Акош Немет Юлия и нейният лейтенант или Докато смъртта ни раздели



страница1/5
Дата30.07.2018
Размер464.55 Kb.
  1   2   3   4   5
Акош Немет
Юлия и нейният лейтенант
или

Докато смъртта ни раздели
трагедия в две части

превод от унгарски

Габриела Хаджикостова

Ференц Ковач, бивш офицер
Юлия, танцьорка, негова жена
Рита, танцьорка

Бандика



Полковникът


Момчето, келнер в „Червеният петел”
Кеглевич, офицер от запаса, приятел на Ковач
момчета и граждани на улицата
Фориш, безработен дърводелец

Ранно, ветровито утро


Двама

Ковач /скучае/ Защо станах офицер ли? Задаваш тъпи въпроси. Отго­ворът не може да бъде съвсем прост, ама може и да бъде съвсем прост. Не бяхме Хич не бяхме богати, три момчета бяхме вкъщи... Мисля си, че понякога побърквахме майка ми. /приема една цигара/ Волиц, знаеш ли какво е това? Военен лицей, плащат образованието на човека. Вкъщи ни лъщяха задниците. Майка ми рано побеля.

Фориш А баща ти?

Ковач Не е ли се тая?

Фориш С една дума – фъсна.

Ковач Чуваш ли? Колко странно?...! Въздухът замръзна и звънти като лед.

Фориш Тук не обичат бившите офицери.

Ковач Забелязах.

Фориш Защо напусна армията, а?

Ковач На теб къв ти е занаята?

Фориш Дърводелец.

Ковач Добър занаят.

Фориш А ако не е?

Ковач Трансилванец ли си?

Фориш Мразя трансилванците.

Ковач /смее се/ Значи си трансилванец.

Фориш Будапещенец съм.

Ковач Тогава знам защо не понасяш униформата. Наскоро си се отървал.

Фориш От жена ми. Ама да оставим това. Добре сте си я карали вие. Един военен има цял куп жени.

Ковач /не го слуша, прави кръгчета с дима/ Има един момент, ногато и без това не му остава друго на човек.

Фориш Кво, забърсвахте си жените, а? Какъв ти беше чинът на тебе?

Ковач Да не мислиш, че беше лесно да свикна? Обичах нещата винаги да са наред. Яд ме е, като нещо не е в ред. Мисля си, че е в кръвта ми. Тук вися ли, вися на площада, мръзна в това палто. И никаква работа, два пъти ме взеха, но само за ден, нямам занаят.

Фориш Подофицер, а? Това трябва да си бил.

Ковач И колко скитници висят тук всяка сутрин!

Фориш Днеска баш не сме много.

Ковач И как се натискат. Сган. Натискайте се бе.

Фориш На жените им е добре.

Ковач Ама няма да мета улиците.

Фориш Раждат едно дете и са се уредили за три години. И след това още едно. Страхотна любов, голяма любов, те това е то любовта. Видя ли?

Ковач Всеки ден да се прибираш вкъщи, отврат. Пак няма да правя нищо цял ден.

Фориш И жилище им дават даже.

Ковач Кръстосвам из стаята и мисля.

Фориш Аз, брате даже вече не чета обявите за работа. Само слизам тук всеки ден, и без това все ме цани някой...

Ковач Задава се яка зима, яка, студена зима. Въздухът звъни като по Коледа.

Фориш Верно, добър ми е занаятът.

Ковач Лека полека да тръгваме, а, брат? Тук нищо няма да се получи.

Фориш Женен си, а?

Ковач Е, аз тръгвам. Днес пак не ме цани никой.

Фориш Значи си женен. Не ставай глупак. Умен човек преживява от това.

Ковач Аз обичам жена си.

Фориш Разбира се, люби я и и вземи каквото има.

Ковач Много плещиш.

Трима на същото място


Посредник Хора, има ли между вас зидар или шлосер?

Фориш Аз съм дърводелец, но отбирам и от желязо щом трябва.

Посредник Вървете на този адрес. А Вие?

Ковач Чирак съм.

Посредник Вече имам хора. Само зидар ми липсва още. Не знаете ли някой? /малко по-нататък/ А Вие?

Двама на същото място


Ковач Седмици наред, мамицата му.

Фориш Мога да ти дам адреси за чистене.

Ковач Аз не мета след никого.

Фориш Аха, аристократ си падаш!

Ковач Аз искам да работя, не да се унижавам.

Фориш И жена ми чисти, кво лошо има в това? Чисти при някакъв писател всяка вечер. И тоя не прави нищо ама е бъкан с мангизи. /смее се/

Ковач Обичам интелектуалците. /Смее се. Дръпва от цигарата. Гледа огънчето./

Сам на същото място


Посредник Мамка ви, простаци, жалки клошари, цигани такива. Всички искате работа, а? Да не мислите, че има толкова много, а? На света няма толкоз много работа. Вървете си обратно на село, или, пука ми, изтребете се един друг. На мене ми трябва зидар, не клошар. За какво ли се пръкват толкоз много хора?

Стая, сутрин, двама


Навън се надига буря.

Юлия /мърмори в просъница/ Кой е?

Ковач /Вари кафе. Гледа продължително през прозореца./ Може би Господ. Спиш, нали? Клоните се удрят в покрива, нищо друго. Как стене вятърът вън...заваля. Край на лятото, разграбиха го на кило, и колко лениво стана утрото. Колко си хубава, колко си хубава, не бива да си толкова хубава, толкова обичлива, че чак го е страх човек да те погледне. Косите й копринени, лицето – от фин порцелан...

Юлия /събужда се, преглъща с мъка/ Я, вече си се върнал?

Ковач /Отваря прозореца. Обръща се назад, тъмен силует под тъмни облаци./

Юлия Ама че лош сън сънувах...

Ковач /наблюдава я притихнал/ Изпий си кафето, нека ти се порадвам малко. Грижите напират, събират се в капката слюнка в крайчеца на устните ти, но аз ще ги пропъдя. /Смее се./

Юлия Колко е часът?

Ковач Само плещя, а? Как мразя зимата. Човек мръзне на улицата. И колко е тъмно сутрин.

Юлия Какво каза, колко е часът?

Ковач Поспи си още. Към осем и половина.

Юлия Как така си си в къщи вече?

Ковач Няма да ми стъпи кракът повече на площада – и без това не ми дават работа. Така поне мога да съм с теб.

Юлия Ще си намериш добра работа, сигурна съм. Вярвай ми, ще измислим нещо. Аз ще те избавя, хм?

Ковач Радвам се, че...

Юлия Страхотно кафе си сварил...

Ковач Все ще се оправим някак.

Юлия Защо се измъчваш, аз имам достатъчно пари.

Ковач Сто пъти си ми го казвала.

Юлия Вечерта ме плаши.

Ковач Трябва да напуснеш.

Юлия Ненавиждам Банди.

Ковач Ужасно е, че всяка вечер отиваш на работа със свит на топка стомах.

Юлия Преувеличаваш.

Ковач Нали виждам.

Юлия Но аз съм танцьорка! И това е едно добро място.

Ковач Обичаш ли ме още?

Стая през деня. Ковач е сам.

Ковач Честността... Честността е ключът на цялата работа. Какво обещава човек на момичето си? Докато смъртта ни раздели. Искам да бъде щастлива. /изсъсква/ Ех, да имах пари! /хили се/ Трябва да опитам всичко. Нали вярвам в себе си. За чужбина разбира се, не мога да замина. Туй да му е кусура. Но който търси пробивни хора... не е ли така? Заваля. Натряска се вятърът и светът се разплака под ударите, втасахме я. /със сатанинска усмивка/ Това е – никога не трябва да губя самообладание, ами да. С какво превъзхожда човек една дишаща маса? Навярно с това, че може да се владее. Иле това се наричат скрупули? Как ли ще изглежда човек, ако изведнъж загуби всичко, което го крепи. Пак вали навън, имам си една условна присъда. Година откак нямам работа. Кръстосвам улиците, вятърът разкарва дима, спокойствието в душата ми изгаря като суха гора. Защо човек жадува все за женските обятия? Шътка ми като се разкрещя, не е ли срамота да копнея по нея. Срамота е, срамота. И тя не е по-различна, никой не е по-различен. Малко по малко ми я отнемат, а, не е ли така? И нито една не отстъпва. Само аз останах честен на тоя скапан свят. Влюбен съм в жена си, а нея я няма по цели дни. Ако не я виждам ще дам душата си на дявола. Само крача из стаята от сутрин до вечер. Крача ли, крача. Аз естествено хабер си нямам от каквато и да било домашна работа, иначе щях да готвя. Да, ще се науча пък. Всичко ще науча. Съседите и всички...и какъв им е проблемът с мене? Да не би да съм станал друг човек? От какво съм толкоз уморен, и имам ли изобщо право на това? /смее се/ Добре ли ти е да се унижаваш така? Ех, де да бях богат! Или поне вярващ. Нямаше и да стигна по-далеч от черквата. /крещи/ Как иначе да понеса, че всички ме гледат. /крещи/ Няма нищо, ние живеем добре! Добре. Мили Боже! Мамицата му, само да можех да се погледна в огледалото. Поне да бях алкохолик! Или пропаднало величие! Ами съм само засегнат. Нямаше ли да бъде по-добре да се натряскам едно хубаво и да запълзя на четири крака.

Локалът. Двете.

Рита /гримира се, гледайки се в огледалото/ Баща ми почти никога не разговаряше с нас. Мълчеше, като риба в аквариум, макар че все твърдеше, че много ни обича. Разговорите си пазеше изключително само за кучето ни, огромна овчарка, вечер лягаше на килима до нея и й говореше. Този навик му остана и след като полудя, така, че дълго време не забелязахме нищо. Няма нищо по-грозно от страданието на душата, драга моя.

Юлия Когато бях малка...

Рита После, когато баща ми попадна на онова място, трябваше да приспим и кучето с една инжекция...

Юлия И ние имахме една немска овчарка. Имаше червена панделка на врата, като ни я донесоха. По-точно... ми я донесоха.

Рита Кучето непрекъснато скимтеше. Затова се наложи инжекцията. /прави гримаса/ Човек /прекъсва за минута, докато оправи червилото си/ не може да скимти: по дяволите, размазах се.

Юлия Какво ти е, Рита?

Рита Престани. /настрани/ Глупачка.

Юлия /мечтае/ Аз обичам кучетата. Ще си имам...

Рита Все едно, че...

Юлия Защо се гримираш толкоз силно?

Рита Ей, твоят лейтенант, намери ли си работа най-сетна?

Юлия Аз печеля достатъчно.

Рита /усмихва се/ Парите никога не стигат.

Юлия Надсмиваш ли ми се?

Рита Аз никога не се надсмивам над никого, скъпа.

Юлия Защо се гримираш толкоз силно?

Сенчеста странична улица, трима.

Първи глас Г-н лейтенант, къде така насам, където и пиле не прехвърча? /смее се/

Втори глас Г-н лейтенант, г-н лейтенант само не казвайте, че не ни помните,а?

Първо момче /прекрачва напред/ Чух, че си се уволнил, гадняр такъв! /усмихва се/ Не ти ли липсва армията?

Второ момче Бяхме ти любимци в ротата, как ли пък можа да ни забравиш? Обичаше ни, като крастави кучета.

Първо момче Как пък не! Така ме обичаше, че си виках, е не мога да понеса толкоз обич! Ако така ме глезят ще взема да се поправя, ще се възнеса на небето и ще ми се наложи да ходя с ангелите на кръчма.

Второ момче Както виждам, трябва да я загрозим тая твоя красива душа, аз ти предлагам веднъж и ние да бъдем гадняри.

Ковач Пусни ме, говедо или искаш да ти счупя ръчичката?

Първо момче Разбра ли, че на г-н лейтенанта му се размина карцера? Мислиш, че и ние ще ти се разминем, а?

Второ момче Тъмно е, небето е в оловни облаци. Можеш да правиш каквото щеш, днес и Бог няма да те види. Душата ми се самръзна докато те чакахме, но си заслужаваше!

Първо момче Нали ни позна вече? И щом като ни позна – трепери!

Второ момче А така, не ти ли казах предварително? Радва се душата човешка на такава гледка.

В къщи, двама.

Юлия Дойдох си между двете представления. Ще сложа една супица да ври и трябва да тръгвам... Какво ти е?

Ковач А, нищо. Пусни ме да ида в банята.

Юлия Чакай да те видя... Какво е това?

Ковач Пусни ме да ида в банята, не ми се пречкай. /с раздразнение/ В края на крайщата мога да се справя и без теб.

Юлия Кой те подреди така?

Ковач Ще ме пуснеш ли да си измия лицето?

Юлия Ще ти донеса нещо.

Ковач Остави ме на мира.

Юлия Нека да ти помогна.

Ковач Помагай на себе си.

Юлия Защо говориш така?

Ковач /Мърмори едва разбираемо./ И за капак ще доживея да ми се разревеш накрая.

Юлия Не разбрах.

Ковач /крещи/ По два пъти ли трябва да ти се казва всичко? По-добре си отпуши ушите, жаба такава.

Юлия Само искам да говориш нормално с мен.

Ковач Ето, вече циври.

Юлия Да, а ти не понасяш това.

Ковач Де да можех и аз веднъж да отроня една сълза. Ти си мислиш, че на мен ми е много лесно, а? Защо и мен не ме съжали някой най-сетне?

Юлия Аз те съжалявам.

Ковач /крещи/ Ти няма какво да ме съжаляваш.

Юлия Господи, какво ти става?

Ковач И без това е по-добре да изчезнеш.

Юлия Защо да изчезвам?

Ковач Почитателите ти те чакат.

Юлия Какви ги говориш?

Ковач Гади ми се от тая твоя работа.

Юлия Защо непрекъснато ме тормозиш с това?

Ковач /гледа я/ Ако имах пари...

Юлия Само тебе имам.

Ковач Много ме изморяваш понякога.

Юлия Кой, аз?

Ковач Бога ми, направо ме изтощаваш.

Юлия Горкичкият, какво ти се е случило днес?

Ковач /успокоява се/ Не ме прегръщай непрекъснато, тъпа гъско.

Юлия Защо ме отблъскваш? Понякога...

Ковач /подигравателно/ Понякога....?

Юлия Искам да ти помогна.

Ковач /подигравателно/ Защо?

Юлия Не знаеш ли?

Ковач /подигравателно/ Не. Наистина не знам! Понятие си нямам! Това ме мъчи дни наред.

Юлия Ти изобщо способен ли си да ме...?

Ковач А ти?

Юлия Не виждаш ли?

Ковач Какво трябва да видя?

Юлия Господи, какво би трябвало да кажа сега? /смее се измъчено/

Ковач /разчленено/ Неспособна си на каквито и да било чувства, като пън си.

Юлия Какво са направили с теб?

Ковач Нищо бе, нищо. Само дето за малко не ми натикаха бъбрека в ръката. Само дето не ме попребиха на улицата. Ти, разбира се, хабер си нямаш какво е това. Живееш като цвете в саксия, любимката на всички! Съжаляват малката Юлия заради лейтенанта й! Харесваш се, нали, щото се грижиш за мен? Ама че тип! Да остави това мило момиче... /ъгълчетата на устните му треперят, отмята назад косата на момичето/

Юлия Моля те, не говори така с мен.

Ковач Плачеш, а? Пък на теб даже ръка не са ти вдигали. Нито баща ти, нито аз, нито който и да било. Юлия тъй, Юлия иначе, трябва да я пазим от вятъра, от слънцето. /Удря й плесник. Гледа я запъхтян./ Е сега вече можеш да плачеш – има за какво.

Улица, трима. /Интермедия/

Първи гражданин /мърмори си/ Какво става тук, кажете ми... Човек не знае какво по-силно да мрази – предишния или сегашния строй.

Втори гражданин Как се казва този.... господине, този площад сега? Предибеше Москва.

Първи гр. И сега е Москва.

Втори гр. Площад Москва?

Фориш Не е верно, щото е площад Калман Сел.

Първи гр. Не е, само искаха, ама не стана.

Втори гр. В крайна сметка, все едно, на мен ми трябваше само адреса...

Първи гр. Едно променят, друго не. Големи чифути са тия, как да им сколасаш на акъла?

Фориш Лъжат всички до един, независимо ква нация са. Лъжат и подлагат шепа, та на човек му се иска да се изпикае в нея.

Първи гр. Кажете бе, да не би да сте очаквали нещо друго?

Втори гр. Мъстта ражда мъст, драги годподине. Трудна работа.

Фориш По-лесно щеше да бъде да започнем на чисто.

Първи гр. /смее се/ Ама, че сте наивен. Аз вече и в бъдещето не вярвам.

Втори гр. Аз пък вярвам в бъдещето.

Първи гр. Айде бе, моля-моля, господине! Ама сериозно, може ли да ми кажете, кой тук изобщо вярва в бъдещето?

Трима в гримьорната.

Рита Хайде бе, успокои ли се?

Момчето /което работи в локала/ Ти си толкова спокойна, а аз...ако кажа на полицаите, какво се каня да направя, ще ме опандизят.

Рита Не стават тъй-лесно тия работи.

Момчето Ще го убия, ще го пребия.

Рита Пак ли почваш?

Момчето /трезво/ Ще убия баща си.

Рита На колко си години, малкият?

Момчето На шестнадесет.

Рита Я кажи, върви ли му на един 16годишен дангалак да циври като сополанко?

Момчето /скърца със зъби/ Ще убие майка ми.

Рита На, яж!

Едно момиче /оправя роклята си пред огледалото/ Кой е баща ти?

Момчето Киш. Майка ми има кинкалерия на улица Форгач.

Момичето Кой Киш? Аха, ама аз го познавам! /на себе си/ Лош пияница.

Рита /върти копчето на радиото/ Когато бях на твоите години и аз нена­виждах майка си. Исках да избягам от нея. /безчуствено/ А сега аз я издържам.

Момичето /на Рита/ Оня млад пич ще дойде и тая вечер, предчувствам. Голям симпатяга е. /смее се/ Дори много голям.

Рита И понякога дори я подсушавам вече.

Момичето /наблюдава някого/ Само дето не знам заради кого идва тук. Все нас зяпа.

Рита Е, успокои ли се?

Момчето И преди си бях спокоен.

Момичето Забелязах, че идва когато сме ние трите – ти, аз и Жужа. Сяда там отзад, иди го виж после.

Момчето Не мога да ям. И направо се разтрепервам, като се върне така вкъщи.

Рита Избърши се. Само се размацваш.

Момчето Какво ще стане сега, Рита?

Момичето /вика към коридора/ Какво става, Юлия, да нямаш ангина? /обяснява на Рита/ Днес е като няма. /извиква навън/ А, какво става?

Рита Слушай. Трябва да се защитаваш, чуваш ли?

Момчето Да не си се побъркала? Остави ме на мира. /става, усилва радиото/

Рита /Хваща ръката на момчето и я извива назад. Пъхти доволно./ Ей така, глупако, ей така. Хващаш му ръката когато се прибере пиян и не е на себе си. Ако го фраснеш с бутилката по главата ще спи до сутринта и всички ще имат мира. /другото момиче му извива назад другата ръка, голяма борба/

Момчето /бори се, опитва да се освободи, напразно/ Скапанячки! Гаднярки!

Момичето /смее се/ Е, какво става бе, пич!

/Музиката звучи с пълна сила/

Гримьорна, двама.

/Лейтенантът стои на вратата, в стойката му има нещо заплашително, вижда се по-скоро само силуетът му или сянката му./

Юлия Ти ли си? Ти си, нали? Защо стоиш там? Нещо лошо ли има? /чака/ Нещо лошо ли се е случило?

Ковач /не веднага/ Срам ме е. Сърцето ми ще се пръсне... Не разбирам какво стана. /бори се с думите/ Разбира се няма извинение...това, че бях уморен и ядосан не е оправдание. Ама че съм животно!

Юлия Аз вече ти простих.

Ковач Аз не съм си простил. И няма и да си простя. А тебе никой не те беше удрял досега. Аз пък, такъв един... Какво тъпо говедо е човекът! Юлия, срам ме е. /Момичето не го поглежда/ Цяла нощ се измъчвах. Кръстосвах улиците. Колко клети души се скитат вън по туй време.

Юлия Утрото беше много студено.... Можеше да се простудиш. /главата на лейтенанта е в обятията й, гали косата му./

Ковач Поне да не ме съжаляваше. Тогава нямаше да се чувствам като последен грубиян.

Юлия Няма нищо, няма нищо. Всичко е наред. /дълго мълчат/

Ковач Защо съм такъв?

Юлия /апатично/ Стига, престани.

Ковач От утре всичко ще бъде друго яче.

Юлия Наспи се, не си мигнал.

Ковач Ще чистя стълбища или ще изнасям боклук. Все едно какво. Каквото и да е - все ще е добре. Писна ми от мене самия.

Юлия Успокой се.

Ковач Така ми се иска да правя нещо. Нещо, което има смисъл! Да правя нещо красиво, някаква изящна работа! Щях да имам усещането, че животът ми е подарен. /кашля/ Щях да ти нося цветя всеки ден. На кого му е дотрябвал един такъв никаквец и при това с присъда.

Юлия Престани за бога! Изкъпи се и си легни.

Ковач /апатично/ Уморена си, нали? Аз те изморих. Не се учудвам. Не ме учудва никой, на когото съм му писнал.

Юлия Дори и да не спиш, почини си малко. Няма да ти варя кафе сега.

Ковач /крещи/ Започвам нов живот! Красив нов живот! Ще стана пред­прие­мач, милионер! И от лайна ще изкарвам пари... Господи, толкова съм щастлив.

Юлия Съседите ще започнат да тропат, ако викаш така.

Ковач /смее се, едва внимава/ Да го духат!

Стая /сепаре в локал/. Двама.

Рита Да не би да си мислиш, че съм курва?

Полковникът Защо се смееш?

Рита Правя каквото искам. Ако искам с теб, ако искам с друг.

Полковникът Толкоз стига ли?

Рита Иначе не би имал правото да ме притежаваш.

Полковникът Слагам ги тук.

Рита Твърде добра съм за теб.

Полковникът Търсих те и вчера, и завчера.

Рита Е и?

Полковникът Май имам право да попитам къде се скиташ, а?

Рита Къде да съм се скитала, на работа бях.

Полковникът Това беше първото място, където те търсих. Казаха, че имаш почивен ден.

Рита А, сетих се, бях с един красавец.

Полковникът Предупредих те да забравиш подобни шеги.

Рита Бе кой казва, че се шегувам? Не дължа обяснение на никого.

Полковникът Пачавра.

Рита Е и, ако съм ти изневерила? Дори и не мога да ти изневеря, какво ли ни свързва нас двамата? Да не би това?

Полковникът Какво ме спира да...

Рита И сега какво ще стане, а?

Полковникът Поне да не се хилеше, кучко.

В локала. Следобед.

Момичето А ти? Сам ли си говориш тук?

Ковач По-лесно е да говориш отколкото да слушаш, не го ли знаеш?

Момичето С подобни фиксидеи ще превъртиш, хубавецо.

Ковач Ако се побъркам, ще имам най-сетне само една фиксидея, а така си имам цял харем. Разкарай се.

Момичето Глупак. /излиза/

Момчето /влиза, то е келнерът/ Какво ще обичате?

Ковач /не му обръща внимание/ Една Щефи. /Steffl/ /момчето излиза/ Ама че предан град е тоя. Къртят гербовете. Не е зле, а? Крепи само­чувствието. /Момчето слага бирата пред него, налива му. Излиза./

Полковникът /слиза от горе/ Ковач, я гледай, Ковач. Здравейте, синко! Отдавна не съм Ви виждал. Как е жена Ви?

Ковач Добър ден, г-н полковник. /принудено/ Дори няма да Ви питам какво ново при вас. Ще ми правите ли компания, г-н полковник?

Полковникът Трябва да тръгвам, синко.

Ковач Армията... Нужни сме й на тая държава, като черни очила на мъртвец.

Полковникът Огорчен сте, синко.

Ковач Виждате ли колко е пуст градът нощем, г-н полковник. Като сърцето на Вашата Рита и, ако не Ви обиждам с това, Вашата Рита е една... /усмихва се подигравателно/

Полковникът Слушай, Ковач. Знаеш, колко те обичах навремето. Изглежда вече не си спомняш.

Ковач /няма настроение да води този разговор/ Зная повече отколкото предполагате. На Вас дължа, че не съм в пандиза и ме пуснаха да се измъкна.

Полковникът Стига, остави. Само искам да ти кажа да вземеш да се стегнеш!

Ковач /неочаквано/ Вие заслужавате по-добра жена. Заслужавате по-хубав живот. Вие сте добър човек! /смее се/ Вие не сте за военен. /гледат се/ Извинете.

Полковникът /сяда/ Чух, че искаш да говориш с мен.

Ковач Ако приемате съвети от човек по-млад от Вас... зарежете я тая Рита.

Полковникът За какво искаше да говориш с мен?

Ковач Чух, че още е вакантно мястото за началник-склад при вас. Чух, че старият Майер е излязъл в пенсия. И цивилен може да го заеме, нали?

Полковникът Какъв ти е проблемът с Рита? Нали са колежки с жена ти.

Ковач Ако кажете там една добра дума за мен... на драго сърце бих станал склададжия.

Полковникът /не внимава/ Богат ли искаш да ставаш?

Ковач Я гледай! Появиха се момичетата, програмата започва.

Полковникът /гледа ги натъжено/ По дяволите. /пуши/

Пак там, трима.

Момчето /влиза/ Да донеса ли още нещо?

Ковач Г-н полковник какво ще обичате?

Полковникът /на момчето/ Като че ли не знаеш какво пия, говедо. Хайде припкай!

Момчето излиза пребледняло.

Ковач Често идвате тук, нали, г-н полковник. Виждам и момчето познавате даже.

Полковникът Да съм го познавал. И таз добра, да съм го бил познавал даже.

В локала. Двама.

Юлия Какво ти има? Бандика ще ти направи забележка ако шеташ така нацупено напред назад.

Момчето Няма нищо по-хубаво от неоновата светлина. Знаеш ли, че ти се появяват бръчки?

Юлия Затова изгони момчето преди тебе. Бандика обича само веселия персонал.

Момчето Отдавна работиш тук, нали?

Юлия Изглеждаш уморен.

Момчето Само ходя между масите и слушам за какво си говорят хората. За всякакви глупости си говорят, за всякакви. Само не за това, което е важно.

Юлия Какъв дечко си още.

Двама на масата.

Полковникът /в лошо настроение, пие по време на цялата сцена/ Голям проблем. Какво ще стане с тая държава? Не искам да обвинявам никого, но все пак? Между нас да си остане, кои са тия? Да се пръснеш от смях. Свърши се, видя му се краят, а? И кога ли ще ми дойде редът и на мене? Не се стигна до войската засега, изглежда само заради това ме държат още. На 50 години съм. Имам офицерски нашивки, имам орден, имам пясък в бъбреците, какво имам още? Останах честен човек. Гадни години, всички изсипват горчилката от сърцето си в помията им.

Ковач Тия са вече цивилни г-н полковник.

Полковникът Някакво зло се носи из въздуха, както мърша над водата, нещо гние, нещо се руши, миналото ми нагни, нещо лошо става с мен.

Ковач О, Боже, я ми покажете някой, на когото да не му се случва нищо лошо.

Полковникът Спомням си детските си години. За какво ли са му толкова много спомени на човек? Като дете бях чирак, като остарея може би пак ще стана чирак. Случилото се междувременно и сега изглежда само сън. Кой би повярвал?

Ковач Говорят, че сте бил във Виетнам, г-н полковник.

Полковникът Не съм бил. Нека си говорят. Виждаш ли, днес вече не е на мода да се хвалиш с това. Хора направих от сума ти боклук у нас, и ето какво сана с мен накрая. Този пусти ляв крак. Все изтръпва. И какво прави един стрелкови полковник след като се уволни?

Ковач Носи отличията си.

Полковникът Мама му стара, всичко бих пратил по дяволите, стига да можех да вярвам, но ланският сняг се стопи, а честта стана пачавра.

Ковач Я виж ти, да не би накрая да съжалявате за всичко.

Полковникът За нищо не съм съжалил. Само дето ми треперят ръцете, виждаш ли, братле? Още няколко години и няма да мога да си загася фаса. Болен човек съм и тая пикня, и нея не бива да я пия. Съжалявам само, че в семейството ми от никого не излезе човек.

Ковач Човек?

Полковникът /шепне/ Прекалено бях зает със себе си.

Ковач Колко спокойно разказвате тия неща, колко сте спокоен. Спокоен. Никой не усеща нищо, никой освен мен.

Полковникът Не съм спокоен. Лежа вкъщи в леглото и всичко се върти в главата ми. Цепнатините пълзят по стената, като пайжини и аз съм в тях. Не съм спокоен, нещо от вътре ме гложди. Нараства гневът ми, синко, кръвта ми пие.

Ковач Много говорим, по-добре да пием.

Полковникът И без това всичко пропадна, а пък аз си се срамувам ли, срамувам. Мили синко, много обичах живота тук. Най-скапаните мигове на човека стават най-красивите му мигове. Остана ми само правото да водя парада.

Ковач Страхувам се, че са ни останали само пълната скука и водката, г-н полковник. Вие сте джентълмен, но в днешно време малцина са като вас.

Полковникът А тебе тогава защо те влече обратно, кажи?

Ковач Аз за това съм учил.

Полковникът За търговията с оръжия ли? И още за какво, синко?

Ковач /слуша/ Не ме разочаровайте, г-н полковник. Аз не съм такава отрепка.

Момчето /влиза/

Полковникът Крещя, а? Ми нека си крещя, що да не крещя, а? Кой ще ми забрани?

Момчето Нека си ходим, моля те. Повиках такси, чака пред вратата. Уморен си, тате.

Полковникът Уморен... Пиян съм, сине, кьор кютук пиян. Пак се напих, мама му стара. /Оставя се да бъде подкрепян/

Ковач /Спи похлупен върху масата./

Трима на входа.

Юлия Г-н полковник...

Полковникът /пиян/ Госпожо?

Юлия Извинете, че Ви задържам за малко. По физиономия сигурно ме познавате, както и аз Вас, работя тук, танцьорка съм.

Полковникът Няма нищо, дреболия. Какво Ви притеснява?

Юлия Лейтенант Ковач, с когото говорихте преди малко, е мъжът ми. Много Ви моля да не му казвате, че сме разговаряли.

Полковникът Кълна Ви се, изглеждате ми объркана.

Юлия Знам какво мъчи мъжа ми, още си спамням какъв беше преди и на какво се превърна...Делото му, което мина, знам че е сгрешил, но... Г-н полковник, ако имаше едно преразглеждане!

Полковникът /смее се/ Преразглеждане на делото!

Юлия /забелязва, че не е трезвен/ Стига да искате, бихте могли да го направите.

Полковникът Да ме издебнете на входа, много мило!

Юлия Какво да Ви кажа...

Полковникът Кълна се, не разбирам какво искате от мен.

Юлия Малко разбиране...

Полковникът Вашият лейтенант...

Юлия Думата Ви тежи навсякъде...

Полковникът ...търгуваше с руско оръжие. /смее се/

Юлия Подигравате ли ми се?

Полковникът Няма значение как го е правил! Но провалът му е груба грешка!

Юлия Мъчно ми е, че Ви виждам така. Не може ли да се разберем все пак?

Полковникът /ощипва я по брадичката/ По-скоро ми е жал за Вас, малка госпо­жице, господин лейтенант Ковач... хлапак е още... все някак ще издържи...

Пак там, Ковач сам.

Юлия /влиза натъжена/ Боса бих стигнала до пъкала, стъпвайки по нажежени въглени, само да го спася. И то си е пийнало, горкото ми момче...Колко е влажно челото му! Мене ли сънува? /погалва го, лейтенантът я поглежда/

Двете в гримьорната.

Рита Човек не смее да ги докосне с ръка, да не би да се спукат като мехури.

Юлия От него са ми, беше отдавна.

Рита Отдавна, отдавна, всичко става отдавнашно един прекрасен ден... накрая дяволът отнася всичко.

Юлия Не ме обича вече, не ме обича, знам. Как да го задържа?

Рита Красиви перли, много красиви. Не ги продавай никога. Кавалер е момчето. Плаща като поп...

Юлия Един ден, както е тръгнало, може да станат твои.

Рита /не обръща внимание/ Нека плаща всичко, нека плаща. /апатично/ И за какво му е да се жени на човек, кажи?

Юлия Все ми е лошо напоследък, тая сутрин даже повръщах.

Рита Жонгльорът се върна. Три минути, Юле.

Юлия Баба ми беше арменка, баячка, не съм ли ти казвала досега? Затова имам толкоз черни очи.

Рита Не плачи, буболече, не плачи. Заслужават ли тия отрепки?

Юлия Преди и аз бях друга. Да не би ти винаги да знаеш защо правиш всяко нещо?

Рита Миналогодишният ти аборт, нали? Съвестта ли те гризе?

Юлия Той искаше така. Голяма гаднярка съм. А ако сега съм пак така?

Рита Съвестта ли те гризе?

Юлия Кого не го гризе? Но не детето му трябваше, а само да зарежа танца. Вече нищо не знам.

Рита Поправи си контура на очите.

Юлия Кажи, красива ли съм още?
  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница