминете с автомобила си, ако го използвате често в продължение на цяла година. Мислите ли, че ни привлича изобилната храна? Не, напротив, там за нас няма почти нищо хранително. Ние постим, макар и принудително, доста дълго време - в продължение на 6 месеца. Всичко това правим единствено заради поколението си - в края на януари се раждат малките ни и дотогава трябва да сме достигнали лагуните при Сан Игнасио на брега на Южна Калифорния. Сега разбирате и защо ние, сивите китове, почти всички имаме рожден ден в един и същи ден. Въпреки че нашите бебета още при раждането си са с дължина 4,5 метра и тегло 1,5 тона, те все още нямат слой от мазнина, която да ги предпазва от студа на Северния ледовит океан. На всеки 24 часа, благодарение на ежедневно впръскваната доза от 200 литра мляко, малките ни нарастват с 20 кг. В продължение на осем месеца нашите бебета поемат това изключително хранително мляко. Малкото ни тренира в "детската стая" на Бая и за два месеца става издръжлив плувец, за да бъде достатъчно подготвено за връщането в далечния Север. Всичко това става при пълен пост на майката. Дори бащите участват в далечното пътуване постейки. Ние се нуждаем от тях, от една страна, за да ни защитават на връщане от агресивните косатки, а от друга, когато пристигнем, за съвсем кратко време ние преживяваме нашия любовен период. След завръщането в Северния Ледовит океан гладът ни естествено е ненаситен, тогава ние отново загребваме стотици килограми раци и трупаме внушителен слой дланина, дебел много дециметри - блубер. От този блубер се нуждаем не само като изолация от студа, но и за следващото пътуване, предприемано в точно определено време. Той ни служи като хранителна резерва, от която не можем да се лишим по времето на постите.

Ние китовете еволюирали ли сме, или сме създадени такива?

Много от вашите учени вярват, че сме бивши сухоземни бозайници, върнали се във водата. При по-внимателен поглед видяхте, че имаме толкова много необичайни конструкционни белези и толкова много особени способности, които не се срещат дори и в зачатък при никое друго сухоземно животно. Помислете само за:

- седалищното раждане,

- кърменето под водата,

- приспособленията ни за подводно плуване,

- способността ни да композираме,

- конструкцията на ухото ни,

- специалния ни нос,

- филтрационния ни апарат,

- пътуването и постите.

Не, не, едно полуготово оборудване за гмуркане не би ни свършило работа. Без истински филтрационен апарат бихме измрели от глад, а при различно положение при раждане вие никога не бихте се запознали с мен. Що се касае до моето мнение, аз съм убеден, че имам велик и гениален Създател, който ме е направил майсторски: "Господи, Боже мой, Ти си сторил много чудеса, и Твоите мисли за нас не е възможно да ги изложи някой пред Теб. Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, те превишават всяко преброяване" (Псалм 40:5). Между другото ви разказах защо сме знак за възкресението на Исус. Сега искам да ви разкажа още, че имаме нещо общо с Господ Исус, и то по един съвсем различен начин. Прочетете началото на Евангелието на Йоан:

"В начало бе Словото и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало" (Йоан 1:1-3).

Ако абсолютно всичко е създадено чрез Господ Исус, то това се отнася и за нас, китовете. Исус Христос е не само ваш Създател, но и наш!

 

3. ЛИСИЦА, КОЯТО СНАСЯ ЯЙЦА?

Какво ще кажете за лисица, която притиска своята опашка между краката си към корема и така влачи трева и шума в своята пещера, построява от тях дълбоко меко гнездо и снася там яйца? Или какво ще кажете за лисица, която всеки ден се потапя за няколко часа на дъното на реката, за да си набави храна, като преди това си затваря здраво очите, носа и ушите, и въпреки това намира изобилна плячка? Вие смятате това за абсурдно? Аз не.

Впрочем, не съм лисица, въпреки че моята козина не е по-малко красива и мека от нейната. По големина обаче не си приличаме.

Дължината ми от главата до върха на опашката не е повече от половин метър. Аз също си правя хралупи, но те винаги се намират на някой брегови насип. Там проспивам почти целия ден. Рядко се излежавам на слънцето, вчесвайки блажено козината си с ноктите на задните лапи. Както виждате, приличам на лисица само отдалеч.

Оригинален хибрид

Но затова пък имам прилики с много други животни. (Ако по тази причина искате да предположите някакво родство, моля заповядайте.) Опашката ми прилича на тази на бобъра. "Отровните зъби" на задните лапи на моя партньор биха могли да бъдат на отровна змия. Плавателните ципи между пръстите си бихме могли да имаме от жабите, а човката - от някоя патица. Последната е между другото един от нашите най-важни органи - не само заради прехраната. На нея дължа името си - птицечовка. Снасям яйца като птица, но храня с мляко малкото си като котка. Мога да плувам като риба и да ровя като къртица.



Без място в родословното дърво

Да, имате право! Ако ме огледате, може да се пообъркате. Към кои животни принадлежим - към рибите, или към птиците, към бозайниците или към змиите! В крайна сметка ние сме заимствали от всяко едно от тях. Някои учени твърдят, че сме преходна форма от влечуги към бозайници, възникнала преди 150 милиона години, която не е получила своето окончателно развитие. За възрастта си обаче съм доста модерна, не смятате ли и вие така? Учените, които се занимаваха с мен, бяха изненадани от супермодерната ми конструкция и моите отлични способности. Те не могат да си обяснят откъде идва това у едно "толкова древно" животно и не са сигурни на кой клон от родословното дърво да ме закачат. Но мен това въобще не ме интересува. Аз не спадам към никакво родословно дърво, а се смятам за шедьовър на един творец с богата фантазия - Бог. И аз зная, че не съм единственото от Неговите забележителни творения. Вие самите също сте произлезли от Неговата ръка...



Непозната в Европа

До 19-ти век ние бяхме напълно непознати в Европа. Когато започнаха да проникват първите новини за нас, учените се колебаеха да повярват ли в съществуването на такъв уникум. Те се страхуваха да не станат жертва на измама и по-скоро предполагаха, че някой с голям майсторлък е закрепил на някой бобър кожена човка и плавници. Но ние наистина съществуваме. Ние произлизаме от Източна Австралия и там, в нейните потоци и лагуни, където все още има прясна вода, се чувстваме у дома си.

Признавам: аз затрудних изследователите. Този, който искаше да ме види, трябваше да ме следва нощем във водата. Там аз ловях риба в мътна вода - със затворени очи. Ако той въобще успяваше да ме види, можеше да забележи колко умело избягвам всяко препятствие под водата, как безпогрешно се насочвам към разни скариди и други безгръбначни животни и как ги прибирам в страничните си джобове. Отвън вие бихте могли да наблюдавате как излизам на повърхността с пълни джобове, как от време на време изпразвам съдържанието им в устата си и преспокойно го унищожавам. По този начин мога да изям ежедневно толкова, колкото е половината от теглото ми. Можете ли да си представите колко храна би трябвало да поемате вие всеки ден?

Изключителна човка

Най-накрая един от учените стигнал до идеята да изследва по-отблизо човката ми и установил, че меката й повърхност е осеяна от хиляди малки дупчици. Във всеки от тези отвори моят Създател е вградил малка вентилна клапа, която е свързана с чувствителен нерв. По този начин дразненията биват предавани направо в мозъка и аз мога да реагирам по-добре, отколкото на дразнение, което идва от очите, ушите, или от която и да е друга част на тялото ми. Но ако имах само тези механични рецептори (които учените наричат приемници на дразнения), то аз бих се удряла под водата във всяко препятствие, преди да мога да реагирам. Това обаче не се случва. Учените много се измъчиха, докато разгадаят тази тайна на Създателя. Моят чуден Господ е разпръснал между приемниците на дразнение от докосване по човката ми цяла плеяда от подобни образувания, които реагират на електрически импулси. Тези сензори са свързани с определени жлези, които отделят секрет и затова функционират единствено под водата. Към това се прибавят и специални нервни окончания, които също реагират на слаби електрически токове. Наистина ли смятате, че подобни тънкости са резултат от случайността и необходимостта, от мутацията и селекцията, или както още мъдро ги наричат, с което просто искат да кажат, че всичко било станало някак от само себе си? По мои наблюдения случайността не довежда до нищо съществено, мутацията - почти винаги до промени, които са вредни за организма, а селекцията така или иначе избира само от онова, което е вече налице, т.е. нищо ново не се появява.

По време на плуването аз трептя с човката си 2-3 пъти в секунда. По такъв начин възприемам и най-малките електрически импулси, идващи от раци и други малки животни, и мога веднага да ги нападна.

1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница