Актуално състояние с ъ д ъ р ж а н и е

1.8. Застаряване на населението

Намаляването на раждаемостта играе важна роля за застаряване на населението, тъй като води да намаление на числеността на младите възрастови групи (0 до 14 години). През 2012 г., техният относителен за нашата страна е 13.6%, а в страните от Европейския съюз е средно 15.6%.

Броят на възрастните хора за последните години непрекъснато нараства, което съчетано с по-малък брой работещо население и по-голям дял на хората, излизащи в пенсия, ще натовари допълнително социалната и здравната система. До 2050 г. се очаква един на всеки трима българи да бъде по-възрастен от 65 години, а само един от всеки двама ще бъде в трудоспособна възраст. България е на път да отбележи най-стремителния спад на населението в трудоспособна възраст в световен мащаб до 2050 г. Графичното представяне на населението в България представлява пирамида през 1950 г, сфера през 2010 г., а през 2050 г. се очаква да бъде обърната пирамида (фиг.10).

1.9. Заболеваемост и болестност

Официалната статистика в страната предоставя информация за регистрираните случаи на: заразни болести, туберкулоза, болести, предавани по полов път, психични, злокачествени заболявания и хоспитализации.

В резултат на целенасочената здравна политика, в т.ч. имунизационна, редица заразни болести в България са ликвидирани или сведени до единични случаи – малария, дифтерия, полиомиелит, бяс, тетанус, морбили. Данните за националния имунизационен обхват с включените в имунизационния календар ваксини сочат много добро изпълнение на имунизационната програма (от 93.5% срещу пневмококови инфекции до 97% срещу туберкулоза при новородени, 2012 г.). В резултат се наблюдава намаление на случаите на остри ваксинопредотвратими заразни заболявания, но се увеличават ентероколитите с неуточнена етиология и зооантропонозите с бактериална, вирусна и паразитна етиология.

През последните години по данни на Министерството на здравеопазването в България се наблюдава тенденция за намаляване на заболяемостта от активна туберкулоза – от 39.1 на 100 000 през 2006 г. до 26.6 на 100 000 през 2012 г. През 2012 г. в страната са регистрирани 2 280 пациенти с туберкулоза. В сравнение с 2011 г. се наблюдава намаляване на общия брой случаи с 127 или с 5%, но въпреки това заболеваемостта остава 2.2 пъти по-висока от средната в ЕС (12.2%ооо). Тенденцията за намаляване на заболеваемостта през последните четири години се дължи на дейностите в изпълнение на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата, насочени към активен скрининг сред най-уязвимите групи, активно издирване на контактните лица на болните от туберкулоза и предоставяне на специфична химиопрофилактика за лечението на латентната туберкулозна инфекция.

По данни на Министерството на здравеопазването до 2012 г. в България са регистрирани общо 1 630 лица с ХИВ инфекция. През 2012 г. броят на новорегистрираните случаи с ХИВ е 157, което представлява с 22% намаление в сравнение с 2011 г., когато са били регистрирани 201 случаи. От общия брой регистрирани случаи на ХИВ през 2012 г. мъже са 123 (78 %) и 34 (22 %) са жени. Новооткритите случаи на СПИН през 2012 г. са 64.

През 2012 г. нараства болестността, а намалява заболеваемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година. Показателите са съответно 3703.0%ооо и 432.4%ооо. Най-висока е болестността от рак на млечната жлеза при жените (1286.9%ооо) и рак на женските полови органи (1092.3%ооо), а на заболеваемостта - от рак на храносмилателните органи (96.6%ооо), рак на млечната жлеза при жените (95.2%ооо) и рак на женските полови органи (80.1%ооо). Заболеваемостта за страните от ЕС от злокачествени новообразувания (488.78%ооо), макар и по–висока, бележи тенденция на намаление.

Статистическите данни за хоспитализираната заболеваемост за последните години показват, че броят на хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения нараства, както общо, така и по възрастови групи. През 2012 г. са хоспитализирани 2 040 666 случаи (27 236.6%ооо). Най- висока е хоспитализацията на лицата на възраст над 65 години (47 969.2%ооо), следва групата на децата от 0 до 17 години (25 373.1%ооо) и най-ниска е при възрастовата група 18-64 г. (22 704.8%ооо) – 2 пъти по-ниска от тази сред лицата на възраст над 65 години. Сред причините за хоспитализация по класове болести водещи са болестите на органите на кръвообращението (14.4%), болестите на дихателната система (10.6%), и болестите на храносмилателната система (8.9%), които обуславят общо около 1/3 от хоспитализациите. Въведените клинични пътеки оказват определено влияние върху нивото и структурата на хоспитализираната заболеваемост, поради което някои от показателите следва да се разглеждат условно.

Броят на психично болните под наблюдение на психиатричните заведения намалява и през 2012 г. показателят е 1 982%ооо. Данните по заболявания показват, че това са предимно лица с шизофрения, умствена изостаналост, афективно разстройство и др. Реалният брой на психично болните вероятно е по-голям, предвид промените в нормативната уредба, които отмениха задължителния характер на регистриране и наблюдение на тези болни от психиатрични структури. Най-разпространеното често психично разстройство е тревожното разстройство (11.4%), като най-засегната от него е групата на хората на възраст между 50 и 64 години (13.2%). Разстройствата на настроението (6.2%) са на второ място, като най-често се срещат при хората над 65 години (9.1%). Разстройствата, дължащи се на употреба на психоактивни вещества – 3.3%, е третата по разпространение група разстройства.

През 2012 г. честотата на самоубийствата на 100 000 население в България е 11.9, което поставя България сред държавите със средна честота на суицидната смъртност. Честотата на самоубийствата при жени е 5.3%ооо и е 3.5 пъти по-ниска от тази при мъжете (18.9%ооо). Общият брой на опитите за самоубийства е 3005, от които 25.5% са били с фатален изход.

Проведеното през 2011 г. Национално епидемиологично проучвание в 28-те области на страната за установяване на състоянието на оралния статус на 21 160 деца от двата пола, в 3 стандартизирани възрастови групи (5-6, 12 и 18 години) по методика на СЗО сочи, че само 28.87% от децата на 5 г., 21.31% от децата на 12 г. и 8.31% от 18-годишните са без кариеси. Средните стойности на dft (среден брой кариозни и обтурирани временни зъби на 1 прегледано лице) за страната при децата на 5-6 г. са 3.69. При 12-годишните средните стойности на DMFT (среден брой кариозни, обтурирани и екстрахирани постоянни зъби на 1 прегледано лице) за страната са 3.03. При 18-годишните средните стойности на DMFT за страната са 6.25. Само 34.73% от 18-годишните са с здрав пародонт.

Показателите при лица над 18 годишна възраст са следните:

При възрастовата група от 35 до 44 години DMFT е 16.95. 19.81 % от 60 и над 60 годишните лица са с напълно обеззъбена горна челюст, 16.98 % са с напълно обеззъбена долна челюст, а тотално обеззъбените са 13.21 % лица (данни НСИ 2012 г.).

Броят на освидетелстваните и преосвидетелствани лица над 16 годишна възраст с трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане е значителен – през 2012 г. е 172 555 души, почти по равно разпределени между мъже и жени. Най-висок е относителният дял на тези лица от възрастовата група 50-59 години (37.5%), следвани от възрастта 60 и повече години (36.2%). Относителният дял на първично освидетелстваните лица с призната трайно намалена работоспособност 71-90% намалява в сравнение с предходната година и е най-висок – 32.4%. Следват лицата с 50-70% трайно намалена работоспособност – 31.8%. Всяко четвърто лице с трайно намалена работоспособност над 16 годишна възраст е с над 90% трайно намалена работоспособност (23.7%) и до 50% са 12.1%. Най-честата причина за трайно намалената работоспособност на лицата над 16 години са болестите на органите на кръвообращението, които обхващат 36.5% от общия брой на случаите на новоинвалидизираните лица. Следват новообразуванията (20.6%), болестите на костно-мускулната система и съединителната тъкан (9.3%), болестите на ендокринната система, разстройствата на храненето и обмяната на веществата (7.5%) и др.

През 2012 г. броят на освидетелстваните деца до 16-годишна възраст с признати вид и степен на увреждане е 4 566 деца (при 4 797 за 2011 г.) или 4.4 на 1000 население до 16 години. Най-голям е броят и делът на децата със степен на увреждане 50-70% – 2 164 (47.4%). Всяко пето дете (18.4%) с увреждане е със степен 71-90% увреждане, а с най-тежката степен над 90% са 14.0%. Най-честата причина са болестите на дихателната система (26.4%), на нервната система (16.8%), психичните и поведенческите разстройства (15.2%) и вродените аномалии (16.6%) Тази структура се запазва през годините. Броят на лицата с първично определена трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане над 16-годишна възраст през последните години намалява и през 2012 г. достига 62 047 души. В динамика се наблюдава увеличаване на броя на пожизнените лица с трайно намалена работоспособност, който достига през 2012 г. 39 738 лица (23.0% от всички освидетелствани и преосвидетелствани).