Анализ „ Мечтатели" е кратък разказ, написан от Елин Пелин. За пръв път е публикуван в списание „Съвременна мисъл" през 1910 год
Изтегляне 36 Kb.
|
| Мечтатели
Елин Пелин Анализ „Мечтатели” е кратък разказ, написан от Елин Пелин. За пръв път е публикуван в списание „Съвременна мисъл” през 1910 година. Като майстор на краткия разказ, авторът разкрива най-съкровените копнежи на двата основни образа в творбата. Чрез тях, Елин Пелин успява да преоткрие красотата, която се крие в надеждата на човешките мечти. Заглавието на разказа насочва и подготвя читателя към основната тема и послание на творбата. Мечтата е свързана с надеждата, вярата в невъзможното чудо и силата на човешката душа, устремена в осъществяването и. Заглавието на творбата е показателно за истинската същност на проблематиката, която е поставена в него стремежа към мечтателност, към фантастично, към преследване на непостижими, но живи, истински за човешката същност явления, любовта е едно от основните. Разказът започва с представянето на образа на чичо Горан. Той е местният доктор и е излязъл край селото да търси пиявици, очевидно заради медицинските им качества. Пейзажът около него излъчва хармония, която напълно се слива с душевното му състояние. Природата е спокойна и приветлива, лъчите на майското слънце озаряват героя, рекичката се разлива умерено по голите брегове, поляните и ливадите сякаш се усмихват под леката жега, а той равнодушно претърсва всяко едно кътче. Този начин на представяне на героите в унисон с природните пейзажи е силно характерен за Елин-Пелиновия стил на писане и може да се проследи по време на цялата творба. Срещата на чичо Горан и малкото циганче Рустем в полята е завръзката в разказа. Двата образа са основните в творбата и авторът постепенно запознава читателя с тях. За чичо Горан става ясно, че е доктор още от първото изречение: ”Селският доктор, чичо Горан, с възпретнати до колене крачоли на потурите си, с обрамчена торбечка, гази наведен из реката и търси пиявици.” което говори, че той е интелигентен и умен човек. По-нататък от диалогът между двамата герои, Горан изпъква със своята мъдрост и зрялост. Това става ясно от силно изразените му социални възгледи. Героят разкрива своите несъгласия с големите болници, с изборите, с управляващите и умело ги защитава. Героят е ситуиран на поляната, зададен е хронотопа :” Право върху него падат пладнешките лъчи на майското слънце и по потната риза на гърба му се лепят на рояк малки лъскави мушички, предвестници на сухо лято.”, пролет е, времето на разцъфване, на обагряне на природата, пролетта се свързва със свежото начало. Описанието на двамата герои е основано на външния им вид, старият доктор е с възпретнати до колене крачоли на потурите си, с обрамчена торбичка, гази наведен, шапката му се е килнала назад и едвам се крепи на едното му ухо, пуши с луличката си, захапана накриво, и търси. Шапката му е килната накриво и едвам се държи на главата му, тогава шапката е била знак, че човек е от висшето общество, а неговата е едва се държи на главата му. Това подсказва, че дори и преди да е бил уважаван доктор, сега не е нищо по-различно от обикновен селски доктор. Противоположността на качествата на чичо Горан са изразени в образа на втория основен персонаж в разказа – на циганчето Рустем. Авторът го определя като слабо и дрипаво младо момче като така загатва за неговата неопитност и наивност. Той е лудо влюбен в момиче, наречено Акима и е готов да направи всичко за да спечели сърцето й. Външният вид на младия Рустем е доста по-богато пресъздаден от автора. Лицето му е сухо, младо, мургаво циганско. Калпакът му е вехт и проскубан, над ушите му се вият тежки и черни кичури коса. Ризата на Рустем е скъсана и кирлива, широко отворена, под която се вижда слабото му, стройно тяло. Аленият му пояс също е дрипав, както и потурите, който са разкопчани до колене. Краката на циганина са боси. Но най важното е погледът:”Черните му очи гледаха издълбоко като издъно, и в тях гореше някаква далечна мечта”. И двете описания показват два персонажа, които със сигурност са от обикновеното население. Те не само не са заможни, но и в разговора, който се провежда между тях се разбира, че са от народа, който страда след тежките икономически години след Освобождението. След срещата им чичо Горан се възмущава от всички доктори, според него те са виновни за болестите, пристигнали от Европа, които сега притесняват народа. Според него докторите не си разбират от работата и дори говори с насмешка за свършеното от тях „оттук те тупнат, оттам те тупнат, оплези се, опули се, кихни, дихни, па като не разберат болестта ти, дадат ти за пет пари отрова, и туйто” глаголите, които авторът използва показват голямото недоволство от лекарите, което чичо Горан изпитва. Според него докторите пушат цигари, а той „напълни лулата си”. Пушенето на лула извисява човек, това се смята за нещо свещенно (лули са пушили само вождовете на племена). Докторите пушат цигари, според героя те „убиват” времето с това. Пушенето не ги извисява, а именно обратното. Те дори не пушат цигари, а „цигарки” с поредното умалително чичо Горан още повече осмива докторите. Разговорът между героите започва равнодушно и безобидно. Случайната им среща на брега на реката е изпълнена с добри намерения. Малко по малко героите започват да разкриват своите личности и като основен мотив в разказа - своите мечти. Най-напред чичо Горан разкрива пред Рустем причините за своето търсене на пиавици. Той ги събира с лечебна цел, да се бори с болестите на хората и от това проличава неговата доброта и отдаденост. По-нататък героят изразява своето възмущение от методите на съвременната медицина и по-точно несъгласието си от начина на лечение на тогавашните доктори. Той умело защитава своите медицински познания, а от това читателите разбират за опита и зрелостта на образа на героя. По този начин се затвърждава представа, че чичо Горан е много мъдър човек. От друга страна циганчето остава само усмихнат слушател, което говори за неговата неопитност и наивност. След краткия разговор на брега, героите се пренасят под тихите сенки на близките върби за да починат. В творбата образа на дървото върба съпътства героите през цялото време „сведените върби”, “близките върби”, под сянката на върбите”, “стара върба”, “сенките на върбите”, в целия разказ върбата съпътства героя, във всяко негово деиствие. Според легендата Бог заповядал на евреите да вземат клонки от най-красивите дървета, особено от речните върби, и да ги държат в ръцете си пред Господа, в знак на веселие, по време на празника на шатрите. Клоните на върбата са символ на мъдрост. През Средновековието на това дърво се гледа като на източник на лечебни сили. В християнската традиция е символ на мир, замества палмата по време на празника Цветница, който по тази причина носи още и името Връбница. Върбовите клонки, които се използват по време на празника се окачват на вратите на къщите, за да ги защитят от зли влияния и да се избегнат мълниите и гръмотевиците. Атмосфера около реката, може би предразполага героите към разкриване на по-дълбоки страни от тяхното духовно състояние. Отново авторът слива природата и героите си в едно. Чичо Горан отново продължава своя увлекателен разказ във връзка с медицината, но циганчето стои спокойно, без да продумва нищо. Погледът му остава все загледан в далечината. Някъде там върви народ на тумби, от тях се чуват звуци от гайда. Това нарушава спокойствието на двамата и дава повод на чичо Горан за силно възмущение. Той отново намира повод да изрази своите социални възгледи, непримирението си и несъгласието с управляващите. Проличава силата на характера на чичо Горан, неговата мъдрост и непримиреност. С няколко прости думи успява да покаже на циганчето една от реалностите на социалния живот, а именно, че ако си беден сиромах, винаги ще се подчиняваш и работиш за по-висше стоящите. Въпреки това Рустем отново остава "чужд на докторовите негодувания". Погледът му пак е втренчен дълбоко в далечината, като че ли замечтан в нещо още по-далечно. От тук нататък диалогът между двамата герои поема по съвсем друг път. Чичо Горан разкрива своята съкровенна мечта, той иска да има само добро по света. Да може да превърне земята по която стъпваме в същински рай за хората „Ни болести ще има, ни тегло ще има, ни сиромашия ще има. „. Това говори за неговата същност, той не исак нищо за себе си, иска единствено добро по света. И Рустем на свой ред споделя за неговата мечта, той иска да намери разковничето, то се смята за магическо цвете (обикновено четирилистна детелина), което според народните вярвания носи късмет, щастие, успех на онзи, който го намери и притежава. Рустем смята, че когато човек притежава тази „тревица”, нищо друго не му трябва, но той иска само едно, своята любима. Той не смята да се отказва от започнатото докато не приключи „ - Две лета го диря вече, чичо Горане, и още две ще го диря, ама ще го намеря.” За циганчето търсенето на цветето е като пътеводна звезда в неговия живот „ Циганчето гореше като свещица от тъмни неясни надежди.” Стария доктор се отнася с насмешка и недоверие към вярването, мечтата и надеждата на младия човек, но той не осъзнава, че неговата мечта е също толкова нереална, колкото на циганчето. Той проявява същата надежда за съществуването на свръх естественото с разказа за бялата кукувица, в която той самият е убеден. В символния образ на бялата кукувица, ненамерила „дом” за своята любовна мъка е въплатена несбъднатата мечта на Горан и Рустем. Вечна е болката на душата, затова и човешката мечта за щастие е безсмъртна. Тя никога не умира и винаги терзае духа на човека: „Тая бяла кукувица някога била царска дъщеря. Тя се влюбила в най-бедния войник, пазач на царските палати. Баща й се разсърдил и хвърлил войника в огнена пещ. Дъщеря му от скръб се хвърлила при него и изгоряла. Бог превърнал душата й на бяла кукувица.” Образа на кукувицата е символ на безсмъртието на душата, това се слива с безсмъртието на човешката мечта. Природата е съпричастна с човешката тъга и в тихия ромон на реката отзвучава приказката за непостигнатото щастие: „Реката тихо и равно шумолеше, сякаш продължаваше чудната приказка. Сърцето на Рустем, развълнувано от подвига на влюбената девойка, биеше неудържимо,” Разковничето на човешкото щастие така и остава ненамерено, но душите се докосват до приказната красота на мечтата, която ги отнася - поне за миг - далеч от действителността, далеч от реалностите на живота, там където приказките се сбъдват. Елин Пелин забавя действието, не бърза да приключи своя разказ и още веднъж връща героите си към приказното мечтано царство на щастието: „Ако видиш тая кукувица, и паднеш да и се поклониш и викнеш три пъти: Сестрице, бяла кукувице, той те обича още! - тя ще те заведе в пещерата и ще ти предаде скритото имане.” Трябва да викне 3 пъти, това е свещенно число, което се свързва с вярата, надеждата и любовта, а също така и с Отец, син и Свети дух. На свой ред Рустем въпреки проявеното недоверие на доктора, които се ползва с авторитет пред него не се отказва от това, на което е посветил съществуването си, това, което му дава сила да гледа на пред, да оцелява и да се надява:” Да имам разковниче, може и тая кукувица да видя!” Цялата природа, участваща в описания пейзаж става свидетел на този чудноват диалог между двама души едновременно близки и далечни единият доктор, другият циганин, но и двамата от народа, обикновени и търсещи, очакващи и надяващи се. Най-силно е въздействието на природата в епилога. Тя сякаш остава замислена за това, което е чула, търси решение на поставените въпроси, не знае на кое да вярва на историята за разковничето или за бялата кукувица, а може би и на двете. Денят, остава заслушан в мечтателната песен на реката, чиито откъслечни дълбоки въздишки, недомлъвки и томления като че ли продължават разказите за несбъднато мечти и човешки търсения, за блянове и копнежи, дори кълвача спира своята работа, за да се заслуша в тези стари истини, за които реката се явява продължител на посланието „ Един кълвач удари рязко няколко пъти по кората на една стара върба и също се заслуша.” Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 36 Kb. Сподели с приятели:
|