Ако животните можеха да говорят

През есента на 1972 г. в Брауншвайг се състояха две евангелизации, които ние с жена ми посетихме. В училището, намиращо се в нашия район, евангелизираше неголяма християнска група. Всеки посетител получаваше Библия и червен молив. С живото участие на слушателите основните места от Библията активно се обсъждаха и след това се подчертаваха с червен молив. В края на тази необичайна, но ефективна евангелизационна седмица ни разрешиха да си задържим Библиите. Така ние и двамата с жена ми имахме по една Библия и при четенето често се натъквахме на вече подчертаните, добре познати ни места. Следващата евангелизация се състоя скоро след предишната. Ежедневно около 2000 души идваха в градската зала в Брауншвайг. Темата на проповедите основно беше насочена към вземането на решени еза обръщение към Христос. Призивът за вяра в Исус Христос звучеше всяка вечер във вид на ясно формулирана покана. по време на проповедта на Лео Янц върху текста от Лука 17:33-36 решението за избор между спасение и гибел съзря у мен така силно, че когато прозвуча обичайното предложение да излезем напред, аз го направих, преодолявайки страха. Жена ми пристъпи заедно с мен. Пастирската беседа и молитва ни помогнаха да намерим пътя към спасението.

В следващите дни евангелизацията в Брауншвайг продължаваше. Вечери наред в препълнената църква "Мартини" проповядваше пастор Хайнрих Кемнер. И до ден днешен аз помня неговата проповед за потока, изтичащ от храма (по Езекиил 47 гл). Неговата страстна проповед така ме развълнува, че аз веднага реших да разбера откъде е този оригинален човек. Исках пак да го слушам. Скоро се отказах в Крелинг, едно идилично селце недалеч от Валсрод. Последвалите младежки срещи в Крелинг решително помогнаха за моето израстване във вярата. Книгите, получени от пастор Кемнер, ми дадоха силен импулс и правилен ориентир.

След всички тези събития, довели до сериозно изучаване на Библията, аз стигнах до изключително важния за мен извод: Библията в своята цялост представлява Божието Слово и носи печата на истината. Това за мен се оказа здравият фундамент, който издържа на всички изпитания.

Онова просто доверие към Божието Слово, което изпитвах, посещавайки библейските занятия в детството, не само се възвърна, но и така укрепна, че аз почувствах готовност да свидетелствам за него и на други. Аз правех това дни наред с личното свидетелство в началото на библейските занятия, които ръководех в нашата църква. Убедих се в това колко е важно и необходимо да принадлежиш към истинска жива църква и лично да участваш в нейната работа, ако искаш да бъдеш в тясно общение с Христос.

Исус Христос, Божият Син, ме спаси от вечна гибел. Той дойде от Бог Отец, стана човек и ни спаси, изпълнявайки един план, който надхвърля нашия разум. В Новия Завет се говори, че Бог е създал чрез Исус цялата Вселена, нашата Земя и всяко живо същество. Всичко, без изключение: "Всичко това чрез Него (Словото) стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало" (Йоан 1:3). Всичко е създадено не само чрез Него, но и за Него (Колосяни 1:16).

За мен не съществува по-възвишена идея: Създателят и Човекът на кръста е една и съща Личност. Какво и подбудило Господа и Царя на царете да отиде заради мен на кръста? Моят разум не може да побере това, но аз намирам отговор в Йоан 3:16: "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот."

3. Библията и науката. Една група теми от Библията винаги е привличала моето внимание, а именно свидетелствата на Библията, отнасящи се до въпросите на естествознанието и особено до въпросите за сътворението на света. Аз съм забелязал, че мястото, където разумът граничи с вярата, за много от моите съвременници-интелектуалци се явява пробен камък за вярата. Ако еволюционната теория е вярна, то не може едновременно с това да бъде истина и библейското описание на сътворението на света. Ако Библията е вярна, тогава еволюционното учение се явява едно от главните пагубни заблуждения в световната история. По отношение на еволюционните идеи, изхождайки от позицията на моята специалност, информатиката, ми се удаде възможност да изясня, че този модел е погрешен не само в отделни детайли, а в основата си. Ядрото на живота представлява съдържащата се в клетката информация, която не е материален феномен, а духовна величина, свързана с волята и разума. по такъв начин новата информация може да възникне само в процеса на активно мислене, а не по пътя на мутация или селекция. Така, както се говори за това и на различни места в Библията, като напр. в Притчи 3:19: "С мъдрост Господ основа земята, с разум утвърди небето."

4. В служба на Исус. Когато през 1976 г. бяхме на почивка заедно с едно познато семейство на остров Лангеог в Северно море, се случваше така, че често на брега на морето аз и приятелят ми беседвахме по темата за сътворението на света. Той ми предложи да изложа своите съображения в неговата църква. така през 1977 г. аз за първи път изнесох доклад. Учудих се, че на тази вечер, за която беше обявено само устно, присъстваха толкова много гости от други места. Очевидно темата беше много актуална. Този доклад стана повод за следващи покани. На следващата година получих толкова много предложения за беседи из страната, че не бях в състояние да удовлетворя всичките. Веднъж в християнско списание прочетох статия, чийто автор смесваше еволюционната идея с библейското свидетелство за сътворението на света. Това ме накара да противопоставя своята собствена статия с библейска ориентация. Тя обаче беше отклонена, тъй като редакцията застъпваше "друга теологична гледна точка". Заедно със статията на един съавтор двете статии бяха издадени през май 1977 г. в Брауншвайг във вид на брошури в 3000 тираж. Скоро след това едно издателство ми предложи да усъвършенстваме тези статии, така че да бъдат издадени във вид на книги джобен формат.

Сътрудничеството в дружество "Слово и знание" откри нови перспективи в моята дейност. От 1981 г. съм в ръководството на това дружество, чиято цел е разпространението на Божието Слово в наше време и способстване развитието на библейски ориентирана наука. Еволюционните учения оказаха огромно отрицателно влияние върху начина на мислене в различни области на естествените и духовните науки. Ето защо, за хората на науката достъпът до Библията е особено затруднен, поради което възниква необходимостта да им се окаже помощ. В много случаи става ясно, че тълкуването на научните факти от гледна точка на библейското свидетелство за сътворението на света удовлетворява изискванията на реалността значително по-добре отколкото опитите за интерпретация в рамките на еволюционното учение. Дейността на дружеството е насочена към подпомагане осъзнаването на истинността на Божието Слово и укрепване на доверието в него. С помощта на книги, семинари и доклади се дават познания на ученици, студенти, научни работници, а също и на църкви. Гледайки назад, аз се учудвам как е било възможно да стана автор, без дори да подозирам за това. Когато се замислям над Божието водителство в моя живот, тогава следните думи на Хайнрих Кемнер придобиват за мен особено значение: "Не ние движим, а нас ни движат." Когато Бог отваря врати, трябва да влезем, защото само това, което е приготвил Той, е под Негово благословение.

Особени духовни събития през годината за мен са участието в мисионерски палатъчни лагери или по-големи евангелизации. Незабравима ще остане за мен 1991 г., тъй като имах възможност в продължение на девет дни да проповядвам благовестието в градската зала в Брауншвайг. На същото място, където през 1972 г. аз самият взех решение, сега можех в евангелски послания да призовавам други хора да следват Исус. Сега изнасям все повече лекции с евангелизаторски характер, но и по тематиката вяра-мислене, както в страната, така и в чужбина. Започна се с това, че през 1977 г. по време на една проповед на Паул Майер за богатия младеж аз усетих призива за участие в работа. През лятото на 1978 г. беше моето първо служение като евангелизатор на един палатъчен лагер в Ниенхаген, близо до Целле. Забележително е, че в същата година аз станах директор и получих званието професор. Дали това е просто съвпадение? Думите на Исус в Матей 6:33 могат да бъдат пряко преживени: "Първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави."

Вернер Гитт

Карл-Хайнц Ванхайден

Бях извикан на беседа. В началото разговорът протече в съвсем вежлив тон. Не им беше ясно защо не съм подписал документа за донаборно военно обучение. Аз им обясних, че съм решил да заменя военната служба с работа в строителна бригада. По това време в ГДР съществуваше възможност за замяна на военната служба с работа към строителен батальон. Би било глупаво от моя страна да не се възползвам от това. После установиха, че не съм членувал в Съюза на свободната немска младеж (германската организация, съответстваша на Комсомола). "Как тогава ще участвате в семинарните занятия на групата?" Аз отговорих, че в училище това ми се удаваше много добре, въпреки че не съм бил нито пионер, нито член на Съюза на свободната немска младеж. Обясниха ми, че съм длъжен да знам, че държавата може да допусне до обучение само гражданин, представляващ нейните интереси. Аз знаех това, но се въздържах да подпиша документа. Тогава ме пуснаха. Помислих си: "Е, какво пък. Значи не трябва да уча." Честно да си призная, не се огорчих особено. До подаването на заявление във Физическия факултет аз се молех на Бога: "Ако на Теб е угодно да се уча, направи така, че въпреки отклонението от военна служба и усложненията със Съюза, да бъда приет!" Това беше малко дръзко от моя страна, тъй като след завършване на училище аз нямах особено желание да продължавам учението си. Но явно на Бог му беше угодно друго. След няколко седмици бях извикан на събеседване. По това време поредният набор вече беше завършил, а районният Военком, колкото и странно да е, никога повече не се поинтересува от мен...

Аз израснах в обикновено християнско семейство, в което бях най-големият от десет деца. Баща ми беше първо пекар, а по-късно - огняр. Бог винаги ни е давал всичко необходимо за живота. Когато обаче бях на 16 години, майка ми почина (през 1964 г.) и в семейството останахме осем деца. При тази ситуация един от колегите на баща ми му казал: "Слушай Хайнц, на твое място аз бих сложил край на живота си. Как ще издържиш сам с тази дузина гърла?" В отговор на това баща ми му обяснил кой му дава сили. Скоро Господ отново ни подари майка, която се съгласи да поеме върху себе си грижата за осемте деца. По-късно се родиха още две. Фактът, че днес всички те следват Исус Христос, е един особен дар на Божията милост.

Доколкото мога да си спомня, аз винаги съм вярвал в бога. на занятията с децата в нашата църква аз се запознах с Библията и бях убеден, че Христос е умрял на кръста заради моите грехове и отново ще дойде да вземе Своите си. Но дали и аз ще съм в това число, не знаех. Дори винаги се боях, че може Той вече да е дошъл, а аз да съм останал. Утешение в такива случаи ми беше това, че моите по-малки братя и сестри все още бяха тук, а аз бях слушал, че когато Исус дойде, малките деца ще бъдат отнесени на небето. В нашето семейство никога не се е чувствала липса на малки деца...

Аз приех кръщението във вярата, когато бях на 14 години. И все пак у мен винаги съществуваше съмнение: "Дали аз съм Божие дете?" Естествено, аз вярвах в Бога и исках да бъда християнин. Но не знаех дали наистина съм такъв. Мислех си, че при обръщението изпитваш някакво особено чувство, сякаш по тялото ти преминава електрически ток. Аз обаче не бях изпитал такова нещо... Други казваха, че за да бъде обръщението истинско, трябвало да имаш духовен наставник. Аз последвах този съвет, но след многократни беседи неувереността остана. (Не искам да кажа нищо против важната роля на душе водителството, с което в днешно време и самият аз се занимавам. Но то едва ли представлява пътя към спасението, а е по-скоро само помощ.) Накрая Бог ми изпрати Своята светлина. Това стана в Халле, когато, седейки в студентската зала, аз четях книгата на Уочман Ни "Нормалният християнски живот". Изведнъж ме озари мисълта: "Значи чувствата не играят никаква роля. Важно е най-вече това как те вижда Бог. И вижда ли Той кръвта на Исус Христос между теб и Него. Това е напълно обективен процес. При това не е нужно да усещаш нищо." Аз се оказах в положението на тези вярващи, за които пише в своето послание Йоан: "Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот, и да вярвате в името на Божия Син" (1. Йоан 5:13). Значи, те са вярвали в Бога, но не са знаели, че имат вечен живот.

От 14-годишна възраст започнах да участвам в работата на църквата, отначало на занятия с децата, след това - с младежите, а по-късно с проповедническо служение. По време на ваканциите помагах в организирането на християнския отдих. Там веднъж към мен се обърна един възрастен брат: "Готов ли си след завършване на следването да се отдадеш изцяло на работа в служба на Бога?" Аз още не можех точно да разбера какво предпочитам повече. Обърнах се към Бога, за да ми покаже пътя, а след известно време, когато ми беше даден отговор, аз се посветих на работа сред младежта. Ръководните братя тогава считаха, че аз трябва незабавно да се заема с тази работа, без да прекъсвам следването си.

По такъв начин от 1971 г. насам аз работя в братските църкви в Германия. Следването в много отношения способстваше за яснотата на моето мислене, затова съм в състояние да помагам и на други вярващи, когато възникнат противоречия с идеологията на еволюционното учение.

Радостен съм, че моята жена още в началото ме подкрепи в тази работа (ние се оженихме през 1971 г.) и че нашите две деца ни съпътстват по пътя на вярата.