Таблица 50. Заустени отпадъчни води (без водите от охлаждащи процеси) по статистически зони, статистически райони и области през 2008 г../хил. куб. м/ год./
Статистически зони, статистически райони и области
|
Заустени отпадъчни води
|
Заустени от наблюдаваните стопански единици
|
Заустени от обществената канализация
|
общо
|
в т.ч. третирани
|
общо
|
в т.ч. третирани
|
общо
|
в т.ч. третирани
|
общо
|
в т.ч. поне с вторично пречистване
|
общо
|
в т.ч. поне с вторично пречистване
|
общо
|
в т.ч. поне с вторично пречистване
|
България
|
793 089
|
577 130
|
425 924
|
189 858
|
101 694
|
29 000
|
540 040
|
413 997
|
369 925
|
Северна и Югоизточна България
|
371 592
|
255 822
|
173 865
|
107 901
|
50 936
|
21 689
|
224 536
|
167 482
|
152 176
|
Североизточен
|
88 612
|
61 392
|
42 962
|
24 236
|
3 144
|
570
|
57 573
|
51 445
|
42 392
|
Варна
|
59 157
|
38 469
|
31 409
|
21 202
|
1776
|
175
|
35 477
|
34 215
|
31 234
|
Добрич
|
14 603
|
13 148
|
11 186
|
1 269
|
28
|
28
|
11 833
|
11 619
|
11 158
|
Търговище
|
4 945
|
1805
|
99
|
930
|
865
|
99
|
3 075
|
-
|
-
|
Шумен
|
9 907
|
7 970
|
268
|
835
|
476
|
268
|
7 188
|
5 611
|
-
|
Източник: Национален статистически институт
Заустените, в т.ч. третирани отпадни води в Североизточен район, имат обем от 91,14 млн.куб.м през 2009 г., от които 51,11 млн.куб.м. или 56 % са третирани. Относителният дял на заустената отпадна вода в района е 12 % от общия за страната обем – 756,68 млн.куб.м, а третираната вода е 12.3% от общата третирана вода за страната – 494,12 млн.куб.м.
Таблица 51. Отведени отпадъчни води и води от охлаждане във водни обекти през 2009 г./млн.куб.м/год
Статистически зони/ статистически райони/Области
|
2009
|
Отпадъчни води, отведени без пречистване
|
Отпадъчни води, отведени от пречиствателни станции (селищни и други)
|
Oтпадъчни води, отведени след собствено/независимо третиране
|
Общо отведени oтпадъчни води
|
Отведени води от охлаждане във водни обекти
|
Общо
|
в т.ч.: с поне вторично пречистване
|
Общо за страната
|
196,91
|
494,12
|
429,16
|
65,64
|
756,68
|
3307,74
|
Северна и Югоизточна България
|
125,58
|
199,94
|
165,91
|
40,86
|
366,38
|
3278,15
|
Североизточен
|
32,35
|
51,11
|
40,92
|
7,68
|
91,14
|
286,66
|
Варна
|
26,63
|
34,73
|
30,50
|
2,73
|
64,09
|
286,56
|
Добрич
|
0,68
|
10,17
|
10,06
|
1,96
|
12,81
|
0,00
|
Търговище
|
3,12
|
0,34
|
0,09
|
1,00
|
4,47
|
0,08
|
Шумен
|
1,92
|
5,87
|
0,27
|
1,99
|
9,77
|
0,02
|
Източник: Национален статистически институт
Заустени отпадъчни води (без водите от охлаждащи
процеси) през 2009 г. (хил. куб.м)
Фиг.11
Фиг.12
Относителният дял на населението, обслужено от пречиствателни станции за отпадни води в Североизточен район /60,7 %/ е по-висок от средния за страната /43,8 %/, като районът се нарежда на второ място след Югозападния район /67,4 %/. На територията на Североизточен район през 2009 г. функционират 18 броя пречиствателни станции или 27,5% от общия дял за страната. С най-голям брой пречиствателни станции е област Варна – 11 бр., област Добрич - 6 бр., област Шумен – 1 бр., а в област Търговище няма изградена такава.
През 2010 г. общият брой на пречиствателните станции в СИР се увеличава на 19, тъй като в гр. Попово, област Търговище е изградена и пусната в експлоатация ГПСОВ. През същата година в гр.Търговище и гр. Антоново са изградени още две пречиствателни станции, които предстои да бъдат въведени в експлоатация.
Таблица 52. Действащи селищни пречиствателни станции за отпадъчни води по статистически зони, статистически райони и области през 2009 година – в бр.
Статистически зони, статистически райони и области
|
СПСОВ
|
Първично пречистване
|
Вторично пречистване
|
Третично пречистване
|
Обслужвани селища от СПСОВ
|
Дял на обслужваното население от СПСОВ - %
|
общо
|
в т. ч. поне с вторично пречистване
|
България
|
69
|
15
|
53
|
1
|
86
|
45,2
|
42,6
|
Северна и Югоизточна България
|
48
|
11
|
36
|
1
|
62
|
37,5
|
33,4
|
Североизточен
|
18
|
6
|
12
|
-
|
27
|
61,3
|
49,6
|
Варна
|
11
|
4
|
7
|
-
|
19
|
82,9
|
79,4
|
Добрич
|
6
|
1
|
5
|
-
|
7
|
67,4
|
61,3
|
Търговище
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
0,0
|
0,0
|
Шумен
|
1
|
1
|
-
|
-
|
1
|
44,6
|
0,0
|
Източник: Национален статистически институт
Управление на отпадъците
По отношение на дела на обслуженото население от системи за събиране и транспортиране на отпадъци през 2009 г. – 87.8 %, Североизточен район е на последно място спрямо останалите райони от ниво 2 и е с 8.8 % под показателя за страната - 96.6%. За сравнение – с най-голям дял обслужено население, със стойности над този за страната са Южен централен район с 99.1% и Югозападен район с 98.7%.
Количеството на битовите отпадъци депонирани в депата през 2009 г. в Североизточен район е намалял спрямо 2008 г. от 455 658 тона на 448 000 хил. тона, съответстващи на 13,6% от тези в страната за същия период. Депата за битови отпадъци, функциониращи на територията на района през 2009 г. са 27, като броят им се разпределя сравнително пропорционално между отделните области: Варна –9 и Шумен - 6, Добрич - 7 и Търговище – 5. Относителният дял на населението, обслужено от системите за събиране и транспортиране на отпадъци за страната през 2009 г. е 87,8 %. Три от областите в района са с по-малък дял от средния за страната: Добрич – 78.7 %, Шумен – 85.1 %, Търговище – 62.7%. Единствено населението в селищата на област Варна е обслужено на 100%.
Таблица 53. Битови отпадъци в Североизточен район към 31.12.2009 г.
Райони /Области
|
Депа
|
Битови отпадъци, приети/депонирани на депото
|
Дял на обслужваното население от системи за събиране и транспортиране на отпадъци
|
Брой
|
Хил./тона
|
%
|
Общо за страната :
|
278
|
3948
|
96,6
|
Северозападен
|
39
|
482
|
97,0
|
Северен централен
|
82
|
670
|
99,0
|
Североизточен
|
27
|
448
|
87,8
|
Югоизточен
|
30
|
540
|
95,0
|
Южен централен
|
58
|
793
|
99.1
|
Югозападен
|
42
|
1015
|
98,7
|
Области в СИР
|
|
|
|
Варна
|
9
|
221
|
100,0
|
Добрич
|
7
|
117
|
78,7
|
Търговище
|
5
|
52
|
62,7
|
Шумен
|
6
|
58
|
85,1
|
Източник: Национален статистически институт
Необходимо е подобряване на системата за събиране и транспортиране на отпадъците на територията на областите Шумен, Добрич и Търговище. Преминаването към обработка на битовите отпадъци в регионални депа ще намали броя на функциониращите сметища в някои от областите. Системата не функционира ефективно в селата, което е причина за наличие на нерегламентирани сметища. Предвид потенциала за развитие на туризма, както по крайбрежието, така и във вътрешната част на района, подобряването и модернизирането на системата за събиране и транспортиране на отпадъците ще се отрази изключително благоприятно на развитието на туризма, ще подобри качеството на жизнената среда в малките населени места и ще ги направи по-привлекателни.
Сподели с приятели: |