Алтернативни методи за развитие на вниманието при ученици със специални образователни потребности



Дата09.01.2018
Размер91.97 Kb.
Алтернативни методи за развитие на вниманието при ученици със специални образователни потребности

 

Без внимание няма познание.Затова проблемът за разработването на нови методи за въздействие върху вниманието на учениковата личност е актуален и значим.



Вниманието като процес позволява да се отдели от неограничената информация тази,която има значение за извършваната в момента дейност.Вниманието се проявява като избирателност и съсредоточеност върху определени обекти.Отделните обекти съставляват „фигура”(това,което се възприема ясно,цялостно,с граница),а останалото-фон.Върху вниманието оказват влияние 3 групи фактори:

-фактори,свързани със свойствата на обекта,силата на дразнителя,новост,необичайност,подвижност,контрастност и др.

-условия,свързани с насочеността на личността:минал опит,ценностни ориентации,потребности и интереси

-фактори,свързани със структурата на дейността-вниманието „отделя”,следи и контролира целта и предмета на осъществяваната дейност.

Тази зависимост на вниманието от дейността дава основание на някои автори(Галперин)да разглеждат вниманието като действие-контрол,пренесено във вътрешен план и превърнато в умствена способност.

Вниманието и неговите свойства могат да се изследват с помощта на множество методики:коректурен тест на Бурдон,лабиринт на Портеус,цифров тест на Крепелин,таблици на Шулте,символно-цифров код(от теста на Векслер) и др.

Вниманието при децата със специални образователни потребности протича своеобразно и заема важно място сред психичните явления.Това особено състояние на организма,включващо психичните процеси и дейности е важно условие за тяхното правилно протичане.Вниманието при тези деца осигурява насочеността на съзнанието върху определен обект.Физиологическата основа на вниманието се обуславя от:

1.Дейността на ретикуларната формация.

2.Способността на кората на главния мозък да образува огнище на доминираща възбуда.

При децата с увреждания ,макар и в някои случаи да се създават доминанти,поради слабостта на селективната ирадиация,която зависи от силата на второсигналните дразнители,трудно се създават условия за бързо и продължително съсредоточаване.И тук на помощ идват алтернативните методи.Учениците с ментални затруднения насочват вниманието си към обекти,свързани помежду си.Те не могат да обхванат повече от 2-3 обекта едновременно.Концентрацията на вниманието трудно се постига,поради слабото развитие на ориентировъчната дейност и липсата на доминанта.Нервните процеси при тях са отслабени.Необходимо е предизвикването на положителни емоции,които са стимул за съсредоточаване на вниманието.А специалният педагог трябва да включва различни дейности,бързо да ги сменя и да използва полисензорното описание,включвайки занимания с практическа насоченост.

Трудната превключваемост на вниманието,дължаща се на патологичната инертност на възбуждането и задържането е характерна за децата,страдащи от епилепсия и някои от усложнените форми на олигофрения.Затова при тях се наблюдава по-трудно превключване от игра към учене.

Вниманието на децата с умствена изостаналост се развива в цялата система на учебно-възпитателната работа,в училище и извън него.То зависи от следните условия:

1.При всяка дейност детето трябва да бъде внимателно-т.е. да се настоява то да не се разсейва.

2.Децата с умствена изостаналост трябва да се приучат да работят при по-трудни условия и да не отвличат вниманието си от странични дразнители.

3.Вниманието да стане привична форма на поведение.

Необходимо е да се провокира интерес към ученето и  другите дейности,да се създават условия за активна самостоятелна дейност.Ученикът трябва да повярва,че може да бъде внимателен,да се възпитава в чувство на отговорност за завършване на започнатата работа,каквито и усилия да са необходими за това.Трябва да се възпитава наблюдателността на детето.А самият учител също трябва да бъде внимателен и да не се разсейва.Пълната му концентрация е гаранция за резултатна работа.

Стратегията за развитие на вниманието при децата с умствена изостаналост е насочена към укрепването на психическото здраве на децата,към постигането на хармоничност,творческа активност и жизненост.Редица детерминанти определят голямата ефективност на драматерапията като вид арт-терапевтична техника и способ за развитие на вниманието приДУИ.Универсализмът на този метод позволява групово и индивидуално приложение.Уорън и Грейнджър открояват следните модуси за драматерапията:

1.Драматерапията учи на разбиране.

2.Драматерапията не нивелира отделната личност.Тя обхваща взаимодействията на различните личности и комуникира с хуманизма като цяло.

3.Концентрира фундаменталния човешки  опит и прозрение.

Драматерапевтичната сесия се разделя на 3 части:

- подготвителен етап-помага на учениците да осъзнаят собствените си способности,а и тези на останалите,с които трябва да си оказват взаимна помощ.Този етап съответства на репетициите за изпълнението на театралната пиеса.

- втори етап - съответства на същинското представление.Тук се изготвя сценария,усвояват се ролите.

- трети етап –връща участниците към техния обикновен статус и привично поведение,подготвя ги към възвръщане на собствената си идентичност.

Вниманието при детето представлява състояние на насочена будност и обусловената от него възприемателна и дейностна готовност на човека.Когато вниманието се развива целенасочено(чрез тренировки),нараства капацитетът на преработване на информацията.Важ на роля при разпределението на  вниманието имат потребностите,интересите,нагласите и мотивите.Галперин разглежда вниманието като особена форма на психична дейност-контролна дейност,регулираща осъществяването на умствените действия.В този смисъл драматерапията предоставя големи възможности за активно трениране на вниманието при ДУИ.Най-синтезирано това се определя в следните направления:

1.Драматичната творба протича в точно определено време,след изтичането на което възприятието приключва-т.е. има диктувана  бързина.

2.Драматичната творба е многокомпонентна.

3.Активното занимание с драма(респективно музикална драма)предполага усилена и задълбочена слухово-зрително-аналитична дейност.

Друг метод,развиващ и укрепващ вниманието при ДУИ е игротерапията.

Чрез игротерапия се подпомага общуването и се подобрява устойчивостта,обема,концентрацията и превключваемостта на вниманието.Т.е. наблюдава се ориентация към спазването на правила,което  облекчава децата  емоционално.Играта има преимущества пред традиционното обучение,защото е носител на удоволствие,мобилизира активността,творческата енергия и съобразителността.Играта е „познавателен процес,който изисква активност на вниманието”.Учениците се контролират помежду си и изпълняват правилата на фона на бодро и радостно настроение.Чрез игролечение се отстраняват скуката и напрежението.А посредством дидактични игри се разрешават интелектуални задачи и се развива самостоятелност.

При ДУИ периодът на доминиращата роля на играта е значително по-дълъг.При игротерапия се поемат роли от две лица по посока на определена цел с намерението да се окаже подкрепа на детето.Според К.Мустакас манипулацията и управлението на детската личност са недопустими.Акцентира се върху настоящето-т.е. върфу актуалните отношения и непосредствените чувства на детето.При игротерапия положителните промени не настъпват еднакво бързо при всички деца.Целта е учителят да бъде  „съиграч”,създаващ позитивни взаимоотношения между себе си и групата.

Валдорфските учители-антропософи виждат своята задача в извеждането на ученика до свободно  самоопределение.Основни задачи на валдорфската педагогика са :

1.Да развива разума на детето.

2.Да прокара нов път  към „божественото”.

3.Да се съхрани мига на действието.

4.Всяка дейност да се разглежда от всички страни.

Във валфдорфските училища режимът е свободен и децата се занимават предимно с творчески дейности-рисуване,четене,словесно творчество.Средствата,чрез които се осъществяват тези дейности са дидактичните и музикалните игри.Един от методите за осъществяване на тези дейности е евритмията.Това е движение,при което упражненията  се изпълняват с различен темп и се чувстват с цялото тяло.Говорът е свързан с евритмията.Приема се ,че езикът е музика,изкуство и се търси ритъма на стиха.Всяка фонема изразява определено движение.При евритмията усещането не е материално,а духовно.То е „свещено око”.

Евритмията се използва по време на утринната гимнастика.Упражненията се играят в кръг,за да се съхрани и кондензира енергията,която се получава от Космоса.Текстът се съчетава с физически упражнения:

(Например- „О-о-о-земното кълбо-ръцете правят кръг отдолу до горе –т.е. показват и формата на земята.)

На втория етап се дава изпълнение на движенията с музикален фон-балет( Теодор Попов).

Използва се комбинирана методика за въздействие:

1.Дидактически вербален тест.

2.Евритични упражнения.

3.Терапевтично-образователни занимания:

  -сензорна стимулация

  -работа в група с ритуали

  -комуникация и музикотерапия

  -предметни занятия и релаксация

  -психо и арт-терапия

  -труд и работа в група

4.Сюжетни музикални игри.

5.Български народни хора.

6.Виртуални игри.

7. Високопроективни техники за отреагиране и реконструкция.

8. Специални игри за хиперактивни деца.

 

Д.Уйникът визира играта като вид терапия.Чрез играта децата най-безболезнено преработват душевните си конфликтии несигурност-реконструират,освобождават се от негативните и афективните натрупвания,а учителят създава навици,позитивни нагласи и отношения чрез дискретно насочване.



Ако игрите са разнообразни,те дават възможност за цикличност при овладяването на новото(предметни,графически,словесни).За активизиране на вниманието се създава проблемна ситуация.Важно условие за успех е постепенното усложняване на условията в игрите и достъпността на предложените задачи.Учениците проявяват интерес,ако учителят говори кратко и емоционално.Физкултурната минутка и смяната на дейностите са важно средство за подобряване на работоспособността на учениците.Интересните игри оживяват пасивните,насочват несдържаните и уравновесяват нагласите на учениците.В часовете по изобразително изкуство за развитие на устойчиво внимание се предлага на учениците да откриват какво е пропуснал художникът.Важен е и стимулът.Това се провокира чрез оценяването и рисуването за изложби,конкурси...Адекватен метод за развиване на вниманието е груповото рисуване.(„Кой най-добре ще се справи?”)

За превключване на вниманието голяма роля играе приложно-декоративното рисуване,където се редуват фигури и цветове в рисунката.За насочване на вниманието голямо значение има и емоционалната нагласа(настроението на ученика).За да усеща радост от рисуването ученикът трябва точно да възприема,да насочва вниманието си към същественото  в обекта-форма,разположение в пространството,прилики,разлики.)

В часовете по труд и техника може да се възпитава успешно устойчивост на вниманието.За тази цел ученикът се насочва към един обект за по-дълго време,като се обяснява и показва особеното по втори различен начин.При демонстрация действята се извършват бавно,като се обяснява всичко,което се случва.В паузите се дава възможност на децата да докосват и опознават детайла,констатирайки промяната,която е настъпила

в него.Това темпо на работа спомага за оптималното възбуждане на съответните участъци в кората на главния мозък.Накрая  демонстрацията се извършва при нормална бързина и се прави обобщение.За фиксиране на вниманието може да се използва и цветно осветление.Еднократно червено примигване-„Спри работа,погледни към учителя и слушай указанията!”сигналът многократно примигване може да означава „край на часа”.

В часовете по физическо възпитание и спорт могат да се използват игри,развиващи разпределеността на вниманието.При играта „Кръстосано подаване”учениците си подават различни по тежест топки,като ги поемат от едни ,а ги подават на други.Така те могат да възприемат два и повече обекта едновременно.При децата с множество увреждания този процес се разпределя във времето по различен начин.В първата фаза те са пасивни-първо слушат и гледат,а след това многократно извършват заедно с учителя  действията.Едва в края на периода могат да пристъпят към самостоятелно действие.Най-добър ефект дават упражненията за мултисензорно описание,чрез които се постига успешно изграждане на нервни свръзки между петте сетива и се подобрява концентрацията на вниманието.

През изминалата учебна година бе измерена динамиката на развитие на вниманието при всички ученици.Приложен бе девети субтест „цифрово-символен код” от теста на Векслер и се получиха следните резултати:

В началото и в края на експеримента  са регистрирани процентните съотношения на разпределението на тежестта на дефицит при вниманието:

Начало                                                                      Край

-с много тежко нарушение-33 ученика(47%)          -27 ученика(39%)

-с тежко нарушение-16 ученика(23%)                      -20 ученика(29 %)

-със значително нарушение-20 ученика(29 %)        -22 ученика(31%)

-с умерено нарушение-1ученик(~1 %)                      -1 ученик(~1%)

Анализът на данните сочи,че за изминалата учебна година броят на учениците с много тежко нарушение на вниманието  е намалял с 8% и те са преминали в групата на децата с тежко нарушение на вниманието,като са подобрили устйчивостта на вниманието си.Т.е. децата с множество увреждания се повлияват най-бързо и пълноценно от прилагането на алтернативни методи за работа.Налага се схващането ,че приложените методи и техники за развитие на вниманието подобряват организацията на урочната работа и педагогическото взаимодействие при децата.

Надявам се на един следващ етап от развитието на експеримента да можем да представим нови данни за ефекта от приложението на алтернативните методи за развитие на вниманието,с които да се потвърдят направените изводи.



 

 

 



Славина Тошева


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница