Ако Сатана не може да ограби твоята радост… …той не може да ограби и благословениета, които ти принадлежат!

Той може да използва негативните резултати и на други вярващи, с цел да повлияе чрез съмнение върху вярата на този, който действа чрез нея и чрез Словото. Ето един пример: Да предположим, че вие се облегнете на Словото по отношение на вашите финанси и кажете: „В името на Исус Христос, моят Бог ще снабди всяка моя нужда според Своето богатство в слаба В Христос Исус.“ По същото Време някой любезен и искрен, но повърхностен християнин ще ви попита: „Как си с финансите, брат?“

„Благодаря на Бога, аз знам, че моите нужди са посрещнати."

„О, наистина ли? Знаеш ли, сестра X изповядва така вече седем седмици, но независимо от това конфискуваха имуществото, което беше заложила. Загуби дома си и всичко, което имаше. В момента тя живее при друга сестра.“

Дяволът с удоволствие постъпва така. Той обича да припомня минали негативни опитности - както ваши, така и чужди - с цел да ви измами да отдръпнете вярата си от Божиите обещания, като ви уверява, че те не са за вас. Той се опитва да ограби Словото от сърцето ви.

Не сте ли забелязали, как лошите вести могат да откраднат радостта ви - ако позволите това? Вие може да бъдете на върха на този свят, подскачайки от радост. Изведнъж някой пресича пътя ви с лоша новина. Ако не сте съобразителни, може да пропилеете младостта си. Може да паднете долу, на земята, като спукан балон. Сатана ще упражни своето негативно влияние чрез тези известия, за да открадне радостта ви. Той ще ви излъже и ще продължава да ви лъже, ако му позволите.

Веднъж Исус нахрани множествата и каза на учениците Си да влязат в ладията и да преминат на отсрещната страна на езерото. Той разпусна народа и отиде на планината да се моли. След малко се зададе буря в езерото и Исус слезе от планината. Знаеше, че учениците Му загиват в бурята и затова отиде при тях, като ходеше по водата.

Всички бяха уплашени. Ако сте забелязали, Библията не казва: „Те извикаха с Вяра!“ Не, в такива случаи страхът ги обземаше напълно. Бурята се развихри. Вълните удряха лодката заплашително.

Когато Видяха Исус да ходи по водата, те още повече се изплашиха, защото помислиха, че това е дух. Веднага извикаха от страх. Но Исус ги успокои: „...Дерзайте, Аз съм, не бойте се!“ (Матей 14:27). Тогава Петър се изправи в лодката и каза: „Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: Дойди!“ (стих 28,29).

И така, Петър излезе от лодката и ходеше по водата. Много хора четат този текст и мислят, че от момента, когато Петър излязъл от лодката, е започнал да потъва. Но това не отговаря на истината. Библията казва, че той ходеше по водата към Исус (стих 29). Човек направи това! Той имаше успех. Но искам да разберете, че Петър беше видял себе си да прави това, преди още да излезе от лодката. В противен случай той не би излязъл.

Той действаше с вяра. Излезе от лодката, когато бурята беше в разгара си. Лодката се клатеше, но Петър излезе, докосна развълнуваната вода с краката си и ходеше, като вървеше към Исус. Той се радваше на успех, но за много кратко време.

Забележете, че Библията казва:

„Като виждаше вятъра силен, уплаши се и като потъваше извика казвайки: Господи, избави ме!" (стих 30).

Вижте, Сатана измами Петър чрез представите му. Той си помисли: „Как мога да ходя по водата, когато има толкова силен вятър?“ Какво още си помисли той? Вятърът никога нямаше да прекоси мислите му, ако не беше погледнал към него. И ето резултатът: „Това е много странно! Не е възможно да ходя по водата при такова силно вълнение!“

Петър си представи, че не е в състояние да продължи това, което беше започнал. Разбирате ли как Сатана го измами чрез лъжливата представа? И наистина, той повече не можеше да ходи по водата. Когато погледна вятъра, а отдръпна очите си от Словото, дойде проблемът и какво се случи? Започна да вика от страх. Словото на Исус беше ограбено от сърцето му. Радостта му престана. Доверието му се разклати. Даде място на съмненията. Започна да гледа вятъра - проблема. Прие поражението и започна да потъва.

И всичко завърши с това, че Исус се протегна, хвана Петър преди още да потъне, вдигна го, отнесе го до лодката и смъмри вятъра, като каза на Петър .Защо се усъмни?“ (стих 31).

Чудесно е, че Господ може да ви спаси точно в последната минута. Слушал съм прекрасни проповеди, как Господ освобождава в най-критичния момент от вратите на ада. Всичко това е превъзходно, но не е най доброто, което Бог предлага. Кой иска да бъде освободен в последната минута? Защо да не бъдем винаги победители? Защо победите да не станат наш стил на живот? Аз съм убеден, че Исус искаше Петър да ходи по водата, като гледа само към Него, без да позволява на обстоятелствата да разклатят вярата му и да го провалят. Исус желаеше Петър да отиде до Него, като след това заедно се върнат в лодката. Тогава щеше да каже на останалите: „Хей, вие също можете да ходите по водата!" Разбира се, те биха могли, ако действаха съобразно с вярата. Но и те, като Петър, бяха измамени. От това, което се случи, me запомниха провала на Петър, вместо да видят неговото твърдо упование в Божието Слово.

Сатана желае да вършите точно това. Иска да отнеме радостта ви и с вас да се случат много лоши неща. Докато радостта е в сърцата ви, вие сте заплаха за него. Божието Слово и радостта, която то произвежда са се заселили в сърцата ви. Единственият начин, по който Сатана може да ги ограби, е да повярвате на лъжите му. Той желае да ви мами непрекъснато.

Ако не успее да направи това, той не може да се докосне до Словото.

Ако не може да ограби Словото, не може да ограби и радостта ви.

Ако не е в състояние да отнеме вашата радост, той не може и да ви обезсили.

Ако не може да ви обезсили, тогава вие сте победители във всяко нещо, към което се простре ръката ви.