Амин. Отново искам да ви приветствам на годишната лидерска конференция на Стратегически християнски служби. Както знаете, нашата седмица ще бъде използвана, за да се занимаем с духовното воюване

Какъв е един от главните атрибути на “приятелският огън”? Т.е. унищожаването от страна на братята. Проблеми с общуването, които са предназначени да ни разделят, полуистини и несъвършени порядки. Когато това работи, с Том Маршал сме го виждали около тази конференция, когато има проблем с комуникацията, никога не може да ме учуди това, което обикновено става. Общуването, което трябва да е чисто, е изкривено. Послание, което знаете, че е било споделено, никога не е било изпращано или прието. Колко от вас са наблюдавали тези неща да стават във взаимоотношенията ви с вашия брачен партньор по време на духовна война, когато вие казвате “ябълки”, а той чува “портокали”, вие казвате: “това е, което аз мисля”, а той чува нещо друго като, че ли му говорите на суахили. Вие дори не говорите на един език. Когато това нещо ви обхване е напълно непредвидимо колко много наличен контрол, може да упражнява врагът върху общуването, за да прекъсне линиите на общуването. Действително съм виждал близки приятели да се разделят, защото общуването им е станало изкривено, и по каквато и да е причина те не са посветили време, за да оправят този проблем. Моят отговор на изкривеното общуване е, че след като го забележа, обикновено се оттеглям от всяко общуване, докато това нещо престане, защото в повечето случаи то само се влошава. Понякога ще трябва да го нападнем фронтално, но в повечето случаи е като разрушително дерби. Когато общението се влоши, най-доброто нещо което можете да направите е да кажете: “Да забравим всичко това, ти иди насам, а аз ще отида натам, ще се разделим за два часа, ще се съберем отново и ще видим дали можем да се разбираме. Защото сега е очевидна невъзможността ни да общуваме. Това, което казвам – ти не можеш да го чуеш, а това, което ти казваш – е изкривено за мен, все едно че те слушам под водата.

В духовната война трябва да можем да идентифицираме кога става този феномен, защото да пришпорваш комуникацията, когато тя е в такова състояние е безумие. Ще бъдеш наранен, защото общението ти няма да е ясно. Най-доброто нещо, което можеш да направиш е да спреш и да се отстраниш.

Духовната война между братя, братя и сестри, и също между сестри се извършва също на нивото, когато си правим стереотипи за хората и доктрините. Написах статия в “The Bottom line” (пр. “в крайна сметка” или “да теглиш чертата”, заглавие на бюлетин издаван от Денис) през май 1990г. озаглавена “Защо вкарваме хората в рамки?”. Ще ви споделя части от нея, защото мисля, че е важно. Една от битките, които трябва да водя в служението си на проповядване из страната е срещу желанието на хората да ме поставят в рамки.

Защо хората обичат да ни поставят в рамки? За да не се налага да се занимават с последствията на това, което казваме. Представете си вашия мозък като огромна лавица. И всичко, което вие и аз мислим, че знаем, е организирано на тази лавица, защото всички човешки същества са призвани да живеят с чувство за вътрешен ред. Вие имате отдел за теология, спасение, за отношенията между мъжа и жената, за химия и какъвто и да е предмет – и всички те изграждат това, което наричаме мироглед. Всеки път, когато някой идва с нещо, което ви предупреждава да пренаредите цялата тази информация – имате две възможности: можете да ги категоризирате по начин, който няма да ви принуждава да организирате наново лавицата си или може да се съгласите да пренаредите лавицата си отново, защото тази нова перспектива прави начина ми на разбиране на реалността остарял. Ако изберете да пренаредите вашата реалност ще трябва да извършите огромна работа, защото да реорганизирате лавицата си наново е дълъг процес, а повечето от нас са интелектуално и духовно мързеливи. Ние бихме пренаредили лавиците си и организирали наново информацията си, само ако Святия Дух ни накара чрез обстоятелства в живота ни и ни принуди да го направим. Това е причината, поради която хората замерват пророците с камъни. Не казвам, че съм пророк, но ето защо хората замерват с камъни пророците, защото пророкът идва с перспектива, която изисква начинът, по който вие категоризирате разбирането си за реалността, да съответства напълно на това, което Святия Дух ви казва сега. И това, което ние правим обикновено е да се върнем към интелектуално мързеливия процес, опитвайки се да сложим хората в рамки, и да им направим стереотипи, да ги категоризираме така, че да не се налага да пренареждаме и обновяваме отново лавицата си. Аз съм се сблъсквал с това, всъщност всеки от служителите в тази страна се е срещал с този проблем. Колкото по-противоречиво и интелектуално изискващо е вашето послание, толкова по-силен ще е натискът да ви вкарат в стереотип. Така, че на моите семинари винаги се опитвам да кажа в началото, че не знам каква е моята есхатология, защото някои от вас искат да ме направят постмилениалист, защото ако ме направят постмилениалист, тогава могат да изхвърлят всичко, което ви казвам и се сблъсква с вашата есхатология. Така вашата лавица за есхатология е спасена, няма нужда да я закачате, и “Слава на Бога, вие сте свободни”.

Сега си мислите: какво ли иска да каже? Казвам ви честно, че не знам какво вярвам за мястото на Израел, защото ако направя коментари за мястото на Израел в един или друг смисъл, хората ще изпляскат с ръце и ще си кажат: “Най-сетне, знам къде да те поставя, така че, това което вярвам за Израел е сигурно и няма нужда да пренареждам тази лавица.” И това, което правят е да категоризират и подредят свидетелството ви, на тяхните лавици, така че накрая на деня, да не промените нищо в това, което те вярват, защото те са ви дисквалифицирали от необходимостта да пренаредите и обновите лавиците им.

Това е духовно воюване. Трябва да бъдем изцелени от този феномен. Казвам ви право в лицето: Не съм реконструкционист. Имам огромно уважение към доктор Рашдуни. Мисля, че Р. Дж. Рашдуни ще направи много от евангелските християни да изглеждат като моментни искри в историята по отношение на неговия принос. И това не означава, че съм съгласен с всичко, което той е написал, защото не е така. Но мисля, че съм разбрал част от приноса му. Но не съм реконструкционист, а има хора, които идват тук само за да чуят, че съм и да ме сложат в тази рамка, така че, да не се налага да пренареждат лавиците си. По отношение на “Царството е тук сега”. Това е едно от най-глупавите неща, които някога съм чувал през живота си. Защото Библията казва, че Божието царство е било, е и идва. И въпреки, че познавам всички, които изповядват, че са от “Царството е тук и сега”, познавам ги лично, не познавам никой, който да поучава, че Божието царство ще дойде в пълнотата си преди Исус Христос да се върне физически на земята. Дори и Рашдуни не поучава това. Но тази стереотипна концепция е направена от тези, които не искат да слушат какво им се говори.

Част от причината да имам груб глас за това е, защото се стремя да пробия една мембрана в Духа. Мембраната е стереотипният възглед за духовната война, с който фактически всеки от вас дойде преди два дена на тази конференция. Защото винаги сме били изложени на една идея на духовната война. И аз съм във фенклуба на Джон Дос и на Френджъпейн и много други хора, които са написали добри неща за духовното воюване, но по същността си всичко това е защитна война. Така, че аз дойдох тук да се измъчвам в Духа и да пробия през това нещо, защото докато този стереотип не се разруши, ние няма да пренаредим разбиранията си. И когато се приберете в къщи и някой ви попита: “Какво разбра на тази конференция?”, искам да знам, че сте разбрали едно нещо, ако сте разбрали какво върши Святият Дух, че имате мандат да пренаредите и обновите лавицата си за Духовното воюване, така че каквото сте научили и разбрали за войната да има сега нападателно измерение, също и защитно. И вие трябва да знаете, че Бог изисква от вас да направите инвентаризация на силите и способностите, които имате, и да започнете да ставате вещ боец. Бог иска да ви направи способен боец, и вие ще трябва да се занимавате с нещата, за които говорихме за да постигнете това. Това, което трябва да направим е да разрушим стереотипа, този безполезен образ, който трябва да съборим, защото се превъзнася над пълното познание за Христос. Стереотипите са много проблематични, създават проблеми в расово отношение, в духовно отношение те също са много проблематични.

Какво да кажем за общуването. Какво става с информацията, която се предава от братя и сестри, които са засегнати или от хора, които са с критикуващ дух. Има хора, от които аз не искам информация, защото има нещо в духа им, така че когато ми дават сведения за нещо аз получавам и горчивината, отровата, боклука и всичко друго в тях, което замърсява информацията, която получавам. Не само, че тяхната информация не е ценна за мен, но е и негативна. Всъщност едно от нещата, за които трябва да узреем в ходенето си с Господа е да знаем към чий дух да сме затворени. Трябва да зная към кого да съм отворен и към кого да съм затворен. Има духове, които не желая да са около моя дух; имам предвид, че аз им говоря, но те никога не разбират, че аз съм там, там съм, обаче не присъствам. Не искам върху мен да дойде онова, което е върху тях.

Спомням си една ситуация. Изпратих послание към един брат, с който бях скаран години наред. И аз го изпратих, чрез човек който, ако умът ми беше наред, трябваше да е последният човек, ако въобще е годен за това. И защото бях идиот аз очаквах мир да дойде чрез това послание, но всичко, което направи е да създаде още война. И бях изненадан докато Святия Дух ме потупа по рамото и ми каза: “Помисли за това, като разумно човешко същество. Чрез кого изпрати това послание? Какво знаеш за този брат? Какво е отношението на този брат към теб? Имал ли си някога проблеми с този брат? Как този брат изразява мнението си за други хора и други служения?” Всеки въпрос ме правеше да изглеждам по-глупав, докато Святият Дух ми говореше. Осъзнах, че не съм могъл да изпратя моето послание за мир с по-лош човек. Имате хора в живота си, чието общуване е замърсено, защото те имат корени на огорчение, осъждение, враждебност, ревност, завист и т.н., и ако изпратите по тях какво да е деликатно послание трябва да отидете на психиатър. Трябва да разпознаваме тези, на чиято информация и общуване не можем да имаме доверие.

Трябва да разберем, че Сатана има достъп до устата на лидерите Мат.16:22-23. Това е класически пример. Имате Петър, който веднъж изповядва господството на Христос, а след това смъмря Христос да не ходи на кръста. Сигурен съм, че всеки от вас е разбрал, че в даден момент врагът е използвал устата ви. Джейн и аз си говорихме за това преди известно време. Джейн беше кръстена в Святия Дух същия ден, в който и аз бях кръстен, но осем часа преди мен. Беше много интересен феномен. Бях навън да разнасям цветя, а тя беше в цветарския магазин. И тя и човекът, който водеше нея и моят бизнес партньор в кръщението със Святия Дух, са преживели истинско изливане на Духа в мое отсъствие, и когато се върнах в магазина можех да почувствам атмосферата, тя беше изпълнена със Святия Дух, и незабавно бях засегнат, защото не участвах там. И от устата ми излязоха думи, не беше псуване, но критикуващи, осъдителни и преди всичко породена завист. И трябваше да отстъпя и да си кажа: “Откъде се взе това? Какво бе това?” Това беше послание, което беше предназначено да съсипе, опозори и разруши работата, която Бог беше направил. В ясното си съзнание бях развълнуван, за това което е станало, но врагът използва устата ми за да го събори. И съм сигурен, че всички от вас разпознавате моментите, когато врагът е имал достъп до устата ви. И когато говори от там вие си казвате: “Това пък от къде се взе, какво бе това?” Не се стъписвайте, когато това се случва. Това е ставало, може да стане и ние трябва да го поставим в правилната му перспектива. Но когато чуете това от брат или сестра, разберете, че имате работа с врага, не с въпросния човек.

Какво да кажем за умишления саботаж. Мисля, че класическия пример за умишлен саботаж се намира в Йоан 11:48.

Това ни дава пряко откровение защо Исус Христос беше отхвърлен от религиозните водачи на деня. Това беше след като Лазар беше възкресен от мъртвите. Йоан 14:48. Точно тук говори религиозния водач.

Йоан 11:48 “Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него, и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.”

Точно тук е кристално ясен вложения интерес, който мотивираше братята да желаят да убият Христос. Те не бяха заинтересовани от Божията воля, но от своята позиция и място. Водачите с религиозен дух и вложени интереси винаги атакуват последното ново нещо, което предизвиква тяхното положение. Това е причините, поради която петдесятните атакуват харизматиците. Защото петдесятните винаги са мислили духовните неща за своя територия, вложили са толкова много интереси в нея и изведнъж се появява цяла група от хора, които са кръстени в Святия Дух без позволението на петдесятните. Знаете ли, Бог прави неща и без вашето позволение. Той може да направи наистина ужасни неща: например да спаси католици и да ги остави в католическата църква. Имам предвид, че вие разбирате, че Той може да спаси католик, но не може да разберете, как може да го остави в католическата църква. Или да направи нещо да спаси и благослови ваш познат, където вие си мислите, че ако Бог беше с ясното Си съзнание, никога не би го сторил. И имаме защитници на Бога, които знаят, че Бог има временна липса на памет и се нуждае от помощ в защитата на Себе Си и делото Си от братята, които имат неща, които не би трябвало никога да имат. Горделиви, несигурни братя, които живеят в отношения на раци. Знаете ли какво е това? Чух това от Боб Мамфорт. Никога няма да ви се наложи да сложите капак на кошница пълна с раци, защото раците в кошницата никога няма да оставят някой от тях да изпълзи навън. Това е вярно. Моментът в който някой рак изпълзи до ръба на кошницата, другите ще го дръпнат веднага надолу. Прекрасно нещо. Нямате нужда от капак за кошница с раци.

Мисля, че обществото с раци е един от най-мощните духове в Христовото тяло днес. Няма нужда да се страхувате за някой, че ще стане твърде духовен, защото има хора предназначени да предотвратят това.

В Съединените Щати, а също и в Европа, имаме и друг по-опасен проблем, и това е, че се покланяме пред разума. Нека да се знае тази истина: християните се покланят на разума по същия начин, ако не и повече отколкото се покланят на Бога. Защото крайният критерия не е какво е казал Бог, или какво е писано, но критерият е: “има ли смисъл”. Това е неразумно! Ще опиша себе си като евангелски ум потопен в харизматични преживявания. Хората ме карат да се опиша и ето как го правя. Но един от големите проблеми с евангелските християни е, че колкото по евангелски са те, толкова повече те са ориентирани към разума и рационализма, защото евангеликализма е основан за нещастие предимно върху гръцкия рационализъм на Тома Аквински, защото модерният евангеликализъм се появява след откритието на гръцкия рационализъм, чрез философията на Тома Аквински от 13в. Някои от вас са ме слушали да поучавам за семейството, където се впускам в проблема за папската реформа от 12в., която забранява бракът за епископите. И когато се прогласява целибатът за епископите, се прекъсва целият обучаващ механизъм за Христовото тяло, защото Библията казва, че всички водачи трябва да са семейни, и семейното управление е това, което ви квалифицира да водите управлението на църквата. И църквата изпада в криза, когато всеки, който функционира като епископ трябва да е безбрачен. За да се квалифицират за ръководство, е било необходимо те да разполагат с някаква друга методология за квалификация и това става семинариската система, която се развива в манастирите, чийто главен водач е бил Тома Аквински.

Аквински преоткрива Сократ, сократовата мъдрост и сократовата методология и я внася в църквата – силно увлечение и посвещение към гръцката цивилизация и гръцката идеология. И това е коренната структура, от която произлиза класическия евангеликализъм, което означава, че силният човек, който трябва да бъде победен в евангелските християни е поклонението на разума. Разумът е един от най-големите врагове на Бога, не защото Бог е неразумен, Той е автора и Бога на разума, но защото Неговите пътища са по-високи от нашите пътища, и това което ни изглежда неразумно, е във висша степен разумно за Него, защото Той гледа на картината от много по-висока позиция. Неговата перспектива е толкова по-голяма!

Един от проблемите, с който се сблъскваме ние, и под ние имам предвид всички нас. Ние, белите, глупако, които сме обградени с индианци – знаете шегата; О.К? Казвате си: “Денис, това е твой проблем, на мен просто ми харесва да слушам поученията ти, но аз нямам проблемите, които ти имаш”. Не, имаш ги. Един от проблемите, които ние имаме, е, че нашето послание е постоянно преработвано, заради това, че е твърде войнствено и неразумно с противопоставянето си на разумния световен ред. То го предизвиква точно из основи. Ще ви дам класически пример. Библията изисква твърда валута. Причината за това е, че когато човек прави фалшиви пари, той се опитва да претендира, че е Бог, създавайки нещо от нищо. Бог изисква пари, които са обезпечени 100% в метална стойност, защото тази метална стойност ви държи в реалността, че не можеш да създадеш нещо от нищо. Бог и само Бог има този прерогатив. Ние сме ограничени в ограничен свят с ограничени ресурси и не можем да бъдем като Бога. Така, че Той ще се противи на всяка нация и монетарна система, която действа с фалшиви пари, защото това е предизвикателство към Него от човека, който се опитва да бъде бог. Мога да ви кажа повечето от класическите причини, поради които днешните икономисти казват, че обезпечените с твърд метал пари са неефикасни, непрактични, непотребни. Мога да премина през аргументацията на Пол Самуелсон, или който и да е друг, който ми посочите, и от рационална гледна точка и да разбера, защо връщането ни към метално обезпечени пари ще е проблем. И момента, когато започваме да напредваме по въпроса от библейска гледна точка, нашите евангелски братя започват да ни атакуват казвайки: “Това е неразумно. Вие не разбирате модерния свят, не разбирате начина, по който работи монетарната система и пр. Не разбирате...”. И те стават гърци, а не християни. Ние трябва да се изправим срещу тази идеология в много измерения на човешкия живот, защото се грижим повече да сме разумни отколкото библейски, и това трябва да се промени. Изправяме се срещу духа на пацифизма. Огромни части от Христовото тяло вярват, че Исус е пацифист. Причината, поради която го вярват е тайното промъкване на хиндуизма в църквите, и той трябва да бъде изкоренен.

Егалитаризъм. Числа 12:2 “Само чрез Мойсей ли говори Господ? Не говори ли и чрез нас?” Колко от вас са били жертва на други хора, които виждайки, това което Бог прави чрез вашето служение, искат непрестанно да ви напомнят, че вие сте само брат, като тях. Това е егалитаризъм, това е дух, дошъл, или най-вече проявен в съвременния свят в дните на френската революция: “Братство, свобода, равенство”. Това, което води френската революция е пълната омраза към всеки, който функционира с власт над останалите. И този дух е толкова широко разпространен днес в Западния свят, че е страшно. Но това, което е по-страшно, е че той е в църквата. Често сме склонни да изпадаме в двете крайности: или духовен аристократизъм (което не е библейско), или егалитаризъм, (което също не е библейско). Можете да имате твърде много духовна власт, или никаква духовна власт. Егалитаризмът се прояви в репликата към Моисей: “Хей ти си като нас и ние чуваме Святия Дух. Кой те е направил управител над нас? “ И този дух се навдига и произвежда много саботаж, вярвайте ми. Трябва да бъде изкоренен, започвайки от нас.

Подтикваните от вина за таен грях религиозни братя атакуват другите. Вече говорихме малко за това. Тези, които атакуват обикновено крият нещо. Едното от нещата, които обичам в Библията, е че тя ми открива ново ниво на мотивация. Спомняте ли си учениците на последната вечеря и Исус им каза: “Един от вас ще ме предаде.” На гръцки е написано прекрасно: “Господи, аз ли съм? Признавам, че съм способен на такова нещо.” Единственият, който не мислеше, че е способен на това бе този, който го предаде. Петър каза: “Сигурно съм аз.” Юда не каза: “Аз ли съм?” И момента, в който Петър каза: “Сигурно съм аз.” Исус му отговори: “Петре, не знам как да ти го кажа, но ще се моля за теб, защото преди това да свърши, ти ще видиш какво има в теб. Твоят проблем е, че ти дори не осъзнаваш способността си да ме предадеш”. Добрите бойци знаят, че могат да бъдат впримчени. Няма значение колко си храбър, колко си лош, или какво си мислиш, че знаеш, винаги има някой, който може да те хване в примка. Хората, които ходят в реалността знаят, че са способни на предателство, всеки един от нас е способен на предателство, затова се молим с Господната молитва, казвайки: “Не ни въвеждай в изкушение, но ни пази от лукавия.” (Мат. 6:13). Всеки мъж и всяка жена са способни на предателство. Тези, които не мислят, че са, е най-вероятно да го направят. Тези, които са в грях нападат най-често другите.

5. Това е голям въпрос, но ще го прегледам кратко. Една от най-големите теологически битки, с които се срещаме в духовната война е диспенсационалистическата перспектива, че Христос не е свършил при първото си идване това, което ще направи при второто. Ще кажа ясно следното: “Вярвам, че Библията говори за диспенсации. Чуйте добре това вие, които слушате касетите. Аз вярвам, че Библията говори за диспенсации. Пример за това е Стария и Новия Завет. Те са две различни диспенсации. Проблемът не се състои в диспенсациите, но в криенето на Божията сила като се поставя или назад във времето или напред, така, че да не се налага да се срещаме с отговорността от прилагането и сега. Това е проблема. Духът зад диспенсационализма иска да каже, че тя е действала в миналото, и ще се прояви в бъдещето, но точно сега ние сме без нея. И духът скрит зад него е предназначен да ни попречи да правим, това което се изисква от нас, така че да не помръднем топката на игрището. Диспенсационализмът, както аз го описвам тук негативно, е приписал на второто идване на Христос неща, които вече са станали при първото Му идване. Кръстът трябва да е центъра на нашата теология. Кръстът и възкресението трябва да бъдат центъра на нашата теология, а не второто идване. В Библията голямото събитие не Второто, а Първото идване на Христос. Второто идване би било безсмислено ако го няма Първото Му идване, защото това, което ще стане с второто Му идване ще бъде вечно разделение между всички човешки същества. Това, което прави Второто Му идване, чудесно, победоносно и велико е това, което Той направи при Първото Си идване. Ние сме забравили всичко това, и то не случайно, но демонично (т.е., повлияни от доктрина на демони).

Второ римско. Предложения как да се справим с “приятелския огън”?

Живейте в светлината. Грехът расте в тъмнината. Общението расте в светлината. I Йоан 1:7“Но ако…:” Светлината разпръсква греха. Ако искате да имате общение ходете в светлината. Ако нещо се появи между вас и приятелят ви - излезте на светлина, извадете го на масата, не го оставяйте на тъмно. В тъмнината расте грехът. Скритите неща са тези, които обикновено провалят водачите. Скритите неща. Вие имате проблем и аз предполагам, че вие сте в библейски взаимоотношения, имате авторитет, отговорност в живота си, тогава донесете проблемите си където сте отговорен, излезте на светлината. Това е начина, по който се справяте с греха.

Осем съвета за здрави лагери и лагерници.

1. Прилагай новозаветно управление към диспутите. Управлявайте споровете. Ис. 9:7 казва: “…управлението Му и мирът Му непрестанно ще се увеличават”. Не може да има мир, където липсва управление. Управлението предхожда мира. Ако нямате мир в дома си управлението ви не е добро. Американската образователна система не може да разбере, защо оценките ни продължават да падат, а разходите ни продължават да растат. Ще ви кажа защо, защото няма управление в обществените училища. По тази причина няма мир, а човек не може да се учи докато се защитава, защото по дефиниция за да учиш трябва да си отворен за въздействие. И не можеш да си отворен и уязвим в обкръжение, което е враждебност. Където няма управление има враждебност, защото управлението носи мира.

Не може да има растеж в църквата, в бизнес без управление. Трябва да има управление.

2. Противете се на егалитаризма и приемайте помазанието, което идва с перспективата на духовната власт. Това не е реклама, че духовните водачи не могат да сгрешат. Това не е вярно. Но винаги има някой с по-голяма перспектива от нас. А перспективата е толкова важна, защото ако нещо изглежда по един начин на мен, то изглежда по съвсем различен начин на някой, който е 100 метра над мен. Същото нещо е в Духа. Той вижда неща, които аз не виждам. Колко от вас, родители, сте малко уморени от опитите си да учите децата си да разбират перспектива. Това, което е факт за тях, не че не е вярно, но трябва да бъде вплетено в по-голямата картина. И вашата работа като родители, е да им помогнете да видят по-голямата картина. Вие не трябва да се опитвате да правите нещата, които децата виждат, неверни, но просто ги влагате в перспектива. Понеже те нямат достатъчно голяма перспектива нещата им изглеждат твърде малки или твърде големи. Първостепенната задача на духовната власт е да даде перспектива на хора и ситуации.

3. Калибрирайте безпокойствата си и ги изразявайте по премерен начин. Едно от нещата, които практикуваме като братя е да измерваме как се чувстваме. Когато навлезем в наистина трудна ситуация, ще ни чуете да казваме: “Ако имаш десет степенна скала на коя степен би оценил безпокойството си?” Повечето хора, като започна от мен, трябва да бъдем освободени от навика си да работим със суперлативи. Ние или преувеличаваме или подценяваме. Но когато сме във война аз трябва да знам колкото се може по-точно какво е нивото на безпокойството ви: 2 или 10. Защото не можем да вземем мъдри решения от колективния си съвет докато не ми кажете с каква сила усещате грижата за дадената ситуация. Практикувайте това като съпрузи и съпруги, като родители, във вашия бизнес, практикувайте това, като водачи в църквата. Калибрирайте безпокойствата си.

4. Помнете, че Бог иска да разпне нашата плът, а не нашата човешка същност. Той е спасителят на душата ни. Имам цяла проповед за това, което със сигурност няма да изнеса точно сега. Но едно от нещата, което ме възмущава сред днешните западни християни е това, че пеем: “Той е Спасителят на душата ми”, и след това правим всичко възможно за да разпнем душевния си живот, така че да живеем в Духа. Когато се натъкна на някой, който се опитва да бъде духовен знам, че се натъквам на човек, който ще разруши много братя и сестри. Знаете ли кога сте духовен? Когато душата ви е жива и е покорена на Божието Слово. Ако Той спасява душата ти приятелю, Той не иска да я унищожи. Имаме двуизмерни християни: едни, които чакат възкресенското тяло, така че не се грижат много за това, и такива, които искат да живеят в Духа, така че унищожават душите си. Приятели никоя от тези седмици на семинарите нямаше да се състои ако Бог беше унищожил душата ми, защото базата за поученията, композиращият елемент, основата, от която тези учения идват е душата на Денис Пийкок. Бог не иска да унищожи душата ми. Срещал съм хора, които искат да я разрушат, или помощници, които искат да ми помогнат да я разруша, които казват: “Братко ние трябва да вървим в Духа, а това е душа”. Точно така, това е душа, и Бог ми е дал. Знаете ли защо толкова много деца на служители се отказват от родителите си? Защото родителите разрушават душата на тези деца. И накрая, когато станат на 16-17 години, се намират заобиколени от достатъчно много хора и усещат достатъчно живот, душевен живот, така че се разбунтуват. Не искам като родител да разруша това, което Бог е създал. Той ни е направил тяло, душа и дух, това поучава Библията. Той иска да изкупи всяко едно от тях. Аз съм също толкова в духа, когато ловя риба, колкото когато проповядвам, ако съм в духа. И това е факт.

5. Не пилейте време в дебати с хора, които имат критикуващи духове. Това е като да си пилееш въздуха. Искам да прочетем Неемия 6:1-4. Обичам тези стихове. “...” Колко често сте били прекъсвани в работата, която Бог прави чрез вас от братя и сестри, които искат да дискутират с вас някакъв проблем. Нямам време да дискутирам с никой за когото преценявам, че няма да промени нищо. Не е достоен за времето ми. Не мисля, че това е коравосърдечие, но мъдрост. Библията е пълна с предупреждения: “Не си губи времето с безумния”, с никой, чийто дух е вече затворен за това, което ще му кажеш. Защо трябва да спирате великата работа, която вършите на стената за да спорите с някой, който иска само да изгуби времето ви. Колкото повече се приближавате към работата си в духа, толкова повече пратеници като тези ще идват при вас. Те ще дойдат при вас, и вие ще трябва да ги разпознаете кои са, и да кажете: “Съжалявам, но нямам време.”

6. Никога не отговаряйте на въпроси, които никой не задава. Колко от вас, говорейки с някой му задават въпрос, и той отговаря със съвсем друг отговор. Никога не отговаряйте на удар, който не идва срещу вас. Ако не е срещу вас, не мърдайте. Имам смешна картина за това. Можете ли да си представите някой, който е пародия на боксьор и постоянно замахва около себе си: от къде ще дойде, от къде ще дойде? да се бори с въображаеми врагове. Понякога виждам и християнски водачи да правят същото. Те стрелят по всичко и накрая нищо не се получава.

7. Генералския план трябва да остане в генералската палатка. Не оставяйте хората около вас, включително и децата ви да чуват неща, които не могат да пазят правилно. Едно нещо ме разгневява наистина: ако някой, който знае много добре, че не трябва да говори, казва неща, които не трябва да говори, и то на хора, които не трябва да ги чуват. Знам за цели статии и проблеми, които се появяват в националните списания, защото някой е говорил с друг, с когото не е трябвало да говори, и врагът го е взел и използвал, за да раздели братята. Всеки, който се е занимавал с християнство за известно време знае за какво става въпрос. Някой отваря устата си, а не е трябвало да я отваря. Не говоря за прикриване на грях, но за даване на информация като храна за хора, които искат да разделят братя. Трябва да се научим да разпознаваме кои са тези хора.

Осмата точка ще я пропусна, за да преминем след кратка пауза директно на последното поучение за кръчмарския бой. Станете да се разтъпчете.

как да разбираме теологията на кръчмарския бой.

Дали ще стоите още през 1999 г.?

Бъдете готови за някои пробивни истини.

Да разбираме теологията на кръчмарския бой –

Това е заключението на тази духовна битка. Това е теологията на кръчмарския бой. Дали ще стоите през 1999 г.? Една част от това, което ще говоря ще е весело, а друга – няма да е такава.

Това, което не е забавно, е че известен брой от настоящите църковни лидери няма да стоят през 1999г. Би ми се искало да не е вярно, но е така. Ако се опитвате да направите нещо важно заедно с Бога, вие поемате реалният риск да сте човек, който няма да устои. Защото колкото по-важна е работата, с която се занимавате, толкова по-силен ще става натискът срещу вас, и вие трябва да разберете това. Трябва да разберете, че дявола вярва, че всеки човек – мъж или жена – има цена, имат уязвимо място. И при подходящото време и ситуация, каквото и да има врагът за вас, ще ви притисне за да ви нокаутира. Той има голямо търпение и е готов да чака. Може да ви причаква дълго време, както чакаше Джими Суегърт. Мисля, че проблемът на Джими Суегърт, не се заяждам с него, се е развивал с години под една или друга форма, но врагът е чакал, докато е преценил, че Джими Суегърт е достигнал най-високата си степен на влияние, и тогава е дръпнал спусъка. Той винаги чака, докато вие придобиете най-голямото влияние, на което той преценява, че сте способни и тогава дърпа спусъка.

Тук имахме такъв случай: в най-силната църква, която е в този район, със силни Божии хора, и силен проповедник. Тази църква нарасна до няколко хиляди души. И там имаше един брат, който по собствените му думи, се е борил с години с неморалността си. Вие ще кажете: “Как е могъл да направи това?”. Ще ви кажа как: защото не е бил ударен още първия път, когато е съгрешил. Така го е направил, защото е разбрал, че няма нищо лошо в това, което е направил, защото не е бил ударен. В такова състояние човек започва да рационализира делата си, за да оправдае слабостта си. Но това, което не разбира е, че врагът е решил да не го удря отначало, но да чака, защото вижда, че човек отива някъде, развива се и докато не постигне предполаганото от дявола ниво на максимално влияние, няма да го удари. А през цялото време човекът си мисли, че се е отървал от проблема, защото още не е бил ударен. Това е същността на заблудата.

Медиите ни преследват. Някои неща са от Бога. Когато ние не изчистваме делата си, езичниците ще го направят. Ако ние не управляваме себе си светът ще ни управлява, защото Бог изисква ние да сме под управление.

Има две правила на кръчмарския бой

Правило N:1 Победителят е този, който е останал прав. Победителят не е този, който е имал страхотна техника. “Трябваше да го видите как падна. Беше толкова красиво”, или “Той цитира писанията до края”. Това не са победителите в кръчмарския бой. Победителят не е този, който е “свят”, работете с мен сега, знам че се обърквате сега: “какво ли значи това? Дали той вярва в святостта?” Да, вярвам, вярвам, вярвам. Но победителят в кръчмарския бой не е този, който е “свят”, който знае най-много стихове и пр. Кой е победителят? Кой е победителят? Правило номер едно: Който е останал прав на краката си. Ще попитате: “как е останал прав”. Погрижил се е да е сигурен, че стои на краката си. Как го е направил? Погрижил се е да остане прав. Това означава ли, че той не само се е бил с братята и с враговете, но е знаел и кои са братята? Да. Точно това се има предвид. Защото в един кръчмарски бой (не съм попадал в много от тях) вие очаквате всичко, от всеки човек и всяка посока. И до известна степен войната представлява точно това. Стигаме до това, кои са вашите приятели. И това е правило номер две. Правило номер едно е: победител е този, който е останал прав.

Правило N:2 Много внимателно избирай партньорите, с които ще пиеш.

Има само две правила в кръчмарския бой: “този, който остане на краката си побеждава” и “избирай приятелите си много внимателно”.

В безопасната кръчма можете да пиете с когото пожелаете. Може да вляза в проблем, но ще продължа. Господи, по-добре да има нещо под тази вода. В повечето презвитериански църкви можете да пиете с когото поискате, с когото си поискате в повечето църкви Асамблея на Бога, или в повечето баптистки църкви и др., защото те са безопасни кръчми. Те не се опитват да правят нещо, което ще вдигне много шум. Няма нужда да се грижите с кого пиете на една маса, защото сте в безопасен бар. Но ако отивате в кръчма където има действие, тогава трябва да сте много внимателни с кого сте на една маса. Вие изглеждате всички за много святи. Но може би има малко от вас, които разбират за какво говоря. Да, амин! Понякога когато ходите в бар тъкмо влизате и осъзнавате, че сте попаднали на неподходящо място. Правил съм това. Отивал съм не за да се бия, но защото съм искал да пия нещо, да гледам телевизия и пр., но тъкмо влизам и забелязвам, че в бара не е безопасно, има твърде много момчета, които искат да се бият.

Чуйте колко много съвременни църкви проповядват евангелие, което привлича мъже и жени, които искат да се бият. Не мога да пия в безопасен бар. Разбирате ли това, което ви казвам в духа? Няма нищо в безопасния бар, което да ме привлича. В Деяния 15:3-4 – братята, които изпратиха от събора в Ерусалим се върнаха и разказваха за хора, които рискували живота си за Бога. Аз имам проблем: искам да съм с хора, които не са напълно задоволени, или не са задоволени, издирвам хора, които търсят да се бият. Както по време на каубойски филм, главния герой влиза в някой град и на въпроса на приятеля си: “Какъв е този град?”, героят отвръща: “Хайде да се махаме от тук. Този град е твърде заспал. Тук нищо не се случва. Да си ходим от тук.”

Колко от вас когато влизате в заспала църква си казва в сърцето: “Не мога да пия тук, защото няма действие. Не виждам никой със скакалци в устата, няма бивши наркомани, или някой който е бил някога в нещо. Всички са твърде спасени.” Трябва да знаете, че Давид изгради правителство от такъв тип “страшни хора”. И управлението, което ще дойде върху тази планета ще бъде от незадоволени Божии хора в Неговото царство. Мъже и жени, които не могат да пият в безопасни барове.

Пастори - да не би да се опитвате да изграждате безопасни барове. О, ние имаме 2000 опитомени котенца. Наистина има нещо тука. Тук е безопасно. Снощи се напихме с кока –кола и спорихме за времето до 1 часа през нощта. Кажи на такъв: Добре си братле, ще се видим друг път. Миналата година имахме разделение в църквата, заради разногласие за цвета, с който да боядисаме къпалнята за кръщение. Бог наистина ни удари тогава.” Не обръщай внимание, че целият град, в който живее църквата ти се разпада, не обръщай внимание на живота на хората около теб – ти си имаш безопасна кръчма. Не мога да пия в безопасни барове.

Ако сте като мен и не можете да пиете в безопасни кръчми, тогава правило N:2 става много важно за вас, а какво е то – да избирате много внимателно партньорите си на масата. Кажете това с мен: да избирате много внимателно партньорите си на масата. Това нещо ви спечели вниманието.

Точка 3. Християнските водачи, които ще оцелеят в бурята са тези, които функционират според пазара на улицата, а не според религиозната си вяра. Нека ви кажа какво виждам. Навсякъде в Съединените Щати виждам хора, които са били истински капитани, но защото са видели ученичеството да се срине, видели са движението на вяра да стане ирелевантно, не казвам, че това е вярно, просто те го виждат така; сега само наблюдават следващия поред. Така, че това, което правят сега е: понеже желаят още да се наричат лидери, акостират лодките си на брега, тогава се обръщат към морето, напрягат ги с цялата си сила, крещейки команди на моряците, като че ли са още в океана (а са опрели дъното си в камъните и пясъка). Така те още раздават заповеди, все още говорят Библията, и все още говорят за познатите ни неща, но корабът им е изтеглен на пясъка.

Разбирам защо са го направили. Защото е изкушаващо да си направиш безопасен бар. Аз не мога да сторя това. Трябва да съм в морето, дори ако другите хора са потънали в морето или са се сблъскали в скали. Аз трябва да съм в морето.

За да бъда в морето и то като знам, че там е опасно, трябва да имам намерение да оцелея. И до голяма степен това е мястото където се намирам. Не искам да казвам твърде много за това къде се намирам, за да не си мислите, че се старая да ви впечатля. Опитвам се да стигна отвъд края на работата, защото осъзнавам, че това е като кръчмарски бой и аз съм определен от Бога да стоя на краката си след десет години. Ще оцелея. Аз ще оцелея чрез Божията благодат и сила.

Ще разгледаме шест правила, след което ще привършим това поучение със съвети за водачи, които ще стоят когато се разнесе праха от битката.

1. 
   Любовта се подарява, доверието се печели. Никога не обърквайте любовта с доверието. Вие можете да обичате хора, на които нямате доверие. И ако се доверявате на всеки, когото обичате – вие сте идиот. Любовта и доверието са две различни неща. Любовта се дава, а доверието се спечелва.
   
2. 
   Ако някой няма белези – няма опит в битки, ако има твърде много - е глупав боец. Не искам да се бия заедно с глупави войници, освен ако не видя, че са се покаяли. Но не искам да воювам заедно с хора, които не са били в битка. За това трябва да видя все някакъв белег. Един брат ми сподели един известен военен анекдот. Някакъв човек препоръчва един огромен, як бодигард да пази генерала. Този бодигард е с разцепена вежда, счупен нос, разкъсана буза, очите му са заобиколени от белези. И въпросния човек казва на генерала, че това е най-добрия бодигард в света. А генералът отговаря: не искам този тип, а човека, който му е нанесъл всички тези рани и белези.
   
3. 
   Тези, които изповядват, че ще бъдат с вас до края, обикновено не остават с вас. Тези, които наблягат и изтъкват, че дори всички да ви оставят, те ще ви придружават до края – не остават с вас. Защото несигурността ги кара да говорят това постоянно. Не искам да слушам изповеди като тези, а изповеди като: “Вярвам, че Бог ми дава откровение, че ме е събрал с теб, и в Христа ще направя всичко възможно, за да стоя с теб.” Това е добра изповед, но не ми казвайте, че ще сте с мен до края: “Братко ще съм с теб до края, и това е края.” И това съм го чувал.
   
4. 
   Недисциплинираните хора, не могат да се бият в шампионските битки. Това се отнася за мен и за всички вас. Шампионските битки са запазени за тези в добро състояние. Ако искате да участвате на шампионско ниво, ще трябва да платите цената. А цената се нарича дисциплина. Недисциплинираните мъже и жени не могат да участват в битките на шампионско ниво.
   
5. 
   Твърдите хора са самци. Оставете ги сами. Когато срещна твърд мъж или жена в духа, които искат да ми кажат колко много знаят, или колко са страхотни, за мен е сигнал да не се занимавам с тях. “Бог да те благослови, радвам се, че наистина си страхотен, Исус е велик, Библията е вярна, добър Бог, лош дявол, ще се видим друг път... Тези хора са самци. Оставете ги сами.
   
6. 
   Наемниците следват по-добрите оферти. Ако наемате човек за вас някой друг може да го отнеме от вас с по-висока цена. Никога не набирайте хора в труден бар. Може да вербувате хора в безопасни барове, защото там няма значение какво правите, там е безопасно. Но не вербувайте хора, ако ще ходите в бурна кръчма.
   

Можете да поставите това на огледалото в банята, на таблото в църквата, ако презвитерите и водачите ви позволят. Правила за водачите, които ще се държат на краката си, когато димът от битката се разсее.

1.Бъди готов при необходимост да отрежеш ръцете си, за да спасиш тялото си. Мт 18:8-9 “..” . Ще ви кажа как действам в трудни моменти. Преди няколко години бях в следната ситуация с човек, когото обичах. Той застрашаваше цялото събрание и аз го отсякох, и го направих отново и при Ню Йоркското събрание. Трудно е. Ако искаш да стоиш на краката си, трябва да отрежеш, това което застрашава цялото, с което се занимаваш, казва Библията. Тежко е, но Исус каза: “по-добре е да отрежеш това, отколкото да изгубиш по-важното.

2. Отхвърли идеализма и цинизма: и двете са нагласи на губещите. Идеалистът е губещ. Бил съм такъв и не искам отново да съм идеалист. Нека Бог да ми помогне. Идеализмът е нереалност. Вяра – да, надежда- да, идеализъм – не. Тези, които се бият в кръчмарския бой не могат да бъдат идеалисти. Не можете да се опитвате да правите нещата такива каквито не са, само защото вие ги искате такива. Ако някой е такъв какъвто е, вие не можете да го промените. И колкото по-бързо се справите с това, толкова по-добре ще бъдете.

Едно от нещата, за които Бог работи в мен, и които ще поучавам и изследвам е Исая 42:2 – разпознаване на основната същност на хора и неща. Мислех си, че мога да променя хората; сега обаче разбирам повече. Не мога да променя никой. Мислех си, че пасторите могат да променят хората. Вече не го вярвам. Не вярвам, че можете да сторите нещо друго освен да помогнете на някой да стане повече от това, което е. И колкото по-бързо научите това толкова по-добре ще сте вие и хората около вас. Важното е да разкриете вярно същността им. И ако го направите можете да им помогнете да станат все повече това, което са. Но не можете да промените тяхната същност. Те са това, което са.

Циникът също не е от полза за съвет. Всеки от вас, който е бил с Господа за достатъчно дълго време, има голям брой причини да е циник, защото сте виждали хора да правят невероятни неща. Но ако сте циник, сте извън играта. Циниците не могат да играят. Когато чуя звука на цинизъм го пропускам, защото съветът на циника е безполезен за мен, както и съветът на идеалистът.

Ако играем тежка война... Има различни нива на игра. Ако се занимаваме с маловажни неща, бездействаме, това няма значение. Но понеже участваме в кръчмарски бой, което е различно, не като карате спаринг – където има правила, а в кръчмарски бой, където няма правила. А ние сме в кръчмарски бой. Там няма правила, единствените правила са Божиите правила.

3. Страхът от Бога е нашето главно оръжие. Мъдростта е най-великото оръжие, което някога сте имали, и то идва само до тези, които се боят от Бога.

4. Очаквайте да живеете в по-лоши от идеалните ситуации. Никога нещата няма да са по начина, по който ги искате. Което ме води до точка 5.

5. Нещата ще станат по-добри само ако Бог ви покаже начин да ги направите по-добри. Колко от вас са имали достатъчно решения като: “Е, следващата година по същото време ще е по-добре, защото аз ще свърша този проект”, или “следващата година бих направил това в къщи”, или “другата година бих си купил такава кола”, или нещо подобно.” Знаете ли, никога няма да стане по-добре. Това е идеализъм, глупост. Единственият начин една ситуация да се промени е, ако вие я промените в Бога. Това е реалността.

6. Насърчавайте радостта си чрез хваление и редовно поклонение. Хвалението и поклонението са невероятно важни в тази кръчмарска битка.

7. Наблягайте на вашите отговорности, а не на правата си, и учете и другите да правят така. Лука 17:10 “Когато си направил всичко, което се иска от теб, кажи че си безполезен слуга” Манталитета на правата идва във вас след като сте били във Господа за 10-12 години. Защото тогава започвате да правите списък с причините, заради които можете да се оттеглите и да си вършите вашите неща, защото вече сте платили задълженията си и имате право на отдих. Ако проповядвате права ще пожънете революция, но ако проповядвате отговорност ще пожънете съживление. Нашият фокус трябва да са отговорностите ни, а не правата ни. В момента, в който започвам да наблягам на правата си, вече попадам извън играта. Сякаш са ме ударили точно под брадичката. Правата ще ви убият. Ако позволите правата ви да станат фокусната точка на живота ви, те ще ви убият. Те са оръжие за вашето унищожение.

Не оставяйте децата си да наблягат на правата си. Правата са анатема. Ние нямаме права освен да се покоряваме на Бога. Това са нашите права, нашите привилегии. Никакви други права.

8.Фокусирайте се върху сезони и години за придобиване на вярна перспектива, не върху дни или отделни проекти. Трябва да имате перспектива, за да стоите на краката си. Не можете да прецените докъде сте стигнали ако гледате краткосрочно. Нито пък можете за кратко време да прецените хората. Измерваме хора, ситуации и явления според това, което произвеждат за дълъг период от време.

Всички ние се обезкуражаваме. Не губете кураж, заради това, което става, но гледайте на по-глобалната картина. Движите ли се в правилната посока? Нещата движат ли се в правилната посока?

9. Никога не оставяйте пясъка да става на перли в духа ви. С разрешимите проблеми се справяйте сега. Някои от вас са носили твърде дълго определени проблеми, докато накрая те са се шлифовали в перли - нещо, което врагът използва. Исус каза: “Спогаждай се с врага по-скоро…” (Мат. 5:25). Справяй се с проблемите си колкото можеш по-бързо.

10. Научете се на изкуството да се отпускате. Сваляйте си оръжието, винаги когато е възможно. Една от големите радости в дома ми е, че когато се прибирам в къщи, мога да си сваля оръжието си без да се притеснявам за защитата си. Тези от вас дами, които сте омъжени за духовни водачи, трябва да знаете, че има много малко неща, които са по-мъчителни, от това да прегръщаш мъж, когато е в пълно въоръжение. Радостта на приятелството, на усещането, че имаш добри партньори на маса, идва от това, че можеш да си махнеш оръжието. Ако не можеш да си махнеш оръжието, когато пиеш с някой, означава, че си направил погрешен избор с кого да стоиш на една маса. По-добре е да съм с човек, пред когото мога да си сваля оръжието, отколкото да съм заобиколен от хора, чиято теология, според тях е 100% правилна. Бил съм около хора, които могат да правят различни неща, проповядват мощно, молят се много, но когато ги докосна, те винаги са с оръжието си. Не можеш да пиеш с хора, които винаги са въоръжени до зъби. Не можеш да имаш общение, взаимно насърчение с хора, които са покрити със стомана.

Ако ще пиеш в опасни барове добре е да си с добри приятели, мъже и жени, с които ще можеш да си махнеш оръжието си и да си сигурен в безопасността си, и в това, че каквото говориш с тях, няма да бъде използвано срещу теб. Не мога да общувам напълно с някой, когато, това което му казвам се използва срещу мен. Защото, когато оръжието ми е свалено, е свалено, това не означава, че съм плътски но, че няма нужда да меря всяка своя дума. Няма общение, когато всяка дума се премерва. Това е абсурд. И вие няма да намерите живот в такава ситуация. Бог трябва да ни доведе до мястото, където няма да премерваме всеки по този начин. Последна точка.

11. Искайте от бога да ви изчисти от миризмата на дим. Дан. 3:27 “когато евреите излязоха от пещта, нямаше мирис от дим по дрехите им…” Има място в Духа, където ние не миришем на дим. Едно от нещата, които ме нараняват, понеже и аз не се справям съвършено, е когато твърде често се прибирам в къщи с миризмата на дим, защото все още нося битката в себе си. Когато съм в къщи не искам да мириша на дим. Джейн и децата заслужават по-добро нещо, а не дим. Когато съм с братята и ако преживяваме живо общение, ако пием в правда, тогава димът започва да излиза от нас и ние биваме изчистени в Бога.

Не вярвам, че след десет години ще е възможно да се устои без добри приятели на масата. Не мисля, че ще стане. Смятам, че тези, които се опитват да стоят без да имат добри приятели ще бъдат вдигнати във въздуха и тръшнати на земята.

В заключение ще кажа следното: в истинската кръчмарска свада никога не остава само един човек да стои на краката си, но отбор. Това, с което завършваш истинският бой е, че намираш хората, с които можеш да правиш работата си, без да се притесняваш, защото те, те прикриват и ти ги прикриваш, и тези са партньорите на маса, които аз искам да имам в Духа. Те няма да ме прободат, когато си сваля оръжието, те ще ме оставят да бъда този, който съм, и с тях ще се научим да не миришем на дим, когато сме заедно.

И така, какво е важното, което ние говорихме до сега.

1.Никога повече жертви. Никога вече да не бъдем жертви на духовната война. Ще изучаваме войната. Ще оставим Господ Бог мощният във война да обучава ръцете ни да воюват. Ще му покажем нашите сили, стиховете, които ни е дал, техниките, които можем да приложим 100към 100. Спомням си първият си инструктор по карате, който ми каза, че ако упражнявам удара си с крака отново и отново и отново, никой няма да е в състояние да го блокира. Не го направих, но знаех, че е вярно.

Какви са техниките, които са ви дадени, вашите техники? Хваление ли е, молитва ли е, стих от Библията ли е, вид поклонение ли е, ходатайстване ли е, приятелство, човек, който те покрива ли е, каква е вашата техника? Какви са инструментите ви? Защото няма вече да сме жертви, но преминаваме в настъпление.

2. Направете нещо с това поучение. Не бъдете само слушатели. Направете нещо с това поучение. Извадете си бележника и химикала. Изтърпяхте ме за всичките тези часове, сега не изгубвайте словото, което чухте.

Завършвам с това: не съм платил всичко, за да бъда отсечен през живота си. Не съм минал през всички трудности, за да се проваля накрая. Ако Бог ми помогне и братята ми помогнат, ако и ние си помагаме взаимно, няма да бъдем отсечени.

Не се страхувам от врага. Когато бях дете имах ужасен кошмар. Той ме преследваше когато бях втори клас. Сънувах, че слизам надолу по стълбата към мазата в старата ни къща, която имаше отвратително тъмно мазе, и изведнъж на дъното на стълбите виждах човек висок около седем фута със зелена кожа, с черна маска и брадва, който идваше към мен. Той ме подгони нагоре по стълбите и тъкмо стигнах края им и той ме хвана за краката, а аз изпаднах в шок. Това беше демоничен сън. Както знаем в Христовото тяло това е духовна война. Но преди три години сънувах същия сън. Преди три години Бог промени нещо в мен и аз сънувах същия сън. Пак слязох по стълбите надолу и отново видях зеления човек висок 7 фута с черна маска и голяма брадва, който идваше към мен. Тогава целият страх отново се появи в мен и аз започнах да бягам нагоре по стълбите , и точно когато тай сграбчваше крака ми, изведнъж се обърнах, и като че от корема си извиках: “не съм вече малък”, няма да ви кажа какво казах, “и ще сложа края на този кошмар”, и го подгоних. И се събудих молейки се на езици и хвалейки Бога, защото осъзнах, че когато съм бил дете, съм говорил и ходил като дете, но когато пораснах, аз бях този, който го разкъсах, а не той мен.

Бог да ви благослови.

ДУХОВНО

ВОЮВАНЕ

ОПИТАНИ ТЕХНИКИ

НА ДУХОВНАТА БИТКА

ЗА ИСТИНСКИЯ СВЯТ

ДЕНИС ПИЙКОК

ПОУЧЕНИЯ

Сесия 1

Въведение

“Разбиране за войната срещу Бога”

Семинар за подготовка - лична и нашите хора,

да строят и да воюват – Неемия 4:17

Каталог: library -> duhovni
duhovni -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли
duhovni -> Бог и човекът човешки теории за човека
duhovni -> Обикновеният път
duhovni -> Към световно единство гари Ка
duhovni -> Парчета живот в галерията на Този, Който все още върши чудеса
duhovni -> На корицата
duhovni -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага
duhovni -> Превод: Илиана Иванова Редакция и корекция
duhovni -> Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие

Изтегляне 1.78 Mb.

Сподели с приятели: