Амин. Отново искам да ви приветствам на годишната лидерска конференция на Стратегически християнски служби. Както знаете, нашата седмица ще бъде използвана, за да се занимаем с духовното воюване

Корпоративна война

Аз не съм цялостен човек; ще ви кажа нещо не съм балансиран човек, и това не ме притеснява. Винаги сте подозирали това, нали? И ако си мислите, че вие сте балансирана личност вие сте глупак, защото Бог не прави балансирани хора. Балансът е в колелото, не в спиците. Този, който има уши да слуша, нека слуша. Това, което Бог иска да направи е колело, което е балансирано. Където аз съм слаб и имам пропуски, там вие ме допълвате; където вие сте слаб, там аз ви допълвам. Целта е да намерим хората, с които Бог иска да образуваме заедно колело. Новият завет е пътуване от "аз" към “ние”, от “моето” към “нашето”. Той е процесът, в който се научаваме да работим корпоративно.

Сега се вдига много шум около завета, и повечето от този шум е в контекста, че за да си в завета означава да си духовен. Аз мисля, че така се пропуска същността – че корпоративността е необходима, за да се оцелее на бойното поле, на което ще играем. Няма да играем на нивото, към което отиваме, ако само говорим за завета. Ще оцелеем на това ниво само ако се научим да ходим в завета.

Какво означава това? Ще ви кажа нещо. Джейн е малко странна. Ако тя ви говори, ще ви дръпне настрана и ще ви каже: “Денис е малко странен.” Защото ние с Джейн имаме твърде различни перспективи за някои неща. В процеса на съзряване, в който Бог ни води двамата да станем една плът, от мен се изисква да сторя най-трудното – да предам собствената си перспектива да гледам на себе си като краен източник на компетентност. Един ден Бог ме попита: “Имаш ли достатъчно доверие в Джейн и децата, че ако се намирате в ситуация на живот и смърт, можеш да им кажеш да “замръзнат” на едно място, което им изглежда странно, и те ще го направят? В ситуация на живот и смърт, имаш ли им доверие, че ще го направят?” Бил съм в една или две ситуации като тази, и то заедно с децата си – положение, където никой не трябва да мърда, където трябва да има достатъчно авторитет във вас, така че като кажете “Спри” да няма разискване. В заветните отношения има неща, които Джейн вижда, а аз не виждам. Колкото повече съм уповавал на моето схващане и разбиране, и колкото по-силни са навиците ми да се налагам, толкова по-трудно ще приемам това, което тя вижда.

За да играем на нивото, към което отиваме, Бог ни движи от индивидуалното към корпоративното, така, че да знаем кога да заявим: “Аз виждам това и съм сигурен, че е така, но съм готов да го оставя на страна, защото Святият Дух и опита са ми показали, че ако не приема това, което ти виждаш, моето виждане няма да е достатъчно, за да свършим успешно задачата.” Тези отношения не са само за мен и Джейн, но и за мен и децата ми. Спомням си за разговора, който имах с Рейчъл. Една година дадохме Рейчъл в държавно училище. Някои от вас са втрещени за това. “Как можа изобщо да го направиш?” Такава беше Божията воля за нея. Една вечер имахме важен разговор. Благодарен съм на Бога, че винаги когато има нужда от мен съм в къщи. Този разговор промени живота и, защото тя прие моята перспектива. Тя ми се довери достатъчно, за да се откаже от това, което тя мислеше, и да го замени с моя възглед. И понеже тя го смени за моята перспектива, това донесе живот. Корпоративната война изисква от нас да правим това, не винаги, но по някога.

С Джей. Ар сме твърде различни, с Дик също сме различни, но вярвам, че днес аз и те сме тук, защото сме се научили с годините да казваме понякога: ”Аз съм глупав и ще трябва да повярвам това, което ти казваш. Не го виждам по този начин, дори лично може да не го вярвам, но го вярвам.” Защото корпуративността изисква това. Има сигурност в съветите на мнозина съветници.

Пр. 11:14. “Дето няма мъдро ръководене, народът пропада,