Американската война



страница2/8
Дата15.05.2022
Размер47.71 Kb.
#114233
1   2   3   4   5   6   7   8
НОИ - Курсова работа
Колониите

Една от най-големите северни колонии става Масачузетс, принадлежащ на Нова Англия. В района процъфтяват корабостроителниците, текстилните складове и манифактури. Този напредък в колонията се дължал на населението, съставено от занаятчии, рибари, земеделци и богати търговци. Това става областта, която е най-силно белязана от пуританството – християнско движение, което има за цел да „прочисти“ англиканството от католицизма.


Централните колонии били главно съставени от големи германски и холандски малцинства, чийто основен поминък бил търговията и селското стопанство. В Централната част се намира и най-активния град сред колоните – Филаделфия с 40 000 души население.
Като най-богати обаче се утвърждават конните колонии. Те дължат своя икономически успях на плантаторската дейност, където чернокожите роби отглеждат ориз, памук, захарна тръстика и тютюн за износ.
Английският език става основен сред колониите, общ за заселниците и 90% от белите хора го владеят. Протестантството е основна вяра и разбиране.
Демокрацията става основен политически модел във всеки град и село. Поданиците на Великобритания биват ръководени от губернатор, чиято задача, наложена от Лондон, бива да прилага законите на кралството.
Свободата, освен за чернокожите, им давала право да водят сами делата си и да приспособяват институциите към своите нужди.


  1. Причини

Повече от десетилетия преди избухването на Революцията се натрупва напрежение, което с течение на времето постепенно ескалира. В Америка започват да се установяват имигрантски тълпи, които се опитват да избягат от религиозните конфликти, разтърсващи Европа по това време. Първата вълна от тях води изключително тежък начин на живот, но общата идея за независимост и по-добро място за живот и развитие ги крепяла и насърчавала да се приспособят към суровия климат, гъстите и непроходими гори. За тяхното по-лесно установяване спомага и местното индианско население.
С течение на времето през 1750г. имигрантите надхвърлят милион. Голяма част от тях са с английски произход и успяват да се групират в общо 13 колонии, простирайки се от реката Сейнт Лорънс до Флорида.
В същото време, насила доведени от Африка, се присъединяват и африканците, т.нар. „черни роби“. Те биват доведени с ясната цел да попълнят липсата на работна ръка в плантациите и расата им да бъде в помощ на заселените се вече имигранти. Презрението към индианците ги подтиква да изтласкат единственото местно население на запад.
След победата си над Франция в Седемгодишната война през 1756г., Англия си връща Канада и завоюва територията, което отделя колониите от Мисисипи. Под предтекст, че защитава индианците, английското правителство забранило на американските заселници да се настаняват там, за да може обаче Англия да ги използва за собствена експлоатация.
Войната, макар и успешна, вкарва Англия в дългове, които трудно биха могли да се изплатят. Това от своя страна кара парламента да промени драстично клаузите в колониалния договор, като забранява продукцията да бъде продавана на трети страни.
Заселниците били принудени да закупуват всяка нужна стока от Англия. С наложените обаче мита и такси през 1765г. обстановката се утежнила изключително много, което подпомага нарастването на недоволството сред американците. Данъци, никога не обсъждани с тях, им биват налагани, а Америка иска единствено техният призив „Няма правителство – няма данъци“ да бъде уважен и да бъдат оставени да изграждат сами своята история, бъдеще и държавна система, чието начало било сравнително успешно, имайки предвид различията между нациите, събрани да градят заедно една нова държава и да отстояват позициите си.
Колониалната съпротива води до насилие, което през 1770г., когато британски войници нападат тълпа колонисти и убиват петима мъже в т.нар. Бостънско клане. След декември 1773г., когато трима бостънци, облечени като индианци, се качват на британски кораби и изсипват 342 сандъка с чай в пристанището в Бостън по време на Бостънското чаено парти, естествено възмутен, парламентът приема още редица мерки, проектирани да утвърдят имперската власт в Масачузетс.
В отговор на това група колониални делегати (включително Джордж Вашингтон от Вирджиния, Джон Самюел Адамс от Масачузетс, Патрик Хенри от Вирджиния и Джон Джей от Ню Йорк) се срещат във Филаделфия през септември 1774г., за да дадат глас на своите оплаквания срещу британската корона. Първият конгрес няма голям успех – не стига до независимост от Великобритания, но пък спира данъчното облагане без правителство, както и поддържането на британската армия в колониите без тяхното съгласие. Конгресът издава декларация за правата на всеки гражданин, включително техния живот, свобода, имущество и съдебен процес от съдебни заседатели. Континенталният конгрес гласува да се събере отново през май 1775г., за да бъдат обмислени по-нататъшни действия, но по това време Революцията вече била избухнала.
В нощта на 18 април 1775г. стотици британски войски преминават от Бостън до близкия Конкорд, Масачузетс, за да завземат скривалището с оръжия. Пол Ривър и други ездачи алармират за тревога, за да може колониалните власти да се мобилизират. На 19 април двете армии се сблъскват в битките на Лексингтън и Конкорд, отбелязвайки „изстрела, чут от света“, който дал началото на Революционната война.




  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница