УСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАЩИТА СВОБОДНА ОТ СТРАХ

УСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАЩИТА СВОБОДНА ОТ СТРАХ

Нека да ви кажа нещо за воденето на битка. Никога не можете да станете добър боец докато не повярвате във вашата защита. Защото ако се биете с някой, с каквато и да е сила, вие интуитивно знаете, че тази сила може да ви нарани. Единственият начин, по който можете да влезете в бой с него, е ако вярвате, че можете да се защитите от неговата атака. Вие никога не можете да станете добър боец, докато нямате защита, в която да вярвате. Това е закон. Всички добри бойци започват с развиване на добра защита, защото когато имате защита, тогава може да атакувате. Не можете да атакувате докато нямате защита.

Псалм 18:30-36:

Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

Това е защита.

Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара освен нашия Бог?

Бог, Който ме препасва със сила, и прави съвършен пътя ми,

Той прави нозете ми като нозете на елените, и ме поставя на

високите ми места.

Учи ръцете ми да воюват, тъй щото мишците ми запъват

меден лък.

Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е

поддържала, и Твоята благост ме е направила велик.

Ти си разширил стъпките ми под мене; и нозете ми не се

подхлъзнаха.

Ще говорим за това къде са краката ви по време на битката. Давид, като воин, говори за използването на краката. Не можете да се биете, ако не знаете къде са краката ви. Ще говорим за това какво означава това в духа.

От стих 37 надолу, след като той е направил всичките тези неща, какво става? Какъв е резултатът, след като имаме Бог, Който е наш щит, наша канара, прибежище и сила? С други думи, Той ви е облякъл със сигурност и защита, тогава какво става? Първите две думи от 37 стих: “Гоних неприятелите си...” Духовното воюване не означава да бъдеш жертва на атаките на дявола. Духовното воюване в действителност започва, когато можем да кажем:

Аз гоних неприятелите си и ги стигнах,

И не се върнах, докато не ги довърших.

Стрих ги та не можаха да се повдигнат;

Паднаха под нозете ми.

Защото си ме препасал със сила за бой;

Повалил си под мене въставащите против мене.

Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми...

Когато някой или нещо обърне гърбът си, вие сте спечелили.

Завършихме миналото поучение с това, че в крайна сметка не можем да се бием за себе си, защото силата на кръста е любовта и силата на войната също е в любовта. Това е голямата тайна на духовната война. Всъщност това е голямата тайна на всяка битка. Последното нещо, което някога бихте искали да направите, е да се биете с някой, който разбира, че се бие за тези, които обича. Защото се занимаваме със съвсем ново ниво на сила, когато влизате в бой със силата на любовта. Силата на победата на най-високото ниво не може да бъде отделена от силата на любовта. Ето затова Неемия постави хората на стената с тези, които обичаха. Затова по-старите светии биха паднали в области на самодоволство, ако не се обърнат към следващото поколение, което идва, за да го екипират. Това, което ни предпазва да не паднем в лични области на задоволство, когато остаряваме, и да кажем: “Достатъчно съм воювал”, е любовта, която чувстваме към нашите деца, които са следващата вълна. Колкото по-възрастен ставам, толкова по-малко ме е грижа за мен самия. Това е интересно нещо. Колко от вас са го преживяли? Когато бяхте млади, беше интересно да правите това или онова нещо. Но когато остарявате, си казвате: “Това вече съм го правил, защо да го правя отново? Защо просто не се оттегля, няма причина да бъда толкова краен. Аз съм убил моите “мечки и лъвове”. Защо просто не се оттегля?” Единственото нещо, което може да ви държи в състояние на бойна готовност, е да бъдете загрижени за обучението на вашите деца, да се биете за вашите деца, за следващото поколение. Да бъдем способни да носим тази война отвъд себе си.

Нашето поколение е преминало през много изкривени неща. Ние виждаме края на много лъжливи теологии в областта на есхатологията. Аз лично не вярвам, че някоя настояща есхатология има всичките правилни отговори. Не мисля, че ще стане по начина, по който постмилениалистите мислят, не мисля, че ще стане по начина, по който амилениалистите мислят, и не мисля, че ще стане по начина, по който премилениалистите мислят. Мисля, че ще стане по начин, както никой от нас не е мислил.

Това, което сега правим, е че започваме да се отказваме от тези идеи, които са държали нашето поколение в робство. Много от нас достатъчно добре са си пробивали път през харизматичната суматоха, през всичките странни, чудати и чудесни неща, които ставаха при раждането на ново обновление, така че ние не можехме да разделим, кое е глупост и кое е Господ в нашите видения. Започнахме да узряваме. Част от харизматичното обновление сега преоткрива историческата теология, започвайки да придобиват здрави теологични основи. Ние започваме да се стабилизираме, така че да бъдем хора и на Словото и на Духа. До сега повечето харизматици и петдесятни не бяха хора на Словото, а хора на Духа. Но ти не можеш да продължиш така, защото не можеш да отделиш Духа от Словото. Те са неразделни. Сега нашето поколение преминава през много промени, през голямо боричкане. Мисля, че вече сме разбрали, че не сме последното поколение, че не сме Висшия идеал на Божията воля, не сме повече края на историята, и може би друга група идва след нас. Ние не сме повече последното поколение, което ще съпровожда телесното присъствие на Господ Исус. Мисля, че много от нас са минали през това и са казали: “Не, виждаме, че това няма да стане. Има твърде много от Божието Слово, което трябва да бъде изпълнено, и ние няма да стигнем до него през нашия живот.” Това е невероятен удар срещу нашето его. Защото ако има нещо, което трябва да се каже за нашето поколение, е, че то е егоистично и мисли, че Бог има неща за нас, каквито никога не е имал за никого преди нас и може би няма да има за други. И ние сега се освобождаваме от тези неща, така, че нашето поколение се освобождава от много християнски митове.

Когато съм освободен, моята отговорност е да се обърна и да помогна на следващото поколение, никога да не се заплете в това, от което аз се освобождавам, и да им помогна с всичко, което знам. Мисля, че (по аналогия) ние сме направили нашата защита. Не знам за градове, може би Ленсинг е най-изявения, но знам, че дори това е малко. Не знам за градове в света, които да са “под обсада”. Слушам за църквата на пастир Чо в Южна Корея. Мисля, че това е фантастично. Той има църква от 700 000 човека. Това е чудесно, но аз не виждам новинарски статии във вестника, че кметът на Сеул е събрал съвет, да решат какво да правят с църквата на Чо. Никога не съм виждал нещо публикувано, което да се занимава с нещата на това ниво. И това е в град, който има повече християнско влияние, от кой да е друг град на земята. Но все още не чувам боен вик от врага там. Каквото и да става в Сеул, то не е предизвикало вестниците в тази област.

И ние не сме никъде, ако врагът не започне да крещи. Не виждам кръв в носа на врага. Не виждам никакво поражение върху лицето на дявола, относно това, което ние правим.

Врагът е претърпял космически удар на Голгота. За това няма съмнение. Но сега Бог го е оставил и е казал: “Вие, момчета, довършете работата”. Той каза: “Аз няма да се върна, Моят Баща Ми е заповядал да остана седнал. Той каза: “Седи от дясно Ми, докато враговете Ти станат Твое подножие.”

Причината, поради която не вярвам в треската за грабването. Вярвам в буквалното телесно завръщане на Господ Исус. Но не вярвам в треската за грабването, защото Исус е под заповедта на Отца, да стои от дясно Му, докато Неговите врагове Му станат подножие. Той няма да стане, докато тези врагове не бъдат подчинени. Това означава ли, че всички хора ще станат християни? Не, защото Матея 13 глава не ни казва това. Означава, че ще има много зли хора на земята и те ще стават все по-лоши. Но ще има достатъчно покоряване на тези врагове, така че Христос да каже: “Добре, Моите деца са влезли в Моя дух на победа и сила. Те вече са се научили да вярват в Мен, научили са се да прилагат Моето слово, научили са се да следват Святия Дух. Има достатъчно победа, така че Аз мога да дойда.” Това е, което аз вярвам. Виждам това в Духа по-ясно отколкото виждам вас. Защото картината за духовно воюване, която сме имали до сега е, че врагът идва върху нас. И цялата диспенсационалистическа теология се вмества в тази картина. След като дяволът ни набие и ни победи, Христос идва долу и ни избавя, защото никой не е останал. Това е дяволски боклук. Той стои от дясно на Отца, защото Божието слово заявява, че Той ще стои там, докато Неговите врагове Му станат подножие. Исус Христос няма да се върне до времето, когато може да каже на църквата, която е притиснала дявола и го налага: “Добре, синко, стига толкова, ти го наби достатъчно.” Тогава Той ще дойде и ще ни вземе и ще каже: “Няма смисъл от това клане повече, ти спечели.”

Приятелю, искам да ти кажа, че това е още далеч, защото влязох в противоречие с всичко, което сте били учени да вярвате в Духа. Врагът е този, който ни е повалил и ни налага и Исус трябва да дойде и да ни избави, извинявайки се: “О, скъпа, тц, тц, тц, ела, ела, ела. Съжалявам, че дяволът е направил това с вас. Наистина съжалявам. Но качете се тука, а Аз ще сляза долу и ще му дам да разбере втори път, защото очевидно не Съм свършил съвършено работата първия път.”

Аз пък си мислех, че Той победи и го изведе на показ. Мислих, че Той демонстрира на космическия турнир, че дяволът е нищо в сравнение с Него, Господа на славата. Той казва: “Сине, дъще, Аз го ритнах по опашката и сега искам вие като корпоративен народ да се научите как да прилагате същия живот, който Бог Отец Ми даде, когато го победих, така че и вие да го победите. Когато го повалите и го биете достатъчно дълго, тогава ще дойда да ви взема, и да кажа, че тази битка повече няма изкупителна стойност.”

Това, приятелю, е добрата вест на евангелието на Исус Христос. До сега ние сме проповядвали лоша новина. Искам да проповядвам добра новина. Добра новина, че по-велик е Този, Който е в мен, от този, който е в света. Добра новината, че Той не се връща докато ние не влезем в Неговата победа. Защото каквито и задачи Святият Баща да има за нас в идващото време, ще се изисква каквото трябва да влезе в нас, да бъде направено. Не можем да продължим докато това нещо не е в нас. И Той няма да продължи без нас, което е чудното. Той би могъл да продължи без нас, но Той е решил, че няма да продължи без нас, докато Неговата съпруга не се научи да се бие и да побеждава по начина, по който съпругът е победил.

Нека сега да говорим за защитата. Тази вечер ще стигнем и до атаката. Тази сутрин ще завършим темата за защитата.

Има три причини да атакуваме.

1. ЗА да проучим за слабости.

Може би много пъти това, което ви говоря, ви изглежда налудничаво, но моята “лудост” расте от години. Не очаквам да видите, това, което аз виждам в плът, защото то не е дошло при мен по плът. Това е нещо, което е отлежавало в моя дух с години. Всичко, което правим сега е все едно, че имаме брадва и разсичаме насъбрани неща, разцепваме нещата. Разцепваме главата на врага. Дори не знаете какво влиза във вашия дух. Но вашата теология и вашите библейски стихове в действителност ще следват. Сега ние пробождаме тъмнината с меча на Духа.

Колко от вас са мислили за проучване на врага? Когато нечист дух дойде срещу вас и жена ви, вие реагирате. Ние трябва да стигнем до момента, когато трябва да започнем да го атакуваме. Да започнем да сондираме къде е неговата слабост. Дали той ще избяга, когато използваме кръвта на Исус върху него? Има духове, които ще ти се смеят, ако използваш кръвта на Исус върху тях. Но всеки един нечист дух има някаква слабост, която той не може да контролира в духа.

Когато врагът ме атакува аз искам да го проуча. Искам да видя какво има там, какво знае той. Наблюдавали ли сте някога бойци от висока класа да се бият? Има период от време в който те се гледат, после има сбиване между двамата и много бързо оттегляне. Защото това, което правят, е бързо проучване – кой какво знае, кой какво може. След две или три такива проучвания, този от двамата, който мисли, че е разбрал какъв е другия, започва сериозна атака. Защото той е сондирал и е открил какво има там.

2. Втората причина поради която атакувате е да обезоръжите. Понякога обезоръжавате, но не унищожавате.

3. Третата причина е да го унищожите.

Има три причини за оттегляне.

1. За да приготвите вашата атака. “Оттеглянето” може да бъде атака. Кръстът е съвършен пример. Том Маршал го казва по-ясно от всеки един, който съм чувал, когато говори върху 1 Коринтяни 2:8. Той казва, че ако дяволът имаше представа какво щеше да направи Голгота, той щеше да отсече всяко дърво в Галилея, щеше да се погрижи да премахне всяко дърво от Юдея, нямаше да остави дърво в Средния изток. Ако знаеше какво щеше да направи този кръст, щеше да направи, ако е възможно, Исус да умре на преклонна възраст. И това е факт.

Когато Исус беше атакуван, Той отстъпваше в защитна позиция, от където можеше да атакува. Виждам това в Духа. Първият път, когато го видях, може би беше през 1969 г. Дойдох във вярата като боец и четях Библията като боец. Видях как Пилат притиска Исус, а Той не каза и дума. В Духа Той казваше: “Ела, ела, бутни Ме малко по-силно, хайде. Аз просто ще ти дам малка примамка. Но ако исках можех да извикам легиони ангели тук. Но не обръщай внимание на това. Хайде, ела.” И Той се върна назад в позиция, която приличаше на поражение, но в действителност беше Неговата контраатака, която бе опустошителна.

Искам да ви кажа, лидери, за най-високото ниво, че когато вършим нашата работа в различни градове и народи, ще има такива, които ще ни се противопоставят. И ние трябва да разпознаем в Духа кога да ги “поканим”. “Ела, защото искам да те поставя на място, където аз искам да се бием.” Учиш ръцете ми да воюват!”

2. Втората причина, поради която преминавате в защита, е, че реагирате на непреодолима атака.

В моя първи спаринг имаше един голям чернокож брат, тежък 130 кг. Той имаше крака, изглеждащи като дървета. Когато той идваше към мен с удари с крака, по-добре беше да се дръпна. Защото не беше възможно да ги блокирам, опитах се да ги блокирам, но усилията ми бяха напразни. Една вечер бях в мъжкарско настроение и му казах: “Хайде да се бием, ще блокирам всичко, което направиш.” Той каза: “Добре.” Но не можах. Когато има нещо с такава сила, трябва да се махнете от пътя му. Това е случай, когато отстъпвате.

Има случаи, когато врагът ще ви атакува с такава сила, че ще сте глупак да стоите на едно място и да отбивате. Трябва да се оттеглите. Добрият боец знае кога да отстъпи. Единствените хора, които никога не отстъпват, са мъртвите. Само мъртвите не отстъпват никога.

3. Третата причина, поради която позволявате на някого да влезе, е за да го атакувате, когато влиза.

Едно нещо, което хората не разбират при бойните изкуства, е, че ако наистина сте добри в защита, и някой ви атакува с юмруци, когато тези юмруци идват, вие удряте ръцете им по такъв начин, че ги “изваждате от строя”. Същото е и в духа. Като научите вашия занаят, когато бъдете атакувани от врага, тъкмо щом влиза, вие унищожавате неговата способност да ви атакува отново. Ще кажете: “Денис, това е фантастика.” Не, това е борба.

Сега, как да изграждаме защита, свободна от страх, е първата ни задача като бойци.

А. Страхът е негативна вяра и ни донася това, от което се страхуваме (Йов 3:25) “Защото онова,от което се боях, случи ми се...”

Знам, че някои от учителите на вярата имат чудесни поучения върху това. Не казвам, че приемам всички техни учения, но те имат чудесни поучения върху страха. Страхът довежда в действителност това, от което се страхуваме. Затова не можете да воювате и в същото време да се страхувате. Защото ще направите да се случи това, от което се страхувате, че ще се случи. Ще попитате как да се справите със страха?

Спомням си първия път, когато срещу себе си имах човек, който беше добър в ритниците. Бях боксьор и не знаех как да се справя с ритник срещу мен. А той риташе в глезените. Ако някой ви удари в глезена, това буквално ще ви изстреля нагоре. Така се опитват да ви подсекат, а не когато ритат пряко във вас. Погледнах на това нещо и бях вцепенен, защото не знаех какво да правя с крака. Така, че какво трябваше да се случи? Трябваше да се науча как да се бия с краката. Трябваше да науча техниката как да блокирам. Така, че когато крак дойдеше срещу мен, да не се страхувам повече, защото ще знам какво да правя с него.

Колко от вас се страхуват от духовното воюване, защото все още гледате на него като на нещо тайнствено. Дори не сте изучили тактиката. Всичко, което правите е, че чувствате. Може би сте били ритани от дявола 380 пъти по един и същи начин, и никога не сте изучили какво е това. Защото за вас духовното воюване е мистично преживяване. “О, аз съм под духовно воюване”. Добре, глупако, каква е техниката?

Понеже сме били жертви на дявола за толкова дълго време, жертвите никога не изучават атаката, защото очакват да бъдат жертва. Жертвите никога не се обучават. Ако имате нагласа на жертва, никога няма да обърнете внимание на това, което врагът прави срещу вас, защото вече сте решили да бъдете жертва.

Когато врагът идва срещу мен и Джейн, искам да зная каква е тази атака. Виждал съм я преди. Знам точно какво да направя с този ритник, за да се справя с него. Мога да се отдръпна назад, мога да се ангажирам, и мога да се оттегля настрани. Научил съм какво мога да направя за да се справя с тази атака. Но това е възможно, понеже аз знам какво е това. Виждал съм го и преди и съм тренирал техники в Святия Дух. Говоря в духа. Тренирал съм техники за кръвта на Исус, за кръста, за Голгота и какви да е други техники, които имам в Духа. Така че, когато виждам този ритник да идва към Джейн и мен, знам какво е това и знам какво да направя. И ако го направя ще побеждавам всеки път.

Врагът не иска ние да знаем това, той иска да ни държи жертви. Така, че духовното воюване да бъде нещо, което ни се случва. И ние никога не изучаваме техниката, никога не се обучаваме, казвайки: “Следващия път като ме ритнеш с това, Джак, аз ще те “благословя”. Научих нещата по този начин в спаринга. Там имаше един с черен колан, който беше жесток и противен и биеше всички, които влизаха. И аз реших, че някой ден ще се срещнем. И го срещнах. Спомням си как го ритнах и той се обърна позеленял. Не исках да го видя позеленял, но исках да погледна в очите му, които казваха: “О, Господи, от къде дойде това?”

Колко от вас желаят да видят този изглед в очите на врага в Духа? Така, че когато той дойде срещу вас, срещу жена ви или децата ви или съпруга ви, вие да сте си научили урока и когато идва да го хванете и да кажете: “О, здрасти, в името на Исус, така се радвам, че попадна тук.” Ще кажете, “Денис, това е лудост”. Но какво поучава Божието слово за това как Исус се справяше с демоните, когато идваха около Него. Те го умоляваха да не се занимава с тях. Ще кажете, че това е Исус. Някак си мислех, че Христос е във вас, надеждата на славата. Колко демони някога са се страхували от вас? Вие казвате: “Ела тук, аз съм те чакал, ахмако, ела, ела, сега ще ти покажа, бум, бум, бум.” “О, не ни изгонвай, не, не, не. О, сега е различно. До сега ние идвахме и те биехме. Сега не можеш да правиш това. Ти нямаш тази сила до милениума. Само Исус може да направи това.” Бум, бум, бум. По-благословено е да дадеш, отколкото да получиш. Но се изисква вяра.

Всеки да каже: “Аз не съм жертва.” Всеки да каже: “Аз ще изучавам неговите атаки.”

1. 
   Съвършената любов изгонва всеки страх.
   
2. 
   Страхливите бойци почти винаги губят.
   

Трябва да знаем кога да устояваме. Ефесяни 6:14 казва “стойте”. Когато имате нагласата да устоявате, можете да кажете: “Имам силата да развия тази атака с пряка фронтална сила, когато стоя на “моя територия”. Но колко чувствителни сме ние в Духа? Усетих Святият Дух да идва преди около 2 минути. Понеже сме били жертви, нищо не сме разбирали от воюване. Понеже сме били жертви, не сме знаели, че можем да воюваме в атака. Не сме знаели как да се бием, и как да изграждаме техники. Ако се бия с вас, ще преценя силата ви в зависимост от това, какво ще направя с вас. Нека да го направим в Духа. Ако нещо дойде срещу мен в Духа, така, че аз вярвам, че моята защита е по-силна от тази атака, аз съм вкоренен и не мога да бъда помръднат. И нагласата ми ще бъде: “Ела, аз ще се противопоставя на това, което правиш, защото съм по-силен от теб. Ти не можеш да ме помръднеш. Имам техника, с която да се справя с това, което правиш срещу мен.” Трябва да сте напълно сигурни, когато заемете тази позиция. Защото, ако прецените неправилно вашата сила спрямо неговата сила, ще бъдете наранени. Но ако станете умел боец, можете да го почувствате.

Дали ми вярвате или не, но в естествения свят интуитивно можете да усетите силата на вашия опонент. Ще попитате как става това? Не знам. Всичко, което знам, е, че след като сте се били достатъчно години, можете да го почувствате, можете да го “помиришете”. Трагедията е, че след 25 години в Господа колко добри бойци има в Духа, които могат да “помиришат” силата на врага? Ние можем да го направим в естествения свят, а Библията казва първо естественото, после духовното. Къде са бойците експерти в Духа? Ние не сме ги възрастили, защото не сме имали теология, която да ги възрасти. Но, слава на Бога, тези дни свършиха. Моят син ще се бие в Духа така, както аз никога не съм се бил. Той няма нужда да поставя върху себе си кръвта, която е върху мен, за да го направи. Аз съм покрит с много кръв. Но има поколение, което идва след мен, което ще знае това, което аз знам, без да бъде окървавено или да има всичките грехове или белези, които са върху мен. Разбирате ли, че говорим революционни неща тук? Това е революция в Духа. Това е едно буквално обръщане в Духа от жертва в нападател. Мразех, когато виждах врага да съсипва хора. През целия си живот съм мразил побойниците. И дяволът е побойник. Когато го виждам да бие хора, които нямат никаква представа как да се бият, си казвам: “Ела при мен, ела, аз ще поставя кръвта на Исус върху тебе, ще поставя кръвта на Исус върху всичките ти духовни пори, ела при мен, “скъпи”.”

2. Кога да избягваме: Матея 5:39 “не се противете на злото”. Никога не сте мислили за това, понеже не сте се били. Как да направим разлика между това да отстояваме и това да не се противопоставяме на злото? Отстоявайте, когато се биете за нещо, от което нямате намерение да отстъпвате. Да не се съпротивявате на злото е, когато се обърнете и атаката мине покрай вас. И вие дори не я докосвате. Тук ви говоря за истинската реалност. Има времена, когато сте застанали и ангажирате врага: “Бум, бум, бум.” Но има и друго време, когато се отдръпвате и ударите минават покрай вас. Но трябва да знаете кога. Защото ако се ангажирате с лъжлива атака от врага, която е предназначена да отвлече вниманието ви и енергията ви, тя ще ви отклони. Вие сте си похабили усилията. Към мен идват атаки ежедневно, с което врагът иска да ме ангажира да се въвлека в тях. Но не искам да се въвличам в тях, и аз само ги пускам да преминават покрай мен.

Ако ще се биете, трябва да знаете разликата. Кога да се ангажирате и кога да не се съпротивлявате. Особено презвитерите. Презвитерите в местните църкви трябва да знаят кое е достойно да вложат времето и енергията си в него. Ще има атаки, ще има това или онова. И врагът ще иска ви е да правите битка от нещо, за което Бог казва: “Не се съпротивявай”. Ако се съпротивите, ще стане по-лошо. Ще стане заразно, ще стане нещо, което дяволът иска да ви направи. Нека да върви, не го докосвайте.

Нека да бъда по-реален. Когато аз и Джейн сме във война един с друг в Духа, врагът идва след нас. И аз трябва да знам кога да не се ангажирам с нещо, което тя казва, което ме наранява. И тя трябва да знае кога да не докосва нещо, което аз казвам, което наранява нея. Защото ако ние се изправим един срещу друг и направим битка от това, така ние създаваме зараза, което и врагът иска. “Шшшшт, остави го да върви.” “Денис, знаеш ли това?” “Осъзнаваш ли това?” Бойците трябва да знаят кога да влизат в бой и кога не.

3. Кога да се оттеглим. (Изход 13:17) “Сега ще отстъпя земята, но ще се върна.”

Господи, познаваш кой е плътски по смеха, нали, защото знаеш и кой го предизвиква, нали?

Има едно важно нещо за мен. Дик Брънър преди няколко години ми даде едно от най-хубавите неща, което някой някога ми е давал, в което се казва: “Някои загуби са по-силни от коя да е победа.” Имам някои поражения в живота, обърквания, страхове, грешки, които съм правил, и не знам по какъв друг начин е можело да се науча. Бог знае, но аз не знам. Някои от моите поражения са едни от най-сладките ми спомени. И знаете ли защо? Научил съм какво да не правя. Поради тези поражения развих богоугодна нагласа. И нагласата ми е следната: “Да, ти ме победи, няма спор, ти ме издуха от полето, но аз ще се върна. Защото се връщам в моя духовен спаринг салон и продължавам да правя уроците с крака, с юмруци, блокирането. И правя това, което трябва да правя, и тренирам, за да те подгоня.”

Колко от вас гледат на духовното воюване като на нещо, което ви се “случва” като на жертви. Колко от вас тренирате за бойни полета, които ви принадлежат, от които сте били отстранени, защото не сте имали снаряжение, с което да се биете. И понеже сте гледали на духовното воюване като на нещо, което ви се случва, затова не сте разбрали, че това е ваше поле за воюване. И причината, поради която Бог допуска да бъдеш разбит, е да те притисне и по този начин да го разбереш. Работя за някои бойни полета в ума си през последните 8 години. Правя мускули в Духа. Някой ден, Бог да ми помогне, ще се върна. И когато се върна, това няма да благослови някои хора.

Нека да свърже нещата.

а. Аз съм способен да стоя върху Бога като върховната реалност над всичко.

б. Като боец знам, че каквото и да идва върху мен, е трябвало да мине през Божиите ръце за да стигне до мен. Ако не знаех това, щях да полудея. Колко от вас вярват, че Бог се занимава с църквата по въпроса за суверенитета на всемогъщия Бог. Ако нещо е стигнало до мен, то е трябвало да мине първо през ръцете на моя Баща, което означава, че Той никога няма да ми даде змия, независимо че изглежда като змия. То е гъвкаво, има хищни зъби и хапе, но е риба. Всичко, което трябва да направя, е да намеря начин да го обърна от змия в риба. Това е, което Исус направи на кръста. Той обърна най-голямата змия, която някога е съществувала, в риба. Следващата страница.

в. Знам какво Бог вече е направил за мен. Като Давид, който уби мечката и лъва, ние изграждаме историята. Когато се биете с дявола в различни битки, единственото нещо, което ще ви помага да стоите, е това, което Той вече е направил. Така че, когато дяволът дойде, той да стене, да свисти и да скимти. Можете да кажете: “Ей, спомням си, когато Ти направи това за мен, спомням си, когато направи онова за мен, и сега ще бъде по същия начин, ако Ти искаш да го направиш, направи го.”

Вижте, това, което правим в духа е... Момента, в който врагът ви види да влизате в петдесятното си отстъпление, какво ще стори? Ще влезе. Исусе, помогни ни. Нека Бог да ви даде през следващата година, когато врагът дойде на вашата врата, вие да го поканите. Не да избягате, прекръствайки се и хвърляйки слабовати нападки в името на Исус. Така не можете да спечелите нищо. Божието слово не е магично. Просто да използвате словото няма да направи нищо да стане. Словото трябва да бъде придружено от вяра. Вярата е тази, която прави словото да започне да работи. А вяра не може да дойде от устата на жертва. Няма вяра в устата на жертвата. “О, това си ти! Ела тук, чакам те! Всъщност ела с мен до фермата, има някои свине, с които искам да се срещнеш.”

О.К. Ще продължа, защото времето напредва.

3. Изграждане на елементите на Божия вид защита.

А. Защитата чрез устояване, отклоняване и оттегляне. Снаряжение, подвижност и блокиращи техники. Има три неща, които трябва да притежава защитата ви.

1. 
   Снаряжение: груба сила. Някои защити трябва да бъдат толкова силни, че да не се замисляте при прилагането им. Има нещо, което вие знаете много добре, и това е грубата сила.
   
2. 
   Подвижност. Всички добри бойци трябва да са подвижни. На нивото на майсторите няма такова нещо като биещ се с лявата ръка, или с дясната ръка. В бойните изкуства се учите как да се биете не само с двете си страни, но от всевъзможни положения на краката – странично, от един крак, на пръсти. Не се биете с дясната или с лявата ръка, защото за добрия боец няма такова нещо. Просто се биете и не мислите по такъв начин. Целта е да бъдете трениран до точката, когато вече не мислите ляво-дясно. Трябва да стигнете отвъд това.
   

3. 
   Блокиране
   

Мога да се бия единствено с моите оръжия – Давид и Саул (1 Царе 17:38, 39). Въпросът е: Какво знаете? Какво е вашето оръжие?

Предния ден бях навън да тичам. Бях уморен и учих техниката да дишам правилно. И колкото по-уморен ставам, толкова повече трябва да се концентрирам върху дишането си, за да бъде в моя ритъм. Молех се за това поучение и казах на Бога: “Господи, трябва да ми дадеш примери от практиката, защото голяма част от това, което говоря, някои не го разбират.” Дами, спомнете си, тези от вас, които са упражнявали “ламаз” преди раждането. Разбира ли какво беше ламаз? Не за да ви предпази от задъхване, не е за справяне с болката. Има една основна идея в това, която работи всеки път – да ви помогне да правите нещо, което да правите така добре, че да може да се държите за него в условия на невероятен натиск. “Хъ, хъ, хъ, ху”. Все още хващам ритъма. Спомням си когато Джейн раждаше Адам и навлизаше в тази първа фаза от контракции, как дишаше. До времето когато стигна до 8 или 10 степен на контракции, дишането й съвсем се учести. “Хъ, хъ, хъ, ху”. Ако можехте да видите очите й, които започнаха да се разширяват и тя каза: “О, Господи, това не е игра.” И тя се потеше, и пъхтеше, и дишаше ускорено. Ето в това се състои духовното воюване.

Духовното воюване е способността да разчитате на техниките, които Бог ви е дал и да се държите за тях, независимо какъв е натискът. Големите бойци са тези, които всред всички атаки, които идват към тях, могат да устояват в това, което знаят.

Моят въпрос е: какво знаете. На всеки един от вас са били дадени техники, които са предназначени единствено и точно за вас. Ако Той ви е преброил космите на главата, има и специални бойни техники, които са “скроени” точно за вас, такъв какъвто сте. Какви са те? Изумителното е, че не знаете, а някои от вас са в Господа от 30 години или повече. И все още не знаете какви са вашите бойни техники. Ние не сме еднакви. Казвам това като илюстрация, за да разберете колко назад в пещерата сме. Защото вярваме, че духовното воюване е нещо, което ни се случва като на жертви. Не знаем защо идва и сме щастливи, когато си заминава, и казваме на приятелите си, когато сме под него. Това е глупост, това е вуду, а не християнство.

Аз съм предимно боец в защита. Дойдох до точката, когато казах, че мога да блокирам каквото и да дойде срещу мен, и наистина можех. Защото съм научил определени неща, които мога да правя така добре, че наистина е трудно да пропусна. Това е, което аз знам. Какво знаете вие? Направете списък на това, което знаете. Това са предназначените от Бога за вас защитни оръжия. Ако можете да определите кои са те, и да ги изграждате, и да ги укрепите, да ги помпите в Духа. Някои от вас имат откровение за кръвта на Исус, което е много пъти по-силно от откровението на останалите от нас. Някои от вас имат откровение за властта на Христовото Слово. На някои от вас са били дадени стихове, които са ви били дадени като ваше оръжие. “Ритни ме с каквото искаш, аз ще го блокирам. Защото Святият Дух ми даде този стих. И този стих блокира всяка атака, която идва срещу мен по този начин.”

Къде е цялото ни всеоръжие? Къде са тези между нас, които имат слово за изцеление? Това е, което им е било дадено. Приятелю, ако това е битка на всички ни, а тя е, тогава трябва да намерим мъжете и жените, които имат Словото на Бога в тази област. Така че, когато врагът дойде, да кажем: “Хванете го.” Защото Бог ни е дал това.

Какви са вашите ресурси? Какво имате? Какво знаете? Бутнете ме назад и аз знам какво трябва да направя. Аз съм див, но мога да правя това, което знам. Какво знаете вие в Духа? Това е свободна от страх защита. Говоря глупаво, но няма значение. Не ме интересува дали някой тежи 200 кг, и дали е от Националната Футболна лига. Знам определени неща, с които ще го поваля. Не ме интересува колко лош казва, че е той. Освен ако не знае повече от мен за определени неща, той ще падне, защото аз съм се упражнявал, за да науча това. Въпросът е какво знаете в Духа? Не можете да атакувате, докато нямате защита, която да е достатъчно силна, за да не се страхувате повече. Защото когато атакувате, навлизате в неговата атака. Ако атакувам, ще бъда атакуван. И не мога да атакувам, докато не се науча да се защитавам. “Но ако Ти, Господи, ми дадеш защита, ако си обучил ръцете ми да воюват, тогава когато аз го атакувам, и той започне да идва към мен, аз вече ще съм го виждал, и ще знам какво да направя, аз съм обучен.” Къде сте били обучени да атакувате? Човече, ти говориш фантастика. Не това не е фантастика. Това е победоносно християнство. Това е: “Седни от дясно ми, докато Аз издигна армия от воини.” Тук говорим революция. Край на жертвите, край на набитите глупаци. Аз не съм боксова круша на дявола. Ако някой ще бъде боксова круша, той ще бъде моя боксова круша.

Единственото нещо, което може да ви бъде предизвикателство, е такова, което не сте виждали преди. Затова посещавате нещо, което наричаме открито първенство. Единственото нещо, което някога ме е плашило, когато се учих как да се бия, беше техниките, които никога не съм виждал преди. Защото не знаех какво да направя. Трябва да сме готови за всяка техника, която врагът използва срещу нас. Трябва внимателно, с молитва в Христа, да отворим себе си да видим какви техники има там, за да се научим да ги разпознаваме и да изградим нашите защити.

Д. Трябва да освободим краката си от всяка примка. (Пс. 18:36)

1. Първото нещо, което добрите бойци правят е, да могат да освободят краката си от всяка примка.

Не можете да се биете с впримчени крака. Трябва да можете да използвате краката си, дори ако сте на един крак. Трябва да можете да ги поставите в положение. Добрият боец веднага ще огледа това, което е около него, защото трябва да може да се движи и маневрира. Трябва.

2. Невъзможно е да се биете с оплетени крака.

Впримчване с взаимоотношения. Да бъдете въвлечени с хора, с които не трябва да се въвличате.

Финансовото впримчване ще ви държи настрана от воюването.

Непродуктивни проекти.

Изтощаващи навици.

Когато врагът ни атакува, трябва да наблюдаваме нашите реакции. Ако имате неосъзната реакция, която е отвличаща, открийте я. Защото врагът ще се опита да ви атакува чрез тази врата всеки път. Причината да се бием в бъркотия е да видим реакциите, които ни отвличат, така че да бъдем освободени. Колко от вас, освен мен, са имали отвличащи реакции в Духа? Когато врагът ви атакува, винаги реагирате по неправилния начин, и битката става по-лоша. Трябва да ги откриете и да приключите с тях. Трябва да се научите да действате като боец. “Какво ми показа тази последна битка? Какви техники ще използвам следващият път, когато врагът дойде при мен по този начин? Ще приключвам.

Исус трябваше да влезе в това нещо 40 дни, за да получи достатъчно натиск върху Себе Си и за да влезе в битка. Духът Го заведе в пустинята и Го накара да пости 40 дни. Не можете да разберете къде сте, докато не бъдете поставени под достатъчен стрес. Стресът разкрива вашите слабости. Страхували сме се от стреса, съпротивлявали сме се на стреса, смъмряли сме го. Но добрият треньор винаги ще доведе своите играчи до стрес. Докато не дойдат последните 20 минути от тренировката, когато играчите са напълно изморени и изтощени, не можете да разберете къде са те. В последните 20 метра от състезанието се открива характерът на човека. Ако ще атакуваме врага, трябва да сме готови да влезем в стрес, да прегърнем стреса, и тогава да наблюдаваме какво правим под стрес. Защото под стрес ще се открият нашите слабости. И под стрес ще се открият нашите силни страни. Добрите воини печелят. Нека всички да кажат: “В Христа аз ще стана добър боец и ще изградя свободна от страх защита.” Нека Бог го изпълни за нас. Амин.

ИЗУЧАВАНЕ ТЕХНИКИТЕ НА ВРАГА

Колко от вас усетиха днес сутринта, по време на втората сесия, че Светия Дух ви отваря ума за съвсем новата реалност на духовното воюване и неговото предназначение. Аз лично го усетих, но дори вие да не сте го разбрали, ви гарантирам, че Светия Дух пося във вас семе, което ще ви направи да преминете от защита в нападение.

Тази вечер, по време на двете сесии ще работим с изучаването на врага. Всеки добър боец винаги изучава противниците си. Ако сте боксьор вие бихте взели записи на боксовите мачове на предстоящият си противник, и ще ги гледате отново и отново... . Ако един боксьор изследва техниките на противника си заради една награда, колко повече ние, като Божии синове и дъщери, трябва да изследваме техниките на противника, който е срещу нас заради нашето спасение, и ефективността и плодотворността на живота ни. Всъщност, осмелявам се да предположа, че в това събрание, където сме стотици хора, да не говорим сред всички, които ще чуят касетите, няма дори десет човека, които някога да са сядали и да са правили списък на техниките, с които противникът атакува дадения човек или семейството му. Той не използва много нови неща, защото и това, което прави работи успешно. А вие дори още не сте изследвали - какво е това, по какъв начин идва, дали не сте забелязали някакви закономерности, модели, дали няма начин да разберете какво прави той, как и кога го прави.

Нека да направя този коментар: днес по-рано казахме, че на Исус Христос е заповядано да стои отдясно на Бога докато Неговите врагове Му станат подножие и тази сутрин аз се опитах да предам това послание колкото се може по-ясно, че Исус Христос няма да се върне докато не се наложи да отдели църквата от дявола, а не дявола от църквата. Вие ще кажете: "Леле! , това е толкова далече от нас ... " Дори не можете да го отнесете към стиха за дявола, когото Бога на мира скоро ще смаже е под нозете ни.

Рим. 16:20 “А Бог на мира скоро ще смаже Сатана под нозете ви.”

Не можете да схванете духовната война като нищо друго, освен това, че врагът ви атакува. Всъщност цялата ни теология е построена около митологията за това, че дявола ще постави църквата под такава обсада, че Христос ще трябва да дойде за да ни спаси. Между другото Библията не поучава такава доктрина. В Мат. 13 гл. Исус казва, че нечестивите ще са тези, които Той първо ще премахне. Той каза: “съберете първо плевелите”, не грабвайте праведните, а нечестивите, защото те вече не са необходими за работата, която върша с децата си".