ПОЧТИ НЕРАЗРЕШИМ ЕНЕРГИЕН ПРОБЛЕМ

Разрешете да ви се представя. Аз съм златният дъждосвирец. Не ме ли познавате? Е, аз съм голям почти колкото гълъб и също мога да летя. Но това е почти всичко общо, което имам с моя колега. Погледнете само оперението ми. Шията ми е черна като пещ, главата и гърбът ми също лъщят в черно. А погледнете колко чудно хубаво моят Създател е украсил по края всяко едно от перата ми. Виждате ли как отгоре всичко блести в златисто-зелено? В края на краищата не напразно се наричам златен дъждосвирец или Pluvialis dominica fulva - както ме наричат учените. Бог е дарил на всяко от своите творения по нещо особено, не намирате ли?

Падинка във вечно замръзналата земя

Роден съм в Аляска, а други от моите събратя - в източносибирската тундра, където земята дори през лятото се размразява само на повърхността. Там растат само ниски храсти, мъхове и лишеи. В откритата тундра аз счупих черупката на яйцето, в което бях престоял в продължение на 26 дни. Заедно със събратята си се озовах в една малка падинка, покрита с мъх и изсъхнали листа. Нашите родители ни хранеха, както може би се досещате с витамини и белтъчини, с плодове и месо под формата на киселички боровинки, тлъсти гъсеници, хрускащи бръмбарчета.

Така ние бързо пораснахме. Скоро се научихме да летим. Това е прекрасно! Ходенето е друго. Ако ме наблюдавате, сигурно ще започнете да се смеете. Да, вие имате право, това е едно клатушкане. Моят Създател е счел за правилно да ме конструира именно така. Сериозно ли мислите, че аз съм станал такъв, какъвто съм сега, благодарение на "случайността", или както други високопарно наричат това "самоорганизация на материята"?

А знаете ли, че аз мога да летя чак до Хаваите? Да, това действително е едно огромно разстояние. Как го преодолявам, ще попитате. Съвсем просто: аз го прелитам. Моят Творец не е направил от мен бегач на дълги разстояния или рекордьор по плуване. Но затова пък мога добре да летя! Нека ви го докажа.

Моите братя и сестри и аз бяхме едва на няколко месеца. Тъкмо се бяхме научили да летим, когато нашите родители ни напуснаха. Те полетяха към Хаваите. Но тогава ние още не знаехме за това. Честно казано, не се и интересувахме. Напротив: имахме преди всичко голям апетит и растяхме дебели и тлъсти. За кратко време наддадох около 70 грама, това ще рече повече от половината от телесното ми тегло. Можете ли само да си го представите? Знаете ли как бихте изглеждали, ако на вас ви се случи същото за период от три месеца и вместо на 80 кг изведнъж отклоните кантара на 125 кг?

Сигурно бихте искали да разберете защо се храня толкова много. Съвсем просто: моят Създател ме е програмирал така. Аз се нуждая от това допълнително тегло като необходима енергия за полета ми от Аляска до Хаваите. Това са приблизително 4500 км. Да, да, не ви се е причуло. Дори има още нещо: през цялото разстояние аз не мога нито веднъж да си почина. За съжаление по пътя ми няма никакъв остров, никаква суша, никакво сухо петънце, а да плувам, както знаете, не мога.

Четвърт милион лицеви опори

Моите връстници и аз летим 88 часа - т.е. в продължение на три дни и четири нощи - непрекъснато над открито море. Учените са изчислили, че при това ние замахваме с крилата си 250000 пъти. Представете си, че вие трябва да направите четвърт милион лицеви опори - това би било едно подходящо сравнение.

Е, аз ви питам, откъде можех да зная, че трябваше с лапането си да натрупам точно 70 грама мазнини, за да стигна до Хаваите? И кой ми е казал в каква посока да летя и че изобщо трябва да ходя до Хаваите? Преди това аз никога не бях прелитал това разстояние. По пътя няма никакви ориентировъчни знаци. Как можехме да намерим малките островчета в Тихия океан? Защото, ако не ги бяхме намерили, щяхме да се сгромолясаме в откритото море поради изчерпващата се енергия.

Автопилот

Вашите учени все още си блъска главите над това как ние определяме и коригираме курса на нашия полет, защото нерядко по време на летенето сме отклонявани от бури. Летим през мъгла и дъжд и независимо дали е слънчева светлина, ясна звездна нощ или напълно покрито с облаци небе, винаги стигаме до целта. Дори ако учените един ден открият нещо за това, все пак те няма да знаят как са възникнали тези чудотворни способности. Аз искам да ви издам това. Господ Бог ни е инсталирал автопилот. Вашите реактивни изтребители имат подобни навигационни уреди. Те са свързани към компютри, които постоянно следят местоположението и го сравняват с програмирания курс, за да бъде коригиран в съответствие с посоката на летене. Създателят е програмирал в нашата навигационна система координатите на Хавайските острови така, че ние без усилие поддържаме курса. Представете си: този автопилот е монтиран в минимално пространство и работи безотказно.

Все още ли вярвате, че всичко това е станало случайно? Аз - не! Помислете само: щеше ли един златен дъждосвирец - който и да е той - съвсем случайно да натрупа 70 г мазнини? Смятате ли, че също така случайно той щеше да стигне до идеята да полети? И пак случайно щеше да полети в правилната посока? И нямаше да бъде отнесен през тези 4000 км? И случайно щеше да намери точните острови в океана?

А на всичко отгоре сред нас има и малки златни дъждосвирци. Дали те биха могли да преживеят същите случайности? Помислете само: нищожно отклонение от програмирания курс би било достатъчно, за да загинем всички.

Аз още не съм ви разказал всичко. При прелитането на 4500-те километра за 88 часа скоростта ми на летене достига около 51 км/час. Впрочем учените са изчислили, че това е идеалната скорост за нас. Ако летим по-бавно, ще изразходваме твърде голяма част от запасите си от гориво само за задвижване. А ако летим по-бързо ще изгубим много от енергията си за преодоляване на въздушното съпротивление. Това е също като при вашия автомобил. Ако карате с повече от 110 км/ч, за същото разстояние вие ще изразходвате повече бензин поради силното въздушно съпротивление. Само че вие можете да спрете на следващата бензиностанция, а аз не. С моите 70 г мазнини аз трябва да стигна до целта, дори при евентуален насрещен вятър.

Можете ли да смятате добре? Е, вземете си тогава джобния калкулатор. Учените са открили, че ние, златните дъждосвирци, за един час полет превръщаме 0,6% от телесното си тегло в двигателна енергия и топлина. Между другото вашите летателни апарати са далеч по-лошо конструирани. Така например спрямо своето тегло един въртолет изразходва 7 пъти повече гориво, а един реактивен изтребител - дори 20 пъти повече от мен.

В началото на полета теглото ми е 200 г; 0,6% от него са 1,2 г. Значи след един час аз ще тежа 198,8 г. От тях 0,6% са 1,19 г. Като ги извадим от 198,8 г, получаваме 197,61 г. Толкова е теглото ми след втория час от полета. От него отново изваждате 0,6%... Е, успявате ли да следите изчисленията? Ще видите, че и математиката служи за прослава на Бога.

В края на своето пътуване аз трябва да тежа не по-малко от 130 г, защото при това тегло всички мои резерви са изчерпани и аз би следвало да падна в морето и да се удавя. Затова, смятайте ако обичате, по-нататък: след третия час тежа 196,42 г, след четвъртия - 195,24г... Е, пресмятайте, аз чакам.

Какво става? Ах, да, вие мислите, че сметката не излиза; сигурни сте, че с моите 70 г мазнини аз не бих могъл да стигна до целта? Установили сте, че се нуждая от 82,2 г мазнини. Това е вярно, вие сте смятали правилно. След 72 часа полет всички "запаси" биха били напълно изчерпани и аз би трябвало да падна в морето 800 км преди целта.

Уникално решение

Виждате ли, моят Създател е помислил и за това. Той е предал на всеки от нас две жизнено важни напътствия: "1. Не лети сам над огромното море, а винаги заедно с другите! 2. При този полет винаги се подреждайте в клин!"

При клинообразния полет - пресметнато общо - всеки спестява 23% енергия спрямо единичния полет. Естествено, това не се отнася за съответния водач, който е начело; той обаче не носи постоянно натоварването. Най-силните се сменят отпред, тъй като там натоварването е най-голямо, а в задната част на веригата е необходима съответно по-малка енергия. Така ние практикуваме един начин на поведение, който във вашата Библия е означен като закон на Христос: "Носете си един на друг теготите и така изпълнявайте Христовия закон" (Галатяни 6:2).

Така ние можем да достигнем сигурно до зимното си жилище. Дори всеки от нас да има по още няколко грама излишна мазнина. Нашият Създател ги е предвидил в случай, че се появи насрещен вятър. Той е помислил даже и за това.

Все още ли вярвате, че "случайността" ме е създала и ме е довела тук? Аз не! Аз освирквам случайността! А моя Творец, него искам да прославя: "Тлюю-тюй!"

 

11. ЖИВОТНИТЕ, КОИТО ВСЕ ПАК СА ГОВОРИЛИ

Ние нарекохме заглавието на книгата "Ако животните можеха да говорят". Всеизвестно е, че животните не са в състояние да се изразяват на езика на хората, но все пак има изключения. Библията споменава две животни, които действително са говорили с хора, и то с човешка реч, която може да се възприема акустично, и с конкретно съдържание.

Едното животно, змията, е използвано от дявола, за да подведе хората към неподчинение спрямо Бога. Диалога между змията и Ева намираме в книгата Битие:

А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината? Жената каза на змията: От плода на дърветата в градината можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете. А змията каза на жената: Никак няма да умрете! Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога — да познавате доброто и злото. И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.

(Битие 3:1-6)

Бог забранил на хората да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото - те не се подчинили, защото са се поддали на съблазън и взели от забранения плод. Бог знаел какво означава това. Злото щяло да развали отношението между Него и хората. Те вече били виновни, като се вслушали в лъжливия глас. Така се стигнало до грехопадението, онова повратно събитие в човешката история, заради което всички ние и до днес страдаме. Наистина ли няма изход, наистина ли нищо не може да се промени? Не, сам Бог показал на хората изхода. (Виж следващата глава "Откъде? Накъде?")

Валаам се отправил към Моав, за да обсъди плана с Валак. На пътя му застанал един Божи ангел, който очите на Валаам не могли да видят. Магарицата разбрала опасността, която го дебнела при срещата му с ангела. Тя се отбила от пътя и така спасила живота му. Като чудо от Бога магарицата проговорила на Валаам. Така се стигнало до един необичаен за нас диалог на човешки език:

Тогава ГОСПОД отвори устата на магарицата и тя каза на Валаам: Какво съм ти сторила, че ме биеш вече три пъти? А Валаам каза на магарицата: Защо се подигра с мен! Само да имах меч в ръката си — веднага бих те убил. И магарицата каза на Валаам: Не съм ли аз твоята магарица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той каза: Не.

(Числа 22:28-30)

След като пристигнал в Моав, Валаам за ужас на Валак и по Божия повеля произнесъл не проклятие, а благословение за Израел.

Две животни - два гласа

Животните говорят - в разрез със своите естествени способности - подпомогнати от една по-висша сила.

Змията е инструмент на Божия противник, дявола, а магарицата на Валаам е инструмент в ръцете на Бога.

Гласът, който чуват и Ева, и Валаам, не е собственият глас на животното, а гласът на този, който го използва.

Много гласове говорят днес на хората и се намесват в техните мисли, чувства и действия. Съществуват две сили, които определят интересите на хората. Едната действа в посока разрушение, към злото, докато другата сила е гласът на Бога, който иска да дари на хората спасение и вечен живот. Коя сила определя вашия живот?

 

12. ОТКЪДЕ? НАКЪДЕ?

Драги читателю! Надяваме се, че нашите разкази са ви харесали и си позволяваме да добавим още няколко забележки. Ние, авторите, сме един инженер по информатика и един учител в християнска школа, който е завършил физика. Ние и двамата вярваме в живия Бог, Отец на нашия Господ Исус Христос.

С тези разкази искаме да покажем, че нито е скучно, нито е признак на изостаналост да се вярва в Бога. Този, който вярва, не е длъжен да се отказва нито от своя разум, нито от своята изследователска работа. Напротив, много неща стават по-ясни и по-понятни, когато се разглеждат от библейска позиция. Това може да окаже положително въздействие даже и на научната дейност.

Сблъсквайки се с чудесата на живота, всеки от нас поне веднъж си е задавал въпроса "Откъде?" На него по принцип могат да се дадат два отговора:

1. Източник на живота е "случайността", изразена чрез мутация и селекция. Всичко се е развивало от само себе си, стъпаловидно, в продължение на милиони години. За наблюдаваните закономерности в областта на живата природа не се търси никаква причина, защото това би предполагало наличието на някакъв Творец. Биохимикът Ернест Каане изразява своя възглед за еволюцията в следната мисъл: "Напълно абсурдно и абсолютно безсмислено е да се вярва, че една жива клетка може да възникне от само себе си, но въпреки това аз го вярвам, тъй като не мога да си го представя по друг начин."

2. В началото Бог е създал небето и земята и всяко живо същество и Той гарантира тяхното съществуване. Щом като това е вярно, то не остава без последствия за мен. Аз не съм продукт на "случайността и необходимостта" (Ж. Моно), а съм създаден от Творец, на когото не съм безразличен. Следователно в моя живот има надежда и целенасоченост и не бих могъл да изпадна в такова безсмислие, за което Ернест Хемингуей безутешно пише: "Моят живот е един тъмен път, който води към никъде."

На интересуващия всички въпрос за произхода на света и на живота Бог отговаря ясно и еднозначно в своето Слово. За описаното в рамките на тази книга чудно творение на животинския свят и човека Библията свидетелства в разказа за сътворението:

И Бог каза: Да гъмжи водата от множества живи същества § или: души, така и в цялата книга§, и птици да летят над земята по небесната твърд! И Бог създаде големите морски чудовища и всяко живо същество, което се движи, от които водата гъмжеше според видовете им, и всяка крилата птица според вида _. И Бог видя, че беше добро. И Бог ги благослови и каза: Плодете се, множете се и напълнете водите в моретата; нека се множат и птиците по земята! И стана вечер, и стана утро: ден пети.

(Битие 1:20-23)

Ден шести от сътворението: сътворяването на земните животни и на човека.

И Бог каза: Да произведе земята живи същества според видовете им: добитък, пълзящи и земни животни според видовете им. И стана така. Бог създаде земните животни според видовете им, добитъка според видовете му и всичко, което пълзи по земята, според видовете му. И Бог видя, че беше добро. И Бог каза: Да създадем човека § Адам, т.е. взет от земята; от евр.: адама — почва§ по Нашия образ, по Наше подобие! И нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всички пълзящи, които пълзят по земята. И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде. И Бог ги благослови и Бог им каза: Плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте, и владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

(Битие 1:24-28)

Този текст много ясно ни показва: ние сме създадени пряко от Бога, по негов образ и подобие. Ние сме негово творение, ние сме желани от него. Готовото и завършено творение получава окончателната оценка от Бога: "Много добро!"

Нашият днешен свят обаче не е толкова добър, защото в него има страдание и сълзи, бедност и мизерия, болести и смърт. Как са се появили тези негативни явления в нашия свят? Въпреки че Бог е предупредил за последиците от непокорството (Битие 2:17), човекът е злоупотребил с дадената му свобода и така се е стигнало до онова решаващо събитие в пространството и времето - грехопадението. Оттук нататък се проявява законът на греха. "Защото заплатата на греха е смърт" (Римляни 6:23).

Ако ние вървим по този път, това означава, че след края на земния ни живот отиваме във вечна гибел. Но Бог не иска това и Той е дал един изход, който води до вечен живот.

Бог е изпратил на хората една добра вест: "Аз имам план за теб! Аз те обичам! Ти не трябва да се отдалечаваш от пътя ми. Аз ти предлагам да се запознаеш с Мен лично и бих искал да ти подаря вечен живот."

Това не е празно обещание. За да направи това предложение, Бог е трябвало да пожертва своя Син, като го предаде в ръцете на най-обикновени хора, които жестоко са се разправили с него и са го приковали на кръста. Исус Христос е бил готов да направи тази огромна жертва, защото е знаел, че Той и единствено Той може да ни спаси от вечна гибел.

Справедлив Бог

Бог няма намерение да търпи мълчаливо всички злини. Той не оставя всичко да мине безнаказано. Вината във всички случаи се наказва: " И тъй като е определено на хората веднъж да умрат, а след това настава съд..." (Евреи 9:27) Тук могат да се различат два случая: за този, който вярва в Исус Христос, Бог отменя наказанието. За този, който го пренебрегва, то предстои.

Библията казва: "Господ не забавя това, което е обещал, според както някой смятат бавенето, но заради вас търпи дълго време, понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат на покаяние" (2. Петрово 3:9).

Какво трябва да направи човек, за да бъде освободен от наказание, Библията обяснява на едно друго място: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами... Защото всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси" (Римляни 10:11,13). Всички онези, които се обърнат към Исус Христос, според неговите думи, са освободени от съда. "Истина, истина ви казвам: който слуша моето учение и вярва в този, който ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота" (Йоан 5:24).

Ние ви съветваме да направите точно това и по такъв начин да приемете предложението на Бога. Призовете името на Исус Христос. Може би сега ще кажете: "Какво да го моля, като никога не съм се обръщал към него!" Ето защо ние искаме да ви помогнем, като ви предложим съдържанието на една свободно формулирана молитва:

"Господи Исусе, аз ясно съзнавам, че с вината на своя живот не мога да застана пред теб и пред живия Бог. Но ти си дошъл на този свят, за да спасиш изгубените грешници. Твоята смърт на кръста е цената, която ти заплати, за да мога аз да бъда освободен от наказание. С моя живот аз представлявам за теб една отворена книга. Ти знаеш всички мои пропуски, всички погрешни пориви на сърцето ми, както и моето досегашно безразличие към теб. Сега аз те моля: прости ми цялата моя вина, вземи, отстрани от мен всичко, което не е праведно пред твоето лице. Ти си олицетворението на истината, затова аз се уповавам на обещанията в твоето Слово.

Господи, аз те моля, влез в моя живот. Води ме по пътя, който ти ми откриваш чрез четенето на Библията и твоите напътствия в живота. Аз знам, че при теб съм намерил добрия Пастир, който винаги ми желае доброто. Затова бих искал да ти доверя изцяло своя личен живот. Дай ми сили да скъсам с досегашното си греховно поведение. Дари ми нови навици за общуване с теб и ги благослови. Промени отношението ми към теб и към хората, с които ежедневно общувам. Направи сърцето ми покорно на теб и ми откривай Библията, за да разбирам правилно твоето Слово. Аз искам да те приема като свой личен Спасител и да те следвам. Амин!"

Ако тази молитва - или както вие самите я формулирате - идва направо от сърцето ви, то вие сте станали Божие дете. "А на онези, които го приеха, даде право да станат Божии деца, на онези които вярват в неговото име" (Йоан 1:12). С това започва пълноценният живот, който Бог ви е обещал, а освен това вие ще имате и вечен живот. Цялото небе взима участие в това важно събитие - вашето обръщение към Исус Христос. Защото в Лука 15:10 се казва: "Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае."

Ние преживяхме същото нещо. Бихме искали да ви дадем още няколко напътствия, за да не бъдете разочаровани при приобщаването си към християнството:

1. Започнете ежедневно да четете Библията, за да познаете Божията воля. Библията е единствената авторизирана от Бога книга. Четенето на Божието Слово е необходимо за вашия нов живот както храната. Най-добре започнете с едно от Евангелията. Като начало особено подходящо е Евангелието според Йоан.

2. Ежедневно се обръщайте с молитва към Бога и към Исус Христос. Това ще ви даде нови сили и ще ви преобрази. Всички неща от ежедневието - грижи и радости, планове и намерения - можете да превърнете в повод за молитва. Благодарете на Господ Бог за всичко, което ви вълнува. Посредством четенето на Библията и молитвата възниква един т.нар. "духовен пулс", който е много важен за вашия здрав и пълноценен духовен живот.

3. Търсете и поддържайте контакт с други осъзнати християни. Когато извадим от огъня един горящ въглен, той много бързо угасва. Така и нашата любов към Исус ще изстине, ако не бъде поддържана чрез общуването с други вярващи. Затова присъединете се към някоя църква и работете съвместно. Добрата, жива църква, която е изцяло вярна на Библията, е необходима предпоставка за вашия път, за израстването ви във вярата.

4. При четенето на Библията ще намерите много подпомагащи ви напътствия за всички области на живота, както и за общуването с Бога. Всичко онова, което сте научили, превърнете в дела, и ще получите голямо благословение. Ние не бихме могли да докажем по-добре любовта си към нашия Господа, както ако му се покоряваме: "Защото, ето какво е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите му не са тежки" (1. Йоан. 5:3).

5. Разкажете на другите за това, какво значение има за вас Исус Христос. Много хора все още не са приели спасителното благовестие. Те имат нужда от нашия пример и свидетелство. Сега и вие бихте могли да бъдете служители на Бога.

Ние се радваме, ако сега вие съзнателно сте се обърнали към Исус Христос и така Бог ви е приел.

 

ЛИЧНО СВИДЕТЕЛСТВО НА АВТОРИТЕ

Вернер Гитт

Бих искал да разкажа как Бог ме намери чрез Исус Христос. Чрез описание на някои етапи от моя жизнен път бих желал последователно да обясня как Бог е действал в моя живот, как той ме е призовал, водил и благословил.

1. Детство и юношество. Роден съм на 22. февруари 1937 г. в Райнеке (област Ебекроде) в Източна Прусия, в селско семейство. Войната донесе големи трудности на нашето семейство. В края на войната аз загубих почти едновременно брат си, майка си и дядо си. Заедно с някои роднини попаднахме на остров Вюк-ауф Фер в Северно море.

Баща ми попадна в плен при французите и нищо не знаеше за трагичната съдба на семейството ни. За разлика от другите военнопленници, той не можеше да се възползва от разрешението един път в месеца да пише писма, тъй като почти всички наши роднини бяха напуснали Източна Прусия. А къде се намираха сега, той не знаеше. Една нощ в лагера на него му се присънило, че среща далечен роднина, живял до войната в Рейнска област. На сбогуване след дългия разговор същият му казал: "Херман, идвай при мен от време на време!" Тогава моят баща го попитал насън: "Но аз не зная къде живееш!" Роднината отчетливо и ясно произнесъл: "Бохум, улица Дорстен 134 а." Баща ми се събудил, запалил свещта и записал току-що съобщения му насън адрес. Разказал и на събудилите се около него другари каква странна история е сънувал. Те се разсмели, тъй като той приел всичко това на сериозно и даже взел да ги уверява, че на следващия ден ще пише на този адрес. Ответното писмо потвърдило, че адресът е абсолютно верен и посредством този далечен роднина той установил връзка с моята леля Лина от Вюк-ауф Фер. Известието за това, че баща ми е жив, ме направи щастлив. Отначало аз просто не можех да повярвам, че сега вече не съм кръгъл сирак, че си имам баща. Когато през 1947 г. баща ми се завърна от френския плен, той завари от цялото семейство единствено мен. В търсене на работа ние с него попаднахме при един селянин в Заас, село близо до Люхдвс.

Забележително за онова време беше това, че селските момчета ме поканиха на детски библейски час. Аз нямах никаква представа за това и мислех, че там им разказват приказки. Затова отидох с тях на урока, който се провеждаше в единствената стая на една сестра от църквата. Всяка неделя сутрин сестра Ерна с голямо въодушевление разказваше истории от Библията. тя се молеше и пееше с нас много радостни песни. Още на първия урок аз забелязах, че тук се разказват неща, които нямат абсолютно нищо общо с приказките. Библейските разкази някак особено ме развълнуваха. Всичко това така ме увлече, че аз започнах редовно да посещавам тези детски събрания.

На следващата година баща ми отново се ожени и скоро аз пристигнах при неговата жена в съседното село Йетцел, а той започна да се занимава със селско стопанство в съседните села. Моята мащеха се отнасяше добре към мен, въпреки че беше принудена да работи много като домашна шивачка при селяните, за което получаваше храна и по три марки на ден. Тя беше вярваща католичка, но във възрастта, когато лесно можеше да ми повлияе, тя никога не ме е насочвала насила към католицизма, за което аз и до днес съм й благодарен. Аз, както и преди, продължавах да посещавам детските библейски занятия. Благодарение на ревностния труд на сестра Ерна в моето сърце беше посято семето на Божието Слово, което един ден щеше да покълне. Когато баща ми намери работа в промишлено предприятие във Вестфалия през 1950 г., ние се преместихме в Хохенлимбург. Там нямаше църква, която да способства за израстването ми във вярата, а напротив. Тук обучението по религия се водеше от позицията на силна критика към Библията и това ми влияеше по такъв начин, че спомняйки си предишните библейски занятия, винаги си мислех: "Жалко, че библейските разкази не са истина, както учеше сестра Ерна." Както и да е, запаленият пламък на стремеж към истината никога не угасна. Случайните посещения в църквата не ми помогнаха в търсенето на Бога, тъй като проповедите бяха студени и не можеха да доведат до поврат в моето духовно състояние.