Ако наистина вярваш, че исус освобождаваше хора от зли духове то тогава ти трябва да прочетеш тази книга! Научи, че това все още се случва днес!

Веднъж конфронтирахме демони в едно шестнадесет годишно момче. Първият демон, който назовахме беше страх. Духовете хвърлиха момчето на пода. Петимата мъже, които бяха там се опитваха да го удържат, но почти без успех. Назовахме още няколко други демона и това беше съпроводено с буйстване. Тогава Святия Дух ни даде Слово на знание, че проявлението беше поради дух на насилие. Дадохме инструкции на момчето да не се оставя на демоните да го владеят, но да се бори заедно с нас в духа, като постоянно им заповядва да излязат в името на Исус. Духът на насилие беше изгонен, без много боричкания, след което изгонихме още няколко демона и повече нямаше агресивни проявления. Това ни научи, че присъствието на определен демон в даден човек може да се прояви, дори когато биват назовавани и изгонвани други духове. Тази малка информация се оказа много полезна. По-късно при служение с освобождение, когато човекът започваше да буйства, изгонвахме демон на насилие и проявленията му напълно преставаха.

Много интересен беше случаят с една жена на около 30 години. Физически тя не беше силна и преди три месеца беше преживяла сериозна коремна операция. Независимо от това, когато демоните се проявиха, тя придоби неестествена физическа сила. Когато служението започна, тя се хвърли на пода и лежеше по гръб. Поради свръхчовешката сила, която демонстрира, поставихме по един човек да я държи за краката и ръцете. Жена ми държеше единия крак и каза с власт: "Този крак няма да ходи никъде." При тази заповед жената повдигна във въздуха крака си заедно със съпругата ми!

В тази жена имаше много силни духове. Борбата за изгонването на всеки един от тях беше толкова интензивна, че в един и същи ден тя можеше физически да понесе изгонването на един, най-много на два демона. Обаче тя беше решена да бъде напълно освободена и идваше всяка вечер за служение. Чак след като изминаха две седмици на ежедневна борба, ние намерихме ключа. Научихме, че ако никой не докосва жената, духовете не реагират толкова бурно. Всеки път когато някой я докоснеше, демонът в нея извикваше: "Не ме докосвай." Ние се обърнахме към него като към "Не ме докосвай " и му заповядахме да излезе. След като този демон беше изгонен нямаше никакво друго проявление на насилие.

Няколко пъти сме попадали на демона "Не ме докосвай". В някои случаи демонът реагира само на докосване от мъж, а в други случаи само на докосване от жена. Това са случаите, когато е по-добре да не се полагат ръце.

Обаче много по-чести са случаите, когато полагането на ръце помага за изгонването на злите духове. Понякога, в случаите, когато духовете говорят през човека, духът може да изкрещи или да изплаче: "Твоята ръка е гореща, тя ме изгаря" или нещо подобно. Демоните могат да чувстват помазанието в ръката, която им служи и да се измъчват от това.

Демоните могат да населяват всяка част от човешкото тяло. Една от любимите им области е долната част на корема. Когато по време на служение се положи ръка на това място, демоните много по-бързо излизат през устата. Ето защо е мъдро и полезно по време на освобождение да присъстват и мъже и жени. Жените могат да полагат ръце върху жени, а мъжете върху мъже.

Веднъж служехме на една млада жена. Стоях зад нея и бях положил ръце върху главата й. Демоните излизаха без съпротива. Тогава получих слово на знание веднага да си сваля ръцете от нея. Минах пред нея, за да видя какво проявление имате по лицето н.. Дух на похот беше излязъл на повърхността, който идентифицирахме като "флиртуващ дух ". Чрез думи и изражение на лицето той започна да флиртува с мен и с другия мъж, който присъстваше в стаята. Докосването на мъжка ръка "подхранваше" силата на този дух, тогава ми стана ясно защо Святия Дух ми беше наредил да си сваля ръцете от нейната глава.

Някои от причините, които се изтъкват, в полза на това да не се полагат ръце се базират на страх. Някои хора се страхуват да не би злите духове да ги атакуват. Чух един служител да казва, че когато по време на освобождение, положил ръце върху един човек, почувствал как зъл дух преминал през ръката му и влязъл в неговото тяло. Аз лично не съм преживявал такова нещо. В продължение на няколко години съм полагал ръце на стотици хора и никога не съм бил атакуван от демон в резултат на физически контакт.

Принципът е следният: никой демон не люлее да ни атакува или да влезе в нас, ако няма отворена врата. Страхът може да отвори такава врата. Ако някой се страхува, че демонът може да го атакува, той вече му е отворил вратата за това.

Има ситуации, които могат да накарат някого да си мисли, че той е бил атакуван по време на служение с освобождение. Например при изгонване на дух на съмнение. Друг човек в стаята също може да има дух на съмнение. Когато се заповяда на "съмнение" да излезе, духът на съмнение и в двамата присъстващи може да се раздвижи, да започне да реагира и да се проявява. Многократно съм ставал свидетел на такива примери.

А какво да кажем за стиха: "Не полагай ръце прибързано на никого" (1 Тимотей 5:22)? Аз лично съм убеден, че този пасаж се отнася за полагане на ръце при ръкополагане и не може да се приложи за полагане на ръце по други поводи като изцеление, кръщение в Святия Дух или освобождение. Дори и да приемем, че се отнася до освобождение, то не съдържа забрана да полагаш ръце, а само предупреждение да не го правиш прибързано. Този принцип е приложим към всяка ситуация, в която се използва полагане на ръце. Изводът е следният: не се предполага да служим на всеки човек, който срещнем или да служим на някого, преди той да е бил подготвен по подходящия начин.

Отново искам да подчертая, че това за което трябва да внимаваме е да не допускаме да се страхувала от злите духове. Ако дяволът успее да ни накара да се страхуваме от него, неговата контраатака е успешна. Библията ни дава пълна увереност, че можем да се включим в битката с демонични духове без никакъв страх от това, че те биха ни отмъстили или навредили.
Ето давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

(Лука 10:19)
И, че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение и то от Бога.

(Филипяни 1:28)

Демоните ще търсят начини да внушат страх в тези, които служат с освобождение. Много пъти съм чувал духове да изговарят през човека заплахи, че ще ми навредят. При едно освобождение, демонът отвори очите на човека, на когото служех, погледна ме с леден поглед и като навря лицето му в моето ми каза три пъти, като повишаваше тона си: "Аз ще те хвана! A3 ЩЕ ТЕ ХВАНА! A3 ЩЕ ТЕ ХВАНА!" Аз му отговорих тихо: "Не демоне, ти не можеш да ме хванеш. Исус каза, че мога да стъпвам върху теб и ти по никакъв начин не можеш да ми навредиш. Аз не се страхувам от тебе, така че излез в името на Исус." Той излезе, без да ми навреди.

Не бива да обръщаме внимание на заплахите на демоничните духове, защото те са просто лъжци и обвинители. Няколко пъти демоните са ни заплашвали като са казвали следното: "Ако ме изгониш, аз ще вляза в теб." (Или в някой друг от присъстващите в стаята.) Целта на подобни заплахи е да причинят страх и да накарат служителя с освобождение да спре да ги атакува. Използването на страх е често срещана тактика на врага и всеки един от нас трябва да бъде дълбоко убеден в сърцето си, че няма от какво да се страхува. Врагът вече е бил поразен от Исус и чрез името на Исус "всяко коляно трябва да се преклони" (Филипяни 2:10).
Разговори с демони
Не е възможно да накараме всички демони да млъкнат, докато се занимаваме с тях, по време на процеса на освобождение. Понякога те се обаждат без предупреждение. Така постъпиха и със самия Исус. Но трябва ли да говорим с тях, когато те желаят да говорят? Достигнал съм до много консервативен възглед по този въпрос. Ние не бива да разговаряме с демони, освен ако Святия Дух не ни покаже някаква специфична причина да го правим.

При освобождението в Гадариния, Исус заповяда на духа да говори: "Как се казваш?" (Марк 5:9). Какво можем да получим, ако накараме духа да си каже името? Опитът е доказал, че силата на този дух се разчупва по-лесно, ако го насилим да се идентифицира. Някои духове са много по-упорити и по-непреклонни от други. Не бива никога да разговаряме с демони, с цел да получим знание. Библията съвсем ясно забранява такова общение с демони (виж: Второзаконие 18:10-11). Като източник на знание, мъдрост и водителство, християнинът разполага със Святия Дух. Дори когато им е заповядано да кажат истината в името на Исус, демоните в определени случаи пак лъжат. И все пак, когато Святия Дух те накара да заповядаш на демона да каже имената на останалите духове, които са с него, това отново е с цел да се разчупи тяхната съпротива. Това, обаче, не бива да се превръща в заместител на дарбата разпознаване на духовете. Ние не бива да зависим на лъжливите уста на злите духове, за да получим информация, която можем и трябва да получим чрез Святия Дух.

Когато започнах да служа с освобождение заповядвах на духовете да говорят. Не след дълго открих, че те говорят едни и същи неща, като добавят в своите лъжи и малко истина. Начинаещият служител е склонен да иска да слуша демоните, но бързо научава, че това не е необходимо. Демоните са достатъчно умни, за да разберат, че докато водят разговор, те няма да бъдат принудени да си тръгнат. Онова, което мразят да чуват са думите: "Млъквай и излез вън!" Говоренето обикновено е тактика, с която целят да забавят изгонването си.
А в синагогата се намираше човек с нечист дух, който извика казвайки: Остави ни на мира! Какво имаш Ти с нас Исусе от Назарет? Нима си дошъл да ни погубиш с унищожение? Познавам Те Кой Си, Светият Божий. Но Исус го смъмри, казвайки: "МЛЪКНИ И ИЗЛЕЗ ОТ НЕГО". Тогава нечистият дух като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него.

(Марк 1:23-26)
Има известна полза от това да се разпитват демоните, дори и тогава когато те не искат да говорят през човека, на който се служи с освобождение. Веднъж една жена, която имате много "симптоми" на демонична опресия, дойде за служение. Два часа интензивно служение не доведоха до никакъв резултат. Нямаше дори и най—малкото проявление на присъствието или на напускането на демон. На следващия ден започнах да чета Евангелието на Марк. Когато стигнах до описанието на случката в Гадариния в пета глава, Святия Дух ми насочи вниманието върху седми стих, където демонът се моли "не ме мъчи". Потърсих думата в тълковния речник на гръцки език и установих, че "мъча" означава "разпитвам като прилагам мъчение". Обадих се на жената и й казах да дойде отново вечерта. Тогава започнах да бомбардирам демоните с въпроси: Как се казваш? От кога си тука? Толкова ли си глупав, че да си мислиш, че можеш да устоиш на името на Исус? и т.н. Само след няколко минути жената започна да изкашля злите духове. Демоните не бяха проговорили, нито бяха дали някакъв знак, че чуват какво им говоря, но мъчението да бъдат разпитвани беше разрушило тяхната сила. Още преди да видим някакви външни резултати, ние трябва да сме сигурни, че нашите въпроси и заповеди имат ефект.
Прекъсване по време на служение
Освобождението може да бъде извършвано в спокойна атмосфера. Опитът дава повече увереност и ни прави способни да служим без напрежение. Служителят трябва да разбере, че той е слуга на Господ Исус и че се движи в силата и властта, която му е дадена. Той, а не демоничната сила диктува положението.

Служението може да се проточи. То може да отнеме няколко часа. Човекът, на когото се служи, както и самият служител могат да се нуждаят от няколко минути почивка. След като бъде изгонена група от духове е добре да се направи прекъсване. От това няма да се изгуби нищо. Просто ще продължиш оттам, откъдето си спрял.

Често се случва по време на служение човекът да си при- помни други области, които са завладени от демони или Святия Дух да му обърне вниманието към важна информация, която има връзка с освобождението. Правилно е да се спре и да му се даде възможност да сподели тези неща.

И все пак трябва да внимаваме за клопки на врага. Хората, на които се служи може да кажат: "Трябва да пия вода" или "Трябва да отида до тоалетната" или да използват някакво друго извинение. Понякога тези думи могат да бъдат казани от демона, а не от човека. Демонът ще се опита да отведе човека настрани. Ако служителят е бдителен, той не би трябвало да стане жертва на такъв трик. Той трябва да внимава за следното: Колко силно е влиянието на духовете в този човек? Дали очите му са изцъклени или втренчени? Дали гласът, който говори е на човека? Какво казва неговият собствен дух?

Един мой приятел беше начинаещ в областта на освобождението. Той заедно с още един брат изгонвали демони от един мъж. Духовете взели надмощие в човека и го повалили на пода, но все пак служителите продължавали да го държат за краката и ръцете. След малко мъжът се оплакал, че те го нараняват и има нужда да си почине няколко минути. Без да разбират, че в момента говори демона те го пуснали. Веднага щом му освободили краката, демонът накарал мъжа да ги рита и моят приятел се оказал с няколко счупени ребра. Това е необичаен случай, но той със сигурност подчертава необходимостта да се разпознае кой говори.
Положение на тялото
Тъй като демоните излизат предимно през устата или през носа, може да се очаква отделяне на лига или слуз, затова по-добре е човекът да бъде в положение, подходящо за подобни проявления. Една от най-удобните позиции на тялото е човекът да е седнал на обикновен стол и да е наведен от кръста напред и ръцете му да са поставени на коленете. Когато служението е по-кратко, човекът може да остане прав. В редки случаи той може да пожелае да легне по лице на пода или да застане на колене, като се подпира на ръцете си. Положението на тялото ще е различно и поради различните проявления, които се наблюдават. Обикновено, дори без да му се дават специфични инструкции, човекът се наглася в най-добрата за него позиция. Става въпрос да се прави това, което е нормално или естествено.

Присъствах на една служба, на която един известен служител извършваше групово освобождение. Събранието беше голямо и над сто човека бяха излезли напред за освобождение. Служителят помоли онези, които имат известен опит в освобождение да дойдат и да помагат, така че аз се отзовах. Един млад мъж до мене веднага беше повален на пода. Той кашляше силно и демоните излизаха през устата му заедно със слуз. Беше лято, климатичната инсталация се беше повредила и беше непоносима жега. Около мъжа се бяха натрупали хора и аз забелязах, че той започна да се чувства доста некомфортно. Той беше по средата на процеса на освобождение и аз му предложих да седне за няколко минути. Един друг мъж до мене ме смъмри остро и ми каза, че човекът трябва да остане в една и съща поза, докато излязат всички духове. Аз се съгласих с него, защото освобождението на човека беше по-важно от спора с този брат. Но това е в пълно противоречие с моя опит. Човекът, получаващ освобождение, трябва да бъде поставен в удобно за него положение.

Хората, които работят заедно в група трябва да се научат да се движат в Духа и да имат увереност един в друг. Когато сте в разгара на битката с демоничните сили, не е време да изтъквате различията помежду си. Ако има разпознаване на духовете от страна на единия от членовете на тима, трябва да има потвърждение и в духа на останалите. Обаче е по-добре да се продължи и да се предизвиква духа, който е бил разпознат, отколкото да започнеш дискусия от- носно точността на разпознаването. Има вероятност да се допусне грешка при разпознаването, но това няма да попречи на цялостното служение.

За един човек може да бъде трудно да остане в лидерска позиция за по—дълъг период от време. Наблюдавал ли си ято гъски в полет? Ако отговорът ти е "да" тогава ти имаш правилната картина за това как отговорността може да премине от един на друг. Водещата птица пори въздуха за няколко минути и тогава се спуска надолу при "останалите", докато друга птица се придвижва във водещата позиция, за да заеме мястото й. Освободителният тим може да работи по подобен начин. Целта е да бъдат освободени пленниците и да се отдаде славата на Исус, така че не би трябвало да има значение кой води битката. Всяка позиция в тима е важна.

Вълнуващо откровение беше за мен да науча, че Исус е "същият вчера, днес и завинаги" (Евреи 13:8). Когато преживях кръщението в Святия Дух открих, че чудесата не са свършили със смъртта на апостолите или когато се е изпълнил канонът на писанията. Чудесата са за днес. Отидох да чуя Кетрин Кулман и по време на тази служба станах свидетел на много чудеса на изцеление. Вярата ми беше възкресена и започнах да си мисля за приятели, които имат нужда от изцеление.

Един пастор беше много силно в сърцето ми. Исках да го видя изцелен, повече от който и да било друг. В продължение на 16 години той страдаше от главоболие, получено в резултат от нараняване на главата. Лекарите не предлагаха никакъв изход. Предписваха мозъчна операция, за да направят изследване, но Фред не беше съгласен да се подложи на такава опасна операция с такава малка вероятност тя да му помогне. Поради болката той не можеше да спи и нервите му направо се разпадаха. Той не можеше да изучава Словото и да се подготвя както трябва за службите. Постоянната болка го правеше сърдит и раздразнителен. Семейството му беше под напрежение. Децата не можеха да вдигат никакъв шум. Всичко се въртеше около страданието на Фред.

Казах на Фред, че ще се моля за него, докато не го видя изцелен. В продължение на една седмица всеки ден прекарвах време в молитва за него. Една сутрин докато се молех, Господ ми каза, че проблемът на Фред се дължи на зъл дух. Наистина ли бях чул гласа на Бога? Как можех да споделя подобно откровение с моя приятел? Какво щеше да си помисли? В края на краищата, какво знаех аз за демоните? Няколко пъти по време на събрание бях чувал да ги споменават, но не бях чел нищо по въпроса. Как можех да бъда сигурен? Какво трябваше да направя?

Желанието да споделя с Фред моето откровение не ме напусна, но дори се засили. Един ден, докато бяхме заедно, аз предпазливо подхванах темата. "Фред, обещах да се моля за теб, докато Бог те изцели", напомних му аз. "Моля се за тебе всеки ден и Господ ми каза какъв е твоят проблем." Спрях, за да видя реакцията на Фред. Цялото му внимание беше насочено към мен. "Е, слава на Господа", каза той, "Какво ти каза Господ?". "Фред, не знам какво ще си помислиш за това", започнах аз, като много внимателно си подбирах думите, "но Господ ми каза, че твоето главоболие е причинено от демон". Сдържах дъха си докато наблюдавах лицето му, за да видя реакцията му. Не знаех, че Фред значеше за демоните повече от мен. "Е, слава на Господа!", възкликна той и дори изглеждаше обнадежден. "Нали Библията казва, че демоните могат да бъдат изгонени? Искам да изгониш този демон от мен."

"Чакай малко", запротестирах, "аз не зная нищо за изгонване на демони, но мисля, че мога да намеря някой, който може да го прави. Дай ми само няколко дни да се моля затова и да видя, кой може да го направи за теб. Ще ти се обадя веднага щом намеря някого."

Застанах веднага в молитва и помолих Бог да ме доведе до служител с освобождение. Господа ми каза: "Ти го направи." Започнах да се моля отново. Внимателно обясних на Господа колко неквалифициран съм. Сигурно съм звучал по-зле от Мойсей, който пред горящия храст се извиняваше, че не може да изведе народа от Египет. Господа не ми даде никаква друга алтернатива. Аз трябваше да извърша служението.

В главата ми нахлу порой от мисли. Какво щеше да се случи с мен, ако атакувах в лицето демонични духове? Дали нямаше да си направят специална мишена от мен? Със сигурност щях да имам проблеми. Перспективите бяха плашещи.

Седмица по-късно говорих с Фред. Казах му за резултата от моите молитви. Не изглеждаше много смислено аз да му послужа с освобождение, но той беше напълно готов да го приеме. Решихме да се молим още една седмица и да изучаваме, какво казва Словото по този въпрос. Тогава щяхме да се съберем заедно със съпругите си и щяхме да видим, какво щеше да се случи.

Дойде денят, в който щяхме да се опитаме да извършим служението. Фред и съпругата му трябваше да дойдат в къщи за вечеря и след това щяхме да отидем в сградата на църквата за молитвено събрание или каквото щеше да бъде. Бях доволен, че денят ни беше зает. Трябваше да пътуваме но работа извън града. Върнахме се в къщи два часа преди пристигането на Фред и неговата съпруга. На стълбите имаше малка книжка, затисната с камък. Един от приятелите ми беше минал през града и като не ме намерил вкъщи ми я беше оставил. Не можех да повярвам на очите си, когато прочетох заглавието - "Въведение към изгонване на демони" от Дерек Принс. Моят приятел не знаеше за предстоящото служение. Моментът беше подбран перфектно. Трябваше да е Бога!

След няколко минути поглъщах съдържанието на книжката. Тя разглеждаше въпроса в практичен аспект и беше пълна с полезна информация. Докато демонът излиза можехме да очакваме някакво проявление. Поне се чувствах малко по-уверен за цялото нещо. Когато Фред и съпругата му пристигнаха, преди да започнем освобождението ги накарах да прочетат книжката.

Преди да предизвикаме демона прекарахме известно време в молитва. По онова време мислех в термините само на един демон. Моето разбиране се простираше само до там. Фред все още беше на колене, когато аз реших да започнем да говорим на демона. Аз и жена ми положихме ръце на главата му и двамата казахме: "Заповядвам на демона да излезе от него в името на Исус." След като бях издал тази заповед и жена ми я беше повторила, чакахме да видим какво г-це стане. Накрая попитах: "Фред, почувства ли нещо? Мислиш ли, че стана нещо?" Фред поклати отрицателно глава. Той не беше почувствал нищо. Проведохме кратка консултация и решихме отново да опитаме.

Още няколко пъти издадохме същата заповед. Какво ставаше с Фред'? Лицето му се изкриви! Той се опитваше да говори, но не излизаха никакви звуци. Изглеждаше сякаш се задушава. Не беше време да забавяме темпото. Продължавахме да заповядваме на демона да излезе. Фред силно започна да кашля. Това продължи около минута. После той падна настрани на пода и лежеше неподвижен. "Излезе ли, Фред?", попитах аз. "Мисля, че да", прошепна той. Приятелят ми едва говореше. "Толкова съм слаб, че не мога да се изправя", обясни той. Ние се молихме за Фред и благодарихме на Бога за неговото освобождение. Той можа да седне, чак след като минаха най-малко пет минути.

През цялото време съпругата на Фред седеше и се молеше. Сега я чух да пее нежно. Разпознах и мелодията на известен химн "Удивителна благодат". Мислех си да се присъединя към нея и да запея, но докато слушах, за да чуя думите, разбрах, че тя пееше на езици. Няколко седмици преди това се бях молил да получи кръщение в Святия Дух, но тя можеше да изговори само няколко кратки изречения на езици. Сега тя пееше с пълна свобода. И четиримата ликувахме.

Едва седмица по-късно видях Фред отново. Бях нетърпелив да чуя какво е станало с главоболието му. Бях уверен, че ще ми каже, че всичко е минало. "Франк, не знам какво да правя", започна той, "но все още имам главоболие. Нямам никакво подобрение." Обзе ме болезнено чувство на разочарование. Как може едно служение да бъде толкова драматично и да не бъде ефективно? И двамата бяхме объркани.

Фред ми каза, че е приел призванието да пастирува църква в друг щат. Той щеше да се премести там веднага. Шест месеца изминаха преди да го видим отново. Бяхме на пътуване в близост до новото му място и пропътувахме още няколко мили, за да го посетим. След като се молихме заедно, решихме отново да послужим на Фред. През изтеклите месеци бяхме научили повече за демоните. Можеше да има повече от един. Може би не бяхме изгонили този, който причиняваше главоболието. Този път щяхме да проявим повече настойчивост.

Сложихме Фред да седне на един стол и се събрахме около него. Той активно ни сътрудничеше. Беше готов да направи всичко, което му даваше дори и лъч надежда, за да се отърве от тази непрестанна болка, която разрушаваше живота му. По това време ние не знаехме как да установяваме наличието на определени духове и никога не бяхме получавали свръхестествено разпознаване на специфични демони. И така заповядахме на всички демони, които са вътре да излязат. Всеки път, когато заповядвахме на някой демон, Фред започваше да кашля. Той чувстваше напрежение в гърлото си, което се освобождаваше чрез кашляне. Това се случи около шест пъти. "Тръгна ли си главоболието ти?", подпитах аз. "Не, боли ме повече от всякога", обясни Фред. Разбрахме, че във Фред беше останало още нещо. Спомних си, че слушах касетка за освобождение, в която служителят заповяда на демоните да си кажат имената. Решихме да опитаме и това.

"Как се казваш?", попитах демона, за който бях сигурен, че е все още във Фред. "В името на Исус, заповядвам ти да ми кажеш името си." Лицето му започна да се изкривява точно както първия път, когато му служихме. Продължихме да му заповядваме да си каже името. Устните на Фред се издадоха напред и устата му се изкриви в ръмжене. Много бавно и с глас, който едва се чуваше беше произнесена думата — "Б..о..л..к..а".

Звучеше толкова просто. Защо не се бяхме сетили? "Демон на болка, излез от Фред!" Думите ни бяха настойчиви. "В името на Исус, излез от него!" Съпругата на Фред сигурно беше усетила в духа, какво ще се случи. Тя грабна от масичката един вестник и го хвърли на пода между краката на Фред. Веднага Фред се закашля и изплю две големи топки слуз върху хартията. Демонът беше изгонен! Болката също беше вън! Изминали са вече почти пет години и Фред все още е изцелен. Бог отговори на нашите молитви.