Алберт Камю :: Митът за Сизиф откъс



Дата31.12.2017
Размер17.27 Kb.
Алберт Камю :: Митът за Сизиф ...откъс::

Първата крачка на разума е да различи вярното от невярното. При това, щом мисълта се обърне към себе си, тя най-напред открива противоречие. Излишно е тук да се стремим да бъдем убедителни. От векове насам никой не е доказал това по ясно и по-красиво от Аристотел:



"Често осмиваната последица от тези мнения е, че те се самоунищожават. Защото, твърдейки, че всичко е вярно, ние утвърждаваме верността на противоположното твърдение и вследствие на това погрешността на собствената си теза (тъй като противоположното твърдение отрича нейната истинност). Ако пък се каже, че всичко е невярно, това твърдение също ще бъде невярно. Ако обявим, че единствено противоположността на нашето твърдение е невярна или че само то не е невярно, въпреки това ще бъдем принудени да приемем безкрайно число верни и неверни съждения. Защото този, който изрича истинно твърдение, в същото време заявява, че то е вярно, и тъй нататък, до безконечност."

Този порочен кръг е само първата брънка от цял низ, където самовглъбилият се разум се губи в главозамайваща въртележка. Самата простота на тези парадокси ги прави необорими. Каквито и да са игрословиците и акробатиките на логиката, да разбираш означава преди всичко да обединяваш. Към дълбокото желание на разума, дори в неговите най-съвършени стъпки, се прибавя несъзнателното усещане на човека пред неговата вселена: потребност от близост, копнеж за яснота. Да разбере света, за човека означава да го доведе до човешкото, да го бележи със своя печат. Светът на котката не е свят на мравояда. Баналната истина: "Всяка мисъл е антропоморфическа" има само един смисъл. Така и разумът, който се стреми да проумее действителността, може да бъде удовлетворен само като я доведе до мисловни изрази. Ако човекът приемеше, че светът също може да обича и да страда, той би се примирил. Ако мисълта би могла да открие в подвижните огледала на явленията вечни връзки, които да ги обобщят и да се самообобщят в един-единствен принцип, би могло да се говори за духовно щастие, в сравнение с което съществуващият миг на блажените би бил само смешен заместител. Този стремеж към единство, този копнеж към абсолютното разкрива основното движение на човешката драма. Но макар този копнеж да е факт, той не може да бъде незабавно удовлетворен. Защото, ако прехвърлим пропастта, която отделя желанието от завоеванието, ние потвърждаваме с Парменид съществуването на Единното (каквото и да е то), изпадаме в смешното противоречие на ума, утвърждаващ пълното единство и доказващ със самото си твърдение своето собствено отличие и многообразие, което се е опитал да разреши. Този нов порочен кръг окончателно задушава нашите надежди."
Каталог: Malko%20izkustvo -> beletristika
beletristika -> Отмъщението на йеб
beletristika -> История на Европейската война
beletristika -> And if he left of f dreaming about you
beletristika -> Фунес паметливият
beletristika -> Относно начина да се пътува от Атина до нос Сунион
beletristika -> Заир хорхе Луис Борхес Превод от испански: Анна Златкова в буенос Айрес Заир е обикновена монета от двадесет сентаво; по буквите Н
beletristika -> Йордан Радичков
beletristika -> Емилиян станев крадецът на праскови
beletristika -> Линиите на ръката
beletristika -> Йордан Радичков


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница