Акредитацията на университетските библиотеки в информационното общество доц д-р Иванка Янкова



Дата11.02.2018
Размер112.1 Kb.
#58124
Акредитацията на университетските библиотеки в информационното общество
доц. д-р Иванка Янкова
Изискванията към акредитацията на висшите училища в условията на съвременното информационно общество и съобразно критериите на европейската интеграция в областта на висшето образование, се променят. Тези нови моменти рефлектират многостранно върху дейността на университетските библиотеки. В действащите в момента документи за институционална акредитация на университетите включените данни и показатели за техните библиотеки са крайно недостатъчни. Те се оценяват само в “Критерии за институционална акредитация на висше училище” в т. 3. Управление на висшето училище - по-конкретно в материалната база. Това налага библиотечните ръководители сами да търсят най-удачната форма за представяне на работата на тези основни звена в университетските структури, чието значение все повече нараства не само по отношение на библиотечно-информационното осигуряване, но и като база за разгръщане на новите форми на дистанционно и продължаващо обучение, както и на редица други дейности.

През 2005 г. Софийският университет “Св. Климент Охридски”, както редица други висши училища в страната, подготви своята документация за поредна акредитационна процедура. Университетската библиотека взе участие в този процес. Като методичен център за библиотеките при висшите училища ние получихме редица запитвания от колеги по въпроси, свързани с акредитационните материали и с представянето на библиотеките в институционалната документация. В настоящия доклад представям и обобщавам опита на Университетска библиотека “Св. Климент Охридски” по тези въпроси.

В разработените от Националната агенция за оценяване и акредитация “Критерии за институционална акредитация на висше училище”1 залегналите точки, по които се изисква информация за университетските библиотеки, са следните:

1. Критерий 3.3. ВУ управлява и развива материално-техническата и информационната база, необходима за учебно-образователната, научноизследователската и художественотворческата дейност. Подточка 3.3.2. гласи: “Изградена е и се усъвършенства информационната база за обучение и изследователска дейност в съответствие със спецификата на ВУ: - библиотека; - компютърна база; - информационни центрове” и т.н.

2. В Приложението за характеристики, включени в съдържанието на критериите за институционална акредитация на ВУ, за които е възможно да се избира и представя информация в количествено изражение т. 3.3.2. гласи: “Информационната база включва: - Брой места в библиотеката на 100 студенти (средно приравнен брой) и – Относителен дял на новопостъпилите библиотечни единици на хартиен и електронен носител през последните пет години (средно приравнен брой).

Ръководството и специалистите на Университетската библиотека прецениха, че многостранната ни дейност дава основание да се представи информация и по редица други критерии в документите за институционалната акредитация, както и в разнообразни приложения.



Обобщено библиотеката подаде свои текстове за всички сфери на дейност, които се оценяват (т. 1. Образователна дейност на висшето училище; т. 2. Изследователска дейност на висшето училище; т. 3. Управление на висшето училище), както следва:

      1. Мисия, цели и задачи на висшето училище

1.5.4. Осигурен е свободен достъп до ...библиотечните фондове

1.5.5. Създадени се условия за подпомагане на обучението и интегрирането на студентите в неравностойно социално положение

2.1.2. Поддържа се научноизследователска (художественотворческа активност) на академическия състав

3.3.2. Библиотека

3.4. ВУ осъществява пълноценно сътрудничество с други ВУ и организации от страната и чужбина
Като приложения бе предаден богат набор от рекламната, информационната и издателската дейност на Университетската библиотека.
В главата, посветена на мисията, целите и задачите на висшето училище, Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” акцентира, че в дългогодишното развитие на Софийския университет библиотеката винаги е била приоритетен ресурс за осъществяването на неговите цели, функции и задачи. Представят се детайлно мисията и основните задачи на библиотеката. Открояват се ценни колекции, уникални фондове и партньорства с други организации. Подчертава се ролята на университетската библиотека като катализатор за формиране на съвременната информационна култура в отговор на изискванията на съвременното информационно общество. Извежда се нейното място и роля в осъществяването на глобалната стратегия за развитие на СУ “Св. Климент Охридски” – стремеж към високо качество и конкурентоспособност на образователния процес; въвеждане на европейската кредитна система; усъвършенстване на модела на взаимодействие между преподаватели и студенти в учебния процес и разширяване на възможностите за избор на учебни дисциплини, дейности и форми на обучение. Библиотеката подпомага успешно и създаването на нова организация на научноизследователската работа и внедряването на новите информационни и комуникативни технологии в различните сфери на университетската дейност.

В главата “Достъп до библиотечните фондове” се обобщава информация като:



  • структура на библиотеката (например УБ е централизирана библиотека, която се състои от Централна университетска библиотека и 24 филиални библиотеки);

  • библиотечен фонд;

  • брой обслужвани читатели годишно;

  • брой на заетите библиотечни материали годишно;

Основен акцент трябва да бъдат традиционните и новите форми за достъп на читателите до информационното богатство. Колекциите на библиотеката трябва да са подредени по утвърдени и разбираеми класификационни схеми, а в читалните - справочните, учебните и подръчните фондове - да са на свободен достъп. Условията и правилата за ползване на библиотеката и на нейните колекции трябва да са достъпни за потребителите. Те се обявяват в заемните служби на библиотеките, публикуват се в web-сайта на библиотеката, представят се в различни презентации, в публикации в институционалния печат и в националните медии.

Каталозите (традиционни и електронни) трябва да информират потребителите в пълнота и с възможност за различни подходи при информационното търсене за книжовното богатство на библиотеката и затова къде се намират материалите и как да се поръчват. Данните трябва да са разбираеми и осъвременени, да се придържат към възприетите национални и международни стандарти.

Важен показател е осигуряването на двата вида услуги за обмен на информация: физически обмен на документи и доставка на документи по електронен път, както и чрез развитото междубиблиотечно и международно междубиблиотечно заемане.

Подробно се представят всички съвременни информационни услуги като електронни каталози, електронна доставка на документи, обслужване с on line и off line бази данни, с електронни книги и периодика, с колекции от различни медии и със собствени електронни ресурси на библиотеката – които са задължителна характеристика за университетската библиотека в информационното общество.

Описват се и начините и формите за популяризиране на библиотечните услуги и ресурси сред различните читателски категории и особено сред студентите и преподавателите. Маркетингът и връзките с обществеността са дейности, които съпътстват развитието на всяка модерна библиотека днес. В структурата на Университетската библиотека например от 2000 г. функционира отдел “Координация и връзки с обществеността”. Негова задача е да провежда широка гама от PR дейности за постигане на по-добра информираност на читателите за предлаганите от библиотеката ресурси и услуги. Издава се богат спектър от информационни и рекламни материали и инструкции, предлага се библиографска и консултантска помощ, осъществява се личен, по e-mail или телефонен контакт с читателя.

Критерий 1.5.5. изисква висшите училища да представят информация за създадените условия за подпомагане на обучението и интегрирането на студентите в неравностойно социално положение. Университетските библиотеки също трябва да отговорят на информационните потребности на студентите с увреждания и да опишат степента на достъпност на архитектурната среда, като и предлаганите услуги и ресурси, достъпни за читатели със сензорни и с двигателни увреждания. Университетската библиотека работи по тези задачи от няколко години и осъществява Програма за развитие на адаптирани услуги и на нови информационни възможности за хората с увреждания. В читалня “Медиатека” на Централната университетска библиотека за незрящи студенти се предоставя читателско място, оборудвано с компютърна техника и специален софтуер - синтезатор на българска реч и Screen Reader. Предлага се възможност за ползване на: електронните каталози на Университетска библиотека “Св. Климент Охридски” - ALEPH – http://ul.libsu.uni-sofia.bg:4501/ALEPH и Националния своден каталог на библиотеките при висшите училища и научните организации - http://nsk-libsu.uni-sofia.bg; web-сайта на Университетската библиотека (http://www.libsu.uni-sofia.bg) и разнообразни електронни ресурси; сканирани статии и части от книги, в рамките на услугата доставка на документи по електронен път; мултимедийни продукти; писане и редактиране на текстове; Интернет. Друга услуга е безплатната доставка на документи по електронен път за читатели с увреждания. Чрез e-mail dds@libsu.uni-sofia.bg могат да се заявяват статии и части от книги от фонда на библиотеката, както и от страната и от чужбина. В Централната университетска библиотека, във филиалната библиотека на Юридическия факултет, на Факултета за начална и предучилищна педагогика и в библиотека Политология се предлага ползване на телевизионни увеличители за читатели с нарушено зрение. От 2003 г. сайтът на Университетската библиотека има изцяло текстова версия. Осъществява се и достъп до бази данни с текстова версия. Материалите в електронна библиотека “Четиво” са във формат, удобен за ползване от незрящи.

През 2005 г. Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” се включи в националния проект “Достъп до електронна информация за хора с увреждания” на Съюза на библиотечно-информационните работници, финансиран от Британския съвет. В тази инициатива участват 31 библиотеки от цялата страна, от които - шест университетски. Неговата мисия е създаване на модел за информационно обслужване на хора с увреждания в българските библиотеки, базиран на електронната информация и на съвременните информационни технологии и съобразен с традициите, съвременното състояние на българските библиотеки и с водещия британски опит. Подробна информация е представена в сайта на проекта, който е разработка на специалисти от Университетската библиотека: http://www.libsu.uni-sofia.bg/project_access/index.html. Основната идея на този Интернет портал е да обедини собствените електронни ресурси и бази данни на български библиотеки и да ги предостави за ползване на всички читатели, а чрез подходящ формат и на незрящите потребители. Резултатите от осъществяването на този проект ще доведат и до по-пълно удовлетворяване на образователните потребности на студентите с увреждания от цялата страна.


Точка 3.3.2. включва като раздел библиотеката при висшето училище. Тук е необходимо да се даде цялостна оценка на петгодишния период, на всички структурни и съдържателни промени в дейността на библиотеката. Посочват се измененията, настъпили от приложението на новите информационни технологии, на водещи практики на европейски библиотеки, на автоматизацията в библиотечно-информационните процеси, както и на динамиката на нашия и чуждия книгоиздателски пазар.

Развитието на фондовете се характеризира не само с количествени, но и с качествени показатели: разширяване на профила, тематиката и разпределението на комплектуваните документи в библиотеката (свързано с появата на нови специалности и магистратури); увеличаване на набавяните електронни източници на информация; нарастване на екземплярността на закупуваната научна литература и учебници; увеличаване на постъпленията по книгообмен и депозит и др. Анализират се тенденциите в комплектуването на българска и чужда научна периодика и до каква степен библиотеката предлага пълния спектър електронен достъп до периодични издания: off-line и on-line бази данни; заглавия, комплектувани в печатна и електронна версия; споделено ползване на електронни ресурси и т.н. Материалът може да е придружен с графики и други илюстрации. Тук се включва и показателят за относителен дял на новопостъпващите библиотечни единици на хартиен и електронен носител.

Голямо внимание се отделя на библиотечно-информационното осигуряване. Изнасят се данни като брой на регистрираните читатели, брой на читателските места, брой на автоматизираните читателски места с връзка в Интернет и други. Изчислява се и средно приравненият брой места в библиотеката на 100 студенти.

Библиотеката може да представи информация за развити нови услуги в разглеждания период от време, за тяхната ползваемост, за формите на популяризиране. Важен аспект от дейността е и разгръщането на образователни инициативи, на изследователска и издателска дейност, както и участието на библиотеката в национални и международни проекти и програми.

Творческата активност на библиотеката е неделима от общоуниверситетската статистика за научноизследователска и художественотворческа дейност. Университетската библиотека например за периода юни 2001 - юни 2005 има следните показатели:





Факултет – УБ 06.2001-06.2005

Брой УБ 06.2001-06.2005

1

Участие в национални конференции, школи и др.

9

2

Участие в международни форуми

10

3

Издадени монографии

10

4

Издадени учебници. Съставителство. Енциклопедии

3

5

Издадени студии, статии, обзори

30

6

Доктори и доктори на науките

1

7

Редакторство, рецензии и предговори на книги. Рецензии на хабилитирани и докторски трудове. Преводи на книги, речници.

6

8

Одобрени проекти на НФНИ и участие в договорни тематики на НИС

-

9

Одобрени проекти по международни програми.

3

10

Участие в краткосрочни и дългосрочни специализации в чужбина

13

11

Художествено - творческа дейност

40

В подготовката на институционалната акредитация Университетската библиотека се включи и с изготвяне на справка за цитирания и за импакт-фактор на преподавателите от Софийския университет “Св. Климент Охридски” за периода 2001 – 2005 г., извлечени от on line базата данни Science Citation Index. Информацията бе структурирана за всяка календарна година по факултети и обобщена за периода, като включваше: автори; брой публикации; среден импакт фактор; брой на списанията, в които са цитирани публикациите; публикации с български автори; публикации с чужди автори. Това е изключително важно проучване за институционалната акредитация на висшето училище, тъй като позволява извличането на данни за научноизследователската дейност както на дадения университет като цяло, така и на факултетско ниво.


Като обобщение на работата на Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” по изготвянето на материалите за акредитационната процедура на Софийския университет се налагат следните изводи:

  1. Библиотеките при висшите училища са твърде недостатъчно застъпени в акредитационните материали, което не позволява да се представи тяхната многостранна дейност и особено новите задачи и функции, които тези важни звена на висшите училища изпълняват в съвременното информационно общество, основано на знанието. Със съжаление заключавам, че ролята на университетските библиотеки в развитието на съвременното образование все още е подценявана.

  2. Университетските библиотеки трябва да са активни и креативни в процеса на институционалната акредитация. Необходимо е отлично да познават материалите на НАОА, да не се ограничават само с попълване на посочените задължителни точки, а да осмислят и да търсят мястото на библиотеката в различните сфери на университетската дейност и да предоставят аргументирана, богата и изчерпателна справка. Само по този начин можем да се надяваме, че един ден на библиотеките ще бъде отредено достойно място в комплексната оценка по оценяване и акредитация на висшите училища.

1 Оценяване и акредитация на висшите училища. Абагар, В. Търново, 2005, с. 35-42.



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница