Актуализиран общински план за развитие на община трявна 2007– 2013 г гр. Трявна, май 2010 г. Карта на община Трявна



страница3/13
Дата02.04.2017
Размер2.45 Mb.
#18281
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

През 2008 год. населението намалява спрямо 2005 год. с 560 души. В градовете живеят 11 968 души или 94,5% от общото население на общината. Останалите 717 са в селата и махалите. В 29 махали живеят по един, двама или трима души, а в 26 живеят от 4 до 6 души. В някои от махали се наблюдава пълно обезлюдяване.





НАСЕЛЕНИЕ ПОД, ВЪВ И НАД ТРУДОСПОСОБНА

ВЪЗРАСТ В ОБЩИНА ТРЯВНА































 

Общо

В градовете

В селата

всичко

мъже

жени

всичко

мъже

жени

всичко

мъже

жени

2005

Общо

13245

6411

6834

12456

6008

6448

789

403

386

Под трудоспо-собна възраст

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1601

803

798

1566

789

777

35

14

21

В трудоспособна възраст

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7806

4209

3597

7512

4013

3499

294

196

98

Над трудоспо-собна възраст

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3838

1399

2439

3378

1206

2172

460

193

267

2006

Общо

13051

6285

6766

12299

5912

6387

752

373

379

Под трудоспо-собна възраст


 

 

 

 

 

 

 

 

 

1521

778

743

1481

763

718

40

15

25

В трудоспособна възраст




























7717

4110

3607

7441

3935

3506

276

175

101

Над трудоспособна възраст

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3813

1397

2416

3377

1214

2163

436

183

253

2007

Общо

12876

6181

6695

12136

5814

6322

740

367

373

Под трудоспо-собна възраст

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1537

787

750

1494

769

725

43

18

25

В трудоспособна възраст

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7567

4008

3559

7284

3829

3455

283

179

104

Над трудоспо-собна възраст

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3772

1386

2386

3358

1216

2142

414

170

244

Трудовите ресурси се обуславят от броя на населението и неговото механично движение. Най-голям дял за формиране на трудовите ресурси се пада на населението в трудоспособна възраст – мъже от 18 до 63 години и жени от 18 до 60 години. В община Трявна трудоспособното население към 31.12.2007 год. е 7 565 души, т.е. намаляло е спрямо 2005 година с 239 души. Основната част от населението в трудоспособна възраст 7 284 души или 95% се намира в градовете. Значително под средното равнище за общината е частта от населението в трудоспособна възраст в селата, което е 283 души.



МЕХАНИЧНО ДВИЖЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ОБЩИНА ТРЯВНА



Заселени

Изселени

Механичен прираст

общо

мъже

жени

общо

мъже

жени

общо

мъже

жени

2005 г.

125

62

63

172

86

86

-47

-24

-23

2006 г.

161

66

95

214

121

93

-53

-55

2

2007 г.

218

87

131

248

118

130

-30

-31

1

2008 г.

171

83

88

235

114

121

-64

-31

-33

Най -силно влияние за намаление на населението оказват промените в естественото движение и особено миграцията на младото население извън областта и извън страната.





БРАЧНОСТ, РАЖДАЕМОСТ, СМЪРТНОСТ, ЕСТЕСТВЕН ПРИРАСТ И БРАКОРАЗВОДНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО

В ОБЩИНА ТРЯВНА

/На 1000 човека от населението/



 

2005

2006

2007

Брачност

1,9

3,0

2,4

Раждаемост

5,3

6,2

5,6

Смъртност

16,9

16,9

16,8

Естествен прираст

-11,6

-10,7

-11,2

Бракоразводност

2,5

1,7

2,3

Детска смъртност на 1000 живородени

-

-

-

Неблагоприятните стойности на основните демографски показатели в община Трявна – ниска раждаемост и висока смъртност, обуславят и отрицателния естествен прираст. Раждаемостта през 2007 год. е 5,6%, а смъртността е 16,8%. Налице е и механичен отлив както от селата, така и от градовете.



Проблеми:


  • постоянен отрицателен естествен прираст и намаляване общия брой на населението на общината;

  • тенденция към снижаване средната продължителност на живот;

  • застаряване на населението;

  • увеличаване заболеваемостта сред населението в трудоспособна възраст;

  • високо ниво на смъртността, както общо така и в активна възраст



2. Анализ на стопанския сектор на община Трявна
2.1. Селско и горско стопанство
Поради ясно изразения планински релеф селското стопанство на територията на община Трявна е слабо развито и неспециализирано, с натурален характер и възможности за специално производство като: екологични продукти, билкопроизводство и диворастящи плодове, овощарство, планинско животновъдство и преработка. По-голяма част от имотите се използват за епизодична селскостопанска дейност за самозадоволяване с плодове и зеленчуци.

Климатът е умереноконтинентален и се характеризира с прохладно и влажно лято, топла есен и мека зима.



Преобладаващите почви са: тъмносиви, сиви горски, кафяви горски, планинско ливадни, алувиални и делувиални. Като цяло почвите в община Трявна са бедни на хумус, с ниско естествено плодородие, което е основната предпоставка за слабо развитото земеделие на територията на общината.

БАЛАНС НА ПЛОЩИТЕ В ОБЩИНА ТРЯВНА

 

 

2005

2006

 

 

 

 

Селскостопански фонд

106545

106556

 

 

 

 

Обработваема земя/всичко/

56223

56250

 

в т.ч.:

 

 

ниви

 

29649

29598

ливади

 

17385

17493

трайни насаждения

 

9189

9159

лозя

 

"

"




 

 

 

Необработваема земя

50322

50306

 

в т.ч.

 

 

мери и пасища

 

43476

43442

други

 

6846

6864

СЪПОСТАВКА С БАЛАНСА НА ПЛОЩИТЕ НА ОБЛАСТ ГАБРОВО

 

Община Трявна

Общо за областта

 

/Декари/

/Декари/







 

 

254910

2023045.19

I. Селскостопански фонд

106495

1018192

 

 

 

1. Обработваема земя

56238

684273

в.т.ч. ниви

29659

491633

в т. ч. ливади

17382

121371

в т. ч. трайни насаждения

9197

65954

в т.ч. лозя

"

5315

 

 

 

2. Необработваема земя

50257

333919

в т.ч. мери и пасища

43473

277363

в т.ч. други

6784

56556

 

 

 

II. Горски фонд

131443

813863

 

 

 

1. Частна собственост

42081

256694

2. ДГФ

89362

557469

Необработваемите земи /мери и пасища/ по площ са почти половината от селскостопанския фонд. Към настоящия момент интересът от страна на собствениците на земеделски земи по отношение на тяхното стопанисване е изключително слаб. Големият брой, разпокъсаността на земеделските имоти и ниското плодородие са причина за незаинтересоваността на собствениците за тяхното стопанисване. Крайно недостатъчни са знанията и уменията на производителите, липсва адекватна информация за пазари, технологии и продукти. Не се прилага маркетинговия подход и дългосрочното планиране при фермерите.

  • Основни земеделски култури в община Трявна

Основната земеделска култура, която се произвежда на територията на общината са картофите. Овощните насаждения са представени предимно от ограничени сливови и ябълкови градини, и единични или в група дървета от други овощни видове. Общото състояние с малки изключения е незадоволително. Интересът към създаване на нови овощни насаждения в общината е сравнително слаб, поради факта, че за създаването им са необходими значителни финансови ресурси, а възвращаемостта на вложените средства е доста бавна.







  • Животновъдство

Животновъдството като подотрасъл на селското стопанство е съсредоточено в ръцете на частни животновъди. Отглеждат се предимно едър, дребен рогат добитък и птици в домакинствата. При дребния рогат добитък най-динамично се развива овцевъдството както за добив на мляко, така и за добив на месо.

Птицевъдството и отглеждането на бройлери има по-ограничен характер, като първото задоволява почти изцяло нуждите от яйца в домакинствата.

Пчеларството през последните години се развива устойчиво, като броят на пчелните семейства за 2006 година е 750.

Животинската продукция задоволява преди всичко нуждите на стопаните и техните семейства, като стоков характер имат излишъците от мляко и мед.



Селскостопански животни в община Трявна



 

2005

2005

2006

2006

 

Община

Общо за

Община

Общо за

 

Трявна

областта

Трявна

областта

 

 

хиляди литри

 

 

Мляко-всичко

603

16704

749

15511

в т.ч.

 

 

 

 

краве

476

13095

609

12617

биволско

7

752

5

541

овче

64

1174

70

969

козе

56

1684

65

1384

 

 

тона

 

 

Непрана вълна

4

78

3

48

 

 

хиляди броя

 

 

яйца

1555

26742

1349

31224

 

 

тона

 

 

мед

3

47

8

76



Горско стопанство

Както при възстановяването на собствеността върху земеделските земи, така и при възстановяването на горите и земите от Горския фонд се отчита тенденцията на многобройни разпокъсани парцели с голям брой собственици. Това значително затруднява провеждането на каквито и да било лесоустройствени мероприятия.


Възстановените гори по видове собственост в хектари са, както следва :


Държавен горски фонд

7798,10 ха

Общински горски фонд

404,60 ха

Временно стопанисвани от общини

250,90 ха

Частни върху горски фонд

2523,60 ха

Частни върху земеделски земи

1176,50 ха

Гори на юридически лица

90,50 ха

Гори на религиозни организации

108,90 ха

Гори общо:

15653,10 ха

За периода 2002 – 2004 година, в изпълнение на дейностите по лесоустройствения план, е извършено залесяване върху 300 дка с дървесни видове чер бор, дъб, липа, цер, акация и явор по площи, както следва:




2002 год.

90 дка

2003 год.

140 дка

2004 год.

70 дка

2005 - 2007

674 дка

2008 - 2009

279 дка

Добитата дървесина на територията на община Трявна към 15.12.2009 год. в ДГФ е 6900 плътни м3.

Основен проблем при стопанисването на горите остава незаконната сеч. Въпреки това през 2008 год. са регистрирани 27 случая на незаконна сеч, докато през 2009 год. случаите са 21 бр., което показва тенденция към намаляване и овладяване на незаконната сеч.

Пожари през 2009 год. на територията на ДГС „Плачковци” не са регистрирани.



ИЗВОДИ





  • Разпокъсаността на земеделските земи и горите и големият брой собственици ще продължават да оказват негативно влияние върху развитието на земеделието и горското стопанство в общината.

  • Необходимо е да бъдат предприети мерки за укрепването на селското и горското стопанство на територията на общината

  • Основа за това развитие е рационалното и ефективно използване на съществуващите природни ресурси на община Трявна, трайното подобряване на качеството, маркетинга и екологичността на произвежданата продукция от тези два сектора и диверсификацията на икономическите дейности в селските райони

  • Необходимо е да се предприемат мерки за сдружаване и създаване на организации на производители, с цел защита на финансово-икономическите им интереси.

  • Относно перспективите за развитието на животновъдството, дейностите трябва да бъдат насочени към :

  • подобряване структурния състав чрез закупуване на чистопородни женски животни от млечни породи;

  • построяване на нови и модернизация на съществуващите помещения за отглеждане на животни;

  • Необходимо е да се подобри икономическата стойност на горите, след извършени сечи да се извършва залесяване, да се изграждат горски пътища, да не се допускат ерозионни процеси и нерагламентирани сечи.

  • Предстои приемане на нови лесоустройствени проекти, които в горите попадащи на територията на ПП „ Българка” да бъдат съобразени с условията за управление на защитените територии.

  • Усвояване на средствата от ПРСР и ДФ „Земеделие”, с цел развитие на средния агробизнес в следните области: култивирано отглеждане на билки, гъби и етеричномаслени култури, създаване на нови овощни насаждения, селски туризъм.


SWOT АНАЛИЗ - СЕЛСКО И ГОРСКО СТОПАНСТВО


Силни страни

Слаби страни

  • Наличие на свободни пасища и мери, подходящи за интензивно отглеждане на животни – говеда, биволи, овце, кози;

  • Климат, благоприятстващ отглеждане на селскостопански култури в планински и полу-планински условия;

  • Дългогодишни и успешни традиции в овощарството, млечното говедовъдство и овцевъдство;

  • Изградени административни структури - Общинска служба „Земеделие и гори”, областна служба за съвети в земеде- лието, Областна Разплащателна агенция и др.;

  • Наличие на областни браншови структури в млекопроиз- водството и пчеларството.

  • Липса на ясна концепция за развитието на селското стопанство;

  • Разпокъсаността на земедел- ските земи и големият брой собственици оказват негативно влияние върху развитието на земеделието в общината;

  • Ниско плодородни почви и слаба заинтересованост за земеделски дейности;

  • Незадоволителните условия за труд и живот на село водят до силна миграция на младите хора

  • Липса на поливни площи;

  • Остарелите методи на производство и оборудване и трудното навлизане на модерни технологии имат като резултат ниска ефективност и качество на продукцията;

  • Липса на преработвателни предприятия на територията на общината за селскостопанската продукция;

  • Липсваща мотивация и икономически интерес за сдружаване на отделните собственици за създаване на по-големи масиви земеделски земи в равнинните части на терито-рията, в които да се прилагат модерни методи на земеползване;

  • Преобладаващо екстензивно животновъдство и ограничени възможности за интензификация при трудните планински условия;

  • Установяване на дребното фа-милно стопанство като основна форма на стопанисване, водещо до ниска степен на стоковост на селскостопанската продукция;

  • Голям размер неизползвани обработваеми земи;

  • Значителен спад в поголовието на селскостопанските животни с примитивни условия в развитие на дребнофамилното

животновъдство.


Възможности

Заплахи




  • Предизвикване на интерес към традиционните местни земедел- ски практики и селскостопански култури

  • Големите резерви от свободни естествени ливади и пасища са предпоставка за рентабилно производство на месо и мляко;

  • Усвояване на средства от фондове на ЕС и ДФ „Земеделие”, с цел развитие на средния аргобизнес и в области нехарактерни за земеделието в общината – култивирано отглеждане на билки, гъби и етеричномаслени култури;

  • Предприемане на мерки от страна на земеделските производители и собственици за сдружаване и създаване на организации на производители, с цел защита на финансово-икономическите им интереси

  • Съдействие на Администраци- ята за организирането и провеждането на семинари, дискусии и др. информационно-обучителни дейности сред ЗП по въпросите на Общата селско- стопанска политика на ЕС и в частност на регионалната и общинска такава.







  • Нарушаване на екологичното равновесие;

  • Намаляване на водните ресурси

  • Обезлюдяване на малките населени места;

  • Слаба заинтересованост на младите хора;

  • Застаряване на населението и съответно намаляване на заетите в селското стопанство поради миграция на младото население в по-големите градове и извън страната;

  • Занижен контрол и незаконна сеч;

  • Продължаващата тенденция на влошаване структурата на земеползване, раздробяване, изоставяне и обособяване на малки затворени натурални земеделски стопанства;

  • Съществуващите ферми за отглеждане на животни не отговарят на нормативните изисквания

2.2. Индустрия




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница