Амин. Отново искам да ви приветствам на годишната лидерска конференция на Стратегически християнски служби. Както знаете, нашата седмица ще бъде използвана, за да се занимаем с духовното воюване

Номер 2: Трябва да избягваме разрушителни дербита. Какво е разрушително дерби? Наричаме го също опустошаващ бой. Моят стил на трениране е японски. Японците са много интересни хора. Там има определен тип опустошителен бой. Това, което гледате по телевизията са артистични ритници. Ние се смеехме на тях. Няма да намерите истински бойци да правят такива техники, защото те са твърде бавни. Изглеждат добре, забавни са, но в истинска борба никой не се бие така, защото ръцете ви са три пъти по-бързи от краката ви. Това изглежда добре само за шоу. Искам да подчертая това в Духа. Едно от нещата, които искам да съм способен да разпознавам, е християнски ръководители, които се наслаждават на високите си удари с крака, без да правят нещо съществено. Трябва да се научим как да разпознаваме този тип играчи, защото те няма да направят нищо друго освен да ви впечатлят със своята гъвкавост, което не постига друго, освен на края да ги потупате по рамото и да продължите нататък. Но разрушителното дерби е когато двама човека се сблъскат и не се интересуват колко щети ще понесат, защото всичко каквото правят е да удрят, удрят, удрят … . Това е ужасно положение. Тези дербита са много разрушителни. И в Духа няма да искате да влезете в разрушително дерби. Няма причина да го направите.

Съпрузи и съпруги, вие сте били в стотици от тях, ако сте били женени за по-дълго време. Разбирате ме за какво говоря – когато започнете взаимно да си нанасяте удари докато се съсипете. Когато разберете, че сте в разрушително дерби– престанете, защото нищо изкупително няма да излезе от това. Никога няма да решите проблема в разрушително дерби, защото там сякаш ви обзема някакъв дух и вие започвате да рушите така, че докато не излезете от този дух – няма да имате избавление. Бил съм в такива ситуации с братя, докато научих урока. Когато започвам да усещам, че съм в разрушително дерби, колкото по-бързо съобразя това, толкова по-бързо прекъсвам. Защото няма нищо изкупително в разрушителното дерби. Научете се да ги идентифицирате, и да се отдръпвате веднага щом разберете, че сте в такова.

Номер 5: Ако е възможно никога не притискайте врагът си до ъгъла. Винаги оставяйте място на враговете си да отстъпят, освен ако не се изисква те да бъдат унищожени. Нямам предвид убити, но в стратегически смисъл, не мога да кажа това, което искам, дори на касета, защото просто не става. Някои от вас, на определено време ще стигнат до такъв тип неща. Но когато си имате работа с неутрализиране на вашите опоненти, ще ви кажа това много ясно: не живеем в розов свят, и когато имаме работа с хора като ACLU (Американски съюз за граждански свободи), или други като тях- те са врагове на Христос, и затова са и наши врагове- трябва да имаме стратегия как да действаме спрямо тях (за което не мога да отговоря публично, защото не знам къде ще попаднат тези касети). Но когато имаш работа с врагове, трябва да разпознаеш, дали Бог иска напълно да ги изкара от играта, което изисква една стратегия, или да неутрализира нещо, което те правят в момента, което изисква друга стратегия.

Последното нещо, което ще искате е да заградите някой и да не му дадете изход, защото някой, който е заграден в ъгъла и няма място за маневра ще се бие по начин, който ще ескалира нещата до степен, до която може да не искате да се биете. Едно от нещата в света, които разбрах, беше свързано с едно момче в гимназията. То беше труден характер. Имах малък проблем с него и знаех, че той беше такъв, че ако го удариш с юмрук следващия ден ще дойде с нож, и ако го набиеш пак, следващия ден ще се появи с брадвичка, и ако го набиеш пак, следващия ден ще се върне с огнестрелно оръжие. И така ще продължи докато свърши. Трябва да разпознавате хората и ситуациите, които ще желаят да ескалират нещата отвъд нивото, което желаете, така че да не се забърквате, освен ако не сте готови да платите цената. В Духа има много малко ситуации, в които Бог ще ви води до такива крайни конфликти.

По отношение на съветването на хора, никога не ги вкарвайте в ъгъла, освен ако Святия Дух не ви води (което ще е рядко), защото когато поставите някой в ъгъла поведението му става изцяло защитно. Каквото има в тях, което няма да приеме истината, ще се прояви по много силен начин. Така че, освен ако Святия Дух не ви накара да го сторите, не правете това.

Следващата страница. Трябва да съобразим уникалните методи на воюване на Святия Дух. Той може да избере да нанесе объркване в лагера на противника ( II Лет. 32:21). Може да избере да уплаши врага с хваление и поклонение (Пс. 149). Има случаи, когато най-ефективното нещо, което можете да направите е не да смъмрете врага, но да хвалите Бога. Това е оръжието, което ще свърши работа. И отново целия въпрос се свежда до това да сме чувствителни към Святия Дух. Следването на Святия Дух е всичко, не е нещо, а всичко, защото Той е Този, който определя кои инструменти да изкараш от раницата си. И едно от нещата, които наистина ще ви изобличат за грях, е когато Святия Дух ви каже да извадите измежду реакциите си способността да Го хвалите. И когато я извадите – тя е ръждясала. Това е начина, по който Бог работи с нас и ни води до зрялост. Той казва: “За тази ситуация имаш нужда от ходатайстване, но ти не си ходатайствал много, техниката ти в тази област е слаба. Бог иска да доведе мен и вас до положението когато инструментите ни са в достатъчно добро състояние, така че в каквато и битка да попадне някой от нас, и Святия Дух го призовава да извади определено оръжие, да може да го извади и то да е лъскаво, в добро състояние, да е използвано, да знае как да го използва и да е готов да го използва. Колко инструменти ви е дал Бог, които са ръждиви или ръждясват, понеже не ги използвате достатъчно често, въпреки че Бог ви ги е дал да ги пазите в добро състояние. В сериозна война ще трябва не само да разпознаваме тези инструменти, но и да ги използваме достатъчно често, за да можем да ги приложим, когато Святият Дух ни призовава да го сторим.

Относно връзването на врага с декларативна молитва и осъдително, проклинащо разрушение.

Мт. 16:17-19 “Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец ми, Който е на небесата.

Пък Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да и надделеят,

Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.”

Стиховете се отнасят за връзване и развързване на врага с декларативна молитва и разрушение чрез проклинане.

Знам за град в тази страна, където много хора се срещали за молитва, включително и много пастори. И веднъж един от братята повдигнал целия въпрос за проклинащата молитва. И в момента, когато започнал да говори за молитва срещу хора, настанал хаос. Всеки пацифистки дух в тези пастори се навдигнал и извикал на това място. Те казали: “Не, не можеш да искаш ние да правим това, Исус не би правил това, Бог не би направил това. Това е Старият Завет. Бог не би го направил.” Междувременно знаете ли кой е Бога на Стария Завет, какво е името Му? – Исус! С повдигането на въпроса за проклинащата молитва, този нечестив религиозен дух в тези пастири започнал да се проявява, че Исус не би воювал, че Исус е предимно миролюбив. Трябва да разберете, че когато си направи камшик и събаряше масите на търговците в храма беше проява на характера Му. Днес все още не можем да разберем защо Го направи. Все още ми предстои да чуя проповед за това какво е имал предвид Исус, когато казваше на учениците си на последната си среща преди разпятието “вземи това, вземи онова” – да вземат и два ножа. Чувал съм няколко човека да се измъчват с гръцкия, хванаха се за гръцкия език и се опитваха да уточнят, че е къс меч, да обяснят думата “меч” в духовен смисъл. Да, но значението е в конкретен смисъл. Исус каза мечове. Между другото имам един въпрос, който ще оставя отворен: защо учениците, бидейки три години заедно с Исус във всичко, което Той правеше бяха въоръжени в Гетсиманската градина? Защо Петър беше въоръжен бидейки три години заедно с Исус. Самият аз се нуждая от помощ по този въпрос. Петър извади собствения си нож. Защо той беше въоръжен с нож, след като е бил с Исус три години. Мисля, че всички ние сме пропуснали нещо от смисъла на пасажа.

Трябва да разпознаваме критичния въпрос за определяне на момента на войната. Това съдържа всичко. Да знаем кога да атакуваме. Трябва да се научим да гледаме към Божията ръка. Определянето на момента е нещо, което се научава. В събранието присъства висш военен ръководител, който е бил в истинска война, в истинска кръв, истински куршуми, истинска смърт, и когато го слушам да говори за това, ми е интересно да сравнявам какво е воюването на организационно ниво и на лично, индивидуално ниво. И съм сигурен, че в същността си е същото, защото правилата са същите. Разликата е повечето ресурси при първото. Но в обикновената схватка, не говоря за някой пиян, който ви посяга, но за някой, който знае как да се бие. Там има моменти, когато вие заемате отбранителна позиция и всички очакват момента, когато действието ще започне. И няма начин това да се обясни или покаже. Това е нещо, което просто знаете. Но начинът, по който го разбирате е, когато виждате нещо в очите на противника си – премигване, отклонение на вниманието, когато го почувствате.

Човешкото същество е уникално. Знам, че сигурно сега използваме една хилядна от това, което Бог е вложил в нас, заради падението. Само Бог знае колко малко използваме от това, което сме наистина. Мисля, че Уочман Ний и други се занимават с това. В определени ситуации има определени обстоятелства започват да действат определени инстинкти, които не се проявяват в нормалния начин на живот. И в борбата има инстинкт, както ако си се бил достатъчно дълго, можеш буквално да чувстваш кога е време да нападнеш, и можеш също да почувстваш кога противникът ти ще напада преди той дори да се е помръднал. Това просто се знае. Трябва да станем познавачи на Святия Дух, така че с каквото и да се бием, накъдето и да ходим, да се приготвим и да чакаме сигнала от Святия Дух да каже “тръгвай”. Джей Ар младши е човек, който действа, разбира се не само по този начин, но предимно интуитивно. Наблюдавал съм го през годините; той не може винаги да ви каже защо прави нещо; това разбира се не е упрек, това е негов дар; докато аз обикновено съм повече аналитичен – не се помръдвам докато не знам защо. Джей Ар не е така. Той действа повече интуитивно, повече като чувства. Някои от вас са като него: повече чувствате кога да определите битката, а не да правите концепция кога да влезете в битката. И двете се съществени, и двете се изискват. Разбира се доброто в корпоративното воюване е, че където някой е слаб, друг е силен и като се съберат двамата се получава едно цяло.

Трябва да знаем кога да уловим “момента”. Нека разгледаме следният пример:

IV Царе 13:14-20 “В това време Елисей се разболя от болестта, от която умря. И Израилевият Цар слезе при него та плака над него, като рече: Татко мой! Татко мой! Колесница Израилева и колесница негова!

А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той си взе лък и стрели.

Тогава рече на Израилевия цар: Тури ръката си на лъка. И като тури ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и рече:

Отвори източния прозорец. И той го отвори. И рече Елисей: Стреляй. И той устрели. И рече: Стрелата на Господното спасение! Да! Стрелата на избавлението от сирийците! Защото ще поразиш сирийците в Афек докле ги довършиш.

Рече още: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава рече на израилевия цар: Удряй на земята. И той удари три пъти, и престана.

А Божият човек се разсърди на него, и рече: Трябваше да удариш пет или шест пъти: тогава щеше да удариш сирийците докле ги довършиш: но сега само три пъти ще поразиш сирийците.

И Елисей умря, и погребаха го. А в следната година някои моавски чети опустошаваха земята. ”

Когато пророкът каза на Израилевия цар Йоас да удря стрелите в земята, това беше моментът от Бога, време в Духа, когато Бог щеше да му предаде определено количество победа. Но той удари стрелите в земята само три пъти, и пророкът каза: “трябваше да удариш стрелите в земята повече пъти, защото вярно е, ще имаш временна победа, но тези врагове ще се върнат отново и ще те унищожат, защото пропусна Божия момент. Да уцелиш момента е всичко.

Някои от тук стоящите са старши пастори и често казват: “трябва ли да се разширяваме?” Разширяването се основава върху определянето на момента. Тези от вас, които са се занимавали с атлетика, знаят че момента е удивително нещо. Буквално можете да наблюдавате как се премества. Не може да го измерите, да го видите, помиришете, опитате, но е там и можете да кажете когато се е преместил. Дами дори и вие сте усвоили коментирането на футбола (защото само това е начина, по който можете да общувате със съпрузите си по време на играта) и вие често сте чували коментатора да казва, че момента в играта се е променил и това е защото той усеща, че има промяна на атакуващата страна.

В Духа това е много важно при воденето на бой. Когато момента е ваш, трябва да преследвате враговете си докато ги поразите. Ще трябва да станем мъже и жени, които когато атакуват в Духа преследват целите си докато ги постигнат. Когато моментът е в противника ни не атакувайте. Ако съм атакуван в духа няма да искам да предприема контраатака, докато Святия Дух не ми каже “Тръгни!”. Трябва да стоя и да правя всичко, което знам, да отбивам всички тези атаки, докато Святия Дух не ми каже: “Тръгни!”. Защото ако тръгнете, когато не сте подготвен, ще бъдете наранен. За това може да говорим още много, но не днес.

Трябва да чакаме докато чуем определен звук. Павел казва: “как ще се вдигнете на война, ако не чуете определен звук?”. Звукът на война. Трябва да знаете, че има и звук на човешки ентусиазъм. Не искам да отивам на война воден от човешки ентусиазъм. Правил съм го преди, водил съм битки от свой ентусиазъм и вече не искам. Призивът в Духа – когато го чуете - го разпознавате, ако сте го чували преди. Това се отнася особено за вас лидери, когато сте молени да посветите хора, пари, ресурси. Има толкова неща, които стават в тази страна днес, и други народи искат да се направи това или онова, да се събираме за едно или друго. Не съм критичен към това, много от идеите са велики, но това не е Божият звук. Не че идеите са лоши, много от тях са велики идеи, но човешки ентусиазъм, а не определен звук от Святия Дух, който казва: “Иди да воюваш. Прави това, за да напредва каузата на Царството”. Вярвам, че с течение на времето ще се научим да разпознаваме между призива на човешкия ентусиазъм и призива на Святия Дух. Защото всички ние имаме ограничени ресурси, и ако ги посветим на вдъхновени от човек неща, ще ги пропилеем и те много трудно ще ни се възвърнат. Във война трябва да сме много внимателни кога влизаме в сражение. Да се втурваме в сражение е велико нещо, и аз вярвам в него, но отново трябва да внимаваме дали е моментът, даден ни от Бога или не.

Гневът трябва да бъде насочван и контролиран. Гневът забулва способността ви да отсъдите правилно. Не знам как това работи и защо работи, но знам че става така. Има два вида гняв. Има гняв, който ще ви даде сила по изкупителен начин и гняв, който напълно ще обърка това, което трябва да направите. Гневът трябва да бъде насочван много внимателно. Гневът не е грях, защото и Бог се гневи. Има много стихове, които говорят за Божия гняв. Гневът не е грях. Всъщност Павел казва: “гневете се без да съгрешавате” (Еф. 4:26) Ако гневът ви е праведен, гневете се, но не го оставяйте да определя поведението ви, да ви кара да вършите глупави неща, особено във война.

Ще завърша това поучение, преди да си починем и да се занимаем с последните две поучения: справяне с конфликти в лагера и теология на кръчмарския бой. Ще завърша като засегна най-силното оръжие, което имаме, и това е оръжието на смирението. Във II Лет. 20:15 царят напомня, че битката не е наша, но Божия. А II Лет. 7:14 казва: “ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят…”. Божието най-силно оръжие за нас е смирението. В смирение ще сме способни да слушаме Бога и да отговаряме на това, което Той прави. Той призовава хората Си да се облекат в смирение: “Бог се противи на горделивите, а издига смирените”. В предишните поучения изясних, че на Бог не Му се налага да прави много на горделивите, защото те сами ще си навредят. Те не преценяват ресурсите си, нито времето за атака, злоупотребяват с инструментите си и не е необходимо Бог да им се противи много, освен да ги гледа отстрани и да се приготви за момента, в който ще събира останките в случай, че се обърнат към Него. Бог ни облича в сила, когато се покаем, когато търсим възстановяване и възвръщане.

Ще ви разкажа малка история от живота си. В гимназията бях първенец по овчарски скок и в действителност тренирах за олимпийското, за четирибоя. Опитах се за олимпийското, но не успях, не влязох в отбора. Но по това време бях най-добрия в четирибоя в страната. Но имах съперник в овчарския скок, който ме побеждаваше на градско ниво. Беше забавно. Два пъти спечелих националното първенство във Вашингтон, но никога не спечелих градското. Този човек беше наистина противен. Не знам, може и да чуе тези касети, затова ще съм предпазлив. Той беше такъв тип, че дори и съдиите желаеха от сърце да го победя. Имах лош ден на градското първенство и не спечелих. Но бях инвестирал достатъчно време, и имах достатъчно добри отношения с Бога, имах истинска среща с Господа преди да отида на националното първенство и отидох с едно нещо в ума си: няма да ме победиш отново. Това няма да стане. Може да го кажете, и да има различно звучене за вас, но за мен беше много дълбоко – стана рема. И ситуацията беше толкова драматична, сякаш играта продължи вечно, оставаше последният ми опит, останалите игри бяха свършили, и целия стадион следеше овчарския скок. И този тип беше преди мен в класирането, и той вече беше пропуснал три опита от височината си. Аз бях пропуснал два и ми оставаше само един опит. И имаше 10000 човека на стадиона. Всичко е свършено. Цялото внимание е върху мен, стоящ на старта с пръта си, всеки гледа, само един скок е останал – като на кино. Аз и този тип, който се перчеше като ... паун (на английски паун е peacock, което звучи като фамилията на Денис). И ако не успея в скока си този тип щеше да спечели националното първенство, а аз щях да загубя всичко, за което мечтаех. Тогава не се молех на езици, понеже още не бях кръстен в Святия Дух, но тогава Духът на Господа слезе върху мен и беше невероятно. Духът на Господа слезе върху мен, и изведнъж започнах да се смея. Взех си пръта и започнах да се смея. И смеейки се излязох да направя последния си опит. И хората си мислеха, че съм превъртял. Но аз смеейки се си приготвих нещата, защото Бог ми даде победата преди да направя скока си. И Господ ми го припомни наскоро. Между другото съперникът ми каза после: “Когато те видях да излизаш знаех, че ще го направиш. Знаех, че ти знаеш, че ще го направиш. Не знам защо е така, но знаех.”

Казвам ви това, за да ви наблегна на следното. Когато вие сте се предали на Бога в нещо, в което Той иска да ви прослави, трябва да чакате докато почувствате Неговото “Тръгни!”. На стадиона аз стоях дълго време преди да тръгна, не защото се страхувах, а защото чаках Господ да се появи. Чаках Господа. Едно от нещата, които научих от многото си грешки в служението е, че Бог не бърза. Винаги има време да се вземе решение. Всяко решение, което е взето под натиск на време, вероятно не е работа на Бога. Бог винаги ни дава достатъчно време, докато Той се появи и ни облече в това, което иска. За да правим това трябва да сме смирени.

Равносметката, която виждаме в Из. 33:15, където Мойсей питаше Бога: ” С нас ли ще излезеш или не? Защото ако не дойдеш с нас по-добре да не излизаме на война”. Ако Ти не дойдеш, и аз няма да излизам.

Ще приключа със следния коментар. Не мисля, че има въобще някакво съмнение, че Бог ни разкрива на нас ново знание. Отново ви казвам, като снощи, не приемайте това за мегаломания. Всяко нещо започва от някъде. Вярвам, че Святия Дух разкри в малка форма нещо, на което Той иска да научи Христовото тяло, идеята за мъже и жени, които се учат как да воюват, по начин, където те си служат с инструментите си, разбират начина, по който врагът се бие, разпознават модели на поведение, и правят всичко, за което говорихме, така че да минем в настъпление. Ние трябва да атакуваме. И вярвам, че над всичко друго Святия Дух ви е казал: “От тези дни нататък, не искам нито един, който е чул тези поучения, да се отклони отново в дефинирането духовното воюване като нещо, което се случва.” Духовното воюване, трябва да си измием устата със сапун, духовното воюване не може повече да се разглежда от нас като нещо, което се случва или нещо, което е товар за нас, защото докато имаме този манталитет, играта ще се води върху нашата половина на полето, и славата на Господа няма да напредне. На това трябва да се сложи край. Но това няма да стане с наши собствени сили. На този манталитет ще се сложи край само ако се облечем в реалността, че не сме угодни на Бога, когато действаме със собствените си сили, и няма начин, по който можем да поразим врагът, който се изправя срещу нас, с нашите собствени сили. Защото той е много по-силен от нас, и въпреки че е осъден от Христос, той все още има достатъчно сила да Му се противи и да ни въвлича в неговата игра, ако действаме със собствените си сили. Има нужда да чакаме, докато се облечем свише. Трябва да молим Бога да ни показва нашите оръжия, стихове, инструменти, хората, които е дал в живота ни, за да можем успешно да поведем войната.

Нека да си починем, и като се върнем ще се занимаем с тъжната комедия да получаваме ответен огън от собствения си лагер.

как да се справяме

с конфликтите в собствения си лагер.

Нека да се присъединим към Денис.

Как да се справим с конфликтите в собствения си лагер

Починахме си малко. Сега ще ви обърна вниманието към нашата седма сесия – как да се справяме с конфликти в собствения си лагер. Ще започна с описването на признаците на така наречения “приятелски огън”. Това е случая, когато си застрелян помагайки на брата си. Привличам вниманието ви върху факта, че в неотдавнашната война в Средния Изток най-големия броя попадения, които са ударили авиацията са били от “приятелския огън” на нашите войски. Ние сме убили повече от войниците си, отколкото врагът е убил. “Приятелският огън” винаги е бил голям проблем. В Христовото тяло това е ужасен проблем, за него можем само да се смеем, иначе бихме изпаднали в меланхолия. В Христовото тяло разделението и само причинените рани удоволстват Сатана, защото повече от всичко друго дисквалифицират църквата. Всички знаете Йоан 17:21. Това според мен е най-мощният евангелизаторски стих в Библията, защото Исус там казва: “Вие трябва да намерите единство между себе си, така че служението ми да е успешно, така че светът да познае, че Ти си ме пратил.”

Има много неща, които можем да кажем за скандалите в църквата през последните няколко години. Не се чувствам като пророк, но когато видях Джими Суегърт преди падението му, бях с него на събрание във Вашингтон, преди една година. Когато застанах до него, той ме уплаши до смърт, защото, въпреки че Бог го беше използвал мощно, той излъчваше такова настроение, че всеки път когато се доближа до някой с излъчване като неговото, се старая да се отдалеча колкото се може по-бързо, защото това, което чувам е тиктакане на бомбен механизъм. Така, че неговото падение не беше изненада заради начинът, по който той възприемаше себе си, и също поради това, че стреляше твърде много по другите братя. Ще го кажа ясно: “Всеки който постоянно стреля по други християни, крие нещо в себе си. Още не съм виждал това правило да е нарушено. Всеки път, когато се срещна с някой, който се чувства като Божият шериф в царството на Бога, е така, защото той е разбрал, че най-добрата защита е нападението.

Едно от нещата, които направиха скандала със Суегърт толкова болезнен. Бях в Централна Америка, заедно с Хосе Луис, брат от Мексико. Работихме с него. Хосе има сиропиталище, училище, църква, медицинска клиника и други неща в Мексико. С Хосе бяхме в Гватемала когато целия скандал избухна. Ако си мислите, че нещата около Суегърт нанесоха щети в църквата в Щатите, нямате никаква идея какво причини в Централна Америка. Тук Джими Суегърт е бил смятан почти за Бог. Той е бил единственият, който е можел без никакво усилие да напълни футболен стадион с 50000 души, поради което този скандал причини огромни щети. Но това, което е поразително за мен е коментарът на Тед Капъл. Той каза: “виждали сме скандал на сцената, скандал в дом, и въобще скандалите от американския обществен живот не са нещо ново за нас. Но това, което ме възмути беше, че никога в скандалите с обществени лица, с които сме се срещали, не сме имали глутницата от толкова много хора, други пастори, които ни се обаждат за да ни заблудят колко много негативни неща знаят за Джими Суегърт. Никога не сме виждали такава мания за изяждане в света, на каквато бяхме свидетели, когато гледахме начинът, по който християнските водачи отговарят на един от техните редици, който е паднал. Какво обвинение от Тед Капъл! Някой от вас чел ли е нещо, слушал ли е нещо такова? Това е страшно. Ние имахме доброволци, братя, колеги, които искаха да му помогнат да падне.