Актове на съвета на европа европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (1950)



страница2/4
Дата21.01.2017
Размер0.63 Mb.
#13205
1   2   3   4

ПРЕПОРЪКА № R (98) 13

НА КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ КЪМ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

ЗА ПРАВОТО НА ЕФЕКТИВНА ЗАЩИТА СРЕЩУ РЕШЕНИЯ ЗА

ЕКСПУЛСИРАНЕ НА ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ, ЧИЕТО ИСКАНЕ Е

ОТХВЪРЛЕНО, В КОНТЕКСТА НА ЧЛ. 3 ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА

КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

(Приета от Комитета на министрите на 18 Септември 1998 на 641-то

заседание на заместник министрите)
Комитетът на министрите, по реда на чл.15”б” на Устава на Съвета на Европа , Като припомня провъзгласения в чл.3 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи принцип, че “никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание”, Като потвърждава, че никой, включително лицата търсещи убежище чието искане е отхвърлено, не могат да бъдат експулсирани в страна, където биха били подложени на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

Като има предвид, че чл.13 на Европейската конвенция за правата на човека предвижда, че ”всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството на представители на официалните власти”,

Като се съобразява с практиката на Европейския съд по правата на човека отнасяща се до чл.13 във връзка с чл.3 на Конвенцията, засягаща лица, търсещи убежище, чието искане е отхвърлено, които са изправени пред експулсиране Без това да оказва влияние върху упражняването на всякакъв вид права на търсещите убежище, чието искане е отхвърлено да обжалват решения с отрицателно съдържание на молбата им за предоставяне на убежище, съгласно, наред с други актове, Препоръка N R (81)16 на Комитета на министрите към държавите членки за хармонизация на националните процедури, отнасящи се до предоставянето на убежище,

Препоръчва при прилагането на националните процедурни правила, правителствата на държавите членки да осигурят, че тяхното законодателство и практика е съобразено със следните гаранции:

1. Ефективна мярка пред националните власти трябва да бъде предвидена за всяко лице, търсещо убежище, чиято молба да му бъде предоставен статута на бежанец е отхвърлена и което е подложено на експулсиране в страна, за която лицето е представило аргументирана жалба, че тя или той би бил подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

2.При прилагане на предходния параграф от тази препоръка, за ефективна се счита мярката, когато:

2.1.националният орган е съдебен; или ако тя е квази-съдебен или административен, тя е ясно определен и съставен от безпристрастни и независими членове;

2.2.националният орган има правомощията едновременно да решава дали са изпълнени условията на чл.3 на Конвенцията и да гарантира подходящо обезпечаване на правата

2.3.обезпечаването да бъде достъпно за лицата, търсещи убежище и 2.4.изпълнението на заповедта за експулсиране е временно спряно, докато не бъде взето решение по 2.2
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

към


ПРЕПОРЪКА № R(98) 13

Въведение

1. Комитетът на министрите, при установяването на Особени компетенции на Временната комисия от специалисти по правните въпроси на териториалното убежище, статута на бежанците и лицата без гражданство (CAHAR), обяви, че една от задачите на Комисията е “да прави предложения за решаването на практически и правни проблеми пред които са изправени Страните в областта на териториалното убежище, статута на бежанците и лицата без гражданство, най-вече чрез съставяне на правни инструменти (конвенции и препоръки) в либералния и хуманитарен дух на страните членки на Съвета на Европа...”

2. При разглеждането на съответната практика на Европейската конвенция за правата на човека, CAHAR призна, че приемането на препоръка към държавите членки, основаваща се на разпоредбите и съответната практика на Конвенцията за правата на човека по отношение на приложението чл.13, би било полезно при решаване на възможни правни и практически въпроси, които възникват при случаи, в които на лица, на които е отказано правото на убежище са издадени заповеди за напускане на страната, но те възразяват, че експулсирането им би ги изложило на опасност от изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

3. Проектът, изготвен от Временната комисия беше изпратен на Съвета на министрите и приет от него на... на... среща на заместник министрите.



Принципни съображения

4. Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (Конвенцията) не предвижда изрично нито правото на убежище, нито правото на достъп на чужденци на територията на държавите членки на Съвета на Европа.

5. Все пак, лице на което е отказано предоставяне на убежище, би могло да има основания да се страхува от нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Практиката на органите по Конвенцията и по-специално тази на Европейския съд по правата на човека е относима към някои от тези случаи.

6. Целта на Препоръката е да окаже съдействие на държавите членки при прилагането на разпоредбите и практиката по чл.13 във връзка с чл.3 на Конвенцията, той като те засягат правото на ефективна мярка за лицата търсещи убежище, чиито молби за предоставяне на убежище са отхвърлени и които са изправени пред експулсиране.

7. При използването на израза “лице на което е отказано предоставяне на убежище” би следвало да се отбележи, че в някои страни от Съвета на Европа, въпросите които възникват във връзка с Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека, се решават по една и съща процедура и по едно и също време.

8. Под експулсиране по смисъла на тази Препоръка следва да се разбира всяка мярка на преместване със сила на чужденец, в това число отказ да бъде допуснат на територията на страната или депортиране.

9. Препоръката не се отнася до случаи, при които лица на които е отказано убежище предявяват искания за ефективна мярка по смисъла на чл.13 във връзка с други разпоредби, различни от чл.3 на Конвенцията.

10. Препоръката не се отнася също така и до упражняването на всякакъв вид права от страна на лицата, на които е отказано убежище да обжалват решения с негативно съдържание по молби за предоставяне на убежище, съгласно, наред с други актове, Препоръка N R (81) 16 на Комитета на министрите към държавите членки за хармонизацията на националните процедури отнасящи се до предоставянето на убежище.



Коментар по принципите установени в Препоръката

11. Към правителствата на държавите членки е отправена препоръката, че те трябва да осигурят някои гаранции в тяхното законодателство и практика, при приложението на техните процедурни правила.

12. Съгласно чл.1/ от препоръката, ефективно средство за защита пред националните власти следва да бъде предоставено на всяко лице търсещо убежище, чиято молба за предоставяне статута на бежанец е отхвърлена, и което е подложено на експулсиране в страна, за която лицето е представило основателно възражение, че той или тя би бил подложен на нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

13. Правото на ефективна мярка за защита, по смисъла на чл.13 на Конвенцията, не е самостоятелно право. Лицата могат да се позовават на него само в случай на нарушение на права и свободи, провъзгласени от Конвенцията. В Решението Кlass (1978), Съдът е разтълкувал тази разпоредба, приемайки, че “...никое лице не може да извърши “нарушение” пред който и да е национален орган, ако това лице не притежава най-напред възможността да подаде пред него иск в този смисъл. Според становището на Съда, изискването на чл.13 е, когато едно физическо лице счита, че е било ощетено от мярка, за която се твърди че е в нарушение на Конвенцията, за него трябва да бъде предвидена правна възможност за защита пред националните власти, която да позволява едновременно да се стигне до решение по възражението му и ако съдът прецени, да му бъде присъдено обезщетение. Това становище беше определено в Решението Silver and Others (1983) в смисъл, че лицето трябва да има основателно възражение. Съдът не дава определение на понятието “основателно възражение”, поради което то следва да бъде преценявано с оглед обстоятелствата на всеки отделен случай от компетентния орган. Според тълкуванието на някои Държави членки, възражението не се счита за основателно, когато страната в която лицето ще бъде експулсирано, според заповедта за експулсиране, се счита за “трета сигурна страна”. При наличие на подобни обстоятелства, в тези държави-членки настоящата Препоръка не следва да намери приложение, освен ако възражението не съдържа сериозни основания да се вярва, че съществува реален риск за лицето търсещо убежище, в тази държава то да бъде подложено на отношение, противоречащо на чл.3 от Конвенцията.

14. В чл.2/ на препоръката е определено какво се счита за ефективна мярка за защита според съществуващата практика. На първо място, за да отговори на условията предвидени в точка 2.1. органът трябва да бъде съдебен; или ако е квази-съдебен или административен, той трябва да бъде ясно определен и съставен от безпристрастни и независими членове. Тази концепция е установена също така в Решението Klass.

15. На второ място, в точка 2.2 на препоръката се третира адекватността на мерките за защита: органът притежава компетенции едновременно да решава дали са изпълнени условията предвидени в чл.3 на Конвенцията и да присъди подходящо обезщетение, както за пръв път е определено това в Решението Soering (1989).

16. На трето място, точка 2.3 е разпоредба която касае достъпа до мерките за защита, който е още един елемент от тяхната ефективност. Мерките за защита, в това число производството по обжалване, трябва да бъдат достъпни за лицата на които е отказано убежище. Това означава, че лицето на което е отказано убежище трябва да има качеството на страна пред националния орган и по-специално да му бъде предоставена възможността да подаде жалба и да постави началото на процеса пред националните власти, както е прието в Доклада на Комисията по Решението Plattform.

17. На четвърто място, както четем в точка 2.4., временното спиране на изпълнението на заповедта за експулсиране до постановяване на решението по точка 2.2. е също условие за ефективност на мерките за защита. За приложението на тази разпоредба от Препоръката не е от значение дали възражението на лицето, на което е отказано убежище е очевидно неоснователно или не. Същността на молбата за предоставяне на убежище, която се състои в основателен страх от преследване по някоя от причините посочени в Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и Протокола за статута на бежанците от 1967г. не се намира, или поне не стои задължително във връзка с риска за лицата на които е отказано убежище да бъдат подложени на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, ако експулсирането бъде осъществено.


СЪВЕТ НА ЕВРОПА

КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ

ПРЕПОРЪКА № R (98) 15

НА КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

ЗА ОБУЧЕНИЕТО НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА, КОИТО ОСЪЩЕСТВЯВАТ

ПЪРВОНАЧАЛЕН КОНТАКТ С ЛИЦА ТЪРСЕЩИ УБЕЖИЩЕ И ПО-

СПЕЦИАЛНО НА ГРАНИЧНИТЕ ПУНКТОВЕ

(Приета от Комитета на министрите на 15 Декември 1998 на 652-то заседание на

заместник министрите)
Комитетът на министрите, при условията на чл.15”б” на Устава на Съвета на Европа ,

Като припомня принципите на Конвенцията за правата на човека и основните свободи от 1950 г., Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и Протокола за статута на бежанците от 1967г., както и други разпоредби отнасящи се до бежанците и търсещите убежище, приети от Съвета на Европа и други компетентни международни форуми;

Като се съобразява с Резолюция 1309 (1996) на Парламентарната асамблея за обучението на длъжностни лица, които се занимават с приемане на лица търсещи убежище на граничните пунктове;

Като има предвид, че с оглед изпълнението на техните важни задачи по най-ефективен начин и за да се предотврати на отблъскването и връщането обратно на лица, които търсят убежище на граничните пунктове, както и с оглед осигуряването на безпрепятствен достъп до процедурите по предоставяне на убежище от лицата търсещи убежище, длъжностните лица, които осъществяват първоначален контакт с търсещите убежище и по-специално онези които изпълняват служебните си задължения на граничните пунктове, се нуждаят от подходящо първоначално и текущо обучение как да разпознават молбите за търсене на защита и да се справят със специфични случаи свързани с лицата търсещи убежище;

Като обръща специално внимание, че отговорността за осигуряване на подходящо и адекватно обучение и избиране на методи за обучение на длъжностни лица, които осъществяват първоначален контакт с лица търсещи убежище, лежи най-напред върху държавите-членки, и че международното сътрудничество както между държавите, така и между държавите и международните организации е от особено голямо значение, като обръща особено внимание на държавите-членки, които считат за необходимо да им бъде оказано специализирано международно съдействие за провеждането на такова обучение;

Без да се засягат гаранциите закрепени в международното и приложимо регионално законодателство отнасящо се до обучение и даване на инструкции на длъжностни лица осъществяващи първоначален контакт с лица, които търсят убежище;

Като отбелязва, че в държавите-членки съществуват различни практики и правомощия при приемане на лицата търсещи убежище и процедурите по разглеждане на молби за предоставяне на убежище;

Като счита, че в съответните практики на държавите-членки съществуват различни видове държавни длъжностни лица осъществяващи първоначалния контакт с лицата търсещи убежище;

Като, в тази връзка признава важността на постигането на съгласие между държавите-членки върху общи принципи по някои въпроси свързани с предоставянето на убежище, които да им служат като ориентир в съответните им практики;

Препоръчва на държавите-членки, да осигурят обучение на длъжностните лица осъществяващи първоначален контакт с лицата търсещи убежище, за това как да разпознават молбите за закрила и да се справят със особените случаи, свързани с лица, търсещи убежище.

1. За онези от длъжностните лица, чието задължение е да препращат търсещите убежище към компетентните власти по предоставянето на убежище, обучението трябва да има за цел придобиването на:

1.1. основни познания за разпоредбите от националното законодателство, свързани със закрилата на търсещите убежище и бежанците, включително съответните административни мерки и вътрешни инструкции, по какъвто и да било начин приложими, относно начините за уреждане въпросите на лица,

търсещи убежище;

1.2. основни познания на Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. И Протокола за статута на бежанците от 1967г., както и общите принципи за закрила на бежанците залегнали в международното право, и по-специално забраната за отблъскване на бежанци и положението на бежанци пребиваващи незаконно на територията на страната, в която търсят убежище;

1.3. основни познания на разпоредбите отнасящи се до забраната за изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, така както са прогласени в Европейската конвенция за правата на човека;

1.4. основни познания относно съществуващи ограничения по националното и международното право за използване на мярката за неотклонение задържане под стража;

1.5 способности за разпознаване и разбиране на молбите за предоставяне на убежище дори и в случаи при които лицата търсещи убежище не са в състояние да изразят ясно намерението си да потърсят убежище, както и основни умения за това как да се отнасят с лица търсещи убежище включително и тези със специални нужди;

1.6. умението за правилен избор и използване на преводач, когато това е необходимо;

2. За длъжностните лица, които отговарят за приемането и провеждането на процедурите по разглеждане на молби за предоставяне на убежище, и чиито задължения биха могли да включват още вземането на решения, като се има предвид, че решението по предоставяне на убежище може да се взима само от централните органи, обучението трябва да има за цел придобиването на:

2.1. подробни и задълбочени познания на всички разпоредби и умения посочени в точки 1.1 до 1.6;

2.2. техника на провеждане на интервюта, включително междуличностни и междукултурни умения за общуване.

2.3 познания за състоянието на защита на човешките права в страните по произход и в други имащи отношение трети страни;

2.4.умения по установяване самоличността на лицата търсещи убежище

2.5.познания по приложението на понятието за “трета сигурна страна” от някои държави-членки;

3. Обучението по въпросите изброени в чл.чл.и 1 и 2 следва да бъде включено в начални и текущи програми за обучение на съответните длъжностни лица.

Отговорните за подобно обучение лица в системата на националната администрация следва да бъдат запознати с всички налични подготвени материали, както и да участват в специализирани програми в случаите, когато те са предоставени на разположение от компетентните международни правителствени и неправителствени организации, и от националните организации в рамките на двустранното и многостранно сътрудничество.


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

към


ПРЕПОРЪКА N R (98) 15

Въведение

1. Идеята за тази Препоръка за обучение на длъжностни лица приемащи лица, които търсят убежище, е отразена за пръв път в Доклада (Документ 7683) на Парламентарната асамблея, което доведе до приемането на Препоръка 1309 (1996) на Парламентарната асамблея със същото заглавие.

2. Комитетът на министрите даде временни инструкции на Временната комисия от специалисти по правните въпроси на териториалното убежище, статута на бежанците и лицата без гражданство (CAHAR) да правят подробни предложения в светлината на въпросите споменати в чл. 7 ii на Препоръката на Асамблеята.

3. Специалистите се запознаха с Препоръката на Асамблеята на основата на временните инструкции, както са определени от Комитета на министрите и признаха важността на съгласуваните между държавите-членки общи принципи свързани с обучението на длъжностни лица осъществяващи първоначален контакт с лица, които търсят убежище, особено по граничните пунктове.

4. Проектът, окончателно изготвен от временната комисия беше изпратен на Комитета на министрите и беше приет на... на...среща на заместник министрите.

Принципни съображения

5. Според чл. 6 от Препоръка № R (94) 5 на Съвета на Европа за Основните насоки за поощряване практиката на държавите-членки свързана с пристигането на търсещи убежище на Европейските летища, както е приета от CAHAR и впоследствие приета от Комитета на министрите, "органите упълномощени да приемат молби на границата, трябва да получат необходимото обучение, приведено в съответствие с особеното положение на лицата, търсещи убежище.

Нещо повече, тези органи трябва да получат точни инструкции за процедурите, които да следват".

6. Препоръката на Парламентарната асамблея 1309 (1996) е насочена към широк кръг въпроси от които настоящата Препоръка съсредоточава вниманието върху разпоредбите за които се отнасят временните инструкции дадени от Комитета на министрите.

7. Целта на настоящата Препоръка е да предотврати отблъскването и да осигури безпрепятствен достъп до процедурите по предоставяне на убежище в държавите членки от лица, които търсят убежище чрез подходящо и съобразено, начално и текущо обучение на длъжностни лица осъществяващи първоначален контакт с лицата, които търсят убежище на граничните пунктове.

Коментар по принципите установени в Препоръката

8. Преамбюлът припомня Конвенцията за статута на бежанците от 1951г., Протоколът към нея от 1967г. Европейската конвенция за правата на човека и други разпоредби, свързани със статута на бежанците и търсещите убежище, приети от Съвета на Европа, като например Препоръки на Комитета на министрите и други компетентни международни форуми, като Заключения на Изпълнителния комитет на Върховния комисар за бежанците на ООН (EXCOM).



Принципни съображения

5. Според чл. 6 от Препоръка № R (94) 5 на Съвета на Европа за Основните насоки за поощряване практиката на държавите-членки свързана с пристигането на търсещи убежище на Европейските летища, както е приета от CAHAR и впоследствие приета от Комитета на министрите, "органите упълномощени да приемат молби на границата, трябва да получат необходимото обучение, приведено в съответствие с особеното положение на лицата, търсещи убежище.

Нещо повече, тези органи трябва да получат точни инструкции за процедурите, които да следват"

6. Препоръката на Парламентарната асамблея 1309 (1996) е насочена към широк кръг въпроси, от които настоящата Препоръка съсредоточава вниманието върху разпоредбите, за които се отнасят временните инструкции дадени от Комитета на министрите.

7 . Целта на настоящата Препоръка е да предотврати отблъскването и да осигури безпрепятствен достъп до процедурите по предоставяне на убежище в държавите членки от лица, които търсят убежище чрез подходящо и съобразено, начално и текущо обучение на длъжностни лица осъществяващи

Коментар по принципите, установени в Препоръката

8. Преамбюлът припомня Конвенцията за статута на бежанците от 1951г., Протоколът към нея от 1967г., Европейската конвенция за правата на човека и други разпоредби, свързани със статута на бежанците и търсещите убежище, приети от Съвета на Европа, като например Препоръки на Комитета на министрите и други компетентни международни форуми, като Заключения на Изпълнителния комитет на Върховния комисар за бежанците на ООН (ЕХСОМ).

9. Гаранциите, съхранявани в международни разпоредби свързани с обучението и даването на инструкции на длъжностни лица, осъществяващи първоначален контакт с търсещите убежище са включени, наред с други актове, в Заключение № 8 (XXVII) за определяне статута на бежанец на ЕХСОМ. Гаранциите, съхранявани в приложимото национално законодателство отнасящи се до обучението и даването на инструкции на длъжностни лица, осъществяващи първоначален контакт с търсещите убежище са включени, наред с други актове, в Препоръка № R (81 ) 16 на Съвета на Европа за Хармонизацията на националното законодателство по процедурите, свързани с предоставянето на убежище, изготвени от CAHAR, както и, по какъвто и да било начин приложима, Резолюция на Съвета на Европейския съюз за минималните гаранции по процедурите за предоставяне на убежище.

10. Преамбюлът подчертава, че отговорността за осигуряване на подходящо и адекватно обучение и избиране на методи за обучение на длъжностни лица, които осъществяват първоначален контакт с лица търсещи убежище, лежи най-напред върху държавите-членки, и че международното сътрудничество както между държавите, така и между държавите и международните организации е от особено голямо значение, като обръща особено внимание на държавите-членки, които считат за необходимо да им бъде оказано специализирано международно съдействие за провеждането на такова обучение. В този смисъл, чл. 54 от Програмата за действие на регионалната конференция да обърне внимание върху въпросите на бежанците, изселените лица и други форми на насилствено преместване на лица и връщането им в Общността на независимите държави и съответните съседни държави е припомнено, че " ...служителите по границите е необходимо да получават актуализирана информация. . . Необходимо е те да бъдат обучавани да решават въпросите на търсещите убежище без дискриминация и да ги препращат на компетентните по тези въпроси власти".

11. Преамбюлът отбелязва също така различните практики, компетенции и видове длъжностни лица , които съществуват в различните държави членки по въпросите на приемане и придвижване на молби за предоставяне на убежище. Признато е също така, че различните видове длъжностни лица се нуждаят от

различно ниво на първоначално и текущо обучение. Това становище послужи като основа за изграждане на структурата на оперативната част от препоръката.

12. Препоръката, че длъжностните лица трябва да бъдат обучени как да се справят с въпроси по на търсещи убежище когато и ако попаднат на тях, налага разделянето им на две групи: първо, онези които са отговорни само за препращането на търсещите убежище на компетентните власти и второ, онези от тях, които се отговорни за приемането и придвижването на молби за предоставяне на убежище и/или да вземат решения по същество.

13 . Обучението на първата група може да бъде сведено до придобиването на основни познания и някои умения които да улеснят разпознаването на молбите за предоставяне на убежище и препращането им към компетентните органи.

Тези основни познания и умения трябва да бъдат достатъчни за избягване на отблъскването на бежанци на границата, в противоречие със съществуващото законодателство, включително международните задължения на страната. За разлика от длъжностните лица, отговорни за разпознаването на молби за предоставяне на убежище и провеждане на интервюта с търсещи убежище, от други длъжностни лица, особено на границата /в това число граничари, митнически служители, полицаи и военни/ не може да се иска владеенето на правни познания по националното и международно бежанско законодателство.

14. В точка 1.1. на Препоръката, административните въпроси могат да включват: разпределяне на компетенциите между различни органи, органите натоварени с разглеждането на молбите за убежище по същество, процедури за насочване на търсещите убежище към компетентните органи, и доколкото е риложимо - приемателните центрове. От практическа гледна точка, познанията на вътрешните инструкции е основен елемент за правилното третиране на търсещите убежище от страна на длъжностните лица, които осъществяват първоначален контакт с тях.

15. В точка 1.2. на Препоръката, забраната за отблъскване и разпоредбите отнасящи се до положението на бежанци пребиваващи незаконно на територията на държавата по убежището се прилагат по смисъла съответно на чл. 31 и 33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г.

16. В точка 1.3. на Препоръката, разпоредбите отнасящи се до приложението на чл.3 на Европейската конвенция за правата на човека, следва да бъдат тълкувани в съответствие с практиката на органите по тази Конвенция.

17. В точка 1.4. на Препоръката, ограничения по международното право за използване на мярката за неотклонение задържане под стража се прилага в съответствие с чл.5 от Европейската конвенция за правата на човека и съответната практика по приложението и. Трябва да се вземат предвид и други международни норми , като например, Заключение N2 44 (XXXVII) на ЕХСОМ за задържане на бежанци и търсещи убежище.

18. В точка 1.5 от Препоръката, лица, които не са в състояние ясно да изразят намерението си да потърсят убежище, могат да включат, както Ръководството по процедурите и критериите за определяне статута на бежанците на ВКБООН /чл.198/, лица, които поради по-ранен страх от властите в техните страни, се страхуват да говорят свободно и да дадат пълна и точна информация по случая си. Търсещи убежище с особени нужди са, например жени, които поради културната си принадлежност не биха се обърнали към длъжностно лице от мъжки пол, не придружавани непълнолетни или умствено увредени лица, когато попадат в предходната категория. Разбирането на положението на подалия молба и човешките фактори имащи значение в случая е от особена важност /чл.222 от Наръчника на ВКБООН/. С оглед на това, обучение за основни умения при общуване като поведение към търсещи убежище, тоест създаване на климат на доверие и въздържане от враждебно поведение, както и информация за културните различия /раса, вероизповедание, политически и социални ценности и т.н./ е необходимо.

19. Текстът на точка 1.6. от Препоръката припомня за възможността длъжностните лица да използват услугите на преводач, когато по друг начин длъжностното лице не би могъл да разбере подателя на искането и когато това е важно с оглед решението дали подалият молба да бъде препратен към компетентните власти

20. Чл. 2 от Препоръката определя списъка на познанията и уменията, необходими на интервюиращия и на длъжностното лице, занимаващо се с разглеждането на молби за убежище, когато такива служители осъществяват първоначалния контакт . Наръчника на ВКБООН съдържа подробни инструкции за обучението на такива длъжностни лица.

21. Познаването от страна на длъжностните лица на приложението на института на "трета сигурна страна" в отделните държави-членки, както е посочено в т. 2.5. от препоръката, е важен фактор когато се взимат решения за допустимостта на търсещите убежище до националните процедури относно определянето на статута на бежанец. Тук понятието за "трета сигурна страна" се използва по смисъла на определението и условията, дадени от Препоръка N2R (98) 22 на Съвета на Европа

22. В чл.3 на Препоръката е припомнена необходимостта от начално и текущо обучение на длъжностни лица и се поощрява двустранното и многостранно сътрудничество при подобни дейности по обучение, в частност - в полза на държавите членки, чиито процедури за предоставяне на убежище все още се разработват и които считат имат нужда от такова съдействие.





Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница