Ако отхвърлим закона, това е същото, да отхвърлим Сина. Отхвърлянето на Сина е същото, като отхвърлянето на Отца

Част I

Отхвърлянето на Сина е същото, като отхвърлянето на Отца.

Светът вижда бунтове.

Кой направлява тези събития?

Те не се случват само в арабския свят, но и в Европа. Ще дойдат и тук.

На хората им е писнало от всичко, което се случва в този свят. Това е развалината, която трябва да бъде възстановена във времето, в което живеем. Можем да изучаваме пророчествата, можем да разбираме какво се случва по света и да знаем всичко, но АКО НЕ ЗАПОЧНЕМ ОЩЕ ТУК И СЕГА С ИСУС, НЯМА ДА СТИГНЕМ ДО НИКЪДЕ.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗВАЛИНИТЕ
СЕВЕРНИЯТ ЦАР

Част I
В настоящата лекция ще разгледаме Дан.11 гл. Това, за съжаление, е едно от най-сложните пророчества в Библията и много малко хора се осмеляват да стъпят на тази територия. Но аз вярвам, че ние сме свидетели на развръзката на събитията, описани в тази глава. Нямам намерение да правя изследване на всеки стих поотделно от Дан.11 гл., но ще проследим пророчеството, ще се постараем да видим общата картина и после ще се заемем с изпълнението - как се развива в съвременния свят.

Северният цар – част I. Текстът за тези размишления на тези серии се намира в Ерем.6:16:

„Така казва Господ: Застанете на пътищата на земята и попитайте за древните пътеки, де е добрият път и ходете по него; и ще намерите покой за душите си. Но те рекоха: Не щем да ходим в него”.

Т.е., имаме работа с конфликт. Полето на боя е вашият разум. И решенията, които се налага да вземем, ще имат вечни последствия. Ето извадка от Свидетелства, т.9, 16.1:

„Сатана е прилежен изследовател на Библията”.

Не трябва ли ние да сме прилежни изследователи на Библията?

„Той знае, че му остава още малко време и прави всичко възможно във всяко място на земята да противодейства на Божията работа. Даже е трудно да си представим преживяването на Божиите люде, живеещи на земята в това време, когато се слеят небесна слава и повторението на гоненията от миналото”.

Това е сериозно време.

„Те ще ходят в светлината, излизаща от Божия престола. Чрез ангели ще бъде възстановена постоянна връзка между небето и земята. А сатана, окръжен от злите ангели, изтъкващ връзката си с Бога, ще прави всевъзможни чудеса, опитвайки се, ако е възможно, да прилъсти и избраните. Божият народ не трябва да търси за себе си безопасност в извършваните чудеса, защото сатана ще повтаря извършените чудеса. Божият народ е изпитан и проверен и трябва да черпи за себе си сила в знаменията, изявени в книгата Изход 31:12-18. Те трябва непоколебимо да стоят зад живото слово: „Писано е”. Това е единствената основа, на която те могат да стоят абсолютно безопасно. А тези, които са нарушили завета си с Бога, в този ден ще бъдат без Бог и без надежда”.

Това е абсолютно същото, каквото е казал и Мартин Лутер. Това е, което задвижи реформацията. Аз вярвам, че ще бъде същото и по въпроса за последните събития. Не знамения и чудеса, и велики дела, за да убедят някого в нещо, но „така казва Господ”.

Дан.11 гл. е главата, която много са се опитвали да разгадаят. Има достатъчно много публикации и то не безсмислени, но винаги се намира някакъв въпрос, невписващ се ясно в пророчеството. Затова ще направим общ обзор. Аз не искам да си присвоя каквато и да е позиция. Трябва да разберем основните позиции.

Дан.11:1, 2 „А в първата година на Мидянина Дарий, аз Гавраил, стоях да го укрепя и уякча. И сега ще ти явя истината. Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия; а четвъртият ще бъде много по-богат от всички тях; и когато се засили, чрез богатството си ще повдигне всичко против гръцкото царство”.

Гледайки тези първи стихове не е трудно да се досетим. Те са много ясни. Видно е в кое време се случва това – по времето на Дарий Мидянина и последвалите царе - историята ще ни покаже кои са били те.

„Кир (Пресийски) и Дарий били съуправители. Кир в Персия, Дарий - в Мидия. Ако разгледаме тези царе и пропуснем Смердис след Кабис, който бил нелегитимен управител, то тримата царе след Кир и Дарий са: Камбис (син на Кир 530-522), Дарий I (522-486) и Ксеркс (Артаксеркс от книгата Естир) (486-465). И накрая Артаксеркс (465-423), след който следва могъщият цар от стих 3 - Александър Велики”.

Ние знаем кои са били тези царе и историята го потвърждава. Ето и царете, за които говори Даниил. Така че това са чисто исторически текстове. Камбис – синът на Кир, Дарий I – не го бъркайте с Дарий Мидянин и Ксеркс I – известен също и като Артаксеркс от книгата Естир. Тях можем да ги предадем в ръката на историята.

Дан.11:3 „И ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт и ще действа според волята си”.

Ако следваме размишленията си, това трябва да е Александър Велики.

Дан11:4 „А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова, над колкото той е владетел; защото царството му ще се изкорени и раздели на други, освен тях”.

Т.е., царството на Александър Велики ще се раздели на четири части. Той не е имал потомци, умрял е много млад. И това е описание на възхода на гръцката империя и последвалото я разделение на четири части. Това са: царството на Селевкидите, царството на Лизимах, на Касандър и Птоломей. Но нас ни интересуват само две от това пророчество. Защото те са северното и южното царства, и тези двете са: царството на Селевкидите, което е северното от Ерусалим и царството на Птоломеите – което е на юг. Т.е., имаме северен и южен цар. Това са най-известните, които са останали от гръцката империя.

Ние няма да разглеждаме стих по стих следващите 5-39 стихове. По-скоро ще разгледаме общата картина. Те се тълкуват като конфликт между две сили – едната на север и другата на юг, които постоянно воюват една с друга. Между господстващата на север и господстващата на юг е сключен договор в ст. 5 и 6, закрепен с брачна връзка. Договор между Птоломей Филаделф от Египет и Антиох Теос от Сирия, който се оженил за дъщерята на Птоломей – Бернике. Има много интерпретации на тези стихове. И хората се опитват да вместят в тях определени царе и царици и т.н., и да покажат конфликтите. Но между различните интерпретации има толкова много различия, че се получава малко мъгляво. Общата картина не е много ясна... Теос се оженил за дъщерята на Птоломей – Беренике, но накрая спогодбата се провалила, когато Беренике била убита; стихове 7-15 подчертават междуособиците между гръцкия север и юга, докато на сцената се появява Рим в ст.15 до 17. Някой тълкуват метежите между тези народи като Рим, други казват, че Рим се появява след ст.16. Съществуват различни мнения как трябва да се тълкуват следващите стихове. Аз няма да минавам от стих на стих.

Дан.11:16 „Но оня, който иде против него, ще действа според волята си и не ще има кой да му противостои; и ще застане в славната земя, и в ръцете му ще бъде разрушителна сила”.

Историята казва, че Рим завоювал Палестина. „... и ще застане в славната земя”. Под „Рим” обикновено се разбира „езически Рим”, предупреждаващ гръцкия цар Антиох IV Епифан да не напада Рим. Интересно как много хора разглеждат този Ентиох Епифан като антихрист. Той естествено води началото си от гръцката империя, която е трета империя от Дан.7-ма глава. Затова не може да се смята за антихрист, защото властта на малкия рог се базира на четвъртото царство, а не на третото. Но така или иначе той не е имал голяма власт, защото Рим го предупреждавал. Той бил безсилен да направи каквото и да било. И така Рим стъпил на славната земя и я завоювал в 63 г.пр.Хр. И този Антиох IV Епифан не е антихрист. Не може да бъде антихриста, защото не произлиза от това царство.

Разглеждайки стихове 17-30 ние се намираме в периода на езически Рим със всичките интриги, които го съпътстват. Ст.17 вероятно свидетелства за Юлий Цезар, Марк Антоний и Клеопатра и легендата около тях. Днес можете да намерите всички тези тълкувания с някои различия тук-там.

Ако разгледаме ст.17, той казва: „И ще насочи лицето си да дойде със силата на цялото си царство, и ще му предложи справедливи условия, и ще действа според тях; а ще му даде най-отбраната дъщеря между жените, за да го разврати, но това не ще успее, нито ще го ползва”.

Повечето хора намират скрита в тези стихове драмата на Юлий Цезар, Клеопатра и Марк Антоний.

Ст.18-22 описват последователите на Тиберий Авгист Кесар, който повдигнал налозите по времето на раждането на Христос (защото текстът говори за събирачите на такси) и Тиберий Кесар (презрян в ст.21), защото сам Царят на завета ще бъде съкрушен. Христос, разбира се, бил разпънат в това време, така че това се свързва с буквалната интерпретация на стиховете. На екрана виждате главата на Кесаря и Царят на завета – разпънат на кръста по неговото време. Това е общата егзегеза, разгледана в по-голямата си част, в тези стихове.

Някои коментатори свързват последните стихове (чак до ст.30) с римските интриги до времето на разрушението на Ерусалим от Тит, а други отново започват да разглеждат малкия рог на папската власт вече в ст.21 – дело на презрения управител на човек на греха. Т.е., сблъскваме се разногласия – едни мислят така, други – иначе. Има определена тенденция, но доколко близо можем да доближим абсолютната трактовка? Прилагайки тези стихове към кръстоносния поход, бих казал едно сигурно нещо – езически Рим стана езическо християнство по време на Константин и отиде в съгласие с отстъпника на Светия завет, както четем в ст.30, накрая. Но започвайки със ст.31, срещаме стихове с определено недвусмислена религиозна краска.

Дан.11:31 „И от него ще се подигнат сили, които ще омърсят светилището, да, крепостта, ще премахнат всегдашната жертва (в оригинала думата я няма) и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение”.

„Светилище” – виждаме религиозни аспекти и сега навлизаме в религиозен конфликт. „...ще издигнат мерзостта, която докарва запустение” – за това говори и Исус. Сега имаме работа с религиозна власт, противостояща на Христос. Тази власт, от това място, се отнасят за религиозно-политически конфликт - следователно трябва да се отнася за папския Рим.

„Светилището” и „мерзостта на запустението” са религиозни аспекти и се отнасят към налагането на лъжлива система на поклонение, отричаща служенето на Христос и приета от тези, които престъпват Светия завет, както четем в края на ст. 30”.

Т.е., тези, които отстъпват от Светия завет, отстъпват от Библейския път, от плана за спасение, записан в Библията. Те се присъединяват към тази власт. Ст.32 и 33 се отнасят ди папското господство, причислено към времето 1260 дни на папско превъзходство.

Дан.11:32 „И ще изврати с ласкателство ония, които беззаконстват против завета;”

Т.е., тази власт ще създаде алианс и поданство с властите, които се борят против Божия завет.

„... но людете, които познават Своя Бог, ще се укрепят и ще вършат подвизи”.

С други думи, те ще се съпротивляват.

Дан.11:33 „И разумните между людете ще научат мнозина; при все това, ще падат от меч и от пламък чрез пленение и чрез разграбване, много дни” (в някои преводи „няколко време”).

Това е периодът на папско преследване – 1260 дни. Мисля, че това е напълно ясно.

Ст.34 и 35 могат да се разгледат като отнасящи се за Реформацията:

Дан.11:34, 35 „А когато паднат, ще им се достави малко помощ; обаче мнозина ще се присъединят към тях чрез ласкателство. Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, та да се очистят и да се избелят до края на времето; защото и то ще стане в определено време”.

И отново срещаме пресичане с книгата Откровение, където изпитанията и отстъпничеството се появяват във всички църкви. И можем да видим, че и там се докосва Реформацията. Езикът на повествованието е близък. Мисля, че този фрагмент се отнася за Реформацията.

Ст.36-39 описват природата на последвалата власт:

Дан.11:36 „И царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог...”.

Това е същият език, който срещаме в Солунците, когато Павел говори за тази власт.

„... и ще говори чудесно надменно против Бога на боговете...”

Това е езикът, с който е обявен малкия рог и с който реформаторите обявиха папството.

„... и ще благоденства додето се изчерпи негодуванието”.

Т.е., той ще съществува до края.

„... защото определеното ще се изпълни”.

Това е описанието на преследващата власт.

Дан.11:37 „И няма да зачита боговете на бащите си, нито обичната на жените богиня, нито ще зачита никакъв бог; защото ще направи себе си на по-велик и от всички тях”.

Той ще обърне гръб на Бога на бащите си. Ще почита друг бог, не го интересуват желанията на жените. И мнозина обясняват това с църквите, желаещи Желанието на вековете, самия Христос. Той ще се отвърне от Него. И какво ще постави на Неговото място? На божията кула ще отдава чест, вместо на Неговото място. А богът на укреплението беше Нимрод, построил и узаконил града Вавилон. Той бил богът на кулата или укреплението, т.е., това е символ на Луцифер.

Дан.11:38, 39 „А вместо него ще почита бога на крепостта, да! Със злато и сребро, със скъпоценни камъни и с желателни вещи ще почита един бог, когото бащите му не са познавали. С помощта на един чужд бог той ще той ще постъпи с най-силните крепости; ще умножи слава на ония, които го признаят и ще ги постави владетели над мнозина; и ще раздели земята между тях срещу заплата”

Това е история. Папството направи именно така. То украси със злато и слава своите образи и църковната уретба, и то наистина раздаде земята като награда. То реши как трябва да изглежда картата – каква част принадлежи на Испания, каква част принадлежи на тая или друга нация. То раздели света по своя произвол. Това е буквална интерпретация която, както видяхме, има своите заслуги. Но в нея има места, които не съвпадат съвсем точно. Затова искам да погледнем и в друг аспект. Това е поразителен аспект, в който този конфликт севера с юга се разглежда като меризъм.

Тези мисли се поддържат също и от Жак Б. Дукан в неговата книга Тайните на Даниел. Те представляват интересен поглед за северно-южния конфликт от 5-39 ст. в своята съвкупност, трябва да се разглежда като миризъм и че модерния модел на конфликта води до окончателното сливане на силите с общ замисъл. И това общо желание за сливане на северните с южните враждуващи сили, в крайна равносметка е общото намерение да унищожат Божия народ. И моделът, описан в текста, е следващия:

„Юг против север, север против юг, няма значение конкретни царе, ние разглеждаме общия модел, пропускайки отделни детайли. Юг против север, север против юга, отново юг против север – А, В, С и след това, в следващата част, завъртане на събитията. Т.е., има почти хиастична структура.

В последните стихове от главата, 40-45 ст., югът напада севера, севера напада юга – това е компонент А и В, севера напада север (ст. 42, 43а), само по себе си е някак странно; и после югът се обединява със севера - това е синтез – те вървят заедно. И следва окончателната победа на Бога над обединените сили на злото”.

В тази лекция доста ще се занимаваме с тези стихове. Ще се занимаем в детайли и ще видим как те се изпълняват в икономически и политически контекст във времето, в което живеем днес. Така че това е интересен способ на разглеждане. Няколко теми се кръстосват в този сценарий.

Трите теми в Дан.11 гл. са следните:

1.Конфликт между севера и юга

2.Съюз между севера и юга (който в крайна сметка се осъществява, макар че има място за постоянен конфликт).

3.В заключение – конфликт с Божия народ

„Какви са целите на тези конфликти? Целите са в създаването на колективни размишления в цялото човечество, което колективно мислене впоследствие се изгражда против Божия народ.

Стихове 5-39 описват по този начин това, което може да се нарече Хегелови препирни между две философски системи, имащи една обща цел. И това е унищожението на Божия народ и забравяне на истинското поклонение”.

Т.е., работата е в поклонението. Това е война за поклонение.

Нека да разгледаме този меризъм. Меризмът се състои от две противоположни или контрастни части, поразяващи единното цяло. Ето какво е меризмът. Ето няколко примера:

Пс.89:11 „Твои са небесата, твоя и земята;”

Едната крайност – небесата и втората крайност – земята. Две противоположности.

„Вселената и всичко, що има в нея – Ти Си ги основал”.

Т.е., две крайности и всичко, което е между тях, принадлежи на Бога. Това е меризъм.

Още един пример – Бог знае кога ставаш и кога лягаш, и всичко между тях.

Пс 89:12 „Север и юг – Ти Си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти”.

Така че севера и юга са Негови владения, и всичко, което е между тях. Това е меризъм.

Езек.21:3, 4 „И кажи на израелевата земя: Така казва Господ: „Ето, Аз Съм против тебе и като изтегля ножа Си из ножницата ще отсека от тебе и праведния и нечестивия. Прочее, понеже ще отсека от тебе и праведния и нечестивия, затова ножа Ми ще излезе из ножницата си против всяка твар – от юг до север”.

Това също е меризъм. В цялата си пълнота. Ако разглеждаме северните и южните царе като меризъм, тогава пълнотата се намира между тях. И ако те се и обединят, обединява се и цялата пълнота в борбата с Бога.

Дан.11:27 ни дава ключа. И макар тези царе и противоположните им да пируват, очевидно е, че те воюват. Даже има още нещо, защото се говори, че: „... сърцата на двамата тия царе ще бъдат предадени на зло и ще говорят лъжи на същата трапеза; но това не ще успее, понеже при все това, краят ще бъде в определеното време”.

Разглеждайки този текст като на даден меризъм, той не отрича буквалната интерпретация, която имаме; той просто добавя още едно измерение. И това е поразително. Нека да разгледаме някои действия на северния цар.

Дан.11:32 „И ще изврати с ласкателства ония, които беззаконстват против завета;”

Т.е., северният цар се опитва да се сдобие с предаността на всички, които са против завета. Или това е антихриста и той се старае да си присвои всички.

„... но людете, които познават своя Бог, ще се укрепят и ще вършат подвизи”.

Те ще му се съпротивляват. Така че винаги ще срещаме тези две противодействащи сили на земята.

Дан.11:33 „И разумните между людете ще научат мнозина; при все това, ще паднат от меч и от пламък чрез пленение и чрез разграбване, много дни”.

Тази власт има цел и тази цел е една – да предаде на забвение истината за поклонението. Затова в последния конфликт с тази власт Божият народ ще се сблъска със сили, които нямат друго намерение, освен да ги унищожи.

Дан.11:36 „И царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, додето се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни”.

Това е властта на малкия рог, който се превъзнася, който се смята за бог, който възсяда трона си в катедралата на катедралите, наричайки себе си бог.

Дан.11:37, 38 „И няма да зачита боговете на бащите си, нито обичната на жените богиня, нито ще зачита никакъв бог; защото ще направи себе си на по-велик от всички тях. И вместо него ще почита бога на крепостите; да! Със злато и сребро, със скъпоценни камъни и с желателни вещи ще почита един бог, когото бащите му не са познавали”.

Тази власт използва лъжлива религия, за да събере религиозната организация на света в своя лагер. Мисля, че тези стихове са достатъчно ясни. И тези, които я признаят, ще увеличават почестите си, ще дадат власт на мнозинството и ще дават земята за награда. Т.е., ти или се подчиняваш, или ще имаш проблеми с тях. Няма да те оставят просто така, защото това е война.

Нека да проанализираме всичко. „Двамата царе – северният и южният са врагове на Бога. (Защото те стоят на една маса, те обсъждат, те-е-е.... създават съюзи.) И двамата трябва да бъдат под контрола на големия лъжец. И двамата трябва да принадлежат на сатана, използвайки Хегеловата диалектика, за да се създаде колективно мислене, благоприятстващо неговите планове”.

Това са две явно противоположни сили стимулиращи колективно мислене, които воюват с Божието слово и народа на Божия завет. Това поразява, но той работи така. Така той използва този принцип – тук имаме тезис, тук антитезис и... синтез.

„Теологично, праобразно северният цар трябва да представлява религиозно-политически алианс, който се опитва да застави Божия народ да се покланя съгласно неговите предписания. Точно както Вавилон се опитваше да застави евреите да се покланят според неговото предписание”.

Когато Навуходоносор взе евреите в плен... какво се опита да направи? Опита се да ги застави да се поклонят на неговите божества. Смени имената им, изпрати ги в университети, обучава ги в религията на Вавилон – това е едната сила - вавилонската сила. Северният цар – така действа той.

„Южният цар (географки Египет) зароби Божия народ, отказа да признае неговия Йехова или правото на евреите да му се покланят („няма да ги пусна”). Те не могли да Му се поклонят съгласно съвестта си, но ги заставил да се покланят на египетските божества”.

Това не го трогнало. Какъв тип мислене е това? Това е заробващо мислене, но то не привърза към някаква религия. Следователно това е сикулярно мислене.

Т.е., единият цар трябва да бъде религиозно-политическа власт, другият трябва да бъде сикулярна власт. И двамата заедно въвеждат мислене, противопоставящо се на Божието слово. Така че „подбудите на южния цар били секулярни, докато подбудите на северния цар били религиозно-политически”. Схващате ли смисъла? Мисля, че в това има смисъл.

Разрушението все пак идва от север. При щателен анализ това, което сатана действително иска, това е поклонение. И той иска да получи достъп до вашия разум.

Ерем.1:14 „Тогава Господ ми рече: От север ще избухне зло върху всичките жители на тая земя”.

Тук Еремия говори за Ерусалим. В крайна сметка северният цар ще завладее Ерусалим.

Ерем.6:1 „Вениаминци, бягайте отсред Ерусалим, възтръбете в Текуе и издигнете знак във Вет-акерем; защото зло предстои от север и голяма погибел”.

Т.е., в последните събития на тази планета, големият враг, за който си заслужава да следим, е северният цар.

Ерем.10:22 „Слушай! Шум! Ето, иде и голям глъч от северната страна, за да обърне юдовите градове в пустиня, жилище на чакали”.

Някои хора дотолкова са увлечени в наблюденията на конфликта между северния цар и южния цар, между тези два типа мислене и смятат, че на северният цар няма да му достигна силите, но Библията ни казва, че погибелта ще дойде от него.

Ерем.47:2 „Така казва Господ: Ето, води прииждат от север и като стана поток наводняващ, ще потопят земята и всичко, що има в нея, града и ония, които живеят в него; тогава човеците ще викат и всичките земни жители ще излелекат”.

Ерем.50:3 „Защото от север възлиза против него народ, който ще запусти земята му, тъй щото да няма кой да живее в нея; от човек до животно бягат и ги няма”.

Това е борба за ума. Не си струва да се подценява северният цар, защото той идва в много форми и размери, и има готова философия за всеки тип мислене на планетата. Не подценявайте този цар!

Ако разгледаме исторически на тези две сили, северният цар заемал територия на Плодородния полумесец. Вавилон фактически лежи на изток, но когато Вавилон нападал, той винаги се движел на запад, по пътищата по протежение на Плодородния полумесец. Това бил пътя, по който се предвижвали армиите; това бил пътя, по който им се налагало и да се върнат. Необходима била храна и достъп до всичко, потребно за една армия. Армиите се нуждаят от провизии, те не могат просто да ходят в пустинната пустош. Така че атаките винаги идвали от север.

А южният цар – той, съответно, идва отдолу, от Египет.

Ерем.46:10 „Защото тоя ден е ден на Йехова, Господ на Силите. Ден за въздаяние, за да въздаде на враговете Си; ножът ще ги пояде и ще се насити и опие от кръвта им. Защото Йехова, Господ на Силите, има жертва в северната страна, при реката Ефрат”.

Бог спори с... кого? Със северния цар. И последната битка ще бъде против този цар – северния. Защото този северен цар е узурпатор и иска да заеме положението на Бога, защото той иска поклонение.

„В действителност сатана е този, който иска да заеме север - той претендира за поклонение, прерогатив единствено на Бог. В ханаанската митология богът Ваал обитавал на север, но истинският север принадлежи на Бог, защото Той е Богът на севера”.

Т.е., имаме две божества, които са на север. Едното фалшиво, второто - истинско. И в крайна сметка, фалшивият ще бъде унищожен. В тази страна, при реката Ефрат, което означава „народ, който задоволява северния цар”.

Исая 46:12, 13 „Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите! А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север”.

Той иска това място. Той иска мястото на север, което принадлежи на Бога. И мястото на север означава поклонение. Той иска поклонение. Той ще се представи като северен цар.

Това е взето от писанията на М.Лутер. Лутер за исляма и папството, от почетния професор д-р Ф.Н.Лий. Това е гледището на професор Мартин Лутер. Удивително е как реформаторите са приемали тези неща.

„Царят от Дан.11:36, ясно изобразява папата, който не се притеснява да се провикне със своите постановления... (проф. Лий цитира М.Лутер). Както слънцето е по-висше от луната, така и папата е по-висш от императора. Не императорът, но сам папата е император, или императорът като васал целува папските нозе... Последният се поставя по-високо в Свещеното писание. Както казва пророк Даниел в Дан.11:36, „против Бога на боговете”... Едни тирани преследват Божието слово, но те правят това от незнание... Друг тиранин го преследват съзнателно, наричайки Свещеното писание „Божие слово” – той иска да господства над него... следователно могат да го нарекат и „земен Бог”...

2Солунци 2:3, 4 „... това няма да бъде, докато не дойде първо отстъплението и не се яви човекът на греха, осъденият на погибел, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича бог, или на когото се отдава поклонение, защото той седи като Бог в Божия храм и представя себе си за бог...”.

Това не е просто отделен и лично пропадащ грешник, наречен тук „човек на греха” и „син на погибелта”.... това е обществена фигура, завличаща със себе си и други в грях и погибел”.

Ето какъв бил протестантският възглед. Предполагам, че са забравили този възглед.

Мартин Лутер стигнал до там, че заявил: „Ако не се бориш с цялото си сърце против нечестивото управление на папата, не можеш да бъдеш спасен. Този, който се наслаждава на религията с поклонение на папството, ще бъде завинаги изгубен за идващия свят. Ако ти отхвърляш папството, сам си навличаш всички възможни опасности, в които можеш да изгубиш живота си. Но къде е най-добре да попаднеш в този рискован свят, вместо да запазиш мълчание? Докато живея, аз ще разобличавам моите братя за язвите и чумата на Вавилон, защото се страхувам, че много, които сега са с нас, ще отстъпят, както и останалите в бездната”.

Това са силни думи. И ето защо си мисля, не е ли дошло времето за възстановяване на развалините, в които се оказа протестантското мислене. Не трябва ли ние да ги възстановим?

Нека от реформаторите да преминем към пионерите на адвентното движение.

„Пионерите на адвентното движение в своето посветено изследване на Божието слово дойдоха фактически до същото заключение, че властта, спомената в заключителните думи на Дан.11 гл., е папството.

Имало един снизходителен глас и това бил Юрая Смит, който се опитал да предложи мисли, че северният цар трябва да представлява Турция. Но Джеймс Уайт го парирал като казал: Старейшина Смит пристъпи с блестяща реч върху Дан.11 гл. и неговата интерпретация изглежда правдоподобна, но... ако железните колена, също и железните и глинени крака в Дан.2 гл. представляват Рим, и неописуемите десет рога на звяра и малкият рог от Дан.7 гл. представляват Рим, и ако малкият рог, който извънредно израсна и извиси глава, представлява Рим, то и северният цар също представлява Рим. Тези четири паралелни пророчества, братя, се простират до пришествието на нашия Господ”.

Интересно. Но Елън Уайт изригнала при тези думи. Не защото той не бил неправ, но защото той направил това публично, вместо да отиде при брата и да му каже: „Брат, не искаш ли да преразгледаш мислите си по този въпрос?”.

Това било становището, към който се придържал протестантизма и това е становището, към който се придържали ранните адвентисти.

Луи Ф. Уеър в книгата си Царят на север от Ерусалим, стр.7, пише: „Този, който помни, че последното пророчество на Даниел било дадено в качество, съответстващо на заключението, много по-важно от предното пророчество, той ще забележи неговата важност. Всички предшестващи пророчества на Даниел имат окончателното си оформление в това последно пророчество. Това пророчество му било открито след като прекарал три седмици в пост и молитви, за да получи повече светлина относно предшестващите пророчества...”.

Не ви ли струва, че и за нас е не по-малко важно да знаем какво означава това? Аз мисля, да.

„Става очевидно, че само ако ние не стигнем до този въпрос в светлината на предшестващите пророчества, няма да намерим правилната обща развръзката - окончателно падане на северния цар в Ерусалим”.

Трябва да изучаваме тези неща. И той продължава:

„Двамата, и Даниел, и Йоан са предсказали опасността от конфликта и окончателното избавление (Дан.12:1) на Божия народ (Великата борба, стр.341)”

Защото като анализираме Дан.11 гл., ние си отиваме у дома.

„Йоан описал тези опасности, конфликти и окончателното избавление на Божия народ във връзка със сатанинската сила на духовния Вавилон (Откр.13 до 19 гл.). Даниел описал същото във връзка със „северния цар”... Доколкото северният цар действа като папството, можем да заключим само едно – а именно, че „северният цар” се отнася за папството”.

Аз съм съгласен с него, няма друго възможно заключение. Това е становището на реформацията, това е становището на адвентизма.

Нека се спрем на някои праобрзни аспекти на северния цар. Защото има поразителни сходства, които ще ни помогнат за това и ние ще започнем да разбираме какви събития се разгръщат на планетата точно сега.

Единият праобраз е принцът на Тир – и княз, и цар служат за модел на последния конфликт. Това изследване ме поразява.

Езек.28:2 „Сине човешки, речи на Тирския цар – така казва Господ Йехова: Понеже се е надигнало сърцето ти и ти си рекъл: Аз съм бог, седя на Божието седалище всред моретата...”.

Къде намираме сходен език? Подобен език намираме само във връзка с пророчествата, отнасящи се към папското превъзходство. Т.е., царят на Тир тук приема позиция – говоря с праобразен език – позицията на папската власт. Представя се за още един бог. Той променя празничните времена и законите и ще прави произволи както си иска. Но Библията продължава и казва: „... а пък ти си човек, а не бог, ако и да си поставил сърцето си като че е Божие сърце”.

Езек.26:7 „Защото така казва Господ Йехова: Ето, ще доведа от север против Тир Вавилонския цар Навуходоносор, цар на царе, с коне, с колесници и с конници, а множество и с много люде”.

Тук виждаме праобраз в праобраза. Когато Бог говори за царе, които идват. Но това не означава обезателно, че това ще бъде война или не. Но това е поразително. Вавилонският цар завоюва Тир. Тук се говори за мислене. Нека поразсъждаваме над това.

„Човекът на греха прави същото заявление, като и Тирският княз - представя се за бог. Т.е., той сяда на седалището (в храма – в църквата, на трона в катедралата), узурпира положението на Бога и неговата религиозно-политическа компетенция, както и звярът от морето (Откр.13 гл.), той получава престола си и власт лично от змея, защото така казва Откр.13 гл. Тир е интересно сравнение, защото той олицетворява също и икономическа власт, защото финикийците били търговци и мореплаватели. А символът на корабите в Библията има отношение към икономиката. Така, завоювайки тази сила, северният цар (Навуходоносор), който бил буквално северен цар, претендира за тази икономическа сила и обединява в едно религиозното превъзходство с икономическо превъзходство”.

Така че истинският княз на Тир е князът на Вавилон. Той контролира не само икономическия аспект, но също и религиозния.

2Сол.2:3, 4 „Никой да ви не измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човека на греха, осъденият на погибел, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи (както Бог) в Божия храм и представя себе си за бог”.

Откр.13:2 „И звярът, който видях, приличаше на леопард и краката му бяха като крака на мечка, и устата му, като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голямата си власт”.

Тук имаме всички паралелни текстове свързани тази философия в едно, праобразно. „И голямата си власт”. Какво е това „голяма власт”? Голяма власт трябва да означава, че ти управляваш с такива аспекти света, които ти дават контрол над човечеството. Това значи, че ти трябва да управляваш политиката, ти трябва да управляваш образованието, икономиката... всички тези моменти трябва да управляваш. Иначе нямаш голяма власт, имаш известна власт.

„Този престол той си присвоява като узурпатор, а в действителност принадлежи на Бог. Защото той сяда на трона, а тронът е „накрая на севера”, както пише Езекиил, че тронът ще пребъде на север, значи Неговото царство (Сион) също е на север”.

Откр.7:15 „Затова са пред престола на Бога и Му служат ден и нощ в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях”.

Езекиил е видял това, видял Го е идващ от север. Значи тронът на Бога е на север и там Той получава поклонение и изведнъж се появява узурпатор и поставя трона си на север и... получава поклонение. Това е конфликт за поклонение.

Откр.13:1 „И застанах на морския пясък, и видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави, и на роговете му десет корони, и на главата му богохулни имена”.

Същата власт като и в малкия рог. И ако коментираме, искам да ви върна обратно - в какво са вярвали реформаторите, за да разберат хората, че това не е някакъв съвременен подход. Това е дълбоко вкоренено понятие за пророчеството, което имало дълъг път.

Уестли пише: „Този звяр (Откр.13:1) е римското папство, което, както се е зародило преди 600 години, така и стои. И ще бъде още малко време. С тази и никаква друга сила на земята се съгласува целият текст, в която и да е част, във всяко отношение... Този звяр има духовна секуларна власт, противяща се на царството на Христос. Властта не е просто духовна или църковна, не просто секуларна или политическа, но смес от едната и другата. Звярът е още тук, той не е в миналото, защото Рим е още тук. И докато Рим не бъде унищожен, звярът няма да бъде хвърлен в езерото...”.

Това е протестантско разбиране. И това мислене трябва да бъде победено - папството. Колко мило би било, ако то можеше да секуларизира човечеството да се избави от каквито и да е религиозни виждания, и когато това се случи, благодарение на неговото Хегелово стълкновение, отново да внедри в умовете концепциите си. Отначало трябва да се избави от същинския ум на хората, преди да може да внедри заблудите.

„Това е князът на Тир. Той бил Ет-баал (буквално), за който става дума в пророчеството от онова време, когато било дадено. А кой бил Ет-баал? Бащата на Изабел (тук срещаме поразителни неща), която се омъжила за Ахаав – израелевия цар и довела народа до поклонение на Баал”.

Княз – на еврейски е nagid – now gheed, oт HS046; командващ, заемащ предна позиция - гражданска, войнска и религиозна. Т.е., виждаме религиозно-политически княз, човекът, който си присвоява Божия авторитет. Това е глава, превъзходен, началник, лидер, благороден, княз, управител.

3Цар.16:31 ни дава генеалогията: „И като че беше малко това, че ходеше в греховете на Еровоама, Наватовия син, при това той (става дума за Ахаав) взе за жена Езавел, дъщеря на Сидонския цар Етваал и отиде да служи на Ваала и да му се покланя”.

Ethba’al, eth-bah-al, от H1168; финикийски цар.

Това бил Тирският цар, княз Тирски, началстващ, земен цар.

Ba’al, bah’al, означава господин, мъж, Господ, господар.

Сега виждате ли конфликта между Христос и другите божества?

И така, кой стои зад папската власт? Библията казва, че змеят й дал престола си и властта си.

А кой стои зад тези земни князе? Да проследим прехода от княз към цар.

Езек.28:12 „Сине човешки, дигни плач за Тирския цар (т.е., тогава беше княз, а сега е цар) и кажи му - Така казва Господ Йехова: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост”.

„Цар”- в оригинал думата е melek, meh-lek от Н4427; означава цар, крал.

В онова време в тия думи, в този текст, беше княз, така че има разлика между тях. А кой е този княз? Ако продължим да четем Езекиил, той казва:

Езек.28:13 „Ти беше в Божията градина в Едем; бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни...”.

Езек.28:14 „Ти беше херувим помазан, за да засеняваш; и Аз те поставих така, щото беше на Божия свят хълм; ти ходеше сред огнените камъни”.

Езек.28:15 „Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, додето се намери беззаконие в тебе”.

И така, зад земния княз стои още един княз. Но този бил в Едем и бил помазан херувим. Затова кой му дал земната си власт? Змеят му дал земната си власт. Тук имаме абсолютно еднакъв праобраз на обяснението, когато в края на краищата стигнем до крайния северен цар. Сега вече може би имаме разбирането с какво управлява той. Нозете му се намират не само в религиозния свят, но и в политико-религиозния. В ръцете си държи също и икономическата власт. Да продължим.

Езек.28:16 „От много голямата ти (... какво?) търговия напълниха всичко пред тебе с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм, и те изтребих отсред огнените камъни, харувиме засеняващ”.

Езек.28:17 „Сърцето ти се надигна поради хубостта ти (описва падението на сатана); ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих наземи, изложих те пред царете, за да те гледат”.

Езек.28:18 „Ти омърси светилището си (религиозен контекст) чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; (той контролира също и всички икономически аспекти) затова, извадих огън изсред тебе, който те изяде и те обърнах в пепел по земята пред очите на всички, които те гледат”.

Ето истинския конфликта – между истинския Бог на севера и фалшивия бог на севера. Фалшивият бог на севера е Луцифер - в качеството на властта си, даваща му силата си.

„Праобразно буквално земният управител на Тир служи на праобраза на земния управител в края на времето и в действителност сатана е задкулисния подстрекател, даващ му престола си и голямата си власт. Нападението и контра-нападението между царете на севера и юга имат за цел да създадат обществено мнение, което ще предизвика окончателнот единство от гледна точка на враждата, каквато и двамата изпитват към Божия народ”.

Това е Хегеловия конфликт.

„Сатана изисква пълно раболепие и поклонение. Северният цар за него е средство за обезпечаване на поклонение (ето какво му е нужно). А южният цар е неговото средство за обезпечаване на неверие и въстание против Бога (ето как те се допълват един друг). Северният цар, в непосредствен контекст, е Вавилон и представлява Вавилон на последното време, който се проявява в сливането на религиозните течения в света под управлението на папството”.

Т.е., всички религиозни течения трябва да се съберат заедно, защото тук става дума за поклонение. Замислете се върху това. Има хора, които твърдят, че ислямът е южния цар, а папството – северния цар Тогава нещо не се връзва. Не искат ли те и двамата поклонение? Значи това не е вярна интерпретация. Фактически те трябва да са в хармония, за да съберат толкова от Божия народ, за да им се поклони.

„Северният цар представлява Вавилон на последното време, който се проявява със сливането на религиозните течения в света под управлението на папството и после земните царе ще се поклонят на тази система и ще й представят собствената си власт, създавайки по такъв начин религиозно-политическия звяр, контролиран от жената – църквата”.

В крайна сметка всички капитулират и играят по неговата свирка.

Откр.17:3 „И тъй, той ме заведе по един дух в пустиня, дето видях една жена, седяща на червен звяр, покрит с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога”.

Червеният, багреният цвят представлява римската власт, упълномощена от змея.

Откр.17:4 „Жената бе облечена в багреница и червено, и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и нечистотиите от нейното блудстване”.

Откр.17:5 „И на челото й имаше написано това име: Тайна. Велики Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята”.

Това е тя, църквата. Но също така я управлява и система, политическа система.

Откр.17:7 „Но ангелът ми рече: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седем глави и десет рога”.

Колкото до южния цар, ако той не представлява религиозно поклонение, тогава трябва да представлява противоположност. Хегелова противоположност. Т.е., „той трябва да представлява хуманизма, той трябва да представлява еволюционизма, атеизма, секуларизма, екзестенционализма”. Този тип мислене краде хората от Бога, но не водят непосредствено до поклонение.

„Всички те оказват влияние на отстраняване от Бога и упование на човешка сила, човешка мъдрост и човешки чувства, само за да управляват света”.

И тези две философии – философията на южния цар и философията на северния цар са в безспорен конфликт. Но в действителност те седят на една маса. Защото имат един господар, който стои зад тях.

„Всички тези идеи били така или иначе разпространени и даже въведени от йезуитските философи – такива като Волтер, Декарт и Пиер Тайард де Шарден, и още безкрайно много хора до ден-днешен”.

Т.е., ако църковните философи са йезуити, често заставайки се зад гърба на такива големи философи, искам да ви задам въпрос: Нима северният и южният цар не стоят на една маса и.... обсъждат зад кулисите как да победят Божия народ?

„Екзистенциализъм. Ex-is-tail-ism. Какво означава това? Това е съществително, философско мислене, свързано твърде много с Хайдигер, Ясперс, Марсел и Сартър и противостоящо на рационализма и империзма. Акцентира вниманието на уникалността на човека като на самоопределящ фактор, удостоверяващ истинността му или неговия избор”.

Това е съвременна световна философия. Просто включете телевизора и той ще ви разкаже каква сила излиза от вътре от вас. Трябва само дълбоко да изровите вашите способности, за да се преоцените. Нима това не е философията на този свят? На всяко топ-шоу в този свят. Ето го единното мислене... Но северният цар ще бъде този, който ще командва парада.

Поразен съм от изказването на испанския генерал Франко, привърженик на католицизма. Той казва:

„Нашата война не е гражданска война, но кръстоносен поход. Да, нашата война е религиозна война. Ние, борещите се - или християни, или мюсюлмани (интересно, нали?), ние сме войници на Бога и не воюваме против хората, но против атеизма и материализма. Генерал Франко”.

Т.е., войната, конфликтът межди северният и южният цар, това е битка за ума. Хората биха искали да я представят иначе, в буквален образ. Да си седиш в къщи, в креслото, да включиш телевизора и да гледаш... кой ще победи. Хм-м. Русия ли ще бъде, кой ще влезе в Ерусалим... или всичкото го прави ислямът? Или това изобщо не те трогва? Какво гледаш по телевизора? Но тази битка, е битка за разума. И тя ще засегне всички и лично всеки от нас. Това е реална битка. Другите не са истински, те са имитация, бутафория. Те са лъжа.

Ето още един интересен праобраз на северно-южния конфликт. Трябва винаги да поглеждаме в Библията. Библията е достатъчно пълен летопис. И така, разгледахме в един аспект Тирския цар, а сега да разгледаме праобраза на севера против юга. Защото буквалният конфликт ще ни разкаже нещата от духовния конфликт.

По време на идването на власт на Навуходоносор, защото в крайна сметка той е този, който опустоши Ерусалим, с други думи – той се опита да завоюва умовете на евреите и да ги обърне в друга религия – негов опонент от юга бил фараон Нехао.

4Цар.23:29 „В неговите дни египетският цар, фараон Нехао, възлезе против асирийския цар при реката Ефрат (защото асирийският цар бил във война със засилващият се Вавилон, който трябвал да му бъде поданик, но Вавилон се надигнал. И Нехао се притекъл на помощ на асирийците). Затова цар Йосия отиде против него; а той (фараон Нехао), като го видя, уби го в Магедон”.

Тази история, сама по себе си, е много интересна. Затова ще я разгледаме в друга лекция.

4Цар.23:30 „И слугите му го закараха мъртъв в колесница... А людете от земята взеха Йоахаза, Йосиевия син и го помазаха, направиха го цар вместо баща му”.

4Цар.23:33, 34 „А фараон Нехао го затвори в Ривла, в земята Емат, за да не царува в Ерусалим; и наложи на земята дан от сто таланта сребро и един талант злато. И фараон Нехао постави Елиакима, Йосиевия син, цар, наместо баща ми Йосия, като промени името му на Йоаким, а Йоахаз отпрати; и той дойде в Египет и там умря”.

И така, кой управлявал Ерусалим? Южният цар. Това е конфликт.

Ако разгледаме историческите данни, те говорят, че в 610 год.пр.Хр. фараон Нехао унаследил войната против Вавилон; 609 той нахлува в Палестина, среща цар Йосия в Юда, в Мегидо и го убива (4Цар.23:29); и после идват войните с Набуполасар, който бил баща на Навуходоносор. Т.е., Вавилон започнал да расте.

А ето и глинена плочка от последната година на Набуполасар. И на тази плочка е написано: „Преди три години застаряващият цар на Вавилно – Набуполасар, изпрати сина си Навуходоносор срещу египетските армии. Стълкновението стана в Каркемиш в 605 год. преди нашата ера (няма нищо „наше”, по-рано казвахме „до Христа”). Поразявайки египетските армии Навуходоносор прочистил земите на Израел и заробил Йоаким. Но вестите за смъртта на баща му ускорили неговото завръщане. Бързайки да се върне, той взел със себе си юдейския елит, включително и Даниел, и неговите другари”.

605 – Навуходоносор поразява фараон Нехао. Ето конфликт – северният цар, южният цар. Отначало южният цар контролира, после северният цар се изправя срещу него и мощно го разгромява.

601 – Вавилонско нападение над Египет. Т.е. северният цар получава удар от южния цар.

597 – Падането на Юдея; Ерусалим капитулира пред Вавилон.

595 – Смъртта на Нехао II; Негов приемник е неговият син

Името на Нехао е изтрито от всички паметниците, защото хората смятали, че той изгубил всичко от северния цар.

Ерем.46:20 „Египет е като прекрасна юница; но щръклецът иде от север, да! Иде!”.

Т.е., това се е случило буквално така. А праобразно, това се случило по този начин.

Ако отидете в тази страна, където се е състояла битката при Каркемиш (това било в Сирия), днес Сирия е съвсем подновена. И ако някой ви каже, че това е началото на големия конфликт, който се разразил между християнския и мюсюлманския свят, и ако някой ви представи драмата между северния и южния цар, страхувам се, че всичко ще бъде не така, както е било. Тези сили на поклонение се намират от едната страна; праобразно, те всички са поданици на северния цар. И ако отидете в тази страна, ще видите, че тази страна отразява примитивни способи на мислене. Колите, мотопедите и хората... А светът ни баламосва с мисли, че трябва да се колебаем и треперим от страх, тъй като този велик народ ще завоюва обществото. Пазете се от този миличък старец, не е ясно на какво е способен!

Ако посетите тези места, просто попадате в пошла епоха. Това не е тази битка, при която трябва да се боим от военен конфликт. Ние имаме работа с битка за умовете.

Тук аз показвам хълма, за който разказах историята. Този хълм, това е възвишение от бивши градове - един над друг. Шотландският университет в Единбугрг прави тук разкопки - заради тази битка и този конфликт. И те ни говорят, че тук, при Каркемиш, северният цар завоювал Египет. В действителност, това ще стане и в края на времето.

„По такъв начин праобразният северен цар съкрушил праобразния цар на юга. Непосредствено преди Вавилон да нанесе финални удар по буквалния Ерусалим”.

Когато това се случило, Навуходоносор превзел Ерусалим. Т.е., когато мисленето на северния цар съкруши секуларизма в края на времето, тогава той ще удари Ерусалим.

„И ще бъде унищожено първото светилище. В първообразното изпълнение на това унищожение Рим, новият северен цар, унищожил втория храм на в 70 г.пр.Хр.”

Така че паралелизмът е съвършен. Праобразът има свой образ, който служи за праобраз на следващия образ.

Дан.9:25 „Знай, прочее и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия, ще бъдат седемдесет седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново с улици и окоп, макар в размирни времена”.

Няма да разглеждам Дан.9 гл. - това е 70-седмично пророчество.

Дан.9:26 „И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения”.

Финалният конфликт, финалният конфликт вече е в процес. И образът на буквалния римски вожд ще бъде духовен вожд на образния Рим. И същият конфликт, замислен срещу Божия народ – всеки момент ще се разгърне в този свят.