Актуално състояние с ъ д ъ р ж а н и е


ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ЗДРАВНАТА СИСТЕМА



страница5/7
Дата25.07.2016
Размер0.77 Mb.
#5313
1   2   3   4   5   6   7

ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ЗДРАВНАТА СИСТЕМА


Използваната методологична рамка на СЗО за анализа на структурата и дейността на здравната система като социална детерминанта на здравето включва изследването на следните основни функции: целенасочено предоставяне на здравни услуги; развитие на човешките и други ресурси; финансиране; управление (стюардшип) на системата. Важно при прилагането на тази рамка е да се отчита специфичния политически и институционален контекст (европейски и национален) с ясното разбиране на различията между политическите и управленски отговорности.
  1. ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЗДРАВНИ УСЛУГИ


Към 31.12.2012 г. по данни на НЦОЗА в Република България са осъществявали дейност 9 144 заведения за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), от които 3 798 лечебни заведения за първична медицинска помощ и 5 346 лечебни заведения за първична дентална помощ.

Като форма на организация на работа преобладават индивидуалните практики - 3 575 през 2012 г. Груповите практики, които предоставят по-добри възможности за осигуряване на по-достъпна и качествена първична извънболнична помощ, в т.ч. неотложна помощ, през нощта и в почивните дни, са 6%, за разлика от европейските страни, където съотношението е в полза на груповите практики.

През 2012 г. един общопрактикуващ лекар (ОПЛ) обслужва средногодишно 1 636 ЗЗОЛ. Средно за 2012 г. един ОПЛ извършва по 500 профилактични прегледа. Продължава тенденцията на намаляване броя на включените ЗЗОЛ и броя на прегледите по програма „Майчино здравеопазване”. Едва 3.7% от бременните са избрали изпълнител на ПИМП, да извършва профилактичното наблюдение по програмата „Майчино здравеопазване”. Основна причина е желанието на бременните да бъдат наблюдавани от специалист по акушерство и гинекология.

Радикалната реформа в системата на ПИМП напълно променя съществуващата участъкова система на организация, като е изградена на основите на модела на общата медицинска практика. Световният опит показва, че общата медицинска практика като форма на организация и извършване на първичната медицинска помощ, има по-голям потенциал, който може да се реализира, ако бъдат осигурени адекватни на потребностите й финансово-икономически, правно-нормативни, организационно-управленски, професионални и други условия.



Повече от 10-годишната практика показва, че независимо от големите усилия на ОПЛ и тяхната професионална организация (НСОПЛБ), очакванията, че новата система на ПИМП ще стане по-ефективна и ще се увеличи нейния принос в здравето на нацията не се сбъдват напълно. Причините за това са различни:

  • Финансово-икономически – недостатъчно финансиране (само 6-7% от бюджета на НЗОК), система на заплащане с нисък потенциал за стимулиране на дейност и активност, недостатъчно участие на общините и др.

  • Правно-нормативни – възлагане на неизпълними задължения, като непрекъснатото медицинско обслужване през денонощието и големият пакет от дейности (несъответстващ на размера на финансиране), сериозни трудности при провеждане на специализация по обща медицина и др.

  • Организационно-управленски – въвеждане на лимити, несъответстващи на потребностите за получаване на качествена и ефективна медицинска помощ от ОПЛ (направленията за консултации, малък размер на финансови средства за медико-диагностични изследвания и др.), ограничения за ползване на някои видове диагностични изследвания и изписване на лекарствени средства и др.

  • Професионални и социално-психологични – недостатъчен професионален и социален рейтинг на ОПЛ в сравнение с останалите специалисти, ограничено участие на ОПЛ в „научния медицински живот“ и др.

Под действието на тези фактори системата на ПИМП се отдалечава от характеристиките на съвременния модел на обща медицинска практика в резултат на някои дефекти и диспропорции. Сред тях стратегическо значение имат:

  • Постоянно намаляване на кадровите ресурси (лекари, помощен персонал) поради недостатъчния професионален и икономически интерес за работа в тази система (в периода след 2001 г. броят на ОПЛ е намалял с около 700 – в момента 4698 или само 6.4 на 10 000 души при близо 10 в страните от ЕС);

  • Значителни териториални диспропорции в разпределението на лечебните заведения за ПИМП в страната и оттам сериозни затруднения в достъпа на хората в близо 1/4 от територията на страната или около 600 000-700 000 души;

  • Недостатъчен (незадоволителен) дял на лекарите със специалност по обща медицина (около 40%);

  • Недостатъчно „обезпечаване“ с помощни специалисти поради икономически причини и оттам намален интерес за започване на работа, което оказва отрицателно влияние върху извършването на някои дейности, типични за ПИМП (интегрирани грижи при хронично болни в домовете, извършени здравно-промотивни дейности, активност при профилактиката на заболявания и др.).

През 2012 г. специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП) в страната се осъществява от 4054 лечебни заведения, от които: 121 диагностично-консултативни центъра, 575 медицински центъра, 149 групови практики за специализирана медицинска помощ, 3 050 индивидуални практики на лекари-специалисти (при 2 858 за 2011 г.). С най-голям брой разкрити лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ са София-град и областите Пловдив и Варна.

Запазва се тенденцията за увеличаване обема на първичните и вторичните прегледи. Средномесечният брой първични прегледи на 1 000 ЗЗОЛ за страната през 2012 г. е 96 прегледа. Структурата на първичните посещения по пакети е сравнително постоянна, като тези по пакети “Кардиология”, “Офталмология”, “Педиатрия”, “Неврология” и “АГ” съставляват над 54% от първичните прегледи.

През 2012 г. е улеснен достъпът на деца до 18 г. до специалисти по педиатрия и профилните й специалности поради възможността ОПЛ да издава направления за консултация със специалист по педиатрия и профилните й специалности при остри състояния извън въведената регулация.

На всеки 100 първични прегледа са извършени 62.9 вторични прегледа. Средномесечният брой вторични прегледи на 1 000 ЗЗОЛ за страната през 2012 г. е 58 прегледа.

Липсата на информационни системи, насочени към измерване на резултатите от дейностите в СИМП, не позволява да бъдат оценявани както качеството, така и ефективността на този вид здравни услуги.

Специализираната извънболнична помощ по дентална медицина се осъществява от 49 дентални центъра, 76 индивидуални специализирани практики по дентална медицина и 1 групова практика по дентална медицина. През 2012 г. функционират и 33 медико-дентални центъра (с два по-малко от 2011 г.) и 1026 самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.

По данни на НСИ и НЦОЗА, към 31.12.2012 г. болничният сектор в страната включва 312 лечебни заведения за болнична помощ, от които 226 са публична собственост (държавна и общинска, в т.ч. и 18 болници към други ведомства) и 92 са частна собственост (2.5 пъти по-малко от публичните), което формира смесена публично-частна система за болнична помощ. Освен тях през 2012 г. стационарна дейност осъществяват и други лечебни заведения, възникнали чрез преобразуване на бившите диспансери – 7 комплексни онкологични центъра, 12 центъра за психично здраве и 8 центъра за кожно-венерически заболявания със стационар. С това общият брой на заведенията, осигуряващи болнично лечение е 339, при 343 болнични заведения (в т.ч. диспансери) през 2011 г.

През 2012 г. лечебните заведения за болнична помощ разполагат с 45 726 болнични легла. Осигуреността с болници в България (4.28%ооо) е с 1.6 пъти по–висока от средната за страните от ЕС (2.67%ооо). Значително по–висока е и осигуреността в страната с болнични легла (663%ооо) в сравнение с тази за ЕС – 545%ооо.

В структурата на публичните лечебни заведения за болнична помощ през 2012 г. доминират многопрофилните болници - 114 (36,54%), следвани от специализираните болници - 73 (23,39%). Специфичен дял в структурата на болничните заведения заемат 12 държавни психиатрични болници (3,84%).

През 2012 г. общият леглови фонд в публичните болници е 35 785 легла, от които 71.2% в структурата на многопрофилните болници, 22% в специализирани болници и 6.8% в заведенията за стационарна психиатрична помощ. Броят на леглата в специализирани лечебни заведения за долекуване, продължително лечение и рехабилитация е 11.2% от общия публичен леглови фонд.

В структурата на леглата в болничния сектор към 31.12.2012 г. по видове (в съответствие с използваната в Евростат статистическа групировка) най-голям относителен дял (75.4%) имат леглата за активно и интензивно лечение, което формира осигуреност на населението 46.2 на 10 000 души на базата на 33 641 легла.

Леглата за дългосрочна грижа са 1007 (2.2%) при ниска осигуреност на населението – 1.4 на 10 000 души. Леглата за физиотерапия и рехабилитация са 5178 (11.6%) при осигуреност 7.1 на 10 000 души.

Броят на леглата в частните болници през 2012 г. е 6 916 легла, което е 15.12% от болничния леглови фонд или 6 пъти по-малко от тези в публичните болници.

Наблюдават се значителни различия на показателите за осигуреност на населението с болнични легла и структура на легловия фонд по области. С най-висока осигуреност с болнични легла на 10 000 души през 2012 г. са област Ловеч – 81.1, Пловдив – 79.3, Кюстендил – 75.4, Стара Загора – 74.5. Най-ниска е осигуреността с болнични легла на населението в област Ямбол – 33.9 на 10 000 души, Видин – 36.9, Силистра – 37.7.

Над половината от общия болничен леглови фонд (52.6%) е концентриран в 7 области - София-град (20.1%); Пловдив (10.6%), Стара Загора (4.9%); Варна (4.9%), Пазарджик (4.4%), Бургас (4.1%), Плевен ( 3.6%), и София област (3.5%).

В сравнение с 2001 г. през 2012 г. в 7 области на страната (Видин, Добрич, Шумен, Кюстендил, Перник, Смолян, Хасково) е намален броят на болничните лечебни заведения за сметка на общинските, а в други 7 области няма промяна в броя. Закриването на общински болници, които осигуряват медицинска помощ на население в малки и отдалечени селища, с тежък социален и осигурителен статус, лоши демографски показатели, ще доведе до намален достъп до медицинска помощ.

Използваемостта на леглата през 2012 г. общо за сектора остава ниска – 256 дни (69.95%), като най-ниска е в частните болници –  204 дни (55.74%). Използваемостта на леглата в публичните многопрофилни болници за активно лечение е 266 дни (72.68%), а в специализираните болници за активно лечение – 278 дни (75.96%).

Средният престой на 1 болен намалява на 5.6 дни, като за легла за интензивно лечение е 3 дни; легла за активно лечение – 4.8 дни и легла за долекуване, продължително лечение и рехабилитация - 8.4 дни. В частните лечебни заведения средният престой на 1 болен се запазва значително по-нисък - 3.6 дни.

Състоянието на болничната система е показател за един от големите неуспехи на здравната реформа. Това е така, защото не се постигнаха основните цели: да се намали държавният монопол върху собствеността на болничните заведения, да се оптимизира големината на болничната система, да се преструктурират болниците и болничните легла съобразно потребностите на хората от различни видове хоспитализации, да се увеличи ефективността и ефикасността на болничната дейност, да се въведе многофункционална информационна система. Причините за този неуспех имат различен характер:



  • правно-нормативни – неадекватни закони за лечебните заведения и здравното осигуряване, вкл. и на технологията на договарянето между лечебните заведения и НЗОК;

  • икономически – неподходяща методология за ценообразуване на болничните дейности и неподходяща технология за тяхното заплащане (клинични пътеки);

  • организационно-управленски – свободен достъп за болничен прием от цялата извънболнична система;

  • неадекватна структура на болничните легла спрямо потребностите от хоспитализации (голям брой на леглата за активно лечение и изключително малък брой на леглата за продължително лечение);

  • лош контрол на държавните и публичните финансиращи организации върху процесите на хоспитализацията, качеството и ефективността на болничната дейност и др.

Едновременно с това, с оглед задоволяване на своите икономически интереси, болниците, независимо от тяхната собственост, допускат и множество медицински нарушения: прием на болни без достатъчно медицински основания, съзнателно нарушаване на правилното класиране на болните по клинични пътеки, тежест на състоянието, селекция на болните за прием според очакванията за размер на разходите за тяхното лечение и тяхното пренасочване към други болнични заведения.

Сегашното състояние на болничната система синтетично може да се характеризира и оцени като недостатъчно ефективна и ниско ефикасна, т.е. недостатъчно добри медицински резултати, получени с по-големи разходи.



Системата за спешна медицинска помощ в Република България включва 28 центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП), съответстващи на областите, съставляващи административното деление на страната, с разкрити към тях 198 филиала (ФСМП), осъществяващи дейността на територията на съответната административна област. Като специфична функционална част от системата за спешна медицинска помощ осъществят дейност и 35 спешни отделения към многопрофилни болници за активно лечение.

Изградената структура осигурява относително равномерно покритие на спешна медицинска помощ на територията на цялата страна, като приблизително 58% от населените места в страната са с време за достъп от филиал за спешна медицинска помощ до 20 минути и още около 27% на населените места са с вероятно време на достъп до 30 минути. Около 15% от населените места са с време за достъп в диапазона над 30 минути, в рамките на които оказването на адекватна медицинска помощ при спешни състояния е силно затруднено. Обслужваното население в тези населени места, разположени в труднодостъпни и отдалечени райони е около 211 000 души. Почти 50% от дейността на ЦСМП е свързана с оказване на медицинска помощ на пациенти, които е трябвало да бъдат обслужени в извънболничната медицинска помощ.


Основни проблеми:

  • Разпределението на структурите от националната здравна мрежа продължава да е неравномерно с нарастващи териториални различия и неравнопоставеност на населението по отношение на достъпа до отделните видове медицинска помощ.

  • Нарушено е взаимодействието и координацията между отделните сектори на системата – между спешната помощ и останалите елементи на системата на здравеопазване - първичната медицинска помощ, специализираната извънболнична помощ, болничната помощ и спешната помощ, което нарушава интегритета на системата и намалява качеството и ефективността на медицинската помощ.

  • В сектора на първичната медицинска помощ се наблюдава неравномерно териториално покритие с практики както на общопрактикуващи лекари, така и общопрактикуващите лекари по дентална медицина, особено в районите с влошена инфраструктура, труднодостъпни и отдалечени населени места, въпреки увеличения брой практики в тях. Намалява осигуреността на гражданите с общопрактикуващи лекари средно за страната.

  • Продължават да преобладават индивидуални практики за първична медицинска помощ като форма на организация на работа на общопрактикуващите лекари.

  • През 2012 г. всеки трети български гражданин е ползвал системата за спешна медицинска помощ за решаване на здравен проблем. Нараства обръщаемостта към системата за спешна медицинска помощ, поради затруднения в достъпа до извънболнична и болнична помощ, в т.ч. и поради нарушени здравноосигурителни права.

  • Обемът на осъществяваната от ЦСМП дейност бележи леко увеличение, като половината от тази дейност е свързана с оказване на медицинска помощ на пациенти, които следва да се обслужват от лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ и не са обект на системата за спешна медицинска помощ.

  • Налице е влошаваща се кадрова осигуреност, недостатъчна квалификация и демотивация на работещите в системата за спешна медицинска помощ, както и задържаща се неудовлетвореност и здравна несигурност на обществото от качеството на предоставяните му здравни услуги, в т.ч. спешна медицинска помощ;

  • Осъществяваната от спешните отделения на болничните лечебни заведения спешна медицинска помощ се явява основен буфер в системата на здравеопазването, гарантиращ своевременен достъп до медицинска помощ.

  • Осигуреността на населението с болнични легла през 2012 г. нараства при запазена ниска осигуреност на населението с легла за дългосрочна грижа. Секторът на болничната медицинска помощ е в състояние да задоволи най-масовите потребности на населението от болнична помощ, като използваемостта на леглата остава ниска.



  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница