Актуално състояние с ъ д ъ р ж а н и е
Изтегляне 0.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.2. Раждаемост
- 1.3. Смъртност
1.1 НаселениеСпоред Световната банка (2013 г.)1, България преминава през дълбока социално-икономическа трансформация, предизвикана от необичайни демографски промени. Между 1950 и 1990 г. населението на България нараства от 7.3 на 8.8 милиона, след което преживява имплозия и намалява до 7 282 041 души през 2012 г. В градовете живеят 72.9%, а в селата – 27.1%. Жените представляват 51.3% от населението, а мъжете – 48.7%. Населението в България съставлява 1.5% от населението на ЕС и нарежда страната ни на 16 – то място по брой на населението. Очаква се до 2050 г. населението да намалее до 5.9 милиона по данни на Евростат и до 5.5 милиона според прогнозите на отдела за населението на ООН. Този спад е свързан с големи промени във възрастовата структура на населението, определяща се от основните тенденции в демографските процеси. 1.2. РаждаемостПрез 2012 г. намалява абсолютният брой на ражданията (фиг.1). Регистрирани са 69 121 живородени деца. Коефициентът на общата раждаемост през 2012 г. намалява на 9.5‰, като достига най–високата си стойност за последните години през 2009 година – 10.7‰. Броят на жените във фертилна възраст намалява, но има известно увеличения на броя на ражданията, което се дължи основно на отложени раждания и на раждания на деца от по-висок ранг. Броят на живородените момчета през 2012 г. (35 662) е с 2 203 по-голям от този на живородените момичета (33 459). По-младата възрастова структура на населението в градовете и по-големият брой родилни контингенти, определят и по-високата раждаемост на населението в тях – на 1 000 души от градското население се регистрират 9.7 живородени деца, а на 1 000 души от населението в селата – 8.8 живородени деца. По данни на Евростат, през последните години раждаемостта в България е на равнището на раждаемостта в редица европейски страни (Испания, Латвия, Унгария, Румъния). Коефициентът на раждаемост общо за Европейския съюз е 10.6‰. Фиг.1 Ниво на раждаемостта в България и ЕС (на 1000 души) 
Броят на абортите през 2012 г. е 29 992, което е почти половината от ражданията в страната. Коефициентът за България (434 на 1000 живородени) е почти 2 пъти по-висок от средния за ЕС (222‰), като показателят е по-висок само за Естония и Румъния. Най–голям е делът на абортите в най–плодовитите възрасти на жената – 25 – 29 г. (24.2%) и 30 – 34 г. (24.2%). Всеки 10 – ти аборт е извършен от лице на възраст до 19 години. Показателят за мъртвораждаемостта за страната (8.0‰) е също 2 пъти по-висок от средната стойност за ЕС (4.0‰). Висок се запазва и относителният дял на мъртвородените деца от майки под 19-годишна възраст. Продължава тенденцията на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания. През 2012 г. относителният дял на извънбрачните живородени деца е 57%. Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора без оформен юридически брак. За около 70% от извънбрачните деца има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. 1.3. СмъртностНивото на общата смъртност на населението през 2012 г. е 15.0‰. Броят на умрелите лица е 109 281 души. Смъртността продължава да бъде по-висока при мъжете (15.9‰), отколкото при жените (14.0‰) и по-висока в селата (21.6‰), отколкото в градовете (12.5‰). Все още остава най-високо равнището на общата смъртност на населението в България в сравнение с европейските страни. Коефициентът на смъртност общо за Европейския съюз е 9.7‰. Запазва се структурата на смъртността по причини в последните години, като продължават да са водещи болестите на органите на кръвообращението (65.6%) и новообразуванията (16.7%) (фиг.2). Фиг. 2 Структура на умиранията по причини в България през 2012 г. 
Източник: НЦОЗА В структурата на умиранията от болести на органите на кръвообращението с най-висок дял са представени мозъчно-съдовата болест, сърдечната недостатъчност и исхемична болест на сърцето (съответно 25.9%, 30.4% и 19.3%) (фиг. 3,4,5). Фиг. 3 Смъртност от болести на органите на кръвообращението в България през 2011 г. (на 100 000 население) 
HFA – Mortality data base, January 2013; Стандартизирани коефициенти за смъртност Фиг. 4 Смъртност от мозъчносъдови болести в България през 2011 г. (на 100 000 население) 
HFA – Mortality data base, January 2013; Стандартизирани коефициенти за смъртност Фиг.5 Смъртност от исхемична болест на сърцето в България през 2011 г. (на 100 000 население) 
HFA – Mortality data base, January 2013; Стандартизирани коефициенти за смъртност В структурата на умиранията поради злокачествени новообразувания водещи са заболяванията на бронхите и белия дроб (19.76%), следват тези на дебелото черво (9.41%), млечната жлеза при жените (7.72%), стомаха (7.09%), панкреаса (5.84%) и на простатата (5.16%). Общо те обуславят повече от половината умирания от този клас болести (54.98%). България остава сред страните от Европейския съюз с един от най-високите стандартизирани коефициенти за смъртност (932,87%ооо). В повечето развити европейски страни стандартизираният коефициент за смъртност е по-нисък от средния за ЕС (591.66%ооо) (фиг. 6).
Стандартизираният коефициент за смъртност от болести на органите на кръвообращението за нашата страна е 3.8 пъти по-висок в сравнение с този за Европейския съюз. Табл.1 Показатели за здравен статус. България и съпоставими страни (2009 г. или последната, за която има данни)
Източник: База данни „Здраве за всички” (август 2012 г.) Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|
