Актриси от театъра: Лариса – 29-годишна Анастасия



страница1/3
Дата01.01.2018
Размер0.5 Mb.
  1   2   3
Александър МАРДАН

АНШЛАГ*

(История на едно покушение)

Тъжна комедия

Действащи лица:



Евгений Сергеевич – худ. ръководител на столичен театър, на 55 години

Константин Георгиевич – негоциант, на 49 години

Актриси от театъра:

Лариса – 29-годишна

Анастасия – 28-годишна

Надежда – 31-годишна

Действието се развива в наши дни., жители которого говорят по-русски.

(* в превод от немски 1. Удар.

2. Покушение.

3. Счетоводна сметка, оценка, разчет.

4. Игра на криеница.

5. Обява, че всички билети за представлението са продадени)

Всички живеят, играейки, но само артистите играейки, живеят.

Авторът

КАРТИНА ПЪРВА

Кабинетът на художествения ръководител на столичен театър. Отваря се вратата, влиза млада жена, след нея — стопанинът на кабинета.
ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Лариса, имам три минути. След час трябва да съм в кметството. Ако пак идваш при мен по “идиотския” въпрос — нищо не се е променило.

ЛАРИСА: Не, идвам по нормален. Сменете ми датите за следващия месец.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Защо?

ЛАРИСА: Искам да отида да видя мама.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Ами върви.

ЛАРИСА: Мама има юбилей на 18-и, а пък аз — „Сватба“ на 19-и.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Пак ли ще се омъжваш?

ЛАРИСА: Да... За Антон Павлович.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Горкият Чехов... Чак днес ли научи кога майка ти има рожден ден? И откога художественият ръководител се занимава с дати?

ЛАРИСА: Нека Настя играе вместо мен. Нали и тя репетира. А пък аз, ако се наложи, ще я заместя в “На дъното”.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Със скафандър или с акваланг?

ЛАРИСА: Не е смешно. Не можете ли поне за нещо да ме подкрепите? Колко пъти съм Ви молила да ми дадете ролята на Нина? Между впрочем, Лариса на гръцки означава чайка. А пък я играе Надка.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Не Надка, а Надежда Константиновна.

ЛАРИСА: Вие ще й дадете и ролята на Настася Филиповна. Въпреки че я обещахте на мен.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Да обещаеш не значи да дадеш. Савелиева, защо непрекъснато интригантстваш? Играеш главни роли в три спектакъла. А като се преборим за финансиране — ще изградим малка сцена и ще направим с теб чудесен спектакъл по Чехов.

ЛАРИСА: Знам, че съм дребна и вредна...

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Ти не си вредна, полезна си. Но си много досадна.

ЛАРИСА: А кой ще е спектакълът по Чехов?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: “Душица”. Тъкмо роля за теб.

ЛАРИСА: Ако Вашата Надежда Константиновна беше по-сговорчива, парите за малката сцена отдавна да са се появили.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: За какво намекваш?

ЛАРИСА: Е, сякаш не знаете как я ухажваше председателят на попечителския съвет?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: А ти чувала ли си, че на любопитната Варвара й олющили два шамара?

ЛАРИСА: На пазара... Ухажваше я, ухажваше, канеше я да ходят заедно в Анталия, пък тя “Не искам курорти,пари, брегът африкански дори”...Ами да, за какво са й... барабар с малката сцена... за родния театър... Вкарайте ме в «Чайка», нека да се редуваме там с нея. Веднага ще си проличи кой е талантлив, а кой – амбициозен.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Да не съм ти конвоир. „Вкарайте ме, изкарайте ме…“. Талантът е интуиция, а на теб... нахалството ти е втора природа.
Звъни вътрешният телефон. Евгений Сергеевич натиска бутона за връзка със секретарската стая.
ЖЕНСКИ ГЛАС: Евгений Cергеевич, за 16.00 часа ли е насрочена срещата Ви с Борисов?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: С кой Борисов?

ЖЕНСКИ ГЛАС: Казва се Константин Георгиевич, също като маршал Жуков.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Жуков се казваше Георгий Константинович, а така се е казвал Паустовски.

ЖЕНСКИ ГЛАС: Извинете. Но след две минути той ще е тук.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Трябва да тръгвам за кметството. Кажете, че ме няма!

ЖЕНСКИ ГЛАС: Ама това е Борисов.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Е, и?

ЖЕНСКИ ГЛАС: Самият той! Звъня ми началникът на охраната му.

(Пауза)

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Майка му стара! Сетих се... Разбира се, че го чакам... (изключва гласовата връзка със секретарската стая.) Добре, Лариса, ще го измислим как да стане с майка ти, сега върви на репетиция.


Лариса бързо излиза. Евгений Сергеевич оглежда кабинета си, припряно изважда и слага на масата пепелник, няколко пъти репетира широка усмивка и ръкостискане. Слага и вдига от масата бутилка коняк.

Звъни вътрешният телефон.
ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Поканете го, чакам.
Влиза елегантно облечен мъж на средна възраст. Евгений Сергеевич става да го посрещне. Мъжът внимателно се вглежда в лицето на Евгений Сергеевич и с известно забавяне му подава ръка.
ГОСТЪТ: Здравейте. Константин Георгиевич.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Здравейте. Евгений Сергеевич. Много ми е приятно. Сядайте, където Ви е удобно.


Гостът сяда в креслото, Евгений Сергеевич – зад бюрото си.
ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Знаете ли, когато разговаряхме с Вас по телефона, аз, честно казано, не разбрах, че това сте Вие. Тоест, Вие казахте, че ще наминете, защото има за какво да поговорим. Пък аз не разбрах, че Вие сте именно оня Борисов.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Ако бяхте разбрали, нямаше да ме приемете, така ли?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: О, не, какво говорите! Много се радвам да Ви видя в нашия театър. Да поръчам чай или кафе?

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Не, благодаря.


В кабинета настъпва пауза. Всеки от събеседниците чака другият да продължи разговора.
ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Ами ние, общо-взето, трябваше да сме заминали на гастроли за Питер. Но мениджърът излезе слаба работа. Не били продадени достатъчно билети... В последния момент отменихме пътуването. Ще отидем през пролетта... Може би все пак ще пиете един чай?

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Не, не, благодаря.


Константин Георгиевич оглежда кабинета, вглежда се в снимките по стените.
ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Трупата ни е добра. Бива си я. Проблемът е, че мнозина снимат за киното. То е ясно — там заплащането е по-добро. Макар че сега, знаете как е, започнаха да правят по-малко филми... Наскоро поставихме “Чайка”... Отзивите в пресата са добри. Е, както обикновено — един ни разкритикува, друг ни похвали... Планирахме тази година да открием малката сцена, но всичко отново опира до пари... Имаме попечителски съвет, само че нали навсякъде е криза, та изобщо не се говори за реконструкция.... Дали пък да не пийнем по чашка? Че времето навън е студено.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Не, благодаря. Не пия.


Отново настъпва пауза.
ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Практически и аз. Само отвреме-навреме... с гости. С драматургията сега знаете как е – на мода е новата драма, но аз се отнасям към нея доста предпазливо... Зрителите - и тях не можеш да ги разбереш какво искат. Впрочем, так е било винаги... Освен това организираме корпоративни вечеринки. Ами да... насмалко да забравя: имаме и доста добри спектакли за деца. “Морозко”, “Лешникотрошачката”... И за децата правим корпоративни увеселения. Ако имате внуци... или пък деца... може да се помисли и за нещо такова. Децата първо гледат спектакъла, а после заедно с артистите ядат торта, играят на разни игри, надуват балони. Много се забавляват. Наскоро внукът на кмета празнува при нас рождения си ден.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Не, благодаря. Децата ми вече са големи, внуци нямам.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: А-а-а, май разбирам. По повод на сградата ли идвате? Мога веднага да Ви предложа оглед. Но знаете ли, от гледна точка на недвижамата собственост, ние сме също такова държавно учреждение като... прокуратурата, например.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Не съвсем. Посещенията при вас са много по-приятни.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Благодаря. Макар статистиката да твърди, че при нас идват едва два процента от местното население плюс гостите на града. Театърът те кара да мислиш. А когато хората се замислят, рядко се случва някой да остане доволен от себе си.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: А онези, които идват — те доволни ли са от себе си?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Винаги са доволни от себе си само глупаците, а при нас идват умни хора. Които са свикнали да мислят. Да ви предложа минерална вода? Има и газирана, и обикновена.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Не. Благодаря. Наскоро минавах покрай вашия театър. Валеше силен дъжд, бях спукал гума. Охраната искаше да ме премести в джипа, само че аз отказах. Беше седем без пет. Спряхме точно срещу касата. Спомних си, че поне от двайсет години не съм влизал в театър. Е, ходил съм на разни мероприятия, както Вие ги нарекохте, корпоративни вечеринки, но на представления — нито веднъж. Реших докато сменят гумата да се отбия, да видя какво върви. “Чайка”. Купих си билет. Спестих си разходи за охраната. Казах им, че в театъра съм в пълна безопасност. По време на антракта си тръгнах. Хубав спектакъл сте направили.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Благодаря. Отдавна исках да го поставя.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: И сполучливо сте подбрали актрисата в ролята на убийцата.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: На каква убийца? Да не бъркате нещо? Това не е било при нас. Тук наблизо един друг театър постави “Чайка” по Акунин. Там всички персонажи един след друг убиват Трепльов.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Какво говорите, аз рядко греша. Това беше Вашият спектакъл.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Та каква убийца е тя? Тя е жертва.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Но последната, която го е виждала жив. А Вие как мислите — той защо се застрелва?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Е, причините за това са много. Всеки сам си прави извода.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Тя защо му каза, че обичала друг? Можеше и да не му казва. Така го тласна към смъртта. Тя не е жертва...

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Странно би било да е убийство, без мотивация. Не мисля...

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Ами защо Чехов е нарекъл тази история с името на хищна птица? Да беше я озаглавил “Гълъбица”. Или “Патица”. Пернат дивеч по езерата — колкото искаш.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Дива патица не е имало начин да я нарече, патицата можеш да я изпечеш и да я изядеш, а убийството на чайка е безсмислено.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Тоест, без мотивация героят убива чайката, а чайката убива героя... Знаете ли как се лови чайка? С примка. И ако ловецът се приближи непредпазливо до нея, за миг ще му изкълве и двете очи.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Интересно, не го знаех.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: А недвижимото имущество не ме интересува



Пауза.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Поласкан съм, че идвате в нашия театър. Само че защо не сте ме предупредили, а си купувате билети?... Щях да Ви осигуря гратисни...

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Благодаря... Вие, както разбирам, изобщо не схващате целта на моята визита. Кажете ми, можем ли да говорим тук? Кабинетът Ви не го ли подслушват? (Оглежда тавана на помещението.) В пожарната сигнализация няма ли монтирани камери?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Не съм проверявал, но мисля, че няма. Какво да ни следят? Най-много да дойде някой актьор да се оплаче от друг. Или актриса — да поиска дати.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Какви дати?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Така наричаме спектаклите според това, кога се играят. Какво да ни подслушват? Финансовите потоци заобикалят театъра, а пък колкото до говоренето — сега е позволено да се говори всичко. Няма цензура. Поставяй каквото си искаш, обличай се както си искаш... Важното е да има пари в касата. Не можем да си позволим идеология, ако не е подплатена с продадени билети. Личният ми шофьор е рибар. Често повтаря: “Закачвайте на кукичката онова, което се харесва на рибата, а не на вас”. И къде ще ходим — закачваме го. Съобразяваме се с модните повеи, с настроенията. Търсим като Костя Трепльов нови форми. Не винаги ги намираме. Но сме готови да помогнем с каквото можем. Така че Ви слушам внимателно.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ (изважда от джоба си връзка с ключове, прехвърля ги от ръка в ръка.): Сега ще се опитам да формулирам целта на моята визита... Възможно е да Ви направя странно впечатление. Разбирате ли, моят проблем е тъкмо обратният — той не се свежда до това, че нямам нещо, а до това, че имам всичко. Къщи, коли, яхта. Наскоро си купих “Голфстрийм”.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Течението ли?!

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Не, самолетът се казва така. Изминава пет хиляди мили без междинно кацане. Имам си дори остров. В Карибско море. Малък, но със сладка вода. Плажовете му са великолепни. Построихме кей. Площадка за хеликоптер. Сега правят писта за излитане, за да има къде да каца самолетът. Е, останалото ще прочетете в Интернет. Обаче най-важното... Най-важното го нямам. Тоест — жена и деца си имам. Вярно, че вече са пораснали.... Проблемът сигурно е там, че никой не ме обича. Съпругата отдавна, децата отскоро. Любовницата ми е върла материалистка, за останалите изобщо не споменавам. Приятелите изчезнаха. Останаха ми само партньори по интереси. Или интересчии поради партньорство. Така е отдавна, за съжаление. Сигурно не съм единственият в подобно положение.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: “Имам си винарска изба, ама нямам тирбушон.” Случва се...

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Събудиш се, измиеш си очите и не знаеш какво да правиш с живота си. Нищо не ти се иска, дори не ти се иска нещо да искаш. Къде отива човек в такъв случай? В църквата. Или направо на гробищата. Ще рече – директно при Господ, без посредници. Ако не е тайна, Вие вярвате ли в задгробния живот?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Съвсем откровено ли? В Бог вярвам, а в задгробния живот... не особено. Ако греша — чака ме приятна изненада.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Но само ако отидете в рая, ами ако ....

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: (смее се). Адът не ме заплашва, в краен случай – ще ида в чистилището. Там няма изненади.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Точно така поставяте и пиесите си.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Може би затова Ви харесват.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Накратко, с църквата нещо не си паснахме, но това е отделна тема... (Пауза.) И не щеш ли — спуках гума. Влязох в театралния салон и усетих нещо познато, близко. Спомних си как за пръв път отидох на театър като дете заедно с баба си. В голям град, в голям театър. “Приказка за цар Салтан”. Полетът на бръмбара... Приказният свят на сцената. Друг живот, огледалният свят. Живеехме в провинцията, там нямаше такива театри. Но оттогава онова, което се случваше на сцената ме омагьосваше. Дори се влюбих за първи път в Снежанка, на някакво детско утро. Доста по-късно си дадох сметка, че тя е била около четирийсетте. (Пауза.) Веднъж целият клас ни заведоха на “Ромео и Жулиета” ... Толкова беше хубава. Струваше ми се, че ако съм на сцената до Жулиета — самият аз ще съм по-висок, по-силен, по-смел. После, без класа, ходих на това представление десетина пъти. Мечтаех си за нея. Не можех да си представя, че и тя, ще ме прощавате, ходи до тоалетната. Разбирам, че Ви изглеждам налудничаво... Нормалните хора се возят с метрото, пък аз летя с “Голфстрийм”.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Не всички се возят с метрото. Аз, например, ползвам кола.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Не става дума за това. Не съм искал да обидя Вас или някой друг.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Ние пък не се обиждаме. А Ви слушаме внимателно.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Извинявайте, като дете имал ли сте колело? велосипед? ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Да, имах спортно колело.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Аз пък не съм имал... Между другото, парите носят много по-малко радост, отколкото изглежда, когато ги нямаш…Та значи, когато гледах вашата “Чайка”, хрумна ми, че трябва да отида в театъра. Спомних си как като малък исках да се кача на сцената, за да стана друг.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Май че Ви разбрах... Искате да играте. Това е детската Ви мечта. Искали сте да станете актьор, но не се е случило, прав ли съм?

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Не.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Да не би нещо да сте написали? Може би имате интересен материал?

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Материал да искате – само дето няма кой да шие.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Сигурно имате желание да поставите нещо?

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Щом не мога да играя как ще поставям?! Разбирате ли, бих искал да се озова в огледалния свят, където другите нямат достъп. И още нещо. Искам да ме обичат. Имам една история. Той и тя. Той е по-възрастен, тя — по-млада. После ще ви разкажа. Нахвърлял съм бележки. Разбирам, че си имате репертоар, вие сте държавно учреждение, почти като прокуратурата. Но аз ще платя постановката и всичко друго, каквото трябва. Необходими са режисьор и една актриса.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Значи все пак Вие искате да играете.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Аз не искам да играя – искам да живея.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: В театъра няма как да не се играе. Знаете ли закона за киселата краставица?

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Нещо не си спомням.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Съвсем простичък закон. Прясната краставица, сложена в саламура, след известно време се превръща в кисела краставица. Казвам Ви го за всеки случай...

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ Благодаря за информацията.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Колкото до Вашето предложение... ако платите всичко, дори може да стане интересно, някаква такава... нова форма и... веднъж месечно да се играе като камерен спектакъл... може би...

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: (прекъсва го): Не, Вие не ме разбрахте. Искам да се играе всеки ден.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: В средните векове артистите са ги погребвали извън оградата на гробищата не само защото са изопачавали лика на човека, създаден по подобие Божие, но и заради горделивостта, първият от смъртните грехове.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Какво общо има горделивостта? Трябва ми да е всеки ден, иначе няма да бъда спасен. Вечерите ми са съвсем празни.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Константин Георгиевич, Вие едва ли знаете, но има такава пиеса – “Мосю Амилкар или Човекът, който плаща”...

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ (прекъсва го): Представете си, че знам. Преди срещата си с Вас прочетох това-онова... Там главният герой отнякъде намира пари и чрез агенция си наема жена, дъщеря, приятел, баща, майка, още някого и ги настанява всичките в луксозна къща извън града. Те правят всичко срещу заплащане, а после, когато полицията го прибира за финансова злоупотреба, много се натъжават. И разбират, че са го обикнали. Не, нямам предвид това. Нали съм дошъл не в някакъв елитен клуб за запознанства, а в театър... Но искам представленията да са всеки ден.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Да, обаче театърът ни е репертоарен.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Разбирам. Но нали искате да откриете малка сцена. Хайде да я направим. За колко зрители я планирате?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: С двеста места.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Впрочем, не е важно колко души ще ме гледат. За мен е важно какво ще получа аз.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Но една малка сцена ще ви струва около триста хиляди. Условни единици.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Няма страшно. А имате ли проект, разрешително за реконструкция?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Да, имаме всичко... освен пари.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Прекрасно.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Но все пак – всеки ден...

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Ами как е на Запад? Там един спектакъл се играе месец, два, три, година, понякога години наред. Един и същ мюзикъл върви в Лондон от двайсет и пет години. Всеки ден. Освен това, нали казах – вие няма да сте зависими от печалбата, от това дали има или няма зрители.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Е, добре тогава. Нали търсим нови форми. Олигархът играе... извинете ме – живее на сцената. Всеки ден.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Знаете ли, не обичам думата “олигарх”. Тя ми звучи като “олигофрен”. И на двамата нещо не им достига: на единия — ум, на другия — пари. Наричайте ме другояче. Например, негоциант.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Негоциант е този, който сключва сделката, нали?

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Да, и днес ще я сключа с Вас.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Мога ли да видя пиесата? Поне ми разкажете сюжета или фабулата.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: И по какво се различават те?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ (като се подсмихва). По мотивацията, по-точно, по нейната липса.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Интересно. Ако се споразумеем за най-важното — ще ви разкажа. Там няма да има твърда, постоянна линия. Всеки ден може да се играе по различен начин. Героинята обича героя, а ситуациите се променят.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Чудесно. Вие ме заинтригувахте. И колко време искате да върви това представление?

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Като начало — една година.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Една година?! Всеки ден?! А какво ще стане с Вашия остров? И после, на актрисата, която и да е тя, ще й се наложи да се откаже от всички останали роли. И от още много други неща...

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Разбира се, че ще й се наложи. Ще подпишем с нея контракт, тя няма да има право да напуска града, да се занимава с нещо друго, изобщо — там има много точки.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: А как ще изглежда в материално отношение?

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Колко е при вас средната заплата на една актриса?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Ами, по равностойност — някъде около хиляда долара на месец...

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: В такъв случай ще й предложим хиляда на ден. Петдесет процента от тях — авансово. Петдесет — пропорционално за всяко представление. За всеки случай ще й направим здравна застраховка и застраховка “Живот”. За същата сума. Но ни трябва трети.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Трети ще се намери. Нали Ви е харесала моята “Чайка”? Надявам се, че няма да ощетите и режисьора.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Няма да го ощетя.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Благодаря. Аз пък си мислех, че днешният ми ден е започнал калпаво. Още от сутринта. А като дойдохте Вие — стана тъкмо обратното, всичко се оправи.
Включва се гласовата уредба от секретарската стая.
ЖЕНСКИ ГЛАС: Евгений Сергеевич, ще закъснеете за кметството.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Полина Андреевна, няма да ходя в кметството. Обадете се, измислете каквото Ви хрумне. Кажете, че имам пристъп.

ЖЕНСКИ ГЛАС (разтревожено): Какъв пристъп, Евгений Сергеевич?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: На радост! Но това не им го казвайте. Ще говорим истината, само истината, но не цялата. (Изключва връзката.) Константин Георгиевич, защо да отлагаме за утре онова, което можем да свършим и днес? Сега имаме репетиция. Искате ли да поканим в кабинета ми няколко актриси и да проведем кастинг?

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Хайде. Както казват таксиджите — колкото по-рано се качиш, толкова по-рано ще слезеш.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ (по телефона): Полина Андреевна, повикайте Лариса, Надежда и Анастасия. (Изключва телефона, обръща се към Константин Георгиевич.) Е, засега няма да им казваме за условията, които предлага контрактът.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Разбира се. Защо да нарушаваме чистотата на експеримента? Колко време, според Вас, ще отнеме реконструкцията?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: При стопроцентно финансиране — около три-четири месеца. Ще направим всичко бързо, качествено и евтино. Проектосметката ми практически е готова.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Няма да стане.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Защо?

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Знаете ли закона за магическия триъгълник?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Нещо не си го спомням.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Той има три страни – “Качествено”, “Бързо” и “Евтино”. Щом изберете които и да е две, третата изчезва. Ако е бързо и евтино – не е качествено. Ако пък е качествено и бързо – не е евтино. И така нататък.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Интересно наблюдение, същото се случва и със спектаклите.


На вратата се чука. Влизат три млади жени.
ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Трите грации. Красота, изящество и радост. Сядайте, богини.
Жените се настаняват.
ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Запознайте се, това е Константин Георгиевич. А това са Анастасия, Лариса, Надежда. На всички им е много приятно. Не знам дали познавате Константин Георгиевич, но в случая той е потенциален продуцент на един наш бъдещ спектакъл.

ЛАРИСА: За антреприза ли става дума?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Не, ще бъде репертоарен спектакъл. Но за това ще говорим после. Сега бихме искали да уточним изпълнителката, затова ви моля да си спомните най-хубавите години от своя живот и да изиграете по един етюд. Влюбили сте се в човек, когото виждате за пръв път в живота си.

АНАСТАСИЯ: Направо тук ли?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Не, ще построим декор. Смятайте, че сте на приемен изпит.

ЛАРИСА: И къде ще ни приемате?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: В светлото бъдеще. Момичета, мобилизирайте се. Няма да имате втора възможност да оставите незабравимо първо впечатление... Анастасия, започнете Вие. Константин Георгиевич, недейте да ставате. Вие седите в креслото. Да приемем, че това е пейка в парка.
Анастасия крачи из кабинета, минава покрай Борисов, за миг кракът й замръзва в движение, тя прави крачка назад, обръща се, внимателно се вглежда в Константин Георгиевич, мълчаливо сяда до него и го гледа затрогващо. Вади от чантата си пудриера, бързо се оглежда в огледалцето й.
ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Достатъчно, благодаря. Сега е твой ред, Лариса.
Лариса се приближава до Надежда.
ЛАРИСА: Дай ми за малко чантата си.

Рови из чантата, изважда кутия с цигари.

Благодаря.


Минава покрай Константин Георгиевич, спира се до него.
ЛАРИСА: Прощавайте, имате ли огънче?

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: За щастие, нямам. Не пуша.

ЛАРИСА: Извинявайте.
Тръгва си, след една крачка се обръща, връща се.
ЛАРИСА: Да си призная, и аз не пуша. Просто исках да се запозная с Вас. Казвам се Валентина. А Вие? Впрочем, не ми отговаряйте. Ще се опитам да позная. Валентин. Не, Константин. Познах, нали? Дали да не отидем да поседнем някъде? Струва ми се, че се чувствате самотен. Да не си помислите, че съм някоя лепка, просто Вие ми харесахте.
Намества се по-близко до него.
КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Стига толкова, благодаря, достатъчно.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Сега да видим Надежда.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Няма нужда, всичко ми е ясно.

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Благодаря на всички. Свободните сте, тоест — върнете се на репетицията.

ЛАРИСА: А как ще се казва представлението?

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Така и ще се казва – “Представление”.


Жените напускат кабинета.
ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Първата или втората?

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Третата. (Прибира връзката с ключове в джоба си).

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Интересно... Макар че — разбирам. Нали сте я гледали в “Чайка”, там тя играе Нина, която Вие подозирате в убийство. Надежда е характерна актриса, и в прекия и в преносния смисъл.

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Какво означава това?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Това означава, че характерът й е сложен. Макар че тук нямаме обикновени, елементарни. Е, какво — стискаме ли си ръце?

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Вече се споразумяхме.


Стискат си ръцете. Константин Георгиевич внимателно оглежда дланта си след ръкостискането.
ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Пръстите си ли броите?

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Навик. Апропо, няма ми го палецът. (Свива го и показва на режисьора китката си откъм горната страна).

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ (смее се): О, струва ми се, че законът за киселата краставица започва да се проявява!

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВИЧ: Ще се отбия при Вас в понеделник. В шестнайсет часа удобно ли е ?

ЕВГЕНИЙ СЕРГЕЕВИЧ: Абсолютно.
Константин Георгиевич си тръгва. Евгений Сергеевич вади от шкафчето приготвената бутилка коняк и чаша, налива я до половината и пие на екс.

Светлината угасва.

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница