Акош Немет Юлия и нейният лейтенант или Докато смъртта ни раздели
Кеглевич Имало едно време една двойка... Ти изобщо рисуваш ли още? Ковач
Изтегляне 178 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Стая, утро, двама
ДвамаКеглевич Имало едно време една двойка... Ти изобщо рисуваш ли още? Ковач /чете една бележка/ Вече не, нямам време, а и ищах нямам. Познаваш ли Барона? Вика ме в Австрия да пренасям водка за Виена. Кеглевич По-добре е да не се забъркваш в такива работи. Достатъчно си се провинил. Ковач Всъщност в това няма нищо лошо. Ти как мислиш? Трябвам му, защото... /мисли/ рисковано е само докато още нямаш провинение, не е ли така? Или да не ходя все пак? /мрачно/ Имам предчувствие. Толкова е объркано всичко. Както когато човек вземе да си тананика с надеждата, че не са го забелязали, че си говори сам. /Хвърля бележката. Хили се./ Знам адреса.Кеглевич Да беше нервен поне. Вече се провали с една сделка. Ковач /вдига рамене/ Преди. /смее се/ Не ми пукаше за нищо. Кеглевич Зле ще свършиш, Ковач. Ковач /на себе си/ Страх ви е до един. Дрънкайте си, пък аз ще си върша каквото трябва. /люлее се на стола/ Ще си извая годеница от дим. Дим са краката й, дим е гръдта й, ей ама, че е красива. /дръпва продължително от цигарата/ Лебедова шия, снагата й кръшна, и глезенът й с изящна извивка. Кеглевич /разкарва дима/ Пазиш ли още оная рисунка, на която, на която Юлия... Ковач Къщата е пуста, годеницата – дим да я няма. Да бе, ти навремето беше влюбен в Юлия. И тя те харесваше, не беше ли така? Докато не се появи моя милост, ха? Ха? Не е зле, как мълчи само! Любовта, приятел, е мръсна работа. Любовта, приятелче, дори не съществува. Ха? Всъщност само жените са влюбени, наричат бъдещето си на мъжко име. Пък аз вече не вярвам ни в бъдеще, ни в минало. Мръсна работа! И без това никога не намирам утеха. Никога, никога! Кеглевич Хубаво момиче е тая твоя Юлия. Ковач Така й се пада щом е толкова хубава, лоша работа. Кеглевич И е умна тая твоя Юлия. Ковач Само да не философстваше толкоз понякога. Кеглевич Хубава, умна, вярна и грижовна, голям късмет имаш братко, само да не го загубиш. Ковач Моя е навекивеков. Кеглевич Сърцето ми се свива като мисля за вас. Ковач, как можеш да живееш така? Ковач Всеки живее така както може /поглежда навън през прозореца/ Небето е като оловен юмрук ей сегичка ще се стовари върху мен. По-добре да не ходя утре, а? Кеглевич Пак се смрачи... оловни облаци /акълът му е другаде/ Трябва да запишеш някое цивилно полувисше, Фери. Ковач Бог ще приглади къдриците по челото си и ще види колко долен е тоя свят, долен, мръсен и завистлив. Ама нейсе. Ден, два и всичко ще е свършило. Кеглевич Например, за архитект. Ковач Само един ден, един единстван ден и край, не е ли така? /гледа бележката/ Понякога направо ми се завива свят! Като че ли буквите са червеи, а хартията гори в огнена треска. /пак я смачква/ Може и глупости да плещим, ама аз не искам да оставам в тая държава. Кеглевич Заминаваш, хубаво. И докъде ще я докараш, ако заминеш? Ковач Какво може да ме задържи тук? Кеглевич Само недоволстваш. И въпреки това, какво ще стане с теб? Какво ще стане с бъдещето ти? Ковач /гримасничи/ И бъдещето вече не е старото. На човек му се ще да надене опинците и да дуфне, и после... Малодушие ли е това? Кеглевич Не, егоизъм е. Разбира се, обикновено мене ме наричаш егоист. Ковач Ами ти си си това, точно като Юлия и многото други като вас. Единственият проблем с егоистите е, че се интересуват много повече от самите себе си, отколкото от мен. /хили се предизвикателно./ Кеглевич Голямо дете си. Сега иди-доди, но след десет години ще трябва да си търсиш друго извинение. Ковач Винаги ще бъда такъв. Винаги! Такъв бях винаги и такъв ще си остана! Безсмъртен съм! /смее се/ Засега поне! Стая, утро, двамаЮлия /глади и си тананика/ Стара вещица една има трима сина. Първият яде мамул. Втори шие си цървул. Третият пък негодува гайдата надува дана дана дана да стана тя една. Ковач Що за тъпа песничка? Как мога да се измъкна от тая каша... ще работя, ясно е. Ще обичам работата си. Чуваш ли, каквато и да е. Ще се задуша тук, проклета дупка.Юлия Да сложа ли вода за чай? Ковач Трябва да тръгваш след малко. Не е ли студен подът, така боса, ангелче? Юлия Свикнала съм. Ковач /съзерцава стената пред себе се/ Тухлите в стената, като на парад. Всички до една зачервени, като че ли се срамуват. Ех, ако наистина ми беше жена! Но няма да те взема докато танцуваш. Юлия Ще сваря чай все пак. Ковач Хайде пак ревна. На! Ясно, от любов е. Юлия Смешен си. Ковач Време е да тръгваш. Юлия Седмици наред дебнеш стената отсреща. Ковач /на себе си/ За тебе съм само авантаджия, а? Бягай и ти. Като че ли имам трипер, най -малкото. Юлия Не разбирам, какво говориш? Ковач Нищо. Понякога се чувствам адски добре. Ако не беше ти, навярно отдавна вече щях да гния в пандиза. /подигравателно/ Как да ти благодаря? Юлия Не трябва да ми благодариш. Ковач А, трябва. Юлия Остави ме. Ковач Ама наистина. Юлия Спри за малко, много те моля. Ковач Ама аз съм ти толкова признателен. Юлия /избухва/ Много те моля, остави ме на мира най-сетне. Дни наред се прибираш пиян, по цяла нощ... Ковач Кой, аз? Юлия Престани. Ковач Е и? Че да не е лошо? Мълчиш? Навярно те гложди отвътре. Юлия Смей си се. Ковач В добро настроение съм. Юлия И какъв е поводът? Ковач Ами че влюбен съм в края на крайщата. И едно красиво момиче е влюбено в мен! Как да не съм в добро настроение? /не се знае дали не се подиграва/ Дори с царя не бих се сменил. Юлия Това ме радва. Ковач Най-красивото момиче на света ми глади ризите. Юлия Много те моля. Ковач Пере ме, да не ходя непран. Само устата ми да не беше толкоз мръсна понякога! Произношението ми! Е, напразно... в предградието... Юлия Не ме имаш за нищо. Ковач Колко жалби, колко въздишки! Бичуваш любовта ми. Ако знаеше как ме мъчат понякога угризенията! Все пак съм чуствително същество! Понякога те поглеждам и си казвам: това момиче заслужава нещо по-добро. Набара те животът, любов моя. Юлия За забавен ли се мислиш в случая? Ковач Да съм те имал за нищо! Ха! За много те имам, за много дори. Никога не си ме оставяла да затъна, нали? И сега ще ти кажа съвсем ясно, че полковникът довечера ще пусне котва при вас, макар че курвето му го изгони. Така че г-н полковникът ще си попийва сам довечера, без да бърза, познавам всичките му навици. Бъди мила с него, злато мое, много мила. Юлия Как да разбирам това? Ковач Умната жена разбира от намек. Двама на маса в локала. Възрастен г-н /прав/ Госпожице, може ли да Ви поканя на едно питие? Юлия /любезно/ Не, благодаря. Възрастен г-н /излиза прикривайки разочарованието си/ Ковач Колко си мила с всички тук. Юлия Това е част от работата ми, ангелче. Ковач Нали не ти преча, не ти развалям бизнеса? Юлия Нямаше да е зле да отвикнеш вече от подобни реплики. /от това/ Ковач Досаден ли съм? Изтегляне 178 Kb. Сподели с приятели:
|