През 2008 год. населението намалява спрямо 2005 год. с 560 души. В градовете живеят 11 968 души или 94,5% от общото население на общината. Останалите 717 са в селата и махалите. В 29 махали живеят по един, двама или трима души, а в 26 живеят от 4 до 6 души. В някои от махали се наблюдава пълно обезлюдяване.
НАСЕЛЕНИЕ ПОД, ВЪВ И НАД ТРУДОСПОСОБНА
|
ВЪЗРАСТ В ОБЩИНА ТРЯВНА
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Общо
|
В градовете
|
В селата
|
всичко
|
мъже
|
жени
|
всичко
|
мъже
|
жени
|
всичко
|
мъже
|
жени
|
2005
|
Общо
|
13245
|
6411
|
6834
|
12456
|
6008
|
6448
|
789
|
403
|
386
|
Под трудоспо-собна възраст
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1601
|
803
|
798
|
1566
|
789
|
777
|
35
|
14
|
21
|
В трудоспособна възраст
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
7806
|
4209
|
3597
|
7512
|
4013
|
3499
|
294
|
196
|
98
|
Над трудоспо-собна възраст
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
3838
|
1399
|
2439
|
3378
|
1206
|
2172
|
460
|
193
|
267
|
2006
|
Общо
|
13051
|
6285
|
6766
|
12299
|
5912
|
6387
|
752
|
373
|
379
|
Под трудоспо-собна възраст
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1521
|
778
|
743
|
1481
|
763
|
718
|
40
|
15
|
25
|
В трудоспособна възраст
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
7717
|
4110
|
3607
|
7441
|
3935
|
3506
|
276
|
175
|
101
|
Над трудоспособна възраст
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
3813
|
1397
|
2416
|
3377
|
1214
|
2163
|
436
|
183
|
253
|
2007
|
Общо
|
12876
|
6181
|
6695
|
12136
|
5814
|
6322
|
740
|
367
|
373
|
Под трудоспо-собна възраст
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1537
|
787
|
750
|
1494
|
769
|
725
|
43
|
18
|
25
|
В трудоспособна възраст
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
7567
|
4008
|
3559
|
7284
|
3829
|
3455
|
283
|
179
|
104
|
Над трудоспо-собна възраст
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
3772
|
1386
|
2386
|
3358
|
1216
|
2142
|
414
|
170
|
244
|
Трудовите ресурси се обуславят от броя на населението и неговото механично движение. Най-голям дял за формиране на трудовите ресурси се пада на населението в трудоспособна възраст – мъже от 18 до 63 години и жени от 18 до 60 години. В община Трявна трудоспособното население към 31.12.2007 год. е 7 565 души, т.е. намаляло е спрямо 2005 година с 239 души. Основната част от населението в трудоспособна възраст 7 284 души или 95% се намира в градовете. Значително под средното равнище за общината е частта от населението в трудоспособна възраст в селата, което е 283 души.
МЕХАНИЧНО ДВИЖЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ОБЩИНА ТРЯВНА
Заселени
|
Изселени
|
Механичен прираст
|
общо
|
мъже
|
жени
|
общо
|
мъже
|
жени
|
общо
|
мъже
|
жени
|
2005 г.
|
125
|
62
|
63
|
172
|
86
|
86
|
-47
|
-24
|
-23
|
2006 г.
|
161
|
66
|
95
|
214
|
121
|
93
|
-53
|
-55
|
2
|
2007 г.
|
218
|
87
|
131
|
248
|
118
|
130
|
-30
|
-31
|
1
|
2008 г.
|
171
|
83
|
88
|
235
|
114
|
121
|
-64
|
-31
|
-33
|
Най -силно влияние за намаление на населението оказват промените в естественото движение и особено миграцията на младото население извън областта и извън страната.
БРАЧНОСТ, РАЖДАЕМОСТ, СМЪРТНОСТ, ЕСТЕСТВЕН ПРИРАСТ И БРАКОРАЗВОДНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО
В ОБЩИНА ТРЯВНА
|
/На 1000 човека от населението/
|
|
|
2005
|
2006
|
2007
|
Брачност
|
1,9
|
3,0
|
2,4
|
Раждаемост
|
5,3
|
6,2
|
5,6
|
Смъртност
|
16,9
|
16,9
|
16,8
|
Естествен прираст
|
-11,6
|
-10,7
|
-11,2
|
Бракоразводност
|
2,5
|
1,7
|
2,3
|
Детска смъртност на 1000 живородени
|
-
|
-
|
-
|
Неблагоприятните стойности на основните демографски показатели в община Трявна – ниска раждаемост и висока смъртност, обуславят и отрицателния естествен прираст. Раждаемостта през 2007 год. е 5,6%, а смъртността е 16,8%. Налице е и механичен отлив както от селата, така и от градовете.
Проблеми:
-
постоянен отрицателен естествен прираст и намаляване общия брой на населението на общината;
-
тенденция към снижаване средната продължителност на живот;
-
застаряване на населението;
-
увеличаване заболеваемостта сред населението в трудоспособна възраст;
-
високо ниво на смъртността, както общо така и в активна възраст
2. Анализ на стопанския сектор на община Трявна
2.1. Селско и горско стопанство
Поради ясно изразения планински релеф селското стопанство на територията на община Трявна е слабо развито и неспециализирано, с натурален характер и възможности за специално производство като: екологични продукти, билкопроизводство и диворастящи плодове, овощарство, планинско животновъдство и преработка. По-голяма част от имотите се използват за епизодична селскостопанска дейност за самозадоволяване с плодове и зеленчуци.
Климатът е умереноконтинентален и се характеризира с прохладно и влажно лято, топла есен и мека зима.
Преобладаващите почви са: тъмносиви, сиви горски, кафяви горски, планинско ливадни, алувиални и делувиални. Като цяло почвите в община Трявна са бедни на хумус, с ниско естествено плодородие, което е основната предпоставка за слабо развитото земеделие на територията на общината.
БАЛАНС НА ПЛОЩИТЕ В ОБЩИНА ТРЯВНА
|
|
2005
|
2006
|
|
|
|
|
Селскостопански фонд
|
106545
|
106556
|
|
|
|
|
Обработваема земя/всичко/
|
56223
|
56250
|
|
в т.ч.:
|
|
|
ниви
|
|
29649
|
29598
|
ливади
|
|
17385
|
17493
|
трайни насаждения
|
|
9189
|
9159
|
лозя
|
|
"
|
"
|
|
|
|
|
Необработваема земя
|
50322
|
50306
|
|
в т.ч.
|
|
|
мери и пасища
|
|
43476
|
43442
|
други
|
|
6846
|
6864
|
СЪПОСТАВКА С БАЛАНСА НА ПЛОЩИТЕ НА ОБЛАСТ ГАБРОВО
|
Община Трявна
|
Общо за областта
|
|
/Декари/
|
/Декари/
|
|
|
|
|
254910
|
2023045.19
|
I. Селскостопански фонд
|
106495
|
1018192
|
|
|
|
1. Обработваема земя
|
56238
|
684273
|
в.т.ч. ниви
|
29659
|
491633
|
в т. ч. ливади
|
17382
|
121371
|
в т. ч. трайни насаждения
|
9197
|
65954
|
в т.ч. лозя
|
"
|
5315
|
|
|
|
2. Необработваема земя
|
50257
|
333919
|
в т.ч. мери и пасища
|
43473
|
277363
|
в т.ч. други
|
6784
|
56556
|
|
|
|
II. Горски фонд
|
131443
|
813863
|
|
|
|
1. Частна собственост
|
42081
|
256694
|
2. ДГФ
|
89362
|
557469
|
Необработваемите земи /мери и пасища/ по площ са почти половината от селскостопанския фонд. Към настоящия момент интересът от страна на собствениците на земеделски земи по отношение на тяхното стопанисване е изключително слаб. Големият брой, разпокъсаността на земеделските имоти и ниското плодородие са причина за незаинтересоваността на собствениците за тяхното стопанисване. Крайно недостатъчни са знанията и уменията на производителите, липсва адекватна информация за пазари, технологии и продукти. Не се прилага маркетинговия подход и дългосрочното планиране при фермерите.
-
Основни земеделски култури в община Трявна
Основната земеделска култура, която се произвежда на територията на общината са картофите. Овощните насаждения са представени предимно от ограничени сливови и ябълкови градини, и единични или в група дървета от други овощни видове. Общото състояние с малки изключения е незадоволително. Интересът към създаване на нови овощни насаждения в общината е сравнително слаб, поради факта, че за създаването им са необходими значителни финансови ресурси, а възвращаемостта на вложените средства е доста бавна.
Животновъдството като подотрасъл на селското стопанство е съсредоточено в ръцете на частни животновъди. Отглеждат се предимно едър, дребен рогат добитък и птици в домакинствата. При дребния рогат добитък най-динамично се развива овцевъдството както за добив на мляко, така и за добив на месо.
Птицевъдството и отглеждането на бройлери има по-ограничен характер, като първото задоволява почти изцяло нуждите от яйца в домакинствата.
Пчеларството през последните години се развива устойчиво, като броят на пчелните семейства за 2006 година е 750.
Животинската продукция задоволява преди всичко нуждите на стопаните и техните семейства, като стоков характер имат излишъците от мляко и мед.
Селскостопански животни в община Трявна
|
2005
|
2005
|
2006
|
2006
|
|
Община
|
Общо за
|
Община
|
Общо за
|
|
Трявна
|
областта
|
Трявна
|
областта
|
|
|
хиляди литри
|
|
|
Мляко-всичко
|
603
|
16704
|
749
|
15511
|
в т.ч.
|
|
|
|
|
краве
|
476
|
13095
|
609
|
12617
|
биволско
|
7
|
752
|
5
|
541
|
овче
|
64
|
1174
|
70
|
969
|
козе
|
56
|
1684
|
65
|
1384
|
|
|
тона
|
|
|
Непрана вълна
|
4
|
78
|
3
|
48
|
|
|
хиляди броя
|
|
|
яйца
|
1555
|
26742
|
1349
|
31224
|
|
|
тона
|
|
|
мед
|
3
|
47
|
8
|
76
|
Горско стопанство
Както при възстановяването на собствеността върху земеделските земи, така и при възстановяването на горите и земите от Горския фонд се отчита тенденцията на многобройни разпокъсани парцели с голям брой собственици. Това значително затруднява провеждането на каквито и да било лесоустройствени мероприятия.
Възстановените гори по видове собственост в хектари са, както следва :
-
Държавен горски фонд
|
7798,10 ха
|
Общински горски фонд
|
404,60 ха
|
Временно стопанисвани от общини
|
250,90 ха
|
Частни върху горски фонд
|
2523,60 ха
|
Частни върху земеделски земи
|
1176,50 ха
|
Гори на юридически лица
|
90,50 ха
|
Гори на религиозни организации
|
108,90 ха
|
Гори общо:
|
15653,10 ха
|
За периода 2002 – 2004 година, в изпълнение на дейностите по лесоустройствения план, е извършено залесяване върху 300 дка с дървесни видове чер бор, дъб, липа, цер, акация и явор по площи, както следва:
-
2002 год.
|
90 дка
|
2003 год.
|
140 дка
|
2004 год.
|
70 дка
|
2005 - 2007
|
674 дка
|
2008 - 2009
|
279 дка
|
Добитата дървесина на територията на община Трявна към 15.12.2009 год. в ДГФ е 6900 плътни м3.
Основен проблем при стопанисването на горите остава незаконната сеч. Въпреки това през 2008 год. са регистрирани 27 случая на незаконна сеч, докато през 2009 год. случаите са 21 бр., което показва тенденция към намаляване и овладяване на незаконната сеч.
Пожари през 2009 год. на територията на ДГС „Плачковци” не са регистрирани.
ИЗВОДИ
-
Разпокъсаността на земеделските земи и горите и големият брой собственици ще продължават да оказват негативно влияние върху развитието на земеделието и горското стопанство в общината.
-
Необходимо е да бъдат предприети мерки за укрепването на селското и горското стопанство на територията на общината
-
Основа за това развитие е рационалното и ефективно използване на съществуващите природни ресурси на община Трявна, трайното подобряване на качеството, маркетинга и екологичността на произвежданата продукция от тези два сектора и диверсификацията на икономическите дейности в селските райони
-
Необходимо е да се предприемат мерки за сдружаване и създаване на организации на производители, с цел защита на финансово-икономическите им интереси.
-
Относно перспективите за развитието на животновъдството, дейностите трябва да бъдат насочени към :
-
подобряване структурния състав чрез закупуване на чистопородни женски животни от млечни породи;
-
построяване на нови и модернизация на съществуващите помещения за отглеждане на животни;
-
Необходимо е да се подобри икономическата стойност на горите, след извършени сечи да се извършва залесяване, да се изграждат горски пътища, да не се допускат ерозионни процеси и нерагламентирани сечи.
-
Предстои приемане на нови лесоустройствени проекти, които в горите попадащи на територията на ПП „ Българка” да бъдат съобразени с условията за управление на защитените територии.
-
Усвояване на средствата от ПРСР и ДФ „Земеделие”, с цел развитие на средния агробизнес в следните области: култивирано отглеждане на билки, гъби и етеричномаслени култури, създаване на нови овощни насаждения, селски туризъм.
SWOT АНАЛИЗ - СЕЛСКО И ГОРСКО СТОПАНСТВО
Силни страни
|
Слаби страни
| -
Наличие на свободни пасища и мери, подходящи за интензивно отглеждане на животни – говеда, биволи, овце, кози;
-
Климат, благоприятстващ отглеждане на селскостопански култури в планински и полу-планински условия;
-
Дългогодишни и успешни традиции в овощарството, млечното говедовъдство и овцевъдство;
-
Изградени административни структури - Общинска служба „Земеделие и гори”, областна служба за съвети в земеде- лието, Областна Разплащателна агенция и др.;
-
Наличие на областни браншови структури в млекопроиз- водството и пчеларството.
| -
Липса на ясна концепция за развитието на селското стопанство;
-
Разпокъсаността на земедел- ските земи и големият брой собственици оказват негативно влияние върху развитието на земеделието в общината;
-
Ниско плодородни почви и слаба заинтересованост за земеделски дейности;
-
Незадоволителните условия за труд и живот на село водят до силна миграция на младите хора
-
Липса на поливни площи;
-
Остарелите методи на производство и оборудване и трудното навлизане на модерни технологии имат като резултат ниска ефективност и качество на продукцията;
-
Липса на преработвателни предприятия на територията на общината за селскостопанската продукция;
-
Липсваща мотивация и икономически интерес за сдружаване на отделните собственици за създаване на по-големи масиви земеделски земи в равнинните части на терито-рията, в които да се прилагат модерни методи на земеползване;
-
Преобладаващо екстензивно животновъдство и ограничени възможности за интензификация при трудните планински условия;
-
Установяване на дребното фа-милно стопанство като основна форма на стопанисване, водещо до ниска степен на стоковост на селскостопанската продукция;
-
Голям размер неизползвани обработваеми земи;
-
Значителен спад в поголовието на селскостопанските животни с примитивни условия в развитие на дребнофамилното
животновъдство.
|
Възможности
|
Заплахи
|
-
Предизвикване на интерес към традиционните местни земедел- ски практики и селскостопански култури
-
Големите резерви от свободни естествени ливади и пасища са предпоставка за рентабилно производство на месо и мляко;
-
Усвояване на средства от фондове на ЕС и ДФ „Земеделие”, с цел развитие на средния аргобизнес и в области нехарактерни за земеделието в общината – култивирано отглеждане на билки, гъби и етеричномаслени култури;
-
Предприемане на мерки от страна на земеделските производители и собственици за сдружаване и създаване на организации на производители, с цел защита на финансово-икономическите им интереси
-
Съдействие на Администраци- ята за организирането и провеждането на семинари, дискусии и др. информационно-обучителни дейности сред ЗП по въпросите на Общата селско- стопанска политика на ЕС и в частност на регионалната и общинска такава.
|
-
Нарушаване на екологичното равновесие;
-
Намаляване на водните ресурси
-
Обезлюдяване на малките населени места;
-
Слаба заинтересованост на младите хора;
-
Застаряване на населението и съответно намаляване на заетите в селското стопанство поради миграция на младото население в по-големите градове и извън страната;
-
Занижен контрол и незаконна сеч;
-
Продължаващата тенденция на влошаване структурата на земеползване, раздробяване, изоставяне и обособяване на малки затворени натурални земеделски стопанства;
-
Съществуващите ферми за отглеждане на животни не отговарят на нормативните изисквания
|
2.2. Индустрия
Сподели с приятели: |