Амин. Отново искам да ви приветствам на годишната лидерска конференция на Стратегически християнски служби. Както знаете, нашата седмица ще бъде използвана, за да се занимаем с духовното воюване



страница2/11
Дата11.01.2018
Размер1.78 Mb.
#43787
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

ДА ИМАМЕ НАГЛАСА НА ПОБЕДИТЕЛИ


Добро утро, искам да отворите заедно с мен на Псалм 2. Това е втората сесия за правилата на битката, част първа, назована “Да имаме нагласа на победители”.

Миналия път, надявам се, установихме някои факти, първият от които е, че Сатана не е всезнаещ и всемогъщ; той не е навсякъде; не знае всичко; той не притежава всичката сила, ограничен е в пространството.

Целта на нашето воюване е да минем от защита в нападение. Неговата цел не е да атакува Бога директно, защото той разбира, че Бог е достатъчно голям и силен, така, че той е направил своята атака прикрита. Решил е да не атакува Бога фронтално. Главната цел на атаката на Сатана е да неутрализира Божието слово. Така, че Бог да не може да създаде на земята чрез Своите хора това, което е обявил. Тогава Той не би бил вече достоен за хваление и е загубил. Не е нужно Сатана да спечели лично за да спечели войната. Това, което трябва да направи, е да нанесе пълно поражение на Бога. Защото ако Бог не спечели, Той губи. Сатана е достатъчно интелигентен, и всичко, което трябва да направи, е да попречи на Бога да спечели, и тогава той печели.

Защо се разяряват народите,

И племената намислят суета?

Опълчват се земните царе

Искам да ви кажа, че не сте в работата за Божието царство, докато царете на политическия ред не са срещу вас.

И управниците се наговарят заедно,

Против Господа и против Неговия Помазаник, като казват:

Нека разкъсаме връзките им,

И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

Колко от вас могат да чуят, че Псалм 2 е пророческо изявление, където се говори, че светската система и врагът са под атаката на “добрите момчета”. Това не е план, където те се наговарят как да атакуват, но как да се справят с атаката и връзките, и въжетата, и силата на Божиите хора върху тях.

Ще бъдем малко неприятни тази сутрин. Повечето от нас са чували, че Псалм 2 се отнася за времето на милениума, така че да не се занимаваме с него сега. Няма да навлизам в есхатология, но ще кажа поне това, в което не вярвам. Има две основни причини, поради които не вярвам, че Псалм 2 се отнася за милениума. Първата е, че диспенсационализмът иска да вярвам, че неспасените ще бъдат унищожени, Христос ще дойде и Неговите светии ще имат деца, които ще се съберат в открит бунт срещу своите родители и срещу Господа по време на милениума. Учението за милениума всъщност учи, че ще има масово непокорство. Откъде ще дойдат тези деца? Те няма да дойдат от невярващите, защото те са били унищожени. Това учение казва, че светиите ще имат деца, и те ще се разбунтуват срещу родителите си, бабите и дядовците си.

Сега, докато говоря, става война във вашите умове. Библията казва, че ако ние отгледаме децата си в покорство и наставление пред Господа, те няма да отстъпят, когато пораснат. Тогава откъде ще дойдат тези милиони хора в края на хилядата години, които да атакуват Исус с танкове, пушки и самолети? Това е второто нещо, което аз не вярвам. Представете си такава картина на Армагедонската битка: “Ето го Исус, стреляйте с танка, дайте бомбите...” Помислете си за този абсурд, в края на милениума танкове, пушки и бомби се намесват в долината на решението и атакуват Бога. “Добре, момчета, хванахме Го натясно, сега да го довършим!” И тези, които ще Го атакуват ще бъдат вашите разбунтували се деца, които са израснали в буквалното присъствие на Исус Христос, но са се разбунтували срещу Него и срещу вас. Не ме карайте да вярвам в това.

Усещам умовете ви, виждам очите ви замъглени. Казвате си: “Никога не съм мислил за това.” Знаете ли защо никога не сте мислили за това, защото врагът иска да поставите този стих в някаква митология в бъдещето. Така, че ние никога да не преминем в настъпление и да го въведем в действие в настоящето.

Теологически сме били вербувани за митология от библейски стихове, предназначена да ни попречи да влезем в нападение в пространствено-времевия свят. Били сме поучавани, че не трябва да влизаме в нападение докато Исус Христос не дойде отново и ние се върнем отново с Него, и имаме деца, които в края на хилядата години ще се разбунтуват срещу нас и срещу Господа. Спомнете си, че по-голямата част от населението би трябвало да бъде унищожена от голямата скръб, така че откъде ще дойдат тези деца? Приятели, диспенсационализмът учи, че те идват от вас. Аз отхвърлям това, смъмрям това в името на Исус. Библията ми казва, че всички деца, които ще имам, които са отгледани в страх и наставление в Господа, няма да напуснат Неговия път. Да не говорим в присъствието на Царя, Който ще пребъдва физически буквално в Ерусалим. Каквото и да се случи, никой не би станал срещу Царя на Славата с куршуми, танкове, напалм и да се опитва да атакува Този, Който държи всички неща заедно чрез силата на Своето слово. За какво ме мислите, за кретен?

Може би ще кажете: “Денис, отнасяш се много остро, благочестиви мъже и жени вярват в диспенсационализма.” Знам това, по-добри мъже и жени от мен вярват в диспенсационализма. Но това не го прави правилен. Това, което той прави, е, че ни изтласква вън от играта (защото духовната война, която се води, отново ни е поставила в защита), така, че каквото и да се случи, докато Христос се върне, ние да стоим в защита и никога да не изпълним Божието слово, което е нашето ръководство. Моето ръководство е Божието слово, когато го чета, то ме инструктира и ме поставя в определена позиция, като ми показва как да живея и какво трябва да правя. Кажете “амин” ако вярвате в това.

Малко е страшно, когато започнем да говорим кой наистина е Бог. Нека да ви го кажа по друг начин. Нямаше да завали преди Ной да беше завършил строежа на ковчега, защото Бог е определил да свърши Своята работа чрез Своите деца. И докато децата не свършат работата, Бог няма да работи. Сатана разбира това много добре, ето това е войната чрез пълномощници. Спомнете си какво казахме – че дяволът не може да стигне до Христос, защото Той стои от дясната страна на Бога. Христос е бил упълномощен да управлява на земята и да положи всички врагове под нозете Си чрез Своите деца. И Бог няма да подчини враговете Си, докато ние не го направим, защото да бъдем въвлечени в покоряването на враговете Му ни води до зрялост. Вие никога няма да достигнете зрялост, докато не се заемете с работата, която Бог ви е упълномощил да правите. И няма да се въвлечете в тази работа, докато я отлагате за времето на милениума. Така времето ще продължи да минава, докато Бог накрая въздигне поколение, което казва: “Почакай, аз не вярвам, че моите деца ще се разбунтуват в бъдещето, и не вярвам, че ще атакуват Исус с напалм, това е абсурдно. Аз вярвам, че царете и управниците ще бъдат под връзките на помазаните от Бога в това време.

Исус каза много ясно в Матея 13 гл., че не всички ще бъдат спасени. Житото и плевелите ще съществуват заедно и двете ще достигнат зрялост. Злите ще стават по-зли, праведните ще стават по-праведни, и ние няма да представим съвършен свят пред Христос. Но това, което ще представим на Христос, ще бъдат нации, които ще са под обсада, защото най-после ще сме преместили топката от нашата линия към тяхната линия и те са разгневени. Ето затова се говори в Псалм 2. Това е викът на светската система и на нейните управители, когато топката се е преместила в тяхното поле, защото Божиите хора са били освободени от измами, заблуждения и духът на слабост.

Ако ще действаме така, трябва да имаме същата нагласа, която Христос имаше, а Той имаше нагласа на победител. Исус не дойде тук за да загуби, Той дойде тук за да спечели и наистина спечели. Ние започнахме с Колосяни 2 глава. Той изведе на показ явно делата на врага пред всички.

Погледнете си бележките, тази сутрин ще говорим как да имаме нагласа на победители в това време, в което живеем. Бъдещето е сега. Аз не се готвя за милениум. Не знам дали ще има милениум или не. Но ако има, той няма да бъде населен от непокорни деца на светии. Това е почти богохулство, защото напълно отхвърля обещанията на Бога към родителите. Божието слово ни дава ясни, конкретни обещания към родителите и тези обещания няма да произведат непокорство в края на милениума. Това учение е от ада. Съжалявам, че трябва да засегна много хора, но по-добре да засегна хора и да ги накарам да мислят за нещата, в които са били поучавани, отколкото да бъда мил и да останем на нашата линия. Не искам да преживея останалата част от живота си в църква, играейки на своята линия и опитвайки се да я държа, докато дойде Христос, защото Библията не поучава това.

Трябва да имаме нагласа за победа. Исус каза в Матея 9:29 “Нека бъде според вярата ви”.

1. Не можете да спечелите битка като очаквате да загубите.

Това не може да стане. Можете ли да си представите треньор, който казва: “Момчета, вие ще излезете да играете, и аз знам, че не можем да спечелим, няма начин да спечелим, но искам да играете по най-добрия начин, по който можете.”

Ние сме единствената организация на тази планета, която знам, която проповядва побеждаващ Христос и след това прилежно търси антихриста. Ние сме наистина чудати, а очакваме хората да започнат да играят на по-високото ниво на играта, когато те вече са решили, че нашата страна губи. Как мислите, колко би издържал един треньор, който преди всяка игра казва на отбора си: “Не очаквам да спечелите, момчета, може би не можете да спечелите, другите са по-добри, но вие сте тренирали усилено и аз искам да излезете и да загубите с класа.” Колко дълго би издържал такъв треньор? Такъв човек не би съществувал дълго.

2. Не можете да спечелите битка, ако вярвате, че сте недостойни да спечелите.

Знам, че всички вие сте наясно с вашите недостатъци и грехове, и аз с моите, но същността на битката е, че нашето достойнство е в Христа, не в нас. Когато се боря в духа, не се бия въз основа на моите заслуги, защото нямам такива. Бия се въз основа на заслугите на Исус Христос. Това е същността на християнството – отъждествяването ни с Христос. Ние не се бием от наши заслуги. Бием се чрез Него и за Неговата слава.

Нашата работа в духовното воюване не е достойнството ни, но в нашата подготовка и нашето хладнокръвие. Голяма част от това ще ви се стори ефимерно и далечно за вас, но след като продължим, ще ви се стори по-реално.

Помислете си за това, с което врагът ви атакува – “Ти си грозен, дебел, глупав, не си образован, имаш този навик, онзи навик, жена ти не те обича, децата ти не ти се покоряват, не можеш да се довериш на тези, на които си се подчинил и т.н.” Вземи решение, всичко това е боклук. Всеки тук преминава през такива неща и дори повече. Тези неща идват срещу вас, но ето и вие идвате срещу тях. Когато срещам такива атаки в духа, има две, дори 3 неща, с които заставам срещу тях.

Първо, моята вяра. Аз или вярвам, че мога да победя това обвинение, или вярвам, че не мога, но ще направя добра битка за Исус и ще загубя с достойнство. За повечето християни, с които съм говорил, духовната война е като някаква магия. Те не знаят кога идва и защо заминава. И си казвате: “О, Господи, това е духовно воюване. Каквото и да правиш, Дик, недей да проповядваш демонология, защото ще докараш духовно воюване върху църквата.” Изведнъж, магически се появява духовно воюване и всеки казва, че е под него. И всички започват да се надяват и да се молят на езици някой ден да ги напусне като лоша миризма. И вие не знаете защо.

Когато духовната битка дойде върху вас под каквато и да е форма, вие трябва да “паднете” в духа, да застанете в това, което знаете в Христа, да се приготвите, и това е мястото, от което започвате войната. Първо, не заставам срещу врага с моята сила, защото нямам такава. Моята праведност е в Христа, така че нека не говорим за това, колко съм недостоен, или за греха, който съм направил миналата седмица. В битката не се занимаваме със себе си, но ние в Христа. Тук се касае за достойнството. Но трябва да се занимаем и с някои други въпроси, първият от които е: “Ти приготвил ли си се?” Ти заякнал ли си в Духа, изграждал ли си себе си в молитва, изграждал ли си себе си в Божието слово? Какво сте правили, за да практикувате вашите техники, така че когато влезете в битката, да имате увереност във вашата техника. Защото техниката, която притежавате, ще бъде предизвикана.

Второто, което искам да кажа, е, че в битката хладнокръвието е всичко. Не можете да се биете успешно ако не запазите спокойствие. Всъщност може да определите ходенето в Духа като способност да се държите за това, което знаете, когато сте под краен натиск. Една от големите причини, поради които Бог допуска ние да минаваме през духовно воюване, е да ни покаже къде сме в способността си да задържим това, което знаем, когато сме под натиск.

Чували сте ме да поучавам. Всеки, който поучава Словото, използва всичко. Случвало ми се е да поучавам с филми. Спомням си филма “Зулу”, голям филм, в който има една сцена, която ме просълзява. Във филма има един главен сержант, който е чудесен боец, и при него служи един млад новобранец. Тези британски момчета се бият с десет хиляди човека от племето Зулу, които са зли хора, но като воини са невероятни. И те ги атакуват. Има сцена, където това младо момче започва да губи самоконтрол и главният сержант със своите проницателни очи го поглежда и казва: “Дръж се, синко”. Това, което той прави, е, че предава душата си на това момче, защото той знае, че ако това момче не запази пълен контрол над себе си, то ще умре.

Това е, което Святият Дух иска да ни каже в нашата битка. Когато сме в битка, независимо дали атакуваме или се защитаваме, и натискът става по-лош, и разбирате, че започвате да се обърквате и да треперите, и нещата започват да се объркват, това е моментът, в който Святият Дух иска да ви каже: “Дръж се, дъще, закрепи себе си във вяра, успокой се и устоявай”.

Не можете да направите това, освен ако не вярвате, че ще спечелите. Не можете да се държите твърдо, ако сте с нагласата за загуба. Ще бъде според вярата ви. Това е истина. Не можете да се държите твърдо, ако сте с нагласата за загуба.

Бог е призовал Своята Еклесия (тези, които са призвани да управляват) да води атакуваща война на земята. (Мат. 16:18)

Исус каза, че ние ще бъдем тези, които ще атакуваме портите на ада. Навярно знаете, че Исус не каза, че портите ще атакуват нас. Той каза: “Портите на ада няма да устоят на моята атака.” Той не определи църквата като баптистка църква, или изпълнена с Духа църква, или като методистка църква, не я определи доктринално. Той адресира Христовото тяло мотивационно. И каза: “Нагласата на църквата, която Аз строя, ще бъде атакуваща църква, тя ще атакува портите на ада, тя ще започне да атакува от Голгота, и ще атакува до деня, в който Моят крак докосне тази земя отново. Това ще бъде църква в нападение.”

След като веднъж разберете това, ще осъзнаете защо дяволът е толкова загрижен да ни държи в защита, така, че да мислим, че духовното воюване е битка в защита, а не в нападение. Моят конфликт с диспенсационализма е, че той теологично ни поставя в защитна стойка, и прави невъзможно за нас да правим друго, освен да печелим души. И понеже ни позволява само да бъдем църква, печелеща души, няма начин да изпълним Псалм 2, и да поставим царете и управителите срещу нас, защото не представляваме никаква заплаха за тях, докато оставяме техния контрол върху земята непредизвикан. Тези от вас, които вярват в диспенсационализма – не ви карам да хвърлите “цялото бебе”, защото не разбирам всичките нюанси на това учение, при все, че съм слушал за него. Това, което ви карам да отхвърлите, е очевидната заблуда на поразена църква, на която само й е позволено да спасява души. Това не е евангелието на Исус Христос, и не е евангелието на Божието царство. Печеленето на души е важно сто процента, но причината, поради която печелим души, не е да ги закараме на небето, но да ги спечелим като наборници за войната.

1. Ние се бием ежедневно, тогава защо да не атакуваме?

Искам да го кажа отново, особено на вас, жени (някои от вас са мили, но други са по-войнствени и от мен), но повечето християни имат следната нагласа: “Исус е мил, не иска да се бутам в пътя на дявола, не се интересувам от духовно воюване, нека Френджипейн се занимава с това, аз ще се занимавам с това, което винаги си правя и не искам нищо от воюването. Бях около човек, който се занимаваше с освобождаване, беше грозно и объркано, много неща се промениха в мен тогава, и всичко, което искам да правя, е да печеля души. Няма много да досаждам на дявола, и се моля и той да не ми досажда много.” Но каква е истината? Тя е, че вие се биете ежедневно. Няма да са минали и пет минути, откакто сте се събудили и дяволът ще ви атакува, гарантирам ви.

В момента, в който се събудите, и дойдете в съзнание, вие автоматично сте въвлечен в някакъв вид мисловна духовна война. Това, което искам да кажа, е следното: Вие ще се биете, не можете да избягате от воюването, при Бога няма пацифисти. В тази война няма уволнение. Има само един въпрос – дали ще атакувате, или ще се защитавате.

Нека да ви кажа защо повечето християни не се молят така както трябва или не се ангажират със силно молитвено служение. Това е защото, ако наистина се молите, вие атакувате. А вие интуитивно знаете, че ако започнете да атакувате, ще предизвикате огън, но не искате да предизвиквате огън, защото вашите преживявания в духовното воюване са предимно лоши, а не добри. Вие си знаете, че повече губите, отколкото печелите. Колко от вас могат да бъдат честни пред Бога? Причината, поради която не искате да се биете, е, че повече губите, отколкото печелите. Нека да си го кажем както е. Това е основният проблем на повечето християни в Христовото тяло, независимо че се събираме заедно и пеем песнички, че сме победители в Христа, ние четем всичките стихове, че сме победители, но когато дойде критичният момент, изповедта на повечето вярващи е: “По-често губя, отколкото печеля, затова няма да си създавам проблеми. Защото не искам да се бия и не искам война.”

Трябва да приемем реалността, че това е истинска война с истински материално и духовни куршуми, и има истински жертви за вечността.

Не можете да отидете на истинска война, докато не разберете истинските последствия от поражението. А това е истинска война.

Колко от вас, освен мен, започнахте пътя си с мъже и жени, които сега са жертви край пътя? Хора, които са казвали, че обичат Исус и вероятно е така. (Някои от тях може да са обичали Господа повече.) Може би казвате: “Как може да бъде това, ако говорим теологически?” Ако погледнем от позицията на Калвин, може би те никога не са били спасени? Не знам отговора на този основен въпрос. Вярвам, че такъв вид въпроси са в ръцете на всемогъщия Бог. Но знам това: познавам хора, които обичаха Бога, и които бяха издухани от битката. Колко от вас са били изхвърлени от битката? Аз съм бил вън от нея за седем години. От 18 до 25 си година бях вън от битката, вън от войната. Защо? Защото направих няколко фатални грешки.

В реалната война не трябва да правите фатални грешки. Има неща, които не трябва да правите никога.

Никога не трябва да обръщате гръб на врага. – Давид в Псалм 30.

Не трябва никога да затваряте очите си. Колко от вас в Духа (ако можех да имам ваша снимка!) си затваряте очите, молейки се на езици. В истинска битка никога не трябва да си затваряте очите. Никога... Никога.

Погледнете сега на тази диаграма.

1. Духовното воюване е като партизанска улична схватка във Виетнам. Това не е битка на чест според правилата на маркиз дьо Куинсбъри. Няма правила в тази война. Няма възможност за добро шоу.

Това не е битка на червените куртки. Това не е: “Ето, дяволът идва и казва “Здрасти Денис, добро утро, ето тук съм; Денис, нека да се бием.” По природа тази война е измамна. Той идва неочаквано. Той идва чрез хора, чрез които обикновено не очаквам. Той ни използва един до друг за да ни кара да воюваме между себе си. Това е война, която идва от оризищата и след това хората падат в своите скрити бункери. И никога не ги виждаме отново. Това е напълно неочаквана война в джунгла.

Целта, както е показано на тази диаграма е следната: Стратегическото воюване определя къде се биете. Дали ще се биете в Ханой или в Сайгон. Тук се занимаваме с дълбоки нагласи в духа. Не искам да воювам с дявола в моя дом. Искам да се бия с него в неговия дом.

САЩ от времето на гражданската война нямат водена съвременна война на своя територия. Поради това имаме напълно различна нагласа към войната от европейците. Европейците имат две световни войни на тяхна земя. Целта на битката е не да се биеш на своя земя, а на земята на противника. Не искаме да се бием в Сайгон, ние искаме да се бием в Ханой. Това означава, че трябва да планираме как да пренесем битката от нашето място на неговото място. Това означава, че не трябва да го чакаме в къщи, докато той дойде при нас. Защото ако чакаме, той ще дойде. Ако чакаме дявола, обещавам ви, че наистина ще се покаже. Не искаме да чакаме, но да отидем на неговата територия и да се бием там.

Когато се биете така, това означава ли, че той ще дойде отзад и ще се опита да унищожи вашите запаси у дома? Да. А това означава, че вашата база у дома трябва да е достатъчно сигурна, така че когато излезете навън да се биете, да не се безпокоите какво става у дома.

Много от вас, които са тук днес (някои от вас дори са ръководители), знаете, че все още не можете да влезете в атакуваща война, защото знаете, че базата ви у дома не е защитена достатъчно в духа. Защото всеки път, когато излезете навън, врагът идва у дома ви и започва да разрушава вашата къща. Какво означава това?

Първо, че ако имате желанието да станете участник, трябва да направите базата у дома ви достатъчно сигурна, така, че да можете да излезете и да се биете. Ако наистина имате глад да се биете, ако наистина искате да пренесете битката при врага, ще бъдете мотивирани достатъчно силно да съградите вашата база у дома така, че да го направите. Повечето християни никога не съграждат достатъчно своята база у дома, защото не сме им дали достатъчно видение да излязат и да водят атакуваща война. Където няма видение хората се разюздават. Това, което наистина ще ме накара да си построя базата у дома, ще бъде достатъчно настоятелна сила от Святия Дух в мен, който да изисква от мен да изляза и да атакувам в Ханой. Никога няма да възстановя Сайгон, докато не реша битката в Ханой. Това няма да стане. Тук се занимаваме с мотивация.

Стоите тук и ме слушате, чувате ме да говоря на английски, но това, което наистина става в Духа сега за тези от вас, които имат уши, е, че вие преминавате през тест за реалност. И Святият Дух ви говори: “Колко откровение има в мен за желанието ми да започна да атакувам, така, че князете на моя град да кажат: (както Луис казва) “Нещо става тук, християните идват, те ни връзват с окови, те създават проблеми в града, отнемат ни способността да владеем това нещо по начина, по който искаме да владеем, ние сме под обсада.” Преминавате през тест за реалност за това, какво Бог е поставил вътре във вас.

Не искам да стоя у дома и да воювам за Джейн и децата, това не е моето видение в духовното воюване. Не си лягам вечер казвайки: “О, ако крадецът дойде, той ще съжалява, че е дошъл тук.” Не е това нещото, което ме мотивира. Това, което ме мотивира, е как да сляза в градската администрация и да предизвикам ада там. Искам да раздвижа ада, искам той да прояви себе си, така че в Божията сила да можем да се справим с него. Не искам да се бия в Сайгон, искам да се бия в Ханой. Кажете амин, ако знаете за какво става въпрос.

Нека да преминем на другата страница. Ще говорим за някои неотменими характеристики на победата.

1. Разбирам, че ще открия моето предназначение на бойното поле за мен и моите хора, на нашата част от стената в Христа.

Мъже, това е трудно. Аз харесвам женствеността на ДжеЙоан Тя е женствена жена. Опитвам се да пазя нейната женственост. Не го правя съвършено, но се стремя да го правя. Не искам Джейн да бъде уличен боец. Не искам неща, които са в мен, да бъдат и в нея, но трябва да й помогна да бъде боец. Защото не мога да я предпазя от войната, понеже тя идва и при жените и при децата. Дори сега, докато говоря, мисля, че не съм свършил работата, която искам. Но Бог ми е дал дух на воин. И част от моята работа е да науча Джейн как да се бие с всичко, което аз знам за воюването, и да науча децата си как да се бият с всичко, което знам за воюването. Защото моето предназначение не може да бъде отделено от моето семейство. Не мога да отида да се бия в Ханой, без да направя така, че и те да дойдат с мен. Не искам моята жена и деца у дома в духа. Това е все една да искам жена ми винаги да е бременна. Не искам жена ми и децата ми на сигурно у дома, защото те няма да влязат в своето предназначение на сигурно място у дома. Брат, ако ти се опитваш да пазиш жена си и децата си на сигурно място у дома, не разбираш естеството на тази война. Искам Джейн и децата на бойното поле с мен под някаква форма, защото където аз отивам, ние отиваме, защото сме едно цяло. Има една нагласа в джентълменското християнство, която казва, че мъжете трябва да се бият навън, а жените да стоят в къщи. Не вярвам това. Това не е в Библията. Има различни сезони. Има различно време, когато жената трябва да стои у дома, за да върши определени неща. Не говоря физически, говоря в духа.

2 Коринтяни 10:13-15


А ние няма да се похвалим с това, което е вън от пределите ни, но според пределите на областта, която Бог ни е определил, като предели, които да достигнат дори до вас. Защото не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие. И не се хвалим с това, което е вън от пределите ни...”
3. Аз съм упълномощен да се бия единствено на територията определена за мен.

Това е много важно. Не мога да се бия за въпроси или върху духовна територия, която не ми е била дадена да се бия. Павел в целия този пасаж от 9 стиха повтаря отново и отново: “Вижте, аз няма да премина границата на моето назначение, защото ако направя това, ще бъда не само вън от Божията воля, но и следователно уязвим.” За всеки един, който е минавал през това, през което Павел е минал, последното нещо, което би искал да бъде, е да бъде уязвим. Има ли някой друг освен мен на това място, който да е правил грешки, които да са били толкова големи, че глупакът е бил избиван от вас достатъчно дълго, и вие сте казали, че никога отново няма да влезете на територия, която не е ваша. Има ли свидетелства за това? Ако някога сте били на територия, която не е била ваша в духа, и дяволът е започнал да ви бие, и няма какво друго да направите освен да отстъпите колкото може по-бързо, и Бог ви е държал на бойното поле. Ще попитате как може Бог да ви държи на бойното поле, на което не трябва да бъдете? Защото той иска да ви върне у дома със знание. Когато излезете от една от тези войни, вие ще сте научили нещо.

Можете да се биете единствено на територия, която е ваша. Можете да се биете единствено за неща, които са ваши.

Аз имам дълбок товар за движението “Pro Life”, но приятелю, това не е моето бойно поле. В общ смисъл това е бойно поле на всички ни, но вие разбирате какво казвам. Това не е мястото, където аз съм призован да воювам, и знам това. Има много неща, в които искам да бъда въвлечен, но ако отида там, няма да мога да воювам по начина, по който искам.

Колко от вас, лидери, сте се опитвали някога да правите църква на място, на което не сте били призвани да правите църква? Или някога сте се опитвали да бъдете ръководител на група, на която не сте били призовани да бъдете. Няма никога да го забравите!

Нека да продължим.

4. Разбирам, че дяволът и неговият надзирател над мен ме познават по-добре отколкото аз себе си и са уверени, че аз имам своята цена и точка на бойна уязвимост.

През 1972 г. една вечер си лягах, служението тъкмо беше започнало да набира скорост и към краката на леглото ми застана демоничен дух. Едно от най-странните преживявания в моя живот. Той се включи в мен електрически (не буквално) и прочете всичките ми “вериги”. И аз можех да го почувствам как ме чете. Тогава през 1972 г. бях прехвърлен от един демон надзирател на друг. Единият напусна и над мен беше поставен друг, защото дяволът не може да бъде навсякъде по едно и също време. И поставя своите духове срещу вас, защото мисли, че те ще бъдат последователни да ви саботират. Тогава над мен бе поставен нов дух. Когато той ме прочете Господ ми каза: “Той знае повече за теб, отколкото ти за себе си, така че внимавай.”

В момента, в който започнете да се стремите да влезете на бойното поле, вие вероятно ще имате промяна в назначението според врага, който е срещу вас. Нека да ви кажа това, че дяволът няма да дойде срещу вас лично. Според мен имаме само четири случая, когато дяволът някога се е занимавал лично с човек. Бог прави тази война справедлива и никога няма да позволи да бъдете изпитани повече отколкото можете да се справите. И вие, и аз няма да се справим много добре лично срещу Сатана. Вие не се биете с дявола. Когато смъмряте дявола, трябва да знаете, че смъмряте неговия оръженосец, не него. Вие просто смъмряте силата, която той им е дал. По същия начин, по който вие призовавате силата на Господа, когато говорите от Господа, по същия начин вие проклинате силата на Сатана и пратеника, който е там в неговото име. Но вие не се занимавате с дявола. Ако си мислите, че се биете лично с дявола, за съжаление имате за себе си надута представа. Не мисля, че някога съм се срещал с дявола и не мисля, че ще се срещна с него. Със страх казвам, че бих искал да направя нещо, което да е толкова важно, че да заслужа времето му. Но мисля, че сега не го заслужавам.

Псалм 18, нямаме време да го прочетем. Ще ви помоля да отделите време да си го прочетете преди лягане тази вечер. Псалм 18:30-42.

Защото Давид разказва как Бог го е научил да воюва. Давид разбираше от война. Той знаеше, че тя не е зрелище.

Ние искаме да спечелим, а не да се забавляваме.

Не трябва да следваме екстравагантни ръководители, увличащи се по всяка нова мода или “помазани” начинаещи лидери без ясна стратегия или ресурси да спечелят.

Достатъчно съм стар и съм преминал през твърде много битки, за да следвам повече т.н. помазани лидери, които се появяват на пътя, защото нямам представа за техния боен опит, нямат видим източник на ресурси и не виждам правилните белези върху тях. Няма да ги следвам.

Постъпвайте, както желаете, но ще ви дам един съвет. Трябва да се научите как да четете белезите на хората, за да знаете кого трябва да следвате и кого не. Никога не следвайте човек, който казва, че може да победи всичко. Той не може. Нито един от нас не може, започвайки от мен.

Павел ни предупреждава в Ефесяни 4:14, че светиите ще бъдат блъскани и завличани от всякакъв вятър на учение. Аз го наричам “вкусът на месеца”, последната мода в харизматичното обновление. Видели сме ги да идват и да си отиват, и ще видим още такива групи през следващите пет години. Изключете ме от това, аз вървя в друга посока.

Когато отиваме на война, можем да бъдем уверени, ако:


  1. Отиваме от правилните причини.

  2. Имаме правилните мотиви.

  3. Имаме правилната стратегия.

  4. Ако се бием срещу правилните врагове.

Помнете, че ние не се бием срещу хора, а срещу духове. Дали това означава, че никога не се борим с хора? Не, напротив. Това означава, че ще борим много хора. Но трябва да разберете, че вие не се биете с човека, но със съществото, което го мотивира да прави неща, с които да се противопоставя на делото на Божието царство. Това е, което наричаме висша техника. Това означава да ангажираш друг човек в духовно воюване, без да го правиш лично между него и теб, но да разбираш, че това, с което се занимаваш е силата, която го мотивира и го движи, а не той самия. Това не е лесно да се направи. Но ако искаме да сме успешни във войната, трябва да се научим как да правим това. Исус го направи с Петър в Мат. 16 гл., това е съвършен пример. Първо Петър казва, че Той е Христос, Син на живия Бог и Исус го благославя; и след пет минути той казва на Исус, че не трябва да отива на кръста. И същият Исус, който го благослови, сега се обръща към него и казва: “Махни се зад Мене, Сатано, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките.” Той не смъмря Петър. Той смъмри Сатана, защото Сатана говореше чрез Петър. И Исус разбра това. В разстояние от пет минути Святият Дух говори чрез него и след това дяволът говори чрез него. И Петър бе готов да тръгне във всяка една от двете посоки.

Стигнахме до края на този урок. Нагласата на победител трябва да има решителност преди битката.

Ето “пет гладки камъка” (1 Царе 17:40), които Давид взе срещу Голиат, които ще ви донесат победа на вашето бойно поле.

1. Вярвам, че Божиите закони работят, ако бъдат следвани.

Ако се подчинявам на Божиите закони, те работят. Няма магия или тайна, това е гравитацията. Ако се покорявам на закона, той работи. В следващата лекция ще се занимаваме с това как да се защитаваме без да се страхуваме. Първото нещо, което учителят ми по карате трябваше да ме научи, бе как да се справям с юмруци и ритници, които идват срещу теб така, че могат да счупят тялото ти, и ако направиш определени неща срещу тях, можеш да ги блокираш. И ти трябва да повярваш, че ако го направиш, то ще работи. Защото ако не повярваш, ще бъдеш натрошен. Това става вътрешно убеждение: “Вярвам. Имам увереност, че ако се подчиня на този закон, той ще работи.” Нашият проблем е неверието. Ние не вярваме, че Божиите закони работят.

2. Приемам страданието като важна част от моята победа.

Ако ще се биете, вие ще страдате. Имайте го предвид. Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса ще страдат.

3. Няма да спра. Спиращите не печелят.

4. Земята е наша в Христа, не на дявола.

5. Аз съм посветил себе си да обуча вълна от воини след мен.

Ще завършим с тази идея. Нашето посвещение е да обучаваме други, което ни дава непобедима сила. Има един закон и той е: Не мога да спечеля, ако се бия за себе си. Мога да спечеля само ако се бия в полза на други. Това е закон в Духа. Исус победи на Голгота, защото Той не се биеше за Себе Си. В Бога вие можете да спечелите само тогава, когато се биете в полза на другиго. Ето затова Неемия каза на своите хора да се бият за жените си, за децата си и за земята си. “Не се бийте за себе си, защото вашето “аз” ще бъде намесено.” Трябва да се биете себепожертвувателно, ако искате да спечелите. И трябва да имате нагласа за победа, защото обичате тези, заради които се биете. Амин.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница