Като обобщена представа за развитието на Североизточен район, визията представя желаното състояние в един дългосрочен период, отразявайки уникалните предимства на района в национален и международен ас

Като обобщена представа за развитието на Североизточен район, визията представя желаното състояние в един дългосрочен период, отразявайки уникалните предимства на района в национален и международен аспект.

• 
  членството на България в ЕС от 1 януари 2007 г.;
  
• 
  намаляването на териториалния обхват на Североизточен район с областите Силистра и Разград;
  

Североизточен район, проспериращ европейски регион с висок и устойчив темп на развитие и жизнен стандарт, базирани на земя, интелект, Черно море, богато културно-историческо наследство, инфраструктура и екология, предпочитано място за живот, инвестиции и туризъм.

Като цяло определените стратегически цели се запазват, тъй като продължават да бъдат актуални и след промените в териториалния обхват на Североизточен район.

• Стратегическа цел 1: „Развитие на динамична икономика, основана на конкурентоспособност и иновации”;

• Стратегическа цел 2: „Мобилизиране и повишаване качеството на човешкия потенциал и достигане на европейски стандарти на заетост и жизнена среда”;

• Стратегическа цел 3: „Въвеждане на съвременни подходи на управление, развитие на партньорството и териториалното сътрудничество”;

Определените приоритети и специфични цели взаимодействат на всички нива, като се търси постигането на синергичен ефект, в резултат на взаимодействието на основните фактори на регионалното развитие, икономика, екология и социално развитие, които да спомогнат за постигането на балансираното и устойчиво развитие на Североизточен район.

Целта на извършените в АДИ РПР СИР 2011-2013 г. изменения по отношение на приоритети и специфични цели е да се постигне (в съответствие и с Междинната оценка на РПР СИР 2007-2009 г.) по-тясно обвързване със стратегическите цели на европейската регионална политика и на Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) Направено е съотнасяне и към приоритетните оси на Оперативните програми по политиката за сближаване за периода 2007-2013 г. – ОП „Регионално развитие” (ОПРР), ОП „Околна среда” (ОПОС), ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” (ОПРКБИ), ОП „Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР), ОП „Транспорт” (ОПТ), ОП „Административен капацитет” (ОПАК) и ОП „Техническа помощ” (ОПТП), както и към Програмите по цел 3 „Европейско териториално сътрудничество“, които действат през периода 2007-2013 г.

В допълнение измененията са насочени към избягване на дублирането като се търси по-тясна допълняемост между отделните приоритети и специфични цели за развитие на района.

• 
  Приоритет 2 „Развитие на конкурентоспособен аграрен сектор, съживяване на селските райони” поради липса на регионална насоченост в предложените по този приоритет от РПР СИР 2007-2013 г. възможни дейности за финансиране, които ще се подкрепят по Програмата за развитие на селските райони на Р България 2007-2013 г. (ПРСР 2007-2013 г.) и Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013 г. (ОПРСР 2007-2013 г.), което не омаловажава значението на селското стопанство за развитието на Североизточен район в регионален, икономически и социален аспект. Интервенциите нямат регионална насоченост, а са насочени към селскостопански производители, в т.ч. сдружени за общи действия местни групи производители и рибарски групи. Инструментите, които предоставят помощ за развитие на селските райони и за сектора „Рибарство” са: Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 г. относно подкрепата на селското развитие и Европейският фонд за рибарство. Тези финансови инструменти са интегрирани в инструментите, отнасящи се до общата селскостопанска политика на Общността и общата политика в областта на рибарството и са съгласувани с инструментите за осъществяване на политиката на сближаване в ЕС. В този смисъл в приоритетите на актуализирания документ за изпълнение на РПР на Североизточен район са включени дейности, допълващи тези, които са обект на Националния стратегически план за развитие на земеделието и селските райони, които не се финансират от Програмата за развитие на селските райони на Р България 2007-2013 г. и Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013 г. С оглед реалистичност по отношение изпълнението на плановия документ е подходящо дейностите, подпомагащи развитието на селските райони, да са избираеми за финансиране от оперативните програми, финансирани от Структурните и Кохезионния фонд за периода 2007-2013 г.
  

Североизточен район е и един от двата избираеми български района от ниво 2 по Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2007-2013” и чрез потенциалното си участие в програмата районът може да допринесе за постигането на нейната основна цел - засилено и устойчиво икономическо и социално развитие на регионите от Черноморския басейн.

Приложеният интегриран подход при определяне на приоритетите позволява максимално използване на потенциала на Североизточен район за постигане на набелязаните цели и превръщане на района в атрактивно място за живеене, работа, инвестиции и туризъм.
Графика 5. Цели и приоритети на РПР СИР, според актуализирания документ


Приоритет 1 – Подкрепа за икономическо развитие, основано на растеж и заетост
Североизточен район има благоприятни възможности за интензивно развитие на икономиката въз основа на стратегическото му местоположение, силните му позиции в туризма, наличието на структуроопределящи производства с национално значима продуктова характеристика и качеството на човешкия капитал.

Инвестициите в подобряване на регионалната инфраструктура са важно условие за създаване и поддържане на бизнес среда, която да спомага за развитието на конкурентен бизнес, способен да осигури висок икономически растеж и висок стандарт на живот. Привличането на чуждестранни инвестиции, оптимизирането и въвеждането в оборот на свободните капитали и организирането на различни производства са възможност за откриване на нови работни места, нарастване на доходите на местното население, модернизация и техническо развитие на икономиката и повишаване на нейната конкурентоспособност в национален и международен аспект.

Дефинираните специфични цели в приетия Регионален план за развитие на Североизточен район запазват своята насоченост и логика като извършените промени целят от една страна постигане на реалистичност в хода на изпълнение на плана и възможност за оптимизиране на усилията на всички заинтересовани страни в района.
Специфична цел 1.1: „Развитие на привлекателна бизнес среда”

Обосновка:

Осигуряването на конкурентоспособността изисква точно определени и целенасочени действия, способстващи за повишаване на конкурентоспособността на регионалния бизнес, посредством създаването на привлекателни условия за неговото развитие. Преформулирането на специфичната цел е извършено за постигане на по-голяма точност и коректност при запазване на обхвата. Основната посока на подкрепа се базира на три главни направления - изграждане на подходяща бизнес инфраструктура, създаване и развитие на клъстери и инвестиционен маркетинг. Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) определя подобряването на бизнес-средата като фактор за устойчив икономически растеж. Осигуряването на предвидима и благоприятна за инвестиции бизнес-среда ще способства за развитие на бизнеса в района, особено на МСП. За подобряването на бизнес-средата ще съдейства и реализирането на мерки за намаляване на административната тежест за бизнеса и работодателите по наемане, квалифициране и оптимизиране на персонала.

Изграждането на подходяща инфраструктура в индустриалните и бизнес паркове се подкрепя чрез ОП “Регионално развитие” по:

• 
  Приоритетна ос 1 “Устойчиво и интегрирано градско развитие”, операция 1.3 “Организация на икономическите дейности” съгласно териториалния обхват на приоритета.
  

Подкрепа по специфичната цел се оказва и по ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013г” чрез следните приоритети:

• 
  Приоритетна област 2: “Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда”;
  
• 
  Приоритетна област 3 „Финансови ресурси за развитие на предприятията”.
  

Наличието на развиващ се сектор на МСП и реалните възможности за развитие на високотехнологично производство са предимствата, с които районът разполага. Нарастването на конкурентоспособността на компаниите в Североизточен район се свързва с насърчаване на внедряването на системи за управление на качеството, стимулиране на екологично чисти и енергоспестяващи производства, стимулиране на продуктови и технологични иновации.

Липсата на финансови средства за извършване на технологично обновление може да бъде преодоляно чрез прилагане на ефективна система за сътрудничество между общината – неправителствения сектор – образователните институции и местните предприемачи. Тази форма на развитие може да окаже съществено въздействие върху стартирането и развитието на МСП, тъй като наред с предоставянето на опит, технологии и маркетингови възможности се упражнява контрол, гарантиращ високо качество на предоставяната услуга или продукт.

Необходимо е да се предвиди и подходящ механизъм за финансово осигуряване за реализирането на 40 иновационни проекта от Регионалната иновационна стратегия на Североизточен район, разработена по успешно завършил и приет от ЕК през януари 2008 г. проект по 6-та Рамкова Програма на Европейската комисия с бюджет 466 000 евро. Реализацията на РИС на СИР цели повишаване на иновационния потенциал на икономиката на региона, като отчита неговите специфични условия. До 2004 г. Европейската комисия прилага специализирани финансови инструменти за реализация на РИС-проектите, различни от средствата, предвидени по Оперативните програми (ОП).

Една от причините за разработването и за одобряването от Европейския съвет на Стратегията „Европа 2020” за растеж и заетост, е голямото предизвикателство пред ЕС чрез развитието на иновациите и развойната дейност икономиките на Съюза да устоят на световната икономическа криза и силния натиск на новите икономически сили в света. За постигането на заложените в Стратегия „Европа 2020” цели, на национално ниво бяха разработени Национална програма за развитие на Република България – „България 2020” и Национална програма за реформи на Република България (2011-2015 г.). Стратегията предвижда постигане на равнище на комбинирани инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност от страна на публичния и частен сектор в размер от 3% от БВП. За постигането на националната цел – 1,5 % от БВП, на регионално ниво е необходимо подобряване на условията за изследвания и иновации в научните организации, както и на условията за усвояване на средства от Европейските фондове за НИРД и иновации.

Изграждането на по-интелигентна и по-екологична икономика, налага подобряване на координацията на политиките с цел увеличаване на конкурентоспособността на икономиката. През остатъка от програмния период до 2013 г. е необходимо оптимално обединяване на научно-изследователските ресурси в СИР включително чрез съвместно разработване на основни изследователски инфраструктури и публично-частни партньорства, максимално увеличаване и ускоряване на практическите ползи от изследванията за стопанската дейност, в т.ч. за МСП, интегриране на научните институти от СИР в европейското изследователско пространство чрез участие в международни проекти, разширяване на сътрудничеството между предприятията и изследователските организации на територията на района, насърчаване на предприятията за усвояване на средства от Европейските фондове за НИРД и иновации.

Подкрепа по специфичната цел се оказва по ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г.” по приоритетна ос 1 „Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности”, интервенции: „Подкрепа за създаване и внедряване на иновации в предприятията и защита на правата на индустриалната собственост”; „Подобряване на проиновативната инфраструктура”.

Специфичната цел запазва своята формулировка. Промените касаят единствено обхвата на целта, като отпадат интервенции, свързани с европейската и националната политика за развитие на транспорта и финансирани по ОП „Транспорт” и такива, които са насочени към областите Силистра и Разград.

Основните направления за подкрепа по специфичната цел са насочени към:

• 
  Транспортна инфраструктура – подкрепят се интервенции, насочени към рехабилитация, реконструкция на пътища от републиканската пътна мрежа (ІІ^-ри и ІІІ^-ри клас) и местните пътища и междуобщински връзки, осигуряващи достъп до основни европейски и национални транспортни коридори, морски пристанища, туристически обекти и други инфраструктурни обекти. РСР в СИР подкрепи решението от заседание на Областния съвет за развитие на област Добрич за прекласиране от ІІ-ри в І-ви клас на два пътя, с изчерпан капацитет поради повишен външнотърговски стокообмен и увеличаване на транзитните товарни потоци през територията на област Добрич, както и за проектните предложения на Областния съвет за развитие на област Добрич, свързани с цялостното социално-икономическо развитие на Североизточен район относно ремонт и рехабилитация на същите:
  

- Рехабилитация на път ІІ-71 в участъка град Добрич – КК „Албена” и завършване на нов участък в района на с. Батово.

Геостратегическото положение на Североизточен район и на град Варна като интермодален транспортен възел с участието на вариативни транспортни вериги от воден, железопътен и автомобилен транспорт в Черноморския регион, част от международен транспортен коридор № 8 с възможност за обвързване с коридор № 7 може да бъде ефективно използвано за предоставяне на кратки, гъвкави и сигурни маршрути за превоз на товари, както и за обособяването на Варна като транспортно-логистичен център в Североизточен район. Предвижданото за следващия програмен период доизграждане на АМ „Черно море”, съфинансирано със средства от ЕС, както и на АМ „Хемус”, на скоростните пътища Велико Търново-Шумен, Русе-Шумен и Варна-Дуранкулак (включени в приоритетните направления на Трансевропейската транспортна мрежа, ще има важно значение за подобряване на вътрешнорегионалните и междурегионални транспортни връзки. Реализирането на проекти, създаващи модерна, ефикасна и устойчива от екологична, социална и икономическа гледна точка транспортна инфраструктура, ще способства за постигането на дългосрочен икономически растеж и заетост, както и за икономическо и социално сближаване на регионите. По-доброто интегриране и интелигентно управление на транспортните мрежи - шосейни, железопътни и въздушни, разработването на алтернативи на шосейния транспорт, насърчаването на чистите технологии и повишаването равнището на инфраструктурата през остатъка от настоящия, както и през следващия програмен период ще бъдат сред основните елементи на комплексната преориентация към интелигентна транспортна и енергийна инфраструктура според целите на Стратегията „Европа 2020” и Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) за осигуряване конкурентоспособността на европейската икономика.

Алтернативни източници на енергия – подкрепят се усилия в посока използване на потенциала на района за изграждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, особено на ветрогенератори в крайбрежните територии. Постигането на по-екологична икономика не би следвало да означава само създаване на нови иновативни производства, но и постигане на по-голяма производителност чрез ограничаване консумацията на ресурсите, насърчаване и преориентиране на регионалната икономика към енергоефективни продукти и системи в съответствие с приоритетите и целите на приетата от ЕС Стратегия „Европа 2020” и на Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.). Въвеждането на производство и потребление, свързани с капацитета и възможностите на екосистемите за възстановяване, са важен фактор за просперитета на страната ни, в т.ч. и на Североизточен район, предвид капацитета му за развитие на производството на енергия от ВЕИ. На СИР се пада най-големият относителен дял в постигането на поставените в Националната програма за реформи на Р България 2011-2015 г. цели в съответствие с целите на Стратегия Европа 2020 по отношение на ВЕИ в крайното енергийно потребление (18%) и намаляването на енергийната интензивност на БВП с 54% при средно 50% за страната.

През остатъка от настоящия, както и през следващия програмен период, повишаването на енергийната ефективност ще бъде от жизненоважно значение за ЕС като цяло, тъй като това е най-евтиният начин за намаляване на емисиите и същевременно за подобряване на енергийната независимост на Европа. В приетата през м. юни 2011 г. Енергийна стратегия на страната ни до 2020 г. като основни приоритети на енергийната политика са определени увеличаването на дела на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия и повишаването на енергийната ефективност.

• 
  Информационно-комуникационни системи – подкрепят се усилия за въвеждане на ИКТ⁴ в по-слабо урбанизираните територии, като се повишат възможностите на местните власти за подобряване качеството на обслужване на населението и бизнеса. Според целите на одобрената от Европейския съвет Стратегия „Европа 2020” за растеж и заетост, от жизненоважно значение за Европа е осигуряването във възможно най-кратък срок на 100 % покритие при широколентовите услуги. За постигането на заложените в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.). цели, на регионално ниво е необходимо да се преодолее цифровото разделение и пропуските в електронните и интернет-услуги за по-отдалечените и по-слабо урбанизирани части от района. На територията на Североизточен район е необходимо да се инвестира в устойчиви високоскоростни мрежи, като въвеждането на високоскоростния интернет трябва да стане чрез мащабна програма за инвестиции в мрежи от оптични влакна и безжичен широколентов интернет.
  

• 
  Операция 2.1 “Регионална и местна пътна достъпност” за реконструкцията и модернизацията на пътната мрежа от ІІ^-ри и ІІІ^-ти клас и общинската пътна мрежа;
  
• 
  Операция 2.2 „Информационна и комуникационна мрежа” за изграждане на широколентова инфраструктура;
  
• 
  Операция 2.3 „Достъп до устойчиви и ефективни енергийни ресурси” за осигуряване на достъп до газоразпределителна инфраструктура и до възобновяеми енергийни източници.
  

Развитието на устойчив туристически сектор оказва положително въздействие и върху свързаните сектори на промишлеността, услугите, заетостта и общото икономическо състояние на Североизточен район.

Констатираното несъответствие между разнообразния туристически потенциал и еднопосочното развитие на туризма е характерна черта за сектора в Североизточен район. С цел да се осигури устойчивост на сектор „Туризъм” от приоритета отпада Специфична цел 3.1 „Подобряване на туристическото развитие на морското крайбрежие”. Финансирането на проекти за постигане на тази специфична цел от Регионалния план е предвидено основно по Оперативна програма „Регионално развитие”, Приоритетна ос 3 „Устойчиво развитие на туризма”, Операция 3.1 „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура”. Географският обхват на интервенциите по тази операция, обаче, изключва свръхразвити зони за масов туризъм, оказващи сериозен натиск върху физическата и социалната среда (Черноморското крайбрежие, най-големите ски-курорти, столицата София и община Пловдив). Прекомерната концентрация на инвестициите по морското крайбрежие доведе до еднообразност на продукта, трудности при неговата диверсификация и засилване на натиска върху природните системи. Обръщането на погледа към вътрешността на района дава възможност за обогатяване на туристическото предлагане, формиране на нови туристически дестинации, разширяване на пазарните сегменти и преодоляване на сезонността на туристическия продукт.

Финансова подкрепа на вече развитите туристически зони, каквато е и морското крайбрежие, оказва ОП „Околна среда”, основно за развитието на екологичната инфраструктура (водоснабдяване, канализация, пречиствателни станции), като по този начин допринася за конкурентоспособността на туристическата индустрия. Общините с население под 10000 жители, респективно, се подкрепят като бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони (Ос 3, Мярка 3.1.3. „Насърчаване на туристическите дейности”).

Допълнителните интервенции в рамките на приоритета са насочени към популяризиране на културните и природните забележителности в района.
Специфична цел 2.1: „Активизиране на туристическото развитие в цялата територия на района”

Обосновка:

Концентрацията на туристическите дейности в крайбрежните територии, както и развитието на традиционен морски туризъм, от една страна, продължава да влияе благоприятно върху приходите и заетостта в района, но от друга страна не създава предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на туристическите дейности на територията на целия район. Предвид носещия капацитет на туризма и приноса му в развитието на първичния и други вторични икономически сектори и в регионалната БДС, е необходимо предприемането на мерки за решаване на проблемите с натоварената базова инфраструктура по крайбрежието, както и съобразяване на териториалното развитие на СИР до края на настоящия и през следващия планов период с този важен за района сектор. Дефинираната специфична цел е свързана и с развитието на алтернативните форми на туризъм, които да окажат положително влияние върху сектора и традиционните отрасли в района. Основните интервенции са насочени към социализация и валоризация на културно-исторически и природни обекти на територията на Североизточен район чрез мерки за: съхраняване на природните и антропогенни туристически ресурси, създаване на инфраструктура до и около обектите на природното и културно наследство за подобряване на достъпа, определяне на територията на паметниците на културата, създаване на охранителна зона, определяне режим на ползване, създаване на правилник за управление и експлоатация на туристическите обекти, организиране на обучения за заетите в сектора.

От изключителна важност е водещият за района отрасъл „Туризъм” да се развива в устойчива екологична среда. Възможностите на регионалния туристически потенциал за приоритетно развитие на туризъм в съхранена природна среда, както в крайбрежните области Варна и Добрич, така и във вътрешността на Североизточен район, налагат потребността от реализирането на проекти, насочени към подобряване на координацията и качеството на управление на превенцията на риска, целяща опазването на природната среда, живота и здравето на хората и развитието на туризма и маркетинга на дестинациите в устойчива и сигурна околна среда.

Финансова подкрепа:

Основната подкрепа се осигурява от ОП “Регионално развитие” в рамките на приоритет 3 „Устойчиво развитие на туризма” чрез:

• 
  операция 3.1 „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура”.
  

Дефинираната цел отговаря на специфична цел 3.3 „Информационно, институционално и кадрово осигуряване на туристическото развитие в района” като преформулирането й цели да се постигне по-тясна обвързаност и коректност с предлаганите интервенции.

Независимо от съществуващите благоприятни възможности за развитие на алтернативни форми на туризъм в Североизточен район, потенциалът не е използван рационално. Териториите, отдалечени от черноморското крайбрежие, остават недостатъчно позната дестинация. В резултат на това средният престой е 1.33 дни, като по този начин районът не може да извлече реални икономически ползи.

Интервенциите се насочват към формиране на регионален туристически продукт и неговото популяризиране в национален и международен аспект. Полезен при реализирането на тази цел е потенциалът на учреденото през 2003 г. Сдружение „Култура и туризъм на българския Североизток”, а като част от трансграничното сътрудничество, потенциалът на областите Добрич и Варна, би могъл да се обвърже с трансграничен регионален туристически продукт “Влажни зони и птици” с румънската част на Добруджа – до Делтата на р. Дунав.

Основната подкрепа се осигурява от ОП “Регионално развитие” в рамките на приоритет 3 “Устойчиво развитие на туризма” чрез:

• 
  операция 3.2 “Развитие на регионален туристически продукт и маркетинг на дестинациите”.
  

Развитието на човешките ресурси и създаването на условия за подобряване качеството на човешкия капитал са основна предпоставка за повишаване на конкурентоспособността на местната икономика, стандарта на живот и намаляване на негативните миграционни процеси.

Извършените промени в приоритета касаят единствено неговия обхват, който е разширен чрез включване и на културни институции с оглед постигане на комплексно въздействие върху качеството и стандарта на живот.
Специфична цел 3.1: „Подобряване достъпа до образование и обучение с ново качество и насърчаване на заетостта”

Обосновка:

Дефинираната специфична цел запазва своя обхват, тъй като основната насоченост на интервенциите отговаря на целите на Лисабонската стратегия, на Политиката на сближаване в подкрепа на растежа и заетостта, на Стратегическите насоки на общността 2007-2013 и на Стратегията „Европа 2020” за заетост и растеж, както и на приоритетите на националната политика.

В съответствие със Стратегията „Европа 2020”, Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) отчита, че укрепването на образованието е един от най-ефективните начини за борба с неравенството и бедността, както и че предотвратяването на ранното напускане на училище ще намали случаите на изключване от пазара на труда и риска от бъдещо социално изключване. В този смисъл се предвижда спешно решаване на проблема, свързан с големия брой хора със слаби основни умения, с цел да се повиши възможността за намирането на работа и включването на младите хора в трудовия живот след завършване на училище.

За повишаване на образователното равнище на населението от Североизточен район е необходимо да се идентифицират и да се посрещнат различните потребности на желаещите да се обучават, да се предостави възможност на всички желаещи, независимо от социалния им статус, да развиват собствения си потенциал чрез учене през целия живот.

Въз основа на задълбочен анализ на причините за отпадане на ученици от училищата на територията на СИР, в общинските и областните стратегии за развитие на социалните услуги са заложени мерки за превенция на отпадането от училище на децата в задължителна училищна възраст чрез: подобряване на достъпа до образователните институции и на образователната среда; повишаване броя на децата, обхванати в учебна дейност, в т.ч., в предучилищна подготовка; оптимизация на училищната мрежа за преодоляване двусменния режим на обучение и осигуряване на целодневна учебна дейност; включване на изоставащите в усвояването на учебния материал ученици (вкл. и ученици със специални потребности) в консултации и допълнителна подготовка и др.

За да се гарантира достъпа на всеки отделен човек до знанието на регионално ниво, а от там и до подобряване пазара на труда и повишаване на производителността, е необходимо да се обърне по-голямо внимание и на групите в уязвимо социално положение от Североизточен район, на равенството на половете и на социалното сближаване.

Стимулират се дейности, насочени към подобряване на човешките ресурси чрез: модернизация на материално-техническата база; инвестиции в човешки капитал и повишаване на знанията и уменията; разнообразие от форми за учене през целия живот с цел придобиване и/или повишаване на квалификацията; подобряване гъвкавостта на пазара на труда с осигуряване на по-бързо обслужване на търсещите работа лица и прилагане на програми и мерки за осигуряване заетост на безработните лица; насърчаване участието на жените в пазара на труда и създаване на условия за съчетаване на труда с частния живот; активизиране на социалните партньори; намаляване на неравнопоставеността между половете и проявите на дискриминация във всички форми.

До края на настоящия програмен период ще продължат да се реализират проекти по посочените мерки на територията на Североизточен район, като най-големият административен център на района – Варна, има висок капацитет от възможности за реализиране на проекти, предоставящи широк диапазон социални услуги и равни възможности.

Специфичната цел получава подкрепа основно по две оперативни програми.

• 
  Приоритетно направление 2 “Повишаване на производителността и адаптивността на заетите”
  

- Област на интервенция – “Подобряване на условията на труд на работното място”;

• 
  Приоритетно направление 3: “Подобряване на качеството на образованието и обучението в съответствие с потребностите на пазара на труда за изграждане на икономика, основана на знанието”
  

Специфичната цел запазва своя обхват и насоченост. Промените касаят единствено източника на финансова подкрепа. Основните интервенции са насочени към подобряване състоянието на културни, образователни и здравни институции, осигуряване на достъп на лица с увреждания. За повишаване качеството на живот и постигане на заложената в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) цел - намаляване дела на лицата, живеещи в бедност, ще спомогне и реализирането на мерките по Специфична цел 3.1. - повишаване възможностите за заетост на най-рисковите социални групи и подобряване на образователния статус и достъпа на населението от района до пазара на труда.

Инвестиционните мерки са подкрепени чрез ОП „Регионално развитие” по приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие” чрез операция 1.1 „Социална инфраструктура”.

Общините извън обхвата на приоритетна ос 1 от ОП „Регионално развитие” получават подкрепа по приоритетна ос 4 „Местно развитие и сътрудничество”, операция 4.1 „Дребномащабни местни инвестиции”
Приоритет 4 – „Екологизация на средата и устойчиво градско развитие”

Приоритетът запазва своето значение и обхват поради негативните тенденции, констатирани в актуализираните социално-икономически анализ и SWOT-анализа. Предвидените инвестиции по дефинираните специфични цели оказват пряко влияние върху качеството на живот на населението и осигуряването на подходящи условия за бизнес инвестиции. Предвидените интервенции се определят и от значението на околната среда за бъдещето развитие на Североизточен район.

Специфичната цел запазва своята формулировка, като основните промени касаят обхвата на интервенции, които са съобразени с възможностите за подкрепа по две от оперативните програми – ОП „Околна среда” и ОП „Регионално развитие”.

Интервенциите и инвестициите в екологичната инфраструктура са определени и в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) като важен фактор за осигуряване не само на по-чиста и здравословна екологична среда и „зелено” икономическо развитие, но също и за повишаване на заетостта, социалното приобщаване и като цяло за повишаване качеството на живот на населението.

С цел да се постигне в крайбрежните зони икономически растеж, позволяващ продължително и оптимално използване от хората на наличната акватория, предотвратяване на икономически неефективни конфликти между несъвместими дейности и интереси по протежение на една и съща крайбрежна ивица и морски район, без компромиси за крехките природни системи, е необходимо интегрираното управление на планирането да бъде в съответствие с трите конвенции на ООН от РИО - Конвенцията за биологичното разнообразие, Конвенцията за борба с опустиняването и Рамковата Конвенция по изменението на климата, поставящи приоритети в областта на опазването на околната среда и устойчивото развитие и в областта на интегриране целите за опазване на глобалната околна среда с процесите на регионалното развитие и устройството на територията, в т.ч. в районите от ниво 2.

Във връзка с установено от страна на МОСВ незадоволително състояние на Общинските програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух и с регистрираните превишения на нормите за нивата на фини прахови частици /ФПЧ10/ в 29 общини в страната в периода 2007-2009 г., от началото на 2010 година са предприети действия за спешно актуализиране на съществуващите програми и за разработване на нови в случаите, когато това е необходимо, като през 2011 г. част от актуализираните програми са приети от общинските съвети. Актуализираният анализ на представените в Общинските програми резултати от извършената моделна оценка на приноса на източниците на емисии към нивата на ФПЧ10, показва различна степен на влияние на територията на отделните общини на основните източници на замърсяване – битово отопление, транспорт, индустрия, неорганизирани източници и др. На основата на представените общински програми от Дирекция «Опазване чистотата на въздуха» в МОСВ е изготвена и представена на Европейската комисия (ЕК) чрез Постоянното представителство на Република България в началото на месец юни 2011 г. нотификационна документация с искане пред ЕК за освобождаване от задължението за спазване на нормите за ФПЧ10 до 11.06.2011 г. за 23 общини в страната. На базата на направения анализ на изготвените общински програми и с цел общините да бъдат подпомогнати в изпълнение на техните задължения за постигане и поддържане на установеното със законодателството качеството на атмосферния въздух, от страна на МОСВ се предприемат действия, свързани с разработване на изисквания, параметри и критерии за финансиране на общините в рамките на различни международни програми и проекти и осъществяване на мерки, предвидени в общинските програми за качество на атмосферния въздух, и др.

Предвидените в общинските програми, вкл. и в процеса на актуализация мерки за постигане на необходимото качество на атмосферния въздух по отношение на основните сектори и източници на замърсяване с ФПЧ10, в частност по отношение на двата ключови сектора – битово отопление и транспорт, са следните:

- Поетапно увеличаване на потреблението на природен газ;

- Повишаване на енергийната ефективност и саниране на общински и частни сгради;

- Промяна в схемата за предоставяне на социални помощи за отопление;

- Въвеждане на ограничения и контрол по отношение продажбата на нискокачествени въглища и брикети;

- Създаване на стандарт за качеството

- Преразглеждане и оптимизиране на транспортните схеми на съответните общини, изграждане или разширяване на „синята зона“, ограничаване достъпа на тежкотоварни МПС в централните градски части, въвеждане на диференцирани такси за паркиране, изграждане на нови паркинги, велосипедни алеи и т.н.;

- Обновяване на автобусния парк на градския транспорт и въвеждане на изискване за притежаване на по-висока екологична категория за МПС, използвани за обществен превоз;

- Дейности по текущо и сезонно почистване на пътната и улична мрежа, в т.ч. повишаване на качеството и честотата на почистванията, увеличаване на почистваните територии, закупуване на нова специализирана техника;

- Реконструкция и модернизация на пътната и улична мрежа на територията на съответните общини;

- Мероприятия по залесяване (в т.ч. по трасетата с интензивен трафик) и затревяване на необлагородените открити терени;

- Засилване на контрола върху фирмите, извършващи строителни и ремонтни дейности на територията на съответните общини;

- Ограничаване на използването на пясък при зимното поддържане на уличната мрежа и обществените територии и преминаване към използване на химични реагенти и други твърди минерални субстанции, които не водят до значително замърсяване на атмосферния въздух.

• 
  Транспортни системи – интервенциите са насочени към градските центрове и в съответствие с горепосочените мерки са свързани с обновление на обществения транспорт и изграждане на системи, осигуряващи по-висока степен на сигурност, намаляване на шумозамърсяването и подобряване качеството на въздуха в градовете;
  
• 
  Водоснабдяване и канализация – основните интервенции са насочени към изпълнение на Директива на Съвета 2000/60/EC и Директива на Съвета 91/271/EEC. Действията са насочени към изграждане и разширяване на пречиствателни съоръжения за отпадни и питейни води, канализационни и водоснабдителни мрежи;
  
• 
  Управление на отпадъците – инвестициите се насочват към изпълнение на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците и Директива 1999/31/ЕЕС за депониране на отпадъци. Стимулират се интервенции по отношение депониране, обезвреждане и рециклиране на битови и производствени отпадъци и рекултивация на замърсени територии;
  
• 
  Предпазване от рискове – подкрепят се действия, свързани с мероприятия за защита от ерозионни и свлачищни процеси, предпазване от наводнения и мониторингови системи за опазване на околната среда; прилагане принципите на Интегрирано Управление на Крайбрежни Зони / ИУКЗ/ за устойчиво пространствено планиране на крайбрежните зони и използване на морското пространство при пространствено зониране на различните ползвания, пространствено планиране на територията и акваторията, при реализирането на проекти, заложени в ОУП на крайбрежните общини, за намаляване на конфликтите и ограничаване на дейности и ползвания, които са в разрез с принципите за устойчиво развитие в крайбрежните зони. Реализираните на територията на област Варна проект „ПланКоуст” и на територията на областите Варна и Добрич проект „Моят бряг”, постигнатите резултати и направените изводи, заключения и общи препоръки, биха могли да подпомогнат следващите усилия за въвеждането на интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства. Събраната по проектите информация за териториите и зоните, определени като приоритетни за запазване на биологичното разнообразие в тях, както и изготвените предложения за режимите и ограниченията на ползване, следва да бъдат спазвани в териториите и зоните, включени в Натура 2000. Събраните и анализирани по проект „ПланКоуст”, данни за биологичното състояние на морето в акваториалната зона на Варна могат да бъдат използвани за бъдещ мониторинг на крайбрежните морски води съгласно Рамковата Директива за водите. Изготвеното в рамките на проект „ПланКоуст” предложение за план за използване на 12-милната морска зона на Варна – Комплексна визия относно разположението на хидро-технически съоръжения в крайбрежните зони и сценарии за разполагането на съоръжения за защита на брега от абразия, ерозия, свлачища, щормове, вълнения, както и за защита и увеличаване на пясъчната ивица, може да бъде успешно използвано във връзка с бъдещото икономическо развитие, в т.ч. и на туризма в региона, според принципите на ИУКЗ и с участието на всички заинтересовани лица.
  

Основната подкрепа се осигурява по линия на ОП “Околна среда” 2007-2013 чрез следните приоритети:

• 
  приоритет 1 “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 еквивалентни жители”
  
• 
  приоритет 2 “Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци”
  

• 
  Приоритетна ос 1 “Устойчиво и интегрирано градско развитие” по операция 1.4 “Подобряване на физическата среда и превенция на риска” и операция 1.5 „Системи за устойчив градски транспорт”;
  
• 
  Приоритетна ос 4 „Местно развитие и сътрудничество”, операция 4.1 „Дребномащабни местни инвестиции”
  

Съвместната оперативна програма Черноморски басейн 2007-2013 подкрепя икономическото и социалното развитие на избираемите по програмата региони и държави, съдейства за установяване на сътрудничество за решаване на общи проблеми, подкрепя и местни проекти от типа „От хора за хора”. Като един от двата избираеми по програмата български района чрез потенциалното си участие в съвместната ОП „Черноморски басейн 2007-2013” Североизточен район би могъл да допринесе за постигането на нейната основна цел, а именно, засилено и устойчиво икономическо и социално развитие на регионите от Черноморския басейн.

С участието си в проекта „Regioclima - Регионално сътрудничество за адаптиране към климатичните промени” по Програма ИНТЕРРЕГ IVС на Европейската комисия Регионалната агенция по предприемачество и иновации – Варна работи за създаването на регионална стратегия за адаптиране към климатичните промени в Централна Европа. Общата цел на проекта е да подпомогне обществеността да се приспособи към новите климатични особености посредством минимизиране на риска от щети и използване на нови възможности, възникнали от климатичните промени и в резултат на изпълнението му ще бъдат разработени стратегии за приспособяване към измененията на климата за Северна, Централна и Южна Европа и обединена адаптационна стратегия.

За формиране на систематичен подход и иновационни комбинации от смекчаващи и адаптиращи технологии за брегово управление на развиващите се брегови зони, изложени на постоянно променящи се природни и климатични фактори, съдейства и проектът „Иновационни технологии за сигурни европейски брегове в променящия се климат THESEUS”, финансиран по тематичния приоритет ENV 2009 3.1.6.1 „Иновационни брегови защитни технологии” на 7-ма Рамкова програма на ЕК, който се осъществява през периода 01.12.2009 г. - 30.11.2013 г. с участието на Института по океанология към БАН – Варна в партньорство на 31 института и университета от 19 европейски страни.

Специфичната цел запазва формулировката и обхвата като отговаря на засиленото градско измерение на новите насоки на развитие на Европейския съюз, изразени в Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове и Териториалния дневен ред на Европейския съюз. В тази връзка основните интервенции са насочени към благоустройство на градската среда и създаване на благоприятна среда за живот и работа.

Осигуряването на условия за развитие на успешни и устойчиви градски ареали, добре свързани помежду си и с прилежащите им територии, спомага за преодоляването на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия, повишава конкурентоспособността на градските райони и като цяло на Североизточен район, и по този начин способства за постигане на определените в Стратегията „Европа 2020” и в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) цели.

Като резултат от изпълнения от Областна администрация Варна проект „ПланКоуст”, са актуализирани данни и предвиждания, съдържащи се в съществуващите Общи устройствени планове на 7-те крайбрежни общини във Варненска област в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на българското черноморско крайбрежие (ЗУБЧК), както и отразените в ОУП обекти, приети и заложени за реализация в стратегически документи на национално ниво. Изготвено е предложение за границите и обхвата на териториите и зоните съгласно ЗУБЧК. Тези резултати могат да съдействат на различните заинтересовани страни за общи действия и взаимна отговорност по спазване принципите на ИУКЗ и на устойчивото пространствено планиране на територията и акваторията при реализирането на проекти, заложени в ОУП на крайбрежните общини. Резултатите от реализираните на територията на област Варна проект „ПланКоуст” и на територията на областите Варна и Добрич в СИР, както и на територията на област Бургас в ЮИР, проект „Моят бряг”, могат да подпомогнат процеса на интегриране усилията на всички заинтересовани от управлението на крайбрежните зони и акваторията институции, организации и общественост.

Подкрепата по ОП “Регионално развитие” се осъществява в рамките на следните две приоритетни оси:

• 
  Приоритетна ос 1 “Устойчиво и интегрирано градско развитие”, операции както следва: 1.2 „Жилищна политика”, 1.4 “Подобряване на физическата среда и превенция на риска” и операция 1.5 „Системи за устойчив градски транспорт”;
  
• 
  Приоритетна ос 4 „Местно развитие и сътрудничество”, операция 4.1 „Дребномащабни местни инвестиции”