Американската война
Повратната точка Саратога
Изтегляне 47.71 Kb.
|
| Повратната точка Саратога
На 17 октомври 1777г. британският генерал Бъргойн търпи голямо поражение край Саратога, което убеждава Франция да се сключи военен съюз със САЩ. Преди това французите, въпреки че се надявали, че Лондон ще бъде отслабен, не са искали да рискуват да подкрепят американската нация. Генерал Вашингтон, който рядко правил оптимистични изявления, се радвал, че влизането на Франция във войната през февруари 1778г. въвело „най-щастлив тон във всичките ни дела“, тъй като „независимостта на Америка не трябва повече да бъде оспорвана“. Саратога е обявена за повратна точка на войната. Естествено никои не би отрекъл, че този момент от войната има голяма тежест за стечението на обстоятелствата и извоюването на независимостта, но всъщност този дълъг военен ангажимент трудно би могъл да се обоснове само с една важна битка. В допълнение към Саратога биха могли да се включат още поне четири ключови локации – Бункер Хил, близо до Бостън, където през 19 април 1775г. американската армия бележи успех; Лонг Айлънд, Ню Йорк и останалата част от остров Манхатън, с около 5 000 убити, ранени и пленени, което пък дава силната мотивация на Америка в края на декември да постигне голяма победа, а седмица по-късно печели отново битка в Принстън, Ню Джърси. Като трета повратна точка може да вземем трансформацията на континенталната армия в постоянна, съставена от редовни служители, които доброволна са решили да останат за дългосрочна служба. Постоянната армия противоречала на тогавашните американски традиции, тъй като в началото на заселването си не смятали, че някой ще бъде враждебно настроен към тях, а и не се приема добре от гражданите, които разбират, че историята е пълна с примери на генерали, използвали армиите си, за да получат диктаторски правомощия – всичко, което колонистите се опитват да избегнат. Сред критиците бил обаче и Джон Адамс от Масачузетс, делегат във Втория континентален конгрес, който пише, че се страхува, че постоянната армия ще се превърне във „въоръжено чудовище“, съставено от „най-подлите, безделни, невъздържани и безполезни хора“. До есента на 1776г. Адамс е променил възгледа си обаче, отбелязвайки, че ако продължителността на въвеждането не бъде удължена „нашето неизбежно унищожение ще бъде последица“. Най-накрая Вашингтон получил армията, която искала, а неговите войници били много добре обучени, дисциплинирани и опитни. Под внимание трябва да вземем и януари 1781г. когато Корнуолис повежда армия от над 4000 души до Северна Каролина, надявайки се да прекъсне пътищата на доставка. В битките при Коупенс и съдебната палата на Гилфорд, Корнуолис губи близо 40% (1 700 души) от армията под негово командване още в началото на кампанията в Северна Каролина. През 1781г. той отвежда армията си във Вирджиния отново с цел прекъсване пътищата за доставка, свързващи горния и долния юг – съдбоносно решение, тъй като поставя Корнуолис на път, който ще доведе до катастрофа в Йорктаун – мястото, на което хванат в капан е принуден да предаде над 8 000 души на 19 октомври 1781 г. Изтегляне 47.71 Kb. Сподели с приятели:
|