Американската война
Изтегляне 47.71 Kb.
|
| Север/юг.
По време на дългата и тежка зима във Вали Фордж, войските на Вашингтон се възползват от обучението и поддържането на дисциплината от пруския военен офицер барон Фридрих фон Щайбен (изпратен от французите) и ръководството на френския аристократ маркиз дьо Лафайет. На 28 юни 1778г., когато британските сили под ръководството на сър Хенри Клинтън (заместил Хау като върховен главнокомандващ) се опитват да се изтеглят от Филаделфия в Ню Йорк, армията на Вашингтон ги атакува близо до Монмут, Ню Джърси. Битката на практика завършва наравно, тъй като американците се задържат. На 8 юли френски флот, командван от граф д‘Естен, пристигна край брега на Атлантическия океан, готов да води битката с британците. Съвместната атака срещу британците в Нюпорт, Роуд Айлънд, в края на юли се проваля и в по-голямата си част войната преминава в патова фаза на север. Американците претърпяват редица неуспехи от 1779г. до 1781г., включително отстъплението на генерал Бенедикт Арноуд към британците и първите сериозни бунтове в континенталната армия. На юг британците окупират Грузия до началото на 1779г. и превземат Чарлстън, Южна Каролина през май 1780г. Британските сили под командването на лорд Чарлс Корнуалис след това започват офанзива в региона, смазвайки американските войски на Гейтс при Камдън в средата на август, въпреки че американците отбелязват победа над силите на лоялистите в планината Кингс в началото на октомври. Натанаел Грийн заменя Гейтс като американски командир на юг през декември. Под командването на Грийн генерал Даниел Морган постига победа срещу британците, водени от полковник Банастре Тарлтън в Коупенс, Южна Каролина, на 17 януари 1781г. Ескалация До есента на 1781г. американските сили на Грийн успяват да принудят Корнуолис и хората му да се изтеглят на полуостров Йорктаун във Вирджиния, близо до мястото, където река Йорк се влива в залива Чесапийк. Подкрепен от френската армия, командрана от генерал Жан Батист дьо Рошамбо, Вашингтон се движи срещу Йорктаун с общо около 14 000 войници, докато флот от 36 френски военни кораба в морето предотвратява британското укрепване или евакуация. Затиснат и овладян, Корнуолис е принуден да предаде цялата си армия на 19 октомври. Той изпраща заместника си Чарлс О‘Хара да се предаде, след като О‘Хара се приближава до Рошамбо, за да предаде меча си, Вашингтон дава знак на собствения си заместник Линкълн, който го приема. Въпреки че цялото движение за американска независимост ефективно триумфира в битката при Йорктаун, съвременните наблюдатели все още не виждат това като решаваща победа. Британските сили остават разположени около Чарлстън, а мощната основна армия все още пребивават в Ню Йорк. И въпреки че никоя от страните не би предприела решителни действия през по-голямата част от следващите две години, британското извеждане на войските от Чарлстън и Савана в края на 1782 г. най-накрая слага край на конфликта. Британските и американските преговарящи в Париж подписват предварителни мирни условия в края на ноември, а на 3 септември 1783 г. Великобритания официално признава независимостта на САЩ в Парижкия договор и отстъпват цялата територия от Апалачите на изток и Мисисипи на запад в Съединените щати. По същото време Великобритания подписва отделни мирни договори и с Франция и Испания, с което Американската революция приключва след дълги осем години. Изтегляне 47.71 Kb. Сподели с приятели:
|