Актуализацията на маркс карл Маркс в огледалото на „Вопросы философии” 1948-2007



Дата11.01.2018
Размер349.05 Kb.
#44807
Литературен клуб / Философска критика / страницата на автора
АКТУАЛИЗАЦИЯТА НА МАРКС

Карл Маркс в огледалото на „Вопросы философии” 1948-2007
Борис Попиванов
Резюме. Тази статия представя част от резултатите на количествено изследване, интерпретиращо позоваванията на Карл Маркс в руското списание „Вопросы философии”. Направена е периодизация на обхванатото от изследването време. Разгледана е структурата на позоваванията на Маркс, Енгелс и Ленин в отделните периоди, както и структурата на цитиране на отделни произведения на Маркс и Енгелс. Предложена е специфична съдържателна типология на цитатите от гледна точка на тяхната употреба в различни контексти. Маркирани са проблемни области в науката и практиката, където се забелязва най-висока честота на използване на Марксови цитати, и е направен опит за интерпретация. В заключение са посочени някои от направленията, в които съвременната руска обществена мисъл търси актуализация на Маркс в условията на ХХІ век.
І. От 1973 към днес

Темата на изследването, представено в тази публикация, не е оригинална. Тя изисква връщане с 35 години назад, когато в България се появява наукометрично изследване на позоваванията върху класиците на марксизма. Идеята и общото научно ръководство са на Петър-Емил Митев; част от резултатите излизат в неговия предговор към антологията „Изследвания върху историята на марксистката философия” (С., Наука и изкуство, 1973). Интересът на публиката е голям. Може да се каже, че не е затихнал и до наши дни, щом периодично се правят отпратки към данните и коментарите в този текст.

Без да преразказвам изследването, накратко ще отбележа някои негови ключови характеристики. То си поставя за цел да проследи „връзката между развитието на съветската философия и марксоведението” на базата на списание „Вопросы философии” (от създаването му през 1948 до 1971).

По-конкретно, търси се отговор на три въпроса:



  1. Какво място са заемали позоваванията на класиците на марксизма-ленинизма при разработката на различни проблеми?

  2. Какъв е бил относителният дял на позоваванията на всеки от класиците?

  3. Какво място са заемали отделните произведения на Маркс, Енгелс и Ленин?

Въпросите определят и специфичната методология. Емпиричният етап обхваща събирането на количествени данни за цитирането на класиците по години и за цитирането на техните творби. Динамиката на данните показва: (1) първоначална груба актуализация на позоваванията – най-много се цитира живият Й. В. Сталин, след него В. И. Ленин (починал през 1924), след него Ф. Енгелс (починал през 1895), и на последно място К. Маркс (починал през 1883); (2) рязко засилване на интереса към произведенията на Ленин след 1954, като относителният им дял се колебае около 60%, но не пада под 50%; (3) трикратно нараства интересът към произведенията на Маркс, като делът на цитирането им трайно надхвърля дела на цитиране на Енгелс.

В качествено отношение изводите от изследването насочват към приблизително такива тенденции: (1) обособяване на съветското марксоведение като самостоятелна научна област; (2) преход от аналитични към синтетични изследвания; (3) последователно провеждане на принципа на историзма; (4) съсредоточаване на вниманието към възлови теми като материалистическото разбиране за историята, принадената стойност, връзката между тях, философските аспекти на „Капиталът”; (5) отговор и разграничаване от западните версии на марксизма.


ІІ. Мотиви за продължаване на изследването

За да си поставим същата изследователска цел, както преди 35 години, и за да си зададем същите три основни въпроса, имаме немалко основания. Вече бе посочен интересът към оригиналното изследване. Могат да се добавят и други аргументи:



  1. Запазването на ролята и значението на “Вопросы философии” за съветския, впоследствие руския дебат в областта на философските науки. Без да изчерпва този дебат, списанието прави много за неговото структуриране и канализиране и в този смисъл изпълнява определени (с цялата условност на думата) представителни функции.

  2. Промените от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век, които подложиха на сериозни преоценки Маркс и марксизма. Не е без значение да се знае в какви контексти и в каква светлина попада Маркс след низвергването си от идеологическия Олимп на съветската държава.

  3. Възможността да се създаде база за сравнение на актуалното недогматично използване на Маркс в Източна и Западна Европа, както и в САЩ, да се картографира съвременното състояние на Марксовото наследство в цялото му разнообразие на свръхексплоатирани, слабо усвоени или почти непознати територии.

  4. Един от начините да се провери присъствието на Маркс в съвременните направления на руската обществена мисъл; един от подстъпите към отговор на въпроса за мястото на Маркс в ХХІ век.

  5. Позоваването на Маркс през годините и особено преди промените без съмнение може да се разглежда и като огледало на процесите в съветското общество и държава, като един от многото възможни пътища да разберем как, по какъв начин сме живели в обществата на източноевропейския социализъм.

  6. Възможността, която днешният ден предлага, към текстовете на класическия марксизъм да се подхожда критично и дистанцирано, без изкуствена апологетика в оценката и езоповски маневри в изказа. Публикацията от 1973 в много голяма степен покрива тези критерии, въпреки трудните времена. През 2008 сме задължени да се стремим към това.


ІІІ. Необходими уточнения

Новата фаза на изследването, проведено отново по методиката на Петър-Емил Митев, бе осъществена прецизно и професионално в емпиричната част от Димитрина Господинова и Константина Недкова, благодарение на насърчението и помощта на Андрей Райчев. Натрупан бе огромен масив от данни, само малка част от които могат да намерят място в настоящия текст. Ето защо, преди да пристъпя към систематичното изложение на резултатите и опита си за интерпретация, искам да направя няколко уточнения.

За да има база за сравнение с първоначалното изследване, в новата фаза пак се вземат под внимание не само позоваванията на Маркс и цитатите по съвместните му произведения с Енгелс, но и позоваванията на самостоятелните трудове на Енгелс и тези на Ленин. Това изразява количествената специфика. С оглед на своята тема, обаче, аз ще се придържам предимно към Маркс и ще прибягвам до анализ на собствените текстове на другите класици само периферно, за да очертая тенденции и общ контекст. Предварително ще отбележа, че когато става дума за „класици”, референтите са Маркс, Енгелс и Ленин. По-нататъшните разсъждения ще поставят под съмнение тази формулировка.

Получената в рамките на изследването информация е наистина внушителна. Тя многократно надхвърля границите, които целите на статията поддържа. В количествено отношение трябва отсега да се подчертае, че се калкулират единствено цитатите с научен апарат, не и тези мисли, за които липсва посочен том и обозначена страница, нито твърде многобройните и обикновено трудни за улавяне алюзии и отпратки към мисли на класиците, вплетени в разсъжденията на авторите на списанието. Нещо повече. Въпросът за отношението между политическата власт и философския авторитет съзнателно е оставен назад. Наличният емпиричен материал позволява да се разработят аналитични текстове в поне още две направления: (1) позоваванията на генерални секретари на ЦК на КПСС на страниците на „Вопросы философии”, в абсолютни стойности и в съпоставка с относителното присъствие на Маркс, Енгелс и Ленин; и (2) структурата на позоваване на класиците на марксизма в отчетните доклади на ЦК на КПСС пред съответните конгреси на партията. Надявам се, че подобни анализи ще бъдат предмет на бъдещи публикации.

Актуализацията на Маркс заслужава пространно и детайлно изучаване. Предвид на ограниченото място, тук само маркирам водещи теми и сюжети, чието развитие авторите на списанието свързват с интелектуалния импулс на класическия марксизъм.
ІV. Периодизация

Разделянето на обхванатото от изследването време на периоди създава естествена база за сравнение на данните и формулиране на изводи. В оригиналното изследване е възприето разделение на три „осморки”: 1948-1955; 1956-1963; 1964-1971. Еднаквата продължителност определено е мотив за решението. Историческата динамика изпълва със специфично съдържание направената периодизация. Въпреки задължителните в такива случаи уговорки, може да се говори за „сталински”, „хрушчовски” и „пост-хрушчовски” период. Характерът на политическия процес в Съветския съюз упражнява видимо влияние върху ориентацията на философската периодика. Няма как например да си обясним структурата на позовавания на класиците във „Вопросы философии” преди 1956, ако не отчитаме култа към личността и концентрацията на власт при Сталин. Цифрите подхранват хипотезата за връзка между политическата конфигурация и променящия се интерес към класиците на господстващата идеология.

Актуализираното изследване се придържа към същия принцип на обособяване на сходни по продължителност периоди при съблюдаване на определен исторически и геополитически коефициент. Първият граничен етап по необходимост е тъждествен с хронологичния край на оригиналното изследване. Вторият се синтезира от нахлуването в Афганистан и краят на „детанта”. Третият – от идването на Горбачов на власт. Четвъртият – от разформироването на СССР. Петият – от оставката на Елцин и назначаването на Путин. Шестият практически съвпада с нашето съвремие.

Картината изглежда по следния начин:

1972-1979 – период на съветския застой, на брежневското „безвремие” и „безреформие”, съчетани с международно разведряване и външнополитическо спокойствие; епоха на икономическа стабилност на СССР на фона на криза на капиталистическия свят;

1980-1984 – период на съветската геронтокрация в условията на кризисни икономически тенденции; епоха на изострена международна конфронтация и надпревара във въоръжаването;

1985-1991 – период на съветската перестройка, започнала в търсене на рецепти за превъзмогване на стопанската стагнация и завършила с разпад на съветската система; епоха на по-голяма идеологическа свобода и гласност, на нови подходи към марксизма и проблемите на науката и обществото;

1992-1999 – период на пост-съветската трансформация, преминала в радикална преоценка на всички ценности и усилия за изграждане на нов за Русия тип общество и държавност; епоха на международно отстъпление от марксизма, съпътстващо демонтажа му във вече бившия Източен блок;

2000-2007 – период на „суверенната демокрация”, белязан от укрепване на държавата и засилване на икономиката при ескалиращи обвинения в незачитане на човешките права и увеличаване на дистанцията между Запада и Русия.

Вижда се, че периодите остават 8-годишни, както в оригиналното изследване. Изключение правят 5-годишният 1980-1984 и 7-годишният 1985-1991. В случаи като тези, обаче, характерни с рязкото разграничение на исторически епохи, е по-уместен компромисът с астрономическото време, отколкото с политическото.


V. Структура на позоваванията на Маркс, Енгелс и Ленин

Периодите, обхванати от новата фаза на изследването, разкриват специфични тенденции на преструктуриране на интереса към Маркс, Енгелс и Ленин. Четирите групи, които разглеждаме (цитирания на Маркс, на Енгелс, на съвместните произведения на Маркс и Енгелс, на Ленин), претърпяват изключително интензивна динамика на развитие и съотношения. Анализ, почиващ само на цифрите и процентите, би могъл да бъде подвеждащ. Все пак трябва да се каже, че в своята съвкупност тези цифри и проценти насочват към някои предварителни изводи за развитието на понятието „класици на марксизма”.



  1. В абсолютни стойности през първите четири периода (1972-1999) намаляват позоваванията във всяка от четирите групи. И ако краткият период 1980-84 не дава основания за обобщения, то времето на перестройката говори красноречиво. Едно възможно обяснение на подобна тенденция бе предложено още в оригиналното изследване: количественият спад не означава спад на интереса към класиците, а съкращаване на общите места, на цитирането заради самото цитиране, и постепенен и нееднозначен преход към по-съдържателна и евристична употреба на позоваванията. През 1985-1991 вероятно е в сила и друго съображение – намалява престижността на самото цитиране. Призивът, подет от Горбачов, да се редуцира потокът от венцехваления за теоретичните „прозрения” на всеки пореден генерален секретар, бързо води до спад и във фасадното, парадно и самоцелно цитиране на класиците. След 1991 причините за срива в позоваванията са самоочевидни. Промяната, свързана с разпада на СССР, оказва силно въздействие върху картината. От прекомерно възвеличаване на Маркс, Енгелс и Ленин и изтъкване на приноса им във всяка област от обществения и научния живот, се стига до рязък отлив и прекомерно омаловажаване на реалното им присъствие във философската и социалната мисъл. „Елциновата ера” бележи най-ниски, бих казал стряскащо ниски абсолютни стойности на позоваване. Обръщане на тенденцията настъпва едва в последния период. Тогава и четирите групи бележат ръст, което може да бъде аргумент и в подкрепа на една нормализация.

  2. Постоянно нараства относителният дял на позовавания на Маркс; през последните два периода Маркс отива на първо място в класацията, изпреварвайки доскоро „абонирания” за върха Ленин. Позоваванията на Ленин бележат тенденция към намаляване, но при запазване на високи относителни дялове. Позоваванията на Енгелс остават в малки граници на вариране, с покачване на относителното присъствие в последния период. Същото важи и за съвместните трудове на Маркс и Енгелс. Очертаната динамика дава аргументи в подкрепа на хипотезата за постепенна ориентация на авторите на „Вопросы философии” към ядрото на марксистката идеология, към посланията в собственото творчество на Маркс, и в по-малка степен към развитието на Марксовите идеи в работите на другите класици. Това не означава, че Енгелс и Ленин са пренебрегнати. Но е видно, че протича една (частична) преоценка на значението на Енгелсовите обобщения на марксизма за разбирането на самия Маркс. През 1980-1984 и особено през 1985-1991 не се прибягва толкова често, колкото преди, до „Анти-Дюринг” и „Диалектика на природата” в опитите за интерпретация на концептуалното ядро на марксизма. Периодът 2000-2007 е своеобразно изключение - рязкото съкращаване на публикациите върху марксизма след разпада на СССР ограничава и съдържателните дискусии върху Марксовото творчество, което на свой ред връща интереса към обобщаващи трудове, в случая към т.нар. „малка енциклопедия на марксизма”. Друга особеност на променящата се структура на позоваванията е свързана с Ленин. Запазващите се високи дялове на Ленинови цитати от началото на перестройката до наши дни не означават пълноценно съхраняване на интереса към Лениновата версия на марксизма. Те са за сметка предимно на актуално политическите му произведения, а не толкова на философските. След 1991 Ленин все по-отчетливо бива интерпретиран като част от руската история, а не толкова от марксистката философия.

  3. Може да се направи предпазливото заключение, че през годините понятието „класици на марксизма” започва да губи съдържание. В оригиналното изследване фигурираше уговорката, че това понятие се взема в историческия, а не в адекватно-теоретичния му смисъл, доколкото засяга авторитета във философията. Структурата на позоваванията в първия изследван период (1948-1955) обхваща цитирането на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин. След 1955 по обясними причини Сталин отпада от групата на класиците; отпада и от страниците на списанието – до перестройката практически няма да срещнем негов цитат. В последните два периода (1992-1999 и 2000-2007), както вече беше споменато, Ленин присъства повече като руски политик, отколкото като философ-марксист. Дори в случаите, когато се цитират негови теоретични постановки, това невинаги се разглежда като принос в развитието на марксизма, а често пъти като изопачаване, ревизия на Марксовата мисъл. За мнозина автори на списанието Ленин вече не е класик. По-особен е случаят с Енгелс, чието приятелство и съвместна дейност с Маркс не могат да се отрекат. Но даже и спрямо Енгелс се появяват твърдения, че не е истински последовател на Маркс, че схематизира и опростява редица Марксови тези, че публикува трудове, за чиято стойност самият Маркс е проявявал скептицизъм. Това отношение към Енгелс наистина е периферно за дебата на страниците на „Вопросы философии”, но все пак показва наличието на позиция, съгласно която Енгелс не може да бъде наричан „класик на марксизма”. Без да споделяме или оспорваме такава гледна точка, сме длъжни да я отчитаме, когато изучаваме динамиката на позоваванията в нейните качествени измерения.

Фиг. 1


Общ брой позовавания и относителни дялове на произведения на Маркс, Енгелс и Ленин за периода 1972 - 1979

Фиг. 2


Общ брой позовавания и относителни дялове на произведения на Маркс, Енгелс и Ленин за периода 1980 - 1984

Фиг. 3


Общ брой позовавания и относителни дялове на произведения на Маркс, Енгелс и Ленин за периода 1985 - 1991


Фиг. 4


Общ брой позовавания и относителни дялове на произведения на Маркс, Енгелс и Ленин за периода 1992 - 1999

Фиг. 5


Общ брой позовавания и относителни дялове на произведения на Маркс, Енгелс и Ленин за периода 2000 - 2007

Данните от разпределението на цитатите по автори трябва да бъдат подкрепени с разпределение по произведения. Само по такъв начин може да се възпроизведе контекстът на позоваванията и да се нюансира интересът към различните аспекти на Марксовата мисъл. Оригиналното изследване предлага типология на произведенията на Маркс и Енгелс, отразяваща тенденциите в интензивността на позоваванията.

Съгласно тази типология, периодите 1948-1955, 1956-1963 и 1964-1971 позволяват разграничаване на три групи: (1) произведения с тенденция към все по-широко цитиране (например І и ІІІ том на „Капиталът”, „Икономически ръкописи от 1857-1859 г.”, „Немска идеология”); (2) произведения с първоначален ръст и последващо стабилизиране на цитиранията (например „Икономическо-философски ръкописи от 1844 г.”); и (3) произведения с тенденция към намаляване на цитиранията (например „Анти-Дюринг”, „Диалектика на природата”, „Лудвиг Фойербах и краят на немската класическа философия”). Посочени са съдържателни и технически обяснения за резултатите от подобно групиране. Съдържателните: постепенно осъзнаване от страна на съветската обществена мисъл, че икономическите трудове на Маркс и особено „Капиталът” изграждат логиката на марксистката мисъл. Техническите: прекалено интензивната употреба на дадено произведение надхвърля непосредствения му капацитет на цитиране, води до пренасищане и закономерна загуба на позиции.

Толкова по-сложна става картината, колкото повече периоди включваме в стремежа да проверим развитието на отделните тенденции. Времевият обхват на изследването (1948-2007) се разпростира върху твърде своеобразни и взаимно несводими исторически епохи, за да може да се очаква някаква ясна последователност в структурата на позоваванията. Ако вземем произведенията, намиращи се на първите десет места по брой цитати през различните периоди, ще получим резултати, затрудняващи типологизацията, но усилващи потребността от интерпретация:


Табл. 1

Динамика на мястото на някои произведения на Маркс и Енгелс сред първите десет по цитати в различните периоди




При цялата условност, която произтича от направените уговорки, могат да се откроят:

  1. произведения с тенденция към все по-широко цитиране – „Капиталът”, т.І (без последния период);

  2. произведения с първоначален ръст и последващо стабилизиране на цитиранията – „Икономическо-философски ръкописи от 1844 г.”, „Икономически ръкописи от 1857-1859 г.”;

  3. произведения с тенденция към намаляване на цитиранията – „Анти-Дюринг” (без последния период), „Диалектика на природата” (също без последния период);

  4. произведения с флуктуиращ, но относително постоянен интерес към цитиране – „Немска идеология”, „Капиталът”, т.ІІІ

Може да се изброят и други промени: има произведения с устойчиви тенденции към спад, които се завръщат в научен оборот („Лудвиг Фойербах”); възниква интерес към слабо цитирани през годините произведения („Манифест на комунистическата партия”, „Към критиката на Хегеловата философия на правото”). За да се оцени по-прецизно динамиката, трябва да се хвърли поглед на структурата на цитираните произведения по периоди, започвайки още от основаването на списанието:
Табл. 2

Най-често цитирани произведения на Маркс и Енгелс през периода


1948 – 1955


Табл. 3

Най-често цитирани произведения на Маркс и Енгелс през периода


1956 – 1963


Табл. 4

Най-често цитирани произведения на Маркс и Енгелс през периода


1964 – 1971


Табл. 5

Най-често цитирани произведения на Маркс и Енгелс през периода


1972 – 1979


Табл. 6

Най-често цитирани произведения на Маркс и Енгелс през периода


1980 – 1984


Табл. 7

Най-често цитирани произведения на Маркс и Енгелс през периода


1985 – 1991


Табл. 8

Най-често цитирани произведения на Маркс и Енгелс през периода


1992 – 1999


Табл. 9

Най-често цитирани произведения на Маркс и Енгелс през периода


2000 – 2007


Вече беше изтъкнато, че структурата на позоваванията търпи голяма промяна с процесите на разпад на СССР. Тази промяна има различни измерения, но едно от тях по-конкретно изисква преоценка на нашия подход към интерпретация на цитатите. Както е известно, шестте периода до 1991 минават под знака на абсолютна доминация на т.нар. марксистко-ленинска идеология. Правотата на класиците не подлежи на съмнение, увековечена в Лениновата формула „учението на Маркс е всесилно, защото е вярно”. По тази причина, независимо от разнообразието на позоваванията, на гледните точки и логики на употреба на съответните мисли, съществува общ знаменател, който може да се открие в утвърждаващия характер на цитатите. Авторите на статии не оспорват казаното от Маркс, Енгелс или Ленин. Въпросът е как то бива използвано в техните разработки. В периодите 1992-1999 и 2000-2007 забелязаната закономерност обаче отпада. На страниците на „Вопросы философии” вече се полемизира с Маркс, Енгелс и Ленин. Техни постановки изцяло или частично се отхвърлят. Други се критикуват, преформулират или развиват. Трети се разглеждат като валидни за отминали исторически времена, но неадекватни на съвременните реалности. Обичайният подход на преброяване на позоваванията не отчита настъпилото вътрешно диференциране. Не е без значение дали дадена мисъл на Маркс се цитира, за да се препотвърди, или за да се посочи като образец на неточност. Ето защо е уместно да се прибегне към опит за изясняване на спецификата на позоваванията, на техния знак. Това налага въвеждане на четири типа оценка на цитатите: (1) положителен – когато се изтъква правотата на казаното; (2) отрицателен – когато се аргументира установена погрешност; (3) балансиран – когато се маркират и положителни, и отрицателни страни; (4) неутрален – когато става дума за обикновено безоценъчно фиксиране на изречена мисъл. Ясно е, че подобна скала представя възможност за по-точна преценка на интереса към съответните произведения в даден период. Същевременно е добре да се има предвид, че тя съдържа и повишен риск от субективност в интерпретацията на цитатите. Невинаги еднозначното решение е самоочевидно. Изборът на един от четирите типа оценка по-скоро насочва към някакви тенденции, отколкото изразява твърди положения.

Направеното ново разпределение показва, че през периода 1992-1999 преобладава положителното и неутралното цитиране. Относително малък е броят на използваните произведения. Изглежда, времето на най-радикално отрицание на марксизма в целия Източен блок, в това число в СССР, не проектира общата си атмосфера върху изследваното списание. Несъгласните с Маркс и Енгелс просто не публикуват своите възражения. Отрицателното цитиране бележи осезаемо нарастване през периода 2000-2007. Картината става по-сложна и нюансирана. Частичното завръщане на интереса към основополагащите текстове на марксизма върви паралелно със засилен критицизъм. За отбелязване е, че позитивно отношение и в двата периода по-често се среща при икономическите произведения на Маркс. Авторите на списанието (при всичката условност на един предварителен извод) се ориентират към търсене на съхранено, непреходно ядро на Марксовото наследство по-скоро в икономическите му анализи.


Табл. 10

Най-често цитирани произведения на Маркс и Енгелс през периода 1992 – 1999


със специфика на позоваванията


Табл. 11

Най-често цитирани произведения на Маркс и Енгелс през периода 2000 – 2007


със специфика на позоваванията


VІ. Щрихи към качествена интерпретация на количествените данни

Досега типологизация на цитатите беше въвеждана, за да стане възможно по-прецизно разпределение на количествените данни. Навлизайки в качествения анализ, трябва да предложим друг тип диференциране на позоваванията, отразяващо същността и контекста на тяхната употреба. Прибягвам до следната тройна типология, със съзнанието, че тя не бива да се абсолютизира и игнорира изключенията:



  1. цитати-патерици” – позовавания, които нямат пряко и осмислено отношение към третираната в материалите проблематика; изпълняващи различни функции, но преди всичко заместители на липсваща собствена оригинална мисъл, „алиби” за прокарване на нестандартни тези или просто образци на инерция и догматизъм в разсъжденията; ритуал на постоянна почит към „единствено правилната идеология”;

  2. цитати-средоточия” – позовавания, ориентирани към разкриване на ключови и евристични положения в творческото наследство на Маркс; синтезирани Марксови тези, които представят квинтесенция на основни методологични и теоретични приноси на Маркс, и създават основа за по-нататъшно разработване на това наследство, за рефлексия именно върху откритията на Маркс и неговите най-близки продължители;

  3. цитати-репери” – позовавания, чиято задача е използване на Марксови понятия, методи, тези, заключения и прогнози при разработване и решаване на специфични проблеми на науката и практиката; нагледно приложение на идеята, че марксизмът дава ключ към коректното изучаване на живота в многобройните му измерения.

Цитатите-патерици” трудно могат да се класифицират. Те покриват твърде широка палитра от теми и сюжети, без преувеличение може да се каже – огромното мнозинство от разработени в списанието проблеми. Без всякаква претенция за изчерпателност, ще очертая някои от случаите на сгъстена употреба на такива цитати. Най-често става дума за трафаретни мисли, вмъкнати излишно в тъканта на текста, за такъв тип стандартни фрази на Маркс, които с еднакъв успех би могъл да напише всеки друг автор. Или – другата крайност – за кратки, ударни, ефектно-афористични формулировки, които несъмнено носят запазената марка Карл Маркс, но са изхабени от повторения и разнопосочно използване. Честотата на „цитати-патерици” расте в периодите около висши партийни форуми, например конгреси на КПСС, в светлината на чиито решения се появяват философски публикации с ритуално позоваване на мъдростта на класиците. Висока е честотата и в помпозно-пропагандни статии от всякакъв характер (и във възхвала на правилната селскостопанска политика на правителството, и в отрицание на рецидивите на буржоазния ревизионизъм, и в още много направления); трябва специално да се подчертае значението на онези от тях, снабдени с респектиращия етикет „Передовая”. Конюнктурната употреба, пряката зависимост от актуални и злободневни събития съпътства много от поводите за позоваване на Маркс. С негови мисли в списанието например е аргументирана борбата срещу маоизма, отхвърлена е конвергенцията, включително социалреформизмът и съвременната социалдемокрация, оспорена е философията на науката на Карл Попър, защитени са част от тезите на съветското ръководство в преговорите за създаване на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа, обяснена е предполагаемата специфика на световната икономическа криза през 70-те години на ХХ век, заклеймена е „лицемерната” връзка на Рейгъновата администрация с християнството, идейно подплатени са преговорите за разоръжаване и лозунгите на „новото политическо мислене”.

Характерна в този ред на мисли е и традицията, започнала след Ленин, политическите лидери на СССР да се изявяват и като теоретици на марксизма-ленинизма. „Вопросы философии” неведнъж дава трибуна на първи секретари на компартиите на съюзни републики, които изпробват перото си най-често в областта на научно-техническата революция и оптималното управление или в проблематиката на интернационалния съветски народ, но без съществено изключение не отиват по-далеч от общата пропагандна фразеология и кухото цитатничество. Организираните от редколегията на списанието и обнародвани като стенограми във всеки брой дискусии на философи също многократно носят отпечатъка на необосновано често прибягване до авторитета на Маркс или Ленин.

Демонстрациите на лоялност към идеологията, разбира се, не са единственият фактор за изобилие от „цитати-патерици”. Понякога това е задължение на авторите, когато искат да навлязат в по-деликатни теми като историята на буржоазната обществена и политическа мисъл, или да реабилитират частично заклеймени фигури от историята на философията. Друг път не се касае за нищо друго, освен за бедна, лишена от въображение мисъл, каквато съумява да си пробие път дори в толкова престижно издание като изследваното от нас.

Цитатите-средоточия” имат важно значение за развитието на самата теория, поставила толкова силен акцент върху развитието. Няма съмнение, че изучаването на Марксовото дело и съдържащите се в него инвенции е ключово за общество, живеещо под развятото знаме на марксизма. Ето защо прави впечатление относително малкият брой публикации, посветени върху един или друг аспект от творчеството на Маркс. Средно в годишното течение на списанието броят на тези публикации се колебае около 2-3. Има пикови години, които се обясняват по правило с динамиката на юбилеите. Времето на застоя, в което стартира новата фаза на нашето изследване, е и време на все по-тържествено чествани юбилеи. Тяхната проекция във „Вопросы философии” има поне три разновидности: юбилеи на класици на марксизма, юбилеи на произведения на класическия марксизъм, юбилеи на автори на списанието с творчески интереси в класическия марксизъм.

Първият тип юбилеи носи и най-голямото изключение от средното количество материали върху Маркс. 100-годишнината от смъртта на Маркс (1983) например е отбелязана в списанието с десетки статии, които варират в широк периметър: от задълбочени анализи и обобщения на най-добрите специалисти в марксоведението през ординерни и шаблонни текстове без приносен характер до публикации с ясни програмно-политически послания (като тази на тогавашния генерален секретар на ЦК на КПСС Ю. В. Андропов). Вторият тип юбилеи също засилва честотата на разработки по Маркс, концентрирани върху отделни негови трудове. 125-годишнината на „Комунистическия манифест” (1973), 100-годишнината на „Критика на Готската програма” (1975) са поводи за нова оценка и препотвърждаване на Марксовите приноси. Сходна роля спрямо Енгелс играят например 100-годишнините на „Диалектика на природата” и „Анти-Дюринг”. Третият тип юбилеи е специфичен и води до значими изследвания на Маркс само при годишнини на автори с несъмнени постижения. Такива, например, са юбилеите на Б. М. Кедров или Т. И. Ойзерман, ознаменувани със съдържателни и вдъхновяващи дискусии.

В годините преди голямата промяна Маркс е разглеждан като изходна точка при почти всеки опит за философски портрет, който можем да срещнем в списанието. Цитати на Маркс съпътстват представянето и интерпретацията на фигури като И. Кант, Г. В. Ф. Хегел (особено активно през периода 1985-1991), Л. Фойербах, Н. Г. Чернишевски, Л. Витгенщайн. Било директно изказани Марксови оценки, било общи постановки служат за методологическа основа на разбирането на изключително пъстро ветрило от големи имена. Маркс, разбира се, е изходна точка и за осмисляне на самия себе си. В навечерието на перестройката започва трайна тенденция на ръст на интереса към предисторията на марксизма и формирането на ранните възгледи на Маркс. Революционният демократизъм на ранния Маркс е изучаван в пряка връзка с хуманистичните послания на Горбачовото лидерство. В пост-съветски условия вече става възможно да се търсят корените на Марксовото мислене в християнството.

Различни са акцентите в интерпретацията на приносите на Маркс, които можем да набележим за периодите от 1972 до 1991. Ето накратко някои от тях. Въвеждане на гледната точка на практиката в традициите и идеите на материализма. Залагане на методологията на системния анализ на обществените явления и цялостно разработване на системния („формационен”) подход към историята. Концепцията, че само съвпадението на логическо и историческо е ключ към разбиране на историческото развитие на предмета. Идея за човешката субектност в контекста на премахването на отчуждението. Теория за държавата, почиваща на взаимовръзката между отношенията на собственост и политическите отношения. Възглед за отношението човек-природа, надхвърлящ простата индустриална експлоатация и противопоставящ понятието „универсалност” на традиционното понятие „полезност”. Изследване на отношенията град-село през призмата на капиталистическата урбанизация. Нюансиран поглед към категорията за идеално, останал встрани от зрението на марксисткия икономически редукционизъм.

Периодите 1992-1999 и 2000-2007 сменят ракурса. Трябва да се подчертае, че критики към некритикуемия Маркс започват да се появяват на страниците на списанието още в средата на 1989. Отначало предпазливи, дискретни, заобиколни, те бързо набират сила. Вече отделни автори посочват как Маркс не е разработил пълноценно този или онзи проблем, че фактически се е отказал от свои предходни твърдения, че си е противоречал логически. Съвсем близо във времето е падането от пиедестала. Излизат публикации, подлагащи на съмнение прословутия Марксов метод, разобличаващи догматизма, който според тях е вътрешноприсъщ на Марксовата система. Има и такива, които настояват за по-коректно вглеждане в собствените думи на Маркс, за преоценка на редица изопачения, които по инерция му приписваме. Понятието за идеология е едно от тях. Понятието за философия – друго. Не на последно място е понятието за частна собственост, около което винаги се завъртат толкова много от дискусиите в полето на обществените науки.

Цитатите-репери” оправдават по същество прибягването до Маркс в широкопрофилно, общофилософско списание като „Вопросы философии”. Не е възможно да се проследят всички нишки, които тръгват от тези цитати, но ще се опитам да откроя някои от проблемните области, концентриращи вниманието на авторите на материали. Само така може да се добие известна, макар и непълна представа за цялото, за съвкупността.



Още през периода 1972-1979 се регистрира траен интерес към няколко общи теми, който под една или друга форма се съхранява и развива в последвалите години:

Методология на науката. Като важна заслуга на Маркс се изтъква тезата, че разработването на ключови философски категории е невъзможно без откритията на природните науки в модерността. Още Парижките ръкописи от 1844 говорят за потребността от „единна наука”. В „Немската идеология” е уточнено, че историята се състои от две части, история на природата и история на хората, и че двете трябва да се обединят. Това е основата на възглед, разкриващ богати възможности за приложение на Марксовите постановки в различни научни сфери като част от пътя към „единната наука”. Появяват се статии за марксисткия подход към биологията, психологията, химията, демографията, езикознанието, математиката, медицината, екологията, изкуствознанието. Маркс, заедно с Енгелс и Ленин, бива цитиран като научен авторитет в природните науки редом с А. Айнщайн, Н. Бор, В. Хайзенберг. Материалистическата диалектика, създадена от Маркс, се разглежда като метатеория на научното знание. Характеристиките на Марксовия метод постепенно се изпълват с все по-голямо значение за авторите на списанието. Наблюдава се определено (макар и не цялостно) изместване на интереса от „Анти-Дюринг” и „Диалектика на природата” към „Капиталът”. Към периода 1985-1991 вече често се повтаря, че научният подход изисква придържане към логиката на „Капиталът”, изразяваща единството на двете движения, от конкретно към абстрактно и от абстрактно към конкретно. Неведнъж се взема на въоръжение постановката на Маркс, че начинът на изследване и редът на възпроизвеждането му трябва да съответстват на историята на обекта и реалната субординация и координация на частите му. Паралелно с това обаче започва да си пробива път и друга логика на научното познание: логиката на идеалното. Ключовата теза е подкрепена с Марксовия аргумент, че хората произвеждат идеи и категории, а не само производителни сили и производствени отношения. Пост-съветската ситуация драматично редуцира прибягването до Марксови пътища към науката. Жалко е, че логиката на идеалното не получава достатъчно солидно продължение на страниците на списанието.

Научно-техническа революция и „оптимално управление”. Доминиращите възгледи по въпроса за НТР бележат еволюция. Първоначално битува тезата, че капиталистическият свят не е в състояние да проведе НТР. Твърди се, че тя би задълбочила противоречията при капитализма, защото съгласно Марксовата мисъл машините ще започват да носят глад и нищета. Припомня се четвърти том на „Капиталът”, където е посочено, че при капитализма знанието и трудът се отделят едно от друго. Отбелязва се също деликатността на отношението морал-технически прогрес, в което според Маркс напълно вероятна е деградацията на морала. И понеже в края на 70-те години става ясно, че НТР в Западна Европа и САЩ протича и това няма как да се отрече, авторите на „Вопросы философии” сменят гледната точка. В централен въпрос се превръщат условията за възможност на НТР в социалистическите страни. Използва се прогнозата на Маркс, че социалните революции ще престанат да бъдат и политически революции. НТР, схващана като променяща обществото революция, следва да надгражда вече реализираната политическа революция. Науката съгласно Ръкописите от 1857-1859 прераства в непосредствена производителна сила. Производственият процес от трудов става научен. Необходима е по-висока степен на развитие на съвкупния работник. От главен агент на производството работникът става негов контрольор. Марксовото единство на теория и практика тук се интерпретира като приложение на науката към общественото производство. Перестройката добавя към тези аргументи и ефекта от универсализацията на човешкото общуване. НТР играе ролята и на стимул за разработването на нов модел на социално управление, наречено оптимално. Третият том на „Капиталът” настоява за научно управление на обществото, за да може то да излезе от играта на случайността. Под НТР в такъв контекст трябва да се разбират (Ръкописите от 1857-1859) обстоятелствата, при които всеобщото обществено знание и интелект поставят под свой контрол обществения жизнен процес. Преодоляването на стихийността чрез рационално моделиране на управлението е издигнато като ключова задача. Интересното е, че въпросът с властовата организация на пролетариата по смисъла на Маркс („Гражданската война във Франция”, „Критика на Готската програма”) е пренебрегнат и заменен с по-скоро пропагандни съвременни схващания. Периодът 1985-1991 внася нов елемент с акцента върху функцията на човека като творец на историята. Подчертава се, че новото производство не е просто по-висока стъпка в технологията, но и повишаване на ролята на човека, укрепване на творческото начало във взаимодействие с производството. Задачата за ускоряване на развитието е поставена пред теорията за „оптималното управление”. Маркс идва на помощ на Горбачовите хипотези, че политическата власт може да ускори икономиката. В последвалите години на перестройката за НТР почти не се говори, а „оптималното управление” още през 1989 се заменя с формулата на „правова държава”. Технологичното изоставане на СССР закономерно извежда темата за неуспялата НТР в дневния ред на обществоведите вече през пост-съветските времена. Появява се заключение, че Маркс не може я предвиди, заради погрешността на тезата, че внедряването на техниката не повишава съвкупната обществена стойност, и в резултат увеличаването на производителността на труда понижава стойността на работната сила. Като грешка в трудовата теория на стойността (преди всичко първи том на „Капиталът”) се сочи разбирането на Маркс, че средствата за производство не участват в създаването на нова стойност, а само пренасят в произведения продукт стойността, вложена в тях поради използването на жива сила в процеса на създаването им. Има и алтернативна позиция: припомня се, че според Маркс техническият прогрес е по-важен революционизиращ фактор от революциите през 1848, а технологичният успех на капитализма спрямо социализма се обяснява с Марксовото твърдение („Немската идеология”), че развитието на производителните сили се определя от организацията на трудовия процес. Такава се оказва и оценката за провала в осъществяването на „оптимално управление”.

Теория на социализма. Социализмът по традиция се разглежда като преходен етап към реализирането на комунистическата формация. Още Сталин декларира готовност за преминаване към най-справедливия обществен строй. Може да се приеме, че Втората световна война възпира устрема. Но такива смекчаващи вината обстоятелства липсват спрямо програмата за 20-годишен „скок в комунизма”, приета на ХХІІ партиен конгрес. През 70-те години все повече миражът на бъдещето се измества от реалността на настоящето, и това подлежи на осмисляне във философската периодика. Социализмът не е просто преход, а продължителен период със свои правила. Формулират се „закони на развития социализъм”, извлечени от Маркс: наличие на поглед върху цялото, на правилен метод, постигането на власт над случайността. Прогнозирането и планирането са необходимост на едно социалистическо обществено битие (Ръкописите от 1857-1859). Развитият социализъм се характеризира със завършеност и системност, защото (това се цитира многократно) системата в хода на историческото развитие се превръща в цялостност, обхваща цялото общество. Взаимната обвързаност е обоснована и посредством Марксовия Устав на Първия интернационал: няма права без задължения и няма задължения без права. Цитира се и друга теза от споменатите Ръкописи, че при социализма го има начина на производство на комунизма, но отношенията още се намират в неразгърната форма. С вече лесно доловимите белези на стагнацията през периода 1980-1984 навлиза и дискусията за противоречията при социализма, пораждани не само от рецидивите на миналото, а и от условията на съществуване на самия обществен строй. Предмет на анализ вече не са единствено капиталистическите противоречия (на базата на „Немската идеология” и т.І на „Капиталът”), но и социалистическите (на базата на Марксовото разбиране, че новите производствени отношения не могат да се появят преди материалните условия за съществуването им). Периодът 1985-1991 внася поредна преоценка. Мирното постигане на социализма се коментира все по-нашироко. Като ключов проблем се настанява отношението между частна и държавна собственост в социалистическия строй. Използва се предупреждението на Маркс, че частната собственост има исторически смисъл и че тя трябва да бъде преодоляна, а не декретивно отменяна. Без достигането до безкласово общество (Ръкописите от 1844) унищожаването на частната собственост би било опасно. Тенденцията води и до проблематизиране на самата държавна собственост. Съгласно Маркс, пълното одържавяване на собствеността, превръщането на държавата в единствен собственик е логически завършек на движението на частната собственост, а не характеристика на обществената, която не се нуждае от държавна власт. Умножават се черните краски в портрета на социалистическия режим. Още през 1989 партийно-държавната бюрокрация е обявена за нова експлоататорска класа, непредвидена от Маркс. През 1990 нов прочит на Ръкописите от 1844 дава основание за извеждане на характеристиките на „казармения социализъм”: израз на частната собственост като нейно отрицание, отрицание на личността, редуциран възглед за общността като общност на труда и равенство в заплащането, и нищо повече. С рухването на Съюза рухва и опитът за хуманистично теоретизиране на социализма (движение към „реалния хуманизъм” на комунизма), предприет в отговор на постулатите на Горбачовата перестройка.

Социалистически начин на живот. Предимствата на социалистическия строй не могат да бъдат убедително аргументирани без доказване на предимствата на социалистическата личност. Един и същи пасаж от „Немската идеология” регулярно влиза в научен оборот: каквато е жизнената дейност на индивидите, такива са и самите те. Хората са тъждествени с това, какво и как произвеждат – и в материален, и в духовен план. Начинът на живот съгласно Маркс е отговор на културни и духовни потребности, които могат да бъдат задоволени единствено в обществото и чрез обществото. Въпросът за нравствеността получава решение чрез противостоенето на социалната вписаност на социалистическия човек срещу индивидуализма на капиталистическия. Свободното време също поражда разделение: то е потребление за капиталистическия човек и производство („развитие в пълнота на производителните сили”) за социалистическия. Ръкописите от 1857-1859 предлагат възможност за извеждане на характеристиките на социалистическата личност: хармония, всестранност, колективизъм, творческо отношение към труда. Теоретизирането на културата става централно в разсъжденията за начина на живот. Цитират се Марксовите постановки (Ръкописите от 1844), че в труда се отразява духовното, че човекът – това е светът на човека. Най-важен показател за културата е нейната способност да формира истински човешки потребности. Те са насочени към реализация на личността. Човешката свобода не е негативна, да избягаш от това или онова, а позитивна, шанс да осъществиш истинската си индивидуалност („Светото семейство”). Първото условие за свободата е самопознанието. Ето защо културата (по Маркс) трябва да се направлява съзнателно, а не да се развива стихийно; в противен случай настъпва разруха. Как трябва да изглежда обществото, в което се реализира социалистическата личност? Още през периода 1980-1984 се чуват гласове против униформеността на обществените отношения. Припомня се трети том на „Капиталът”, където се изтъква, че една и съща икономическа база може да роди огромно разнообразие на емпирични обстоятелства, а те на свой ред да се проявят в безкрайни вариации и градации. На базата на Ръкописите от 1857-1859 през следващия период е защитена плуралистичната гледна точка, че да се разглежда обществото като един-единствен субект е неправилно. Разнообразието на жизнените условия означава необходимост от всестранно развитие на личността, постижимо посредством комунистическо възпитание. Вече се набляга на автономното значение на духовното в социалистическия живот. Интелигенцията е фактор на духовното производство, защото произвежда идеи и ги внедрява в съзнанието на масите („За съсловните комисии в Прусия” на ранния Маркс). За да се обяснят противоречията на перестройката, през 1987 се въвежда дистинкция (по Маркс) между утилитарна и свободна интелигентност. Само последната има способност да прояви свобода на духа. Години по-късно интелигенцията вече бива интерпретирана като кажи-речи единствената обществена сила, която въплъщава прогресивното начало в социалистическия начин на живот. Подчертава се конфликтът между съзнание и действителност. Маркс го е видял като конфликт между немската философия и немската действителност. В последните Горбачови години той е разтълкуван като конфликт между напредничавата съветска обществена мисъл и закостенялата обществена система. В двата пост-съветски периода проблемът изобщо отпада заедно със самия социализъм.

Интернационализация. Русия в световната революция. В „Комунистическия манифест” и „Капиталът” има достатъчно пасажи, аргументиращи интернационализацията на производството и обществените отношения. Въпросът за интернационализма е теоретически значим за съветската държава не само по идеологически причини, но и след концепцията на Сталин за строителство на социализма в една „отделно взета страна”. Интернационализацията преди всичко е обективен процес, доколкото проблемите не могат да се затворят в националните граници. Международните отношения съгласно Маркс се разглеждат като функция на производствените отношения. Традиционното противоречие национализъм – интернационализъм се решава чрез диалектическо снемане в социалното единство на народите. Противопоставянето между социалистически и капиталистически свят е самоподразбиращо се. Периодът 1985-1991 е по-особен. Започва да се говори за „глобални проблеми”, предвид на задачата човекът да запази обкръжаващия го свят. Все по-активно се въвежда понятието „цивилизация” в Марксовия смисъл, но в нова интерпретация: чрез възникването и решаването на глобалните проблеми се преминава от един цивилизационен етап в друг, т.е. комунистическата цивилизация е решение на проблемите на буржоазната цивилизация. Проблематизира се отношението политика-морал. Цел, която използва неправилни средства, не може да бъде правилна цел, се пише с думите на Маркс, но това вече е удар не само по буржоазните политици, но имплицитно и по съветските. На преден план излиза Марксовата теза, че общите закони на нравствеността трябва да бъдат и висши закони в отношението между народите. Вероятно все по-мащабните международни амбиции на Горбачовото ръководство мотивират и новите акценти върху Марксовия призив от учредителния документ на Първия интернационал, работническата класа да овладее тайните на международната политика. През същия период расте интересът и към другата страна на медала, към руската тема при Маркс. Защо именно в изостанала Русия се е случила социалистическата революция, е въпрос, който под една или друга форма си задават мнозина от авторите на списанието.Припомня се Марксовата теза, че в Русия зрее най-грандиозната социална революция. Нееднократно се препрочита и тълкува прочутата Първа чернова на писмото на Маркс до Вера Засулич от март 1881. Опит за обяснение на факта, че пожарът не започва от най-развитите страни, се търси в Марксовата метафора, че сътресенията ще възникнат първо в крайниците на буржоазния организъм, а не в сърцето, където възможностите за компенсиране са най-големи. Очевидна е връзката и с все по-многобройните публикации върху виждането на Маркс за докапиталистическите формации и азиатския начин на производство. През 1991 вече напълно открито се поставя питането „как се разминахме с идеала”. Разсъждава се по Марксовата дилема дали руската селска община може да бъде база на социализма, или трябва да се излезе на капиталистически път, откъдето тепърва да протече пролетаризацията на селяните. През периода 1992-1999 излизат анализи, доказващи и коментиращи, че Маркс не е завършил третия том на „Капиталът”, защото е осъзнал, че Русия не е изостанала западна страна, а друг свят, друга култура. През последния изследван период вече има рефлексии върху съветската и пост-съветската философия, изучавала и развивала Маркс. Руската уникалност продължава да се утвърждава на страниците на списанието, макар че Марксовите аргументи в нейна подкрепа далеч не са единствени.
VІІ. От 2008 напред

Периодизацията на нашето изследване даде плод при изясняване на връзката между динамиката на политическото време и динамиката на развитие на марксоведението. Периодите сякаш се подготвят един друг. През 1972-1979 вече се забелязват много от контурите на ситуацията през 1980-1984. Тематичното разнообразие, на което накратко се спрях, се възпроизвежда със съответните вариации. През периода 1980-1984 можем да видим как се разгръща културната проблематика, как се настоява за по-мащабно развитие на производителните сили, как укрепва антибюрократичният патос, как се изследват противоречията при социализма, как нараства делът на статии за буржоазни мислители, как трайно се настаняват, и то в заглавието на статиите, „буржоазни” понятия като политическа система, политическа теория, политическа наука. Перестройката зрее още в предходната петилетка. Трудно можем да съединим първата и последната година от периода 1985-1991, толкова големи са отликите. В началото се утвърждава ролята на интелигенцията и се отправят призиви за повече социализъм; в края се констатират крахът на социализма и неспособността на интелигенцията да прогнозира и интерпретира нахлуващите промени. А промените са толкова грандиозни, че през периода 1992-1999 малцина дръзват да ги осмислят през ключа на Маркс, запомнен прези изминалите десетилетия повече като икона на застоя, отколкото като идеолог на промяната. Периодът 2000-2007 все пак носи раздвижване. Няма завръщане към апологията на Маркс от съветските времена, няма и тотална забрава или отрицание.

Нека с примери от този период се опитам да дам представа за етапа, до който е достигнала актуализацията на Маркс във „Вопросы философии”, за сюжетите, които занимават авторите на списанието. Основната промяна, както може да се очаква, е свързана с осъзнаването на факта, че Маркс не е нито единствената, нито дори най-важната фигура в историята на философията. Той е етап в нейното развитие. Тече позиционирането му – във философията, в политикономията, в хегелианството, в идеологическия спектър. Изучаван е в контекста на постмодернизма, на новите идеологии на ХХ век. Очертани са редополагания, които години по-рано биха били немислими: на Маркс с Ницше, на Маркс с Хайдегер, на Маркс с Дерида. Той е просто един от авторите, работили по темите за бюрокрацията, за социално-дейностния подход. Някои статии поддържат, че неговият принос е в създаването на метод, а не на метатеория на познанието. В други хуманистичният му идеал е въплътен в поставянето на нови задачи пред философията – да излезе от академичната си изолация, за да не противостои на действителността, да не се стреми да бъде универсално знание, а учение за дейността на самия човек. Да бъде анти-онтология. В трети се преутвърждава теорията му за основите на цивилизацията, материални, защото в крайна сметка най-важното е възпроизводството на самия живот. В четвърти неговият анализ на отчуждението е интерпретиран като методологична база на един бъдещ нов световен хуманизъм. В пети се изтъква неговото допускане за възможността социализмът да бъде изграден по мирен път, без насилие. Шести акцентират на разбирането му за ролята на културата, на културния потенциал на масите по пътя на една истинска, справедлива революция. На седмо място се изказва предположението, че капиталистическата същност на производството не предполага по необходимост частна собственост, че частната собственост е юридически факт, пренесен в икономиката, без задължителните характеристики на Марксовия капитализъм да я включват.

Могат да се изброят и други направления, в които постепенно се формират нови подходи към Маркс. Той изглежда е обречен неизменно да бъде актуализиран, допълван, дописван. Настоящата фаза на нашето изследване беше замислена и предприета във време на завръщане на интереса към Маркс. Най-ярък символ на този обрат, разбира се, беше анкетата на БиБиСи, посочила го за мислител на хилядолетието. Работата по този скромен текст завършвам в неочакваната ситуация, когато нахлуващата световна икономическа криза кара банкерите да купуват „Капиталът”, а говорителката на Белия дом да говори, че е нужна подкрепа за капитализма. Течението на „Вопросы философии” дава възможни обяснения за непрекъсващата актуалност на Марксовото дело. Със сигурност има какво да се добави към тях – в други изследвания.


Публикация в електронното издание „Литературен клуб“ на 09 септември 2011 г.,

първа публикация.










Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница