Алманах „Извор” – издание, с което би се гордяло всяко едно българско училище Алманах „Извор” се появява на бял свят вследствие на желанието на ученици от соу „Христо Ботев”



Дата09.01.2018
Размер38.24 Kb.
#42244
Алманах „Извор” – издание, с което би се гордяло

всяко едно българско училище
Алманах „Извор” се появява на бял свят вследствие на желанието на ученици от СОУ „Христо Ботев”, участници в клуб „Елит”, да имат своя печатна трибуна. Обединението е създадено през 1991 година и в него са включени средношколци с подчертани интереси към творчеството – литературно или научно. Две години по-късно желанието им, свързано с печатния орган, намира своята реализация. Започва издаването на алманах „Извор”. Разбира се, заглавието не е избрано случайно. В Мъжката гимназия „Княз Борис” – Русе (дн. СОУ „Христо Ботев”) в периода 1892 – 1896 г. под редакцията на Трифон Ц. Трифонов излиза списание „Извор”, признато на времето като най-доброто средношколско списание в България.

От 1994 г. досега са отпечатани 19 книжки от алманаха, а в тях са намерили място 929 статии, есета, разкази, стихотворения, рецензии, илюстрации и др. В сравнение с излезлите досега 18 книжки „Извор 2012” е „най-пълноводен” – състои се от 340 страници. И ако продължа тази метафора, за него са характерни, от една страна, че „родните води”, т.е. страниците му, продължават да бъдат трибуна за словесното и в по-малка част на друго творчество на учениците и учителите от СОУ „Христо Ботев” (разделите „Учителско творчество” и „Ученическо творчество”). Едновременно с това са отпечатани и текстове на бивши възпитаници и приятели на училището (раздел „Гостуват ни”, появил се първом в кн. 18.). „Гостите” са Андриан Захариев, Кремена Коева, Радостина Петрова, Цвета Калинова и Явор Цанев –сега студенти или дипломирали се наскоро в СУ „Св. Климент Охридски”, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Медицинския университет във Варна, но завършили средното си образование именно в СОУ „Христо Ботев"–Русе; Румяна Манева (редактор на алманаха от кн. 1. до кн. 17.) и Румяна Машкова – учителки в същото училище, но вече пенсионерки, колежките им от СОУПНЕ „Фридрих Шилер" – Русе д-р Марияна Георгиева и Цветелина Цветанова; университетските преподаватели проф. Радослав Радев (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”), доц. Руси Русев, доц. Живодар Душков и Румяна Иванова (РУ „А. Кънчев”), гл. ас. д-р Камен Рикев (СУ „Св. Климент Охридски”); преводачът и критикът Огнян Стамболиев; поетът и художникът Роман Кисьов; областният кореспондент на в. „Аз Буки” Георги Киров.

В кн. 19 има и „нови води” – разделите „Училището” и „Алманахът”, които при това са поставени в началото на изданието, като своеобразно самоуважение и уважение към институцията. В първия раздел Иво Братанов запознава читателите с първопроходеца учител Параскев Дамянович Бояджиев и публикува интересни архивни документи; Живка Стойчева-Конакчиева представя химните и юбилейните маршове на СОУ „Христо Ботев” – Русе, а Любов Коева – училищната музейна сбирка. Във втория раздел са включени две интервюта (на Росица Тончева с Румяна Манева и на Владимир Попов с Иво Братанов), статията „Сведения за алманах „Извор” в русенския периодичен печат” с автор Галина Джурова, както и още няколко страници, конкретизиращи някогашното списание на Т. Ц. Трифонов и Иван Д. Иванов (автор Росица Тончева), издадените в периода 1994 – 2011 книжки (автор Ж. Душков) и представянето на самия нов раздел „Алманахът” (автор Иво Братанов).

Художественото творчество, пръснато в трите раздела „Учителско творчество”, „Ученическо творчество”, „Гостуват ни”, е представено с 23 стихотворения от Андриан Захариев, Кремена Коева, Рая Раева, Роман Кисьов, Цвета Калинова (тук включвам и преводите на Румяна Иванова на 4 стихотворения на Жан-Пол Паглиано); с разкази и есета от Албена Тодорова-Радионова, Виолета Лалева, Румяна Манева и Явор Цанев; със спомени от Георги Киров. Поместени са и 11 илюстрации (на Грациела Димитрова) и един комикс (на Нела Ангелова). Също в трите раздела са отпечатани и статии с научен и приносен момент. В тематично отношение те са свързани с проблеми от областта на литературата (Радостина Петрова, Радослав Радев, Руси Русев), новата българска история (Вълю Анчев, Ерин Бедри, Христина Сярова), „Русезнанието” (Живодар Душков и Иво Братанов – със статията му в раздела „Училището”). Пак по традиция в алманаха са отпечатани материали, които могат да подпомогнат учениците в учебната им дейност (автори Камен Рикев, Марияна Георгиева, Цветелина Цветанова) или пък текстове, реализирани по линия на учебната програма или участвали в конкурси (автори Антоанета Бригова, Валентин Костов, Дамяна Димитрова, Даниел Любенов, Даниел Тончев, Драгомира Георгиева, Ейля Бехатова, Ирена Маркова, Мартик Караджян, Мартин Савов, Милена Благоева, Моника Мирчева, Нела Ангелова, Нелина Русанова, Константин Шаханов, Христина Сярова). Не си позволявам да деля отпечатаните текстове по някакъв признак (примерно, че са дело на учители, ученици, университетски преподаватели и пр.). За мене в изданието има само Автори.

Що се отнася до текстовете – един твърде висок процент (72%) са оригинални, т.е. написани са специално за алманаха и следователно в „Извор 2012” е тяхната първа публикация. Включването на другите 20 статии, спомени, рецензии и пр. говори за внимателното следене от страна на редактора г-н Иво Братанов какво се е появило в медийното и книжовно пространство, оценено от него като четиво, подходящо за русенското издание. (Не го определям като „училищно” и затова използвам епитета „русенско”). Може и да се оцени и по друг начин – като авторова самопреценка, че препубликацията на даден текст в алманаха е един достоен акт. Също е положително, че почти половината от представените в книжката 45 автори, печатат в алманаха за първи път. А ако се върнем към историята, именно в предшественика на съвременния „Извор” свои първи публикации имат акад. Михаил Арнаудов и Димитър Иванов – станал по-късно известен с псевдонима си Елин Пелин.

Категорично заявавам, че изданието е повод за гордост на училищното ръководство и училището като институция, че то има авторитет не само в града, но и в страната.



Живодар ДУШКОВ


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница