Аналитично проучване на потенциала на територията на миг-кнежа за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (веи) с цел еко-съобразна експлоатация на налични и остатъчни ресурси в работата на селските стопанства”



страница1/7
Дата04.01.2018
Размер1.02 Mb.
#41493
  1   2   3   4   5   6   7



СЕКТОРЕН АНАЛИЗ

Аналитично проучване на потенциала на територията на МИГ-Кнежа за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) с цел еко-съобразна експлоатация на налични и остатъчни ресурси в работата на селските стопанства”.







Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програма за развитие на селските райони, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „Евроконсулт МИГ” ООД, гр. Плевен и при никакви обстоятелства не може да се приеме, че отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.




Въведение

Производството на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) има добре известни ползи както в Европейския съюз (ЕС), така и в България. Тези ползи са анализирани многократно в редица доклади на Европейската комисия (ЕК), както и в основни стратегически документи на национално ниво и могат да се обобщят в следните направления:



  • подобряване на сигурността на енергийните доставки;

  • повишаване на конкурентоспособността на индустрията и секторите, разработващи технологии за оползотворяване на ВЕИ;

  • намаляване на емисиите на парникови газове основно от енергийния сектор;

  • намаляване на националните и регионални емисии на замърсителите;

  • подобряване на икономическите и социалните перспективи за регионално развитие.

Европа се ориентира към нова обща енергийна политика, като постановките одобрени на европейско ниво представляват пакет от интегрирани мерки за преориентиране на икономиките на държавите членки към ефективно използване на енергията от нисковъглеродни източници и повишаване на енергийната ефективност. Новата енергийна политика на ЕС е продиктувана от промените в климата, които особено в последните години отправят все по-тревожни сигнали за човечеството. Глобалните предизвикателства свързани с околната среда изискват отговор и действия на глобално, регионално, национално и местно ниво. Към страните членки (СЧ) се поставят все по-високи изисквания за увеличаване дяла на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление. Тези изисквания се регламентират с редица правни норми на първичното и производно право на ЕС и се транспонират в националните политики и законодателства на страните членки. Политиката за чиста енергия споделя фундаментални цели с широк диапазон политики на Общността, като най-съществените от тях са: насърчаване на конкурентоспособността и трудовата заетост, осигуряване на достъп до основни стоки и услуги и укрепване на ЕС като партньор в устойчивото развитие. Енергията от ВЕИ и енергийната ефективност са в състояние да окажат силно въздействие върху предизвикателствата, пред които са изправени другите секторни политики. В тази връзка на ниво Европейски съюз се прилага координиран подход в голям диапазон политики на Общността, които оказват въздействие върху рационалното използване на енергията.

Основните цели на пакета „Климат – енергетика” са:



  • 20% намаляване на емисиите на парникови газове ( 30% - при постигане на глобално споразумение) до 2020 г. спрямо базовата година по протокола от Киото;

  • 20% увеличение на енергийната ефективност;

  • 20% дял на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия в ЕС до 2020 г.;

  • 10% дял на биогоривата в транспорта до 2020 г.

В решаването на въпросите свързани с изменението на климата съществен принос имат както държавните и местни институции, така също и бизнесът, академичните и научни среди, неправителствените организации, гражданите.

По отношение оползотворяването на енергията от ВЕИ страната ни е поела индивидуален ангажимент, който е документиран в договора за присъединяване към ЕС: към 2010 г. 11% от брутното вътрешно потребление на електроенергия да бъде произведено от ВЕИ спрямо базовата 2005 г. Към днешна дата предложената индикативната цел от ЕК за България е 16% от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020 г. да бъде от ВЕИ. Това предложение е прието на правителствено ниво и е залегнало в проекта на нова енергийна стратегия на България до 2020 г.

Изпълнението на ангажиментите на страната ни, свързани с реализирането на националната индикативна цел за ВЕИ, рефлектират пряко върху дейността на общините и местната власт и на цялата местна общност като цяло, във връзка с произтичащите законови задължения и пакета от нормативните изисквания за регионално и секторно развитие. Въздействията върху околната среда изискват отговор и конкретни действия както на национално, така също и на регионално и местно ниво, съобразени с конкретната локална среда на всяка територия.



    І. Правна среда и съществуващи схеми за насърчаване използването на ВЕИ в България.

Основните нормативни актове, които уреждат обществените отношения, свързани с насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и биогорива, и опазването на околната среда са:



  • Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата (обн. ДВ, бр. 49/19 юни 2007 г.) и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане;

  • Закон за енергийната ефективност от месец ноември 2008 г. и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане;

  • Закон за опазване на околната среда (ЗООС) и подзаконовите актове за неговото прилагане;

  • Закон за атмосферния въздух (обн. ДВ, бр.45/28.05.1996 г.), уреждащ изискванията към предприятия за пределно допустими концентрации на замърсители.

Тези актове транспонират в Българското законодателство следните по-важни Европейски директиви:

  • Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО

  • Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар.

  • Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт.

  • Директива 2002/91/ЕО за енергийните характеристики на сградите.

  • Директива 2006/32/ЕС относно крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги.

  • Директива 2003/87/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г., въвеждаща Европейска схема за търговия с емисии на парникови газове (EСТЕ).

Анализът на нормативната уредба показва, че от основните успешно функциониращи в ЕС четири групи схеми за насърчаване използването на ВЕИ: преференциални цени, зелени сертификати, търговия с емисии СО2 и данъчни стимули, към настоящия момент за ВЕИ в България са въведени механизми от първа, трета и четвърта група. По своя характер това са административни и финансови стимули.

Независимо, че в двата специални закона ЗВАЕИБ и ЗЕЕ няма изрични разпоредби, които да гарантират финансова сигурност на инвеститорите, насочващи се към използване на ВЕИ, българското законодателство съдържа достатъчно механизми, които да осигурят тази сигурност. Законодателството в България динамично се хармонизира в съответствие с действащите и нововъведените европейски правни норми, и осигурява стимулираща среда както за българските, така и за чуждестранните инвеститори в проектите за чиста енергия.

Жителите на територията на МИГ-Кнежа могат да се възползва от всички предоставени насърчителни механизми и инвестиционни възможности при формирането на местната политика по ВЕИ и оползотворяването на местните възобновяеми енергийни ресурси в полза на своите граждани и подобряването на околната среда в региона.

ІІ. Българско законодателство в областта на енергията от възобновяеми източници

2.1. Закон за енергията от възобновяеми източници

Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) e основният нормативен акт, регламентиращ националната политика в областта на енергията от ВИ. Според закона държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на енергия от ВИ се провежда от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и се изпълнява от изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има преди всичко контролни функции, но също така определя референциалните цени за електрическата енергия от ВИ. Ролята на кметовете и общинските съвети е преди всичко свързана с разработването и приемането на общински програми за насърчаване използването на енергията от ВИ и биогорива. Съгласно ЗЕВИ, производството на електрическа енергия от ВИ се насърчава чрез:

- предоставяне на гарантиран достъп до преносната и разпределителните електрически мрежи;

- гарантиране на преноса и разпределението на енергията;

- осигуряване изграждането на необходимата инфраструктура и електроенергийни

мощности за регулиране на електроенергийната система;

- предоставяне на приоритет при диспечиране;

- изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за определен в този закон срок;

- определяне на преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия;

Също така, ЗЕВИ определя следните механизми за насърчаване на топлинната енергия и на енергията за охлаждане от ВИ:

- подпомагане и реализиране на проекти за изграждане на топлопреносни мрежи и на малки децентрализирани системи за топлинна енергия и/или енергия за охлаждане;

- присъединяване на обекти за производство на топлинна енергия от ВИ към топлопреносната мрежа и изкупуване от топлопреносното предприятие на произведената от друг производител топлинна енергия.

Производството на газ от ВИ се насърчава чрез:

- предоставяне на гарантиран достъп до преносната и разпределителните мрежи

- гарантиране на преноса и разпределението на газ

- задължително изкупуване на газа и други.

Производството и потреблението на биогорива и енергия от ВИ в транспорта се насърчават чрез:

- насърчаване на въвеждането на електрически автомобили и на изграждането на съпътстващата инфраструктура;

- предлагане на смеси на биогорива като съставна част на течните горива от нефтен произход;

- финансова подкрепа за потреблението на биогорива.

- достъпност на транспортните горива, осигуряване ефективна работа на двигателите и други.

2.2. Други закони, свързани с производството и потреблението на енергия от ВИ

Освен ЗЕВИ, споменат по-горе, важни разпоредби в областта на енергията от ВИ се съдържат в следните закони (и наредби под тях):

- Закон за енергетиката

- Закон за устройство на територията

- Закон за опазване на околната среда

- Закон за чистотата на атмосферния въздух

- Закон за водите

- Закон за рибарството и аквакултурите

- Закона за почвите

- Закон за опазване на земеделските земи

- Закона за горите

- Закон за биологичното разнообразие

- Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

2.3. Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници

Националният план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ) е разработен въз основа на изискванията на Директива 2009/28/ЕО съгласно образеца приет с Решение на Европейската комисия. Целта е да се осигури устойчив преход към ниско въглеродна икономика, основана на съвременни технологии и широко използване на възобновяеми енергийни източници.

Съгласно Директива 2009/28/EО, задължителната национална цел на България е през 2020 г. делът на енергията от ВИ да достигне 16 % дял от крайното брутно потребление на енергия, включително 10 % дял на енергията от ВИ от потребление на енергия в транспорта. През 2005 г. първият от тези показатели за България бе 9,27 %, докато вторият бе 0%.

Анализът на съществуващата рамка показва, че тя се нуждае от усъвършенстване и развитие в няколко посоки, както за отстраняване на някои недостатъци, така и за разширяването й в съответствие с Директива 2009/28/ЕО. Посоките са следните

1. Съгласуване на изпълнението на плана за действие между всички държавни органи на страната и усъвършенстване на административната система, определяне на отделна изпълнителна институция, която да следи за процеса на изпълнение на националния план и да предлага мерки за подобряване на законовата рамка, опростяване на административната система.

2. Разработване на необходимата информационна система и развиване на съществуващата база данни за производството и потреблението на енергия от ВИ свързани с изпълнение на плана, които включват провеждане на изследователска дейност и установяване на териториалното разпределение на потенциала на ВИ и възможностите за усвояването му чрез разработване на Географска информационна система при отчитане на климатичните характеристики и очаквани изменения, на плановете за развитие на преносната и разпределителните мрежи, идентифициране на ограничения и др.

3. Въвеждане на изисквания към производителите на електрическа енергия от ВИ свързани с изискванията за сигурна експлоатация на преносната и разпределителните електрически мрежи като се има предвид и необходимостта от въвеждане на нови технологии, свързани с изграждането на интелигентни мрежи, регулиращи мощности, модерни акумулиращи системи и комуникации.

4. Привличане на потенциални участници в инвестиционния процес по изграждане на инсталации за производство на енергия от ВИ чрез предоставяне на информация и създаване на бази данни по отношение, както на инвеститорите, така и по условията за присъединяване към преносната и разпределителните мрежи, състоянието на разработваните и изграждани обекти, наличните технологии, доставчиците на съоръжения и др.

5. Подобряване на условията и разширяване на възможностите за финансиране на проекти за изграждане на нови инсталации и за разширяване на мрежата.

6. Усъвършенстване на регулаторната рамка за прилагане на насърчения свързани с въвеждане на нови технологии за управление на енергийната система и изпреварващо развитие на преносната и разпределителните електрически мрежи за присъединяване на нови инсталации.

7. Съобразяване на законовата и регулаторна рамка за постигане на целите с по-малки разходи чрез пренасочване на потребителите, където е възможно, към: използване на ВИ за отопление и подгряване на вода (многократно по-евтино от използване на електроенергия); насърчаване на потреблението на електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане енергия произведена от малки генериращи инсталации на мястото на потреблението; управление на потреблението (включително използването на електрически автомобили) така, че да се облекчава регулирането и намалява нуждата от акумулиране на електрическа енергия и изграждането на резервни и регулиращи мощности; и въвеждане на конкуренция между технологиите за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВИ.

8. Усъвършенстване на механизмите за насърчаване използването на биогорива, в т.ч. на биогорива от второ поколение, при спазване на изискванията на критериите за устойчивост и отчитане спецификата на процеса от отглеждането на суровините до крайното потребление на биогоривата в транспорта.



ІІІ. Финансови мерки

3.1. Преференциални тарифи

Преференциални тарифи се прилагат само за електроенергията. Действува системата на двукомпонентни преференциалните тарифи. Тарифите се преразглеждат всяка година в края на март и след публикуване на сайта на ДКЕВР са в сила една година Преференциалните цени, които действуват от 31 март 2011 до 20 юни 2011. Те имат две компоненти:

- 75,84 лв/MWh, което е 80 % от средната продажна цена на краен снабдител, която е била 94,8 лв/MWh за 2010 г.

- и добавка определена от Регулатора.

След влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници от 03 май 2011 (ДВ № 3, 03.05.2011), според Наредба на ДКВЕР от 20 юни 2011 са определени цени на електроенергията от ВИ въз основа на разходите, в които има известни отклонения от двукомпонентните вследствие уточненията на различните разходни компоненти, направени от ДКЕВР.

3.2. Структурни и кохезионен фондове

Разгръщането на ВЕ може да се финансира от три оперативни програми:



- Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007 – 2013, по Приоритетна ос 2: „Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда", Област на въздействие 2.3: „Въвеждане на енергоспестяващи технологии и използването на възобновяеми енергийни източници" е откритата процедура за подбор на проекти (BG161PO003-2.3.01: Инвестиции в „зелена индустрия”), по която са предвидени безвъзмездни финансови средства в размер на 78 233 200 лева. Процедурата има за цел оказване на инвестиционна подкрепа на големите предприятия и сред дейностите допустими за финансиране е производството на енергия от ВИ за собствени нужди. Безвъзмездната помощ е до 50% от стойността на допустимите разходи по проекта, като тя не може да е по-малко от 1 мнл. лв. и повече от 4 млн. лв.

- Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013 г. подкрепя проекти за ВЕ най-вече в рамките на Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие“. В тази приоритетна ос инвестициите във ВЕ са хоризонтална мярка в проектите по обновяване на публични сгради и многофамилни жилищни сгради, където бенефициенти са съответно публични институции и сдружения на собствениците на жилища.

- Оперативна програма „Околна среда“ 2007-2013 г. По Приоритетна ос 2: „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци“ програмата финансира изграждане на инсталации за оползотворяване на отделените газови емисии (метан) от депата за битови отпадъци чрез производство на електрическа енергия.

- Програма за развитие на селските райони, 2007 – 2013 г. Инвестициите във ВЕ са сред допустимите дейности по следните мерки: „Модернизиране на земеделските стопанства“ (код 121), „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ (код 123), „Разнообразяване към неземеделски дейности“ (код 311), „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ (312), „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ (321).



ІV. Енергия от биомаса
4.1 Биомаса и устойчивост

Биомасата като енергиен ресурс коренно се отличава от безвъглеродните енергийни източници (например, вятъра). От нея може да се произвеждат енергия и продукти, подобни на тези, произведени от традиционните изкопаеми горива. Биомасата има и много важно приложение като храна и суровина за промишлеността, което трябва да бъде правилно балансирано с енергийното й използване, така че да се спазят принципите на устойчивост, които ще се дискутират в следващите глави.

Съгласно определението, дадено в европейската Директива 2009/28/ЕО, биомасата е „биоразградимата част на продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях индустрии, включително рибно стопанство и аквакултури, както и биоразградимата част на промишлени и битови отпадъци”

Това означава, че чрез подходяща промишлена обработка, прясно събраната биомаса може да се преработи в хомолог на природния газ и на течните и твърдите изкопаеми горива. С помощта на различни трансформационни процеси, като изгаряне, газифициране и пиролиза, биомасата може да бъде превърната в „биогориво” за нуждите на транспорта, „био-топлина” или „био-електроенергия”.

Производството на биоенергия се свързва с въздействието върху използването на земята. „Възобновяем”, „нискоемисионен” и „устойчив” не са синоними и следва да се разглеждат поотделно при разработването на проекти, свързани с биомасата.

Проект, основаващ се на възобновяеми енергийни източници, е „устойчив”, ако има отрицателен, или поне негативен баланс на емисиите на въглероден двуокис през целия жизнен цикъл.

Веригата на оползотворяване на биомасата може да се характеризира както с отрицателен въглероден баланс (нетно отнет от атмосферата СО2 екв.), така и с позитивен въглероден баланс (нетно добавен СО2 екв.): това зависи от конкретните практики в областта, транспорта и технологиите за преработка.

Емисиите на парникови газове са един от екологичните критерии, включени в анализа на устойчивостта, но той не е достатъчен. Концепцията за устойчивост следва да включва в оценката и различни други аспекти, като екологични, културни и такива, свързани със здравето, както и да се интегрира с икономическите аспекти.

За да бъдат успешни проектите, свързани с използването на биомаса, те трябва да демонстрират устойчиво производство на биомаса, изпълними условия за бизнес и социална подкрепа.




Критерий за устойчивост

Оценявани аспекти

Екологично устойчив и рентабилен добив на биомаса

    • Наличие на земя

    • Наличие на вода

    • Биоразнообразие

Жизнеспособна преработваща промишленост от търговска и технологична гледна точка

    • Доставка на суровини

    • Технология

    • Продукти и пазар

Лиценз за работа

    • Правителствени решения

    • Директиви на Общността

    • Обществен консенсус

Концепцията за оценка на биомасата е претърпяла забележително развитие, благодарение на европейската Директива 2009/28/ЕО. В началото оценяването на биомасата във връзка с териториалното планиране беше базирано върху потенциални стойности, след това – върху налични стойности, а понастоящем, съгласно директивата за ВЕИ, е необходимо да се прави оценка на „Устойчивата биомаса”. Не цялото количество налична биомаса може да бъде устойчиво.

В заключение трябва да се отбележи, че производството на енергия от възобновяеми източници според принципите на устойчивостта е и социално предизвикателство, което изисква развитие на международните и националните правила (частично започнато с приемането на Директива 2009/28/ЕО), планиране на градския и транспортния сектори и промяна в индивидуалния стил на живот и етичен консумеризъм.

За постигането на най-добри резултати, биоенергийните вериги за дадена територия трябва да се разработват според технологиите и видовете биомаса. Следователно е необходимо да се познават класификацията и особеностите на различните ресурси за получаване на биомаса.


Каталог: images -> pages -> file
file -> 50 оу "Васил Левски" празнува с почит към миналото и грижа за бъдещето
file -> 50 Основно училище “Васил Левски”
file -> Развитие на неземеделски икономически дейности на територията на миг-кнежа, възможности, насоки и добри европейски практики, с цел конкретизиране на възможностите за повишаване на местните доходи и подобряване качеството на живот”
file -> 19. антиревматоидни лекарства
file -> Модернизиране на земеделските стопанства
file -> Секторен анализ „Развитие на биологичното земеделие на територията на миг-кнежа: Възможности и добри европейски практики, с цел подобряване качеството на живот чрез популяризиране на алтернативни земеделски практики”
file -> Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница