Ако отхвърлим закона, това е същото, да отхвърлим Сина. Отхвърлянето на Сина е същото, като отхвърлянето на Отца

Но те не приложих този стих за себе си, защото както им се струвало, било време на задръжки. Защото Христос не дошъл, въпреки техните изследвания. И нарекли това време „време за задръжка”.

Авак.2:4 „Ето, душата му се надига, не е отдън права; а праведният ще живее чрез вярата си”.

В Авакум 2:1-4 се казва: „На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата и ще внимавам да видя”.

Тези стихове били важни за тях.

„Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчица, за да може да се чете бърже. Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, но бърза към изпълнението си и няма да излъже; ако и да се бави, чакай го. Защото непременно ще дойде, няма да закъснее”.

„Ето, душата му се надига, не е отдън права; а праведният ще живее чрез вярата си”. Това е цитат от Великата борба, 392, 1. И следва продължението:

„Вече в 1842 год. по заповед, дадено в това пророчество, да се напише видението и да се начертае на дъсчица, за да го прочетат леко четящите, подсказало на Чарлс Фич да подготви пророческа схема, илюстрираща видението от Даниел и Откровение. Публикацията на тази схема се разглеждала като изпълнение на наставлението, дадено от Авакум. Никой при това не забелязал, че явната задържането на изпълнението на видението, „времето за задръжка”, е представено в това същото пророчество. И след разочарованието това място от Писанието се представяло като много съществено.

И после тя повтаря: „...душата му се надига, не е отдън права; а праведният ще живее чрез вярата си” Великата борба, 391, 1-2.

Какво било състоянието след голямото разочарование? Ако се обърнем към тези пионери, към времето на зараждане на това движение, ще прочетем: „След голямото разочарование Хайръм написал: Нашата най-трепетна надежда и очакване бяха взривени. И такъв дух на скръб се спусна над нас, какъвто аз никога преди това не съм изпитвал. Оказа се, че загубата на всички земни приятели не можеше да се сравни с това. Ние плакахме и плакахме до самото развиделяване. Аз размишлявах в сърцето си говорейки: „Моят адвентен опит беше най-наситения и най-яркия от целия мой християнски опит. Ако това се окажеше грешка, какво представлява останалата част от моя опит? Значи ли това, че Библията е грешна? И че няма никакъв Бог, никакво небе, никакъв златен град-родина, никакъв рай. И всичко това е само хитро съшита басня. И няма основа за нашата трепетна надежда и очакване за всички тези неща. По този начин ние имаше за какво да се огорчаваме и плачем, ако всичките ни съкровени надежди бяха изчезнали”.

И както казах, те плакали до самото разсъмване. 50 000 човека, излезли от различни деноминации. Всички те с надежда очаквали великото събитие. И великото събитие не дошло. Това било „времето за задръжка”. И тези 50 000 се съкратили до 50. 50! Те били 50 човека. Тези, които отказали да се съгласят с идеята, че не Бог е водил това движение. Защото това движение било на основата на Библията, било пророческо, било проверено и препроверено с библейските принципи. И какво тук трябвало да бъде неправилно?

Хайръм Едсън, бивш методист, бил този, който открил смисъла за очистването на светилището в това погрешно тълкувание.

„След голямото разочарование Бог открил на Едсън във видение удивителна картина – Христос, нашият Първосвещеник, влизащ в Света Светих в небесното светилище, за да започне специалната работа на съда преди Неговото завръщане. Заедно с приятелите си Оуен Крозиер и д-р Хан, те изучавали още по-задълбочено очистването на светилището в библейска перспектива и обнародвали изводите си в адвентния вестник „Зора” и по-късно в „Дневна звезда”.

И започвайки с това време и по-нататък, адвентната вест постепенно започнала да се развива”.

Тази вест, разбира се, трябвало да стане вест за всички, защото Библията казва: „На теб принадлежи да пророкуваш на народи и племена, и езици, и много царе”. И тези хора, които били въвлечени в това, трябвало да бъдат на такова ниво, дотолкова да се основават на Библията, че всъщност те били изпълнени с Божия Дух.

„Законът бил стандарт за праведност. Вестта за светилището била способ за избягване осъждането на закона”.

Интересно, че и това и онова били дадени на Синай. Бог дал десетте заповеди на Моисей и Той дал тези десет заповеди заедно с вестта за светилището. Затова в края на времето, когато законът бъде възстановен, нима вестта за светилището не трябва да върви с него ръка за ръка? Нима типът не трябва да се срещне с антитипа?

„Те и двата са неделима част от плана за спасение. Ако разбираме задължителните изисквания на закона, тогава ще приемем и вестта за светилището, което отваря вратата на благодатта”.

И вестта за светилището ни говори, че светилището трябва да се очисти. Записите на греха трябва да бъдат премахнати, така че веднъж да можем да стоим пред Бога такива, като че ли не сме никога не сме грешили. Планът за спасение е толкова съвършен. Той включва не само прощаване на греховете, той включва и премахване спомена за греха. Ако сте грешили или да кажем са ви обвинили лъжливо, не е важно в какво престъпление, и в крайна сметка доброто ви име е възстановено, но записът на вашето престъпление все още е записано в книгата, няма ли да направите всичко възможно, да премахнете този запис? Затова Бог в Своята далновидност ни е открил път, посредством който даже записите на греха могат да бъдат премахнати. Ще останат за напомняне единствено следите на Неговите ръце и ребра.

Римл.5:20 „А отгоре това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а дето се умножи грехът, преумножи се благодатта”.

Закон и благодат, светилище и закон трябва да вървят заедно, трябва да работят заедно. Затова, че благодатта преизобилствала, необходимо е благодатта да бъде представена на всеобщ обзор. Законът е огледало на характера. Той трябва да бъде представен така, че нарушителят на закона да се обърне към Спасителя, за да намери решение и да се избави от осъждане. По такъв начин служителите на Неговата благодат трябва обезателно да бъдат също и служители на Неговия закон. Следователно, това било възстановяване, което би трябвало да намери място в края на времето, защото светът има богословие от типа на „клатушкането на маещия се”. Евреите приели закона, но отхвърлили Спасителя. Християните приели Спасителя, но отхвърлили закона. Така Бог съединява заедно всичко това в края на времето.

„В началото Бог поставил човека под закон, като обезателно условие за самото му съществуване. Той бил един от субектите на божественото управление, а не може да има никакво управление, без закон...” Патриарси и пророци, 49.1.

В това има логика. По този начин благодатта и послушанието са неразривно свързани. Аз не мога да бъда под благодат, ако няма никакъв закон. Защото ако няма никакъв закон, то няма и никакво нарушение. А ако няма никакво нарушение, защото няма никакъв закон, тогава аз не се нуждая от благодат. Следователно благодатта предполага, че съществува закон.

Йоан 15:10 „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов”.

Римл.1:5 „Чрез Когото получихме благодат и апостолство да привеждаме в послушност към вярата, заради Неговото име, човеци от всичките народи”.

По такъв начин Илия трябвало да дойде, трябвало да възстанови всичките тези неща, да призове хората към покаяние, да ги призове да се върнат обратно към послушание на закона. Йоан Кръстител упрекнал Ирод в нарушение на заповедите, че се оженил за жената на брат си Филип. Последният Илия трябва да направи същото. По такъв начин информацията за светилището ще бъде главното. Светилището показва способа за решението на проблема грях, а законът показва греха.

„Преди Бог да разруши допотопния свят, Той изпратил вестите на благодат и праведност, благодат и закон до хората. Затова и преди Неговото Второ пришествие трябва също да бъде предадена тази същата вест”.

Бит.6:8 „А Ной придоби Господното благоволение”.

Т.е., адвентното движение не е законничество. Напротив, то проповядва благодат. Но вие не можете да проповядвате никаква благодат, ако няма никакъв закон. Защото за какво ви е нужна благодатта, ако няма никакъв закон?

2Петр.2:5 „И ако не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, възгласител на правдата, когато нанесе потоп на нечестивия свят”.

А Лука 17:26 ни казва: „Но както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син”.

Какво трябва да проповядваме? Истинската вест, касаеща праведността на Христос. И ние трябва да проповядваме и благодат, и закон, и праведност в правилна светлина. А това можем да намерим само в контекста на вестта за светилището.

„Когато Моисей бил на планината Синай получавайки закона, написан от Божия пръст, какво направили хората? Отстъпили, аргументирайки се от неговото задържане . Моисей бил прототип на Христос. По такъв начин наистина ли е възможно задръжката за Пришествието на Бога да донесе подобен резултат и в края на времето? Мисля, че да! Мисля, че ще дойде отстъпление и при това ще уповават на задръжката на Бога. Защо? Защото можем да продължим да правим това, което ни харесва.

Изх.32:1 „А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни възведе из египетската земя, не знаем що му стана”.

Затова ще имаме работа с голямо отстъпление в края на времето, понеже „с този човек, с Моисей, не знаем какво е станало с него”.

2Петр.3:9 „Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние”.

Радвам се, че имаме този стих. Иначе ни един от нас днес нямаше да стои тук. Тази вест се проповядвала повече от 160 години. И ние все още чакаме. И светът става все по-лош и по-лош. И условията стават все по-лоши и по-лоши.

Има три отличителни събития, които водят до формирането последната адвентна вест. Не е само въпроса за възстановяване на закона и благодатта в техните правилни съотношения, но това е вест за плана на спасението от началото на греха до унищожението на греха. И това можете да намерите само във вестта за светилището.

„Отначало започнала да се развива доктрината за светилището. И после, в един декемврийски ден на 1844 година не голяма група от пет жени застанали на колене в молитва в дома на Хайн, в южен Портланд, щата Майн, когато една от тази група – Елън Голд Хармън преживяла опитност, в която й било известено изпълнението на Откр.12:17” Spirit of Prophecy.

И Духът на пророчеството бил представен. Интересно, че тук имаме жена. При Йосия също срещаме жена пророчица – Олда.

Откр.12:17 „Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди (които би трябвало да бъдат възстановени) и държат свидетелството за Исуса (което съгласно Откр.19:10 е Духът на пророчеството)”.

Това е адвентно учение.

А това е взето от сайта на наследството на Елън Уайт. Третата отличителна доктрина, която обединявала заедно това неголямо тяло адвентисти и което повече от когато и да било ги отделяло от всички, които били около тях, бил седмият ден - съботата. Приблизително по време на разочарованието няколко привърженици на адвентистите приели съботата във Вашингтон, Ню Хемпшън. В началото на 1843 год. Джозев Бейтс прочел статията на Т. М. Прибъл от Нашуа, Ню Хемпшън, публикувана в Надеждата на Израел, която го довела до приемане на пазенето на четвъртата заповед. На свой ред Бейтс предавал истината за съботата и на други и написал трактати, обясняващи нейното значение и убеждаващи ги в нейното съблюдаване. В 1846 год. той издал трактат Седмият ден – съботата, вечното знамение”, копие от което попаднало в ръцете на Джеймс Уайт и Елън Хармън Уайт, приблизително по времето на тяхното бракосъчетание, в същия месец.

И те също приели това. Когато Бог възстановява закона, разбира се, Той трябва да възстанови и съботата.

„След голямото разочарование, между април и септември 1848 год., те провели конференция, позната като Съботна конференция и били установени петте стълба на адвентизма:

Доктрината за светилището

Доктрината за Второто пришествие

Съботата

Духът на пророчеството

„Ако Светият Дух бил с това движение от неговото раждане, от неговото начало, то това, което е основано от Светия Дух, стои твърдо и не може да бъде променено.

„Извън това се появило съдържанието на вестта на трите ангела, които трябвало да се проповядват по целия свят. По-късно била добавена и здравната реформа като дясната ръка на предвестника на евангелието”.

Сега искам да се обърна към стълбата на Петър. Това е много важен момент. С каква божествена сила се говори за него във 2Петр.1:3 „Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и благополучието чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила”.

Следователно това се явява процес на християнското развитие.

2Петр.1:4 „Чрез Който се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество”.

С други думи, ако искате да сте преобразувани и Бог иска да ви преобразува обратно в този образ, който сте изгубили. Тогава това е стълбата, на която трябва да спуснем нозете си.

2Петр.1:5 „…като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света; то по самата тая причина, положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие”.

Всеки трябва да започне с вяра, даже ако тя е толкова малка, колкото синапено зърно. И ако се уловите чрез вяра, каквито и да са изискванията, ще започнете да очиствате живота си. Не е ли така? И ще спрете да правите това, което сте правили преди. Това е добродетел. Добавка към добродетелта е вашата вяра. Не само го четете, правете го! Покайте се и после изучавайте Библията си! Разберете изискванията на Бога! Хванете се за заложените тук принципи! Добавете тук и знание! И когато получите знание, ще разберете цялата важност на въздържанието. Ако не поставите ногата си на стъпалото на въздържанието, не можете да се изкачите на следващото. По този начин това е важен проблем, т.е., вестите за здравият смисъл на живота, въздържанието, образецът на живота, които съответстват на принципите на Бога, не могат да бъдат отместени настрани. И ние като народ не можем да бъдем в този свят за пример на това, че тези неща не са важни. Въздържанието и здравната реформа са ключови компоненти на християнския ръст. Защото как можете сами на себе си да покажете основата на надеждата си, ако сте скептик?

2Петр.1:6 „...на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си – твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си – любов”.

Търпение, благочестие, братолюбие, любов. Ако искате да израснете в Христос, всички тези стъпала трябва да бъдат съединени. Адвентната вест включва всички тези компоненти. Не искам да кажа, че всеки прави това, но това е вест и Бог я е постановил.

2Петр.1:7,8 „Защото, ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос. Но оня, у когото те не се намират, е сляп и късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове”

Това е важно. Това звучи като камбанен звън.

Наистина ли здравната вест е библейска? Да или не? Разбира се, да!

„Уроците за самообладание и самоконтрол трябва да бъдат получени чрез образованието в детството и юношеството. Апетитът трябва да бъде ограничен и научен, и това е отговорна работа, която е възложена на родителите. Младежта от юношеското поколение беше показател за обществото. Покажете на младежите стълбата на Петър, състояща се от осем стъпала и поставете нозете им не на най-високото стъпало, а на най-ниското, със сериозна молба убеждавайки ги да се изкачат до самия й връх” Свидетелства към църквата, т.6, 147.1,2.

По-нататък тя говори за тези проблеми. Следователно тази вест е важна вест. Илия ще възстанови всички тези неща.

„Това никак не е лесен въпрос за получаване на безценните съкровища за вечния живот. Никой не може да прави това плувайки по течението на света. Трябва да излезем от света, да се отделим и да не се докосваме до нечисто”.

По такъв начин адвентното движение е несъмнено вест за отделяне.

„Никой не може да постъпва мерзко и при това да не се увлича надолу по течението на този свят. Никой не може да прави каквито и да било движения на върха, не прилагайки за това усилия. Този, който иска да победи, трябва крепко да се държи за Христос. Той не трябва да се обръща назад. Но да държи очите си винаги повдигнати нагоре, получавайки благодат след друга. Личното бодърстване е цена за безопасност. Сатана играе игри за живота за вашите души. Не приемайте от неговата страна ни една педя, за да не получи предимство пред вас” Свидетелства към църквата, т.6, 147.3.

Ето защо е толкова важно Бог да възстанови Духът на пророчеството в църквите. За да не оставя тя без котва, както останалата част на християнския свят.

Джеймс и Елън Уайт.

„Джеймс Уайт се родил на 4 август 1821 год.”

Искам да направя няколко забележки. Когато гледаме тези хора, които били въвлечени в това, когато разгледаме характерите им, можем да си извлечем важни уроци. Ако обърнем внимание на възрастта им, ако обърнем внимание на образованието им, това е забележителна вест.

„В семейството той бил пето дете от деветте. Още от детството си страдал от лошо зрение, което му попречило да посещава училище, докато навършил 19 години”.

Знаехте ли това? Джеймс Уайт тръгнал на училище като малко момче, но не можел да види дъската, защото имал ужасно късогледство. Едното око гледало насам, а другото натам. Затова преподавателят го завел на първия ред и му казал: „Седни на първия ред”. Но той нищо не виждал. Очите му били разногледи. Накрая му казали: „Не можем да направим нищо за теб”. Тогава още нямало днешните технологии и го отпратили в къщи. И той трябвало да порасне във фермата, да работи във фермата, докато не станал на 19 години. Без никакво образование – не можел да чете, не можел да пише. Нищо. Докато не настъпила 19-та година.

„Елън Уайт, за която се оженил, имала повредено лице. Знаете тази история. Когато нейна съученичка хвърлила по нея камък, тя била на 9 години. Тя също била принудена да изостави училищното си образование”.

По такъв начин тя имала само три годишна училищна подготовка. Така имаме двама човека, които в младостта си нямали въобще никакво образование. Достатъчно интересно е, че Джейм Уайт, когато бил на 19 години се заразил от някакъв вирус, вероятно такъв, какъвто има и аз днес, кой знае. Лежал в леглото, изгарящ от температура. Една сутрин майка му влязла, а той още лежал в леглото. Оздравявайки вече, той плувал в пот. И неговите очи се оправили, и той можел да вижда. И той казал: „Аз мога да виждам. Аз мога да виждам. Аз мога да виждам всичко. Искам да се науча да чета и да пиша”. И той отишъл на училище. Баща му казал: „Ще изглеждаш като глупак, седящ там, редом с малките деца. Ти си на 19 години. Не можеш да отидеш на училище”. Но той казал: „Аз искам да чета. Аз искам да чета”. И отишъл на училище. И след три месеца, само след три месеца, той наваксал всичко. Всичко до най-последния клас. Учейки, учейки, учейки! Чак до тогава, докато се подготвил толкова добре, че го помолили да остане преподавател.

Те били необикновени хора.

Елън Уайт (родена в 1827 в Майн, починала в 1915 в Калифорния) казва: „След като имах видение и Бог ми даде светлина, Той ми предложи да ме издигне, но аз се отдръпнах от това. Бях млада и мислех, че няма да приемат това от мен” Елън Г. Уайт, писмо 3, 1847.

Това е 1847 година. Това видение днес го клеветят, принизяват го, осмиват го. Много хора. И ако четете всички тези книги, които се издават относно това видение – „Бялата лъжа” и... ох, техният списък е безкраен. Като евангелизатор аз трябваше да ги прочета, да изуча тези неща и да видя за какво говорят те. Ако случайно прочетете това, може да бъдете потресени. Но ако започнете да ги изследвате, ще забележите пълното невежество за някои твърдения в тези работи.

В собствения си живот разбрах, че ако има нещо, което силно не съм разбрал, аз го складирах на далечната полицата в моя разум. Понякога след 4,5,6 години, този проблем се разрешаваше. И това, което беше изглеждало като негативно, се оказваше позитивно.

Има твърде много половинчати твърдения и достатъчно много лъжи за нея. Трудно е да си представя, че все още има хора, които я считат за пророк.

Слушах как Сиди Брукс изнасяше проповед. Веднъж получих въпрос. Един човек пишеше: „Как можете да говорите, че тя е пророк? Това е отвратително! Този човек казва, че черната раса не трябва да се опитва да подражава на бялата раса. И когато четете този пасаж, много ми прилича на расистко твърдение”. Сиди Брукс изнасяше проповедта , а той е черен, и каза, че той прочел това твърдение и бил много разстроен, когато го прочел. До тогава, докато не го прочел изцяло. А то фактически казва: „Не подражавайте на бялата раса, подражавайте на Исус. Защо поставяте пред себе си такива ниски цели? Избирайте по-високи! Стремете се към Исус! ”.

„Някой си човек, под името д-р Малейрус Каперус, излязъл в пенсия в Лома Линда и редактор на списание Спектър, твърдял, че виденията на Елън Уайт били предизвикани от пристъпи на епилепсия”.

Даже в нашите собствени редове се появяват такива хора и богослови, които унищожават Духа на пророчеството. Един от нашите ректори в един от нашите големи европейски университети казал: „Жена само с три годишно образование не може да ми диктува”. Аз вече разказвах тази история по-рано. Писах му, но не получих никакъв отговор. Писах му: „Ако Бог би се обърнал към Вас чрез магаре и Вие бихте отказали да слушате, бихте имали конфликт с Божий ангел. Не говоря за жена, с тригодишно образование”.

Но така или иначе, д-р Малейрус Каперус казал, че тя имала пристъпи на епилепсия. Бих искал да му кажа, че това са най-добрите пристъпи на епилепсия, които някога ми се е случвало да чета.

„В 1981 год. Делберт Ходер, педиатър със специализация в областта на педагогическата невралгия, написал в списание Евангелика (повече не се издава), че виденията на Елън Уайт съответствали на това, което днес е известно като „парциален комплекс” или „психоторни апоплектични припадъци”. Четири години по-късно Малейрус Каперус се пенсионирал, правейки изявление в статия в Адвентни струи, където пише, че виденията на Елън Уайт се дължали на временна челна епилепсия” Molleurus Couperus, The Significance of Ellen White’s Head Injury”.

Ако отворите уебсайта на списание Спектрум, ето какво пише на тяхната уебстраница: „Първо издание на Спектрум, списание на Асоциацията на адвентния форум, излезе през март 1969 год., под ръководството на редактора Малейрус Каперус”.

Т.е., в това време те вече са измисляли такива интересни истории. Предполагам, че всеки, който иска да се запознае със всичките спектри на адвентното отстъпление, Спектър би бил добро списание за четене.

Последна вест за този свят.

Откр.10:9-11 „Отидох прочее при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Земи, та я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох; и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи. Тогава ми каза: