Акош Немет Юлия и нейният лейтенант или Докато смъртта ни раздели
Изтегляне 178 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- На същото място
Юлия Досаден си.Ковач /като малко дете/ Слушай,....обичаш ли ме още? Юлия /очите й плувват в сълзи/ Глупчо! Ковач /прегръща я силно/ Толкова ме е страх понякога,.... че не ме обичаш. /доста хора ги наблюдават/ Пак на същото място. Ковач Я гледай, не дойде. Юлия Кой? Ковач Поне ще останем сами. Юлия Имам още двайсет минути. Ковач Отдъхна си. Юлия Слушай... Ковач Да? Юлия Бледа ли съм? Ковач Да речем. Юлия От осветлението е. Ковач Красиво момиче е тая твоя приятелка. Юлия Рита ли? Ковач Може да ме препоръчаш... Юлия /не веднага/ Харесва ли ти? Ковач Как се смути. На същото мястоКовач /с ангелско изражение/ Е, защо си така тъжна, кажи. Ние винаги сме си казвали всичко, и ти го знаеш, нали? Юлия Тъй вярно, г-н лейтенант. Ковач За козируването е нужна и козирка, чакай. Юлия Помниш ли, когато ме учеше? Ковач Гарнизонът е наблизо, винаги има по няколко на закачалката. Я гледай! Юлия Добре ли ми стои? Ковач /дяволито/ Дяволски възбуждащо. Юлия /усмихва се невинно/ Значи и тебе те интересува още. Харесвам ли ти, а? Ковач Един колан трябва още. Юлия Г-н лейтенант, а на мене какво ми трябва? Ковач Какво ти липсва още, за да си щастлива, фейо моя? Юлия От днес нататък ще бъдеш по-мил, нали? Ковач Че как да не бъда? Но не съм ли и сега достатъчно мил? Юлия Не че няма какво да се желае. Ковач Да се желае... Муцката ти. Юлия Муцката ми? Ковач И... Юлия Но г-н лейтенант! Не сме сами де! Пак там. Юлия Нали ме обичаш още? Ковач Обяснение в любов ли да ти правя? Юлия Ами доста отдавна не си ми правил. Ковач Но преди малко се разбрахме, че Рита ми харесва на мене. Става ли? Юлия Може би, ако понасилиш малко нещата. Ковач Няма ли да ядеш? Юлия Не ям по това време. Ковач Хапни от моето. Юлия Бифстек? Никога не ям, защото е кървав. Ковач Заради мен! Иначе съвсем ще омаломощееш. Юлия /смее се/ Само малко ли? Ковач Само една хапка. Юлия /яде/ Не ми се яде. Ковач Ако го изядеш целия, ще ти кажа какво мисля за теб, съвсем откровенно. Юлия /нащрек/ Как така откровенно? Ковач Не те ли интересува, какъв съм отвътре? Случайно да си ме виждала да правя признание, паднал на колене? Юлия Истината е, че ми е малко лошо. Ковач Дори толкоз ли не означавам за теб? /шепти с кадифен глас/ Колко лесно би било да докажеш, че не е така. Услажда ти се, нали? Юлия /вече не й се играе с толкова голямо удоволствие/ Само едно ще те питам. После си говори. Ковач Колко е вкусно. Сурово и кърваво. И каква прелест е тая моя танцьорка. На човек му се иска да претрепе някого при вида на такава красота, от едното щастие. Юлия /безсилно/ Много ми е лошо. Ковач Изяж го спокойно, или не ти се услажда вече? Злато мое, цвете мое, фейо моя. Че нали съм тук каквото и да ти се случи. Кой ще посмее да те закачи? По-приятно ти е, ако те галя, нали? Защо не казваш нищо? Какво ти е? Дни наред почти не те виждам да ядеш. Трябва да има някаква причина. Сега ще подобрим апетита ти, а, цвете мое? Яж, яж! Юлия /яде борейки се с плача, повдига й се/ Ковач Смелост, Юле, смелост. Изяж всичко до дупка, като един малък, сладък чакал. Всички се усмихват, виждаш ли каква хубава игра измислихме? Давай, добре яде Юлето...добре, още една хапка за мене. Юлия /избягва/ Ковач Чувате ли как й се повдига? /на себе си/ Отврат! Пак там. Ковач /на влизащата Юлия/ Казах ти, че тогава можеш да разчиташ на всичко, ако го изядеш, а не, ако го повърнеш. /Юлия стои вкаменена/ СтаяЮлия Каква е тая кал по ботушите ти? Къде скиташ, а аз все чакам... Ковач Целихме се по бездомни кучета, приятелите ми и аз разбира се. В предградието е кално. Юлия Мина един,...а не, часовникът е спрял... Ковач Само се въртиш в леглото, що не спиш? Какво чакаш все? Юлия Много си пил, лягай... Ковач Млъквай ма, жабо, или да си избърша ботушите в теб? Черна кал по чаршафа, това е поетично, и кучешки косми, ама че смрад. За малко да ме ухапе оня звяр... Опасни са! Пукна едното, пукна, озъби се, ама видя края. Юлия Моля те, заспивай вече, ще се сгуша до теб, както по-рано, виждаш ли? Нали е по-добре така? Веднага ще заспиш. Много си блед наистина. Ковач Млъкни бе, трябва да мисля, много трябва да мисля. Юлия Нощес извика насън... Ковач Какво? На сън ли? Ненавиждам, когато ме подслушваш... Юлия Свали си ботушите, мили, така ще заспиш по-бързо. Или дай на мен, а? Ковач Полковникът? Добре, добре. Усмихва ми се порядъчно, само така, малка кучко. Юлия Не издържам повече... Ковач Ще правиш каквото ти казвам. Ще му го правиш колкото пъти поискам. Юлия Скоро ще съмне, заспивай, много те моля. Като не спиш цяла нощ си уморен и груб. Ковач Само стени и хленчи, мачкай възглавницата, правилно. Ще му го направиш и на г-н майор военния съдия. Майорчето те огледа миналия път, харесваш му. Юлия Никога... Ковач Да не би да те е гнус? С нищо не е по-лош от теб или от мен. Каква друга полза мога да имам от теб?... Да не би да ти се износи оная работа? Такъв е редът на тоя свят, да правиш каквото ти казвам. Юлия Никога, разбери. Ковач От кога ти стана навик да ми противоречиш, Юлио? Да не би да е на мода зайците да ходят с патрондаш? Да не би най-новата мода да е да ме прекъсваш... Току виж съм взел да се свивам в ъгъла като крастав и да те гледам разтреперан, така ли, а? Да посрещам гостите ти с боне на главата, като слугиня? Надигнеш ли глас, да се снишавам. Така ли? Да ти стана коняр, а? Шофьор? Куче? Юлия Само се самонавиваш. Ковач Няма начин Юлето да не ти отговори. Няма начин да не й се чуе думата. Да не си точи езика от сутрин до вечер...накисваш ме под път и над път. Не ти спира устата да се оплакваш как съм се държал с тебе. Лошо, нали? Наказа ме Бог с теб, парцалива дрипо. Юлия Стига вече, заспивай. Ковач /имитира я/ От сутрин до вечер ми се мазниш. Знаеш му начина как да ми въздействаш. И ако не се получи, хоп и вече заповядва сладката Юлия! Няма да търпя повача, няма да търпя, достатъчно търпях, достатъчно се сдържах! Няма да търпя, още една дума и ще те убия... Юлия Ненормален! Махни си ръцете, мошеник такъв! Ненормалник! Къде ме влачиш? Ковач получавала ли си такъв голям плесник, а? Времи беше да те възпитам. Време беше да ми паднеш в ръцете. Време беше, време да разбереш какво ще стане като прекрачиш всички граници. Юлия /надига се от земята, поглежда го, разрошената й коса покрива лицето й/ Как те ненавиждам! Ковач Виждаш ли какво направи? Кочина, бунище, огледалото падна; и столът и той; и счупи малката си ваза; помети я; хайде мърдай, иначе.... Юлия Не мога да стана. Много лошо се ударих. /Смее се измъчено/ Куклата се гътна. Ковач Аз ли да те изправя, а? Виж какво направи... Юлия Косата ми! Боли, не ме мъчи. Ковач Уморен съм. /отпуска се на ръба на леглото/ Юлия /ридае, обхваща краката на лейтенанта/ Ковач /гали я/ Отиваш на работа, нали? Ще те чакам, бързай да се прибереш. /мъчително/ Защо ме гледаш така, буболечице? Изтегляне 178 Kb. Сподели с приятели:
|