Ако не беше перфектен учител щеше да е блестящ пастор !!!



Дата18.06.2018
Размер37.07 Kb.
#74085
АКО НЕ БЕШЕ ПЕРФЕКТЕН УЧИТЕЛ – ЩЕШЕ ДА Е БЛЕСТЯЩ ПАСТОР !!!

 

Почти цели 4 десетилетия е перфектен учител. С изумително обаяние и с изключително майсторство той умее да мотивира своите обучавани! А те са от крехка детска до твърде зряла, да не кажем преклонна възраст… И всички без изключение с нетърпение очакват неговите часове. Като истински вълшебник учителят Данчев оправдава техните очаквания.



И всеки негов ученик яко заляга над не съвсем лесното за изучаване релефно-точково писмо, създадено от невиждащия френски тийнейджър. И 72-годишният отец Борислав от Свищов, и 66-годишната Кера Узунова от Тополовград, и палавия сляпоглух донжуан Петър Бонев от Бургас. Данчо е обучавал на брайлово писмо и Любчо Муратев и Даниела Денчева от Пловдив, още в ранната им предучилищна възраст., Учениците на този забележителен учител са стотици от всички краища на България. Но най-голямото му постижение изглежда е брайловото ограмотяване само за 20 дни на Слав Славов от Ямбол. Така може би обучителят Данчев поставя уникален рекорд и силно разгневява мастит брайлолог от Софийската „Алма матер”. Многоуважаваният и от нас преподавател твърди безапелационно, че за такова кратко време не е възможно да бъде брайово обучен късноослепял човек. Но обучаваният Слав Славов опровергава по най-категоричен и публичен начин твърденията на самонадеяния доцент, като 3 месеца след обучението си спечелва от националния конкурс по брайлово четене в Дряново високопрестижна премия. За упорството си при отстояване на своя подход в брайловото ограмотяване непокорният обучител и тогавашният директор на пловдивския рехабилитационен център за малко не отнасят сериозни наказания от свръхтемпераментния брайлов суперкапацитет, по това време заместник-председател на Съюза на слепите в България(ССБ). И разбира се, както е прието при достатъчно културните хора, след време Владимир Радулов поднася извинения на Учителя Данчев за не съвсем заслужените към него упреци, че той не започвал брайловото обучение с писане на пишеща машина. Извиненията на доцента, по-точно неговите признания, че Данчо е прав при своя подход, са поднесени твърде публично. Или ако перифразираме всеизвестната поговорка, можем да заключим в този случай: „когато фактите говорят и доцентите се извиняват!”.

За по-младите хора Данчо Данчев е най-вече съавторът на Стефан Данчев – директор на Националния център за рехабилитация на слепи. Малко от тях знаят, че той е и съавтор на 2 учебника по брайлово ограмотяване. Автор е също и на поетичните книги "Разделям се с мига" и "Пак ще нашепвам на глас" и на първия български самоучител по брайл. И два твърде любопитни факта, разкриващи много важен щрих от ценностната система на този автор. Авторът Данчев не е грам комерсиален. Той не взима нито една стотинка хонорар за работата си по тези 2 учебника за брайлово ограмотяване. Вероятно поради поетичната си дарба, а може би защото и тогава времената бяха сякаш по-малко пазарни, да не кажа по-духовни. Но и през новите пазарни времена въпросният автор си е пак същия. Преди десетина години е помолен да разработи експресно кратък исторически обзор за развитието на пловдивското производствено предприятие на ССБ, по случай някаква негова годишнина. Разработката е срочна и е в размер на цели 8 страници. И пак авторът Данчев не се сеща да поиска някакво, макар и не голямо възнаграждение за своя висококвалифициран труд.

През ноември ще се навършат 50 години откакто Данчо започва да изучава изкуствения международен език есперанто. След години той ще пробва поетичното си перо и на този език и в бъдеще ще печели национални и международни награди. Той е един от учредителите на пловдивското дружество на слепите есперантисти и дългогодишен негов председател. Учредител е и на Асоциацията на невиждащите есперантисти в България и член на нейния управителен съвет. Седма година е отговорен редактор на сп. „Есперантска искра”, което се разпространява в над 20 страни и читателската му аудитория брои над 300 души. При списването на това списание той внася повече поетичност и художественост. Вечв 13 години Данчо е редактор на рубрика „В света на съсъдбениците” в органа на Международната лига на слепите есперантисти сп. „Есперантска връзка”, в която представя интересни разработки.

Данчо Данчев е автор на стотици журналистически текстове в български и чуждестранни, най-вече печатни медии. Почти във всеки брой на сп.„Зари” той има неизменно авторско присъствие със свои публикации, третиращи различни проблеми и сюжети на живота на хората с нарушено зрение.

Десетилетия наред Данчо е член на редица управленски и помощни органи на различни сдружения. В тях той винаги манифестира ярко и отстоява твърдо своите идеи и позиции. Но неговия може би звезден миг на това поприще е учредения по негова инициатива и оглавяван от него литературен клуб „Следа”. Клубът досега е издал 6 литературни сборника, провел е много литературни четения в Пловдив, а също и в други населени места в страната и чужбина.

Съвсем отскоро, колегата Данчев е и председател на една от пловдивските организации на ССБ. В тази си нова роля той е страхотен еталон за това, как трябва да се служи на невиждащите хора и техните близки. Два пъти седмично председателят Данчев е отзивчив и неизтощим техен консултант, дискретен душеприказчик и Безвъзмезден психотерапевт.

С белите си коси, с топлия и спокоен глас, с невероятната си способност да мотивира и убеждава, да отстъпва и да постига целите си без особени усилия и устремност, винаги добронамерен и лъчезарен, готов за компромиси и битки, за благотворителни и доброволчески акции, Данчо веднага ти става симпатичен. През последно време често съм си мислил, че с това свое излъчване и качества на характера, той ако беше роден в Полша вероятно щеше да бъде един от шестимата невиждащи там пастори. А може би и обичан и цитиран университетски преподавател…

На 23 октомври т.г. и Данчо навърши 70 години. Ние – неговите приятели, колеги, ученици и читатели, да го поздравим с юбилея и да му пожелаем добро здраве, дълголетие, много нови поетични и журналистически текстове, а защо не и още няколко авторски книги!



21 октомври, 2007
Пловдив
Каталог: authors
authors -> Величка Гушева -кърпарова Чуй ме, време
authors -> Владимир желев овчаров
authors -> Не можем без икар
authors -> Сборник " адг" пловдив, 2005 сто години просвещение
authors -> Ангел сотиров зелени графомании 20
authors -> Едно момче с китара
authors -> Ако душата ми беше небе, ти щеше да си слънцето в него
authors -> Шипченски проход
authors -> И димитър грудев удря рамо на алфред адлер! Ангел Сотиров
authors -> Топлина. Топлина се разлива по цялото ми тяло. Какво друго може да прави топлината, освен да се разлива, разлива ! Браво! Добре съм, щом и след 100 години анабиоза* мога да се шегувам


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница