то са."
Загледа се в камъните. Внимателно докосна всеки един от тях, усети хладината им и гладката им повърхност. Те бяха неговото съкровище. Самото докосване на камъните го успокои. Накараха го да си спомни за стареца.
„Когато много искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си", беше му казал старецът.
Опитваше се да разбере как подобно твърдение би могло да бъде истина. Намираше се на някакъв безлюден пазар без пукната пара в джоба си; нямаше вече овце, за които да се погрижи тази вечер. Ала камъните бяха доказателство, че е срещнал истински цар. Цар, който познаваше живота му, знаеше за оръжието на баща му и за първото му сексуално преживяване.
„Камъните служат за гадаене. Казват се Урим и Ту-
мим."
Момчето отново върна камъните в торбата и реши да опита. Старецът му беше казал да задава ясни въпроси, тъй като камъните служат само на този, който знае какво иска.
И тъй, момчето попита дали благословията на стареца продължава да го закриля.
Извади единия от камъните. Отговорът беше „да".
„Ще намеря ли съкровището си?", попита момчето.
Пъхна ръка в дисагите и тъкмо щеше да вземе единия от камъните, когато те се изтърколиха през една дупка на плата. Досега не беше забелязало, че дисагите му са скъсани. Наведе се, за да вземе Урим и Тумим и да ги сложи отново в торбата. Но като ги видя на земята, едно друго изречение изплува в главата му.
„Научи се да зачиташ и да следваш поличбите", бе казал старият цар.
Това бе поличба. Момчето се засмя. После вдигна от земята двата камъка и ги сложи отново в дисагите. Реши да не зашива дупката, за да могат камъните да се изплъзват през нея винаги когато пожелаят. Бе разбрало, че има неща, за които човек не трябва да пита, за да не избяга от собствената си съдба. „Обещах сам да вземам решения", повтори на себе си момчето.
Но камъните бяха казали, че старецът продължава да е с него, и това му вдъхна по-голяма увереност. Погледна пак към опустелия пазар, но не почувства предишното отчаяние. Бе попаднало не в чужд, а в нов свят.
В края на краищата момчето точно това искаше: да опознае нови светове. Дори да не стигне до Пирамидите, вече бе отишло много по-далеч от познатите му пастири. „Ех, ако знаеха, че само на два часа път с кораб съществуват толкова различни неща!"
Новият свят се бе появил пред него под формата на безлюден пазар, но то вече го бе виждало пълен с живот и никога нямаше да го забрави. Сети се за сабята. Плати доста висока цена, за да й се полюбува, но пък никога преди това не бе виждало подобна сабя! Изведнъж разбра, че може да гледа на света от позицията на нещастна жертва на крадец или пък като авантюрист, който търси съкровище.
„Ще бъда авантюрист, който търси съкровище", реши момчето, преди да заспи от изтощение.
Събуди го леко докосване по рамото. Беше заспало насред площада, на пазара, който всеки момент щеше да се изпълни с хора.
Огледа се наоколо за овцете си и разбра, че се намира в друг свят. Ала вместо да изпита тъга, почувства се щастливо. Вече не бе нужно да търси вода и храна; можеше да се впусне в търсене на съкровището. В джоба си нямаше ни една пара, но вярваше в живота. Предишната вечер бе решило да бъде авантюрист като героите от книгите, които четеше.
Тръгна бавно през площада. Продавачите разпъваха сергиите си и той помогна на един сладкар да подреди своята. На лицето на сладкаря имаше усмивка. Беше весел, жизнен, готов да започне с ентусиазъм поредния работен ден. Кой знае защо, усмивката му напомняше на момчето за стареца, за оня стар и тайнствен цар, с когото се бе запознало. „Този сладкар прави сладки не защото иска да пътува или пък да се ожени за дъщерята на един търговец, а само защото това му харесва", помисли си момчето. И забеляза, че подобно на стареца един поглед му бе достатъчен, за да разбере дали някой човек е близо или далеч от Личната си легенда. , Лесно е, а не го бях разбрал досега."
След като разпънаха сергията, сладкарят му подаде първия сладкиш, който беше изпекъл. Момчето го изяде с охота, благодари и продължи нататък. Когато вече се бе отдалечило от мястото, се сети, че сергията бе разпъната от двама души, единият от които говореше на арабски, а другият - на испански.
И въпреки това двамата се бяха разбрали отлично.
„Съществува език, който е отвъд думите - размишляваше момчето. - Вече съм изпитвал това усещане с овцете, а сега го изпитвам с хората."
Постепенно научаваше много нови неща. Неща, които вече му се бяха случвали, но въпреки това бяха нови, защото досега просто не ги бе забелязвало. А не ги бе забелязвало, защото беше свикнало с тях. „Ако успея да разгадая този език без думи, ще успея да разгадая и света."
„Всичко се свежда до едно-единствено нещо", бе казал старецът.
Реши да се поразходи бавно и спокойно из малките улички на Танжер: само по този начин би могло да забележи поличбите. Това изискваше голямо търпение, а търпението е първата добродетел, която един пастир възпитава у себе си. За пореден път разбра, че в този чужд свят прилагаше уроците, на които го бяха научили овцете му.
-
„Всичко се свежда до едно-единствено нещо", бе казал старецът.
Търговецът на кристал видя, че съмва, и почувства същото безпокойство, което изпитваше всяка сутрин. Бе прекарал почти трийсет години от живота си на едно и също място, в магазина си. Той се намираше на върха на една стръмна уличка и в него рядко се отбиваха купувачи. Вече беше твърде късно, за да променя каквото и да било: единственото, което бе научил през живота си, беше да продава и купува кристални съдове. Имаше период, през който много хора идваха в магазина му: арабски търговци, френски и английски геолози, немски войници, които винаги имаха пари. По онова време беше истинска авантюра да продаваш кристал и той си беше представял как ще забогатее и колко красиви жени ще има, като остарее.
После тези времена отминаха, славата на града - също. Сеута надмина Танжер и търговията тръгна в друга посока. Съседите му се преместиха и на върха останаха само няколко магазина, заради които никой не си правеше труда да изкачва стръмната уличка.
Ала Търговецът на кристал нямаше избор. Трийсет години от живота му бяха преминали в купуване и продаване на кристални предмети и сега вече бе твърде късно, за да поеме по нов път.
През цялата сутрин единственото му занимание бе да наблюдава движението по уличката, което никак не беше оживено. Правеше това от години и вече знаеше навиците на всички, които минаваха оттук. Оставаха няколко минути до обяд, когато един млад чужденец спря пред витрината на магазина му. Беше облечен като всички останали, но Търговецът на кристал имаше набито око и отгатна, че момчето няма пари. Въпреки това реши да отиде зад тезгяха и да изчака няколко минути, докато то си отиде.
Според надписа на вратата в магазина се говореха много езици. Момчето видя, че зад тезгяха се появи човек.
- Ако искате, мога да избърша тези чаши - каза то. - Толкова са прашни, че никой няма да поиска да ги купи.
Мъжът го погледна, без нищо да отговори.
- А в замяна ще ми дадете нещо за ядене. Съгласен ли сте?
Мъжът продължаваше да мълчи и момчето почувства, че трябва да вземе решение. В дисагите му имаше наметало, което едва ли щеше да му потрябва в пустинята. Извади го и започна да бърше с него чашите. За половин час избърса всички чаши от витрината. През това време влязоха двама клиенти и купиха няколко кристални съда.
След като излъска всичко, момчето помоли собственика на магазина да му даде нещо за ядене.
- Отиваме да обядваме - каза Търговецът на кристал.
Сложи табелка на вратата и отидоха до едно съседно кафене на върха на стръмната уличка. Щом седнаха на единствената маса в него, Търговецът на кристал се усмихна.
- Нямаше нужда да бършеш нищо - каза той. - Коранът повелява да дадем храна на гладните.
- Тогава защо ме оставихте да върша това? - попита момчето.
- Защото кристалните съдове бяха мръсни. Освен това и ти, и аз имахме нужда да изтрием от главите си лошите мисли.
След като се наобядваха, Търговецът се обърна към момчето: - Бих искал да работиш в магазина ми. Днес, докато ти бършеше чашите, влязоха двама клиенти, а това е добра поличба.
„Хората често говорят за поличби - забеляза пастирът. - Ала не разбират това, което казват. Така както и аз самият не разбирах, че години наред съм разговарял с овцете си на някакъв език без думи."
- Не искаш ли да работиш при мен? - настоя Търговецът.
- Мога да работя само до края на този ден. Ще остана до късно и ще почистя всички кристални предмети в магазина. Но в замяна искам пари, за да мога утре да отида до Египет.
Възрастният търговец отново се засмя.
- Дори и цяла година да почистваш кристалните ми съдове, дори и да ти плащам голяма комисиона за всеки продаден съд, пак ще трябва да вземеш пари назаем, за да отидеш в Египет. Между Танжер и Египет се простират хиляди километри пустиня.
Настъпи дълбоко мълчание, като че ли целият град беше заспал. Сякаш изчезнаха уличките със сергии, споровете между търговците, мъжете, които се изкачваха в минаретата и пееха, красивите саби, чиито дръжки бяха обковани със скъпоценни камъни. Сякаш изчезнаха надеждите и приключенията, старите царе и Личните легенди, съкровището и Пирамидите. Целият свят притихна, защото душата на момчето мълчеше. Нямаше нито болка, нито страдание, нито разочарование: само един празен поглед през малката врата на кафенето и огромното желание да умре и всичко да свърши завинаги още в тази минута.
Търговецът гледаше с изумление момчето. Радостта, която бе забелязал сутринта у него, сякаш внезапно се беше изпарила.
- Мога да ти дам пари, за да се върнеш в родината си, синко - каза Търговецът на кристал.
Момчето продължаваше да мълчи. После стана, пооправи дрехите си и взе дисагите.
- Ще работя при вас - промълви то.
И след като помълча още известно време, добави:
-
Ще ми трябват пари, за да си купя няколко овце.
Бе минал почти месец, откакто момчето работеше при Търговеца на кристал, но работата не го удовлетворяваше. От сутрин до вечер Търговецът мърмореше зад тезгяха, като непрекъснато му напомняше да внимава да не счупи някой от кристалните предмети.
Въпреки това момчето продължаваше да стои в магазина, тъй като Търговецът, ако и да беше стар и сприхав, не бе несправедлив. Даваше му висока комисиона за всеки продаден предмет и то бе успяло да спести доста пари. Тази сутрин бе пресметнало, че ако продължава да работи така, както досега, ще му трябва една година, за да може да купи няколко овце.
- Ще ми се да направя поставка с етажерки за кристалните съдове - каза момчето на Търговеца. - Ще я изнесем пред магазина и тя ще привлича погледите на всички, които се намират на другия край на уличката.
- Никога досега не съм правил такава поставка - отвърна Търговецът. - Ще пречи на минувачите и те ще събарят кристалните ми съдове!
-
Когато обикалях из полето с овцете, те можеха да умрат, ако ги ухапе змия. Но това е част от живота на овцете и на пастирите.
Търговецът отиде да обслужи един клиент, който искаше да купи три кристални съда. Търговията му вървеше по-добре отвсякога, сякаш светът се бе върнал във времето, когато уличката бе една от най-големите атракции в Танжер.
- Доста хора започнаха да минават оттук - каза той на момчето, след като клиентът излезе. - Това, което печелим, ми позволява да живея по-добре, а ти скоро ще можеш да откупиш овцете си. Защо да искаме повече от живота?
- Защото трябва да следваме поличбите - почти несъзнателно промълви момчето. После съжали, че бе изрекло тези думи, защото Търговецът никога не бе срещал истински цар.
„Това се нарича Принцип на успешното начало, а също и Късмет на начинаещия. Защото животът иска ти да изживееш Личната си легенда", бе казал старецът.
Ала Търговецът все пак бе разбрал какво имаше предвид момчето. Самото му присъствие в магазина бе поличба. Колкото повече време минаваше, толкова повече пари се натрупваха в касата и той нито за миг не се разкайваше, че го е взел на работа, дори и то да печелеше повече, отколкото трябва. Той му даваше висока комисиона, тъй като не мислеше, че продажбите ще се увеличат още, а пък и интуицията му подсказваше, че скоро момчето ще се завърне при овцете си.
- Защо толкова държиш да видиш Пирамидите? -попита той, за да отклони разговора от поставката.
- Защото често са ми разказвали за тях - отвърна момчето, избягвайки да говори за съня си. Съкровището се бе превърнало в постоянно измъчващ го спомен и то се опитваше да не мисли за него.
- Не познавам никого в този град, който би прекосил пустинята единствено за да види Пирамидите - каза Търговецът. - Те са само една купчина камъни. Можеш да си построиш пирамида и в градината.
- Вие никога не сте мечтали да пътувате - отвърна момчето и отиде да обслужи друг клиент, който бе влязъл в магазина.
Два дни след това старият търговец повика момчето, за да говорят за поставката.
- Не обичам промените - каза той. - Нито аз, нито ти сме като Хасан, богатия търговец. Дори и да сгреши с някоя покупка, на него това изобщо няма да му се отрази. Но ние с теб трябва постоянно да носим товара на грешките си.
„Истина е", помисли си момчето.
- Защо държиш да направиш тази поставка? - попита Търговецът.
- Искам по-скоро да се върна при овцете си. Трябва да се възползваме от това, че късметът е на наша страна, и да направим всичко възможно, за да му помогнем, така както той помага на нас. Това се нарича Принцип на успешното начало. Или още Късмет на начинаещия.
Старият търговец замълча за известно време. После каза:
- Пророкът ни е дал Корана и ни е наложил само пет задължения, които да спазваме през живота си. Най-важното от тях е: съществува само един Бог. Останалите са: да се молим по пет пъти на ден, да постим по време на Рамазана, да даваме милостиня на бедните...
Не продължи нататък. Очите му се навлажниха, докато говореше за Пророка. Бе съвестен човек и въпреки че често проявяваше нетърпеливост, опитваше се да изживее живота си според мюсюлманския закон.
- А кое е петото задължение? - попита момчето.
- Преди два дни ти каза, че никога не съм мечтал да пътувам - отвърна Търговецът. - Петото задължение на всеки мюсюлманин е именно едно пътуване. Поне веднъж в живота си трябва да отидем до свещения град Мека.
Мека е много по-далеч от Пирамидите. Когато бях млад, предпочетох да вложа малкото пари, които имах, и да отворя този магазин. Надявах се един ден да забогатея и да отида в Мека. Започнах да печеля, наистина, но на никого не смеех да поверя кристалните си съдове, защото кристалът е много крехка материя. През това време видях да минават край магазина ми много хора, които бяха тръгнали за Мека. Богатите поклонници водеха със себе си цяла свита от слуги и камили, но повечето от хората бяха по-бедни и от мен.
Всички те отиваха и се завръщаха доволни, поставяйки на вратите на къщите си парчета плат - символи на поклонението. Един от поклонниците, обущар, който си изкарваше прехраната, като поправяше чужди обувки, ми каза, че почти цяла година вървял през пустинята. Нито за миг обаче не се почувствал така изморен, както когато обикалял по няколко квартала в Танжер, за да купи кожа.
- Защо не отидете в Мека сега? - попита момчето.
- Защото Мека е това, заради което живея. Тя ми дава сили да понасям еднообразието на всички тези дни, мълчанието на кристалните съдове по рафтовете, обяда и вечерята в онова отвратително кафене. Страхувам се да осъществя мечтата си, тъй като после няма да има нищо, заради което да живея.
Ти мечтаеш за овце и за пирамиди. Различен си от мен, защото искаш да постигнеш мечтите си. А единственото, което аз искам, е да мечтая за Мека. Хиляди пъти съм си представял как ще премина през пустинята, как ще пристигна на площада, където е Свещеният камък, как ще го обиколя седем пъти, преди да го докосна. Представял съм си хората, които ще бъдат около мен, разговорите и молитвите, които заедно ще кажем. Но се страхувам да не би всичко това да се окаже едно огромно разочарование, затова предпочитам само да мечтая.
Този ден Търговецът позволи на момчето да направи поставката. Не всички виждат мечтите си по един и същи начин.
* * *
Изминаха още два месеца, през които поставката привлече много клиенти в магазина за кристал. Момчето пресметна, че ако работи още шест месеца, ще може да се върне в Испания и да купи два пъти по шейсет овце. За по-малко от година стадото му ще се удвои и то ще може да търгува с арабите, тъй като вече говореше този странен език. След онази сутрин на пазара никога повече не се бе допитвало до Урим и Тумим, защото Египет се бе превърнал в мечта, толкова далечна, колкото бе Мека за Търговеца. Всъщност сега момчето бе доволно от извършеното и непрестанно мислеше за деня, в който ще се завърне в Тарифа като победител.
„Помни, че винаги трябва да знаеш какво искаш", бе казал старият цар. Момчето знаеше какво иска и работеше, за да го постигне. Може би неговото съкровище е било да дойде в тази чужда страна, да срещне един крадец и да удвои стадото си, без да похарчи нищичко за това.
Гордееше се със себе си. Бе научило важни неща, като търговията с кристал, езика без думи и поличбите. Един следобед видя на върха на стръмната уличка някакъв човек, който се оплакваше, че не може да открие прилично място, където да изпие един чай и да си почине от изкачването. Тъй като момчето вече знаеше езика на поличбите, повика собственика на магазина.
- Можем да предлагаме чай на хората, които изкачват стръмната улица - каза то.
- Тук се продава чай на много места - отвърна Търговецът.
- Можем да сервираме чай в кристални чаши. Така чаят ще се стори по-хубав на хората и те ще поискат да си купят кристалните чаши. Защото това, което най-много съблазнява човека, е красотата.
Търговецът се загледа в момчето, без нищо да отговори. Ала същия този следобед, след като се помоли и затвори магазина, седна на тротоара и покани момчето да пушат наргиле - онази странна лула, която използват арабите.
- Към какво се стремиш? - попита старият Търговец.
- Вече ви казах. Искам да купя обратно овцете си. А за това са нужни пари.
Търговецът сложи няколко нови въгленчета в наргилето и всмукна дълбоко.
- От трийсет години имам тоя магазин. Знам кой кристал е качествен и кой не, познавам всичките тънкости на тази търговия. Свикнал съм с магазина си, с размерите му, с клиентелата му. Ако започнеш да продаваш чай в кристални чаши, магазинът ще се разрасне. В такъв случай ще трябва да променя и начина си на живот.
- Та какво лошо има в това?
- Свикнал съм с живота си такъв, какъвто е. Преди ти да се появиш, мислех, че съм изгубил цялото това време, живеейки на едно и също място, докато всички мои приятели се променяха, пропадаха или се замогва-ха. Това ми причиняваше дълбока тъга. Сега знам, че нещата не стоят така: магазинът е точно толкова голям, колкото винаги съм искал да бъде. Не желая да се променям, защото не знам как да се променя. Твърде много съм свикнал със себе си.
Момчето не знаеше какво да отговори. Тогава старият Търговец продължи:
- За мен ти беше като някаква благословия. А ето че днес разбрах следното: всяка отхвърлена благословия се превръща в проклятие. Аз не искам нищо повече от живота. А ти ме караш да съзирам богатства и хоризонти, за чието съществуване никога не съм подозирал. И сега, когато знам за тях, когато знам за огромните възможности, които се откриват пред мен, ще се чувствам по-зле, отколкото преди. Защото знам, че мога да имам всичко, а не го искам.
, Добре, че нищо не казах на продавача на пуканки", помисли си момчето.
Продължиха да пушат наргиле, докато слънцето бавно залязваше. Разговаряха на арабски и момчето бе доволно от себе си, защото можеше да говори този език. По-рано вярваше, че от овцете щеше да научи всичко за света. Но овцете не можеха да го научат на арабски.
„Сигурно има и други неща по света, на които овцете не могат да ме научат - реши момчето, докато гледаше мълчаливо Търговеца. - Защото овцете търсят единствено вода и храна."
„Мисля, че не овцете ме учат, а аз съм този, който се опитва да научи нещо от тях/'
- Мактуб - каза накрая Търговецът.
- Това пък какво е?
- Трябва да си се родил арабин, за да разбереш - отговори той. - Но ако трябва да се преведе, това означава приблизително „така е писано".
И докато гасеше въгленчетата в наргилето, каза на момчето, че може да започне да продава чай в кристални чаши. Понякога е невъзможно да спреш реката на живота.
Хората се изморяваха, докато изкачат стръмната улица. Но ето че горе имаше магазин, в който се продаваха красиви кристални съдове и освежителен ментов чай. Хората влизаха да пият чай, който им поднасяха във великолепни кристални чаши.
- Как е възможно жена ми да не се е сетила за това -каза някакъв мъж и купи няколко кристални съда, защото тази вечер щеше да има гости и те щяха да се възхитят от красивите чаши. Друг клиент твърдеше, че чаят е по-хубав, когато се сервира в кристални чаши, защото по този начин ароматът му се запазва по-добре. Трети добави, че било традиция в Ориента чаят да се пие в кристални чаши поради вълшебната им сила.
Новината бързо се разпространи и много хора започнаха да се изкачват до върха на стръмната уличка, за да видят магазина, който бе въвел нещо ново в тази толкова стара търговия. Появиха се и други магазини, където се предлагаше чай в кристални чаши, но тъй като никой от тях не се намираше на върха на стръмна улица, винаги бяха празни.
За кратко време Търговецът бе принуден да наеме още двама продавачи. Освен кристал започна да внася и огромни количества чай, който всеки ден пиеха мъже и жени, зажаднели за нови неща.
-
И така изминаха шест месеца.
Момчето се събуди преди изгрев слънце. Бяха изминали единайсет месеца и девет дни, откакто бе стъпило за пръв път на африканския континент.
Облече арабските си дрехи от бял лен, купени специално за този ден. Сложи кърпата на главата си и я закрепи с ремък от камилска кожа. Обу новите си сандали и безшумно слезе долу.
Градът още спеше. Момчето си поръси филийка със сусам и изпи един горещ чай в кристална чаша. После седна на прага на вратата и запали наргилето, въпреки че беше само.
Пушеше мълчаливо, без да мисли за нищо, заслушано единствено в неспирния вой на вятъра, който довяваше мириса на пустинята. След като спря да пуши, бръкна в един от джобовете на дрехата и за няколко мига потъна в съзерцание на това, което беше извадило оттам.
Беше доста дебела пачка пари. Достатъчно пари, с които да купи сто и двайсет овце, билет за връщане и разрешително за търговия между неговата страна и страната, където се намираше сега.
Търпеливо изчака старият търговец да се събуди и да отвори магазина. След това двамата отидоха да пият чай.
- Днес заминавам - каза момчето. - Имам достатъчно пари, за да си купя овце. А вие имате достатъчно пари, за да отидете до Мека.
Търговецът нищо не отговори.
- Искам да ме благословите - настоя момчето. -Вие ми помогнахте.
Търговецът продължаваше мълчаливо да приготвя чая. Най-накрая, след като бе минало доста време, се обърна към момчето.
- Гордея се с теб - каза му той. - Ти внесе живот в магазина ми. Няма да отида в Мека и ти го знаеш. Знаеш също така, че няма да си купиш отново овце.
- Кой ви каза това? - попита изплашено момчето.
- Мактуб - каза само старият Търговец на кристал. И го благослови.
Момчето отиде в стаята си и събра всичко, което имаше. Напълниха се три големи торби. На излизане от стаята съзря в ъгъла старите си дисаги, които носеше като пастир. Бяха в окаяно състояние и то почти не си спомняше за тях. Отвори ги и видя книгата си, а също и наметалото. Когато момчето го извади, за да го подари на първия срещнат бедняк, на пода се изтърколиха Урим и Тумим, двата камъка.
Сподели с приятели: |